Книга за моя живот кмж път към съвършенството пс вътрешният замък
Изтегляне 3.94 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 1. ИЗВЪНРЕДНИ ФЕНОМЕНИ ОТ ПОЗНАВАТЕЛЕН ВИД
- 1. 2 Говорене
- 1. 3 Откровения
- 1. 4 Влято различаване на духовете
- 1. 5 Йерогноза
- 1. 6 Влято знание
1. ГлаваМистични феномениВ мистичния живот често се срещат необикновени и извънредни феномени. “Наричат се мистични, защото са много близко свързани с някои наистина мистични благодати или с хората, които се смятат за мистици”82. Валентино Макка и Марио Каприоли по следния начин описват извънредните феномени: Извънредни феномени са онези факти, които са извън онова, което е редовно и тези феномени могат да се проверят в някои души, които са съзнателни (с по- голяма или с по- малка сигурност) за директната интервенция на Бог в техния духовен живот. Често в мистичните души се среща следния феномен: въздигане от Бога към съзерцание, тоест ,към особено познание и обич на Бога, но това се среща и в душите, които не са мистични. Феномените могат да бъдат различни: душата може да усеща извънредни феномени в своето тяло (екстази, стигми, левитации) или да приема (или само да вярва, че приема) Божествени прояви (видения, говори, откровения). Следователно, феномените могат да са от познавателен вид: видения, говори, откровения, пророчества, различаване на духове; или могат да са от физически или психо- физиологически вид: екстази, левитации, сияние, да се живее без храна , да не се спи както обикновено.Сам по себе си не всеки извънреден феномен в духовния живот веднага трябва да се взема за мистичен феномен, но може да е и феномен, който произлиза от дявола. Нито всеки свръхестествен феномен или някой , които произвежда учудване, е веднага мистичен феномен, защото често това,което изглежда свръхестествено, се предполага че крие в себе си естествени сили83. Известно е, че такива феномени не са нещо, което се случва само в християнската мистика, но и в другите религии, примерно при някои, които упражняват йога, а могат да се срещнат дори и при някои умствено болни хора84. Не значи, че тия извънредни феномени са само в християнството автентичен религиозен продукт, тоест свръхестествени, нито че в другите религии произлизат от действията на дявола – така казва CH. A. BERNARD, в своята книга „Духовно богословие”8 Известно е, че светостта не се състои в тези феномени и че присъствието или отсъствието на тези феномени не е знак за по- голяма или по- малка светост,”85 казва също CH. A. BERNARD. А Ф. Руиз в своята книга “Пътеки на Духа” казва, че тези феномени са нещо, което е второстепенно в духовния живот86. Това, което е важно за мистиката, е благодатта: съзерцателното общение, срещата с Бог във вярата и любовта, интимната трансформация. А това обикновено се случва по един мълчалив начин, а не като в спектакъл. В същност, колкото повече се расте в мистичната зрялост, толкова по -малко се явяват тези феномени, казва Ф. Руиз87. Мистичните благодати и извънредните феномени са две различни реалности и не са задължително свързани. (...). Не всички феномени в еднаква степен са свързани с вътрешната благодат. Освен интензитета на мистичната милост, също влияе и психичната и духовната слабост на човека, който не е свикнал на толкова интензивна благодат.” – казва Ф. Руиз.88. 1. ИЗВЪНРЕДНИ ФЕНОМЕНИ ОТ ПОЗНАВАТЕЛЕН ВИД1. 1 ВИДЕНИЯСв. Йоан Кръстни нарича “видение в собствен и специфичен смисъл всичко онова, което интелектът приема по начина,по който виждаме: в същност, интелектът може да разбере духовно нещата така, както очите ги виждат телесно”89. Според св. Августин, както и според св. Изидор от Сивиля и св. Тома, съществуват телесни, въображаеми и интелектуални видения90. 1. Телесни видения имаме тогава,когато телесните очи възприемат някой обект, който е обикновено невидим. J. AUMANN в своята книга Духовно богословие пише: “Обектът на физическо видение не е нужно да бъде конкретен обект или истинско човешко тяло; достатъчно е да бъде възприет от някое от сетивата. Така например физическото видение на Мария не означава, че Мария се е явила със своето тяло, но може би е било една представа за Мария чрез лъчите на слънцето или чрез някаква същност като мъгла91. “Казано с други думи, под видения се разбира манифестацията на Бог, Мария или на ангел под материална форма и че обектът на видение е видян, докосван или чут като присъстващ.92 Такива телесни видения са “екстремно опасни и според класическото учение на големите духовни учители не трябва да ги зачитаме”93. 2. Въображаеми видения са онези,в които се вижда обекта не посредством очите, но посредством въображението94. Тези видения могат да се случат по три начина: да се припомня за сетивни чувства, които вече са се случили , или вече съществуващи картини да се използват по свръхестествен начин, или пък чрез картини, които са вдъхнати съвсем на ново95. V. MACCA е М. CAPRIOLI пишат за въображаемите видения : Различно е мнението, което трябва да се даде за въображаемите видения. Търси се голямо благоразумие, а особено за онези ,които са образувани от картини, вече присъстващи в разума, защото много често може да се окаже,че става дума за фантазия, халюцинации или клопка на дявола. Спрямо тях трябва много да се внимава и затова ,защото често човек може прекалено много да им отдава значение и могат да станат голяма пречка за пълоценния богословски живот, който търси единствено Бог, който е над всяка картина96.
