Книгата се издава със съдействието на ibc group и ibc travel

Г) Ситуацията при производството на стомана на глава от населението (таблица 1.8 в Приложение 2 и фигура 7.8) е доста сходна с производството на чугун на глава от населението, но динамичният ред е доста по-къс ЁC започва 60 г. по-късно от динамичния ред на производстовото на чугун на глава от населението. Затова общият извод е само един ЁC дължината на всички наблюдавани от нас вълни е относително стабилна и не може да се каже нито че се съкращават, нито че се удължават.

Тук трябва да отбележим, че в предишни наши изследвания¹¹⁰ сме използвали производството на чугун и стомана без преизчисляване на глава от населението и ЁC за доста по-къс период ЁC от 1892 до 1990 г. Тогава сме установили, че общата тенденция е класическите кондратиеви цикли да преминават в некласически, а те ЁC в цикли на Меншиков (или при другата идентификация ЁC некласически кон-

Д) Една и съща ситуация се наблюдава и при ценностните показатели. При БВП на глава от населението (таблица 1.9 в Приложение 2 и фигура 7.9) и брутното промишлено производство (таблица 1.10 в Приложение 2 и фигура 7.10) общата тенденция е класическите кондратиеви цикли да преминават в некласически, а те ЁC в цикли на Меншиков.

Е) Периодите на кондратиевите цикли в националното богатство (таблица 1.11 в Приложение 2 и фигура 7.11) се съкращават, като преминават от класически в некласически, но остават единствено в рамките на кондратиевите цикли, а не преминават в цикли на Меншиков.

3.3. Унгария

3.3.1. Данни

Достатъчно дълги динамични редове (по-дълги от 90 г.), позволяващи да се направи верижно приплъзване, има за:

- добива на въглища на глава от населението: налични са данни за периода 1852-2003 г., т.е. 152 години;

- производство на чугун на глава от населението: налични са данни за периода 1841-2002 г., т.е. 162 години.

3.3.2. Резултати

Резултатите от прилагането на метода са представени в табличен вид в Приложение 2 и в графичен вид на фигурите 7.12 и 7.13.

Фигура 7.12. Вълни на Кондратиев и Меншиков в добива на въглища

Фигура 7.13. Вълни на Кондратиев и Меншиков в производството на чугун

3.3.3. Анализ на резултатите

А) Картината в добива на въглища на глава от населението е много интересна (таблица 1.12 в Приложение 2 и фигура 7.12). Първо, с добавянето в анализа на 1956 г. започва съкращаването на откритите вълни ЁC от една страна, класическите цикли на Кондратиев преминават в некласически, те преминават в класически вълни на Меншиков, а те от своя страна ЁC в некласически вълни на Меншиков. От друга страна, се наблюдава успоредна редица от класически цикли на Меншиков, които преминават в некласически цикли на Меншиков. Второ, с включването в анализа на 1981 г. се появяват класически дълги вълни на Кондратиев, които до включването в анализа на 1986 г. се съкращават, след това започват да увеличават периода си. С включването в анализа на 1998 г. отново започват да се съкращават.

Б) Динамичният ред на производството на чугун на глава от населението (таблица 1.13 в Приложение 2 и фигура 7.13) е най-дългият за Унгария. Той започва от 1841 г. Можем да отбележим, че с включването в анализа на 1975 г. дългите вълни на Кондратиев започват да се съкращават, като преминават в некласически, а те от своя страна ЁC в класически цикли на Меншиков.

3.4. Китай

3.4.1. Данни

Достатъчно дълги динамични редове (по-дълги от 90 г.), позволяващи да се направи верижно приплъзване, има за следното:

- добив на въглища: налични са данни за периода 1903-2009 г., т.е. 107 г.;

- производство на чугун: налични са данни за периода 1912-2009 г., т.е. 98 г.;

- производство на стомана: налични са данни за периода 1912-2009 г., т.е. 98 г.

3.4.2. Резултати

Резултатите от прилагането на метода са представени в табличен вид в Приложение 2 и в графичен вид на фигурите от 7.14 до 7.16.

