Книга относно приложимостта на въвеждането на стабилизационни облигации Обосновка и предварителни условия за стабилизационните облигации 1 Контекст



страница3/11
Дата13.09.2016
Размер0.82 Mb.
#9171
ТипКнига
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

1.3.Предпоставки


Стабилизационните облигациите биха могли да имат значителен положителен ефект върху финансовата стабилност и икономическата ефективност, но от основно значение е да се преодолеят потенциалните недостатъци. За тази цел трябва да бъдат изпълнени важни икономически, правни и технически предпоставки. Тези предпоставки, които могат да доведат до промени в Договора и съществени изменения на институционалния облик на ИПС и Европейския съюз, са разгледани по-долу.

1.3.1.Ограничаване на риска от недобросъвестно поведение


Стабилизационните облигации не трябва да водят до отхлабване на бюджетната дисциплина сред държавите-членки от еврозоната. Важна характеристика на периода след въвеждането на еврото бе несъответствието в пазарната дисциплина на бюджетната политика на участващите държави-членки. Ретроспективно погледнато, високата степен на сближаване на доходността на облигациите в еврозоната през първото десетилетие на обращение на единната валута не бе обосновано от резултатите на държавите-членки при изпълнението на националните бюджети. Корекцията от началото на 2009 г. беше рязка, вероятно до известна степен прекомерна. Въпреки това несъответствие, по-скорошният опит потвърждава, че пазарите са в състояние да наложат дисциплина на националните бюджетни политики в еврозоната. При някои форми на стабилизационни облигации тази дисциплина може да бъде отхлабена или изобщо загубена, тъй като държавите от еврозоната ще обединят кредитния риск във връзка с целия си публичен дълг или с част от него, което би възбудило съмнения за недобросъвестно поведение. Такива съмнения се коренят във факта, че при общото емитиране кредитният риск, произтичащ от липсата на фискална дисциплина при отделните участници, ще се разпредели сред всички останали.

Поради факта, че емитирането на стабилизационни облигации може да отслаби пазарната дисциплина ще са необходими съществени промени в рамката на икономическо управление в еврозоната. Ще бъде оправдано въвеждането на допълнителни предпазни мерки, за да се гарантира устойчивостта на публичните финанси. Тези предпазни мерки трябва да визират не само бюджетната дисциплина, а и икономическата конкурентоспособност (вж. раздел 3). Макар че приемането на новия пакет за икономическо управление вече предоставя значителна защита, която ще бъде допълнително укрепена чрез новите регламенти, основани на член 1369, може да има необходимост да се задълбочи още повече проектът за стабилизационни облигации — особено, ако ще се обединява кредитният риск. Ако стабилизационните облигации се възприемат като средство за заобикаляне на пазарната дисциплина, тяхната приемливост за държавите-членки и инвеститорите ще бъде поставено под съмнение.

Въпреки че блгоразумната фискална политика при благоприятна икономическа конюнктура и бързото коригиране на евентуално отклонение от предначертания план са сърцевината на отговорни и ориентирани към стабилността политически действия, опитът показва, че широките макроикономически дисбаланси, включително загубата на конкурентоспособност, могат да имат изключително неблагоприятно въздействие върху публичните финанси. Следователно, по-тясното координиране на политиките, наложено от въвеждането на стабилизационните облигации, трябва да се използва и за избягване и коригиране на разрушителните макроикономически дисбаланси.



Осигуряване на висока степен на кредитно качество и възможност за всички държави-членки да се възползват от стабилизационните облигации

За да бъдат приети от инвеститорите, стабилизационните облигации трябва да притежават висока степен на кредитно качество. Те трябва да бъдат така проектирани и емитирани, че инвеститорите да ги разглеждат като инвестиции с много нисък риск. Следователно, възможно най-високият рейтинг ще се отрази изключително благоприятно върху приемането и успеха им. По-нисък рейтинг може да има отрицателно въздействие върху ценообразуването им (по-висока доходност, отколкото иначе) и желанието на инвеститорите да абсорбират достатъчно големи емисии. Това се отнася особено за случаите, когато заедно с емисиите на стабилизационни облигациии продължат да бъдат предлагани и национални емисии с рейтинг ААА, които ще ги конкурират. Висока степен на кредитно качество е необходима и ако се възнамерява стабилизационните облигации да функционират като международна база, както и с оглед подкрепа на развитието и ефикасното функциониране на съответните пазари на фючърси и опции10. В противен случай съществува опасност инвеститорите да бъдат скептични по отношение на новия инструмент и доходността му да е значително по-висока, отколкото тази, от която понастоящем се ползват по-кредитоспособните държави-членки.