Струваше ми се, че Исус Христос вървеше винаги от страната ми, но не съм виждала в кой облик, защото това не е било в имагинерно видение. Усещах, че ми е от дясната страна, като свидетел на всичко което правих. Освен когато бях много разсеяна, не е имало нито един момент, когато се съсредоточавах, да не съм Го усещала от страната ми. Веднага, съвсем смутена, отидох при изповедника (Балтасар Алварес) да му разкажа това. Той ме попита под каква форма Го виждам, а аз му отговорих, че не Го виждам. Тогава ме попита как можех да зная, че е бил Исус Христос. Казах му, че незнам по какъв начин, но не съм могла да се съмнявам ,че Той е бил близо до мен,защото Го усещах и Го виждах ясно100. Св. Тереза настоява, че става дума за един сигурен опит със свръхестествен обект, който е присъстващ без да е облечен в каквато и да било форма101. Обектът на интелектуално видение е нещо, което надминава естествени те сили на интелекта102. V. MACCA – M. CAPRIOLI «По някога обектът може да се разбере, а друг път съвсем надвишава представите: става дума за разбирането на истини, които се отнасят до величината на Бога и които се запечатват по такъв начин в душата,че да “събуждат” дълбокия смисъл за Бог, Който е присъстващ. (Виж Замъкът на душата,VI, 4. 6), и по този начин душата разпознава чрез “гледане” това, което познава чрез вяра (виж Замък, VII, 1, 6), въпреки че това се случва в границите на представата,а не на интуитивното видение”.(«Comunicazioni mistiche») Интелектуалните видения, обратно на въображаемите,които траят кратко, могат да траят дълго, а “понякога и повече от една година”103. Ефектите, които произвеждат тези видения са: ”мир на душата, просветление на разума, радост, нежност, чистота, Божия любов, смирение”104. Но, както ни казва Филип на Пресвета Троица: «Ефектите на тези видения не са винаги всички присъстващи в душата. Така например, мирът и радостта, които са много силно присъстващи в някои раби Божи, могат при други почти да не се забелязват, защото при тях педагогиката на Бог, или самата психика дават надмощие над сигурността на присъствието на свръхестествения обект и на неговотo действие – и самото присъствие може да доведе до уплашеност, а по някога също и до истинско мъченичество. (Това присъствие в някого може да причинява мъка, докато в други произвежда мир и радост).
Виденията често са придружени и от говори, въпреки,`че` е възможно да се появяват и отделно105. Говорите са “комуникация на Божиите съобщения , които са пренесени чрез думи”106. Св. Йоан Кръстни нарича говорите “всичко онова, което интелектът приема чрез чуване”107. Както виденията, така и говорите се проявяват по три начина: външни (чрез ушите), въображаеми и вътрешни или интелектуални. 1. Чуването чрез ушите се разбира, защото външните вибрации акустично стигат до ушите. Могат да са произведени или от Бог, или от дявола, или от природни неща.108 И затова трябва да се приемат с екстремна сериозност и с най- голямо внимание109. 2. Въображаемите говори са “онези,при които се чуват думи, но тези думи не са произведени от ушите, но от въображението”.110 Също и тези говори могат да са от Бог, дявола, или да идват от природата. 3. Интелектуални говори са “думите, които се разбират директно от интелекта и тяхната активност е подобна на тази при ангелите,които комуникират идеите помежду си”111. Света Тереза казва за тези говори: ”Тука Бог обучава душата и по друг начин й говори без думи... Слага в най- голямата дълбина на душата това, което иска да ни каже,изобразявайки без образи и без думи, но чрез начина на видението, за което говорим”112. Вътрешните думи (въображаеми или интелектуални) “са много различни: не се чуват с ушите на тялото, но се чуват много по- ясно,отколкото при тези, които ги приемат чрез ушите.”113. Такива интелектуални говори Св. Йоан Кръстни нарича “свръхестествени”114 или “чисто духовни, защото се съобщават на интелекта... без посредничеството на сетивата, вътрешни или външни.115 Св. Йоан ги разделя на три типа: последователни думи, формални и съществени. Последователните думи са “думите и размишленията, които духа, съсредоточен в себе си, образува и размишлява в себе си. Формални са тези, които духа приема не от себе си, но от трето лице, понякога когато е съсредоточен, понякога, когато не е съсредоточен. И на края съществени са онези думи, които, както и тези от преди, са казани на духа, който е съсредоточен или не е съсредототочен, но които в субстанцията на душата образуват и произвеждат това съдържание и добродетел, които означават”116. Външните говори - чрез ушите, въображаемите и интелектуалните: с последователните и формалните думи могат да произлизат и от дявола117, но съществените говори, които са подобни на думите на Бог и попадат в субстанцията на душата, не могат да са произведени от дявола118. 