Книгата се издава със съдействието на ibc group и ibc travel

- Индексите на цените (44 г.) са в пълен синхрон с динамиката на световната конюнктура.

- Индексите на цените (45 г.) са във фазово отместване спрямо динамиката на световната конюнктура.

Изводът е, че от шестте показателя само един ЁC индексите на цените (44 г.), е в пълен синхрон с динамиката на световната конюнктура. Другите показатели са в различна степен на фазово отместване. Тоест икономическото развитие на България не е в синхрон с динамиката на световната конюнктура.

1.2. Русия

(Мичел)

Фигура 5.4. Открити цикли със сходни периоди до 1990 г. (Русия и СССР)

Фигура 5.6. Открити цикли със сходни периоди до 1990 г. (Русия и СССР)

Б) Каква е синхронността на групата с дължина на вълната между 47 и 51 години с динамиката на световната конюнктура? В тази група има четири показателя, но седем вълни. Това са ЁC производство на чугун на глава от населението, при който има две вълни с еднаква дължина (47 г.); БВП на глава от населението (50 г.); брутно промишлено производство, където също както и при чугуна има две вълни с еднаква продължителност (50 г.); национално богатство ЁC с две вълни ЁC (48 и 51 г.). Едната от двете вълни на производството на чугун на глава от населението е в синхрон с динамиката на световната конюнктура, а другата е фазово отместена. Динамиката на останалите пет вълни е силно фазово отместена, дори може да се каже ЁC реципрочна на динамиката на световната конюнктура. Следователно и за тези вълни (с едно изключение) можем да констатираме, че динамиката им не е в синхрон с динамиката на световната конюнктура.

В) В групата с дължина на вълната 40 и 42 г. са добивът на въглища (статистически годишници на СССР, 42 г.) и производството на чугун на глава от населението (40 г.). Динамиката на тези два показателя е силно фазово отместена спрямо тази на световната конюнктура.

От тринадесетте дълги вълни динамиката само на две е в синхрон с тази на световната конюнктура. Другите показатели са в различна степен на фазово отместване и реципрочност. Като цяло, икономическото развитие на Русия не е в синхрон с динамиката на световната конюнктура.

Впрочем подобно е и мнението на В. М. Симчера. Отбелязвайки наличието на силна зависимост на икономическия ръст на Русия през ХХ век от глобализацията на световното икономическо развитие, той подчертава "...разнопосочността на дългите вълни на повишение и понижение на икономическия растеж в света и в Русия..."⁹⁸.

2. Сравнителен анализ на динамиката на индикаторите на азиатски "социалистически" страни с динамиката на световната конюнктура

2.1. Китай

Фигура 5.7. Открити цикли със сходни периоди (Китай)

Фигура 5.8. Открити цикли със сходни периоди (Китай)

Няма данни за динамиката на икономическата конюнктура в Китай през първите във времето две дълги вълни. Тоест можем да сравняваме синхронността на две вълни на икономическата конюнктура в Китай със световната икономическа конюнктура в период, който обхваща по-голямата част от третата вълна, четвъртата и началото на петата вълна.

Каква е синхронността на първата група дълги вълни с дължина на вълната между 56 и 58 г., с динамиката на световната конюнктура?

Тази група се състои само от натурални показатели ЁC добив на въглища (58 г.), производство на чугун (56 г.) и производство на стомана (56 г.). Констатираме, че за този период динамиката на икономическата конюнктура по трите показателя е фазово отместено спрямо динамиката на световната конюнктура.

Синхронността на втората група показатели ЁC производство на чугун и на стомана, с продължителност 51 г., също можем да определим като фазово отместена. Но при тази група фазовото отместване е по-слабо, в сравнение с първата група.

2.2. Виетнам

Фигура 5.9. Открити цикли със сходни периоди (Виетнам)

Фигура 5.10. Открити цикли със сходни периоди (Виетнам)

За Виетнам също няма данни за динамиката на икономическата конюнктура през първите във времето две дълги вълни. Тоест както при Китай, така и за Виетнам можем да сравняваме синхронността на две вълни на икономическата конюнктура със световната икономическа конюнктура в период, който обхваща по-голямата част от третата вълна, четвъртата и началото на петата вълна.

Във Виетнам има един показател ЁC добив на въглища с дължина на вълната 64 г. Тази дължина е значително по-голяма, отколкото дължината на последните две и половина вълни на световната конюнктура. Констатираме, че динамиката на добива на въглища е фазово отместена спрямо динамиката на световната конюнктура.

Има втора група пак от добива на въглища, но с две вълни ЁC едната е с дължина 46, другата е с дължина 42 г. Дължините на тези вълни са близки с тези на последните две и половина вълни на световната конюнктура. Двете вълни са фазово отместени една спрямо друга. За тази с дължина 46 г. констатираме, че нейната динамика е леко фазово отместена спрямо данамиката на световната икономическа конюнктура. За другата вълна ЁC с дължина 42 г., констатираме, че нейната динамика е значително по-силно фазово отместена спрямо дикамиката на световната конюнктура.

Обобщение: Динамиката на икономическата конюнктура на двете азиатски "социалистически" страни е фазово отместена спрямо динамиката на световната конюнктура.

2.3. Едно уточнение

Тук е моментът да направим едно уточнение. Ако се сравни горното изследване на синхронността в развитието на икономическата конюнктура в трите страни ЁC България, Русия и Китай, с тази на световната конюнктура, с идентични изследвания за периода 2006-2011 г., ще се види, че има разлики. Тези разлики не променят изводите, но се нуждаят от обяснение.

Причината за разликите е, че когато през 2012 г., започнахме работа над монографията, решихме да изследваме синхронността на тези страни още веднъж. Основание за това е, че работата ни напредваше и ние включвахме нови държави и показатели като обект на изследване. Но още по-важно е, че през 2012 г. решихме да използваме нова периодизация на динамиката на световната конюнктура. В началото на изследването през 2006 г. ние разполагахме с две групи периодизации на динамиката на световната конюнктура. Разликите между тях не са съществени. Но все пак трябваше да избираме едната от тях, което и направихме, като предпочетохме тази на Кондратиев, Дуприе, Кларк и Ростоу. Понякога разглеждахме синхронността на даден показател през призмата и на двете групи периодизации. По-късно получихме периодизацията на Владимир Пантин в книгата му "Цикли и ритми на историята". Започнахме да използваме тази периодизация. Най-накрая, по време на работата над монографията получихме последната статия на В. Пантин в съавторство с Айвазов, в която се прави известна, макар и несъществена корекция на предишната периодизация. Тази последна периодизация ни се струва най-достоверна. Ето защо направихме наново оценка на синхронността по тази периодизация.

Възникнаха ли съществени разлики в резултатите от изследването в периода 2006-2011 г. и второто изследване, които налагат преоценка на резултатите от първото изследване?

Не, преоценка не се налага!

Даваме две таблици, в които сме обобщили резултатите от изследването на синхронността в двете фази на изследването.

Вижда се, че за Китай резултатите са напълно еднакви в двете таблици. За Русия са почти идентични, тъй като и в двете таблици реципрочността и фазовото отместване преобладават над синхронността. Единствено при България се получава по-сериозна разлика. Докато при първата фаза на изследването сме установили синхронност по всички показатели, при втората фаза по един показател е останала синхронност, а по останалите има фазово отместване. Но колкото и да е сериозна разликата, все пак и в двата етапа на изследването не е установена реципрочност. Така че считаме извода ни ЁC че не се налага преоценка на синхронността, за правилен!

Таблица 5.2

Обобщение на сравнението със световната конюнктура
в настоящата разработка (брой вълни)

ДържаваНатурални показателиЦенностни показателиОбщосин-

Обобщение на сравнението със световната конюнктура

ДържаваНатурални показателиЦенностни показателиОбщосин-хрон-ностфазово отмест-ванереци-прочностсин-хрон-ностфазово отмест-ванереци-прочностсин-хрон-ностфазово отмест-ванереци-проч-ностБългария134Русия123123Китай333. Сравнителен анализ на динамиката на индикаторите

3.1. Великобритания

Фигура 5.11. Открити цикли със сходни периоди (Великобритания)

Фигура 5.12. Открити цикли със сходни периоди (Великобритания)

Фигура 5.13. Открити цикли със сходни периоди (Великобритания)

Фигура 5.14. Открити цикли със сходни периоди (Великобритания)

А) Каква е синхронността на групата с дължина на вълната между 64 и 67 г. и с динамиката на световната конюнктура? В тази група има четири вълни от три ценностни показателя. Това са индексите на заплатите ЁC две вълни с дължина 67 и 66 г., индексите на потребителските цени ЁC с дължина на вълната 67 г., и БВП на глава от населението ЁC с дължина на вълната 64 години. Тези четири вълни имат значителна синхронност помежду си, с неизбежно (поради неголямата разлика в продължителността им) фазово отклонение. Ето защо няма да се спираме поотделно върху син-

Първите във времето две дълги вълни имат висока степен на синхронност с динамиката на световната конюнктура. Тоест за тези първи две вълни резултатите на нашето изследване съвпадат с резултатите на Кондратиев. Това е логично, тъй като Кондратиев именно върху основата на изследванията на Англия (и още няколко от най-напредналите страни) периодизира динамиката на световната икономика.

Б) Каква е синхронността на групата от два индекса с дължина на вълната 56 и 57 г., с динамиката на световната конюнктура? Това са индексът на потребителстките цени с дължина на вълната 56 г. и производство на чугун на глава от населението с дължина на вълната 57 г. Синхронността на динамиката помежду им е висока, с леко фазово отклонение, така че пак ще ги разглеждаме като група, сравнявайки тяхната динамика с тази на световната конюнктура.

Първите във времето две вълни на тези показатели са в пълна реципрочност с първите две вълни на световната конюнктура. При третата и четвъртата вълна на тези показатели, поради това че съответните им вълни на световната конюнктура намаляват своя период, реципрочността намалява до фазово отместване. При възходящата фаза на петата вълна на тези индикатори и на световната конюнктура фазовото отместване се превръща в синхронност.

В) Каква е синхронността на групата с дължина на вълната между 46 и 51 г. с динамиката на световната конюнктура? В тази група има пет показателя. Три от тях са натурални ЁC добив на въглища на глава от населението (46 г.), производство на чугун на глава от населението (46 г.), производство на стомана на глава от населението (48 г.). Другите два са ценностни ЁC заплати (46 г.) и индекс на потребителските цени (46 г.). Като изключим индексите на заплатите, другите четири показателя имат помежду си висока степен на синхронност, с неизбежно фазово отместване поради известна разлика на дължината на вълната помежду им.

Динамиката на първите във времето две вълни на тези четири показатели е в синхрон с първите две вълни на световната конюнктура. Най-ниската точка обаче на втората им вълна е "изостанала" спрямо тази на световната конюнктура. Причината е, че този вид вълни са с по-кратък период от първите две вълни на световната конюнктура и това "изоставане" е неизбежно. Но тъй като следващите вълни на световната конюнктура също намаляват своята дължина, като цяло констатираме висока степен на синхронност на динамиката на тази група показатели с тази на световната конюнктура. Това не се отнася за динамиката на петия показател ЁC индекса на заплатите.

Г) Каква е синхронността на групата, състояща се само от две вълни по един ценностен показател, с динамиката на световната конюнктура? Двете вълни по показателя "заплати" са с дължина на вълните ЁC 41 и 42 г. Помежду си те имат висока степен на синхронност.

Първите във времето два цикъла на тези две вълни са във фазово отместване спрямо първите две вълни на световната конюнктура. Но тъй като те са с по-малка дължина на вълната от тези на световната конюнктура, най-ниската точка на втората във времето им вълна е близо до най-ниската точка на втората вълна на световната конюнктура. При третата и четвъртата и възходящата фаза на петата вълна на тези две вълни, поради това че съответните им вълни на световната конюнктура намаляват своя период, има значителна синхронност в тяхната динамика.

В заключение можем да кажем, че икономическата динамика на Англия в значителна степен е синхронна с динамиката на световната конюнктура.

3.2. САЩ

Фигура 5.15. Открити цикли със сходни периоди (САЩ)

Фигура 5.16. Открити цикли със сходни периоди (САЩ)

Фигура 5.17. Открити цикли със сходни периоди (САЩ)

Фигура 5.18. Открити цикли със сходни периоди (САЩ)

Фигура 5.19. Открити цикли със сходни периоди (САЩ)

Фигура 5.20. Открити цикли със сходни периоди (САЩ)

А) Каква е синхронността на групата с дължина на вълната между 63 и 65 г. с динамиката на световната конюнктура? В тази група има три вълни ЁC добив на въглища на глава от населението (65 г.), добив на чугун на глава от населението (63 г.) и индекси на потребителските цени (63 г.). Както вече отбелязахме по-рано, между две от вълните ЁC добив на въглища на глава от населението, и производство на чугун на глава от населението има значителна синхронност, но фазовото отместване не е малко. Динамиката на индекса на потребителските цени е по-скоро реципрочен спрямо динамиката на другите два показателя, отколкото фазово отместен. Тоест фазовото отместване е толкова голямо, че можем да го определим като реципрочност.

Първите във времето две дълги вълни и на трите показателя имат синхронност, макар и не висока, с динамиката на световната конюнктура. За двата натурални показателя тя е ниска при първата вълна и висока във втората във времето вълна. За ценностния показател е обратно. Впоследствие обаче настъпва асинхронност. Както и при Великобритания причината е, по периодът на тези вълни е по-дълъг от този на вече съкращаващите се дълги вълни на световната конюнктура. Има периоди и на съвпадение, но като цяло динамиката на вълните след втората можем да определим като асихронна спрямо динамиката на световната конюнктура.

Б) Динамиката на вълната на часовата заплата (59 г.) е фазово отместена спрямо динамиката на световната конюнктура.

В) Динамиката на индексите на потребителските цени (53 г.) е фазово отместена спрямо динамиката на световната конюнктура.

Г) Каква е синхронността на трите показателя с дължина на вълната 48 г. ЁC добив на въглища на глава от населението, производство на стомана на глава от населението, БНП на глава от населението ЁC с динамиката на световната конюнктура? Можем да я определим като фазово отместена. Видовете фазово отместване са най-различни. Те се различават при всяка вълна, в различните ] фази. Различни са и за различните вълни в една и съща фаза. Причината е първо, че самите три показателя взаимно са във фазово отместване; второ, че при една и съща дължина на вълната, съчетана с различно времетраене на дългите вълни в икономиката на САЩ в различните периоди ЁC по-дълго в първите две вълни и по-късо в следващите, е неизбежно фазовото отместване.

Д) Трите вълни с ценностни показатели ЁC две вълни на седмичната заплата с дължина съответно 44 и 43 г. и една ЁC на индексите на потребителските цени (43 г.) са в същата ситуация. Дължината на вълната по тези показатели е значително по-кратка, отколкото на първите във времето две вълни на световната икономическа конюнктура, и близка със следващите вълни. Те са силно фазово отместени една спрямо друга, като вълната на индексите на потребителските цени дори е реципрочна с тази на седмичната заплата с дължина 44 г. Така че синхронността на тяхната динамика с тази на световната конюнктура е същата като при горните три вълни. Тя е фазово отместена.

Е) Двете вълни ЁC на часовата заплата и на БВП на глава от населението, с дължина на вълната 40 г., са в синхрон помежду си. Динамиката на БВП на глава от населението е асинхронна с динамиката на първите във времето две дълги вълни на световната конюнктура. След това обаче има пълна синхронност! От края на XIX в. този показател се развива в пълен синхрон с динамиката на световната конюнктура. Това се отнася и за другия показател ЁC на часовата заплата, за когото има данни за същия период.

В заключение можем да кажем, че икономическата конюнктура на САЩ се променя по-скоро синхронно, отколкото асихронно спрямо динамиката на световната конюнктура.

Обобщение. Синхронността на икономическата динамика на изследваните "социалистически" страни с динамиката на световната икономика е ниска. Обратно ЁC динамиката на икономиката на двете развити капиталистически страни е по-скоро в синхрон с тази на световната икономика, отколкото в асинхрон. И това е естествено. Самият Н. Кондратиев определя динамиката на световната икономика чрез изследване на динамиката на икономиката на развитите страни, в частност ЁC на Великобритания и САЩ.

шеста глава

СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ МЕЖДУ ДЪРЖАВИТЕ

Откритите от нас в предходните глави дълги вълни на Кондратиев ни позволяват да направим сравнителен анализ между отделните държави. Това ще покаже дали определен показател в дадена държава се изменя синхронно със същия показател в другите държави.

1. Сравнителен анализ по показатели

1.1. Добив на въглища на глава от населението

Резултатите за откритите дълги вълни на Кондратиев в добива на въглища на глава от населението са обобщени в таблица 6.1.

Таблица 6.1

Открити дълги вълни на Кондратиев в добива на въглища на глава от населението

ПериодБългария ЁC МичелРусия ЁC МичелПолшаЧехословакияУнгарияКитай*Виетнам*ВеликобританияФранцияСАЩ66х65х64х62х61х60х58х53х48хх46хх43х42х41хх* За Китай и Виетнам добивът на въглища не е на глава от населението.

От таблицата е видно, че вълните на Кондратиев се групират според големината на периода си в пет групи ЁC 64-66 г., 58-62 г., 53 г., 46-48 г. и 41-43 г. Третата група обаче се отнася само за една държава, затова няма как да бъде направен сравнителен анализ. Останалите групи са илюстрирани графично на фигурите с номера от 6.1 до 6.4.

Фигура 6.1. Открити цикли със сходни периоди

Фигура 6.2. Открити цикли със сходни периоди (добив на въглища на глава от населението)

Фигура 6.3. Открити цикли със сходни периоди (добив на въглища на глава от населението)

Фигура 6.4. Открити цикли със сходни периоди (добив на въглища на глава от населението)

1.2. Производство на чугун на глава от населението

Резултатите за откритите дълги вълни на Кондратиев в производството на чугун на глава от населението са обобщени в таблица 6.2.

Таблица 6.2

Открити дълги вълни на Кондратиев в производството на чугун на глава от населението

Фигура 6.5. Открити цикли със сходни периоди

Фигура 6.6. Открити цикли със сходни периоди

Фигура 6.7. Открити цикли със сходни периоди

Фигура 6.8. Открити цикли със сходни периоди

1.3. Производство на стомана на глава от населението

Резултатите за откритите дълги вълни на Кондратиев в производството на стомана на глава от населението са обобщени в таблица 6.3.

Таблица 6.3

Открити дълги вълни на Кондратиев в производството на стомана
на глава от населението

ПериодРусияПолшаЧехословакияУнгарияКитай*ВеликобританияФранцияСАЩ59х58х57х56хх52х51х48хх47х41х* За Китай производството на стомана не е на глава от населението.

Фигура 6.9. Открити цикли със сходни периоди

Фигура 6.10. Открити цикли със сходни периоди

Фигура 6.11. Открити цикли със сходни периоди

1.4. Ценност на работната сила

Резултатите за откритите дълги вълни на Кондратиев в индексите на заплатите в индустрията са обобщени в таблица 6.4.

Таблица 6.4

Открити дълги вълни на Кондратиев в индексите на заплатите в индустрията

ПериодЧехословакияВеликобританияФранцияСАЩ ЁC часова заплатаСАЩ ЁC седмична заплата67х66х59х58х54х51х50х44х43х42х41х40ххОт таблицата е видно, че вълните на Кондратиев се групират според големината на периода си в пет групи ЁC 66-67 г., 58-59 г., 54 г., 50-51 г. и 40-44 г. Първата и третата група обаче се отнасят само за една държава, затова няма как да бъде направен сравнителен анализ. Останалите групи са илюстрирани графично на фигурите с номера от 6.12 до 6.14.

Фигура 6.12. Открити цикли със сходни периоди (индекси на заплатите в индустрията)

Фигура 6.13. Открити цикли със сходни периоди (индекси на заплатите в индустрията)