IV. Допълнение 1. Явления на Мария

IV. Допълнение

1. Явления на Мария

Освен «гласове» и виждания на св. Жана д’Арк (1431) в средния век, много известни са били и явления на някои други светци като примерно св. Катерина от Сиена, св. Анжела от Фолиньо, св. Гертруда, а особено св. Бригита от Швеция.

През XVI век видения, общо взето, и лични откровения намаляват и не играят толкова голяма роля като преди това.

По същото време в Испания живее много светци и мистици. Между тях най-известни са св. Игнаций Лойолски, Тереза Авилска и Йоан Кръстни. На първия поглед св. Иннаций Лойолски и св. Тереза Авилска като че ли че имат склонности към свръхестествени явления, докато Йоан Кръстни, по отношение на тях, как сме имали възможност да видим, има към тях много строга позиция и може да се каже негативна. Да си припомним, още веднъж, че когато говори за тези явления св. Йоан Кръстни не говори за пророчески явления каквито са тези които са се случили в Лурд (1858) и в Фатима (1917), но той говори за чисто мистични опити и поради това той съветва хората да не се спират на това, поради това че това би могло да стане спирачка по пътя към цел – единение с Бога.

Явленията на Мария, за които, как вече сме казали, се говори вече през третия век (на едно локално равнище), своя замах (на общо равнище) приемат с явления на Катерина Лабуре 1803. г. (Франция) а особено с явления в Лурд и Фатима. Този вид на видения (явления) различават се от лични видения на отделни мистици не толкова в начина на перцепция, но преди всичко в функция която им се придава. Защото, докато видения на някои светец, обикновено са резултат на неговия лични мистични опит, явления (най-често става дума за децата) имат харизматични характер, тоест те са предопределени преди всичко за общност на Църквата и за нейното изграждане. Тук става дума за така наречени частни откровения от пророчески характер.

По отношение на тези извънредни и необикновени неща, най-често се взима една от две противни (и погрешни) позиции: първа е така наречен абсолютен скептицизъм който най-често отрича всяка възможност на такива прояви, а втора е една позиция на лековерие, който е присъстващ при лицата които лесно всичко приемат, а без и най-малко критически да разсъждават. Това е особено изразено при онези хора които са в постоянно търсене на сензации.

Заедно с явление обикновено се получава и нещо което трябва да се съобщи на другите. Най-често тук става дума за поканата на обръщане. Тези съобщения се предават най-често чрез образи или думи, а понякога се предават и чрез знакове: намиране (или подаряване) на някоя икона, избликване на вода която лекува, чудо на небето... Освен това, в последно време тези които приемат явления приемат и някои тайни. Всички тези елементи отсъстват при видения които придружават мистичния опит. Явления на Богородица, които са известни в Църквата още от първите векове, извор са многобройни светилища на Мария. Ясно ни е че явления и частни откровения, даже ако Църквата ги е и признала като автентични, никога не задължават вярващите по отношение на тяхната истинност.

1. 1 Роля на явления и частни откровение след завършено публично Откровение

Подобно е писал и Карл Ранер твърдейки че частни откровения «в своята същност са императив как християнството трябва да постъпва в определена историческа ситуация; в същина това не са някакви нови твърдения но нови заповеди»⁶⁶.

Явления и частни откровения, значи, принадлежат към пророчески видения; а «пророчески елемент в Църквата, въпреки че е приключено Откровение, има своето значение което не може да се замести, а не може нито да бъде заместено нито с обща богословска теория, нито с над естествена мъдрост и благоразумие на Църковния Магистериум, като нито с мистика»⁶⁷. Подобно – в духа на учение на св. Тома Аквински – казва папа Бенедикт XVI (когато е бил още префект на конгрегацията за доктрината на вярата), че е «във всички времена на Църквата е подарена харизма на пророчество което трябва да се проверява, но не е позволено да се презира». Пророческа харизма в библейския смисъл не означава предсказване на бъдещето, но означава тълкование на Божия вола в сегашния момент, а това означава и намиране на правия път към бъдещето. Пророческо слово е упрек или утеха, или едно и друго заедно. В този смисъл харизма на пророчество може да се свърже с категория «знакове на времето», казва папа Бенедикт XVI. Да се интерпретират знакове на времето в светлината на вяра означава да се разпознае присъствие на Христос във всяко време. Поради това, продължава той, «в частни откровения които са потвърдени от Църква става дума за това да ни помогнат в разбиране на знакове на времето и по този начин чрез тях да можем да намерим истински отговор във вярата»⁶⁸. По отношение на това което явление иска да преда на хората, Рацингер казва че това “може да бъде ценна помощ за да Евангелие може по-добре да се разбере и да се живее в сегашния момент. Поради това не трябва това се пренебрегва и да се отхвърля, не обръщайки никакво внимание на това. Това нещо е помощ която се предлага, о която не трябва да се използва като рецепта»⁶⁹.

Интересно е да се забележи че явления на Богородица, в по-голям мащаб случват се именно по време когато вече се е случило разделение между вяра и разум, между религия и наука. А това е време именно, непосредствено след Френска революция (1789.) Първо такова явление случва се именно в Франция, в Париж: 1830. Богородица се явява на Катерина Лабуре и на нея доверява послание да разпространява така наречено «чудотворно медальонче” като знак на посвещаване и на предание на Мария, като знак на нейна защита и покровителство. След това последват явления в Ла Салет (1846), Лурд (1858), Pontmain (1871), Фатима (1917), Beauraing (1932) i Benaux (1933). Всички тези явления, след много внимателно и детайлно проучване, са одобрени и приети и на нивото на епархия, като и на нивото на обща Църква. Как добре ни е известно, най-голямо значение са имали явления в Лурд и Фатима и от всички автентични явления те са най-много приети от страната на вярващите миряни, като и от Магистериума и от богослови. На тези явления, които са признати и одобрени от Църквата придава се обикновена човешка вяра (fides solum humana). В това, Църквата е, водена от правилата на благоразумие, останала вярна на мнението на папа Бенедикт XIV († 1758). Именно, поради това Църковно «одобрение» никого не задължава че той трябва явление да приеме като богословска вяра (fides divina), така как имаме задължение да приемаме публично Откровение което е свършено със смъртта на последния апостол. Богослов Карл Ранер казва че той не вижда причина поради която не би трябвало да се изисква едно частно откровение, което е признато и одобрено от Църква, да не се изисква също така да бъде прието като богословска вяра. Защото казва той «задължение на вяра произлиза от самия факт че Бог е говорил… Ако Бог е говорил, и нещата са сигурни, тоест ако ми е показно с достатъчна сигурност, тогава аз имам задължение да повярвам, приемам и да вярвам…»⁷⁰ Защото ако е явление като чудесно Божие действие в история и съдба на човека на първо място знак с които Бог показва на човека своето спасително намерение, своята Любов; тогава е човек, като партньор на Бога, поканен този знак на благодат да разбере и да приеме.

Явления на Богородица са имали като последствие възникване на големите светилища като «богословски места» на набожност към Богородица. Местата на явления на Богородица, като примерно Лурд и Фатима, а и всички други светилища на Богородица, са места на помирение и на среща с Бог, местата на обърщане и на подновяване на вяра. Те са духовни лечилища и оазиси на мира посред пустинята на индиферентизма и индивидуализъм на съвременния свят който се задушава в конзумизма и в различни други пороци. Тази места потвърждават че смисъл на всички тези явления които са одобрени от Църква не е в това за задоволи нашето любопитство, но да ни върне към извор на Евангелието и да ни укрепи във вярата.

1. 2 Критерии на разпознаване

За да би се могло да се потвърди автентичност на някое явление или на частно откровение нужно е във всеки случай да се анализира доктринално съдържание на конкретно явление, а кое трябва да бъде в съгласие с Откровение и Магистериума на Църквата.

