Книгата се издава със съдействието на ibc group и ibc travel

Найденов, Г., К. Харалампиев. Длинные волны Кондратьева в России и Болгарии. ЁC В: "Кондратьевские волны: аспекты и перспективы". Волгоград, Учитель, 2012.

Haralampiev, K., G. Naidenov. Comparative Analysis of Synchronization of Kondratiev Long Waves between Different Countries and Blocs of Countries. Transaction on Knowledge Society, 3/2013.

Найденов, Г., К. Харалампиев. Цикличността на икономическото развитие на България през ХХ век (натурални показатели ЁC 2). Международна научна конференция "Толерантност и нетърпимост в международните отношения", Варна, 2006.

Найденов, Г., К. Харалампиев. Държавният капитализъм в България и дългите вълни на Кондратиев. Четвърта международна научна конференция "Мениджмънт и инженеринг", София, 2006.

Найденов, Г., К. Харалампиев. Проблемът за късите вълни в икономическото развитие на България през ХХ век. Шеста международна научна конференция "Мениджмънт и инженеринг", София, 2008.

Найденов, Г., К. Харалампиев. Дългите вълни на Кондратиев в динамиката на брутния вътрешен продукт, брутното промишлено производство и националното богатство на Русия през ХХ век. Седма международна научна конференция "Мениджмънт и инженеринг", Созопол, 2009.

Найденов, Г., К. Харалампиев. Дългите вълни на Кондратиев в добива на въглища и производството на чугун и стомана в Русия в края на ХІХ и през ХХ век. Втора международна научна конференция "Общество на знанието", Несебър, 2009.

Найденов, Г., К. Харалампиев. Дългите вълни на Кондратиев в добива на въглища и производството на чугун и стомана в Средна Европа през ХХ и в началото на ХХІ век. Трета международна научна конференция "Общество на знанието", Несебър, 2010.

Найденов, Г., К. Харалампиев. Прогнозиране на кризи ЁC икономическата динамика на Китай и "светлите перспективи". Четвърта международна научна конференция "Общество на знанието", Несебър, 2011.

Харалампиев, К., Г. Найденов. Съкращават ли се дългите вълни на Кондратиев? Случаят Китай и Великобритания. Юбилейна научна конференция "Статистика, информационни технологии и комуникации", София, 2011.
Приложение 1

Изследвания на цикличността в България

И все пак въпросът за това има ли цикличност в икономическата динамика на българската икономика при "социализма" макар и спорадично се е появявал в публичното пространство.

Ще разгледаме два такива случая ЁC установяването на петгодишен цикъл на растежа на народното стопанство от Петър Шапкарев в голямата му докторска дисертация и дискусията между С. Шаламанов и И. Костов на седмата национална конференция на преподавателите по политическа икономия във ВУЗ, септември 1986 г.

В големия си докторат "Производственият ритъм в народното стопанство на НР България (статистико-икономически етюд)" П. Шапкарев открива петгодишен цикъл в динамиката на народното стопанство ЁC общо и по отрасли. Той установява, че този цикъл е свързан с петилетните планове. Изводът от обстойните му статистически изследвания е: "Въпреки малкия размах на колебанията и при двата показателя (има предвид ЁC общо и по отрасли, бел. на авторите) формата на годишната ритмична вълна отразява тенденцията на известна обвързаност на тези колебания с изпълнението на нашите петилетки.... Наблюдава се приблизително такова развитие: през първите 2-3 години на петилетката рамото на вълната има низходящо развитие, което някъде по средата на петилетката се пречупва и то отново започва да се покачва до края на петилетката или през началото на следващата петилетка."¹¹² Той отбелязва, че "Тази тенденция при годишната ритмична вълна на националния доход е по-силно изразена"¹¹³. Не ни е известно статистическите изследвания и изводите на П. Шапкарев да са опровергани. На нас те ни изглеждат достоверни. И очевидно установената от него ритмика има за обективна основа "пулсациите" на напрегнатост и отпускане, на засилване и отслабване на предприемаческата активност на съвкупния капиталист ЁC комунистическата номенклатура, които са безспорно подчинени на петгодишните "планове".

На седмата национална конференция на преподавателите по политическа икономия във ВУЗ, септември 1986 г., която е на тема "Темпове на икономически растеж в социалистическите страни през съвременния етап", проблемът за цикличността на "социалистическата" динамика е разгледан от С. Шаламанов. В доклада си "Закономерности в динамиката на икономическия растеж през отделните етапи на социалистическото строителство" той използва вече "апробирания" в СССР подход ЁC да се търси цикличност, обосновавайки се със закономерности на научно-техническия прогрес. В началото на своя доклад той се презастрахова, като подчертава, че К. Маркс свързва цикличния характер на производството с обновяване на основния капитал (средствата на труда), а че това обновяване става в условията на капиталистически начин на производство има за резултат кризисната форма на цикъла. Логиката на С. Шаламанов по-нататък е, че това са две различни неща ЁC едното, тоест цикличността, се дължи на особеностите на научно-техническия прогрес. А другото ЁC кризите, съпътстващи всеки цикъл, са "специфичен отпечатък" върху този процес на характера на капиталистическите производствени отношения¹¹⁴. И заключава: "Всичко това дава основание да се заключи, че динамиката на общественото производство е подчинена на закономерностите на научно-техническия прогрес. Тя се изразява главно чрез движението на основните фондове (капитал). Следователно наличието на цикъл в развитието на производството не изразява неговият специфичен обществен характер."¹¹⁵ И съответно ЁC при "социализма" също е възможно да има цикличност, но, разбира се, новият тип на производствените отношения води до това, че тази цикличността няма кризисен характер¹¹⁶.

Нито тезата, нито изводът са верни. Но те дават повод на С. Шаламанов да направи изследване ЁC има ли цикличност в динамиката на икономиката в България и ГДР по време на "социализма". А това е много положителен момент за българската икономическа мисъл!

Той изследва темповете на икономическия растеж и на основните производствени фондове, а също и на броя заети в материалното производство. Изводът му от тези изследвания е, че да ЁC "Възходящото развитие на социалистическата икономика има цикличен характер, който се изразява във формата на периодично ускоряване и затихване на темповете на икономическия растеж"¹¹⁷. С. Шаламанов определя периода на цикъла на шест години. Той обаче определя тази периодичност не въз основа на статистическа обработка на данните, а чрез качествен анализ.

Именно липсата на иконометричен или статистически апарат при анализа на данните е първото възражение срещу неговата теза, издигнато от И. Костов в дискусията на същата конференция. Според него дължината на изследвания период е недостатъчна от статистическа гледна точка, за да се направи извод за наличие на периодични колебания¹¹⁸. Този аргумент на И. Костов не е верен ЁC дължината на изследвания период е напълно достатъчна за установяване на периодичност с дължина на вълната 6 години. Но липсата на иконометричен или статистически апарат при анализа на данните е несъмнена слабост на изследването на С. Шаламанов.

В статията си И. Костов обяснява трите периода на повишаване и спад с промените в методите, които се използват в ЦСУ, за определяне на националния доход. Той посочва три такива промени именно за периодите на "обръщане" на тренда. Следователно според него изследването на С. Шаламанов е недостоверно. И самият той прави изследване на цикличността на националния доход чрез спектрален анализ. Открива двугодишна периодичност на растежа на националния доход.

Какво е обяснението на И. Костов за наличието на двугодишна цикличност?

Първо, той се обявява против обяснението на С. Шаламанов на цикличността, основаващо се върху обновяването на основните производствени фондове. Защото според него "социализмът" е коренно различно общество и механизмите на обновяване на основните производствени фондове, които са материалната основа на цикличността при капитализма, не действат. Второ, той изследва доколко обновяването на основните производствени фондове влияят върху растежа на националния доход при установената от него двугодишна цикличност. Установява, че има слабо влияние. Но самият той не дава обяснение за наличието на двугодишна цикличност.

Това са двата случая на изследване на цикличността при "социализма", на които искаме да обърнем внимание. Други български автори, които са работили по проблемите на цикличността при "социализма", са Р. Аврамов, В. Антонов и Ал. Димитров. Като цяло тази проблематика е пренебрегната от българската икономическа наука. А изследвания на дългите вълни на Кондратиев при "социализма" изобщо липсват.

Верижно приплъзване

Таблица 1.1

Дължини на вълните в добива на въглища на глава от населението

Изследван

(45-60)Меншиков

(30-40)Кузнец

(15-25)Междинни

(12-14)Жугляр

(7-11)Китчин

(3-5)1896-19853617; 20; 251897-19863517; 20; 251898-19873420; 251899-19885133241900-1989523319; 241901-19903215; 181902-199118; 221903-199218; 221904-199326;40171905-1994412617; 201906-19953717; 201907-19962717; 201908-199727;3816; 2014Таблица 1.2

Дължини на вълните в добива на въглища на глава от населението

Изследван

(45-60)Меншиков

(30-40)Кузнец

(15-25)Междинни

(12-14)Жугляр

(7-11)Китчин

(3-5)12345671894-198326;3817; 21131895-198426;3717; 20141896-19853616; 20; 25141897-19863516; 20; 25141898-19873420; 25131899-19883315; 19; 24131900-19893315; 19; 24131901-19903215; 181902-19913215; 18; 221903-19923215; 18; 221904-19933115; 171905-19943115; 17; 21Продължение

12345671906-19953015; 17; 211907-19962917; 211908-19972817; 211909-199828211910-199927211911-20002716; 201912-20012716; 201913-20022716; 201914-2003412716; 19Таблица 1.3

Дължини на вълните в индекса на надницата на обикновен работник (България)

Изследван

(45-60)Меншиков

(30-40)Кузнец

(15-25)Междинни

(12-14)Жугляр

(7-11)Китчин

(3-5)1896-19855430; 401612111897-198641; 5431171898-198743; 5429; 371899-19885429; 37; 40221900-19895438191901-1990551902-1991Таблица 1.4

Дължини на вълните в индекса на цените на хранителните

Изследван

(45-60)Меншиков

(30-40)Кузнец

(15-25)Междинни

(12-14)Жугляр

(7-11)Китчин

(3-5)12345671899-1988423017; 20131900-1989442918; 22141901-1990432815; 17; 21; 2513101902-19911903-19921904-19931905-19941906-19951907-19961908-1997Продължение

12345671909-19981910-19991911-20001912-2001531913-20025328; 371914-20035328; 37161915-20045227; 36221916-20055227; 36221917-20065227; 361918-20075227; 361919-20085127; 351920-20095026; 341921-20104933251211Таблица 1.5

Дължини на вълните в добива на въглища
(Русия, по данни от статистическите годишници на СССР)

Изследван

(45-60)Меншиков

(30-40)Кузнец

(15-25)Междинни

(12-14)Жугляр

(7-11)Китчин

(3-5)12345671860-1949483317111861-1950483317; 2013111862-1951491863-19524915; 18; 21; 2412;131864-1953491865-1954501866-1955503116; 19; 2313;141867-19565016; 19; 2313;141868-195751191869-1958513515; 17; 20; 22; 2310; 111870-1959513020; 241871-1960513020; 241872-19615130; 3717; 20; 241210; 111873-19625130; 3720; 2412111874-19635130; 3920; 24111875-19645130; 4020; 241876-1965513220; 251877-1966513220; 2581878-1967513215; 20; 25138; 9; 10; 11Продължение

12345671879-19685029; 3815; 18; 23138; 9; 10; 111880-19695028; 3815; 17; 228; 9; 10; 111881-19705026; 3516; 21148; 9; 10; 111882-19714927; 3815; 17; 217; 8; 9; 10; 111883-19724926; 3717; 20111884-1973483516; 19; 251281885-1974473616; 19; 251281886-1975493416; 19; 25138; 91887-1976483317; 19; 24147; 8; 91888-19774419; 24147; 91889-19783815; 18; 248; 91890-19793415; 18; 248; 91891-19803315; 17; 241892-19813217; 241893-19824831; 3416; 19; 21; 25127; 8; 9; 1061894-1983483116; 19; 20; 24127; 8; 91895-19845032; 3917; 20138; 101896-198532; 4017; 20; 25147; 8; 9; 101897-19863216; 20; 257; 8; 9; 101898-198727; 3116; 20137; 8; 9; 101899-19883016; 20137; 8; 9; 1061900-198927; 3016; 20128; 9; 101901-19902920Таблица 1.6

Дължини на вълните в добива на въглища на глава от населението
(Русия, по данни от книгата на Мичел)

Изследван

(45-60)Меншиков

(30-40)Кузнец

(15-25)Междинни

(12-14)Жугляр

(7-11)Китчин

(3-5)12345671860-19491861-19501862-19514920; 241863-1952492920; 231864-1953421865-19541866-1955521867-195654121868-195710; 11Продължение

12345671869-19581210; 111870-1959473116; 25141871-196031; 39251872-19613017; 2412; 13101873-1962302412; 131874-1963302412; 1310; 111875-1964292312; 14101876-196529231210; 111877-196628231210; 111878-1967272212111879-19682722111880-1969272210; 111881-197026; 2822; 2410; 111882-197126; 28; 35228; 10; 111883-197226; 331884-197326; 331681885-197426; 328;101886-1975322512111887-19763225121888-19773617;25111889-197826; 3617111890-197927; 3617111891-198026; 3517;19111892-198127; 351713111893-198227; 351713111894-198326; 3517111895-19843516; 241896-19853516; 24111897-19863516; 251898-19873516; 251899-19883416; 251900-198935251901-199036251902-19914935251903-1992191904-19931913111905-19941913111906-1995472513111907-19965426; 337; 111908-19975527Продължение

12345671909-199855271910-199956271911-20005626151912-20015726151913-20025915Таблица 1.7

Дължини на вълните в производството на чугун на глава от населението (Русия)

Изследван
периодВълни на:Кондратиев

(45-60)Меншиков

(30-40)Кузнец

(15-25)Междинни

(12-14)Жугляр

(7-11)Китчин

(3-5)12345671800-1889301801-1890301802-1891301803-1892301804-18933024141805-18944630; 34241806-1895463120; 241807-189650331808-189750341809-18985034181810-18995034181811-1900503519; 221812-1901503519; 221813-19024926; 3418; 211814-19034926; 34211815-19044834251816-19054934251817-1906493420; 251818-1907483319; 241819-1908483319; 241820-1909473219; 241821-1910463119; 231822-1911463015; 18; 2313101823-1912463018; 2214111824-1913462915; 18; 2212; 131825-19144517; 20; 2512; 14111826-1915442717; 2012; 14111827-1916422716;2012; 1411Продължение

12345671828-1917412812; 131829-191827; 4012; 13; 141830-191927; 3912; 13; 141831-192026; 3912; 13; 141832-192126; 3812; 14111833-192226; 3815131834-19233714111835-19243612; 131836-19253612; 131837-1926351838-1927341839-1928341840-1929331841-1930321842-1931321843-19323116; 22111844-19333016; 21111845-193430181846-1935602917; 241847-1936582815; 2110; 111848-1937561510; 111849-19385516111850-19395316111851-19401852-19411853-19421854-19431855-19441856-19451857-19461858-194760381859-194860371860-194959371861-19501862-195128221863-19521864-19531865-195449101866-19555038101867-19562918; 21; 241210; 11Продължение

12345671868-19573020; 2412; 14111869-19583020; 2412111870-19593020; 24111871-19603121; 251872-19613121; 251873-19623121; 251874-196330; 3116; 2512101875-196430; 3116; 25149; 111876-196530; 3116; 259; 101877-1966493217; 2591878-1967493217; 251879-1968493217; 251880-196931; 401813; 1481881-197031; 4013; 1481882-197131; 4016148; 101883-197231; 4016148; 101884-197331; 391481885-197439171471886-197539141887-197638141888-197735141889-197834141890-19796031141891-19803015101892-19813015; 24101893-198229; 3818111894-198329; 3719;21148; 111895-198430; 391981896-198531; 4015; 20; 248; 111897-1986413220; 24131898-198730; 3715; 211899-19884731; 3616; 211900-198945371901-199046371902-199158371903-199256371904-199355371814111905-1994523814111906-1995523816; 20; 25121907-19965313Продължение

12345671908-199753131909-199851; 532617; 20; 2313111910-19995319129; 111911-20005438111912-2001541310; 111913-20025515; 18; 241311Таблица 1.8

Дължини на вълните в производството на стомана на глава от населението (Русия)

Изследван

(45-60)Меншиков

(30-40)Кузнец

(15-25)Междинни

(12-14)Жугляр

(7-11)Китчин

(3-5)12345671860-19491861-19501862-195149171863-195228; 29231864-19531865-19541866-1955101867-19561210; 111868-195712; 13111869-195812; 13111870-19593020; 24121871-19603016; 24141872-19613016; 241873-196230; 3116; 251874-196330; 3116; 251875-19643116; 258; 9; 101876-19653116; 25101877-19665730; 3918101878-19675830; 4018131879-19685830; 40181880-19695930; 401871881-19706031; 401882-19716031; 401883-19726031; 40101884-19736031; 40101885-197441311886-197540Продължение

12345671887-1976391888-1977361889-19781890-197960291891-19803015101892-19812915; 24101893-198229; 3715; 17128; 111894-198329; 3719; 21148; 111895-198430; 3919; 218; 111896-198531; 4020; 251897-1986413220; 25111898-1987433320; 25141899-1988483615; 218; 111900-1989483616; 2181901-19904437; 381902-199147371903-199257371904-199356371814111905-19945229207; 91906-199553131907-199653131908-19975326; 3816; 20121909-199853; 552618; 20; 24139; 111910-19995426; 2720111911-2000542615; 1813111912-20015515; 18131913-2002553315; 19; 2413Таблица 1.9

Дължини на вълните в БВП на глава от населението (Русия)

Изследван

(45-60)Меншиков

(30-40)Кузнец

(15-25)Междинни

(12-14)Жугляр

(7-11)Китчин

(3-5)12345671900-198949381901-19904927; 371902-19914928; 371903-19924926; 332310; 111904-1993471905-199445Продължение

12345671906-1995411907-1996391908-199728; 3816; 1812;149; 10; 111909-19982716; 18; 2212;1410; 111910-199927; 31; 3816; 18; 22129; 10; 111911-200027; 30; 3815; 18; 22139; 10; 11Таблица 1.10

Дължини на вълните в брутното промишлено производство (Русия)

Изследван

(45-60)Меншиков

(30-40)Кузнец

(15-25)Междинни

(12-14)Жугляр

(7-11)Китчин

(3-5)1900-1989492815; 231901-199049; 5429; 3716; 19; 23101902-19914826; 351903-19924926; 332310; 111904-1993431905-1994401906-19954130; 3916; 19; 20; 2412; 149; 10; 111907-19964230; 3916; 19; 23; 2512; 149; 10; 111908-19974130; 3916; 19; 23; 2512; 149; 10; 111909-199828; 3916; 19; 2312; 149; 10; 111910-199927; 28; 3916; 19; 2312; 149; 10; 111911-200027; 3915; 1812; 139; 10; 11Таблица 1.11

Дължини на вълните в националното богатство (Русия)

Изследван
периодВълни на:Кондратиев

(45-60)Меншиков

(30-40)Кузнец

(15-25)Междинни

(12-14)Жугляр

(7-11)Китчин

(3-5)12345671900-19895028; 35231901-19905028; 3516; 2313; 141902-199150; 5128; 31; 3516; 19; 2313; 141903-199245; 5028; 31; 3516; 19; 23141904-19935027; 3515; 18; 221905-1994493415; 17; 211906-19954930; 3216; 19; 2512; 149; 111907-1996483024Продължение

12345671908-19974729; 3116; 23; 2512111909-19984528; 3216; 19; 22; 2312111910-19994328; 3319; 22; 2312; 14111911-2000412815; 2212; 139; 10Таблица 1.12

Дължини на вълните в добива на въглища на глава от населението (Унгария)

Изследван

(45-60)Меншиков

(30-40)Кузнец

(15-25)Междинни

(12-14)Жугляр

(7-11)Китчин

(3-5)12345671852-194115; 17; 8; 219; 101853-19422615; 17; 21101854-194315; 17; 20; 241855-194415; 17; 201856-194516141857-194616141858-194716141859-194816141860-1949141861-19501612; 14111862-19511612; 1410; 111863-1952281513; 1410; 111864-19532816; 1813; 14111865-195416; 18; 2213; 1410; 111866-1955503216; 1813; 141867-19565828; 3715; 1712; 131868-19575228; 3615; 1712; 131869-1958503315; 171870-19595027; 3416; 1814101871-19605034191872-19615034191873-196250341874-196350341875-196450341876-196550341877-196650341878-1967493319; 24101879-1968483218; 2312; 1410; 111880-1969473118; 2312; 1410; 116Продължение

