Книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче 65 Преработено и допълнено издание

МНОГО ЧЕСТО В СЪВРЕМЕННИЯ СВЯТ, когато някой умре, един от най-дълбоките източници на болка е убеждението на близките му, че не могат да му помогнат с нищо - убеждение, което още повече задълбочава и помрачава и без това голямата самота в скръбта им. Това обаче не е вярно. Има много, много начини да помогнем на мъртвите, а едновременно с това и на себе си - да преживеем отсъствието им.

Една от уникалните особености на будизма и същевременно проявление на вездесъщото състрадание и умения на будите е съществуването на многобройни практики за оказване помощ както на мъртвите, така и на скърбящите. В тибетския будизъм възгледите за живота и смъртта са всеобхватни и ясно говорят, че във всяка възможна ситуация има начин да помогнем, тъй като няма прегради между това, което наричаме „живот", и това, което наричаме „смърт". Лъчистата сила и топлота на състрадателното сърце може да достигне до всички състояния и сфери.
КОГА МОЖЕМ ДА ПОМОГНЕМ

Бардо на възникването - така, както беше описано - може да ни се стори много неспокоен и смущаващ период. И въпреки всичко в него има голяма надежда. Именно благодарение на качествата на менталното тяло в бардо на възникването, поради които е така уязвимо - чувствителността, подвижността, ясновидските му способности, - то е и особено възпри­емчиво за помощта на живите. Тъй като няма физическа форма или основа, то може да бъде водено много лесно. В „Тибетска книга за мъртвите" менталното тяло се сравнява с кон, който може да бъде воден за юздата, или пък с голям ствол на дърво - на сушата той е почти неподвижен, но ако се пусне по вода, не е трудно да бъде насочван във всички посоки.

Най-подходящото време за духовна практика в полза на умрелия са четиридесет и деветте дни от бардо на възникването, като се постави особено ударение върху първите двадесет и един от тях. През тези първи три седмици мъртвият има по-силна връзка с настоящия живот и помощта ни може да достигне до него по-лесно. През този период възможностите да повлияем на бъдещето му, да увеличим шансовете му да постигне освобождаване или поне по-добро прераждане са далеч по-големи. Трябва да използваме всички възможни средства, за да помогнем именно тогава, защото след като физическата форма на следващото съществуване постепенно започне да се определя - а се смята, че това става между двадесет и първия и четиридесет и деветия ден след смъртта, -възможностите за истинска промяна са много по-малки.

Но помощта за мъртвите в никакъв случай не се ограничава само до тези четиридесет и девет дни след смъртта. Никога не е късно да се помогне на мъртвия, без значение преди колко време е умрял. Човекът, на когото искаме да помогнем, може да е умрял и преди сто години, въпреки това практиката ни ще му бъде от полза. Дуджом Ринпоче казваше, че дори да е достигнал просветление и да е станал буда, човек пак се нуждае от помощ, за да е в състояние да помага на другите.

Най-добрият и най-лесен начин да окажем помощ е прилагането на основната практика пхоуа, за която стана дума в Глава 13 „Духовна помощ за умиращите", веднага след като научим за смъртта.

В Тибет казваме, че както природата на огъня е да гори, а на водата -да утолява жаждата, така и природата на будите е да се явяват там, където са ги призовали - толкова безгранично е тяхното състрадание и желанието им да помогнат на всички живи същества. Не си мислете нито за миг, че вашата молитва в помощ на умрял приятел ще бъде по-малко ефективна от молитвата на някой „свят човек". Тъй като сте близки на умрелия, силата на любовта ви към него и дълбочината на връзката ви ще придадат още по-голяма сила на молитвата ви. Учителите ни уверяват: „Повикайте ги и будите ще ви отговорят."

Кхандро Тсеринг Чьодрьон, духовната съпруга на Джамянг Кхиентсе, често казваше, че ако наистина имаш добро сърце и наистина искаш да направиш добро, молитвите ти непременно ще имат резултат. Така че не се съмнявайте - ако някой, когото обичате, умре и се молите за него искрено, молитвата ви ще бъде много силна.

Най-добре е пхоуа да се практикува преди тялото да е докоснато или преместено. Ако това не е възможно, опитайте да практикувате на мястото, където човекът е умрял, или поне извикайте това място в представите си. Съществува много силна връзка между умрелия, мястото на смъртта и времето на смъртта, особено ако тя е настъпила вследствие на злополука. Както казах, в бардо на възникването съзнанието на умрелия преживява смъртта веднъж всяка седмица на същия ден. Така че пхоуа или духовната практика, която сте избрали, трябва да се изпълнява всеки ден през четиридесет и девет дневния период, но най-вече в деня от седмицата, в който човекът е умрял.

Когато умрелият ви приятел или близък се появи в мислите ви, когато чуете името му да се споменава, изпратете му вашата любов и след това се съсредоточете върху пхоуа толкова време, колкото е възможно.

Друго нещо, което можете да направите, когато си помислите за някой покойник, е веднага да произнесете мантра, например ОМ МАНИ ПАДМЕ ХУМ (тибетците я произнасят Ом Мани Пеме Хунг). Това е мантрата на Буда на състраданието, която пречиства всички отрицателни емоции, водещи до прераждане¹, или ОМ АМИ ДЕВА ХРИ - мантрата на Буда Амитаба, Буда на безграничната светлина. След това отново може да се върнете към пхоуа.

Независимо дали правите някое от тези неща или не, не забравяйте, че съзнанието в бардо на възникването притежава ясновидски способности - от полза за умрелия ще е дори само да насочите добри мисли към него.

Когато се молите за някой ваш починал близък, ако желаете, можете да обгърнете със състраданието си и други мъртъвци - жертви на войни, бедствия и глад, тези, които са умрели, а и все още умират в концентраци­онни лагери като тези в Китай и Тибет. Можете дори да се молите за хора, умрели преди години, като баба ви и дядо ви или други членове на семейството ви, или за жертвите на световните войни. Насочете молитвите си преди всичко към тези, които са изгубили живота си в силни терзания, страст или гняв.

Хора, чиято смърт е била внезапна и насилствена, имат особено голяма нужда от помощ. Жертвите на убийства, самоубийства, злополуки или войни много лесно могат да попаднат в капана на страданията, терзанията и страховете си или да бъдат оковани в самото преживяване на смъртта, така че да не могат да преминат през процеса на прераждането. Когато изпълнявате пхоуа за тях, правете го по-силно и по-пламенно, отколкото когато и да било преди.

Представете си, че от будите и просветлените същества струи ослепителна светлина, която е тяхното състрадание и тяхната благодат. Представете си, че тази светлина озарява мъртвия, че го пречиства напълно, че го освобождава от объркаността и болката в смъртта, че му носи вечен покой. След това си представете - с цялото си сърце и ум - че умрелият се разтваря в тази светлина и съзнанието му, излекувано и освободено от всички страдания, се слива с ума на мъдростта на будите.

Няколко западни туристи, наскоро завърнали се от Тибет, ми разказаха следната случка, на която станали свидетели: китайски камион блъснал тибетец, който вървял по шосето, и го убил на място. Наблизо се случил някакъв монах, който веднага отишъл при умрелия и седнал край него на земята. Видели как монахът се навежда и шепне нещо в ухото му. Изведнъж, за тяхно изумление, падналият оживял. След това монахът изпълнил практика, която според тях била пренасяне на съзнанието, и отново спокойно въвел човека в смъртта.

Какво се е случило всъщност? Очевидно монахът е разбрал, че шокът от смъртта е оставил човека в състояние на силна обърканост, и е решил да действа бързо - най-напред е освободил ума му от объркването, а след това чрез пхоуа го е пренесъл в сферата на будите или към по-добро прераждане. За западните туристи, наблюдавали сцената, монахът изглеждал съвсем обикновен човек, но всъщност той е бил медитатор със значителни способности.

Медитацията и молитвите не са единствената помощ, която можем да окажем на мъртвите. В тяхно име можем да се заемем с благотворителност към болните и нуждаещите се или да дадем вещите им на бедните. Можем в тяхно име да подпомогнем някои духовни и хуманитарни начинания, като проекти за оказване на помощ, строеж на болници, приюти или манастири.

Можем също така да спонсорираме уединението на някои големи учители или молитвените събрания по светите места, като например Бодхгая. Можем да палим светилници за умрелия или да подпомагаме създаването на произведения на изкуството, посветени на духовната практика. Друг много предпочитан метод за оказване помощ на мъртвите в Тибет и Хималаите е спасяването на животни, предназначени за клане. Важно е да посветим благотворните резултати от подобни дела на умрелия ни близък, а и на всички мъртви, за да постигнат по-добро прераждане и благоприятни обстоятелства в следващия си живот.
ЯСНОВИДСТВОТО НА МЪРТВИТЕ

Не забравяйте, че съзнанието в бардо на възникването е седем пъти по-прояснено от нормалното и притежава ясновидски способности. Това може да донесе на умрелия или големи страдания, или голяма полза.

В такъв случай, когато умре наш близък, трябва да положим всички усилия да не го смутим или нараним с поведението си. Защото когато умрелият се върне при тези, които е оставил, или при тези, които са поканени да медитират за него, в новото си състояние той не само вижда събитията, но е в състояние и да чете мисли. Ако близките на покойника само се карат и кроят планове как да си поделят имота му, ако мислят и разговарят единствено за привързаността и неприязънта си, без да изпитват истинска любов към него, могат да му причинят голяма болка, да го накарат да изпадне в гняв или разочарование и чрез тези бурни чувства да го тласнат към неблагоприятно прераждане.

Например ако умрелият види как хората медитират за него, но без искрено намерение и желание да му помогнат, с ум, обзет от тривиални, отвличащи вниманието мисли, може да изгуби всякаква вяра. Представете си, че трябва да гледа как любимите му същества страдат, обхванати от непосилна мъка - това може да причини силна мъка и на самия него. Ако умрелият установи, че роднините му само са демонстрирали любов заради парите му, може да изпадне в такова болезнено разочарование, че да се превърне в дух и да преследва наследниците си. Сега вече виждате какво огромно значение имат мислите и поведението ни след смъртта на някого, че те могат да повлияят на бъдещето му далеч повече, отколкото можем да си представим.²

Сега вече е ясно каква огромна роля играе хармоничността на отношенията между живите близки за запазването на умствения покой на умрелия. Ето защо когато в Тибет се събират всички близки и приятели на умрелия, те медитират заедно и повтарят многократно мантрата: ОМ МАНИ ПАДМЕ ХУМ. Всички в Тибет знаят, че тази мантра определено ще помогне на умрелия, и тя ги вдъхновява да се молят всеотдайно.

Именно поради ясновидството на умрелия медитацията и молитвите на големите учители са много благотворни за него.

Учителят се отпуска в изначалното състояние на Ригпа, в природата на своя ум, и призовава менталното тяло на умрелия, лутащ се в бардо на възникването. Когато менталното тяло се яви чрез силата на медитацията, учителят посочва същността на Ригпа. Чрез ясновидската си способност съществото от бардо на възникването е в състояние да погледне направо в ума на мъдростта на учителя и така да бъде въведено в природата на ума и да постигне освобождаване.

Каквато друга практика да използва обикновеният медитатор при смъртта на близък приятел, тя ще бъде от огромна полза. Може да прибегне например до практиката на стоте миролюбиви и гневни божества, описана в „Тибетска книга за мъртвите", или просто да се отпусне в стабилно състояние на състрадание, особено ако извика присъствието на умрелия и го въведе в сърцевината на практиката си.

Когато умре будистки медитатор, ние веднага уведомяваме учителя му, всички негови духовни наставници и приятели, за да започнат колкото може по-рано да медитират за него. Аз често събирам имената на умрели хора и ги изпращам на големите учители, които познавам в Индия и Хималаите. На всеки няколко седмици те ги включват в специална практика за пречистване, а в продължение на десет дни всяка година - и в активна групова практика в манастирите.³
ТИБЕТСКИ БУДИСТКИ ПРАКТИКИ ЗА МЪРТВИТЕ

В Тибет, след като се изпълни пхоуа, за умиращия многократно се чете „Тибетска книга за мъртвите" и се изпълняват описаните в нея практики. В Източен Тибет по традиция четяхме „Тибетска книга за мъртвите" в продължение на целия период от четиридесет и девет дни след смъртта. С това на мъртвия се показва в кой етап от процеса на смъртта е и му се дават нужните напътствия.

Хората от Запада често ме питат: „Как е възможно един мъртвец да чуе, че му се чете?"

Простият отговор е, че съзнанието на умрелия, когато е призовано с помощта на молитвите, е в състояние да прочете мислите ни и съвсем точно да почувства върху какво медитираме. Ето защо няма никаква пречка той да разбере „Тибетска книга за мъртвите" или практиките, които изпълняваме за него, дори и да са на тибетски. За мъртвите езиковата бариера не съществува, защото могат да разберат значението на текста направо с ума си.

Затова е много важно медитиращият да бъде колкото може по-съсредоточен и внимателен, когато изпълнява практиките, а не да има формално отношение към тях. Освен това, тъй като умрелите наистина преживяват възприетото, не е изключено да разберат смисъла на „Тибетска книга за мъртвите" дори по-добре и от нас.

Понякога ме питат: „А какво ще се случи, ако умът е изпаднал в безсъзнателно състояние в момента на смъртта?" Тъй като не знаем колко време ще остане в това състояние и кога точно ще навлезе в бардо на възникването, „Тибетска книга за мъртвите" се чете непрекъснато - за всеки случай.

Какво обаче да кажем за хората, които не са запознати с ученията на тази книга? Трябва ли да я четем и на тях? Далай Лама дава ясен отговор:

Независимо дали сте религиозен или не, от основна важност е в момента на смъртта умът ви да е в покой... От будистка гледна точка прераждането съществува независимо дали човек вярва в него или не и спокойният ум, дори и невярващ, е много важно условие. Ако четем „Тибетска книга за мъртвите" на невярващ човек, това може да възбуди ума му... може да събуди неприязън и дори да навреди, вместо да помогне. Ако човек вярва, чрез мантрите и имената на будите може да изгради някаква връзка с тях и по този начин те да му помогнат. Преди всичко най-важно е да вземем предвид отношението на умиращия.⁴

2. Не Дрен и Чанг Чок

Ръка за ръка с четенето на „Тибетска книга за мъртвите" вървят и практиките Не Дрен - ритуалът за напътстване на мъртвите - и Чанг Чок -ритуалът за пречистване, чрез които учителят може да насочи съзнанието към по-благоприятно прераждане. Най-добре е Не Дрен и Чанг Чок да се изпълняват веднага след смъртта или поне в рамките на четиридесет и деветте дни. Ако трупът не е налице, съзнанието на покойния се призовава в кукла, рисунка, приличаща на него, дори снимка, които се наричат ценджанг. Не Дрен и Чанг Чок дължат силата си на факта, че непосредствено след смъртта умрелият все още изпитва силното чувство, че притежава тялото си.

Чрез силата на медитацията на учителя съзнанието на умрелия, лутащо се из света на бардо, се призовава в ценджанг, което олицетворява личността му. След това съзнанието и кармическите семена от шестте сфери се пречистват, следва поучение, както приживе, и мъртвият се въвежда в природата на ума. Най-накрая се изпълнява пхоуа и съзнанието на мъртвия се отпраща към някоя от буда-сферите. Накрая ценджанг - представляващ старата, сега вече ненужна самоличност - се изгаря и кармата се пречиства.

3. Пречистване на шестте сфери

Моят учител Дилго Кхиентсе Ринпоче често казваше, че когато умрелият е медитатор, най-добрата практика за пречистване е практиката, известна като „Пречистване на шестте сфери". Тя се използва приживе, за да се пречисти тялото от шестте главни отрицателни емоции и сферите на съществувание, които те създават. Може да се използва и за умрял човек и тогава е особено силна, защото пречиства корените на кармата му, а следователно и връзката му със самсара. Това е много съществено, защото ако тези отрицателни емоции не се пречистят, ще определят в коя от сферите на самсара ще се прероди покойникът.

Според Тантрите в Дзогчен отрицателните емоции се натрупват в психофизиологичната система от фини канали, вътрешен въздух и енергия и се събират в особени енергийни центрове на тялото. Например семената на сферата на ада и пораждащото я чувство на гняв се намират в стъпалата, семената на сферата на гладните духове и алчността, която я поражда, са в долния край на торса, семената на сферата на животните и неведението са до пъпа, семената на сферата на хората и съмнението са в сърцето, семената на сферата на полубоговете и завистта са в гърлото, а семената на сферата на боговете и гордостта са в главата.

При тази практика, когато всяка сфера и съответната й емоция се пречистят, медитаторът си представя, че цялата отрицателна карма, създадена от тях, е изчерпана и че частта от тялото, с която е свързана тази карма, се разтваря напълно в светлина. Когато практикувате „Пречистване на шестте сфери", представяйте си с цялото си сърце и ум, че в края, когато кармата на мъртвеца е пречистена, цялото му тяло и цялото му същество ще се разтворят в лъчиста светлина.⁵

Още един начин да помогнем на мъртвите е практиката на Стоте миролюбиви и гневни божества (описани в Глава 17 „Вътрешно сияние"). Медитаторът приема тялото си за мандалата на Стоте миролюбиви и гневни божества - миролюбивите божества се визират в енергийния център на сърцето, а гневните - в мозъка. След това медитиращият си представя, че от тях започват да струят хиляди светлинни лъчи, които достигат до мъртвия и пречистват кармата му.

За пречистване медитиращият произнася мантрата на Ваджрасатва - главното божество във всички тантрически мандали и централно божество от мандалата на Стоте миролюбиви и гневни божества, чиято сила се призовава за пречистване и лечение. Това е „Стосричковата мантра"⁶, която включва „срички-семена" на всяко едно от стоте миролюбиви и гневни божества.

Можете да използвате опростена шестсричкова Ваджрасатва мантра: ОМ ВАДЖРА САТВА ХУМ (тибетците я произнасят като Ом Бенза Сато Хунг). Основното значение на тази мантра е: „О, Ваджрасатва, чрез силата си донеси пречистване, здраве и промяна!" Горещо препоръчвам тази мантра за пречистване и лечение.

Друга важна мантра, която се споменава в тантрите на Дзогчен и в „Тибетска книга за мъртвите", е А А ХА ША СА МА. Шестте срички на тази мантра притежават нужната сила, за да „затворят портите" на шестте сфери на самсара.

5. Кремация

В повечето източни традиции за освобождаване от трупа се използва кремацията. В тибетския будизъм за това има специфични практики. Крематориумът или погребалната клада се извикват в представите като мандалата на Ваджрасатва или на Стоте миролюбиви и гневни божества. Призовава се присъствието на самите божества, а на трупа се гледа като на превъплъщение на отрицателната карма и заблудите. Когато тялото гори, божествата ги поглъщат и ги превръщат в своята природа на мъдростта. След това от божествата започват да струят светли лъчи, трупът изцяло се разтваря в светлина и всички нечистотии на мъртвеца се пречистват в огнените езици на мъдростта. Когато си представяте това, можете да произнасяте стосричковата или шестсричковата мантра на Ваджрасатва. Тази проста практика за кремирането е предадена и вдъхновена от Дуджом Ринпоче и Дилго Кхиентсе Ринпоче.

Пепелта и ценджангът след това могат да се смесят с глина и от нея да се направят малки скулптурки, наречени тсатса. Те се благославят и се посвещават на мъртвия, за да създадат благоприятни условия за добро прераждане.

6. Ежеседмични практики

В Тибет на всеки седми ден след смъртта се изпълняват обреди или се медитира. Ако семейството може да си го позволи - това се прави и през всеки от четиридесет и деветте дни. Поканват се монаси, особено лами, които са близки на семейството и са имали връзки с умрелия. Палят се светилници и молитвите продължават непрекъснато, особено докато трупът все още не е изнесен. На учителите и на светилищата се дават дарове, на бедните се раздава милостиня в името на умрелия.

Тези „ежеседмични" практики се смятат за много важни, тъй като менталното тяло в бардо на възникването всяка седмица в един и същи ден преживява смъртта си отново. Ако покойникът е заслужил достатъчно с добрите си постъпки в миналото, благотворното влияние на практиките може да му помогне да премине в по-висша сфера. За да сме точни, ако човек е умрял в сряда преди обяд, практиката през първата седмица трябва да се проведе следващия вторник. Ако умре в сряда следобед, трябва да се проведе в сряда.

Тибетците смятат четвъртата седмица след смъртта за много важна, тъй като според някои повечето обикновени същества не остават в бардо на възникването повече от четири седмици. Седмата седмица също е важна, защото най-дългият престой в това бардо е четиридесет и девет дни. На тези дати в къщата на покойника се канят учители и медитатори, а обредите, даровете и практиките са по-мащабни. Една година след смъртта се провежда още една церемония за даряване и угощение, за да се отбележи прераждането на покойния. Повечето тибетски семейства отбелязват годишнините от смъртта на своите учители, родители, съпрузи, съпруги, братя и сестри и в тези дни раздават дарове на бедните.

В Тибет е съвсем естествено, когато някой умре, приятелите и роднините му да се съберат и всеки да намери начин да окаже помощ на близките му. Цялото общество оказва силна духовна, емоционална и материална помощ и семейството на покойника никога не се чувства изоставено. Хората в Тибет знаят, че за умрелия се прави всичко възможно, и тази увереност дава сили на живите да понесат, да приемат и да преживеят смъртта на близките си.

Колко по-различно е съвременното западно общество, където тази подкрепа е почти изцяло загубена! Често си мисля колко много би помогнала подобна подкрепа за това, мъката от загубата да не е така продължителна и излишно трудна за преживяване!

Мои ученици, които оказват помощ на опечалените в приютите за неизлечимо болни, са ми казвали, че една от най-жестоките причини за скръбта на близките на починалия е убеждението, че нито те, нито който и да било друг е в състояние да направи каквото и да било за покойника. Както вече казах обаче, това не е истина - всеки може да направи много в помощ на мъртвите.

Един от начините да утешим опечалените е да ги насърчим да направят нещо за покойника - да заживеят още по-пълноценно в негово име след смъртта му, да медитират за него и така да придадат на смъртта по-дълбок смисъл. В Тибет близките на покойника могат да отидат в специални моменти дори на поклонение в негово име и по светите места, да се молят за него и да медитират. Тибетците никога не забравят мъртвите - поднасят дарове на светилищата заради тях, при големите молитвени събрания спонсорират молитви в тяхно име, заради тях не престават да правят дарове за различни духовни програми и винаги, когато срещнат голям учител, го канят да се моли за тях. Най-голямата утеха е мисълта, че за мъртвия близък се моли учител.

Не бива и ние да умираме наполовина заедно с покойниците си -нека опитаме след смъртта им да заживеем по-активно. Или поне да опитаме да изпълним желанията или амбициите им - например да раздадем вещите им за благотворителни цели или да спонсорираме в тяхно име проектите, които са им били скъпи.

Тибетците често пишат писма на близките на починалите. Те изглеждат горе-долу така:

Всичко е непостоянно и всичко умира. Ти знаеш това. Беше съвсем естествено майка ти да умре сега - по-старото поколение умира първо. Тя беше възрастна и не се чувстваше добре - не би възразила, че напуска тялото си. А тъй като сега можеш да й помогнеш, като подкрепиш обреди или извършиш добро в нейно име, тя ще е щастлива и спокойна. Не тъгувай.

Ако наш приятел е загубил сина си или близък, който е твърде млад, за да умре, казваме нещо подобно:

Или пък в други случаи:

В нашия свят обаче, след като дори не знаем, че можем да помогнем на мъртвите, след като дори не сме погледнали очи в очи факта на смъртта, подобни спокойни и мъдри разсъждения няма да дойдат лесно. Човек, който преживява загуба на близък за първи път, може просто да рухне под тежестта на пороя объркани чувства на непоносима тъга, гняв, неприемане, отчаяние и вина, които необуздано се вихрят в него.

Да окажем помощ на човек, току-що загубил свой близък, е много трудна задача и за нея са нужни цялото ни търпение и чувствителност. Трябва да прекараме известно време с този човек, да го оставим да говори, да слушаме мълчаливо, без да даваме оценки, когато излага пред нас най-съкровените си спомени или отново и отново си припомня подробностите около смъртта. Най-важното е в този момент на най-голяма тъга и болка в живота на човек просто да бъдем край него. Трябва да направим така, че винаги да може да ни намери, дори и когато ни се струва, че няма нужда от нас. Една година след смъртта на мъжа си Карол даде интервю за филм, посветен на смъртта.

- Когато се замислиш за тази година - попитаха я, - кой според теб ти помогна най-много?

Тя отговори:

- Тези, които продължаваха да ми се обаждат и да идват при мен дори когато казвах „не".

Хората, които тъгуват, преживяват нещо подобно на смъртта. Точно както и умиращите, те трябва да си дават сметка, че всички тези смущаващи чувства са естествени. Трябва да си дават сметка, че траурът е нещо продължително и често мъчително, че мъката се връща отново и отново, на цикли. Шокът, вцепенението и изненадата ще избледнеят и ще бъдат заменени от дълбоко, понякога и отчаяно осъзнаване на това, колко тежка е загубата. Това усещане на свой ред също ще избледнее и ще бъде заменено от възстановяване и уравновесеност. Обяснете на скърбящия, че този цикъл ще се повтаря многократно, месец след месец, и че непоносимите чувства и страховете, че повече няма да може да живее като човешко същество, са напълно естествени. Кажете му, че макар и след година или две, в крайна сметка мъката ще свърши и ще се превърне в примирение.

Както пише Джуди Тейтълбом:

Много често, и това е трагично, приятели и близки очакват от опечалените да „се върнат към нормалното" само след няколко месеца. Това допълнително увеличава объркването и чувството им за самота, а мъката продължава, дори се задълбочава.

Както споменах, в Тибет всички приятели, роднини и близки вземат участие през четиридесет и деветте дни след смъртта и активно оказват духовна помощ на починалия. Опечалените ще тъгуват и ще плачат -това е естествено, - а когато всички си тръгнат, къщата ще им се струва пуста. Въпреки всичко суетенето и подкрепата през тези четиридесет и девет дни ще продължат да топлят сърцата им, защото ще им помогнат да преодолеят голяма част от скръбта.

Посрещането на смъртта в пълна самота, както става в западното общество, е нещо съвсем различно. При внезапна смърт или самоубийство мъката се увеличава още повече. Това засилва убеждението, че опечаленият не може да помогне по никакъв начин на обичания покойник. Важно е близките на внезапно починалия да отидат да видят тялото, защото иначе ще им е трудно да осъзнаят жестоката истина. Ако е възможно, трябва да седнат край него, да кажат това, което имат нужда да кажат, да изразят любовта си и да започнат да се сбогуват.

Ако това е невъзможно, вземете снимка на мъртвия и започнете процеса на сбогуването, прекратяване на отношенията, примирението. Насърчете хората, внезапно загубили свой близък, да направят същото, и това ще им помогне да приемат новата, болезнена реалност на смъртта. Разкажете им как може да се помогне на мъртвите - начините, които вече описах, които са достатъчно прости, за да могат да ги прилагат и те самите, вместо да се отдават на терзания и объркани мисли.

В случаите на внезапна смърт близките могат да изживеят бурно и непознато чувство на гняв към това, което смятат за причина за смъртта. Помогнете им да изкажат с думи този гняв, защото ако го задържат в себе си, рано или късно ще изпаднат в депресия. Помогнете им да се освободят от гнева и да разкрият дълбините на болката, която се крие зад него. След това могат да навлязат в болезненото, но в крайна сметка лекуващо примирение.

Понякога се случва близките на умрелия да изпитват дълбока вина -да се вглеждат в грешките на миналите взаимоотношения или да се самоизмъчват за нещо, което биха са могли да направят, за да предотвратят смъртта. Помогнете на тези хора да говорят за това чувство за вина, колкото и ирационално и неуместно да ви се струва то. Постепенно силата на тези чувства ще отслабне, те ще си простят и ще продължат да живеят.