1. 3 ОткровенияСв. Йоан Кръстни нарича откровения всички онези неща, които душата “приема , разбирайки ги като нещо ново,така както слухът може да чуе още нечути неща”119. Те “принадлежат на духа на пророчество”120. Да се открови значи – казва св. Йоан Кръстни – “разкриване на скрита истина, или проявяване на една тайна или на мистерия”121. Откровенията са често придружени с видения или говори и затова за тяхната преценка трябва да се приемат същите препоръки които се приемат за виденията и за говорите122. Св. Йоан Кръстни различава два типа откровения. На първите дава име интелектуални съобщения, а на другите --манифестация (проява) на скрити тайни и мистерии.123. Интелектуалните откровения се състоят “в схващане и разбиране чрез интелекта на някои истини за Бог или за неща от миналото, сегашното или бъдещето”124. Онези които имат за обект Бог, произвеждат много по- голяма радост в душата. Защото това разбиране се отнася директно за Бога, когато се усеща по един много дълбок начин някой атрибут на Бога – било Неговото Всемогъщие, било Неговата Сила, Доброта или Нежност, всеки път ,когато се случва това възприемане , в душата се отпечатва това, което тя опитва. И това е чистото съзерцание, затова душата вижда ясно, че не е възможно да се изрече с думи това което опитва, но само с общи термини и по никой начин не може да изрече това ,което е усетила и вкусвала.125 Този начин, с който Господ - казва св. Тереза- дава да се разбере онова, което Той иска, откривайки й големите истини и тайни, заслужава много да се обмисля”126. МЖ, 27, 6. В книгата Мой живот 27,6 Майка Тереза пише: “Душата се намира веднага поучена и с голяма яснота вижда в тайната на Пресвета Троица и в другите много високи мистерии, така че е готова на дискутира с всички богослови” (също,n. 9). Друг вид откровения са манифестиране на скрити тайни- или мистерии127. Това се случва по два начина: първия- когато човек разбира какво е Бог Сам по Себе Си и разбира например, откровението на мистерията на Пресвета Троица и единството на Бога; другия се отнася до делата на Господ и обхваща всички други положения на нашата католическа вяра, които са ясно изразени в тези параграфи-пророчества,обещания,предупреждения128. Господ прави откровения още чрез знакове, образи , изображения, подобия129. Св. Йоан Кръстни казва: че “Бог и по наше време още дава такива откровения, по друг начин, на онези, на които Той иска да ги даде”130. Тези особени откровения се наричат частни откровения или специални откровения, така че да могат да се различават от общото,явно откровение, което се съдържа в Светото Писание, на което Христос е център и което е предадено в Апостолическата Традиция и е насочено към хората от всички времена и което завършва със смъртта на последния апостол131. Ясно е,че с Исус Христос и след Исус Христос: “спасителното действие на Бога е достигнало своята окончателна фаза, така че, в сегашно време няма нищо съществено ново,което да се очаква”132. Но това не значи,че за някои християни не може да съществува възможност за лични откровения чрез видения и чувания133. “Бог ,защото е Бог личен и свободен, - пише Карл Ранер – може да стане разбираем за сътворения дух не само чрез своето дело, но също и благодарейки чрез Своята свободна и лична реч”134. По подобен начин говори и св. Игнатий Лойола: Ако някой казва, че тези неща не са могъщи, означава,че става дума за един от тези хора, които не знаят, не разбират и никога не са знаели какво означава нито духа на вкусване, нито духовните плодове или посещения на Бога (...). Но, има също и други християни, по-благоразумни, тези, които четат историите и житията на светците, които дават възможност на нашия Господ да дава тези благодати и тези дарове на онези, които по особен начин приготвя за свои служители. На тях дава извънредни привилегии, които са извън закона и извън редовните отношения с обикновените хора. Тези ще разберат, че въпреки, че с откровенията и екстазите човек трябва да се отнася с най-голямо благоразумие – защото много лесно може да бъде излъган (както всъщност се и случва), било взимайки за небесни видения илюзиите на дявола, който се преобразява, както пише Апостола, в ангел на светлината, било взимайки като откровения на Бога нашите въображения, което е предизвиквано от меланхолия