Книгата се издава със съдействието на ibc group и ibc travel

Фигура 6.14. Открити цикли със сходни периоди (индекси на заплатите в индустрията)

1.5. Индекси на цените

Резултатите за откритите дълги вълни на Кондратиев в индексите на цените са обобщени в таблица 6.5.

Таблица 6.5

Открити дълги вълни на Кондратиев в индексите на цените

ПериодБългарияПолшаЧехословакияУнгарияВеликобританияФранцияСАЩ67х64хх63хх56х53х49х48х47ххх44хх43хОт таблицата е видно, че вълните на Кондратиев се групират според големината на периода си в шест групи ЁC 67 г., 63-64 г., 56 г., 53 г., 47-49 г. и 43-44 г. Първата, третата и четвъртата група обаче се отнасят само за една държава, затова няма как да бъде направен сравнителен анализ. Останалите групи са илюстрирани графично на фигурите с номера от 6.15 до 6.17.

Фигура 6.15. Открити цикли със сходни периоди (индекси на цените)

Фигура 6.16. Открити цикли със сходни периоди (индекси на цените)

Фигура 6.17. Открити цикли със сходни периоди (индекси на цените)

1.6. БВП на глава от населението

Резултатите за откритите дълги вълни на Кондратиев в БВП на глава от населението са обобщени в таблица 6.6.

Таблица 6.6

Открити дълги вълни на Кондратиев в БВП на глава от населението

ПериодРусияЧехословакияВеликобританияФранцияСАЩ*64х63х59х48х42хх40х* За САЩ данните са за БНП на глава от населението

Фигура 6.18. Открити цикли със сходни периоди (БВП на глава от населението)

Фигура 6.19. Открити цикли със сходни периоди (БВП на глава от населението)

2. Сравнителен анализ по държави

На фигурите с номера от 6.1 до 6.19 може да се види, че взаимната динамика на отделните държави по едни и същи показатели може да приема една от следните три форми ЁC синхронност, фазово отместване и реципрочност. За всяка двойка държави можем да изброим колко пъти сме наблюдавали синхронност, колко пъти ЁC фазово отместване и колко пъти ЁC реципрочност. Резултатите от броенето са представени в таблица 6.7.

Таблица 6.7

Синхронност, фазово отместване и реципрочност по двойки държави

СтраниРусияПолшаЧехословакияУнгарияКитайВиетнамВеликобританияФранцияСАЩОбщо123456789101112СинхронностБългария11Русия112Полша3115Чехословакия112Унгария11Китай0Виетнам0Великобритания358Франция22Общо00331133721Фазово отместванеБългария12227Русия2233121115Полша123118Чехословакия232119Унгария211228Китай112Виетнам1225Великобритания336Франция66Общо12391128131766Продължение

123456789101112РеципрочностБългария0Русия112Полша0Чехословакия0Унгария0Китай0Виетнам0Великобритания0Франция11Общо0010001013

Тази таблица е добра основа за анализ, защото показва индивидуалната информация от сравнението на всяка двойка държави. Обобщена информация за всяка отделна държава е представена в таблица 6.8.

Таблица 6.8

Синхронност, фазово отместване и реципрочност по държави (в проценти)

ДържавиСинхронностФазово отместванеРеципрочностОбщоБългария12,587,5 0,0100,0Русия10,080,010,0100,0Полша33,366,7 0,0100,0Чехословакия27,866,7 5,6100,0Унгария19,081,0 0,0100,0Китай 7,192,9 0,0100,0Виетнам12,587,5 0,0100,0Великобритания42,353,8 3,8100,0Франция20,076,0 4,0100,0САЩ28,068,0 4,0100,0

От данните в таблица 6.8 може да се направят няколко важни извода:

1. За всички държави е характерно, че най-често динамиката на техните социално-икономически показатели е била фазово отместена спрямо аналогичните показатели в останалите държави. На второ място се нарежда синхронността, а реципрочността се наблюдава най-рядко.

2. Динамиката на социално-икономическите показатели на Великобритания най-често е била в синхрон с останалите държави. В същото време именно във Великобритания делът на фазовото отместване е най-нисък.

