Книга с ъ д ъ р ж а н и е стр. Към новото издание на това съчинение

ПРЕДГОВОР КЪМ ТРЕТОТО ИЗДАНИЕ

Авторът на та­зи кни­га не опис­ва ни­що из­вън сви­де­тел­с­т­ва­та на соб­с­т­ве­ния опит, на та­къв вид опит, кой­то мо­же да се по­лу­чи в ду­хов­на­та сфе- ра. Тази кни­га не мо­же да се про­че­те така, как­то сме свик­на­ли в на­ше време. Читателят, чрез соб­с­т­ве­но­то си усилие, тряб­ва да пос­тиг­не сам сми­съ­ла на вся­ка страница, до­ри на вся­ко изречение. По то­зи на­чин кни­га­та ще мо­же да пос­тиг­не целта, ко­ято си е пос­та­вил авторът. Онзи, кой­то са­мо ще я прелисти, все ед­но че изоб­що не я прочел. Истините на та­зи кни­га тряб­ва да се преживеят. Духовната Наука има стойност са­мо при те­зи условие.

Книгата не мо­же да се пре­це­ня­ва от гле­ди­ще­то на тра­ди­ци­он­на­та наука, след ка­то та­ка­ва пре­цен­ка не е пос­ти­га­на­та от са­ма­та нея. Тогава мо­же да се констатира, че заключенията, до ко­ито тя дос­ти­га не про­ти­во­ре­чат на ис­тин­с­кия на­учен дух. Авторът мо­же да твърди, че с ни­то ед­на ду­ма не е из­не­ве­рил на на­уч­на­та си съвест.

Този, кой­то ис­ка да на­ме­ри дру­ги пътища, раз­лич­ни от тук представени- те, за да се до­бе­ре до истините, из­ло­же­ни в та­зи книга, ще ги от­к­рие в мо­ята "Философия на свободата". Тези два тру­да по раз­ли­чен на­чин се

Първо тряб­ва да бъ­дат да­де­ни ос­нов­ни­те ис­ти­ни от це­ло­куп­на­та сфе­ра на Духовната Наука. Присъщо на при­ро­да­та на чо­ве­ка е да пи­та за на­ча­ло­то и края на све­та за пос­лед­ни­те це­ли на съ­щес­т­ву­ва­ни­ето и за съ­щи­на­та на Бога. Който при­те­жа­ва не са­мо ду­ми и по­ня­тия в своя разум, а ис­тин­с­ки поз­на­ния за живота, ко­ито при­над­ле­жат към вис­ши­те сте­пе­ни на мъд­рос­т­та в един труд, кой­то раз­г­леж­да на­ча­ла­та на ду­хов­но­то поз- нание. Едва след ка­то се за­поз­на­ем с те­зи на­чал­ни по­ня­тия ста­ва яс­но как тряб­ва да се пос­та­вят вис­ши­те въпроси. В ед­на дру­га книга, близ­ка до тази, имен­но в "Тайната наука", ще се на­ме­рят по­-пъл­ни дан­ни за раз­г­леж­да­на­та тук сфера.

В пред­го­во­ра към вто­ро­то из­да­ние бе допълнено: ако днес ня­кой ис­ка да опи­ше фак­ти от свръх­се­тив­ния свят, той тряб­ва да раз­бе­ре две неща: пър­во­то е, че на­ше­то вре­ме се нуж­дае от по­ощ­ря­ва­не на свръх­се­тив­но­то познание; че в днеш­ния ду­хо­вен жи­вот съ­щес­т­ву­ват мно­жес­т­во пред­с­та­ви и чувства, ко­ито вну­ша­ват на мнозина, че ед­но та­ко­ва пред­с­та­вя­не на ду­хов­ни­те фак­ти би из­г­леж­да­ло праз­на фан­та­зия и на­луд­ни­ча­во меч- тание. Настоящата епо­ха се нуж­дае от свръх­се­тив­но­то познание, за­що­то всич­ко онова, ко­ето се на­уча­ва от чо­ве­ка за све­та по оби­чай­ни­те начи- ни, пов­ди­га не­обоз­рим брой въпроси, на ко­ито мо­же да се от­го­во­ри са­мо чрез свръх­се­тив­ни­те истини. Защото чо­век не тряб­ва да се мами: всичко, ко­ето се да­ва за ос­но­ва­ни­ята на съществуванието, за дъл­бо­ко чув­с­т­ву­ва­ща­та ду­ша е не отговор, а въп­ро­си към го­ле­ми­те за­гад­ки на све­та и живота.

Известно вре­ме ня­кои мо­гат да под­дър­жат мнението, че раз­ре­ше­ни­ето на за­гад­ки­те на съ­щес­т­ву­ва­ни­ето е да­де­но в "ре­зул­та­ти­те на стро­го на­уч­ни факти" и в из­во­ди­те на ня­кои съв­ре­мен­ни мислители. Но ако ду­ша­та про­ник­не до дълбината, към ко­ято я ув­ли­ча ед­но ис­тин­с­ко поз­на­ва­не на ней­на­та същина, това, ко­ето пър­во­на­чал­но из­г­леж­да ка­то разре- шение, ста­ва под­бу­да за ис­тин­с­кия въпрос. Отговорът на то­зи въп­рос не тряб­ва да за­до­во­ля­ва ед­но чо­веш­ко любопитство, но от не­го тряб­ва да за­ви­си вът­реш­ния мир и спо­койс­т­вие на ду­шев­ния живот.

Сдобиването със соб­с­т­ве­ни уси­лия на един та­къв от­го­вор не за­до­во­ля­ва са­мо стре­ме­жа към знания, но и да­ва спо­соб­ност за дейс­т­ву­ва­не и из­рас­т­ва­не в живота. Ако чо­век не би на­ме­рил от­го­вор на та­зи загадка, той би се чув­с­т­ву­вал па­ра­ли­зи­ран не са­мо морално, но и физически. Следова- телно, поз­на­ни­ето на свръх­се­тив­ни­те ис­ти­ни има зна­че­ние не са­мо за те­оре­тич­ни­те нужди, но и за ре­ал­на­та жи­тейс­ка практика. Тъкмо по­ра­-
ди ес­тес­т­во­то на съв­ре­мен­ния ду­хо­вен живот, Духовната Наука е ед­на не­об­хо­ди­ма об­ласт от поз­на­ни­ето в на­ше­то време. От дру­га страна, факт е, че мно­зи­на от­ри­чат и от­х­вър­лят гру­бо това, от ко­ето на­й-м­но­го се нуждаят. Убеждаващата си­ла на "си­гур­ни­те на­уч­ни знания" е тол­ко­ва го­ля­ма за ня­кои духове, че те не мо­гат да при­емат та­зи кни­га за ни­що друго, ос­вен за ед­на не­чу­ва­на безсмислица. Този, кой­то из­ла­га своя свръх­се­ти­вен опит не мо­же да си пра­ви ни­как­ви илю­зии по то­зи въпрос. Без съмнение, мо­же да се изис­ка ед­но "не­ос­по­ри­мо доказателство" за това, ко­ето той твърди. Но кой би сто­рил това, не взе­ма предвид, че вси- чко, ко­ето ще му се предложи, е ед­на илюзия. Защото, без сам да иска, той би се стре­мил не към доказателства, ко­ито са свойс­т­ве­ни на пред- мета, към такива, ко­ито би мо­гъл да оцени.

Авторът на та­зи кни­га знае, че в нея не е из­ло­же­но нищо, ко­ето да не мо­же да не се при­еме от всеки, кой­то стои на по­зи­ци­ите на съв­ре­мен­на­та ес­тес­т­ве­на наука. Той знае, че мо­гат да се за­до­во­лят ед­нов­ре­мен­но всич­ки изис­к­ва­ния на на­ука­та и тък­мо по­ра­ди то­ва мо­же да се при­еме начина, по кой­то тук е опи­сан ду­хов­ния свят. Нещо по­ве­че - тък­мо тези, ко­ито са за­поз­на­ти с ис­тин­с­кия ес­тес­т­ве­но на­учен на­чин за из­ло­же­ние на фактите, ще се чув­с­т­ву­ват тук ка­то у до­ма си. Който е съг­ла­сен да се гле­да по то­зи на­чин нещата, ще по­чув­с­т­ву­ва ис­ти­на­та в дъл­бо­ки­те ду­ми на Гьоте: "ед­но лъж­ли­во уче­ние не мо­же да се опровергае, за­що­то по­чи­ва на убеждението, че лъж­ли­во­то е истинно". Споровете с онези, ко­ито при­емат са­мо та­ки­ва доказателства, ко­ито от­го­ва­рят на тех­ния на­чин на мислене, са безсмислени. Който раз­бе­ре същ­нос­т­та на то­ва "доказател- ство" ще му е ясно, че чо­веш­ка­та ду­ша ще дос­тиг­не до ис­ти­на­та по пъ- тища, раз­лич­ни от те­зи на споровете. Изхождайки от един та­къв прин­цип е пуб­ли­ку­ва­на и нас­то­яща­та книга.

Рудолф Щайнер