или от болест на нашия разум, на който понякога се струва ,че вижда и чува това, което нито се вижда, нито се чува. Не поради това престават да съществуват в Цъквата Божия истинските и Божествени откровения, с които понякога нашият Господ обдарява своите най-близки и най-интимни приятели, с които обича да бъде в по-особени и най-близки отношения.135. Сигурно е, че тези откровения имат винаги релативен характер, а не каноничен, и никога не могат да станат норма на вярата,136 въпреки че – продължава Мучи - “историята на големите и най-известните частни откровения ни припомня и свидетелствува духовна и пасторална плодовитост на тези събития на провидението”137. Явното Откровение е свършило със смъртта на последния апостол, но това не означава че трябва да се омаловажава значението и нуждата от другите откровения, които са за доброто на Църквата”138. P. Adnés обяснява която и да е роля на личните откровения, а особено на пророческите откровения в живота на Църквата, като казва, че намерението на тези харизми “не е манифестация на доктриналната истина, но практична ориентация, насока, която се дава на човека какво да прави в конкретното положение,в което се намира един или повече хора”139. Същността на тези пророчески откровения, според мнението на К. Ранер е “императив, вдъхнат от Бога на един от членовете на Църквата за действието на Църквата в определена историческа ситуация”140. По отношение на стойността на тези откровения трябва да се каже,че те не са съществени елементи на мистичния живот. Подобно, “в своите учения мистиците обикновено с голяма резерва взимат такива откровения, въпреки че понякога, или често,те имат много важна задача в техния живот. ”141. Може да се каже, че от една страна тяхната стойност е “без съмнение релативна”, а от другата страна “те имат едно значение ,което не може да се премълчи. Какъв би бил живота на света Тереза Авилска – пита се Джовани Годзелино– а, особено нейното дело на реформа на Кармилския орден с големите основавания на манастири, които е направила, ако ги нямаше особените вдъхновения, от които е била водена? Или, какво би било от делото на дон Боско, без неговите известни сънища? Сигурно е ,че светостта на тези големи души се крепи на други основи. Но, без тези факти,тяхната мисия не би била такава, каквато е била. И тяхната светост е черпила много от тези неща и е имала много предимства”142. В тези случаи не трябва да се взимат екстремни позиции, които се дължат на ентусиазъм и приемане без критичен дух, или пък всичко да се отхвърля като нещо невъзможно. Трябва да се вземе едно сериозно теологическо-духовно отношение, което се състои от интелигентна и критична отвореност и внимателна и строга проверка.143.
Този феномен, който някои наричат Четене на сърцата,се състои в познаване тайните на сърцето, което е съобщено от Бога на Неговите слуги за тяхна лична полза, или за плодовитост на тяхното служене144. Този дар са го имали някои светци, като например св. Филип Нери, св. Йосиф Копертински, св. Андрей от Авелино, св. Йоан от Бога, св. Роза от Лима, св. Йоан от Арс, св. Йоан Боско, и други 145. Тъй като тайната на волята на човека може да знае само Бог, “сигурното познаване на тайните на сърцето изцяло е свръхестествено и не може по никакъв начин да се получи от човешката природа или от дявола”146. Но, не е невъзможно “една висша интелигентност да дойде до тяхното частно познаване чрез действията или реакциите на човека”147. И поради това, всичко трябва много внимателно да се изпитва и различава. 1. 5 ЙерогнозаТози феномен “се състои в способността да се разпознаят непосредствено, без преди това да се изпитват, лица или свети обекти (примерно посветени личности, остии, реликви и други подобни)”148. Такива способности са имали бл. Катерина Емерик, блажена Маргарета от Кастело, св. Катерина Сиенска, св. Франциска Римска, св. Франциск Борджа, и други. Но и при тези, които са обхванати от дявола ,могат да се явят същите феномени149. 1. 6 Влято знаниеТези свръхестествени феномени са се явявали при някои от големите учители на мистичния живот, като на пример при св. Катерина Сиенска, св. Тереза Авилска, св. Гертруда150. Богословът Дж. Годзелино смята,че свети Тома Аквински е имал такова влято знание, защото в един живот, който не е бил все пак толкова дълъг, не е възможно да се напишат толкова много и толкова дълбоки богословски съчинения151. Каталог: uploads uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014 uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта! Изтегляне 3.94 Mb. Сподели с приятели:
|