Постигането на висока степен на кредитно качество ще бъде важно и за да се гарантира приемането на стабилизационните облигации от всички държави-членки от еврозоната. Ключов въпрос е разпределянето на рисковете и печалбите сред различните държави-членки. В някои свои конфигурации стабилизационните облигации фактически означават, че държавите-членки, чийто кредитен рейтинг понастоящем е по-нисък от средния, могат да се ползват от ниски разходи за финансиране, а тези, чийто кредитен рейтинг вече е висок, могат дори да понесат нетна загуба, ако резултатът от обединяването на риска надхвърля положителния ефект от увеличената ликвидност. По същия начин, подкрепа за стабилизационните облигации сред държавите-членки, които вече се радват на рейтинг AAA, ще изисква гарантиране на съответно висока степен на кредитно качество за новия инструмент, така че разходите за финансиране на техния дълг да не нараснат. Както бе пояснено, това отново ще зависи от успешното ограничаване на риска от недобросъвестно поведение. Привлекателността на стабилизационните облигации може да бъде допълнително засилена чрез механизъм за преразпределяне на част от ползите по отношение на финансирането сред държавите-членки с по-висок кредитен рейтинг и тези с по-нисък (вж. каре 2).

Кредитният рейтинг на стабилизационните облигации основно ще зависи от кредитното качество на участващите държави-членки и вид поета по отношение на тях отговорност11.

  • При индивидуалната отговорност всяка държава-членка носи отговорност за своя дял от задълженията по стабилизационните облигации съгласно специфична формула за разпределение12. При условие че държавите-членки продължат да получават определени рейтинги, много вероятно е понижаването на рейтинга на голяма държава-членка да доведе до съответно понижаването на рейтинга на стабилизационните облигации, въпреки че не е задължително това да окаже влияние върху рейтинга на другите държави-членки. При настоящите условия на само шест държави-членки от еврозоната с рейтинг AAA, стабилизационните облигации с такъв вид поемана отговорност е най-вероятно да не получат кредитен рейтинг AAA, а могат да получат дори рейтинга на държавата-членка с най-нисък рейтинг, освен ако не са подкрепени с кредитни подобрения.

  • При индивидуална отговорност, подсилена с отреждането на първостепенен ранг и обезпечения, всяка държава-членка отново носи отговорност за своя дял в емисията на стабилизационни облигации. За да се гарантира обаче, че задълженията по стабилизационните облигации винаги ще бъдат обслужени, дори в случай на неизпълнение, държавите-членки могат да помислят за известен брой кредитни подобрения. Първо, на емитираните стабилизационни облигации би могъл да бъде отреден първостепенен ранг. Второ, те биха могли да бъдат частично обезпечени (например чрез пари, злато, акции на публични дружества и др.). Трето, някои приходни потоци биха могли да бъдат предназначени за покриване на разходите по обслужване на стабилизационните облигации. Резултатът би бил кредитен рейтинг ААА за стабилизационните облигации, въпреки че е вероятно рейтингите на националните облигации на не толкова кредитоспособните държави-членки да понесат относително влошаване.

  • При солидарната отговорност, държавите-членки поемат отговорност не само в рамките на своя дял в емисията стабилизационни облигации, а и за дела на всяка друга държава-членка, която не изпълни задълженията си13. Дори при този вид отговорност, не може напълно да се изключи вероятността стабилизационните облигации да бъдат засегнати, ако от ограничен брой държави-членки с рейтинг ААА се изиска да гарантират значителни задължения на други държави-членки с по-нисък рейтинг. Съществува също така риск от създаване при крайни условия на верижна реакция от понижавания на рейтинга, например поради понижаване на рейтинга на голяма държава-членка с рейтинг ААА с резултат понижаване на рейтинга на стабилизационните облигации, което на свой ред би могло да има отрицателно въздействие върху кредитните рейтинги на другите участващи държави-членки. Съответно са наложителни подходящи предпазни мерки, за да се гарантира бюджетната дисциплина сред участващите държави-членки чрез строга рамка за икономическо управление (и евентуално по-висок ранг на стабилизационните облигации спрямо националните облигации при варианта, когато последните ще продължат да съществуват).

Каре 2: Възможно преразпределяне на ползите по отношение на финансирането сред държавите-членки

Рискът от недобросъвестно поведение, свързан с емитирането на стабилизационните облигации с поемане на солидарна отговорност би могъл да бъде преодолян чрез механизъм за преразпределяне на някои от ползите по отношение на финансирането в резултат на емитирането на стабилизационните облигации между държавите-членки с по-висок кредитен рейтинг и тези с по-нисък. Такъв механизъм би могъл да превърне емитирането на стабилизационни облигации в печеливша за всички държави-членки от еврозоната възможност. За илюстрация е взет пример с две държави-членки:

Държавният дълг и на двете държави-членки възлиза на 2 млрд. EUR, но държава A плаща лихва 2 %, а държава Б — 5 % по национална емисия на петгодишни облигации. Емисия стабилизационни облигации ще финансира изцяло двете държави с петгодишни облигации и лихва 2 %. Разпределението на емисията ще бъде поравно за всяка една от тях.

Част от ползите по отношение на финансирането за държава Б в резултат на емитирането на стабилизационни облигации ще се преразпредели към държава А. Например, намаление от 100 базисни пункта при държава A би могло да се финансира от премията в размер на 300 базисни пункта при държава Б. Съответно, стабилизационните облигации биха могли да финансират държава А с лихва 1 %, а държава Б — с лихва 3 %. И разходите за финансиране и на двете държави ще бъдат по-ниски спрямо националните емисии.

Логично е, че е необходимо да се създаде такъв механизъм за вътрешно разпределяне на ползите в резултат на емитирането на стабилизационни облигации, обвързан обаче с определени бюджетни показатели в контекста на рамката за икономическо управление на еврозоната.

1.3.2.Осигуряване на съгласуваност с Договора за ЕС


Съгласуваността с Договора за ЕС е от съществено значение за осигуряването на успешно въвеждане на стабилизационните облигации. На първо място стабилизационните облигации не трябва да нарушават забраната в Договора за „спасяване“ на държавите-членки. Съвместимостта на стабилизационните облигации с настоящата рамка по него зависи от избраната конкретна форма. Някои варианти могат да изискват промени в съответните разпоредби на Договора. Член 125 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) забранява на държавите-членки да поемат задължения на друга държава-членка.

Емитирането на стабилизационни облигации при поемането на солидарна отговорност ще доведе потенциално до ситуация, в която забраната за спасяване ще бъде нарушена. При такава ситуация, ако дадена държава-членка не успее да изпълни финансовите си задължения, друга държава-членка действително ще бъде отговорна, независимо каква е нейната „обичайна“ формула на разпределение. В този случай ще е необходимо Договорът да бъде изменен. Изменението може да бъде извършено по опростената процедура, ако службата за общо управление на дълга на еврозоната бъде създадена съобразно междуправителствена рамка, но най-вероятно ще е необходимо прибягването до обикновената процедура, ако тя бъде поставена под пряката приложимост на правото на ЕС (тъй като тя ще разшири компетентността на ЕС). Освен ако в Договора няма специално основание, подходът, основан на законодателството на ЕС, най-вероятно ще изиска използването на член 352 от ДФЕС, който предвижда единодушен вот на Съвета и съгласието на Европейския парламент. Емитирането на стабилизационните облигации и необходимата по-строга икономическа и фискална координация за осигуряването на успеха им най-вероятно ще изискват значителни промени и в националното законодателство в редица държави-членки14.

Емитирането на стабилизационни облигации с няколко, но не съвместни обезпечения е възможно в рамките на съществуващите разпоредби на Договора. Например би могло да се предвиди, без да се нарушава член 125 от ДФЕС, значително увеличаване на разрешения обем на ЕМС за кредитиране и промяна на условията за кредитиране с оглед да се позволи преотстъпване на заетите от пазарите средства на всички държави-членки от еврозоната, при условие че пропорционалният характер на свързаната с ЕМС формула на разпределение остане непроменена. Същото ще важи за емисиите на евентуална служба за общо управление на дълга, чиито задължения ще останат на строго пропорционална основа.

Договорът ще се нуждаят от промяна и ако се предвиди значително повече намеса при икономическото управление на еврозоната. В зависимост от специфичните характеристики на стабилизационните облигации, фискалното и икономическото управление и надзор при участващите държави-членки ще трябва да бъдат укрепени, за да се избегне рискът от недобросъвестно поведение. Допълнителни качествени промени в управлението, които отиват отвъд предложенията, включени в пакета от 23 ноември, най-вероятно ще изискват промени в Договора. В раздел 3 се разглеждат по-подробно такива варианти на засилено фискално управление.



Каталог: pub -> ECD
ECD -> Съдържание
ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз
ECD -> I. въведение
ECD -> Съвет на европейския съюз
ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове
ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията
ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета
ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент
ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница