Книга за моя живот кмж път към съвършенството пс вътрешният замък

2. Харизматични явления (феномени)

Поради това св. Йоан Кръстни не се интересува от природа на тези дарове, а нито дава критерии според които бихме могли да ги различаваме когато те са автентични, а кога са фалшиви. Това което го интересува е правилно използване с тези дарове. Как да ги се използва за да бъдат на поза, не само на ближните, но и на онези които ги притежават⁷⁵. За правилно използване на тези харизми той взима учение за любов на св. Павел (1 Кор. 13:1-3): онзи който притежава подобни дарове, в използването на тях трябва да бъде мотивиран с любов към Бог и към ближния и във всичко това да не търси себе си и своята слава, но само Божията чест и Неговата слава, а себе да смята «недостоен слуга».

Две са ползи които произлизат от тези «дарове»: 1) времена (полза за другите) и 2) духовна (и на другите: могат да бъдат полезни за обръщане или за растеж във вярата; и на онзи който прави тези дела: ако не се наслаждава в това че ги притежава и че прави чудеса, но ако наслаждение слага само в това да изпълнява воля на Бога).

В 32 глава на същата, трета книга на Изкачване говори за ползите, които произлизат от това ако лицето което използва тези дарове на изправен начин и в съгласие с Божия воля, а преди това в 31 глава говори се за щети които могат да се случат ако лицето не използва тези дарове на правилен начин.

Поради това не е толкова важно веднага да се знае да ли някои дар е от Бог или не е, но е важно да се вземе правилна позиция по отношение на това. Защото, как вече сме говорили, възможно е и автентични дар, ако неправилно се ползва да се обърне и да стане вреден за този човек който го е получил. Затова, според св. Йоан Кръстни, само правилно отношение към дара, тоест правилно използване на «дар» ще доведе до това че може по-лесно да се разбере да ли нещо произлиза от Бог или не. «За разпознаване да ли нещо идва от Бога или не и кога трябва да ги се използва изиска много голямо внимание и много Божия светлина». Наслаждаване в тези дела затъпява нашето разсъждаване; наслада подтиква човека да прави нещата в време и по начин когато Бог това не го изисква (3 ИПК 31, 2).

Не отхвърляйки предварително възможност на съществуване на автентични харизматични феномени, днешните автори които разглеждат духовния живот задават си въпроси да ли са и колко са харизматични дарове които днеска се посрещат в Харизматично движение идентични с онези които са съществували в началото на Църквата. Богослови от харизматично движение и онези които имат симпатии към това движение настояват да покажат как става дума за същите дарове които са съществували в началото на Църквата, а някои други (които нямат симпатии към харизматично движение и към подобни) предварително отхвърлят такава възможност. Трети, пък, които как се струва, най благоразумни не отхвърлят нещата a priori, но настояват трезво и в светлина на Божието Слово да проучват нещата и с помощта на модерни науки, на първото място психология и на опит на християнски мистици. Така някои които са изследвали дар на езиците (глосолалия) са дошли до заключение как в приемането на този «дар» голяма роля има внушение и привързаност на харизматични вожд⁷⁶. Ако лицето би изпитвало разочарование в свой харизматичен вожд, «дар» би изчезнал, твърдят тези изследователи. Когато става дума за така наречено «почиване в Духа» тоест «падане в Духа» и тук има големите разногласия. Някои се опитват този феномен да обяснят с екстази и с мистични отнасяна, докато други категорично отхвърлят всяко сравнение, приписвайки много неща на внушение и на хипноза. Също въпросителна са и някоя «чудесна оздравения». Не порицавайки харизма на изцерения като дар на Дух Свети и оздравяване като плод на молитва, всек пък случва се че се лесно провъзгласява за оздравление онова което това и не е. Всъщност на големите харизматични срещи, от една страна – твърдят християнски психолози – създава се климат който подхожда на вярата, а когаъо човек се отваря към Бога във вярата, тогава не е изобщо чудо ако се случват и автентична изцерения, но от другата страна такова клима (където се дава много място на емоциите, където много се пее, танцува и подобно) много допринася на възможностите на внушение и авто-внушение така че, струва се, доста често става дума за така наречени «плацебо ефект»⁷⁷.

Съвременни автори по духовност в Харизматично движение виждат, от една страна ползи за духовния живот, а от другата страна определени опасности. Така като полза те споменават това че тези хора настояват своето християнско призвание да живеят силно чрез един дълбоко духовен опит на лично и обществено ниво. Между опасностите изтъкват опасност от фалшиви мистични състояния и опасност от отдалечаване от класически, традиционни форми на духовност които са основано на Евангелието и на опита на светците.

Не влизайки в даване на оценки на това какво би било автентично а което не, а нито отхвърляйки a priori възможност на автентични опити в харизматично движение и техните добри плодове, желаем - на края – в светлината на учението на св. Йоан Кръстни и св. Тереза Авилска да дадем някои педагогически насоки.

При началните опити и преживявания хората могат да придобият погрешно впечатление как те са докоснали върха на опита. Но, когато приятни чувства изчезнат, доста често за човека това е смущаващо. Някои начални опити в Харизматично движение би могли да се разберат в светлината на това което св. Йоан Кръстни нарича любяща педагогика на Бога (виж. 2ИЗК 17). Защото, как казва св. Йоан Кръстни, Бог в началото обикновено дава «някои свръхестествени и дарове», «виждания», «приятни миризми, чувания, сладки вкусвания», с цел да освободи хората от определена привързаност и да привлече към себе си, а след това да ги направи способни за едно по-дълбоко ниво на духовно комуникиране.

4) Любов и смирение са два най-важни критерии на автентично използване на харизматични дарове. Онзи който служи на общност с редовна или с извънредна харизма трябва да бъде движен от любов към Бога и към ближния и във всичко трябва само да се търси Божия слава и Негова воля. За св. Йоан Кръстни тези дарове не са полезни ако не водят до смирение, любов, умъртвление, семплота и мълчание (2ИПК 29,5).

5) Поглед да се насочи към Христос. Исус Христос е норма на живот и на поведение. Всяко дело (метод на молитва, дар...) има стойност само ако се вдъхновява от Христос и ако води към Христос, Който е Път, Истина и Живот (Йоан. 14:6).

6) Да се получи чрез молитва някой харизматични дар това не означава автоматически че това е в съгласие с Божия воля. Св. Йоан Кръстни казва че ние понякога в своите молитви имаме поведение подобно на детето което на всяка цена желае от майка да получи някои неща и не престава да досажда и да плаче докато майка му не изпълни желание. Така и Бог понякога изпълнява нашите желания и изисквания въпреки че това не е според Негова воля. Затова св. Йоан Кръстни изтъква че би било много по-добре за нас ако бихме молили Бог да очисти нашата съвест и да ни даде познание сериозно да работим върху нашето спасение, а не да търсим един или други дар, това или онова. Автентична молитва е тази в която ние търсим Бога и Неговата воля. Ако така молим ще получим и всичко онова от което ние имаме нужда и което за нас е добро (сравни 3ИПК. 44).

Подобни феномени се срещат също и сред лица, които не са мистици. Извънредни прояви са съществували, малко или повече, във всички периоди от живота на Църквата. Също и в наше време, а преди всичко в последните десетилетия, започна да се говори за една истинска експлозия⁷⁸ на извънредните феномени.

Проявяват се и нови духовни тенденции, които се хранят от явленията или откровенията⁷⁹. От една страна, не могат да се отхвърлят априори, а от другата страна, винаги съществува риска от фалшива духовност. И затова различаването на мистичните феномени е и днес нещо много важно и необходимо, още повече, отколкото преди е било⁸⁰, а особено когато се знае колко големи са опасностите за духовния живот, ако тези феномени се приемат безкритично.

Мистичните феномени могат да са от: естествен, или свръхестествен произход.

И така, някои феномени имат произход от Бога, а някои са от дявола.Могат също да са само патологически реакции или физиологически, афективни, психологически или пара психологически продукт на човека. И затова,за да се разбере какъв произход имат, трябва да се видят някои критерии за различаване.

Ние няма да говорим за всичките възможни феномени, а само за някои по -известни, а критериите за различаване ще дадем само за най- честите феномени, а това са преди всичко виденията и откровенията. Ще видим какви са общите критерии за различаване. Главният критерий за различаване се намира в самата личност на човека, в съдържанието и обстоятелството на феномена. Най- доброто правило на различаване е от Евангелието:” Ще ги разпознаете според плодовете”⁸¹.

В началото ще представим някои свръхестествени феномени, след това ще видим какви критерии за мистичните феномени имат св. Тереза и св. Йоан Кръстни и на края ще видим какво е положението днес.