Книга първа как да работите с книгата. Глава 1 Нереалната реалност

Вече знаете, че болестта е външна проява на определени мисли и емоции на физическо ниво. Изобщо, всичко на този свят е резултат от нашите мисли. Чрез поведението си ние създаваме свой собствен свят. Нашите мисли се материализират. По такъв начин ние можем да създаваме приятни и неприятни неща в своя свят. Болестта е проява на дисхармония и се отнася към неприятните неща, защото човек иска да се отърве от нея.

За да се отървете от болестта, трябва да преминете като минимум през три етапа.

1. Преди всичко е необходимо да поемете отговорност и да определите чрез кои свои мисли и с кой начин на поведение сте си навлекли болест. За целта се вгледайте вътре в себе си, обърнете се към своето вътрешно „аз" и намерете разрушителните мисли и емоции. При това търсене може да ви помогне списъкът с негативни емоции, представен по-горе, и втората книга.

3. След като формулирате позитивно намерение, трябва да създадете нови начини за реализацията му. Трябва да се замислите над следното. Дълго време при определени ситуации сте се държали по един и същ начин. Той ви е носел болка и страдания, но вие сте продължавали да действате по старата схема, защото: първо, не сте били наясно защо го правите, и второ, не сте знаели по какъв друг начин можете да се държите. Сега вече имате възможност да промените подсъзнателната си програма на поведение. Затова я проучете. Изяснете си какви правила и принципи сте си изградили от ранно детство. В какво вярвате и защо?

Нека си представим, че човек от детството си е бил научен, че вратите се отварят само в една посока - с дърпане към себе си. Той дори не знае, че има и други начини за отваряне на врати. Така са го научили родителите му, учителите му. Всички около него са правели точно така. Изведнъж той се оказва на някакво място, където вратите се отварят по друг начин, не по този, на който той е бил научен. Доближава се до вратата, дърпа я, но тя не помръдва. Той задължително трябва да премине от другата страна на вратата, но не може да я отвори. На него му е известен само един начин на отваряне на врати, но този начин, кой знае защо, не действа. Той дори не се опитва да отвори вратата по друг начин. Човекът още от детството си е бил научен, че всички врати се отварят само в една посока. Той няма избор. Така, докато не изпробва друг начин, той ще си остане в тази затворена стая, като ограничава живота си и хвърля вината изцяло върху себе си и „неправилната" врата.

Така постъпват повечето хора. Техните модели на поведение са силно ограничени. Те приемат на вяра някакви определени изказвания, убеждения, принципи. Възползват се от тях като роботи, като постоянно ги отработват в съзнанието и подсъзнанието си. Не разбират, че именно чрез тези свои мисли и емоции те създават собствения си живот. Тези мисли им носят болка и страдание, а те обвиняват за това другите или така наречените „обстоятелства".

Ако възникне някакъв проблем в личния ви живот или се разболеете - това е сигнал, че в живота ви, в мислите ви има застой. Трябва да се развивате, да променяте поведението си. Много хора са се разболявали от така наречените „неизлечими" заболявания и онези от тях, които са успели да се излекуват, си спомнят с благодарност за периода на боледуването. Хората поначало забравят, че те, като съзнателни същества, трябва да се учат, постоянно да създават нещо ново в живота си, да се стремят да разгадаят тайната, каквато представлява самият човек и заобикалящият го свят. Човек е създаден по Божия образ и подобие, а се оприличава на биологичен и социален робот.

Затова, когато си изградите позитивно намерение, си създайте нови модели на поведение, за да го реализирате. Но нека новите модели са по-добри от стария. Колкото повече варианти за поведение измислите, толкова по-голяма свобода за избор ще имате. А ако новите варианти на поведение са по-добри от старите, които са довели до възникването на болестта, значи болестта повече не ви трябва. Способността да създавате нови модели на поведение - това е основата на изкуството да бъдете свободни и здрави.

По-нататък ще ви разкажа за един от моите сеанси, по време на който използвах метода на подсъзнателно програмиране с цел лечение на стомашно-чревно заболяване. Това е само един от стотиците варианти, но той ще ви помогне да овладеете метода и да го използвате самостоятелно. Методът на подсъзнателното програмиране е изпитан вече върху хиляди болни. Действа безотказно. Има ефект при всякакви заболявания, дори при такива, които официалната медицина смята за „неизлечими" (рак, псориазис, епилепсия и др.).

В кабинета ми дойде един млад мъж с язва на стомаха, който страдаше от това заболяване отдавна. Болките често се изостряли. Последната криза била много силна. Лекарите му предписали куп лекарства, които почти не му помогнали, и му предложили да му направят изследване със сонда. Той видял във вестника моята обява и решил да ме посети.

Пациентът веднага се съгласи да изясним подсъзнателните причини за заболяването му, въпреки че не се чувстваше добре: имаше болки в епигастриума, получаваше киселини, червата му къркореха, беше отпаднал. Отначало направих малко встъпление: разказах му за подсъзнанието и съзнанието, за това как хората сами си причиняват болести, за вътрешните причини за заболяванията. След това преминахме непосредствено към метода на подсъзнателното програмиране.

Лекар. Вие сте болен и се намирате в състояние, в което не бихте желали да бъдете. Искате да го промените. След като накратко ви обясних какво е съзнание и подсъзнание, нека установим официален контакт с онази част от подсъзнанието ви, която е създала болестта. Готов ли сте?

Пациент. Готов съм.

Лекар. Знаете ли какво трябва да направите?

Пациент. Мисля, че не. Никога преди това не съм правил подобно нещо.

Лекар. Тогава нека ви обясня. Сега мислено се обърнете към себе си, към вътрешното си „аз", по-точно към онази част от подсъзнателния разум, която е създала болестта, и й задайте един въпрос.

Пациент. Какъв въпрос?

Лекар. Сега ще ви кажа какъв въпрос, но първо ще ви обясня как можете да получите отговор от тази част от подсъзнанието си. Отговорът може да бъде във вид на някакво усещане в някоя част от тялото ви. Не знам в коя точно - това ще го реши вашият подсъзнателен разум. Или отговорът може да бъде мислен, сякаш от вътрешния ви глас. Или може да изникне някакъв мислен образ, картинка. Във всеки случай, след като зададете въпроса, задачата ви ще се състои в това да наблюдавате промените в тялото си. Не трябва да се опитвате съзнателно да влияете върху процеса. Онази част от подсъзнанието ви, към която се обърнете, ще ви подаде сигнал по най-подходящия начин.

Въпросът, който искам да си зададете, е следният: „Готова ли е онази част от подсъзнанието ми, която отговаря за възникването на болестта, да общува с мен на нивото на моето съзнание?" След като зададете въпроса, просто обърнете внимание на това, което се случва - промяната в чувствата ви, образите или мислите.

(Мъжът си затваря очите, после отново ги отваря.)

Пациент. А може ли да повторите въпроса? Не го запомних много добре.

Лекар. Разбира се. Можете да повтаряте след мен наум „Готова ли е онази част от подсъзнанието или от личността ми, която отговаря за възникването на болестта, да общува с мен на нивото на моето съзнание?"

(Мъжът си затваря очите. Вижда се как мускулите на лицето и тялото му се отпускат. След известно време се появява известно напрежение в тялото. Той отваря очи.)

Пациент. Знаете ли, изпитах някакво странно усещане - сякаш мравки лазеха по гърба ми.

Лекар. Ако ви разбрах правилно, след като сте си задали въпроса, сте усетили студ, побили са ви тръпки?

Пациент. Да.

Лекар. И така, онази част от подсъзнанието ви е подала сигнал. Но ние засега не знаем какво означава този сигнал - „да" или „не". Затова ще ви помоля отново да се обърнете към вътрешното си „аз" и да благодарите на онази част от подсъзнанието, която вие е подала сигнал, защото това общуване е изключително важно за вас. След това кажете: „За да разбера правилно сигнала, който ми подаваш, нека той се появи отново и се засили, ако искаш да ми кажеш: „Да, аз съм готова да общувам с теб", и да не се появи или да изчезне, ако не си готова да общуваш с мен на съзнателно ниво."

(Пациентът отново се потапя в размисли за известно време.)

Пациент. Отново изпитвам същото усещане.

Лекар. Значи се оказва, че тази част е готова да общува с вас.

Пациент. Така се получава.

Лекар. Прекрасно! Сега вече можем да получим от подсъзнанието конкретни отговори на нашите въпроси.

Пациент. Докторе, ами ако аз съзнателно предизвиквам това усещане?

Лекар. Първо, ще ви посъветвам да се доверите на подсъзнателния си разум. Вашето недоверие може само да ви навреди. Второ, опитайте се да предизвикате съзнателно тези усещания.

(Мъжът затваря очите си за известно време, а после отново ги отваря.)

Пациент. Нищо не става. Не мога съзнателно да ги предизвикам.

Лекар. Виждате ли? Вашите съмнения само могат да попречат на оздравителния процес. Съветвам ви да се извините на онази част от подсъзнанието си за недоверието, което изпитвате. Сега готов ли сте да вървим нататък?

Пациент. Готов съм.

Лекар. Следващият въпрос, който бих искал да зададете на тази част от подсъзнанието си, е следният: „Готова ли си да ми съобщиш какво в моето поведение, кои черти от характера ми или кои мисли и емоции са довели до развитието на болестта?"

(Мъжът си затваря очите и за известно време се вглъбява в себе си.)

Пациент. Отново се появи това усещане по гърба.

Лекар. Значи тази част ви подава сигнал: „Да, готова съм да ти съобщя."

Пациент. Така се получава. Но какво е това поведение?

Лекар. На мен също ми е интересно да узная. Сега ще изясним нещата. Помолете тази част от подсъзнанието си: „Съобщи ми, моля те, конкретно какво в поведението ми е предизвикало болестта. Съобщи ми го мислено, за да разбера и да осъзная отговора."

(Мъжът се вглъбява в себе си и съобщава отговора, без да си отваря очите.)

Пациент. В главата ми се въртят две думи - „отвращение" и „раздразнителност".

Лекар. Помолете тази част от подсъзнанието си да поясни значението на тези думи, като ви посочи примери от вашия живот.

Пациент. Вече разбрах. Аз наистина се отнасям към много неща с нетърпение. Не мога да понасям мръсотията в този град. Дразнят ме определени миризми. Не мога да приема подлостта на хората, тяхната глупост, лицемерие, простащина. Добре, че има маршрутни таксита, тъй като вече изобщо не мога да се возя с тролейбус. По принцип, бих желал да живея някъде на брега на морето, на Канарските острови. В чисто легло и с чистоплътна жена мога да се излежавам цял ден.

Лекар. Прекрасно! Задайте сега следния въпрос: „Готова ли си да ми съобщиш за позитивното намерение, което имаш към мен и което изразяваш чрез отвращението, нетърпението и раздразнителността?"

Пациент. Получих следния отговор: „Да живея в идеален свят, в който всичко ще ми харесва. Да живея в чист град, изобщо - в чист свят. И отношенията между хората да бъдат чисти."

Лекар. Прекрасно намерение. Съгласен ли сте?

Пациент. Разбира се.

Лекар. Но не ви устройва начинът, по който това намерение се е проявявало.

Пациент. Да, болките в стомаха не са най-добрият начин.

Лекар. Тогава благодарете на тази част от подсъзнанието си за грижата, която е проявила към вас, за позитивното намерение, което е имала.

(Мъжът за известно време си затваря очите.)

Пациент. Благодарих й.

Лекар. Сега попитайте тази част от подсъзнанието си дали е готова да помисли върху нови начини на поведение за реализацията на това позитивно намерение?

(Мъжът си затваря очите за миг.)

Пациент. Готова е. Още преди да усетя тръпките по гърба, мислено получих съгласието й.

Лекар. Това показва, че сте намерили общ език с подсъзнанието си. Сега помолете тази част от подсъзнанието си да направи следното: да се възползва от вашите вътрешни ресурси, фантазията ви и да изработи три нови начина на поведение за реализацията на това позитивно намерение. Те да бъдат по-ефективни и надеждни от старите начини, тоест нещо по-добро от отвращението, нетърпението и раздразнението, които са довели до появата на болестта; новите начини да бъдат без вредни странични последици, тоест да устройват всички останали части на подсъзнанието. Искам също така да обясня какво означава „нови начини на поведение". Новите начини на поведение - това са нови мисли, чувства и емоции, ново отношение към себе си, към близките, към хората, към заобикалящия свят. Това е нов начин на възприятие на различни житейски ситуации, нова реакция по отношение на събитията. И още. Помолете тази част от подсъзнанието си веднага щом изработи един такъв нов начин на поведение, да отговори с „да". След това благодарете за отговора и я помолете да изработи и други начини. И така, докато ви отговори три пъти с „да".

Пациент. Но аз няма да знам какви са тези нови начини.

Лекар. Дори е добре да не знаете какво представляват те на този етап. По такъв начин няма да можете съзнателно да попречите на тяхното създаване и реализиране. Дали ще осъзнавате същността на тези нови начини, или не - това не е толкова важно за измененията, които ще настъпят. Въпреки че ако подсъзнанието пожелае, то може да ви съобщи за същността на новите начини.

Пациент. Добре, разбрах. Само че повторете всичко това още веднъж.

Лекар. Да направим така: аз ще говоря, а вие ще повтаряте след мен наум: „Възползвай се от моите творчески ресурси и създай три нови начина на поведение и мислене за реализацията на позитивното намерение. Нека те бъдат по-ефективни и сигурни от старите начини на поведение, които са довели до болестта; и нека да бъдат без вредни странични последици, тоест да са благоприятни за мен и околните. Щом създадеш нов начин на поведение, отговори ми с „да" и продължавай нататък."

(Мъжът си затваря очите и се вглъбява в себе си. След пет минути си отваря очите.)

Пациент. Край. Получих три отговора „да".

Лекар. Благодарихте ли на тази част от подсъзнанието ви за вътрешната работа, която тя извърши?

Пациент. Разбира се.

Лекар. Знаете ли какво представляват новите начини?

Пациент. Не. И знаете ли, това ме кара да се чувствам някак неудобно - в мен нещо се промени, но не знам какво.

Лекар. Имате ли доверие на подсъзнанието си?

Пациент. Пълно доверие.

Лекар. Добре тогава. Освен това, сега ще направим следващата стъпка, която ще разсее съмненията ви. Сега се обърнете не към тази част от подсъзнанието си, с която работихме досега, а към всички останали части от подсъзнанието и им задайте следния въпрос: „Има ли в подсъзнанието ми части, които да не са съгласни с новите начини на поведение? Ако няма възражения, отговорете с „не", а ако някои части имат възражение, отговорете с „да“.

Пациент (след известно време). Получих отговор „да".

Лекар. Значи има части, които възразяват?

Пациент. Сигурно.

Лекар. За да не гадаете, се обърнете още веднъж към подсъзнанието си и задайте въпроса за възраженията.

Пациент (след известно време). Да, има някакви възражения. Отново получих отговор „да".

Лекар. Благодарете на тези части от подсъзнанието, които имат възражения. Сигурен съм, че те искат да направят някакви промени в новите начини на поведение.

Сега помолете тези части от подсъзнанието, които имат възражения, да се обединят с онази част, която е създала новите начини. Нека създадат своеобразен „комитет". И нека възразяващите части изкажат възраженията и пожеланията си. След това ги помолете да заменят начините, по отношение които имат възражения, с нови, които биха устройвали всички части от подсъзнанието. И ги помолете да ви отговорят с „да", когато са готови.

(Мъжът се вглъбява в себе си.)

Пациент. Има отговор „да".

Лекар. Сега отново се обърнете към другите части от подсъзнанието и ги попитайте: „Сега има ли някакви възражения спрямо новите начини на поведение?"

Пациент. Тишина.

Лекар. Значи всички части на подсъзнанието са съгласни с новите начини на поведение?

Пациент. Така се получава.

Лекар. Сега спокоен ли сте?

Пациент. Да.

Лекар. Но ние трябва да направим още нещо. Трябва да сме сигурни, че тези начини ще работят в бъдеще. Обърнете се отново към онази част от подсъзнанието ви, която е създала новите начини на поведение, и я попитайте следното: „Ще поемеш ли отговорност за реализацията на новите варианти на поведение в бъдеще в съответните ситуации?"

Пациент (след известно време). Тя е готова, получих отговор „да".

Доктор. Сега, ако новите начини на поведение са подобри от старите, които са предизвикали болестта, подсъзнанието ще използва именно тях и болестта ще изчезне като ненужна.

Пациент. Знаете ли, докторе, удивително е, но болките ми изчезнаха. Сега се чувствам значително по-добре.

Сега ви предлагам да направите всичко това самостоятелно. За целта използвайте изложената по-долу план-схема.

а) задайте на подсъзнанието си въпроса: „Готова ли е тази част от подсъзнанието ми, която отговаря за възникването на болестта, да общува с мен на ниво съзнание?";

б) установете значението на сигнала „да"/„не". Това може да бъде усещане, образ, вътрешен глас или движение на пръста или махалото на часовника.

3-та стъпка. След като установите връзката, се обърнете към тази част от подсъзнанието със следния въпрос: „Готова ли си да ми съобщиш кое в моето поведение, кои черти от характера или кои мои мисли и емоции са довели до болестта?"

а) ако получите отговор „да", помолете да ви бъде съобщено за това поведение и емоции конкретно: „Съобщи конкретно, кое в поведението ми, кои черти от характера или кои мои мисли и емоции са довели до болестта?";

б) ако получите отговор „не", това не означава, че има нещо лошо в поведението ви. Може би подсъзнанието ви още не е готово да ви съобщи за самото поведение. В този случай приемете това и преминете към следващата стъпка.

4-та стъпка. Изяснете намерението (функцията) на съответната част от подсъзнанието:

а) задайте й следния въпрос: „Готова ли си да ми съобщиш какво искаш да направиш за мен с помощта на проблемното си поведение?";

б) ако получите отговор „да", помолете да ви съобщят за това конкретно на съзнателно ниво: „Съобщи ми конкретно, какво полезно намерение си имала по отношение на мен." Формулирайте намерението позитивно, така че да ви удовлетворява;

в) ако получите отговор „не", значи има позитивно намерение (такова има винаги), но подсъзнанието ви все още не е готово да ви съобщи за него. В такъв случай приемете това и преминете към следващата стъпка.

а) ако отговорът е „не" можете да се присъедините към бъдещето (7-а стъпка);

б) ако отговорът е „да", помолете да бъдат променени начините, срещу които има възражения: „Промени или усъвършенствай начините, срещу които има възражения, с нови, които да удовлетворяват всички части на подсъзнанието. Щом направиш това, дай ми отговор „да". След това отново проверете вече променените начини и преминете към следващата стъпка.

7-ма стъпка. Присъединение към бъдещето. Обърнете се отново към онази част от подсъзнанието, която е създала новите начини на поведение: „Ще поемеш ли отговорността за реализацията на новите варианти на поведение в бъдеще в нужното време и на нужното място? След като премислиш всички възможни варианти и си готова да поемеш отговорност, отговори с „да"."
ПРЕРАЗГЛЕЖДАНЕ И ПРОМЯНА НА ЛИЧНАТА ИСТОРИЯ

- Има хора - каза дон Хуан, - които се отнасят с голямо внимание и предпазливост към природата на своите постъпки. Тяхното щастие е в това, че действат с пълното съзнание, че нямат време. Затова всичките им действия са изпълнени с някаква особена сила, във всяка тяхна постъпка има чувство.

- Постъпките са изпълнени със сила - каза той. - Особено когато онзи, който ги извършва, знае, че това е последната битка. В действието, извършвано с пълното съзнание, че то може да стане последното за теб на тази земя, има особено всепоглъщащо щастие. Моят съвет към теб е: преразгледай живота си и разглеждай постъпките си именно в такава светлина.

К. Кастанеда. „Пътуване към Икстлан"

Нашият подсъзнателен разум създава уникална лична история за всеки. Тя се създава от определени събития в нашия живот. Нашето подсъзнание се занимава с това още от раждането ни. В подсъзнанието ни се съхранява цялата информация за нашия живот. Ние порастваме, натрупваме опит, възприемаме околния свят и дори не подозираме, че нашият живот се формира от миналия опит и от минали преживявания. Съзнателното отношение към заобикалящия свят се променя постоянно, но подсъзнанието може да се придържа към възгледи, формирани в самото начало на живота и в недалечното минало. Например, ако в детството ви се е случило събитие, което ви е направило силно впечатление, знайте, че някаква част от вашия подсъзнателен разум възприема случилото се както по-рано, с очите на детето, и оказва влияние върху живота ви. Затова е много важно да преразгледате личностната си история и да промените подсъзнателното си отношение към много събития от миналото.

Ние сами създаваме своя живот, своя свят. Създаваме ги чрез мислите си, поведението си. Нашият мироглед се формира отначало под въздействието на родителите ни, после на училището, телевизията, книгите. С течение на времето всичко това се оформя като подсъзнателна програма на поведение, чието отражение е светът, в който живеем. Преразглеждайки живота си, ние променяме подсъзнателната си програма, а значи и своя свят, своя живот.

Тъй като болестта е физическият израз на определени наши негативни мисли и емоции, много е важно да намерим в личната си история събитията, довели до формирането на нашите възгледи за света. Това ще ви стане по-ясно, ако разгледаме няколко примера.

Оказва се, че болестта е била предшествана от определени житейски ситуации. За някои те са очевидни, за други - скрити. Важното е да се захванем със самоанализ и тогава скритото ще стане явно.

След като намерите подобни проблемни събития в личната си история, започнете да ги преразглеждате. Да преразгледате дадено събитие означава да замените негативните, пагубните мисли, довели до развитието на заболяването, с нови, позитивни. Трябва мислено да изживеете събитието повторно с чувство за отговорност. Да видите във всяка ситуация проявата на Висшата сила, колкото и несправедлива или нелепа да ви се струва тя. Тогава ще изчезне вътрешното недоволство от ситуацията и от заобикалящия ви свят изобщо. Ще изпитате усещане за справедливост и закономерност на случващото се. Именно тогава ще можете да приемете ситуацията, да простите на човека, виновен за нея, да му благодарите.

Най-добре е да преразглеждате събитията в уединение, на такива места, където се чувствате спокойни, отпуснати. Преди всяко преразглеждане поемете отговорност за своя свят, за своя живот. Спрете вътрешния диалог и преминете към процедурата.

Преди преразглеждането е желателно да си съставите списък с хората, с които сте се срещали в живота си. Можете да направите това, още повече че когато започнете да преразглеждате живота си, в съзнанието ви ще изплуват спомените за събития, които отдавна сте забравили.

Съсредоточете се върху болката или болестта си (това може да бъде не само физическа, но и душевна болка). Определете мястото, формата, размера и цвета на болката (болестта). Сега си задайте въпроса: „Кои думи, образи, спомени ми идват наум, кои събития и хора „изплуват" в паметта ми?"

Първият мисловен образ, който изникне във въображението ви - това е „образът-причина", картинката.

Когато определите „образа-причина", го „изключете". Тоест, много бързо го направете малък и блед, нека изчезне.

Ако процедурата е била извършена успешно, ще ви е трудно да направите това. Старата картинка ще изчезва и на нейно място автоматично ще се появява образът на здравето и благополучието - на личността, която искате да бъдете.

Ако преди мисълта за този човек или събитие са били натрапливи, сега дори няма да можете да ги задържите в главата си, защото на тяхно място буквално ще нахлуват нови мисли за здраве и благополучие, за нов живот.

Тази техника ще даде на мозъка ви нова насока в живота. Ще имате конкретна цел и задължително ще я постигнете. Сега всичко вътре във вас: и мисленето, и поведението - ще се стремят към постигането на новото състояние.

След това се върнете към първата стъпка и определете какво чувствате, какво се случва с образа на болката (болестта). Много често болката веднага изчезва напълно и безследно. В някои случаи нещо се променя в образа на болестта. Може да се промени мястото, размерът, формата или цветът. В такъв случай продължавайте да изпълнявате това упражнение. Отново се обърнете към вътрешното си „аз" и си задайте въпроса: „Какво се крие зад тази болка (болест)? Какви думи, образи, спомени ми идват наум, кои събития и хора „изплуват" в паметта ми?" Могат да възникнат други картини, спомени, които също са послужили като причина за развитието на болестта. Заменете и тях. След това отново се върнете към първата стъпка. Правете така, докато полето на съзнанието ви не се окаже чисто.

На другия ден е препоръчително да повторите упражнението, за да затвърдите резултата. По-нататък изпълнявайте упражнението само когато почувствате болка или в главата ви се появяват старите мисли и изживявания. След известно време тези мисли ще си отидат заедно със старата болест. В главата ви ще се появят напълно нови светли и добри мисли. Те ще съответстват на новото ви здравословно състояние.

В това приложение искам да опиша някои от законите на Вселената, които са залегнали в основата на новия модел на човешкото съзнание. Тяхното познаване ще ви помогне в търсенето на причините за вашата болест и личните ви проблеми. Тези закони не съм ги създал аз. Те съществуват открай време. Няма значение дали ги познаваме или не, дали ги приемаме или не - те действат независимо от нашите познания за тях. Помните ли фразата: „Непознаването на законите не ни освобождава от отговорност"? Тогава нека се запознаем с тези закони и да поемем отговорността върху себе си. Познаването на тези закони и тяхното прилагане ще ви помогне да си осигурите добро здраве и да промените ситуацията в много сфери на живота си.

С други думи, ако нещо в личния ни живот не ни устройва, можем да го променим, като открием и отстраним причините за един или друг проблем и като създадем нещо ново. Необходимо е да се обърнем навътре, към себе си и да променим подсъзнателната си програма на поведение, тоест да се променим ние самите.

Ако искате да промените заобикалящия ви свят и хората от вашето обкръжение, помнете, че всичко, което ви заобикаля, е отражение на самите вас. Затова започнете от себе си. Когато се промените, ще се променят и заобикалящите ви хора и вашият свят. Просто ще се задейства принципът на отражението.

Този закон осигурява великия порядък и хармонията, висшата справедливост и чистотата на Вселената. Помнете: ние живеем в справедлив и чист свят, в който ВСЕКИ ПОЛУЧАВА СПОРЕД МИСЛИТЕ СИ. „На всекиго според вярата му!" - това са думи от Библията. Нашето действие не започва от думата, нито от движението, а от мислите и емоциите ни. Мисълта - това е универсална форма на енергия. Нашите мисли и чувства се материализират, тоест превръщат се в реалност. Ако във вашия живот нещо ви липсва или има някаква несправедливост, причината се крие само във вас, а не във външния свят или в така наречените външни обстоятелства.

Мисълта като форма на енергия, зараждайки се в душата, не изчезва никъде. Действа ЗАКОНЪТ ЗА ЗАПАЗВАНЕ НА ЕНЕРГИЯТА. Всяка мисъл, изпратена във външния свят, се връща обратно при вас в един или друг вид. ПОДОБНОТО ПРИВЛИЧА ПОДОБНОТО. Ако нашите мисли са агресивни, събитията, които ще ни се случват, също ще бъдат неприятни и болезнени. Ако мислите ни са съзидателни и са изпълнени с приемане и любов, те се превъплъщават в реалност, която ни носи само приятни преживявания. Решавайте сами от какви мисли да се възползвате.

МЕЖДУ САМАТА РЕАЛНОСТ И МОДЕЛА НА СВЕТА, В КОЙТО ЖИВЕЕМ, НЕИЗБЕЖНО СЪЩЕСТВУВА ГОЛЯМА РАЗЛИКА. Нашият подсъзнателен разум създава модел на света, като използва информацията и енергията от Реалността и предлага този модел на живот на нашето съзнание. С други думи, нашето съзнание се намира в ролята на наблюдател и оценител на събитията, които ни предлага подсъзнателният разум.

Моделите на света, създавани от всеки нас, се различават един от друг. С други думи, ВСЕКИ ЧОВЕК ЖИВЕЕ В СВОЙ СВЯТ, различен от всеки друг.

Онзи модел на Реалността, в който живеем, съответства на подсъзнателната ни програма, която се формира в детството; по такъв начин външното отразява вътрешното.

Вселената (Реалността, Действителността, Господ, Светът) представлява непостижима сила, енергия, притежаваща свръхсъзнание, а човешкото съзнание е само част от Вселенското, Божественото съзнание. Ние трябва да помним постоянно, че светът е необясним и загадъчен, и че човек трябва да се отнася към света и към себе си като към загадка.

Започнете внимателно да следите това, което се случва в живота ви. Отнасяйте се към различните ситуации в живота ви като към уроци. Например, ако около вас се случва някакво събитие, което предизвиква у вас определени мисли, чувства и емоции, надзърнете вътре в себе си - то присъства в подсъзнанието ви. Какъв позитивен урок трябва да извлечете от всичко това? Всички ситуации в живота се създават или привличат чрез нашите мисли и подсъзнателни програми.

Бог дарява човека с живот и съзнание, за да може той да обогати това съзнание чрез самия процес на своя живот и да даде своя уникален принос в еволюцията на Вселената. В това се състои и отговорът на вечния въпрос: „В какво се крие смисълът и предназначението на живота?" Всеки човек подсъзнателно изпълнява главната функция и главната цел на живота си - да живее в този свят и да се стреми неговият модел на реалността да съответства на самата Реалност. С други думи, да направи връзката между съзнателното и подсъзнателното. Само по този начин той може да придобие цялостност и да стане Господ в своята същност.

Намерението не може да бъде негативно, тъй като негативен опит в природата просто не съществува. Отрицанието присъства само в нашия език. Ние може да знаем какво не искаме. Но въпреки това трябва да се замислим по този въпрос.

Човек не може да се откаже от осъществяването на намерението. Това е невъзможно. Затова не трябва да се борим със самите себе си - трябва да променим мислите си и начините си на поведение. И напълно реално да осъзнаваме намеренията си, да формираме нови и да променяме начините за тяхното осъществяване. Това познание прави живота ни силен и съзнателен.

Всички проблеми на хората (болестите, стресът) са резултат от несъответствието между съзнателните желания и начините за тяхното осъществяване и подсъзнателните намерения. Работата е там, че нашият подсъзнателен разум знае много повече за самите нас и за нашите жизненоважни намерения. Освен това, нали помните, че подсъзнанието е пряко свързано със самата Реалност, или с Господ. Затова е важно да не пречим на подсъзнанието, а да му помагаме чрез нашите съзнателни действия. Трябва да съединим съзнателното и несъзнателното в живота си и по този начин да се сдобием с цялостност.

а) неразбиране на целта, смисъла и предназначението на собствения живот;

б) неразбиране и неспазване на законите на Вселената;

в) наличие на пагубни, агресивни мисли, чувства и емоции в подсъзнанието и съзнанието.

Болестта - това е сигнал за нарушаване на равновесието, хармонията с Вселената. Затова се отнасяйте към болестта си с уважение; приемете я. Болестта - това е външното отражение на нашите пагубни мисли, нашето поведение и нашите намерения, тоест на нашия мироглед.

Хората са свикнали със стереотипа на мислене, според който болестта е враг и човек трябва да се бори с нея по всякакъв начин, независимо от последствията. Но да се бориш с болестта - това означава да се бориш със самия себе си. Всяка сила във Вселената може да се използва позитивно, съзидателно. Вашата болест е точно такава сила. Възползвайте се от нея като средство за саморазвитие.

Когато ръкописът на тази книга вече беше готов, жена ми, след като прочете една от главите, ми каза, че в книгата има много агресия срещу лекарите и съвременната медицина. „Напомня ми за някои американски проповедници, които се изказват по телевизията - каза тя. -Да, те говорят за Бог, за любов, но го правят толкова агресивно, че на човек не му се иска да ги слуша." Същия ден в кабинета ми звънна телефонът и раздразнен мъжки глас каза да не се изказваме срещу такъв метод за лечение на алкохолната зависимост, какъвто е кодирането. Трябваше да се замисля. Тогава разбрах, че наистина не трябва да се създава нещо ново, като се руши старото. Преразгледах отношението си към лекарите и медицината, помолих Господ за прошка за своята агресия и преписах наново много пасажи в книгата си.

В тази книга се опитах да разкрия структурата на здравето и болестта в степен, в каквато ми позволяват моите знания и умения. По никакъв начин не съм се опитвал да създам нов метод на лечение. Такива има вече достатъчно. Исках да опиша нов модел за цялата медицина. Такъв модел, който да обединява всички вече съществуващи начини за въздействие върху човека. Моето намерение се състоеше в това да покажа необходимостта от промяна на самия подход към болния и към болестта. Сега вече знам със сигурност, че това ще се случи спонтанно и само в случай че хората започнат да променят своето отношение към себе си и към заобикалящия ги свят, когато помислите им станат по-чисти. Моделът, който предложих в тази книга, позволява не само да подобрим здравословното си състояние, но и да решим много проблеми в личния си живот. Тази книга е само началото на увлекателната работа върху себе си. Сега, когато вече сте прочели книгата, започнете да прилагате на практика получената информация, така че да ви бъде полезна. В следващите ми книги ще разкрия тайните на създаването на намеренията. Това, което преди е било само във възможностите на магьосниците, ще стане достъпно и възможно за вас.

В процеса на работа с болни хора аз разбрах, че хората водят скучен и еднообразен живот. Но те не страдат много заради това, може би само на стари години, когато силите им са вече на изчерпване. Както изясних, това се случва, защото те слабо познават живота изобщо и самата Реалност. Хората не отиват по-далеч от своя модел на света. Те не разбират, че техният модел на света - това далеч не е самата Реалност с всички нейни тайни. И болестта в този случай се оказва сигнал за това, че трябва да променим поведението си, а заедно с това да променим и нещо в живота си.

Надявам се, че този модел ще ви помогне да изживеете пълноценен, силен и щастлив живот. Успех!
КНИГА ВТОРА
ПРЕДГОВОР

Дълго време се опитвах да систематизирам вътрешните, подсъзнателни причини за възникването на болестите, да направя някаква универсална класификация. С течение на времето разбрах, че не е възможно да се създаде универсална система. Всеки човек има своя причина за болестта си. Но все пак, при възникването на болестите има някаква закономерност. Тя е свързана с това, че определеният орган или система на организма не само изпълняват специфични физиологични функции, но и носят определен емоционален товар. Тоест, на информационно-енергийно ниво някаква част от тялото ни отразява едни или други наши мисли и емоции.

Предстои ни да разгледаме връзката между конкретните заболявания, човешкото поведение, мислите и онези позитивни намерения, които те осъществяват. Тук са описани възможните причини за развитието на заболяванията. Използвайте тази книга като пътеводител в търсенето на вътрешните причини. Това ще ви помогне в работата върху себе си.