Книга за живота и смъртта Согиал Ринпоче 65 Преработено и допълнено издание

Сега бих искал да ви запозная с една практика, която може да ви помогне истински, когато изпитвате дълбока тъга и скръб. Моят учител Джамянг Кхиентсе винаги препоръчваше тази практика на хора, които преживяваха емоционални терзания или скръб, и знам от собствен опит, че тя може да донесе огромно облекчение и утеха.

Животът на човек, който опитва да преподава в свят като нашия, не е лек. Когато бях по-млад, имах много кризисни и трудни моменти и тогава винаги извиквах присъствието на Падмасамбхава, както правя и досега. Представям си го като олицетворение на всички мои учители. По този начин открих до каква степен тази практика на Падмасамбхава може да те промени и разбрах защо всичките ми учители казваха, че тя е най-добрата, ако преживяваш трудности и терзания. Тя може да ни даде сили да издържим и да преживеем объркаността на времената, в които живеем.

И така, когато сте отчаяни, объркани или потиснати, когато чувствате, че повече не можете да продължавате, съветвам ви да прибегнете до тази практика. Единственото условие, за да бъде тя успешна, е да й се посветите с цялата си сила и да поискате, наистина да поискате помощ.

Дори и да практикувате медитация, ще продължавате да изпитвате емоционална болка и страдания, а от миналия или настоящия ви живот могат да се появят много неща, които да ви е трудно да срещнете лице в лице. Може да откриете, че ви липсва мъдростта или нужната стабилност на медитацията, за да се справите с тях, или пък че не е достатъчно само да медитирате. Това, от което имате нужда в такъв случай, е практиката, която наричам „сърдечна". Винаги ме е натъжавал фактът, че хората не използват такава практика, за да си помагат във време на отчаяние. Ако я прилагаха, щяха да открият, че е безценна и че може да стане източник на промяна и сила.

1. Призоваване

Призовете в небето пред вас присъствието на просветленото същество, което най-много ви вдъхновява, и си помислете, че това същество е олицетворение на всички буди, бодхисатви и учители. Както казах, за мен това същество е Падмасамбхава. Дори и да не сте в състояние да си представите някого с всички подробности, опитайте се силно да почувствате присъствието му и да призовете силата, състраданието и благодатта, които притежава.

Открийте сърцето си и призовете съществото с цялата си болка и страдание. Ако ви се иска да заплачете, не се сдържайте. Оставете сълзите да текат и искрено помолете за помощ. Знайте, че наистина има някой, който ви слуша, който ви очаква, който ви разбира с цялото си състрадание и любов, без да ви съди - истинският приятел. От цялата дълбочина на болката си извикайте мантрата ОМ А ХУМ ВАДЖРА ГУРУ ПАДМА СИДХИ ХУМ - мантрата, която стотици хиляди същества използват от векове като целебен извор на пречистване и закрила.

Сега си представете, че будата, когото сте извикали, ви отговаря с цялата си любов, състрадание, мъдрост и сила. От него към вас започва да струи светлина. Мислете за тази светлина като за нектар, който изпълва сърцето ви напълно и превръща цялото ви страдание в блаженство.

Един от начините, по които се появява Падмасамбхава, е седнал в поза за медитация, наметнат с плаща и одеждите си, излъчващ омайващо чувство на удобство и благоразположение, с любяща усмивка на лицето. В тази своя еманация той се нарича „Великото блаженство". Ръцете му са свободно отпуснати в скута и държат чаша, направена от череп. Тя е пълна с нектар от Великото блаженство - искрящ и бълбукащ, извор на всякакво изцеление. Седи спокойно върху цвят от лотос, обвит от кръг искряща светлина.

Мислете си за него като за безкрайно любящ и топъл - слънце на блаженството, покоя и изцелението. Открийте сърцето си и пуснете цялото си страдание да излезе навън. Извикайте за помощ. Произнесете мантрата: ОМ А ХУМ ВАДЖРА ГУРУ ПАДМА СИДХИ ХУМ.

Сега си представете как хиляди светли лъчи започват да струят от тялото или от сърцето му, представете си, че нектарът на Великото блаженство в чашата, направена от череп, прелива от радост и ви облива с поток от успокояваща златиста светлина. Тя се влива в сърцето ви и превръща страданията ви в блаженство. Този нектар на Великото блаженство от чашата на Падмасамбхава е една чудесна практика, която преподаваше моят учител. Тя винаги ме е вдъхновявала и ми е давала сили в тежки времена.

4. 
   Помощ за мъртвите
   

А сега, с цялата сила и увереност, които ви е дала тази практика, си представете, че изпращате цялата благодат и светлината на целебното състрадание на просветлените същества към умрелия си близък. Това е много важно, особено за хората, които са сполетени от внезапна смърт, тъй като по такъв начин страданията им се променят и се превръщат в покой и блаженство. В миналото може да сте се чувствали безпомощни в мъката си, защото не сте били в състояние да помогнете на скъпия си приятел или близък, но тази практика ще ви вдъхне увереност, утеха и упование, че сте в състояние да помогнете.

Не очаквайте чудо или незабавни резултати. Може да мине доста време, преди страданието ви да се промени, може би когато най-малко очаквате. Не се надявайте, че това „ще свърши работа" и ще сложи край на мъката ви веднъж завинаги. Бъдете открити към мъката така, както сте открити към будите и просветлените същества, докато практикувате.

Дори може да почувствате странна благодарност към страданието си, защото ви дава възможност да се справите с него и да го преобразите. Без него никога не бихте открили, че в дълбините и природата му се крие такова съкровище от блаженство. Във времето, когато страдате най-много, може да сте най-открити, а когато сте най-уязвими, може всъщност да притежавате най-голямата си сила.

И тогава си кажете: „Няма да избягам от това страдание. Искам да го използвам по най-добрия възможен начин, така че да стана по-състрадателен и повече да помагам на другите." В края на краищата страданието може да ни научи на състрадание. Вашето страдание ще ви помогне да разберете чуждото страдание. И ако имате възможност да помогнете на някого, именно чрез собственото си страдание ще откриете разбирането и състраданието, които са нужни, за да го направите.

И така, каквото и да правите, не се изолирайте от болката си - приемете я и останете уязвими. Каквото и отчаяние да ви обземе, приемете болката си такава, каквато е, защото всъщност тя се опитва да ви даде безценен подарък - шанса да разберете какво се крие зад тъгата. „Мъката - пише Руми - може да бъде градина на състраданието." Ако пазите сърцето си открито за всичко, болката ви може да се превърне във ваш най-голям съюзник при търсенето на любовта и мъдростта на живота.

Нима не знаем много добре, че не сме в състояние да се защитим от болката и че когато се мъчим да избягаме от страданието, само страдаме още повече? И че никога не се поучаваме от опита си? Както пише Рилке: „Неизложеното на опасност сърце, което никога не е видяло загуба, не може да познава нежността. Само спечеленото наново сърце може да бъде удовлетворено - освободено от всичко, от което се е отказало, да се радва на своето съвършенство."⁷

Когато страданието ви е обзело напълно, опитайте да получите вдъхновение чрез някой от начините, за които говорих в Глава 5. Едно от най-добрите средства за успокояване и премахване на болката е излизането сред природата - например край водопад, който да съзерцаваме. Оставете сълзите ви да текат и да ви пречистят, подобно на спускащата се надолу вода. Или пък можете да четете някакъв вълнуващ текст, посветен на тъгата и непостоянството, чиято мъдрост ви носи утеха. Да приемем и да сложим край на мъката е възможно. Един от начините, който много хора са използвали успешно, е вариант на практиката за довършване на незавършените дела, която описах. Независимо преди колко време е умрял вашият близък, тази практика ще ви помогне.

Представете си, че всички буди и просветлени същества са в небето пред вас и около вас, обливат ви със състрадателната си светлина и ви даряват с подкрепата и благодатта си. Тъгувайте в тяхно присъствие и кажете на скъпия си покойник това, което имате да кажете, това, което наистина тежи на сърцето и ума ви.

Представете си, че той ви гледа с още по-голяма обич и разбиране, отколкото докато е бил жив. Знайте, че мъртвият иска да разберете, че ви обича и ви прощава за всичко, което сте направили, че иска да получи вашата прошка.

Разкрийте сърцето си и изразете с думи целия си гняв, всички огор­чения, които таите, и се освободете от тях напълно. С цялото си сърце и ум предайте прошката си на умрелия. Кажете му, че му прощавате, кажете му за съжалението, което чувствате, заради болката, която може да сте му причинили.

Сега почувствайте с цялото си същество обичта и прошката, които той ви изпраща. Бъдете уверени, че заслужавате да ви обичат и да ви простят, почувствайте как мъката ви изчезва.

В края на практиката се попитайте дали наистина можете да се сбогувате и да се разделите с мъртвия. Представете си как той се обръща и си отива, а след това изпълнете пхоуа или някоя друга практика за помощ на мъртвите.

Всичко това ще ви даде възможност да изразите любовта си още веднъж, да направите нещо за покойника, да придадете завършеност на отношенията си с него в сърцето си.

От мъката, от чувството за загуба може да се научи много. Те могат да ни накарат да погледнем на живота си открито, да ни помогнат да намерим цел там, където преди не е имало. Когато изведнъж се окажем сами след смъртта на някой близък, сякаш са ни дали нов живот и ни питат: „Какво ще правиш с този нов живот? Защо искаш да продължиш да живееш?"

Загубата на близък също така може да ни покаже какво може да се случи, когато не показваме любовта си и не искаме прошка навреме, а това може да ни направи много по-чувствителни към любимите същества, които все още са живи. Елизабет Кюблър-Рос казва: „Опитвам се да науча хората да казват тези неща, когато другият все още може да ги чуе."⁸ А Реймънд Муди, посветил живота си на изследванията на близките до смъртта състояния, пише: „Започнах да разбирам колко близо до смъртта сме всички ние в ежедневието си. Сега повече от всякога се стремя всички, които обичам, да знаят чувствата ми."⁹

И така, съветвам с цялото си сърце тези, които са изгубили близък и са потънали в дълбините на страданието и болката, да се молят за помощ, за сили и благословия. Молете се да оцелеете и да откриете най-богатия смисъл на новия живот, който започвате сега. Бъдете уязвими и възприемащи, бъдете смели и търпеливи. И преди всичко - вгледайте се в живота си, за да откриете начин да споделите любовта си с другите.
ДВАДЕСЕТ

Близките до смъртта състояния -стълба към небето?

СЕГА НА ЗАПАД сме много добре запознати с близките до смъртта състояния - наименованието, дадено на различните преживявания, описани от хора, изпаднали в клинична смърт и останали живи след злополуки. Подобни състояния се споменават много отдавна във всички мистични и шамански традиции, а също така и от писатели и философи като Платон, папа Григорий Велики, някои от големите Суфий-учители, Толстой и Юнг. Моят любим пример от историята е описанието на английския историк и монах Бийд от VIII век.

Бийд продължава:

Бийд завършва разказа си със следните думи:

Постиженията на съвременната медицина добавят нови и любопитни измерения към близките до смъртта преживявания. Много хора са били „съживени" след катастрофи, инфаркти, тежки болести, хирургически операции или огнестрелни рани. На близките до смъртта преживявания са посветени голям брой научни изследвания и философски предположения. Според едно авторитетно проучване на института Галъп удивително много американци - близо осем милиона, или всеки двадесети от населението - са преживели такова състояние поне веднъж.²

Въпреки че тези преживявания са много различни, все пак при близките до смъртта състояния се откриват някои общи закономерности. Можем да извлечем нещо като „сърцевина" на преживяванията:

1. Появява се различно състояние на усещанията, чувство за покой, без болка, страх и телесни възприятия.

2. Чува се звук, подобен на жужене и свистене и човек се отделя от тялото си. Това е така нареченото „извънтелесно преживяване". Хората виждат тялото си отвън, обикновено някъде отгоре, слухът и зрението им са изострени, съзнанието им е бистро и нащрек, могат да преминават през стени.

3. Усещат се в някаква друга реалност - навлизат в тъмнина, носят се в пространство без измерения, след което бързо преминават през някакъв тунел.

4. Виждат светлина. Най-напред тя е само точка в далечината, която ги привлича като магнит, и те се оказват потопени в светлина и любов. Тази светлина се описва като ослепителна и много красива, но без да вреди на очите. Някои хора казват, че са видели „същество от светлина" - лъчисто вездесъщо присъствие, състрадателно и любящо, което някои наричат Бог или Христос. Понякога пред това същество те стават свидетели на собствения си живот, като виждат всичко, което са извършили - както добро, така и лошо. С това същество разговарят телепатично и се намират в някакво блажено измерение, в което обикновените понятия за време и пространство не означават нищо. Дори и това преживяване да продължи една или две минути нормално време, то е богато и наситено с подробности.

5. Някои виждат вътрешен свят със свръхестествена красота - райски пейзажи и постройки, чуват небесна музика и изпитват усещането за единственост. Малко са хората, които съобщават за ужасяващи и адски картини.

6. Възможно е да се достигне граница, отвъд която не може да се проникне. Някои се срещат с умрели роднини и приятели и разговарят с тях. Решават (често неохотно) или им се нарежда да се върнат в тялото си в този живот; понякога от чувство за отговорност към семейството или за да изпълнят някаква мисия или цел на живота си, която не са довели докрай.

Най-важният аспект на близките до смъртта състояния, за който се говори непрекъснато в литературата, е пълната промяна, която те предизвикват в живота, възгледите, кариерата и отношенията с другите. Преживелите това може и да не загубят страха си от умирането и болката, но губят страха си от самата смърт, стават по-толерантни и състрадателни, започват да се интересуват от духовни стойности, от „пътеката на мъдростта" и най-вече от универсалната духовност, а не от догмите на една или друга религия.

Как да тълкуваме тези преживявания? Някои западни учени, запознати с „Тибетска книга за мъртвите", ги сравняват с описаните в нея състояния в различните бардо. Наистина някои прилики се забелязват още на пръв поглед, но как точно подробностите от близките до смъртта преживявания се свързват с ученията за бардо? Струва ми се, че този въпрос изисква специално изследване, което е извън полето на тази книга, но все пак можем да разгледаме някои прилики и разлики.
ТЪМНИНАТА И ТУНЕЛЪТ

Спомнете си, че последната фаза на процеса на разграждане в бардо на умирането е възприятие за „чернота", наречено „пълно постигане", което се „издига като пусто небе, обвито в пълна тъмнина". В този момент според ученията настъпват блаженство и радост. Една от главните особености на близките до смъртта състояния е усещането за движение с „ужасна скорост" и в състояние на „безтегловност" по „дълъг тъмен тунел".

Една жена казва на Кенет Ринг: „Беше като бездна, като нищо, и е толкова спокойно вътре... толкова е приятно да се движиш в него. Пълна тъмнина, никакви усещания, никакви чувства... нещо като тъмен тунел. Просто се носиш нататък, сякаш си във въздуха.³

Друга жена споделя:

Една жена казва на Марго Грей:

В момента на смъртта изгрява Основното сияние с цялото си величие. „Тибетска книга за мъртвите" казва: „О, синко/дъще на просветлено семейство... твоята Ригпа е лъчение и пустота, заемащи огромно светло пространство. Отвъд раждането и смъртта, това всъщност е Буда на Постоянното сияние."

Мелвин Море, който изследва близките до смъртта състояния предимно при деца, отбелязва: „Почти всички близки до смъртта преживявания при децата (и около една четвърт при възрастните) са свързани със светлина. Всички те казват, че към края на преживяването си са видели светлина, след като са напуснали тялото си и са преминали през тунел."⁶

Марго Грей цитира едно от най-добрите описания на приближава­нето към светлината:

В много разкази се описва самата светлина:

Един човек казва на Кенет Ринг: „Не беше ярка. Беше като от лампа с абажур, но много по-различна светлина. Знаете ли на какво приличаше? Сякаш някой е сложил абажур на слънцето. Почувствах се много, много спокоен. Вече не се боях. Знаех, че всичко е наред."⁹

Друга жена казва на Марго Грей: „Светлината е по-ярка от всичко, което можете да си представите. Не може да се опише с думи. Не мога да обясня колко щастлива се чувствах. Едно такова чувство на покой... Беше чудесно! Светлината беше толкова ярка, че при нормални обстоятелства би те ослепила, но изобщо не засяга очите."

Някои разказват, че не само са видели светлината, а са били в нея: „Сякаш не бях отделна личност. Аз бях светлината и се сливах с нея."¹⁰

Една жена, преживяла две операции, разказва на Марго Грей: „Усещах само същността си. Времето нямаше никакво значение, а пространството беше изпълнено с блаженство. Бях окъпана в лъчиста светлина и потопена в аурата на дъгата. Всичко се смесваше. Звуците бяха съвсем различни -хармонични, неназовани (сега наричам това музика)."¹¹

Друг човек описва навлизането в светлината по следния начин:

Мъж, който едва не се удавил, когато бил на четиринадесет години, разказва:

Мелвин Море пише вълнуващо за близките до смъртта преживявания на деца и ги предава с неподправеното им красноречие: „Имам да ти кажа една чудна тайна. Изкачих се по една стълба до небето"... „Просто исках да стигна до онази светлина. Да забравя тялото си, да забравя всичко. Само и само да стигна до светлината!"... „Имаше красива светлина и всичко в нея беше добро. Цяла седмица във всичко виждах искрички от тази светлина"... „Когато излязох от комата в болницата, отворих очи и видях навсякъде светлина. Видях как всичко в света е на мястото си."¹⁴