3. Полша, Чехословакия и САЩ имат сходни разпределения. Около една трета от тяхната динамика е в синхрон с останалите държави, а около две трети е във фазово отместване.

4. Друга група държави със сходни разпределения са Унгария и Франция. При тях около една пета от динамиката е в синхрон с останалите държави, а около три четвърти е във фазово отместване.

5. България и Виетнам имат абсолютно еднакви разпределения. При тях делът на синхронността е още по-нисък, за сметка на по-високия дял на фазовото отместване.

6. Русия е особен частен случай. Делът на реципрочността е най-висок именно в Русия.

7. Китай е държавата с най-нисък процент на синхронност и в същото време ЁC с най-висок процент на фазово отместване.

Анализът по държави може да се обобщи, като държавите се обединят в блокове ЁC познатите от близкото минало "социалистически" и капиталистически блок. В таблица 6.7 сравненията "социалистически ЁC социалистически" държави са позиционирани в горните леви триъгълници на трите части на таблицата. Сравненията капиталистически-капиталистически държави са позиционирани в долните десни триъгълници на трите части на таблицата, а сравненията "социалистически"-капиталистически държави са позиционирани в горните десни правоъгълници на трите части на таблицата. Бройките от таблица 6.7 може да се обобщят по начина, представен в таблица 6.9.

Таблица 6.9

Синхронност, фазово отместване и реципрочност по блокове държави (в проценти)

СинхронностФазово

Интересното тук е, че синхронността е най-ниска, когато се сравняват държави от различни блокове. Когато се сравняват държави от капиталистическия, блок синхронността е най-висока, следвана от синхронността между държавите от "социалистическия" блок.

Допълнителна светлина върху съвместната динамика може да се хвърли, като се вземе предвид, че фазовото отместване бива два вида ЁC изпреварване и изоставане. Това би довело до преработване на средната част от таблица 6.7, както е показано в таблица 6.10.

Таблица 6.10

Фазово отместване по двойки държави

ИзоставанеОбщоБългарияРусияПолшаЧехословакияУнгарияКитайВиетнамВеликобританияФранцияСАЩИзпреварванеБългария112Русия22116Полша0Чехословакия11Унгария122218Китай33321113Виетнам112Великобритания2121129Франция2111211211САЩ21223414Общо510101190558366

Числата по редовете на таблицата показват колко пъти динамиката на една държава изпреварва останалите, а числата по колони показват колко пъти динамиката на една държава изостава от останалите. Така например динамиката на България един път е изпреварила тази на Русия и един път ЁC динамиката на Унгария. В същото време динамиката на България един път е изостанала от тази на Унгария, два пъти ЁC от динамиката на Франция и два пъти от тази на САЩ. Тези данни водят до промяна на таблици 6.8 и 6.9 по начина, показан в таблиците 6.11 и 6.12.

Новите резултати налагат допълване на някои от изводите:

1. Най-често динамиката на държавите от "социалистическия" блок е изоставала от тази на държавите от капиталистическия блок.

2. В България, Русия, Полша, Чехословакия, Унгария и Виетнам фазовото изоставане надхвърля изпреварването. Интересен частен случай е Полша, за която изобщо не сме установили фазово изпреварване.

3. В Китай, Великобритания, Франция и САЩ фазовото изпреварване надхвърля изоставането. Тук интересният частен случай е Китай, за който изобщо не сме установили фазово изоставане.

Таблица 6.11

Синхронност, фазово отместване и реципрочност по държави (в проценти)

ДържавиСинхронностФазово отместване ЁC

Синхронност, фазово отместване и реципрочност по блокове държави (в проценти)

СинхронностФазово
отместване ЁC изпреварванеФазово
отместване ЁC изоставанеРеципрочностОбщо"Социалистически ЁC социалистически"21,675,72,7100,0"Социалистически" ЁCкапиталистически10,013,373,33,3100,0Капиталистически ЁC капиталистически43,552,24,3100,0
Седма глава