3.4.3. Анализ на резултатите

А) В добива на въглища резултатите показват категорично наличието на класически дълги вълни на Кондратиев. Те са с продължителност между 46 и 50 г. Не по-малко категорично се установява и че няма съкращаване на вълните. Нещо повече ЁC дори се забелязва леко повишаване. Силно е присъствието на вълните на Меншиков. При тях също няма съкращаване на цикъла.

Б) За периода след 1912 г., която е първата година, за която имаме данни за производството на чугун и стомана, категорично се установява наличието на класически дълги вълни на Кондратиев. Няма съкращаване на продължителността на вълните. И при добива на чугун е силно присъствието на вълните на Меншиков. Има както класически вълни с продължителност 35-36 г., така и некласически ЁC с продължителност 26-28 г. Няма съкращаване на продължителността на вълните.

В) Със същата категоричност се установява наличието на класически дълги вълни на Кондратиев с продължителност 51-52 г. при производството на стомана. Няма съкращаване на продължителността на вълните. И при добива на стомана присъствието на вълните на Меншиков е силно, но не така плътно, както при добива на въглища. Има както класически вълни с продължителност 36 г., така и некласически ЁC с продължителност 28-29-32 г. Няма съкращаване на продължителността на вълните.

Фигура 7.14. Вълни на Кондратиев и Меншиков в добива на въглища (Китай)

Фигура 7.15. Вълни на Кондратиев и Меншиков в производството на чугун (Китай)

Фигура 7.16. Вълни на Кондратиев и Меншиков в производството
на стомана (Китай)

3.5. Виетнам

3.5.1. Данни

Достатъчно дълги динамични редове (по-дълги от 90 г.), позволяващи да се направи верижно приплъзване, има за добив на въглища: налични са данни за периода 1898-2009 г., т.е. 112 г.

3.5.2. Резултати

Резултатите от прилагането на метода са представени в табличен вид Приложение 2 и графичен вид на фигура 7.17.

Фигура 7.17. Вълни на Кондратиев и Меншиков в добива на въглища (Виетнам)

В края на периода резултатите показват наличието на класически дълги вълни на Кондратиев, а в началото ЁC на некласически, но няма съкращаване на вълните. Нещо повече ЁC дори се забелязва леко повишаване. Силно е присъствието на вълните на Меншиков ЁC както класически, така и некласически. При тях също няма съкращаване на цикъла.

3.6. Великобритания

3.6.1. Данни

Достатъчно дълги динамични редове (по-дълги от 90 г.), позволяващи да се направи верижно приплъзване, има за следното:

- добив на въглища на глава от населението: налични са данни за периода 1815-2002 г., т.е. 188 г. Тъй като липсват данни за периода 1816-1829 г., всъщност за верижно приплъзване сме използвали данните от 1930 до 2002 г., т.е. 173 г.;

- производство на чугун на глава от населението: налични са данни за периода 1801-2002 г., т.е. 202 г.;

- производство на стомана на глава от населението: налични са данни за периода 1871-2002 г., т.е. 132 г.;

- индекси на заплатите в индустрията: налични са данни за периода 1802-1992 г., т.е. 191 г.;

- индекси на потребителските цени: налични са данни за периода 1781-2010 г., т.е 230 г.;

- БВП на глава от населението: налични са данни за периода 1830-1993 г., т.е. 164 г.

3.6.2. Резултати

Резултатите от приложението на метода са представени в табличен вид в Приложение 2 и графичен на фигури от 7.18 до 7.23.

Фигура 7.18. Вълни на Кондратиев и Меншиков в добива на въглища

Фигура 7.19. Вълни на Кондратиев и Меншиков в производството на чугун

Фигура 7.20. Вълни на Кондратиев и Меншиков в производството на стомана

Фигура 7.21. Вълни на Кондратиев и Меншиков в индексите на заплатите

Фигура 7.22. Вълни на Кондратиев и Меншиков в индексите

Фигура 7.23. Вълни на Кондратиев и Меншиков в БВП на глава от населението

3.6.3. Анализ на резултатите

А) В добива на въглища на глава от населението резултатите показват категорично наличието на класически дълги вълни на Кондратиев. Те са с продължителност между 46 и 60 г. За първи път дълги вълни се появяват в периода 1832-1921 г. От периода 1843-1932 г. насам те са абсолютно регулярни. След като достигат максималната си дължина от 60 г. в периода 1856-1945 г., тяхната дължина устойчиво намалява. От периода 1897-1986 г. до периода 1904-1993 г. те преминават в некласически вълни на Кондратиев (с дължина 40-45 г.). След това отново стават класически вълни ЁC с дължина над 45 г. Спорадично се срещат и класически, и некласически вълни на Меншиков. При тях няма съкращаване на вълните.

Б) В производството на чугун на глава от населението класическите вълни на Кондратиев се съкращават в двата отрязъка, в които са в наличност, а именно от 1818-1907 до 1831-1920 г. и от 1891-1980 до 1913-2002 г. Некласическите вълни на Кондратиев от 1868-1957 до 1877-1966 г. се удължават. Класическите вълни на Меншиков в един период (от 1832-1921 до 1839-1928 г.) се съкращават, а след това се удължават. Интересен въпрос е дали всъщност няма преливане на класически в некласически вълни на Кондратиев, след това ЁC в класически вълни на Меншиков, а после ЁC преминаване отново в некласически и класически вълни на Кондратиев? Некласическите вълни на Меншиков са с приблизително еднаква дължина.

В) В производството на стомана на глава от населението от периода 1871-1960 до периода 1874-1963 г. има дълги вълни на Кондратиев. Регулярното им присъствие обаче започва от периода 1889-1978 г. Класическите и некласическите вълни на Меншиков започват приблизително също по това време. Класическите вълни на Кондратиев и на Меншиков се съкращават. Некласическите вълни на Меншиков не се съкращават.

Г) В индексите на заплатите в индустрията след 1808 г. се наблюдават дълги вълни на Кондратиев. От периода 1830-1919 г. до периода 1856-1945 г. дългите вълни на Кондратиев се съкращават. След това обаче започват да увеличават своята продължителност, а от периода 1869-1958 г. се наблюдава относителна стабилизация на периодите на вълните. Заедно с тази последователност от дълги вълни на Кондратиев се наблюдава успоредна последователност от вълни на Меншиков.

Д) Динамичният ред на индексите на потребителските цени е най-дългият за Великобритания. Започва най-рано ЁC през 1781 г., и завършва най-късно ЁC през 2010 г. Почти през целия наблюдаван период се наблюдават дълги вълни на Кондратиев, като съкращаването и увеличаването на техните периоди преминава през три етапа. Първо, до включването на 1940 г. в анализа се наблюдава съкращаване, като последователно се преминава от класически кондратиеви вълни ЁC през некласически, и накрая се стига до класически вълни на Меншиков. Второ, до включването на 1980 г. в анализа се наблюдава удължаване на вълните, като последователно се преминава в обратен ред ЁC от класически вълни на Меншиков, през некласически вълни на Кондратиев ЁC до класически вълни на Кондратиев. Трето, след включването на 1981 г. в анализа се наблюдава съкращаване на кондратиеви цикли, като в края на периода се преминава към некласически кондратиеви цикли. През целия наблюдаван период се наблюдават и класически и некласически цикли на Меншиков, чиито периоди са относително стабилни във времето.

Е) Почти за половината период, за който има данни за БВП на глава от населението, не се наблюдават дълги вълни на Кондратиев. През този период обаче се наблюдават класически и некласически вълни на Меншиков, като не може да се каже, че те се съкращават. През втората половина от периода се наблюдават дълги вълни на Кондратиев, като до включването в анализа на 1971 г. периодите на тези вълни като цяло се увеличават. С включването в анализа на 1973 г. започва съкращаването на дългите вълни на Кондратиев, като тази тенденция се запазва до края на периода с отделни спорадични изключения.

4. Изводи

Резултатите от верижното приплъзване, направено в тази глава, може да се обоб­щят в таблица.

Като цяло резултатите за България са противоречиви ЁC при два от четирите показателя имаме недвусмислено съкращаване на периода на кондратиевите цикли. Тази противоречивост се наблюдава както при натуралните, така и при ценностните показатели.

Резултатите за Русия също са противоречиви ЁC при четири от седем показателя има съкращаване на дългите вълни на Кондратиев. Обаче тук има разлика между натуралните и ценностните показатели ЁC докато само при един от натуралните показатели (от четири изследвани от нас) се наблюдава съкращаване на дългите вълни на Кондратиев, всички ценностни показатели си съкращават периодите на кондратиевите цикли.

Таблица 7.2

Обобщение на верижното приплъзване

ДържаваНатурални показателиЦенностни показателиОбщоБългария1 от 21 от 22 от 4Русия1 от 43 от 34 от 7Унгария2 от 2-2 от 2Китай0 от 3-0 от 3Виетнам0 от 1-0 от 1Великобритания3 от 32 от 35 от 6

Резултатите за Унгария са красноречиви в полза на съкращаването на дългите вълни на Кондратиев ЁC и двата изследвани от нас натурални показателя съкращават периодите на кондратиевите цикли. Резултатите за Великобритания също са в полза на съкращаването на дългите вълни на Кондратиев ЁC при пет от шестте изследвани от нас показателя се наблюдава съкращаване на дългите вълни на Кондратиев.

Резултатите на Китай и Виетнам също са красноречиви, но не в полза на съкращаването на дългите вълни на Кондратиев ЁC при всички разглеждани от нас натурални показатели не се наблюдава съкращаване на дългите вълни на Кондратиев.

Изследването, което представяме, е първо по рода си. То открива ново проблемно поле в икономическата и социологическата наука. То показва, че няма принципна разлика в динамиката на икономическата конюнктура на "социалистически" и капиталистически страни. Там, където има разлики, те се дължат на степента на развитост и на степента на интегрираност на "социалистическите" страни в световната икономика, а не на качествената разлика в начина на производство на тези групи страни. Това изследване подкрепя лансираната от Георги Найденов нова парадигма в обществените науки, чрез която се осмислят същността и развитието на така наречените "социалистически" страни, а именно ЁC парадигмата "буржоазна революция, държавен капитализъм, групова собственост". В същото време самото то стана възможно в резултат на прилагането на тази методология. Двете нови полета в икономическата и социологическата наука ЁC изследването на дългите вълни на Кондратиев при "социализма" и клъстерният анализ на видовете капитализъм, показват евристичността на новата парадигма¹¹¹.

Използвана литература

Абрамов, И. М. Циклы в развитии экономики СССР. Минск, изд. "Наука", 1990.

Аврамов, Р. Стопанският ХХ век на България. София, Център за либерални стратегии, 2001.

Аврамов Р. "По повод на "дългите вълни" на Кондратиев". ЁC В: сп. "Икономиче­ска мисъл", № 3, 1986.

Анчев, П. "Още за теорията за класовата борба и политическите революции". ЁC В: сп. "Ново време", № 3, 2007.

Бродел, Ф. Световното време. София, изд. "Прозорец", 2005.

Величкова, Н., Ч. Русев, Т. Якова. Теория на статистиката и статистика на вътрешната търговия. ИК "Галактика", 1991.

Войеков, М. И. "Два лика русского марксизма: Бердяев и Межуев versus Ленин и Славин". ЁC В: "Марксизм Алтернативы XXI века". Москва, 2009.

Войеков, М. И. Трансформационная Россия: Поиск адекватной теории. http://www.alternativy.ru/old/magazine/htm/00_1/teoria.htm

Гатев, К., Д. Косева, А. Спасов. Обща теория на статистиката. София, изд. "Наука и изкуство", 1991.

Долински, Н. В. "Иде ли краят на капитализма?" ЁC В: сп. "Философски преглед",
№ 4, 1930.

Здоров, А. А. Государственный капитализм и модернизация Советского Союза. Марксисткий анализ советского общества. 1998.

http://www.skunksworks.net/doc/politik/zdorov-goscapsu.php?gl=01

Здравчев, Х. Защо преходът от капитализъм към социализъм не се осъществи? ЁC В: сп. "Понеделник", № 1-2, 2003.

Кауцки, К. Пролетарската революция и нейната програма. София, Кооп. "Съгласие", 1923.

Клиф, Т. Государственный капитализм в Рoсии. http://revsoc.org/archives/884

Клиф, Т. Критика теории бюрократического коллективизма. http://revsoc.org/ archives/884

Клиф, Т. О теории Троцкого Россия ЁC переродившееся рабочее государство. http:// revsoc.org/archives/884

Кондратиев, Н. Д. Суздальские письма. Москва, ЗАО, Издательство "Экономика", 2004.

Кондратиев, Н. Д. Проблемы экономической динамики. Москва, Институт экономики АН СССР, 1989.

Кондратиев, Н. Д. Развитiе хозяйства кинешемскаго земства Костромской губерниi (Соцiално-экономическiй и финансовый очерк), изд. Кинешемскаго Уезднаго Земства, 1915.

Лаверн, Д. Експертите на прехода, Българските think-thanks и глобалните мрежи за влияние. София, изд. "Изток-Запад", 2010.

Межуев, В. М. Маркс против Марксизма: Статьи на непопулярную тему. http://caute.net.ru/files/vmm.pdf

Межуев, В. М. Так что же такое комунизм?

Меньшиков, С. М., Л. А. Клименко. Длинные волны в экономике. Москва, издательство "Международные отношения", 1989.

Минев, Д., П. Кабакчиева. Преходът, елити, стратегии. С., УИ "Св. Климент Охридски", 1996.

Моралиев, Н. Социалната същност на руската революция. ЁC В: сп. "Философски преглед", № 1, 1929.

Найденов, Г., К. Харалампиев, В. Проданов, П. Пачкова. Клъстерите на капитализма ЁC типология и динамика на капиталистическите икономики. С., Издателски комплекс ЁC УНСС, 2012.

Найденов, Г. Марксизма, ленинизма и континуитета на българската история. ЁC В: сп. "Социология и икономика", № 1, 2012.

Найденов, Г. "Безалтернативна ли беше стратегията на ценовите шокове през

Найденов, Г. Стогодишната парадигма. С., изд. на Институт по социология БАН, 2003.

Найденов, Г. Какво става? Социалната промяна ЁC същност и идеологеми. С., изд. "ВИКОМ-КОС", 1991.

Найденов, Г. Кой трябва да бъде стопанин на социалистическата собственост на този етап? ЁC В: "Водещи тенденции в развитието на съвременния свят". С., 1989.

Найденов, Г. За субектния подход в анализа на държавната форма на собственост. ЁC В: "Диалектика на формите на социалистическата собственост и самоуправлението". С., 1988.

Найденов, Г. Собственост, интереси, противоречия. ЁC В: "Октомври и нашата съвременност". С., 1988.

Найденов, Г. Субектните противоречия при държавната форма на собственост. ЁC В: "Икономическият механизъм и стратегията на социално-икономическо развитие". С., 1988.

Найденов, Г. Субектните противоречия при държавната форма на собственост (кръгла маса). ЁC В: сп. "Политическа агитация", № 8, 1988.

Найденов, Г. Социалистическата собственост и нейните социални измерения. ЁC В: сп. "Ново време", № 7, 1987.

Найденов, Г. Собствеността и нейните социални измерения. ЁC В: "Усъвършенствуване на обществените отношения в етапа на изграждане на развито социалистическо общество". С., 1986.

Найденов, Г. Социалистическата демокрация и усъвършенствуване на формите на собственост. Доклад на Младежка научна школа "Наука, идеология и политика". Приморско, 1986.

Николов, И. Дългите вълни на Кондратиев. С., Профиздат, 1985.

Пантин, В. Циклы и ритмы истории. Рязан, изд. "Аракс", 1996.

Пантин, В., В. Лапкин. Философия исторического прогнозирования: ритмы истории и перспективы мирового развития. Дубна, изд. "Феникс+", 2006.

Пантин, В. И., А. Э. Айвазов. Циклы Кондратьева и эволюционные циклы мировой системы: обоснование и прогностический потенциал. ЁC В: "Кондратьевские волны: аспекты и перспективы". Волгоград, изд. "Учитель", 2012.

Пачкова, П. Кризисна междупоколенческа дистанция. ЁC В: сп. "Ново време", № 3, 2007.

Пачкова, П. Елитът на прехода. С., М8М, 2003.

Плеханов, Г. В. Избрани произведения. Том II.

Симчера, В. Развитие экономики России за 100 лет ЁC Исторические ряды. Москва, изд. "Наука", 2006.

Съйкова, И. А. Стойкова-Къналиева, С. Съйкова. Статистическо изследване на зависимости. София, УИ "Стопанство", 2002.

Троцкий, Л. Преданная революция. Издателство "Искра рисърч", 1993.

Хаджийски, И. "Бит и душевност на еснафа и дребния ни собственик". Част III "След Освобождението" (незавършен ръкопис-II). ЁC В: сп. "Социологически проблеми", № 4, 1986.

Харалампиев, К. Нетрадиционен поглед върху традиционни статистически проблеми. София, изд. "Балкани", 2004.

Христов, И. Право и модерност. С., "Кротал", 2003.

Христов, М. Социализъм и преход към пазарно общество в България. С., "Авангард", 2003.

Чалъков, И. Мрежите на прехода ЁC какво всъщност се случи в България след 1989 г. С., "Изток-Запад", 2008.

Цацов, Д. От постмодерност към самобитност. Изд. "Фабер", 2011.

Цацов, Д. "Линии на кохерентност в българската философска история". ЁC В: Философията като призвание. С., АИ "Проф. Марин Дринов", 2010.

Цацов, Д. Предупреждение към младия читател на книгата на Добрин Тодоров "Философската публичност в тоталитарна и посттоталитарна България". ЁC В: сп. "Философски алтернатави", № 3, 2010.

Шафаревич, И. 1988. "Логика истории?" ЁC В. "Московские новости", 12.06.1988.

Bretthorst, G. L. Bayesian Spectrum Analysis and Parameter Estimation. In: Lecture Notes in Statistics, 48, Springer ЁC Verlag, New York, 1988.

Federбlnн statistickэ ъшad. Historickб statistickб roиenka ИSSR. SNTL-Nakladatelstvн technickй literatury. Praha; ALFA ЁC Vydavateѕstvo technickej a ekonomickej literatъry, Bratislava, 1985.

Mitchell, B. International Historical Statistics 1750-2005: Africa, Asia and Oceania, Palgrave Macmillan, 2007.

Mitchell, B. International Historical Statistics 1750-2005: Americas, Palgrave Macmillan, 2007.

Mitchell, B. International Historical Statistics 1750-2005: Europe, Palgrave Macmillan, 2007.

Nachtigal, V. Nбrodnн dщchod Иeskoslovenska: dokumentaиnн shrnutн podkladщ z obdobн 1913-1966 a analэza obdobн 1946-1955. Ekonomickэ ъstav Иeskoslovenskй akademie vмd, Praha, 1969.

Naidenov, G. The Turnovo Constitution and the Establishment of Bonapartist Statehood in Bulgaria. Sociology and Law. (Ed. by M. Serafimova, St. Hunt et all). Cambridge Scholars Publishing, 2009.

Публикации на авторския екип
по проблематиката
(в хронологичен ред)

Статии

Найденов, Г., К. Харалампиев. Цикличността в равнището на цените на хранителните и нехранителните стоки в България през ХХ век. ЁC В: сп. "Икономически алтернативи", брой 6/2007.

Naidenov, G., K. Haralampiev. Cyclic Recurrence of Foodstuffs and Non-foodstuffs Price Level in Bulgaria during XX Century. ЁC В: сп. "Economic Alternatives", брой 2/2007.

Найденов, Г., К. Харалампиев. Цикличност в икономическото развитие на Русия в края на ХІХ и през ХХ век. ЁC В: Социологията ЁC от емпирията към теорията. Юбилеен сборник, посветен на 70 години от рождението на чл.-кор. проф. д.с.н. Ата­нас Атанасов. Академично издателство "Професор Марин Дринов", София, 2010.

Haralampiev, K., G. Naidenov. Waves of the Change and Change of the Waves. (Analysis of the Shortening of the Kondratiev Waves by Moving Sub-Periods). ЁC In "Sociological Problems", Specail Issue, 2010.

Найденов, Г., К. Харалампиев. Дългите вълни на Кондратиев в Средна Европа-ценностни показатели. ЁC В: сп. "Социология", брой 2/2010.