ИЗВЪНРЕДНИ ФЕНОМЕНИ – ФИЗИЧЕСКИ ИЛИ ПСИХО-ФИЗИЧЕСКИ

2. ИЗВЪНРЕДНИ ФЕНОМЕНИ – ФИЗИЧЕСКИ ИЛИ ПСИХО-ФИЗИЧЕСКИ

2. 1 Екстаз

Екстазът “в своето оригинално значение е означавал материално действие- да се измести, или да се намира на вън. Преминавайки от материално на психическо ниво, означава ‘излизане на един човек от себе си’, общо взето в пейоративен смисъл – че някой се е отдалечил от себе си,т.е. психически неуравновесен”.¹⁵² Екстаз е “отчуждаване на сетивата, което обикновено, може да се усети още преди нещо да се случи и може да бъде придружено с болки”.¹⁵³ Различават се три вида на екстаз: нормален екстаз¹⁵⁴, не-нормален екстаз¹⁵⁵ и над-нормален или свръхестествен¹⁵⁶. Известно е, “че бариери те,които разделят тези три вида на екстази не са абсолютни, нито означава, че нямат абсолютно нищо помежду си. Нещо което е общо помежду тях, е структурата на човешкия дух в неговото желание за трансцеденция – способността да излезе от себе си и да се осъществи вън от себе си, невъзможността да синхронизира пълнотата на всички свои функции, нуждата да се надмине и да надмине сътвореното. И по този начин тези три вида екстази имат някои неща ,които са общи”.¹⁵⁷ Всеки екстаз има две различни страни: “едната страна е вътрешна и невидима, а това е много силното внимание върху религиозния обект; а другата страна е външна, телесна и видима- отчуждението на сетивата”¹⁵⁸.

Когато става дума за свръхестествени екстази, различаваме пророческия¹⁵⁹ екстаз от мистичния екстаз, който някои автори наричат “екстаз на единение”¹⁶⁰. Същественото при екстатичния факт е мистичната благодат, която въвежда мистика в контакт с Бога. “Съединението с Бог – личност е цел на екстаза: да се отвориш към Него или да позволиш да бъдеш просветлен от Него, Който е присъстващ и готов да се даде на човека; в същото време страдайки от всички духовни пречки, психически и морални, които спират и отлагат за по-късно истинското съединение с Него”.¹⁶¹ Royo Marin дефинира мистичния екстаз по следния начин:”мистичният екстаз е като “феномена на свръхестествено съзерцание ,което има за характеристика интимното единение на душата с Бога, с отчуждението на сетивата.”¹⁶². “Интензитетът на мистичното съединение е толкова голям, че тялото не може да го понесе, но когато есъединението е в най-високата степен, която преобразява, и когато душата е вече свикнала да приема такива силни божествени съобщения, тогава тялото вече не изпада в екстатични състояния.”¹⁶³. Тези екстатични състояния са преходни. Не са нещо най-високо в живота на единението.

Феномени на тялото, като примерно неподвижност, загубване на съзнанието, обикновено се случват поради това което се случва вътре. Т. Алварес казва,че стигмите и левитацията, също както и други подобни феномени, сами по себе си нямат никакво отношение с екстазите и с тяхното съдържание¹⁶⁴. Св. Тереза Авилска различава няколко вида екстази: “сладки (нежно се случва), с насилие (изненада, обхванатост, летене на духа); екстази от интелектуален вид, когато в екстаза е най-вече става дума за визии или думи, и от афективен вид, когато се случват в емоциите (екстатични страдания, пронизване на сърцето). Съществуват екстази, които се явяват понякога и случайно, и те се случват по мистичния път, който се развива от началото до влизането в последния мистичен стадий; последният мистичен стадий се случва в шестите стаи –място, където се случват силни пречиствания, които подготвят последния стадий на съединение и съвършено съзерцание. Във всеки случай,, според Тереза, екстазът е винаги момент, който трае много кратко”¹⁶⁵.

