Книга относно приложимостта на въвеждането на стабилизационни облигации Обосновка и предварителни условия за стабилизационните облигации 1 Контекст
Стабилизационните облигации като съставна част на една усъвършенствана рамка
Изтегляне 0.82 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 3.4.Фискални условия за влизане в системата
3.3.Стабилизационните облигации като съставна част на една усъвършенствана рамкаВъпреки че стабилизационните облигации създават рискове от недобросъвестно поведение, те също така могат да променят коренно условията, в които се разработват и прилагат бюджетните политики. Това се дължи най-вече на превръщането на европейските насоки за националните бюджетни политики в реални цифри чрез самия процес на утвърждаване на разпределението на заемите между участващите държави-членки. Наистина, функционирането на стабилизационните облигации при всички разглеждани варианти изисква определяне на ex ante тавани за националните заеми, които след това ще определят рамката на националните бюджети или поне ще окажат влияние върху тях, особено в случаите на по-радикалните подходи (т.е. подход 1 по-горе), като стабилизационните облигации се очаква да покрият всички или голяма част от новите финансови нужди на участващите държави. В тази връзка стабилизационните облигации могат да бъдат разглеждани не само като потенциален източник на риск от недобросъвестно поведение, но и като двигател на по-добрата координация на бюджетните политики чрез ефективно прилагане на рамка, основаваща се правилата. Ако стабилизационните облигации осигуряват изцяло или голяма част от правителствените средства (т.е. подход 1), следва да бъдат въведени ясни принципи за рамката за разпределение по схемата за стабилизационни облигации:
Освен това финансовите стимули за благоразумни фискални политики могат да бъдат вградени в системата. Въпреки че доходите от стабилизационни облигации ще са обусловени от пазарите, разходите за финансиране могат да бъдат различни в отделните държави-членки в зависимост от техните фискални позиции или фискални политики или пазарното доверие към тях, както това е отразено от премията за риск на националните емисии спрямо обикновените емисии. Това ще бъде стимул за благоразумна фискална политика в рамките на системата и ще остави впечатление за налагане на пазарна дисциплина по-гладко и по-последователно в сравнение с пазарите. Подобен стимул, който е по варианта „няколко гаранта“, би могъл допълнително да бъдат подсилен с „наказателни“ ставки в случай на отклонение от набелязаните планове. 3.4.Фискални условия за влизане в систематаС цел налагане на образа на стабилизационните облигации като „облигации за стабилност“ може да бъдат определени макроикономически и фискални условия за влизането и оставането на държавите-членки в системата. Така например на държавите-членки може да бъде отказан достъп до стабилизационни облигации, ако те не са спазили ангажиментите си по ПСР или по засилена фискална рамка. Същевременно, на държавите-членки, които се отклоняват от своите фискални цели, може да се наложи да осигурят (допълнителна) гаранция за емитиране на нови стабилизационни облигации или да бъдат повишени лихвените ставки за тях. Достъпът също може да бъде ограничен в съответствие със степента на неспазване, т.е. със степента на отклонението от бюджета на сектор „Държавно управление“ — с всяко отклонение, равняващо се на процентен пункт от БВП, може да се намалява правото на емитиране на стабилизационни облигации със съответен брой процентни пунктове от БВП. В резултат на прилагането на този подход могат да се очаква реализирането на следните ползи:
Подобен подход означава, че държавите-членки ще се нуждаят от поддържане на остатъчните финансови възможности в случай, че не отговарят на тези условия. Това означава, че не е задължително стабилизационните облигации да заменят емитирането на всички облигации от държавите-членки на еврозоната. Необходимо е определянето на институция или орган, който да отговаря за надзора на спазването на тези критерии за присъединяване към системата (например, но не непременно, служба за управление на дълговете). Каталог: pub -> ECD ECD -> Съдържание ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз ECD -> I. въведение ECD -> Съвет на европейския съюз ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес Изтегляне 0.82 Mb. Сподели с приятели:
|