Книгите на ап. Йоан: Книгите и богословско изучаване на написаното от ап. Йоан
Изтегляне 2.3 Mb.
|
Библиография Akin, D. L. Vol. 38: 1, 2, 3 John. The New American Commentary. Nashville: Broadman & Holman Publishers, 2001. Print. Athanasian Creed. http://www.ccel.org/creeds/athanasian.creed.html Barrett C.K., The Gospel According to St. John, Second Edition: An Introduction With Commentary and Notes on the Greek Text. Philadelphia: Westminster John Knox Press, 2009. Print. Bauckham, J. Jesus and the Eyewitnesses: The Gospels as Eyewitness Testimony. Grand Rapids: Eerdmans Publishing Co. 2008. Print. Carson, D.A. The Gospel According to John. Grand Rapids: Eerdmans Publishing Co.,1990. Print. Carson, D.A. and Douglas Moo. An Introduction to the New Testament. Grand Rapids: Zondervan, 2005. Print. Clement of Alexander Eccles. Hist. 6.14.5-7 Dodd, C.H. Interpretations of the Fourth Gospel. Cambridge: Cambridge University Press, 1953. Print. Fenton J. C. The Gospel According to John. Oxford: Clarendon Press, 1970. Print. Findlay, George G. Studies in John’s Epistles, Grand Rapids: Kregel Publications, 1989. Print. Guthrie, Donald. New Bible Commentary Revised. London: Inter-Varsity Press, 1970. Print. Heidelberg Catechism. http://www.ccel.org/creeds/heidelberg-cat.html Hendriksen, John. A Commentary on the Gospel of John. Edinburgh: Banner of Truth. 1964. Print. Kistemaker, S. J., & Hendriksen, W. Vol. 14: Exposition of James and the Epistles of John. Grand Rapids: Baker Book House, 1953-2001. Print. New Testament Commentary. Köstenberger Andreas J. Encountering John: The Gospel in Historical, Literary, and Theological Perspective. Grand Rapids: Baker Academic, 2002. Print. ---. John. Grand Rapids: Baker Publishing Group 2004, Print. Baker Exegetical Commentary on the New Testament. ---. The Missions of Jesus and the Disciples According to the Fourth Gospel. Grand Rapids: Eerdmans, 1998. Print. ---. Theology of John’s Gospel and Letters. Grand Rapids:Zondervan, 2009. Print. Köstenberger and Swain. Father, Son and Spirit: The Trinity and John's Gospel. Nottingham: IVP Academic, 2008, Print. New Studies in Biblical Theology. Kruse, C. G. The Letters of John. Grand Rapids: Eerdmans Publishing Co, 2000. Print. The Pillar New Testament Commentary. Ridderbos, H. The Gospel of John: A Theological Commentary, Grand Rapids: Eerdmans Publishing Co. 1997, Print. Morris, Leon. The Gospel According to John. Grand Rapids: Eerdmans Publishing Co., 1971. Print. The Holy Bible: English Standard Version. 2001, Crossway, Scripture quotations are from The Holy Bible, English Standard Version® (ESV®), copyright © 2001 by Crossway, a publishing ministry of Good News Publishers. Used by permission. All rights reserved. Zugg, Julian. Pauline Theology: In Union with Christ’s Death and Resurrection. Amazon. 1 Eccles. Hist. 6.14.5-7 2 Köstenberger, John 42 3 Köstenberger, John 46 4 Виж Bauckham’s work Jesus and the Eyewitnesses: The Gospels as Eyewitness Testimony Юдейско-римските войни е термин, който обхваща поредица от революционни действия. През 66 г. сл. Хр. избухва първото еврейско въстание, водено от Симон Бар Гиор, а краят на бунта е белязан с превземането на крепостта Масада. През 70 г. е разрушен и разграбен храма в Йерусалим (бел. пр.) 5 Carson and Moo 700,707 Поликарп Смирненски (ок. 70 – 155 г) – ученик на ап. Йоан, дългогодишен епископ на Смирна, умира мъченически изгорен на клада. Ириней Лионски (ок. 135-202 г) – един от църковните отци и епископ на Галия, счита се за първия систематичен богослов, ученик на Поликарп (бел. пр.). Евсевий Кесарийски (263 – 339 г.) – историк, наричан бащата на църковната история, каквото е и заглавието на основния му труд (бел. пр.). 6 Eccles. Hist. 6.14.5-7. 7 За подробно разглеждане на авторството на І, ІІ и ІІІ Йоан и Откровение виж Carson and Moo, 670-675 and 700-707. 8 За подробно изложение по въпроса за датирането виж Carson and Moo, 264-267. 9 Йоан използва Тома като голям кулминационен пример на човек видял и докоснал възкръсналия Исус и провъзгласил Исус за Господ мой и Бог мой! (Йоан 20:28). Тома е пример и очевидец, който вижда и чува, и затова повярва, че Исус е Месията, Божия Син, едновременно Бог и човек. 10 Всъщност знаменията започват след пролога и въведението от Йоан 2:1. Ще използваме заглавията Книгата на знаменията, Книгата на славата, Книгата на страданието (Dodd, IFG 289), или Книгата на последните часове на Исус. 11 Köstenberger, Theology 326. 12 Dodd, IFG 289 13 Ап. Йоан използва думата отгоре пет пъти, земен – седем пъти, небесен – деветнайсет пъти и отдолу – веднъж. 14 Въпреки че разгледахме знаменията в урок 1, трябва да помним, че знаменията и мисията са здраво свързани – и двете откриват Исус. Свръхестествените знамения не са произволни прояви на сила, а са подбрани, за да открият кой е Исус. Те показват Неговата мисия и разкриват Неговата цел. 15 Евангелието „е разказ за въплъщението на Исус, спасителната кръстна смърт и възкресение поставено в контекста на космическия духовен конфликт, който обхваща и небето, и земята. Подобно на книгата на Йов то изяснява, че човешкото съществуване се издига над хоризонталното ниво и е съществено повлияно от вертикалното измерение на свръхестествената реалност” (Köstenberger Theology 293). 16 За подробно разглеждане на тази идея вижте урок 4. 17 Morris 747, 749; Barrett 570. 18 Köstenberger and Swain 185. 19 Понятията на мисията, знаменията и откровението на трите лица на Троицата са много здраво свързани. Знаменията изявяват мисията на Сина пред юдеите: всички, които вярват в Него, ще имат вечен живот. Всяко знамение сочи към една главна тема в евангелието на Йоан, която е, че Исус, като Христос, Божият Син, идва да живее, да умре и да възкръсне отново, за да можем ние да имаме живот и да привличаме други към общността на вярващите. В кулминационното събитие на възкресението Исус е възкресен от мъртвите и носи живот на Своите. В това отношение казваме, че знаменията са свидетелство за мисията. В тази мисия Троицата, личността на Отец, Сина и Духа също така се разкриват в и чрез техните дела. 20 Köstenberger and Swain 175. 21 От гръцки – „утешител”, „помощник” – бел. на бог. ред. 22 Köstenberger and Swain 149 бележка под черта 2. 23 Идва от еврейския глагол „шема” - „слушам”, който е и първата дума (в императив) от цитирания пасаж – бел. на бог. ред. 24 Вижда се също така и в първите четири от Десетте заповеди. От юдеите се изисква да нямат други богове освен Него (Изх. 20:3). Те не бива да изобразяват или да се покланят на друг Бог (Изх. 20:4, 6), трябва да почитат Неговото име (Изх. 20:7) и да отделят един ден в седмицата за поклонение (Изх. 20:8-11). Пазенето на съботата се основава на факта, че Бог е създател и изкупител (Изх. 20:8-11; Вт. 5:12-14). 25 Ап. Павел развива юдейския монотеизъм по същия начин като ап. Йоан (виж І Кор. 8:6 и Павловото богословие от Джулиън Зъг). 26 Köstenberger and Swain 37. 27 За разглеждане на другите абсолютни твърдения „Аз съм”, виж Köstenberger, Encountering 261. 28 Откровението само на Стария завет не е достатъчно. Посланието на Стария завет сочи към Сина и затова се изпълнява в Него. Старият завет също е тип и сянка, откровението в действителното въплъщение е далеч по-пълно. 29 Stibbes 2006, 175, Köstenberg Swain 51 30 За разглеждане на гръцкия оригинал виж Carson 117. 31 „Отец инициира, изпраща, нарежда, възлага и дава; Синът откликва, подчинява се, изпълнява волята на Своя Отец и получава власт. В този смисъл Синът е посредник на Отец... макар, че по-нататък Йоан настоява, че Той е далеч повече от посредник” (Carson 251). 32 Както вече видяхме сътворението е друго дело, което принадлежи единствено на Бога (Йоан 1:1-4). 33 Carson 253. 34 Под понятието „ойкономна Троица” ние разбираме „домостроителното” действие на Троичния Бог спрямо творението. Факта, например, че Той се грижи и съхранява творението (Мат. 6: 28 – 30) се отнася до това понятие. То идва от гръцките думи – „ойкос” – къща и „номос” - закон, ред. – бел на бог. ред. 35 От латински „източник на всичко” – бел. на бог. ред. 36 Bobrinskoy 1999:99, Köstenberger and Swain 183. Йоан Дамаскин (645-749 г.) – християнски богослов, химнограф, и църковен отец. Основният му труд е „Точно изложение на православната вяра” (бел.пр.). 37 Köstenberger and Swain 183. 38 Köstenberger предполага, че думата въведение може да е по-подходяща от пролог (Theology 176). 39 Най-вероятно е пет-странен обратен паралелизъм (хиазъм) със спасението, като правото да станат Божии деца се намира в центъра. 40 За подобен цикъл виж Филипяни 2:5-11. 41 Това е преработен вариант от Köstenberger, Encountering (48). 42 Не защото Духът не е важен или не е извечно съществуващ като Сина. По-скоро в евангелието Йоан развива историческия ход в откровението. Въпреки че Духът работи в служението на Исус, в евангелието на Йоан главното ударение е, че Духът се излива на учениците, едва след като Исус е прославен (Йоан 7:39; 20:17). 43 С идването Си Исус установява Божието царство (Йоан 3), новата Кана (Йоан 2:1-4, 46-48) и открива Божия Син (Йоан 1:13). С възкресението даването на Духа става на първия ден (Йоан 20:22). В идването на Исус има ясно придвижване към новото небе и новата земя на Откровение 21 и 22 гл. 44 Сравнено с гръцката идея за logos като рационален принцип на душата, връх на всички неща (Зенон 336-263 г. пр. Хр. – древногръцки философ, който се опитва да докаже невъзможността на движението, пространството и множеството с парадоксалните си разсъждения – бел.пр.). Филон Александрийски (25-50 г. сл. Хр. – изтъкнат представител на юдейския елинизъм, богослов, апологет на юдейството, свързва догмите на юдейството с гръцката философия на Платон, Питагор и стоицизма и разработва специално учение за логоса – бел.пр.), тълкува logos като платонична идея, Словото е несътворена идея, от която произтича реалното и сътвореното. 45 Köstenberger, Encountering 55. 46 Köstenberger, Theology 179. 47 Carson 127. 48 Köstenberger, Encountering 18. 49 Виж Hendriksen (1:16,17). 50 Коментаторите се разделят по въпроса кое е по-доброто тълкувание. Барет отбелязва, че Йоан никога не казва, че в Стария завет има благодат, така че „благодат върху благодат” говори само за изобилието на Исусовата благодат. Той пише: „Във всяка своя точка християнският живот се основава на благодат и докато той тече една благодат се заменя от друга” (Barret, 168). Други твърдят, че според Йоан благодатта на Стария завет е последвана от по-голямата благодат на Новия завет. Противниците на този довод казват, че стих 17 обяснява стих 16, защото започва с понеже, затова трябва да гласи понеже законът беше даден чрез Моисей, а благодатта и истината дойдоха чрез Исус Христос. В това тълкувание Йоан утвърждава, че благодатта на закона дадена на Моисей е била заменена от по-великата благодат на Исус Христос. 51 Encountering 179. 52 Виж Carson, John за алтернативен прочит на Йоан 1:34, като „Този е избраният”, 152. 53 The Holy Bible: English Standard Version 54 „Първият ден започва, когато група фарисеи е изпратена, за да разпитва Йоан Кръстител (Йоан 1:19-28). На втория ден Йоан Кръстител обявява Исус за Божия Агнец (Йоан 1:29). Третият ден отвежда двама ученика при Исус (Йоан 1:35-42), а четвъртият ден става свидетел на случката с Натанаил. Сватбата от Йоан 2:1-11 се случва на третия ден след това, което при изчисления значи два дни по-късно. Този общ брой от шест дни не изглежда много важен. Всъщност трябва да се прибави още един ден. Това се постига, не като се позоваваме на версията в Йоан 1:41 (ср. бележката), а чрез наблюдение, че когато двамата ученика на Йоан Кръстител се присъединяват към Исус часът е вече 4:00 следобед на третия ден – и те остават с Него до края на деня (1:39). Това значи, че запознаването на Петър от Андрей с Исус става на следващия ден, на четвъртия; разговорът с Натанаил се провежда на петия, превръщането на водата във вино - седмия” (Carson, 167-168). 55 Там е роден видният еврейски равин Симон бен Гамалиил (10 г. пр. Хр. – 70 г. сл. Хр.), пра-правнук на основателят на Мишната и Талмуда – равинът Хилел (110 г. пр. Хр. – 10 г. сл. Хр.). Основите на древния и съвременния юдаизъм са свързани по някакъв начин с Кефар Кана, градът, където Исус превръща водата във вино. – бел. на. бог. ред. 56 Числото шест е символ на греха и несъвършенството в юдаизма. – бел. на бог. ред. 57 Преди празника е традиция евреите да очистят синагогите си, домовете си и градовете си от всичко „квасено”. – бел. на бог. ред. 58 Йоан свързва евангелския разказ със следните празници: (1) Пасхата, изпълнена в Йоан 2:13, 23, (2) юдейски празник (Йоан 5:1), (3) Пасхата в Йоан 6:4, (4) Празникът на шатроразпъването (Йоан 7:2), (5) празникът на освещение (Ханука) (Йоан 10:22) и (6) Пасхата в Йоан 11:55; 12:1. 59 Carson, 182. 60 Carson, 195. 61 За разлика от Йоан Синоптичните евангелия предпочитат да покажат разпъването и възвеличаването като отделни неща. Тяхното ударение е върху историческото повествование, което разделя унижението на кръста, възкресението и възвеличаването на Исус на отделни стъпки. Тъй като говори тематично, Йоан ги съчетава. Кръстът представлява едновременно славата на Исус и пътя, по който хората могат да стигнат до Него. 62 Отец дава правото на Сина да има живот в Себе Си (Йоан 5:26) и при последното от седемте знамения Исус е видян като възкресението и живота. 63 Йоан има два разширени коментара в Йоан 3:15-21 и в 3:31-36. В първия апостолът обяснява и дава приложения на думите на Исус към Никодим. Във втората част той обяснява думите на Йоан Кръстител към Неговите ученици. 64 „Светът е толкова нечестив, че на други места Йоан забранява на християните да обичат света или нещо, което е в него (І Йоан 2:15-17). Няма противоречие между тази забрана и факта, че Бог обича света. Християните не трябва да обичат света с егоистичната любов на съпричастност в него. Бог обича света с лишената от егоизъм, скъпоструваща любов на изкуплението” (Carson, 205). 65 Carson, 207. 66 Пак там. 67 Контра Барет, който твърди, че ап. Йоан не избира да развива идеята за очистването, защото умиването принадлежи на юдаизма, а служението на Исус заменя юдаизма (221). Значението на очистването, кръщението и пречистването в евангелието от Йоан е спорно. 68 Макар хората да са вече осъдени, тяхната присъда ще се издаден в Съдния ден. 69 Köstenberger, John 133. 70 Carson, 261. 71 Карсън поддържа второто мнение, като заявява, че подобно на израза с вода и дух в 3:5 и сл., в дух и истина също е едно понятие. Той се предшества от един предлог в. „Предлогът ‘в’ е един и управлява и двете съществителни... Няма две отделни характеристики на поклонението, което трябва да се принася: то трябва да е ‘в дух и истина’, т.е. със същност, в чийто център се намира Бог”, 225. Така пише и Кьостенбергер, който казва, че Йоан свързва израза дух и истина в израза Дух и истина и така се позовава на личността на Святия Дух (Йоан 14:17; 15:26; 16:13; ср. І Йоан 4:6; 5:6; виж също ІІ Сол. 2:13) (Köstenberger, John, 157) 72 За същия модел говори и апостол Павел в Римл. 1: 16, 17 – бел. на бог. ред. 73 Ап. Йоан прави редица твърдения за Исус. Като започва с това, че Той е по-велик от Йоан Кръстител и Стария завет, че е Божият Агнец, Божият Син, Месията и Спасителят на света. Тук Исус заявява, че е равен на Бога. Йоан използва това твърдение, за да развие връзката между Исус и Неговия Отец. Исус е у Бога и върши Божиите дела (1:1-4). След това апостолът продължава с поредица от седем твърдения Аз съм. 74 Виж Матей 14:13-21, Марк 6:35-44 и Лука 9:10-17. 75 Септуагинта използва думата „момче” в ІV Царе 4. Същата дума (за момче) е употребена само в Новия завет. И двете момчета се споменават мимоходом, и в двата разказа виждаме неверие и впоследствие излишъци от храна. 76 Той е по-велик и от пророците. За подобната връзка между Моисей, Елисей и Изхода, виж Марк 9:2-8, Матей 17:1-8 и Лука 9:28-36. 77 В Синоптичните евангелия ключовата тема е настъпването на царството на самия Христос. Исус знае, че може да стане цар единственото със смирено покорство на волята на Своя Отец, а не чрез сила. Тази идея е изяснена в разказа за изкушаването на Исус. 78 Изход 20:2 съчетава едновременно откровение и заповед. 79 Виж Barrett, 292. 80 Carson, 289. 81 Encountering 261. 82 Köstenberger, Encountering 261. 83 Римокатолическата църква учи, че при Господната трапеза ние буквално ядем и пием Христос. По време на месата Исус се принася отново в жертва и вярващите ядат Неговото реално тяло и кръв. Тази доктрина за транссубстанциацията (претворяване), която утвърждава, че осветени от свещеника хлябът и виното се превръщат в тялото и кръвта на Христос, ние отричаме по следните причини: (1) Изразът да яде (Йоан 6:50) не е буквален, защото иначе щеше да е заповед против Моисеевия закон. (2) Стихове 50 и 53-54 са паралели. Те казват едно и също нещо: (50) Тоя е хлябът, който слиза от небето, за да яде някой от него и да не умре… (53) Истина, истина ви казвам: Ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си. (54) Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот и Аз ще го възкреся в последния ден. Два различни и все пак паралелни начина на представяне на смъртта на Исус показват, че изразът е метафора. Всеки, който погледне на предаването на плътта и тялото на Исус в жертва, когато Той е издигнат на кръста, ще има живот. Най-добре е последните стихове да се четат като обяснение на по-предишния стих. Това не са два, а един начин за спасение. 84 Когато първосвещеникът задава въпроси за Неговото учение, Исус отговаря, че учи открито по синагогите (Йоан 18:19-20). Учението на Исус в Капернаум илюстрира какво е проповядването Му (Köstenberger 217). 85 Carson, 313. 86 Köstenberger, John 253. 87 Carson 346. 88 Юдейската етика разглежда човешкото съществуване като конфликт между добрите и лошите импулси (yeṣer – вътрешно желание, подтик, импулс - виж Талмуда - m. Ber. 9.5). А законът служи да ограничава лошите импулси и да помага да преобладават добрите импулси (Ridderbos 1975: 130–35).. 89 На този етап Йоан сякаш не развива идеята, че Исус дава вечен живот, въпреки че е ясно, че Исус дава живот след смъртта във великия ден на възкресението. 90 Изпитанията, които се стоварват върху Исус, са се стоварвали върху всички Божии светии както в Стария, така и в Новия завет. „В старозаветните времена хората са искали да убият с камъни праведни мъже като Моисей (Изх. 17:4), Исус Навин, Халев (Числа 14:10) и Давид (І Царе 30:6). Стефан, първият мъченик на църквата, е убит заради богохулни твърдения (Деян. 7:57-60). Павел също е бит с камъни, въпреки че спасява живота си (Деян. 14:19; ІІ Кор. 11:25), същото става и с други светии (Евр. 11:37)” (Köstenberger, John 273). 91 Тази част започва с изцеляването на слепородения. В Йоан 10:21 разделеното множество споменава слепеца за втори път, като така посочва, че Йоан 9 и 10 са едно общо пространно изложение. 92 Смисълът на тази кал не е ясен. Карсън предполага, че слюнката има връзка с нечистотата в Стария завет (Лев. 15:8). Като използва слюнка Исус може би отменя старозаветните закони за чистота. 93 Виж също Матей 9:36; 18:12-14; Марк 6:34; 14:27 и Лука 15:1-7. 94 Вратата или портата е често срещана тема. В Стария завет идеята за порти към небето се появява в Битие 28:17 и Псалм 78:23. По същия начин в Новия завет, в Синоптичните евангелия се говори за влизане в Божието царство през врата или порта (Мат. 7:7, 13-14; 18:8-9; 25:10; ср. Деян. 14:22) и Йоан влиза в небесни места през врата или порта (Откр. 4:1) (Köstenberger, 303). 95 За разлика както от Моисей, така и от Давид, да не говорим за нечестивите пастири, Исус действително дава Своя живот за овцете. 96 Известен още като Ханука – или празника на светлината. Той не е предписан от Закона (Тората), възникнал е през 168 г. пр. Хр., когато храмът бива осветен повторно, след като е бил поруган от селевкида Антиох IV Епифан, който поставя и езически олтар в Светая светих. С Ханука се поставя и началото на Макавейския период на управление в Юдея. – бел. на. бог. ред. 97 За пълно разглеждане на връзката между Исус и Отец, виж Carson, 395. 98 Отговорът на Исус е изумителен. Изправен пред лицето на смъртта в ръцете на тълпата, която не е продиктувана от разум или справедливост, Той продължава спокойно да разговаря с тези, които се стремят да Го убият, за да може да повярват. 99 Единствено ап. Йоан записва това знамение – то не е включено в Синоптичните евангелия. В Синоптичните евангелия има записани още две възкресявания: възкресяването на дъщерята на Яир (Марк 5:22-24, 38-42; Мат. 9:18-19, 23-25; Лука 8:41-42, 49-56) и всеобщото възкресение по време на смъртта на Исус отразено от Матей. 100 Глаголът Каталог: ruso ruso -> Урок 10 Кръстът и Божията правда Урок 11 Кръстът примирение и мир Урок 12 Кръстът умилостивение и изкупление ruso -> Пусть всегда будет солнце” Изтегляне 2.3 Mb. Сподели с приятели:
|