Книга относно приложимостта на въвеждането на стабилизационни облигации Обосновка и предварителни условия за стабилизационните облигации 1 Контекст
Подход 3: Частично заместване на националните емисии с емисии на стабилизационни облигации с поемане на индивидуална отговорност
Изтегляне 0.82 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 2.3.1.Съчетаване на подходите
- 2.3.2.Отражение върху държавите-членки извън еврозоната и третите държави
2.3.Подход 3: Частично заместване на националните емисии с емисии на стабилизационни облигации с поемане на индивидуална отговорностПри този подход стабилизационните облигации ще заменят отново само частично националните емисии, като поетата по отношение на тях отговорност от държавите-членки от еврозоната ще бъде на пропорционална основа25. Разликата с подход 2 е в това, че държавите-членки поемат отговорност според съответния си дял в дадената емисия стабилизационни облигации, както и остават отговорни по отношение на националните си емисии. Въпросите обаче във връзка с дела на емисиите стабилизационни и национални облигации, включително избора на таван за емитирането на стабилизационни облигации, остават в общи линии същите. Ползите от общото емитиране в резултат на този подход по отношение на стабилизационните облигации ще бъдат по-малко, но и изискваните предпоставки — също. Индивидуалната отговорност, за разлика от солидарната, ще снижи риска от недобросъвестно поведение. Държави-членки няма да могат да емитират, възползвайки се от евентуално по-високата степен на кредитно качество на другите държави-членки. Освен това, продължаването на емитиране на национални облигации ще подложи държавите-членки на щателен пазарен анализ и преценка, които в някои моменти могат да бъдат евентуален допълнителен възпиращ безотговорното фискално поведение фактор. Въпреки че ролята на този подход за засилване на пазарната ефективност и стабилност ще бъде по-ограничена, неговото прилагане ще бъде по-лесно и бързо. Индивидуалната отговорност ще доведе до това, че държавите-членки с висока премия за пазарен риск ще могат да се възползват значително по-малко от кредитоспособността на държавите-членки, чиито облигации са с ниска доходност, отколкото при подход 2 и особено подход 1. В този случай възможният принос на подход 3 за смекчаване на кризата при държавните ценни книжа в еврозоната и евентуалното ѝ въздействие върху финансовия сектор ще бъдат значително по-ограничени. Предвид обаче потенциално по-краткия период, необходим за прилагането му, той, за разлика от останалите два подхода, би могъл да спомогне за преодоляването ѝ. Ключовият въпрос при този подход е характерът на поетата по отношение на стабилизационните облигации отговорност. При липсата на кредитно подобрение, кредитното качество на стабилизационните облигации, за които е поета индивидуална, а не солидарна отговорност, в най-добрия случай ще бъде средно(претеглена) стойност на степента на кредитно качество на държавите-членки от еврозоната. То би могло дори да бъде определено от държавата-членка с най-ниска степен на кредитно качество, освен ако при всички държави-членки рангът на стабилизационните облигации не е по надежден начин над този на националните (вж. по-долу). Това би намалило приемливостта на инструмента за инвеститорите, както и за държавите-членки с най-висок кредитен рейтинг, и би подкопало ползата от стабилизационните облигации, включително устойчивостта им по време на финансово напрежение. За да се увеличи приемливостта на стабилизационните облигации при този подход, следва да се повиши качеството на свързаното с тях обезпечение. Държавите-членки следва да предоставят първостепенен ранг на обслужването на стабилизационните облигации, като освен това предоставят обезпечение под формата на парични средства и златни резерви, които при повечето държави-членки са в огромно количество, като също така предназначат определени данъчни постъпления за обслужването. Осъществимостта на този подход се основава на първостепенния статус на общия емитент и разумната граница на общата емисия повече, отколкото при подход 2, където за общата част се поема солидарна отговорност. Това налага внимателно анализиране на въздействието на този вариант върху облигациите, които понастоящем са в обращение, при които е възможно да съществуват някои ограничителни клаузи във връзка с обезпеченията, и открояване на подходящите решения. Въпреки че при нормални условия общите разходи по дълга при дадена държава-членка би следвало да са постоянни или да намаляват, пределните разходи ще нараснат. Това би трябвало да спомогне за ограничаване на недобросъвестното поведение и стимулиране на бюджетната дисциплина, дори при отсъствието на специфична форма на засилено управление или фискален надзор. По този начин стабилизационните облигации ще служат за свръзка и ще укрепят ефективността на новоустановения пакет за управление, ако необходимото финансиране, което да бъде удовлетворено чрез общо емитиране, бъде определяно в тясна връзка със заложените в програмите за стабилност фискални цели. Те също така ще създадат силни стимули за бързо намаляване на общите равнища на дълга26. При този подход не се налага промяна в Договора в това отношение, въпреки че поддържането на кредитното качество на стабилизационните облигации най-вероятно ще наложи определянето във вторичното законодателство на първостепенен ранг за тях. Вариантите за третиране на вече емитираните държавни облигации, както и съответните предимства и недостатъци при всеки от тях, са сходни с описаните в подход 2. Този вариант може да се приложи сравнително бързо, без да се налагат изменения в Договора за ЕС. Вторичното законодателство може да послужи за засилване на принципа на предоставяне на първостепенен ранг. Освен това, замяната на националните облигации със стабилизационните ще бъде само частично. 2.3.1.Съчетаване на подходитеОбхватът, амбицията и необходимото за прилагането време са различни при трите подхода, което означава, че подходите могат да се комбинират. Подход 1 може да се приеме за най-амбициозният, водещ до най-добри резултати по отношение на пазарната интеграция и засилването на стабилността, но с вероятно продължително време за прилагане. Обратно — подход 3 с различен обхват и вид на отговорността и изглежда кандидат за бързо въвеждане. Налице е, следователно, известно несъгласуване между амбицията, свързана с характеристиките и обхвата на стабилизационните облигации, и вероятното време, необходимо за въвеждането. За преодоляването му различните варианти биха могли да бъдат комбинирани като последователни етапи в процес на постепенно прилагане: сравнително бързо въвеждане по частичния подход и солидарна отговорност, придружени от план-график за допълнително разработване на инструмента и съответното засилено управление. Такъв първоначален политически план-график би могъл да допринесе за приемането от пазара на стабилизационните облигации от самото начало. 2.3.2.Отражение върху държавите-членки извън еврозоната и третите държавиУчастието в схемата на стабилизационни облигации по принцип обхваща държавите-членки от еврозоната27. Това се дължи на естествения стремеж на държавите-членки да емитират дълг и поддържат пазарите в собствената си парична единица, както и на факта, че електронните облигации могат да бъдат част от засилена икономическа и политическа интегрираност. Независимо от това, въвеждането на стабилизационните облигации и придружаващото го засилено икономическо управление ще се отразят на тези държави-членки. Увеличената финансова стабилност в резултат на стабилизационните облигации ще се прехвърли пряко и по съществен начин върху техните финансови пазари и институции. Същото се отнася и за третите държави, които поддържат икономически и финансови взаимоотношения с еврозоната. Освен това, създаването чрез стабилизационните облигации на голям и стабилен пазар на нискорискови активи може да засили конкуренцията между различните финансови пазари за привличане на инвеститорския интерес.
Каталог: pub -> ECD ECD -> Съдържание ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз ECD -> I. въведение ECD -> Съвет на европейския съюз ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес Изтегляне 0.82 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||