2. 2 Левитации

Понятието левитация “означава спонтанна левитация на тялото, което се издига от земята и неговото задържане в пространството, неподвижно или в движение, без някаква видима подкрепа”¹⁶⁶. Феномени на левитация са познати при различни светци ,като при св. Тереза Авилска, св. Катерина Сиенска, св. Мария Магдалена де Паци, св. Франциск Асизки,¹⁶⁷, св. Франциск Ксаверски, св. Йоан Кръстни, св. Игнатий Лойола, св. Петър Алкантара, св. Павел Кръстни, св. Йосиф Копертински, св. Йоан дон Боско, бл. Мириям на Разпнатия Исус и много други.¹⁶⁸ Обикновено, левитацията се случва по време на екстаз. Така пише Ауман:“Обикновено, издигането на тялото се случва така, че тялото е твърдо и не се свива, като че ли е една статуя от камък; но, в други случаи се става така, че тялото загубва съвсем своята тежест и се движи като перо във въздуха”.¹⁶⁹ Много учени, които не са вярващи,не приемат феномена на левитация и го обясняват “като обикновена илюзия на мистика или като внушение върху присъстващите от него самия”¹⁷⁰. Когато е наистина свръхестествена, левитацията може да бъде разбрана като ефект на интензитет на мистичната любов или като един вид на взимане на участие в лекостта на прославеното тяло¹⁷¹. Някои смятат, че такива ефекти могат да се случват когато някои е болен от истерия, или да бъдат имитирани с трик, или да произлизат от дявола, и затова трябва особено критично разсъждение¹⁷².

2. 3 Стигми

Според богословите, стигмите се дефинират като спонтанно явление на човешкото тяло, рани на разпнатия Исус¹⁷³. Според св. Йоан Кръстни стигмите са “манифестация, последствие на любовната рана, но тук не става дума ,че вътрешните рани произвеждат външни рани; нужна е свръхестествена интервенция, която да помогне вътрешните стигми да станат видими”¹⁷⁴. Обикновено се явяват на ръцете, нозете и на страната – сърцето, но има и рани на главата, като от короната с тръни, и рани по цялото тяло, които приличат на рани от бичуване. Стигмите могат да бъдат видими или невидими, постоянни, или само в някои периоди да се явяват заедно или една след друга. Феноменът се случва почти винаги, когато човекът има екстаз, и преди стигмите често се преживяват физически и морални страдания. Първи такъв случай, който е признат като стигми, е със св. Франциск от Асизи, който е получил стигми във Верна на 17 септември 1224¹⁷⁵. “В същност - пише M. Веласко – въпреки, че вярата в стигмите е свързвана с християнската религия, съществуват свидетелства за стигми в Гърция много векове преди християнството, но могат и в други религии да се намират подобни феномени.”¹⁷⁶. Но, все пак това, което знаем за “подобни случаи, които са описани от Абадир между мюсюлмани и от Щал между шамани (в Африка) не е възможно да се намери в литературата някаква подобна документация, която би могла да се сравнява по естество с тази ,която се намира в християнската история на стигмите”¹⁷⁷. Модерната психиатрия е доказала, че въображението на човека има достатъчно голяма сила да произведе “било болки в тялото, било, да излиза кръв като пот. И следователно, това явяване на стигми може да бъде резултат на една от трите следни причини: естествени (произведени от самия човек¹⁷⁸), свръхестествени, или които произлизат от мощта на дяволските сили.”¹⁷⁹. И поради това съществува, както и при всички други извънредни феномени, проблем да се разбере коя е истинската причина за стигмите,. Джовани Годзелино дава някои критерии, които могат да помогнат да се различава между автентични и фалшиви стигми. Така примерно: “истинските стигми се формират постоянно там, където традицията говори, че са се намирали раните на Христос, от тях излиза кръв в моментите, в които се спомнят Исусовите страдания, не не гноят, състоят се от чиста кръв,и не могат да бъдат излекувани с медицински терапии,като се явяват се при хора, които практикуват добродетелите в героична степен и които имат много силна любов към Разпнатия Исус, случват се по време на екстаз и молитва, и са моментални. Всичко това липсва, ако става дума са патологически или чисто психологически случаи.”¹⁸⁰ Понякога към стигматизацията са придружени също и други извънредни феномени, като на пример: да се не яде, кървави сълзи, потене с кръв, способност да се чете в съвестта на другите, способност да се разбере кои мощи са истински, а кои не са , и така нататък¹⁸¹.

На стигмите прилича и пронизването на сърцето, което се нарича trasverberazione¹⁸²,.Това е невидима рана, но която ясно се усеща, както това се е случило при св. Тереза Авилска. Св. Тереза говори за херувим, който “държеше в ръката една стрела от злато и на върха й имаше огън. Струваше ми се, че я заби в сърцето ми, пронизвайки го до вътрешностите, които, извлечени от стрелата, излизаха на вън и това ме остави обкръжена в огъня на любовта. Страданието от раната беше толкова живо, че стенех, но в същото време много сладко, така че ми е попречи да желая край и да търся нещо друго навън , освен в Бог. Въпреки че болката не беше физическа, а духовна, в тази болка взимаше участие и тялото и то не малко, но много. И това между душата и Бог преминаваше като много идилично,интимно. И молила съм за Божията доброта, да изпитат това тези, които няма да ми повярват”¹⁸³.

Според Ф. Руиз, пронизването на сърцето - trasverberazione, би трябвало повече да се смята като благодат, отколкото като феномен, поради “своето естество и защото външното усещане е минимално в сравнение със силата,която се изпитва отвътре”¹⁸⁴.

2. 4 Изпотяване с кръв

И Родригес, дефинира изпотяването с кръв като ”феномен, който, общо говорейки, се състои в проливане, по-малко или по-вече, по-кратко или по-дълго на истински капи кръв чрез порите на кожата, а по особен начин на лицето”.¹⁸⁵ J. Aуман, в Речника на мистика, говори, че изпотяването с кръв може да има натурално потекло, както потвърждават някои авторитетни лекари, или може да произхожда от дявола или от Бога.¹⁸⁶.

2. 5 Кървави сълзи

Кървави сълзи “проливане на кръв от слизестата ципа на клепачите”¹⁸⁷ Този феномен е много рядък. Явяваше се при Rosa Maria Adriani и при Teresa Neumann. J. AUMAN смята, че може да има произход от някои патологични състояния, но причината е още непозната. Феноменът може да има и Божествен произход¹⁸⁸.

2. 6 Сияние

Феноменът се състои в “излъчване на светлина от мистично тяло, а особено по време на периоди на молитва или екстаз”¹⁸⁹. Причините за този феномен могат да бъдат различни: естествени, от дявола и свръхестествени. Подобни примери на излъчване са се случвали и по време на спиритистични срещи, като и от някои билки или животни, и поради това, смята J. AUMAN, че трябва човек да бъде изключително предпазлив ,когато този феномен е смятан като свръхестествен.¹⁹⁰

2. 7 Inedia- когато нищо не се яде

Този феномен се състои в “тотална и продължителна липса на хранене”¹⁹¹. Известно е,че тялото на човека не може да остане живо без хранене повече от три месеца. G. GOZZELINO казва, че “остава необясним факта, че са съществували светци, които са живели много години без храна, и не само че не са намалили теглото си, но са продължили да имат голяма енергия, умствено равновесие и способност за извънредно действие.”¹⁹². В много случаи този феномен е придружен от това, че човек не спи, със същите чудесни ефекти¹⁹³. “От това произлиза ,че l’inedia – пише богословът C. Zorzin – както изглежда, е ефект на силно участване в Божествения живот, в което се състои пълнотата на християнския живот и който съответства на духовната сватба. При съвършените, сетивната и низшата част е вече толкова преобразена, прочистена и е станала подложена на духа, че не само че не прави повече пречки да приеме духовни те блага, но (...) вече взима участие в мярката, в която има способност. Да забележим ,че в този свят, Божията любов произвежда, също и в “съвършените”, една определена отпадналост”¹⁹⁴.

