САМОКРИТИКА, САМОБИЧУВАНЕ, НЕДОВОЛСТВО ОТ СЕБЕ СИ, САМООСЪЖДАНЕ, ПРЕЗРЕНИЕ И НЕНАВИСТ КЪМ СЕБЕ СИ

Това са други разновидности на агресията по отношение на самите нас. Забелязал съм, че хората постоянно търсят у себе си някакви недостатъци или се смятат за недостойни за нещо. Те сами си създават различни комплекси за непълноценност, а след това страдат от тях. Това могат да бъдат физически недостатъци или недоволство от собственото поведение.

Външността играе голяма роля при формирането на личността. Често пълнотата, ниският ръст, говорните дефекти са способни да унищожат скритите възможности на човека. А понякога представата на някои хора за самите тях е така изкривена, че те започват буквално да издевателстват над себе си.

При мен на преглед дойде младо момиче. Много симпатично, стройно. Попитах я защо е дошла при мен и се учудих много от молбата й. Тя ме помоли да й помогна да отслабне.

Друг път при мен дойде млада жена с шестгодишно дете, страдащо от дистрофия. Момченцето не си позволяваше да изяде ябълка или морков в повече, защото смяташе, че в тях има много нитрати, или парченце месо, защото месото било вредно. Самата майка също беше слаба и, според мен, не и достигаха поне 8 килограма. Точно майката беше научила детето си да се отнася така към храната. Тя ме помоли да излекувам сина и. За себе си помоли да й помогна да отслабне.

Съгласих се да помогна, но при едно условие: със своя пример майката да помага на сина си да оздравее. Тоест, тя трябва да яде всичко, да трупа килограми и по този начин да дава пример на сина си.

Често хората оценяват неправилно възможностите си, зачеркват се от живота, поставят си определени рамки. Това става причина за много заболявания и за повечето от личностните проблеми.

Например, когато извърши някаква постъпка, човек решава, че е постъпил лошо и вече не заслужава нищо хубаво в живота си.

Комплексът за непълноценност се формира още в детството, когато детето започва да опознава света, да разбира и да се учи на много нови за него неща. А родителите изискват от него прекалено много, предявяват прекалено големи претенции, като го наказват за всяка дреболия. „И на кого приличаш - толкова глупав?" - често можем да чуем това от тях. Те са забравили колко безпомощни са били като малки. И разбира се, всяко дете жадно попива като гъба всичко, което става около него. Родителите и съзнателно, и несъзнателно натрапват на детето своя начин за възприятие и създаване на света.

Но безкрайните наказания и насмешки потискат у децата жаждата за творчество, желанието да се учат, пораждат чувство на неувереност, страх от новото, страх, че всяка грешка може да им се върне двойно. Така родителите унищожават желанието на децата си да се учат. А след това се чудят - защо детето им има лоши оценки в училище. Те забравят или просто не искат да разберат, че само като се учи от собствените си грешки, детето им може да научи нещо ново, да изпита радостта от първите си успехи.

Разбира се, всеки човек иска да бъде обичан и да се харесва на другите.

Но запомнете, че мнението на околните за даден човек е просто отражение на онова, което самият човек мисли за себе си. Направете преоценка на личността си, започнете да се уважавате и заобикалящите ви хора ще престанат да забелязват недостатъците ви (които, всъщност, изобщо не съществуват) и ще обръщат внимание само на вашите достойнства. В историята има много примери за това как хора с нисък ръст или неприятна външност са се ползвали с уважението и признанието на милиони. А много, обратното, преуспяват в областта на недоволството и омразата към себе си.

Ето ви един банален пример.

Убедих се на практика, че хората постоянно са недоволни от нещо у себе си. Едни хора постоянно се ядосват на себе си и се критикуват. Други се осъждат и презират. А някои се ненавиждат.

Подобно отношение към себе си има позитивно намерение:

Начин на поведение	Позитивно намерение
Самокритика Недоволство от себе си Самоосъждане Презрение и ненавист към себе си	Да променим външността си, поведението си. Да усетим собствената си привлекателност, изключителност, необходимост и важност. Самоусъвършенстване.

Кажете ми, как може чрез самонаказание да променим поведението и външността си? Представете си човек, който иска да стане по-чист, като се залива с мръсотия.

Много религиозни школи се опитват чрез укротяването на плътта или чрез самонаказването да постигнат единение с Бога, с Истината. По този начин те отричат физическия (материалния) свят. Но как може да се достигне Истинската реалност, като се отрича един от аспектите й?! Ние сами създаваме своя свят. Затова заобикалящите ни хора се отнасят към нас така, както самите ние се отнасяме към себе си.

Забелязал съм, че привлекателните хора често се смятат за грозни. Те имат прекалено високи изисквания към себе си.

Ако Бог и Истината са скрити във всеки от нас, излиза, че когато осъждаме себе си, ние осъждаме Бога; че когато критикуваме себе си, критикуваме Бога.

Практически всеки човек постоянно се страхува от нещо. Страхува се да не се разболее и да не умре, да не изгуби пари, да не го пребият или убият, да не го изостави любимият човек. Страхът държи човека в постоянно напрежение, не му позволява да действа. Нещо повече, мислите за страха, които се въртят постоянно в главата на човека, буквално привличат подобни ситуации. Когато човек е в опасност, в кръвта му моментално се изхвърлят множество хормони, които ускоряват пулса, повишават кръвното налягане, засилват свиването на сърдечния мускул, ускоряват метаболизма, предизвикват напрежение в мускулите. Това е нормална защитна реакция, която е необходима на човека.

Но ако страхът е една от основните емоции във вашата подсъзнателна програма на поведение, той ви държи в постоянно напрежение. Вашите кръвоносни съдове и мускули се свиват и се напрягат повече от обикновено. Постоянното вътрешно напрежение води до язва, хипертония, оплешивяване и много други проблеми.

Освен това, мислите-страхове отслабват имунната система. Страхът да не се разболеете буквално привлича болестта.

Като използва страха, подсъзнанието изпълнява защитна функция за човека. За всяко човешко същество е много важно да се чувства в безопасност. Чувството за безопасност и сигурност, на свой ред, носи усещане за спокойствие.

Начин на поведение	Позитивно намерение
Страх	Да се чувстваме в безопасност, спокойни и защитени.

Но страхът е лош начин за осъществяване на тези позитивни намерения. Вследствие на страха човек престава да вярва на хората и на заобикалящия го свят като цяло и се изолира от тях. А това поражда затвореност и в крайна сметка води до самота.

Освен самотата, чувството на страх има много други вредни странични последствия. Страхът привлича именно онези неща, от които се страхуваме.

Например, страхът да не се разболеем привлича болести. Страхът от самота води до самота. Страхът от загуба ни кара да изгубим нещо. Как става това? Много просто. Така е устроен нашият разум. Той винаги трябва да направи това, от което се страхуваме или което не желаем. Когато се боим от нещо, рисуваме в съзнанието си страшната картина на онова, което може да се случи. При, това ние изпитваме лоши чувства и си казваме: „Не искам това да се случва. Пази Боже!" Всички тези мисли, чувства и образи съществуват в нашето съзнание и те създават съответната ситуация.

Например, ако някой ви каже: „Не запомняйте числото 237. В никакъв случай не запомняйте това число!" Какво ще направите вие? Разбира се, ще запомните това число. И колкото повече се опитвате да го забравите, толкова повече го запомняте.

Така е устроен нашият разум. За него частицата „не", отрицанието са хипнотична заповед да направи точно това.

В общуването си с хората се убедих, че основната причина за появата на страховете е липсата на доверие. Доверие към себе си, към другите, към целия свят. Тези хора постоянно очакват от заобикалящия ги свят нещо лошо. И го получават - защото всичко в нашия живот се случва в съответствие с нашите очаквания. Те постоянно твърдят: „Този свят е страшен и ужасен. Навсякъде има лоши хора. Нима в днешно време може да се вярва на хората. Има толкова много мошеници." Ако делите всичко на този свят на добро и лошо, на приятели и врагове, наистина имате от какво да се страхувате. Хората не вярват в това, че съществува Висш разум, който отразява нашите убеждения. Доверието е производна на вярата. Няма ли вяра, няма и доверие. Започнете да вярвате на своята Лична сила, която е свързана директно с Висшия разум, с Бога. Само тогава ще се чувствате в пълна безопасност.

За да се отървете от страховете, се научете да се доверявате. Да се доверявате на всичко на този свят: на себе си, на хората, на събитията. Но най-напред - на своята Вътрешна сила. Запомнете - вие сами създавате своя свят. И този свят е най-безопасното място във Вселената. Поемете отговорността за своя живот. Вашият свят зависи от вашите мисли. Чувствайте се най-защитеното същество в целия свят. Очаквайте от заобикалящия ви свят само добро. Нека следната мисъл стане една от най-важните във вашата подсъзнателна програма: „Аз съм едно цяло със Силата, която ме е създала. Аз съм в пълна безопасност. Аз вярвам на своята Лична сила и съм вътрешно спокоен."

Какво друго трябва да направите, за да неутрализирате страха? Започнете да се избавяте от агресивните мисли по отношение на света и хората. Спомнете си ситуациите, в които сте осъждали, ненавиждали, презирали, в които сте се обиждали. Започнете да се избавяте от всички тези мисли. Защото те са пожелание за смърт на информационно-енергийно ниво. А вътрешната агресия привлича агресия отвън.

Получава се следната верига.

Вътрешната агресия към някого или нещо в заобикалящия ни свят привлича външна агресия, която е насочена срещу нас, а това предизвиква страха като защитна реакция. С други думи, програмата за разрушение на нещо в света се връща назад като програма за саморазрушение, тъй като заобикалящият ни свят е нашият свят. А това поражда страх. Страхът е сигнал за опасност, който ни подава нашият подсъзнателен разум.

Тоест, подсъзнанието е принудено да ни защитава от самите нас.

Затова единственият начин да се отървем от страха е да реагираме правилно на подсъзнателния сигнал и да започнем да се избавяме от агресивните мисли.

Когато се освободите от старите негативни мисли и се научите да изпращате на хората и на всичко на този свят любов, всички страхове ще изчезнат. „В любовта няма страх, но съвършената любов гони страха" (послание на Йоан). Ще престанете да привличате насилието в живота си и вашият свят ще стане най-спокойното място във Вселената.

Освободете се от страшните мисли. Някога те просто са ви били натрапени, внушени. Отначало родителите ви са ви плашели, след това училището, приятелите, телевизията.

Ако се страхувате от нещо, погледнете вътре в себе си и намерете причината за страха. Тя се крие във вашата лична история.

Ако се страхувате от самотата, това означава, че не вярвате на хората. Спомнете си с кои хора сте имали лоши взаимоотношения. Защо не сте им вярвали? С какво са ви обидили или какво лошо са ви сторили?

А сега си помислете с кои свои мисли сте привлекли в живота си тези хора и отношението им към вас. Защото еднаквите неща се привличат.

Може би постоянно се критикувате и се ядосвате на себе си; а може би сте недоволни от себе си или се ненавиждате, или зависите от мнението на заобикалящите ви хора. Тогава какво хубаво очаквате от другите? Външното поведение на хората отразява вашите мисли и чувства.

Страхът от смъртта показва, че имате неправилно отношение към живота и смъртта. Това може да бъде свързано с преживени сътресения, причинени от смъртта на ваши близки хора. Или сте си мислили за самоубийство, не сте искали да живеете, желаели сте нечия смърт. Може да има и други причини. Каквито и да са те, формирайте у себе си ново отношение към такива понятия, като Живота и Смъртта.

Другата причина за страховете е силната привързаност към нещо на този свят, което поражда страх от неговата загуба. Човек може да се „вкопчи" във всичко: в парите, в къщата, в някой близък човек, в децата, в семейството, в някакви идеали. Трябва да разберем, че нищо на този свят не ни принадлежи, дори нашите мисли. Всичко ни е дадено свише за временно ползване, включително и животът.

Веднага се запитайте какво се страхувате да изгубите.

Точно към това нещо трябва да промените отношението си. Да го превърнете не в цел в живота, а в средство за живот.

Например, ако сте се вкопчили в парите и ги превръщате в целта на живота си, подсъзнателно ще се страхувате да не ги изгубите, а в живота ви ще възникват всевъзможни ситуации, които ще водят до загуба на пари.

Ако се отнасяте към някой близък човек (например към мъжа си/жена си) като към собственост и се вкопчвате в отношенията си с него, страхът да не изгубите тези отношения в крайна сметка ще доведе до самота или тези отношения ще се запазят, но ще се появят сериозни заболявания.