СЪКРАЩАВАТ ЛИ СЕ ДЪЛГИТЕ ВЪЛНИ

1. Въведение в проблема

Кондратиевите цикли на икономическата конюнктура представляват особен интерес за социологията. Причината е, че те не са чисто икономическо явление, а са свързани с редица други страни на общественото развитие ЁC техническия и технологичния прогрес, политиката, културата, мира и войната и т.н. Освен това те описват процеси, свързани не само с икономическото развитие на отделна страна, но и на световното икономическо развитие. Един от важните проблеми на кондратиевите цикли е за тяхната продължителност. Може ли да се твърди, че кондратиевите цикли на икономическата конюнктура се съкращават в съвременността? Защото е видно, че третият и четвъртият цикъл са несъмнено по-кратки от първия и втория⁹⁹. Което най-вероятно се дължи на това, че историята ускорява ритъма си и социалното време се "сгъстява"¹⁰⁰.

Интересна и оригинална концепция за съкращаването на кондратиевите цикли предлага проф. д.ф.н. Владимир Пантин¹⁰¹. Той разграничава два типа кондратиеви цикли. Първият тип нарича "цикли на границата на вековете". Такива са първият, описан от Кондратиев, протекъл от края на XVIII до средата на XIX в., третият ЁC от края на XIX до средата на ХХ в. и сегашният ЁC пети цикъл, започнал от края на ХХ в. Вторият тип цикли той нарича "цикли от средата на века". Такива са вторият ЁC от средата до края на XIX в., и четвъртият ЁC от средата до края на XX в.¹⁰².

При първия тип цикъл възходящата вълна е свързана с радикална промишлено-технологична революция (технологичен преврат). След това ЁC при низходящата вълна ЁC икономическият ръст е неустойчив, съпътстван от "голяма депресия" и "велики сътресения" в световната икономика и политика.¹⁰³

При втория тип цикъл възходящата вълна е свързана с геополитическа и геоикономическа революция (революция на международния пазар), в резултат на което се създават принципно нови условия за разпространение на нови технологии и отрасли на производството, възникнали в предходния кондратиев цикъл. След като този нов начин на производство се разпространи от центъра на международната търговия към полупериферията и периферията и се изчерпи неговият потенциал, започва низходящата вълна, която е характерна със структурна криза ЁC криза на съществуващата отраслова и технологична структура, и на свързаните с нея социални структури и институции.

Структурната криза на икономиката и обществото създава предпоставки и води до нова промишлено-технологична революция ЁC започва нова спирала на технологичното, икономическото и политическото развитие на международния пазар¹⁰⁴.

Така че според В. Пантин един цикъл на еволюция на международния пазар обхваща два кондратиеви цикъла. Той привежда много аргументи и се позовава на изследванията на редица автори, например А. Пиатер, С. Глазов, К. Фримен, В. Маевски, Е. Кулпин, и най-вече Ф. Бродел, косвено подкрепящи тази теза¹⁰⁵. Два пъти редуващите се възходящи и низходящи вълни образуват четирифазов цикъл на еволюция на международния пазар. Въпреки че е възможно отчетът на цикъла да започне с която и да е фаза, В. Пантин предлага за начална да се счита фазата на "структурната криза". Аргументът му е, че именно през тази фаза се зараждат предпоставките за съзряване на следващия нов начин на производство¹⁰⁶. Използвайки качествени методи, той предлага датирането на еволюцията на международния пазар, дадено в таблица 7.1.

Таблица 7.1

Датиране на еволюцията на международния пазар

ЦикълФаза на пълния цикъл на еволюцията на международния пазар от XVIII векДатиранеПродължителност11. Структурна криза1753 ЁC 1789Около 36 г.2. Технологичен преврат1789 ЁC 1813Около 24 г.3. Големи сътресения1813 ЁC 1849Около 36 г.4. Революция на международния пазар1849 ЁC 1873Около 24 г.21. Структурна криза1873 ЁC 1897Около 24 г.2. Технологичен преврат1897 ЁC 1921Около 24 г.3. Велики сътресения1921 ЁC 1945Около 24 г.4. Революция на международния пазар1945 ЁC 1969Около 24 г.31. Структурна криза1969 ЁC 1981Около 12 г.2. Технологичен преврат1981 ЁC 2005Около 24 г.3. Голямо сътресения2005 ЁC 2017Около 12 г.4. Революция на международния пазар2017 ЁC 2041Около 24 г.