2.8 Incombustibilità – нетленност
Случвало се е при много светци ( така примерно при св. Поликарп, св. Франциск от Паола, св. Доминик, св. Катерина Сиенска и при още много други), че тяхното тяло или някои материални предмети, които са били свързвани с тях, не са изгоряли, нито са били повредени, когато са били сложени във огъня. Феноменът може да бъде естествен,привидно естествен и свръхестествен. Различаването на този феномен е “изключително трудно”. . J. AUMAN казва, че това чудо при светците е обикновено свръхестествено, когато самия Бог се намесва, но съществуват и много случаи на спиритизъм, при които се е явил този същия феномен, както и при разни езически източни ритуали¹⁹⁵.

2. 9 Agilità – подвижност

Agilità – подвижност, е един “изключителен физически феномен,чрез който материалното тяло се пренася от едно място на друго, в миг или почти в миг, през пространството”¹⁹⁶. За тези феномени се говори в Светото Писание (сравни. Дн 14,33-39; Деяния 8,39-40) и в живота на някои светци (св. Филип Нери, св. Антон Падуански, св. Пердо де Алкантара)¹⁹⁷. Феноменът надвишава силите на природата и трябва да има или свръхестествена причина,или може да е плод на въображение. Така J. AUMAN казва, че ако този феномен произлизаше от дявола, би бил само привидно за миг, защото въпреки, че би имал подвижността на духа, ако би трябвало да пренесе физическо тяло, би трябвало да премине през пространството, въпреки че скоростта на движение би била по голяма, отколкото окото на човека би могло да разбере. Ако подвижността би била резултат на свръхестествена сила, би трябвало да се случи чрез някой ангел, както се е случило при пророк Авакум (сравни Дн. 14:3-39), или чрез силата, която е дадена от Бога, както се е случило на дякон Филип (сравни Деяния 8:39-40) който се е движил със скоростта на светлината. Ако феноменът на подвижност е автентичен, това би било една антиципация на подвижността на прославените тела¹⁹⁸.

2. 10 Билокация

G. GOZZELINO за този феномен казва, че “се състои в едновременно присъствие на един и същ човек на две различни места”¹⁹⁹. Charls Richet различава “субективна билокация от обективна билокация. Става дума за субективна билокация, когато човек има впечатление ,че отива в едно друго място, докато неговото тяло остава там, където е било. Става дума за обективна билокация, когато има сигурност, че човек се намира в едно и също време на две места”²⁰⁰. Феноменът на билокация са имали повече светци: св. папа Клемент, св. Франциск Асизски, св. Антон Падуански, св. Франциск Ксаверий, св. Педро де Алкантара, св. Алфонс Мария де Лигуори, св. Павел от Кръста, св. Йосиф Копертински, преподобна Мария де Агреда, св. падре Пио...Както и при другите феномени и феноменът на билокация може да бъде предизвикан по три начина: естествен,въображаем и свръхестествен.²⁰¹. J.AUMAN смята,че “не трябва да се изключи възможността билокация та да има естествени причини. Макар това за сега да не е доказано, трябва да се остави отворена тази възможност”²⁰², защото както говори V. MARCOZZI в своята книга “между естественото и привидно естественото има още една неизмерима мистериозна зона, която още не е изучена и много малко е позната-- зоната на нещо чудесно, което надвишава нормалното, но което остава все пак в границите на чисто естественото. Тук навлизат много различни и редки и необикновени феномени, със странен и мистериозен характер, които имат свои собствени закони,и които за сега не познаваме. Тези феномени понякога са зависими от наследени склонности, от морално или физическо безредие, което обърква случайно познатите ни закони на материята и духа, или произлизат от особени причини, които модифицират обичайните условия на отношения между тяло то и душата.

Каталог: uploads
uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014
uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта!

Изтегляне 3.94 Mb.

Сподели с приятели: