Книга относно приложимостта на въвеждането на стабилизационни облигации Обосновка и предварителни условия за стабилизационните облигации 1 Контекст
Изтегляне 0.82 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 4.1.2.Отношения с ЕМС
- 4.1.3.Правен режим на емисиите
- 4.1.4.Документация и пазарни споразумения
- 4.1.5.Отчетност
4.Проблеми при прилагането4.1.1.Организационно създаванеНеобходимо е да бъдат решени няколко технически въпроса що се отнася до организирането на емисията за стабилизационни облигации. На първо място, трябва да се определи институционалната структура на операциите по финансиране, т.е. дали ще бъде създадена централизирана служба за управление на дълговете (СУД) или основните функции ще бъдат извършвани децентрализирано от националните министерства на финансите и служби за управление на дългове. Що се отнася до децентрализирания подход, емитирането трябва да става посредством еднообразни условия и процедури и ще изисква висока степен на координиране. При централизирания подход се избягва координацията на емитирането на облигации, но остава необходимостта от предоставянето на подробна и надеждна информация от страна на държавите-членки относно нуждите от финансиране, така че емисиите да могат да бъдат планирани. Що се отнася до създаването на централен агент за емисиите, разглеждат се няколко възможности, сред които: а) Европейската комисия може да играе ролята на СУД, която да позволи бързото въвеждане на стабилизационните облигации и да даде възможност инструментът да бъде използван за управление на текущата криза; или б) ЕИФС/ЕМС могат да бъдат трансформирани в действаща СУД; или в) може да бъде създадена нова СУД на равнище ЕС28, която ще се нуждае от известно време, за да започне да работи на пълни обороти. Точните административни разходи за въвеждането на стабилизационните облигации не могат да бъдат изчислени без предварителното определяне на други подробности. Техният мащаб също ще окажа влияние върху бюджетите на държавите-членки. Важен технически въпрос ще бъде как централизирана СУД ще предоставя средствата, събрани за държавите-членки. Принципно има две възможности, които също така могат да бъдат комбинирани: а) заемане на средства под формата на преки заеми, при което държавите-членки ще получат финансиране под формата споразумение за заем; и б) прякото изкупуване на всички, или на договорена сума държавни облигации от държавите-членки от страна на СУД на първичния пазар. Вторият вариант би позволил на СУД също така да купуват просрочени държавни заеми на вторичния пазар, ако това е необходимо. Необходимо е да се организира и изплащането на облигациите. Най-директният начин е трансфери от страна на националните органи към емитиращия орган, който ще организира плащанията към притежателите на облигации. За да може пазарните участници да бъдат уверени, че обслужването на дълга винаги ще бъде гарантирано и няма да има закъснения в плащанията, СУД ще трябва да разчита на стабилен и предсказуем поток от приходи. Държавите-членки ще могат да гарантират задълженията на този орган, но трябва да се провери дали това ще бъде достатъчно или дали могат да бъдат изискани допълнително обезпечение, резерв от налични средства и др. Действащите национални служби за управление на дълговете са част от националните фискални институции, които са подкрепяни от правителствените органи за събиране на данъци. В случая на служба за управление на дълговете на наднационално равнище няма да има такава пряка връзка с данъчните приходи, което може да намали приемането от страна на пазара на емитираните инструменти. Дори и при наличието на стабилизационни облигации ще бъде необходимо управление на ликвидността от страна на държавите-членки. На практика може да се окаже почти невъзможно да се разработят такива емисии на облигации, които да осигурят пълно съответствие с платежните потоци на държавите-членки. Ето защо ще бъде необходимо емисиите на стабилизационни облигации да бъдат допълнени от текущо управление на ликвидността, което може да бъде оставено на националните органи. Една от възможностите е емитирането стабилизационни облигации да се съсредоточи върху средносрочните нужди от финансиране, като националните органи управляват плащанията си чрез краткосрочни депозити и заеми или ценни книжа. Независимо от организационната структура е необходимо разработването на процедури за координация на плановете за финансиране на отделните държави-членки с оглед разработването на референтни показатели и очертаване на цялата крива на референтните показатели. 4.1.2.Отношения с ЕМССъздаването на орган за съвместно емитиране на стабилизационни облигации за държави-членки на еврозоната може да изисква уточняване на разделението на задачите с Европейския механизъм за стабилност. Принципно могат да бъдат възприети два основни възгледа: Участието на ЕМС може да бъде смятано за прекомерна мярка, тъй като съвместното емитиране, в комбинация със засилени правила за надзор може да организира обичайното финансиране на правителствата на държавите-членки, както и допълнително финансира в случай на сериозни проблеми на държавата-членка. Но смесването на управлението на дълговете и спешното финансиране може да не се окаже оптимален вариант и да доведе до объркване на ролите, отслабване на стимулите и управлението и до прекалено сложна единна институция за финансиране. Ето защо ЕМС може да остане отделен митните на дълг с цел организиране и удовлетворяване на извънредни нужди от финансиране. Изборът на взаимодействие с ЕМС също така ще зависи от съответния вариант за стабилизационни облигации. Участието на ЕМС може бъде възприето като излишно в случая на подход 1 за стабилизационните облигации. Съгласно този подход, който предвижда почти пълно покриване на нуждите на държавите-членки, може също така да бъде осигурено извънредно допълнително финансиране. Положението изглежда много по-неясно при подходи 2 и 3, при които държавите-членки биха продължили да емитират национални облигации успоредно на съвместното емитиране на стабилизационни облигации. Би могло да бъде разгледана възможността за използване на рамката за ЕМС за първите стъпки към стабилизационните облигации. Тъй като ЕМС ще се основава на няколко обезпечения от страна на държавите-членки, постепенното въвеждане на стабилизационни облигации за няколко отделни (но не съвместни) обезпечения, т.е. въз основа на подход 3, може да бъде обхванато от финансиране и емитиране по ЕМС, което ще надхвърли ролята, която той изпълнява понастоящем за осигуряване на извънредна финансова помощ. Принципно, съвместното обезпечаване и отделните обезпечения могат да бъдат приложени спрямо ЕМС на по-късен етап. 4.1.3.Правен режим на емисиитеНеобходимо е да се обърне внимание на съответния правен режим, при който ще бъдат емитирани облигации. Понастоящем държавните облигации се емитират съгласно съответното национално законодателство. Често при международни емисии на облигации се използва английското законодателство или, ако емисиите са насочени към пазара на САЩ, често се използва законодателството на Ню Йорк. Не съществува аналогично законодателство на равнище ЕС, по което могат да бъдат емитирани стабилизационни облигации. Въпреки че е честа практика да се разчита на чуждестранно законодателство за международни емисии на облигации, може да възникне проблем, ако всички държавни дългове са по законодателството на Обединеното кралство или на САЩ, тъй като англосаксонската система, основаваща се на прецедента, е твърде различна от правните системи на много държави-членки. Необходимо е да бъде постигнато съгласие и за компетентен съд. 4.1.4.Документация и пазарни споразуменияНеобходимо е решение относно вариантите на финансиране, характеристиките на ценните книжа и пазарните споразумения. За утвърдените емитенти предпочитан вариант за емитиране са търговете. Предимство на обединяването е че финансовият сектор участва в маркетинга на инструмента и ценообразуването е по-предвидимо. Освен това обикновено по-големите суми могат да бъдат пласирани посредством обединяване, тъй като то достига и до инвеститорите на дребно. Също така е необходимо да се определят различните характеристики на ценните книжа и пазарните споразумения. Най-важните сред тях са разгледани в приложение 4. 4.1.5.ОтчетностДопълнителен въпрос, който има нужда от изясняване, е третирането на стабилизационните облигации от националните счетоводни правила. По-специално необходимо е да се проучи въпросът как националните съотношения на дълга към БВП ще бъдат повлияни от стабилизационните облигации съгласно различните гаранционни структури. Важен въпрос е характерът на нови емисионни субекти. Каталог: pub -> ECD ECD -> Съдържание ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз ECD -> I. въведение ECD -> Съвет на европейския съюз ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес Изтегляне 0.82 Mb. Сподели с приятели:
|