И тук стигаме до тезата му за съкращаване на дългите вълни на Кондратиев. Според него низходящата вълна на четвъртия кондратиев цикъл (структурна криза на третия цикъл на международния пазар) продължава от 1969 до 1981 г. Тоест тя е само 12 г. ЁC теза, която е доста различна от широкоразпространените, включително и тази на И. Николов, който счита, че низходящата вълна на четвъртия цикъл продължава от 1966 до 1985 г.¹⁰⁷ Очакванията на В. Пантин са, че и низходящата вълна на следващия кондратиев цикъл (големите сътресения на третия цикъл на международния пазар), началото на която той датира от 2005 г., също ще продължи 12 г. Именно значително по-краткият период в края на ХХ в. на низходящите вълни е причина за съкращаване на дългите вълни на Кондратиев. Трябва да отбележим, че както съдържателните му анализи в подкрепа на тази теза, така и критиката му на разбирането (той го нарича "догма") за еднаквата периодичност на досегашните кондратиеви цикли, са твърде убедителни. Но най-важното е, че прогнозите му ЁC например за предстояща световна икономическа криза и мащабни войни, се сбъднаха с потресаваща сила¹⁰⁸.

Искаме изрично да отбележим, че идеята за търсене на количествен метод за доказване на съкращаването на кондратиевите цикли е на самия Пантин. Тъй като познава изследванията на кондратиевите цикли на нашия екип, той ни постави въпроса ЁC възможно ли е освен качествените методи, които той използва, да се потърсят и количествени методи за изследване на този проблем ЁC съкращават ли се дългите вълни на Кондратиев? Предложеният метод чрез верижно приплъзване е резултат от нашите усилия да отговорим на този въпрос.

2. Метод

Както беше показано в първа глава, динамиката на изследваните показатели се описва като сума на хармонични модели по формула 1.16. Това означава, че както трендът, така и циклите, се описват с функции от един и същи вид ЁC хармонични функции. Това поставя въпроса, когато получим хармоничен модел с определен период, как да разберем дали той описва тренда, или цикъл? Като достатъчно надежден критерий за разграничаването на тренда от циклите сме приели, че трябва в изходните данни да се съдържа поне един цял цикъл и половината от втори. Тоест, ако периодът на хармоничния модел е под две трети от дължината на изходния динамичен ред, приемаме, че този хармоничен модел описва цикъл. Това означава, че ако искаме да откриваме кондратиеви цикли, чийто период е 45-60 г., трябва изходният динамичен ред да е поне един път и половина по-дълъг, т.е. не по-малко от 90 г.

Ако обаче изходният динамичен ред е по-дълъг от 90 г., можем да адаптираме и използваме една позната статистическа техника, известна като т.нар. "верижни" (плъзгащи се) средни. В нашия случай това изглежда по следния начин:

1) Вземаме първите 90 члена на динамичния ред. Върху тях прилагаме бейсовия спектрален анализ. Всички хармонични функции, които са с период, по-малък от 60 г., описват реални цикли.

2) Изключваме първия член на динамичния ред и включваме 91-вия. По този начин отново имаме работа с 90-членен динамичен ред. Отново прилагаме бейсовия спектрален анализ.

3) Изключваме втория член на динамичния ред и включваме 92-рия. И така нататък, докато изчерпим целия изходен динамичен ред.

Тази процедура дава възможност да се изследват цикличните колебания за времеви периоди, които бавно се "приплъзват" напред във времето, и с нейна помощ можем да установим дали периодите на циклите се съкращават, или не.

3. Верижно приплъзване по държави

Разглеждаме всички "социалистически" държави без Полша и Чехословакия, за които няма достатъчно дълги динамични редове ЁC по-дълги от 90 г. Като контролен случай от капиталистическите страни разглеждаме само Великобритания.

