I. Ф И З И Ч Е С К А Т А С Ъ Щ Н О С Т НА ЧОВЕКА

I. Ф И З И Ч Е С К А Т А С Ъ Щ Н О С Т НА ЧОВЕКА

На раз­ли­чи­ето в стро­ежа на минералите, рас­те­ни­ята и жи­вот­ни­те от­го­ва­рят три­те фор­ми на тях­но­то съществувание. Този стро­еж - фи­гу­ра­та - е това, ко­ето мо­же да се на­зо­ве тяло. Но чо­веш­ко­то тя­ло се раз­ли­ча­ва от животинското. Тази раз­ли­ка тряб­ва да се приз­нае от все­ки човек, как­во­то и да мис­ли той от­нос­но срод­с­т­во­то на чо­ве­ка с животното. И на­й-­ра­ди­кал­ни­ят материалист, кой­то от­ри­ча всич­ко душевно, не мо­же да не се под­пи­ше под след­но­то из­ре­че­ние на Карус от не­го­ви­те съ­чи­не­ние "Органът на поз­на­ни­ето на при­ро­да­та и духа": "на­й-­фи­ни­ят и ин­ти­мен стро­еж на нер­в­на­та сис­те­ма и на мо­зъ­ка ос­та­ва за ато­ма и фи­зи­оло­га ед­на не­раз­ре­ши­ма загадка; но че кон­цен­т­ра­ци­ята на та­зи тъ­кан се уве­ли­ча­ва все по­ве­че и по­ве­че в жи­вот­ни­те и дос­ти­га у чо­ве­ка ед­на степен, как­то при ни­кое дру­го същество, е един на­пъл­но ус­та­но­вен факт; то­зи факт е от на­й-­го­ля­мо зна­че­ние за ин­те­лек­ту­ал­но­то раз­ви­тие на човека. Може да се твърди, че той е достатъчен, за да го обясни. Когато мо­зъ­кът не се е раз­вил достатъчно, как­то при мик­ро­це­фа­ли­те и идиотите, се раз­би­ра от са­мо се­бе си, че не мо­же да ста­ва ду­ма за изя­вя­ва­не на соб­с­т­ве­ни­те идеи и познание, как­то не мо­же да ста­ва ду­ма за про­дъл­же­ние на ви­да у хо­ра с ат­ро­фи­ра­ли ор­га­ни за размножение. В за­мя­на на това, ед­но хар­мо­нич­но и сил­но ус­т­ройс­т­во на це­лия чо­век и осо­бе­но на мозъка, не може, на­ис­ти­на да за­мес­ти гениалността, но във все­ки слу­чай да­ва пър­во­то и на­й-­не­об­хо­ди­мо ус­ло­вие за ед­но вис­ше познание"

II. Д У Ш Е В Н А Т А С Ъ Щ Н О С Т НА ЧОВЕКА

Като соб­с­т­вен вът­ре­шен свят, ду­шев­на­та същ­ност на чо­ве­ка се от­ли­ча­ва от не­го­ва­та фи­зи­чес­ка същност. Нейният спе­ци­фи­чен ха­рак­тер из­пък­ва още щом ка­то обър­нем вни­ма­ние до­ри на на­й-­еле­мен­тар­но­то се­тив­но усещане. Никой не мо­же да знае непосредствено, да­ли ня­кой друг пре­жи­вя­ва ед­но се­тив­но усе­ща­не по съ­щия начин, как­то и той самия. Известно е, че има хо­ра далтонисти. Тези хо­ра виж­дат нещата, оц­ве­те­ни в сив оттенък. Други са сле­пи са­мо за оп­ре­де­ле­ни цветове. Образът на света, кой­то им да­ват тех­ни­те очи, е раз­ли­чен от то­зи на нор­мал­ни­те хора. Същото мо­же да се ка­же по­ве­че или по­-мал­ко и за дру­ги­те сетива. От то­ва не­пос­ред­с­т­ве­но следва, че прос­то­то усе­ща­не при­над­ле­жи на вът­реш­ния свят. Чрез мо­ите фи­зи­чес­ки се­ти­ва аз мо­га да въз­п­ри­ема чер­ве­на­та маса, ко­ято въз­п­ри­ема и дру­гия човек; но аз мо­га да въз­п­ри­ема усе­ща­не­то на дру­гия за чер­ве­ния цвят. Следователно, се­тив­но­то усе­ща­не тряб­ва да се оз­на­чи ка­то ду­шев­но явление. Когато то­зи факт се изяс­ни цялостно, то­га­ва вът­реш­ни­те пре­жи­вя­ва­ния ско­ро ще прес­та­нат да се раз­г­леж­дат са­мо ка­то мо­зъч­ни про­це­си или ка­то не­що подобно.

Със се­тив­но­то усещане, пре­ди всичко, се свър­з­ва чувството. Едни усе­ща­ния пре­диз­вик­ват у нас удоволствие, а дру­ги - страдание. Това са треп­те­ни­ята на на­шия вътрешен, ду­ше­вен живот. В сво­ите чувства, чо­ве­кът сът­во­ря­ва един вто­ри свят, кой­то тряб­ва да се при­ба­ви към он­зи свят, кой­то му въз­дейс­т­ва отвън. Тук се до­ба­вя не­що трето: волята. Чрез нея чо­ве­кът се про­ти­во­пос­та­вя на външ­ния свят. Човешката ду­ша ся­каш се из­ли­ва на­вън чрез сво­ите во­ле­ви действия. Действията на чо­ве­ка се раз­ли­ча­ват от съ­би­ти­ята на външ­на­та при­ро­да по това, че те но­сят пе­ча­та на не­го­вия вът­ре­шен живот. Така, спря­мо природата, ду­ша­та е не­що при­съ­що на човека. Той по­лу­ча­ва драз­не­ния от външ­ния свят и в съ­от­ветс­т­вие с тях из­г­раж­да един соб­с­т­вен свят. Тялото ста­ва пред­пос­тав­ка за жи­во­та на душата.

III. Д У Х О В Н А Т А С Ъ Щ Н О С Т НА ЧОВЕКА

Душевният жи­вот на чо­ве­ка не се оп­ре­де­ля из­к­лю­чи­тел­но и са­мо от тялото. Ние не блуж­да­ем без­цел­но и на­по­со­ки от ед­но усе­ща­не към друго, ни­то пък дейс­т­ву­ва­ме са­мо под впе­чат­ле­ни­ето на вся­ко дразне- ние, ко­ето ид­ва от­вън или от про­це­си­те в на­ше­то тяло. Ние раз­миш­ля­ва­ме вър­ху на­ши­те въз­п­ри­ятия и действия. Чрез раз­миш­ле­ни­ето вър­ху сво­ите дейс­т­вия той вна­ся ед­на ра­зум­на ця­лост и ло­ги­ка в своя живот. Той знае, че из­пъл­ни дос­той­но сво­ето приз­ва­ние ка­то чо­век са­мо тогава, ко­га­то се ръ­ко­во­ди от пра­вил­ни мисли, как­то в познанието, та­ка и в де­ла­та си. Следователно, ду­ша­та е пос­та­ве­на пред ед­на двой­на необходи- мост. Тя се оп­ре­де­ля от за­ко­ни­те на тялото; то­ва е необходимост, на­ло­же­на от за­ко­ни­те на природата; тя мо­же да се оп­ре­де­ля и от законите, ко­ито во­дят към пра­вил­но мислене, за­що­то са­ма приз­на­ва тях­на­та необ- ходимост. Човекът е под­чи­нен на при­ро­да­та чрез за­ко­ни­те на вещест- вообмяната; на за­ко­ни­те на ми­съл­та той сам под­чи­ня­ва се­бе си.

Така той при­над­ле­жи на един висш порядък, по­-висш от този, на кой­то при­над­ле­жи чрез сво­ето тяло. Този по­ря­дък е духовният. Това е об­лас­т­та на духа. Колкото по­-раз­ли­чен е те­лес­ни­ят жи­вот от душевния, тол­ко­ва по­-раз­ли­чен е ду­шев­ни­ят жи­вот от духовния. Докато прос­то се го­во­ри за час­ти­ци въглерод, азот, водород, кис­ло­род ко­ито се дви­жат в тяло- то, ду­ша­та още не се появява. Душевният жи­вот за­поч­ва ед­ва тогава, ко­га­то вът­ре в ед­но та­ко­ва мо­ле­ку­ляр­но дви­же­ние се по­яви усещането: вкус­вам не­що сладко, из­пит­вам удоволствие. Ние съв­сем не се из­ди­га­ме до духа, до­ка­то раз­г­леж­да­ме са­мо ду­шев­ни­те изживявания, про­из­ти­ча­щи от външ­ния свят или от жи­во­та на тялото. Душевното е ос­но­ва­та на ду­хов­но­то така, как­то те­лес­но­то е ос­но­ва на душевното.

Естественикът се за­ни­ма­ва с тялото, ду­шев­ни­ят из­с­ле­до­ва­тел (психоло- гът) - с душата, ду­хов­ни­ят из­с­ле­до­ва­тел - с Духа.

Да осъз­нае в са­мия се­бе си раз­ли­ка­та меж­ду тяло, ду­ша и Дух и да я изясни, е ед­но изискване, ко­ето се пре­дя­вя­ва към всеки, кой­то ис­ка да раз­к­рие ес­тес­т­во­то на чо­ве­ка със си­ла­та на сво­ето мислене.

Каталог: wp-content -> Rudolf%20Steiner -> BG%20DOCS
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 29. 9 до 28. 10. 1917 г
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Берлин от 20 23. 1914 г превод от руски: петранка георгиева нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от ръкопис
BG%20DOCS -> Книга с ъ д ъ р ж а н и е стр. Увод. Задачата на Духовната наука
BG%20DOCS -> Лекция, изнесена в Цюрих на Октомври 1918 Превод от немски: Димитър Димчев Октомври 1918, Цюрих
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 4 до 31. 12. 1916 и в Базел на 21. 12 1916 г
BG%20DOCS -> И з ж и в я в а н и я в свръхсетивния свят т р и т е п ъ т я н а д у ш а т а к ъ м Х р и с т о с 14 лекции
BG%20DOCS -> Стопанство
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 4 до 31. 12. 1916 и в Базел на 21. 12 1916 г
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах и Берн между 25 януари и 23 март 1924
BG%20DOCS -> Окултна история

Изтегляне 1.82 Mb.

Сподели с приятели: