Книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче 65 Преработено и допълнено издание

Когато Основното сияние изгрее при смъртта, опитният медитатор ще го разпознае и ще се слее с него, ще постигне освобождение. Който обаче не успее да направи това, попада в следващото бардо - сияйното бардо на дхармата.

Учението за бардо на дхармата е много особено, специфично за Дзогчен, и от векове се смята за най-важната част от тази традиция. Първоначално се колебаех дали да изложа това най-свято учение публично и не бих го направил, ако нямаше прецедент. Обаче в „Тибетска книга за мъртвите" и в някои други книги се споменава бардо на дхармата и това е довело до някои наивни заключения. Чувствам, че е много важно и навременно да дам едно пояснение за това бардо, като го поставя в автентичния му контекст. Трябва да подчертая, че не навлизам в никакви подробности за висшите практики, свързани с него, тъй като никоя от тях при никакви обстоятелства не би могла да бъде изпълнена ефективно, освен чрез напътствията и под надзора на квалифициран учител, с когото имаме напълно чиста връзка.

За да бъде тази глава - която смятам за една от най-важните в настоящата книга - колкото е възможно по-ясна, съм събрал материали от най-различни източници. Надявам се, че чрез нея някои от вас ще се свържат с това удивително учение, ще пожелаят да научат още за него и ще започнат да практикуват сами.

На санскрит с думата dharmata (на тибетски чъо ний) обозначаваме вътрешната, присъща на всичко природа, същността на нещата такива, каквито са. Дхармата е голата, безусловната истина, природата на реалността или истинската природа на съществуването на явленията. Това, за което става дума тук, е от основна важност за разбирането на природата на ума и за природата на всичко останало.

В края на процеса на разграждане и изгряването на Основното сияние се разкрива едно съвсем ново измерение. Подходящ начин да го илюстрираме е да го сравним с превръщането на нощта в ден. Последната фаза на процеса на разграждане при смъртта е преживяването на „чернота" при фазата на „пълното постигане". Тя се описва като „небе, обвито в тъма". Изгряването на Основното сияние е като изсветляването на небето призори. Сега слънцето на дхармата постепенно изгрява с цялото си величие и осветява контурите на земята във всички посоки. Естественото сияние на Ригпа се проявява спонтанно като блестяща светлина и енергия. Както слънцето се издига в ясното и безоблачно небе, така и от всеобхватното пространство на Основното сияние изгряват светлите видения в бардо на дхармата. Това проявление на звук, светлина и цвят наричаме „спонтанно присъствие", защото то винаги е налице във и е присъщо на необятната шир на „изначалната чистота", която е негова основа.

Всъщност това е един процес на разкриване, при който умът и неговата фундаментална природа се проявяват все повече и повече. Бардо на дхармата е етап от този процес. Защото именно чрез това измерение от светлина и енергия умът преминава от своето най-чисто състояние -Основното сияние - към следващото си проявление като форма, в бардо на възникването.

Много показателен ми се струва фактът, че при изследванията на съвременната физика материята се разкрива като океан от енергия и светлина. „Материята се оказва кондензирана или замръзнала светлина... цялата материя е светлина, кондензирала във форми, които се променят със средни скорости, по-малки от скоростта на светлината" - отбелязва Дейвид Бом. Съвременната физика разбира светлината и като многостранно явление: „Тя е енергия, но и информация - съдържание, форма и структура. Тя е потенциалът на всичко."¹

Бардо на дхармата има четири фази и всяка от тях предоставя нова възможност за освобождение. Ако дадена възможност не се оползотвори, настъпва следващата фаза. Обяснението, което давам тук, произлиза от тантрите на Дзогчен, които учат, че само чрез специална висша практика, наречена Тьогал, може да се разбере значението на бардо на дхармата в истинския смисъл на думата. Бардо на дхармата заема значително по-малко място в другите цикли учения за смъртта в тибетската традиция.

Дори в „Тибетска книга за мъртвите", която също принадлежи към ученията на Дзогчен, последователността на тези четири фази само е загатната, сякаш е прикрита, и не е изложена като ясна и подредена структура.

Все пак трябва да подчертая, че с помощта на думите може да се даде само обща представа за това, което е възможно да се случи в бардо на дхармата. Проявленията на това бардо ще останат само външни понятия, докато практикуващият не усъвършенства практиката Тьогал, с чиято помощ всичко, за което говоря тук, се превръща в неоспоримо лично изживяване. Тук се опитвам да създам у вас усещането, че това чудесно и изумително измерение може да съществува, а и да дам завършен вид на описанието си на различните бардо. Наред с това искрено се надявам това пълно описание да ви послужи като напомняне в процеса на смъртта.

В бардо на дхармата приемаме тяло от светлина. В първата фаза на това бардо „пространството се разтваря в сияние".

Изведнъж осъзнаваме стелещ се, трептящ свят от звук, светлина и цвят. Всички обикновени черти на познатото ни обкръжение се разтварят в един всеобхватен пейзаж от светлина. Той е прозрачен и лъчист, чист и многоцветен, неограничен от никакви измерения или посоки, непрестанно трепти и се движи. „Тибетска книга за мъртвите" го сравнява с „мираж в равнина, обляна от горещината на лятото". Цветовете му са естествен израз на присъщите качества на елементите в ума - пространството се възприема като синя светлина, водата - като бяла, земята - като жълта, огънят - като червена, а вятърът - като зелена.

Доколко са стабилни тези проявления на светлина в бардо на дхармата зависи изцяло от стабилността, която сме успели да постигнем в практиката Тьогал. Единствено истинското усъвършенстване на тази практика ще ни даде възможност да стабилизираме преживяването и да постигнем освобождение. В противен случай бардо на дхармата само ще проблесне като мълния - дори няма да разберем какво се е случило. Искам още веднъж да подчертая, че единствено човек, който владее Тьогал, ще може да разпознае най-същественото - че тези проявления на светлина нямат съществуване, отделно от природата на ума.

Ако не сте в състояние да разпознаете всичко това като спонтанно проявление на Ригпа, тогава светлинните лъчи започват да се обединяват и да се превръщат в точки или кълба с различни размери, наречени „тикле". В тях се появяват „мандалата на миролюбивите и гневните божества" като огромни сферични концентрации на светлина, които сякаш заемат цялото пространство.

Това е втората фаза, известна като „сиянието, превръщащо се в еди­нение", при която сиянието се проявява под формата на буди или боже­ства с разнообразни размери, цветове и форми, които държат различни атрибути. Светлината, която излъчват, е ослепителна и зашеметяваща, звукът е непоносим, като тътена на хиляда гръмотевични бури, а светлинните лъчи проникват навсякъде като лазери.

Това са четиридесет и двете миролюбиви и петдесет и осемте гневни божества, описани в „Тибетска книга за мъртвите". Те се проявяват в продължение на известен брой „дни" и заемат специфичните си места в петте посоки на мандалата. Видението изпълва всичките наши възприятия до такава степен, че ако не сме в състояние да разпознаем божествата, може да ни се сторят заплашителни и ужасни, да ни обземат сляпа паника и неописуем страх и да изгубим съзнание.

От нас и от божествата започват да струят фини светли лъчи, които съединяват сърцето ни с техните сърца. В лъчите се появяват безброй сияйни сфери, които стават все по-големи и накрая, когато божествата се слеят с нас, изчезват.

3. Мъдрост

Ако и сега не успеем да разпознаем какво е станало, възниква следващата фаза, наречена „единение, превръщащо се в мъдрост".

Сърцето ни започва да излъчва светлина и в нея се появява огромно видение - все пак всички негови подробности са точно и ясно очертани. Това е проявление на различните аспекти на мъдростта, които се обединяват в сферични сияйни тикле и разгъващи се килими от светлина.

Най-напред върху килим от наситеносиньо се появяват трептящи тикле от сапфиреносиньо в групи по пет. Над всичко това върху килим от бяла светлина се появяват лъчисти тикле, бели като кристал. Отгоре, върху жълт килим, се появяват златисти тикле, а над него върху килим от червена светлина се явяват рубиненочервени тикле. Най-отгоре се появява сияйна сфера, подобна на разпънат балдахин от паунови пера.

Тези видения от ярка светлина са проявление на петте мъдрости -мъдростта на всеобхватното пространство, подобната на огледало мъдрост, изравняващата мъдрост, разграничаващата мъдрост и всепостигащата мъдрост. Тъй като всепостигащата мъдрост може да се овладее само в момента на просветлението, тя все още не се е появила. Ето защо не виждаме зелен килим от светлина и зелени тикле, но те се съдържат във всички останали цветове. Тук проличава потенциалната възможност да достигнем просветление, а всепостигащата мъдрост ще се появи, когато станем буца. Ако и сега не постигнем освобождение чрез отпускане в природата на ума, килимите от светлина и техните тикле заедно с нашата Ригпа се сливат в едно лъчисто кълбо от светлина, което прилича на балдахин от паунови пера.

4. Спонтанно присъствие

Това е предвестник на последната фаза на дхармата - „мъдрост, превръщаща се в спонтанно присъствие". Сега цялата реалност се представя като едно огромно видение. Най-напред изгрява състоянието на изначална чистота - като открито безоблачно небе. След това се появяват миролюбивите и гневните божества, следвани от чистите сфери на будите, а под тях - шестте сфери на съществуването в самсара.

Не можем да обхванем с нормалното си въображение безграничността на това видение. Тук са налице всички възможности - от мъдрост и освобождаване до обърканост и прераждане. В този момент ще открием, че притежаваме възприятия и спомени на ясновидец. Например без сетивата ни да са помрачени по какъвто и да било начин, ще видим миналите и бъдещите си прераждания, ще можем да виждаме в чужди умове и ще добием познания за всичките шест сфери на съществуването. Само за миг ще си припомним всички чути учения, а дори и такива, които никога не сме слушали.

След това цялото видение се връща към първоначалната си същност, подобно на палатка, чиито въжета са прерязани.

Ако успеем да разпознаем тези проявления на „собственото излъчване" на нашата Ригпа, ще постигнем освобождение, но без практиката Тьогал няма да сме в състояние дори и да погледнем божествата, които са „ярки като слънцето". Вместо това в резултат от придобитите навици в предишните прераждания погледът ни ще бъде привлечен надолу към шестте сфери. Тях ще разпознаем с лекота и те отново ще ни въвлекат в заблуждение.

Според „Тибетска книга за мъртвите" преживяванията в бардо на дхармата продължават определени периоди, измервани с „дни". Това не са слънчевите денонощия с продължителност двадесет и четири часа, защото когато сме в дхармата, ние сме отишли изцяло отвъд ограниченията на времето и пространството. Това са „медитативни дни" и продължите­лността им е равна на времето, което сме били в състояние да се отпуснем изцяло в природата на ума или да останем в някакво постоянно състояние на ума. Ако медитацията ни не е била стабилна, тези дни може да бъдат твърде къси, а миролюбивите и гневните божества да се явят за толкова кратко време, че дори да не забележим появата им.

Ключът към разбирането на това бардо е фактът, че всички преживявания в него всъщност са естественото излъчване на природата на ума ни. Освобождават се различни аспекти на просветлената енергия. Както разноцветните дъги, които се образуват около осветен кристал, са негово естествено свойство, така и ослепителните видения в дхармата не могат да бъдат отделени от природата на ума. Те са неин спонтанен израз. Така че колкото и да са ужасяващи тези видения, както се казва в „Тибетска книга за мъртвите" - те „не са по-страшни за нас, отколкото препариран лъв".

Все пак не можем да ги наречем „видения" или дори „преживявания" в истинския смисъл на думата, защото виденията и преживяванията се състоят от дуално отношение между възприемащия и това, което се възприема. Ако успеем да разпознаем проявленията в бардо на дхармата като енергия на мъдростта на собствения ни ум, тогава няма да има разлика между възприемащ и възприемано и няма да има дуалност. Да навлезем напълно в това преживяване означава да постигнем освобождаване. Както казва Калу Ринпоче: „Освобождаването настъпва в онзи момент след смъртта, когато съзнанието успее да разбере, че преживяванията му не са друго, а самият ум."²

Когато физическото ни тяло вече не ни предпазва от околния свят, енергиите на природата на ума, освободени в бардо-състоянието, може да ни се сторят удивително реални и да приемат обективно съществувание. Струва ни се, че те изпълват целия свят извън нас. Без стабилна медитация обаче няма да познаваме нищо, което не е дуално и което да не зависи от нашите собствени възприятия. Щом веднъж възприемем видението като нещо отделно от нас, като нещо „външно", ще отговорим със страх или надежда, а това отново ще ни въведе в заблуждение.

Както разпознаването на Основното сияние е ключ към осво­бождението, така и от разпознаването на собственото излъчване на Ригпа, проявената енергия на природата на ума при бардо на дхармата, зависи дали ще постигнем освобождаване, или ще продължим в неконтролирания цикъл на преражданията. Да вземем например появяването на стоте божества - миролюбиви и гневни - във втората фаза на дхармата. Те са буди от петте буда-семейства, техните женски съответствия, бодхисатви с мъжки и женски характеристики, буди от шестте сфери и няколко гневни и охраняващи божества. Всички те се появяват сред ярката светлина на петте мъдрости.

Как трябва да разбираме тези буди и божества? „Всяка от тези чисти форми изразява някакъв просветлен аспект на част от нашето замъглено съществувание."³ Петимата буда-мъже са чистият аспект на петте съставки на егото, техните пет мъдрости са чистият аспект на петте отрицателни емоции. Петте буда-жени са чистите качества на елементите на ума, които ние преживяваме като замъглените елементи на нашето обкръжение и физическо тяло. Осемте бодхисатви са чистият аспект на различните типове съзнание, а техните женски съответствия са обектите на тези съзнания.

Независимо дали се проявява чистото видение на буда-семействата и техните мъдрости или нечистото видение на съставките и отрицателните емоции, в дълбоката си същност те са едно и също. Разликата е в това как ги разпознаваме и дали осъзнаваме, че произлизат от основата на природата на ума като негова просветлена енергия.

Да вземем например това, което в обикновения ни ум се проявява като мисъл желание. Ако разпознаем нейната същинска природа, тя възниква, освободена от всякакво привързване, като „разграничаваща мъдрост". Омразата и гневът, когато се разпознаят истински, възникват като диамантена прозрачност, без привързаност - това е „огледалната мъдрост". Когато разпознаем неведението, то възниква като обширна и естествена яснота без никакви понятия - „мъдростта на всеобхватното пространство". Когато разпознаем гордостта, тя възниква като не-дуалност и равенство - „изравняващата мъдрост". Когато разпознаем завистта, тя се освобождава от пристрастия и привързаност и възниква като „всепостигащата мъдрост". И така, петте отрицателни емоции възникват, ако не разпознаем истинската им природа. Ако я разпознаем, те се пречистват, освобождават и възникват като проява на петте МЪДРОСТИ.

В бардо на дхармата, когато не успеем да разпознаем ярката светлина на петте мъдрости, във „възприятията" ни навлиза самопривързаност. По думите на един учител - така, както човек с висока температура има халюцинации и преживява всякакви заблуди. Например ако не успеем да разпознаем червената, рубинена светлина на разграничаващата мъдрост, тя възниква като огън, защото е чиста есенция на огнения елемент. Ако не успеем да разпознаем златистото сияние на изравняващата мъдрост, тя възниква като елемента земя, защото е негова чиста есенция, и т. н.

Ето как, когато самопривързването навлезе във възприятията ни за виденията в бардо на дхармата, те се променят - би могло да се каже „втвърдяват" - и се превръщат в различни основи за заблуди и въвличане в самсара.

За да илюстрира какво произтича от неразпознаването и от самопривързването, един Дзогчен учител дава за пример водата и леда: водата в обикновеното си състояние е течност с чудесни качества, пречиства и утолява жаждата. Когато обаче замръзне, се втвърдява и става лед. По подобен начин, когато възникне самопривързаност, тя „втвърдява" не само нашите вътрешни преживявания, но и начина, по който възприемаме околния свят. И както ледът отново става течност под лъчите на слънцето, така и нашата неродена мъдрост-природа може да се разкрива.

Сега вече виждаме как - след изгряването на Основното сияние и навлизането в бардо на дхармата - възниква самсара в резултат на неспособността ни да разпознаем същинската природа на ума. В първия случай не успяваме да разпознаем Основното сияние — основата на природата на ума, а оттам и да постигнем освобождаване. Във втория се проявява енергийното естество на природата на ума и ни се предоставя още една възможност за освобождаване. Ако не успеем да се възползваме, възникващите отрицателни емоции започват да се втвърдяват в различни погрешни възприятия - те заедно създават илюзорните сфери, които наричаме самсара и които ни оковават в цикъла на раждането и смъртта. В този смисъл целта на цялата духовна практика е да върне назад това развитие на неведението и така да премахне и „омекоти" взаимосвързаните и взаимозависими погрешни възприятия, които са ни вкарали в капана на илюзорната реалност, измислена от самите нас.

Както и при изгряването на Основното сияние, постигането на освобождаване в бардо на дхармата не може да стане автоматично. Това е така, защото когато изгрее ярката светлина на мъдростта, заедно с нея се появяват и множество обикновени, успокояващи и приятни звуци и светлини, които не са така предизвикателни и всепоглъщащи. Тези слаби светлини - подобни на дим, жълти, зелени, сини, червени и бели - са нашите обичайни, несъзнателни склонности, насъбрани от гнева, алчността, неведението, желанието, завистта и гордостта. Тези емоции създават шестте сфери на самсара - на ада, на гладните духове, на животните, на хората, на полубоговете и на боговете.

Ако не сме разпознали и стабилизирали дхарма-природата на ума си приживе, мъждукащите светлини на шестте сфери инстинктивно ни притеглят, като в същото време се пробужда и раздвижва фундаменталната склонност към привързване, която сме изградили през живота си. Заплашен от динамичната яркост на мъдростта, умът се отдръпва. Приятните светлинки, изкушението на привичните ни склонности ни подтикват към прераждане, определено от конкретната отрицателна емоция, която доминира в нашата карма и в потока на мислите ни.

Описанието на появата на Буда Ратнасамбхава завършва с обяснението, че чрез това „показване", направено от учителя или духовния приятел, освобождаването е сигурно, независимо колко слаби са способностите на умрелия. Въпреки всичко, продължава „Тибетска книга за мъртвите", има хора, на които дори и да се „покаже" многократно, няма да го разпознаят и да постигнат освобождение поради натрупаната отрицателна карма. Смутени от желание и объркване, ужасени от различните звуци и светлини, те ще избягат. И така, на другия „ден" ще се появи следващият буда, Амитаба - Буда на Безграничната Светлина, със своята мандала, обкръжен от ослепителна червена светлина, проявяваща се заедно с мъждукащата, смътна, изкусителна светлинна пътека на гладните духове, създадена от желанието и скъперничеството. И в този дух „Тибетска книга за мъртвите" ни представя появяването на всяко от миролюбивите и гневните божества.

Често ме питат: „Тези божества ще се явят ли и на човек от Запада? Ако е така, формата им ще бъде ли позната, привична?"

Проявленията в бардо на дхармата се наричат „спонтанно присъстващи". Това означава, че те са присъщи и безусловни, че съществуват във всички нас. Възникването им изобщо не се влияе от духовната реализация, която сме достигнали - същественото тук е разпознаването им. Те не са нещо, характерно единствено за тибетците -те са универсално и фундаментално изживяване, но начинът, по който ги възприемаме, зависи от нас. Тъй като по своята природа те са безгранични, могат да се проявяват във всякаква форма.

Ето защо божествата могат да се появяват във форми, които са най-близки до нас. Например на един християнин божествата могат да се явят като Исус Христос или Света Дева Мария. В общи линии целта на това просветлено явяване на будите е да ни окажат помощ, така че могат да приемат формата, която е най-подходяща и благодатна за нас. В каквато и форма да се явят божествата обаче, трябва да си даваме сметка, че в същинската си природа те са едни и същи.