3.1. България

3.1.1. Данни

Достатъчно дълги динамични редове (по-дълги от 90 г.), позволяващи да се направи верижно приплъзване, има за следното:

- добив на въглища на глава от населението по данни от НСИ: налични са данни за периода 1896-1997 г., т.е. 102 г.;

- добив на въглища на глава от населението по данни от книгата на Мичел: налични са данни за периода 1894-2003 г., т.е. 110 г.;

- индекс на надницата на обикновен работник: налични са данни за периода 1896-1991 г., т.е. 96 г.;

- индекс на цените на хранителните и нехранителните стоки: налични са данни за периода 1899-2010 г., т.е. 112 г.

3.1.2. Резултати

Резултатите от приложението на метода са представени в табличен вид в Приложение 2 и в графичен вид на фигурите от 7.1 до 7.4. В таблиците са показани периодите на всички открити цикли, а в графиките са изобразени само циклите на Кондратиев и на Меншиков. При това в графата "кондратиеви цикли" включваме и вълни с периоди между 40 и 45 г., които условно наричаме "некласически". По същия начин в графата "цикли на Меншиков" включваме и вълни с дължина между 25 и 30 г., които също наричаме "некласически".

Фигура 7.1. Вълни на Кондратиев и Меншиков в добива на въглища

Фигура 7.2. Вълни на Кондратиев и Меншиков в добива на въглища

Фигура 7.3. Вълни на Кондратиев и Меншиков в индекса на надницата

Фигура 7.4. Вълни на Кондратиев и Меншиков в индекса на цените

3.1.3. Анализ на резултатите

А) В добива на въглища на глава от населението по данни от НСИ (таблица 1.1 в Приложение 2 и фигура 7.1) дълги вълни на Кондратиев се появяват епизодично само при анализа на три от подпериодите. При това в два от подпериодите се появяват класически цикли, а в другия един подпериод ЁC некласически цикли. Тези оскъдни резултати не ни позволяват да правим категорични изводи за съкращаването на кондратиевите цикли при този показател.

Б) В добива на въглища на глава от населението по данни от книгата на Мичел (таблица 1.2 в Приложение 2 и фигура 7.2) дълги вълни на Кондратиев се появяват епизодично само при анализа на един от подпериодите. Обаче ясно се вижда как вълните на Меншиков намаляват, като преминават в некласически вълни на Меншиков.

В) В индекса на надницата на обикновен работник (таблица 1.3 в Приложение 2 и фигура 7.3) се появяват както класически кондратиеви цикли, така и некласически. Класическите цикли са с период, който е стабилен във времето, даже леко нараства при включването на последната година от изходния времеви ред. Некласическите цикли са с период, който варира и в двете посоки с течение на времето. И за този показател не можем да твърдим, че кондратиевите цикли съкращават периода си, но все пак трябва да се има предвид, че това е най-късият динамичен ред за България.

Г) Индексът на цените на хранителните и нехранителните стоки (таблица 1.4 в Приложение 2 и фигура 7.4) е най-дългият динамичен ред за България. Освен това той отива и най-напред във времето ЁC до 2009 г. Това ни позволява да направим някои интересни изводи ЁC първо, с включването в анализа на 1991 г., от модела изчезват всякакви цикли, не само кондратиевите, но и всички останали. Едва с включването в анализа на 2001 г. се появяват отново кондратиеви цикли, а с включването на 2002 г. се появяват и другите видове вълни. Това потвърждава по емпиричен път предишно наше наблюдение, че преходът в България може да се раздели на два периода ЁC до 2001 г. и след 2001 г., които са съществено различни¹⁰⁹, а също че за да може методът да "хване" дългите вълни, трябва обхванатият период непосредствено след значителна качествена промяна да бъде с продължителност ЁC по-голяма от няколко години. Второ, кондратиевите цикли след включването в анализа на 2001 г. са с около 10 години по-дълги от кондратиевите цикли преди включването в анализа на 1991 г. И трето ЁC най-важното ЁC кондратиевите цикли съкращават дължината си във времето.

3.2. Русия

3.2.1. Данни

Достатъчно дълги динамични редове (по-дълги от 90 години), позволяващи да се направи верижно приплъзване, има за следното:

- добив на въглища по данни от статистическите годишници на СССР: налични са данни за периода 1860-1990 г., т.е. 131 г.;

- добив на въглища на глава от населението по данни от книгата на Мичел: налични са данни за периода 1860-2002 г., т.е. 143 г.;

- производство на чугун на глава от населението: налични са данни за периода 1800-2002 г., т.е. 203 г.;

- производство на стомана на глава от населението: налични са данни за периода 1860-2002 г., т.е. 143 г.;

- БВП на глава от населението, брутно промишлено производство и национално богатство: налични са данни за периода 1900-2000 г., т.е. 101 г.

3.2.2. Резултати

Резултатите от прилагането на метода са представени в табличен вид в Приложение 2 и в графичен вид ЁC на фигурите от 7.5 до 7.11.

Фигура 7.5. Вълни на Кондратиев и Меншиков в добива на въглища

Фигура 7.6. Вълни на Кондратиев и Меншиков в добива на въглища

Фигура 7.7. Вълни на Кондратиев и Меншиков в производството на чугун

Фигура 7.8. Вълни на Кондратиев и Меншиков в производството на стомана

Фигура 7.9. Вълни на Кондратиев и Меншиков в БВП на глава от населението (Русия)

Фигура 7.10. Вълни на Кондратиев и Меншиков в брутното
промишлено производство (Русия)

Фигура 7.11. Вълни на Кондратиев и Меншиков в националното богатство (Русия)

3.2.3. Анализ на резултатите

А) Добивът на въглища по данни от статистическите годишници на СССР (таблица 1.5 в Приложение 2 и фигура 7.5) се връща назад във времето до 1860 г. Това ни позволява да направим няколко извода. Първо, до включването в анализа на 1957 г. класическите кондратиеви цикли увеличават периода си. Второ, при включването в анализа на годините от 1958 до 1967 периодът им е стабилен във времето. Трето, след включването в анализа на 1968 г. класическите кондратиеви цикли започват да се съкращават. Четвърто, вижда се, че освен линията на класическите кондратиеви цикли има още една линия на съкращаващи се цикли с продължителност между 37 и 34 г. Проблемът е в тяхната идентификация. От една страна, можем да ги считаме за цикли на Меншиков. Но от друга страна, можем да ги считаме за некласически цикли на Кондратиев. Защото, ако е вярна хипотезата на В. Пантин за съкращаването на дългите вълни (а за Русия нашето изследване го потвърждава), дължината на тези вълни напълно съответства на определената от него 36-годишна продължителност на четвъртия цикъл на световната конюнктура.

Б) Добивът на въглища на глава от населението по данни от книгата на Мичел (таблица 1.6 в Приложение 2 и фигура 7.6) също се връща назад във времето до 1860 г. Обаче конфигурациите от вълни на Кондратиев и вълни на Меншиков е съвсем различна. Първо, при включването в анализа на годините от 1960 до 1990 дългите вълни на Кондратиев изчезват. Второ, след включването в анализа на 1991 г. класическите кондратиеви цикли започват да увеличават своята продължителност.

В) Производството на чугун на глава от населението (таблица 1.7 в Приложение 2 и фигура 7.7) е най-дългият динамичен ред за Русия и се връща назад във времето чак до 1800 г. От него може да се направят няколко извода. Първо, при включването в анализа на годините на Втората световна война ЁC от 1940 до 1946 г., изчезват всички цикли, не само кондратиевите. Второ, преди този период наблюдаваните от нас вълни имат тенденция към съкращаване ЁC както кондратиевите вълни, така и тези на Меншиков. При това класическите кондратиеви цикли преминават в некласически; те преминават в класически цикли на Меншиков, а те от своя страна ЁC в некласически цикли на Меншиков. Трето, след включването в анализа на 1947 г. дължината на всички наблюдавани от нас вълни се стабилизира и не може да се каже нито че се съкращават, нито че се удължават.