12345671881-1970463018; 2312; 1410; 1161882-1971453018; 2312; 1410; 1161883-1972432917; 2212; 14111884-1973422916; 221310; 111885-197429; 4016; 22131161886-197529; 391887-197628; 381888-197728; 3816; 19; 241410; 1161889-197827; 3716; 21131061890-19793716; 211310; 1161891-19803717; 221310; 1161892-198160361893-198258361894-198357361895-198456351896-198555351897-198654351898-198754341410; 111899-19885534141900-198956342114111901-199057342114111902-199157332114111903-199258322114111904-19935930; 3721141161905-19945928; 372114111906-199559282114111907-199659282014111908-199759282014111909-1998582815; 2013111910-199941; 582815; 2013111911-20005729; 3915; 211210; 111912-2001553815; 211061913-200254221914-2003513412; 1410Таблица 1.13

Дължини на вълните в производството на чугун на глава от населението (Унгария)

Изследван

(45-60)Меншиков

(30-40)Кузнец

(15-25)Междинни

(12-14)Жугляр

(7-11)Китчин

(3-5)12345671841-1930473115; 17; 201842-19314715; 17; 201843-19325016141844-19335316; 19141845-19345216; 19141846-19354516141847-193643141848-1937439; 10; 111849-19384315; 209; 10; 111850-19394315139; 10; 111851-194043311512; 139; 101852-1941431512; 139; 101853-194245331512; 139; 101854-1943471513101855-194447151310; 111856-19454412; 13; 14111857-19464312; 14111858-19474312; 14111859-19484412; 13; 141860-19494612; 131861-1950471310; 111862-1951481310; 111863-19525012; 14111864-19535112; 13111865-1954442012; 14111866-195512; 141867-19561513; 141868-19572815141869-19582712; 141870-19594726; 361610; 111871-19604828; 3615; 181210; 111872-19614815; 2512111873-19624815; 2512111874-1963482512; 14111875-19644916; 251310; 111876-19654915; 251311Продължение

12345671877-1966493315; 25131161878-1967503315; 25131161879-1968503315; 251310; 1161880-1969503315; 241310; 1161881-1970513315; 241310; 1161882-197151342412; 1410; 1161883-1972513416; 241261884-1973523416; 23121161885-1974513420111886-1975523415; 23111887-197651341613111888-1977511613111889-197850332213111890-19794917; 22131161891-1980483016; 20131161892-19814629151210; 111893-1982432715; 19121161894-1983412916; 2012101895-198429; 391612101896-19853716121897-19863616; 21111898-19873616; 201161899-19883516; 20131161900-198916; 20131161901-199022121902-19913715; 23121903-19923815; 24121904-19933815; 241905-19943815; 241906-19953815121907-199639121908-19973825121909-19983825121910-199938121911-20003724121912-20013624121913-2002362312

Таблица 1.14

Дължини на вълните в добива на въглища (Китай)

Изследван
периодВълни на:Кондратиев

(45-60)Меншиков

(30-40)Кузнец

(15-25)Междинни

(12-14)Жугляр

(7-11)Китчин

(3-5)1903-199248321904-19934831239; 1161905-19944731199; 1161906-199547321512961907-19964632151261908-199747321612; 1461909-1998473216; 191261910-19994732191911-20004732191912-200147321913-2002471914-2003471915-2004481916-2005491917-2006491918-200741; 503119; 2312; 13; 149; 10; 1161919-2008501920-200950Таблица 1.15

Дължини на вълните в производството на чугун (Китай)

Изследван периодВълни на:Кондратиев

(45-60)Меншиков

(30-40)Кузнец

(15-25)Междинни

(12-14)Жугляр

(7-11)Китчин

(3-5)1912-20015026; 3515; 1871913-20025028; 35221914-20035028; 35221915-20045128; 36221916-200551221917-200651221918-2007513616; 181919-2008513616; 18131920-2009513616; 18

Таблица 1.16

Дължини на вълните в производството на стомана (Китай)

Изследван периодВълни на:Кондратиев

(45-60)Меншиков

(30-40)Кузнец