След това трябва да се направи изследване на субекта на това явление (тези които са имали това видение) и трябва да се утвърди за какви хора тук става дума: да ли става дума за уравновесените хора или става дума за хората с патологически тенденции. Определени недостатъци като примерно недостатък на искреност, склонност към прекаляване и на извъртяване на истината, лъжа, нахалност и подобно показват това че тук става дума за не автентичност на това явление. Докато уравновесеност, чувство за реалност и искреност на човека са елементи които заедно с останалите позитивни знакове, могат да говорят в приложение на това че тук става дума за автентичност. Видение което произлиза от Бога трябва по всеки начин да остави положителни ефекти (морални и духовни) както на тези към които е отправено така и на онези които са имали това явление според златно правило: «И тъй, по плодовете им ще ги познаете» (Мат. 7:20). Но, тук доста често има недоразумения и грешки когато се очаква от тези които са имали явления да се, така да се каже, «за една нощ» станат светци, а това не е възможно тъй като знаем че и Бог уважава законни на човешкото развитие, а тук напредване е обикновено сравнително бавно и трудно. Съвсем е друго положение при мистични видения, явления при мистиците които вече се намират в една доста висока степен на светостта и при тях видения са обикновено плод на благодат и на мистичния опит.

Важен критерий е също и обкръжение на утеха и мир при тези които са имали явления, тъй като утеха и мир по никой начин не могат да бъдат плодове на злия дух. Но, най-силен критерий, как много духовници и богослови подчертават, са смирение и послушание. Това са много важни критерии за автентичност докато тщеславие и гордост винаги придружават фалшиви явления и откровения.

Също така важно е да се анализира и цел и смисъл на определено явление и откровение. На догматическо ниво те са чисто косвени (второстепенни) и нямат значение. «Но, на практическо ниво – пише Бруно Секондин – могат да имат голямо значение като съвети (подсказвания) за конкретно действие за един човек или на определена група на вярващите. Тоест, те могат да бъдат подтик за един по-сериозен и по-качествен духовен живот; могат да послужат като поканата към обръщане, покаятелни дела, доверие, живот на тайнства и тн. Именно онова което явления на Мария, през последните векове, навсякъде потвърждават»⁷³.

Всъщност, всяко автентично явление на Мария не е нищо друго освен поканна на връщане към изворите, покана към обръщане и към вяра в Евангелие във времената на забрава и криза на вярата; покана за да се сериозно определим за Исус, за нейния Син в когото Отец всичко ни е подарил и «всичко заедно и отведнъж е казал и открил» (2 ИПК 22, 3).

Има някои автори които са много скептични по отношение на откровения и явления които се повтарят често. Но известния автор по духовност и по мистично богословие A. Poulain говори че това не трябва да събужда съмнения, защото въпреки че става дума за дълготрайни и чести явления и откровения, «ако те се съдържат нищо погрешно, недостойно и несериозно, със сигурност може да се направи заключение че не произхожда от дявола», тъй като този «не може да остане дълго време прикрит.»⁷⁴

Светилища и места на Мариини явления свидетелствуват за многобройни обръщания, а често и за чудотворни изцерения. Свети Йоан Кръстни казва, че Бог, истина понякога избира някои места като особени места на неговото явление и почитане. Защо това е така, това знае само Бог, но св. Йоан Кръстни обръща внимание че как можем да бъдем изслушани на тези специални места (светилища) също така можем да бъдем изслушани и на всяко друго място, ако се отворим към Господа с вяра и упование, защото Бог не се вързал със определено място но с нашата воля (сравни 3ИПК 42). Поради това Исус винаги ще каже: «Нека да ти бъде според твоята воля» и, «твоята вяра те спаси».

Плодовете сами от себе си не са достатъчни за да може да се дойде до заключение че става дума за истинско явление, но ако се вземе заедно с останалите положителни знакове, могат да бъдат драгоценно потвърждение което говори в приложение на автентичност.

ККЦ в № 67 говори също още един важен фактор в разпознаване на явления и на частни откровения, а това е «чувството на верните» (sensus fidelium): «Ръководено от Учителната власт на Църквата, чувството на верните умее да оценява и да приема в тези откровения това, което представлява едно истинско насърчение на Христа и на Неговите светци към Църквата».