Конституционализмът-възникване, развитие и същност. Основни начала на Конституцията на Република България от 1991 г
Административно-териториално деление. Териториални органи на изпълнителната власт
Изтегляне 2.46 Mb.
|
27. Административно-териториално деление. Териториални органи на изпълнителната власт.Административно-териториално устройство (АТУ) представлява политико-административно райониране – различни по степен и вид административни териториални единици (АТЕ), които се намират в определена взаимозависимост и представляват цялостна система. АТЕ са общините, окръзите, областта и др. Правната уредба на АТУ се дава от конституцията, ЗМСМА, ЗТУ на РБ, Законът за териториалното деление на столичната община и големите градове. АТУ съдържа 2 компонента – социален и териториален. Социалният елемент включва социалните общности (населението), а териториалният – териториите като географско пространство с техните инфраструктурни елементи. АТУ съгласно Конституцията е двустепенна. Състои се от 2 вида АТЕ – община и област. Големите градове София, Пловдив и Варна имат по-особен статут на териториално деление.Общината е основна АТЕ, защото в нея се осигурява местното самоуправление – избрани органи на местно самоуправление и референдуми. Общината е юридическо лице, има право на собственост и самостоятелен общински бюджет. Общините могат да определят символи и почетни звания. Жител на общината е всеки гражданин, който живее на територията и е записан в регистъра на населението. Общината има своя територия, граници, население и административен център. Тя се състои от 1 или повече населени места. Наименованието на общината съвпада с наименованието на нейния административен център.Столицата също е община, но има статут на област в същото време. В нея едновременно се съчетава самоуправлението (кмета се избира от населението) с провеждане на държавната политика за развитие на столицата. (Областния управител се назначава от председателя).Областта е административно-териториална единица с административно предназначение. В областта се обединяват държавни органи, които провеждат държавна политика в региона. Областта има територии, граници, население наименование и административен център. Територията на областта е територия на включените в нея общини. Административния център дава името на областта. У нас има 28 области. Те се създават със закон. Границите и административните центрове на областите се утвърждават с указ по предложение на МС.Общините се създават при наличие на следните условия – над 6000 души население, населено място – традиционен център с изградена социално-техническа инфраструктура, максимална пътно-транспортна отдалеченост от центъра на общината 40 км, доказана възможност за финансиране на разходите на новата община със собствени приходи поне в размер на половината от средния за общини и др. Редът за създаване на нова община е следният - подписка от най-малко 25% от избирателите на населените места, които искат да образуват нова община. Искане за създаване на нова община до съответния общински съвет, придружено от подписката и становището на населените места относно наличието на условия за създаване на нова община. Искането се внася за обсъждане на сесия на общинския съвет, които се произнасят с решение в 1 месечен срок. Ако решението е положително, искането се изпраща до областния управител, който го подлага на проверка за законосъобразност. Ако законът е спазен, областният управител предлага на общинския съвет да вземе решение за провеждане на референдум в тези места. Ако вотът е положителен, областният управител внася в 2 седмичен срок писмен доклад до МС. МС взема решение по доклада след писмено становище на министъра на регионалното развитие и благоустройство. Решението се изпраща на президента, който го утвърждава с указ. Указът се обнародва в ДВ и влиза в сила 3 дни след това.Инициатива за създаване на нова община имат и областните съвети, областния управител и МС. В рамките на АТУ има и други АТЕ – кметства и райони.Кметството има територия, граници, население, наименование и административен център. То се създава на територията на общината с решение на общинския съвет. Кметството се състои от едно или повече населени места. Носи името на административния център. За да се създаде ново кметство трябва да има население повече от 500 души и възможност за осъществяване на предоставените от общината функции. Редът за създаване на кметството е следният: искане до общинския съвет чрез подписка на над 25% от избирателите в което се посочват мотивите и възможностите; разглеждане искането в 1 месечен срок и приема решение за допитване чрез референдум; при положителен вот общинският съвет взема решение за създаване на кметство ;областният управител се произнася по законността му в 14 дневен срок; решението влиза в сила от датата на обнародването.
Райони се създават в градовете над 100 хил. души по решение на обществения съвет. Наименованието се определя с акта на създаването му. Райони се създават при наличие на над 25 000 души по предложение на кмета на общината. Общинският съвет обсъжда и приема решение. То се изпраща за публикация в ДВ чрез областният управител, който в 14 дневен срок се произнася по законосъобразността му. Решението влиза в сила от датата на обнародването му. В София са създадени 24 райони с наименования, територия, население и граници.Населеното място има територия, граници и наименование. Биват градове и села и подлежат на регистрация в Единния Класификатор на АТЕ. Наименованието се определя с Указ на президента.Селищните образувания са територии извън строителните граници на населените места, устроени за осъществяване на различни функции. Те имат територии, граници и наименования, но нямат постоянно живеещо население и самостоятелно землище. Територията му се определя от неговите строителни граници. АТУ се извършва със закон, а АТП с указ на Президента по предложение на МС. Промени са сливане, разделяне, присъединяване, отделяне и закриване.Промяна на границите поради отделяне се извършва с местен референдум. Местни органи на изпълнителната власт : в общините това е кметът. Избира се с 4 г. мандат пряко от населението- ЗМСМА.Общинският съвет избира зам.-кметове. Кметът има обща компетентност и неговите правомощия на територията на съотв.община са : ръководство на изпълнит.дейност ; насочва и координира дейността на специалните изпълнителни органи; организира изпълнението на общинския бюджет и дългосрочни програми; осъществява координация и контрол за законност върху дейността на отделните кметове на селища в общината. При дейността си кметът се ръководи от законите, актовете на общинските съвети и решенията на населението. За осъществяване на дейността се издават заповеди. Друг орган на изпълнит. власт в общините са р-телите на специализирани звена- управления,отдели и служби. Те имат специална компетентност. Назначават се и се освобождават от длъжност от кметовете. Работата си извършват на п-па на двойното подчинение, което трябва изрично да е предвидено в закон- напр.- управление на здравеопазването, на просветата и др. В областите е обл. управител. Той е орган с обща компетентност. Назначава се от МС за 4 години. Подпомага се от зам.обл.управител. Правомощията му включват : осигуряване провеждането на държ. политика в областта и защита на националните интереси,законността и обществения ред. Обл.упр-тел издава заповеди. Низови звена : организации и служби с основно предназначение да извършват пряко определена от закона социално- културна , стопанска и др. дейност. Строго погледнато те не са част от държ. апарат като с-ма от държ.органи. 28. Административен акт (AA) – понятие , видове (АА) е юридически акт. Той е властническо волеизявление на административния орган (предимно), издаван въз основа и в изпълнение на закона при осъществяване дейност на изпълнителната власт. С него се установяват подзаконови правни норми или изгражда, изменя или прекратяват едностранно административни правоотношения. При липса на доброволно изпълнение може да се реализира принудително, с административна принуда (пряка акция на държавната администрация). Като юридически акт, АА поражда непосредствени правни последици.АА е волеизявление – с него се нарежда, забранява, разрешава или отказва нещо по волята на административния орган. Това волеизявление може да бъде изразено писмено (най-често), устно (разпореждане до граждани от полицейски органи) и конклудентно - чрез еднозначно разбираеми действия или знаци (регулиране на уличното движение от органи на КАТ). При определени условия мълчанието на админ. орган може да има правно значение (непроизнасяне на админ. орган в срока се смята за мълчание, отказ да се издаде искания акт). Волеизявлението е властническо. Едната страна винаги е админ. орган, който действа от името на държавата и упражнява властническите си правомощия едностранно – без оглед волята и дори против волята на другата страна. Нормативния акт се издава въз основа и в изпълнение на закона. Дейността на органа на изпълнителната власт винаги е подзаконова. Дори да съдържа правни норми, то те са вторични, имат за цел да доразвият и конкретизират законови норми. АА не е законодателен или правораздавателен акт. Той е юридически израз на изпълнителната дейност на държавата. Няма съгласуване на насрещни волеизявления на равнопоставени субекти. Правните последици възникват едностранно, дори когато актът се издава от 2 или повече административни органа. Те съгласуват помежду си волеизявленията си, но не и с адресата на акта. Когато актът се издава по искане на заинтересован правен субект, той пак е едностранно властнически, защото искането е само процесуална предпоставка за започване на производството. АА установява: - задължителни права за поведение (нормативни административни актове) ]създава конкретни права и задължения за неопределен кръг правни субекти (общи административни актове)]създава конкретни права или задължения за точно определени правни субекти (индивидуален административен акт).АА подлежи на задължително изпълнение. Ако не се изпълни доброволно от адресатите му предписанията на държавния орган, то изпълнението му се реализира по принудителен начин (административна принуда) т.нар. пряка акция на държавната администрация. Видове АА : В зависимост от критериите за делене, АА биват различни видове. 1)Според това дали съдържат или не административни норми биват нормативни и ненормативни.Нормативните съдържат общозадължителни правила за поведение, подзаконови норми. Издават се от оправомощените административни органи - МС, министри и ръководители на централни ведомства, общински съвети. Тези правомощия не могат да се делегират. Нормативните административни актове са: постановление, наредба, решения, инструкции и др. Нормативните актове се отнасят до неопределен брой адресати и се прилагат нееднократно, а докато актовете са в сила.Ненормативните АА биват общи (ОАА) и индивидуални (ИАА). ИАА съдържат конкретни волеизявления на административния орган, насочено спрямо конкретен адресат. С тях се разрешава, отказва, забранява или предписва конкретно, обикновено с еднократното му изпълнение, действието му се изчерпва напълно, освен ако не е за по-дълъг период от време или с него не са учредени правни статути.ОАА съдържат конкретна волеизявления спрямо неопределен брой адресати. Това за заповеди. В някои случаи адресатите са ограничени до определени категории правни субекти - студенти, учители, пенсионери, водачи на МПС. Вместо да дава нареждания на всеки от тази група персонално, за управленска икономия се издава общо нареждане до всички правни субекти от тази категория. Той се състои от индивидуални нареждания. С изпълняването им от всеки отделен адресат актът преустановява действието му по отношение на него. (Ако между адресатите няма взаимовръзка. Ако между тях има, актът трябва да се изпълнява цялостно и не се разпада на нареждания ). 2)В зависимост от насочеността на волеизявлението на административния орган – авторът на акта, те биват констативни, декларативни и конститутивни. Констативните АА констатират и удостоверяват факти с правно значение. Констативните актове в широк смисъл на думата включват констативни актове в тесен смисъл на думата (акт за установяване извършването на административно нарушение) и удостоверителни актове (документи). Обикновено констативните актове служат като правна основа за издаване на конститутивни актове. Когато е така, липсва процесуален интерес и констативния акт не може да бъде обжалван (той нищо не постановява и не подлежи на пряко изпълнение). Правото на защита може да бъде осъществено чрез възражения до актосъставителя и след това до органа, който трябва да издаде конститутивния акт (но преди издаването им). Удостоверителните АА подлежат на самостоятелно обжалване. Може да се оспори съдържанието им пред по-горестоящия административен орган. По съдебен ред може да се осигури самоотказът да се издаде документ, а не и съдържанието му. Декларативните АА (актове- решения) признават или отричат съществуването на едно право или задължение. Например отказът да се издаде разрешение за строеж. Този отказ (акта) може да се обжалва както по административен, така и по съдебен ред. Конститутивните АА (разпоредителни) създават непосредствено права и задължения за адресатите и подлежат на пряко изпълнение. Например : по повод за премахване на незаконен строеж. 3)Според инициативата за издаването на административни актове се делят на такива, издадени по инициатива на своя автор, на висшестоящия административен орган, на прокурор, гражданин или организация на граждани. 4)Според характера на съдържанието им, административните актове биват престационни и облагодетелстващи. Първите създават задължения и забрани за адресатите, а вторите представят права и привилегии.5)Според процедурата за издаването им биват административни актове по общата (запазена) и по специална клауза. 6)Според формата на волеизявлението биват писмени, устни, конклудентни и презумитивни (мълчаливи откази);.7)Според това дали адресатите са вътре или извън държавната администрация, АА биват вътрешни и външни. 8)Според времето на действието им биват срочни и безсрочни. ;9)Според автора на издаване : еднолични и колегиални.10)Положителни- не съдържат откази за удовлетворяване на претендирани права, отрицателни- откази. ;11)Според обхвата на териториалното им действие : с национално, регионално, областно, общинско действие. АА нямат обратно действие,действат за в бъдеще. 29.Условия за редовно действие на АА - обща постановка. Компетентност и съобразяване с целта на закона. Условията за правовост на АА по същество обхващат 2 групи условия : едните осигуряват законовия статут на АА- условия за законосъобразност, а другите- техния правилен статут- условия за целесъобразност. Принципът на правовост включва в себе си както п-па на законност, така и п-па на правилност на АА. Издаваните АА при условията на ОС трябва да отговарят и на двете условия за правовост- законност и правилност. А издаваните АА при условията на ОК трябва да отговарят само на условията за законност. Законодателят е постановил изрична забрана на съда и прокуратурата да разглеждат искания за проверка на АА при условията на ОС ,поради неправилност. Прокурорският и съдебен контрол върху АА е само за законност.Останалите контролни субекти обаче, са длъжни да извършват цялостна проверка на правилния статут на оспорения акт. Ако не го направят, ще се счита ,че контролният орган е нарушил закона. Условията за законност на АА са 5 : 1. Компетентност. ;2. Законосъобразност по същество.; 3. Законова цел. ;4. Законова форма.; 5. Законово производство. Условията за правилност на АА ,издавани в условияна на ОС, са 3 : 1. АА да е издаден при упражняване на лична компетентност и правомощие. ; 2. АА да е издаден във време, съобразено с конкретните обстоятелства.; 3. АА да е издаден със съдържание , обусловено от конкретните условия и обстоятелства. Компетентност : - като правно понятие означава съединени в едно права и задължения на администратора да действа, т.е. нормативно признатата способност на даден орган да издаде определен акт. Притежаващият компетентност да издава АА е правно задължен да използва това свое право, щом са налице предпоставките,предвидени в хипотезата на приложимата ПН. Компетентността бива : 1. Персонална - упражняването й е точно от този,когото законодателят е определил да бъде автор на съответния акт. ; 2. Компетентност по материя - в определена сфера на държ.управление.; 3. Компетентност по територия - в определена територия поражда съответни правни последици. Съобразяване с целта на закона - това означава , че при издаването на АА ,авторът трябва да вложи само тази цел, която законодателят желае да бъде постигната.Тази цел, която във всички случаи следва да бъзе законовата цел, може да е поставена във всяка ПН, във всеки правен акт, съдържащ ПН-ми. И материалноправни, и процесуалноправни.И целенасочеността, и целесъобразността са все елементи от правното съдържание на АА, с тази разлика ,че правното съдържание на целенасочеността осигурява законовия статут на АА , правното съдържание на целесъобразността - правилния статут на АА, който е също част от единния правен статут на АА изобщо. 30.Условия за редовно действие на АА- обща постановка. Законосъобразност по същество, форма и производство. Условията за правовост на АА по същество обхващат 2 групи условия : едните осигуряват законовия статут на АА- условия за законосъобразност, а другите- техния правилен статут- условия за целесъобразност. Принципът на правовост включва в себе си както п-па на законност, така и п-па на правилност на АА. Издаваните АА при условията на ОС трябва да отговарят и на двете условия за правовост- законност и правилност. А издаваните АА при условията на ОК трябва да отговарят само на условията за законност. Законодателят е постановил изрична забрана на съда и прокуратурата да разглеждат искания за проверка на АА при условията на ОС ,поради неправилност. Прокурорският и съдебен контрол върху АА е само за законност.Останалите контролни субекти обаче, са длъжни да извършват цялостна проверка на правилния статут на оспорения акт. Ако не го направят, ще се счита ,че контролният орган е нарушил закона. Условията за законност на АА са 5 : 1. Компетентност. ;2. Законосъобразност по същество.; 3. Законова цел. ;4. Законова форма.; 5. Законово производство. Условията за правилност на АА ,издавани в условия на на ОС, са 3 : 1. АА да е издаден при упражняване на лична компетентност и правомощие. ; 2. АА да е издаден във време, съобразено с конкретните обстоятелства.; 3. АА да е издаден със съдържание , обусловено от конкретните условия и обстоятелства.
АА трябва да има точно такава форма на външно изразяване, каквато законодателят е предписал. Формата е външен израз на волеизявлението, което съставлява съдържанието на един АА. Тя може да бъде писмена , устна , конклудентна или презумптивна. По правило формата на АА е писмена.Трябва да съдържа определени задължителни реквизити : наименование на акта, наименование на органа, който го издава, фактически и правни основания за издаване на акта, разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начин и срок за изпълнение, пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва, дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. Наред с писмената форма на АА, е възприета и устната. Тя има своето място преди всичко във вътрешнослужебните отношения в адм. ведомства и учреждения, което се оправдава от характера на тези взаимоотношения и нуждата от по-голяма оперативност при поставянето и изпълнението на задачите по линия на служебното подчинение. Конклудентните АА също трябва да се изявяват в своята типична и присъща ф-ма : съответни подразбиращи се действия или бездействия, отразяващи определени по съдържание юридически волеизявления. Собствена форма трябва да притежават и презумптивните АА - мълчаливите откази или съгласия за издаване на ИАА. Ф-мата се предписва от закона и се изразява в мълчание, бездействие на компетентния да издаде акта орган. 2. Законово производство - става дума за спазване на законно предписаната процедура- производствения ред при издаване на АА. Тази процедура трябва да се спазва от органите , компетентни да издават съответните АА. Предписаната процедура се съдържа в правните източници на адм.процесуално право. Тя е правно задължителна за държ.администрация. Законодателят предписва последователността за извършване на съответните процесуални постъпки и действия- това е гаранция за законността на акта.
Издадените АА трябва да отговарят на условията за правовост. Те са два вида: условия за законност и условия за правилност. Дори само едно от условията за правовост да не е изпълнено, това води до правна порочност, правна недействителност на АА. Неспазването на условията за правовост прави актовете несъобразни, неправилни, порочни и те или не могат да породят обективно правни последици, или ги пораждат условно (докато не бъде забелязана и отстранена тяхната порочност).АА, изградени при условия на ОК (обвързана компетентност) са правови, ако са спазени условията за законност. АА, които се издават при ОС (оперативна самостоятелност) трябва да отговарят и на двете групи условия – законност и правилност, за да се обезпечи техния правен статут в двете му части (законност и правилност).Правната недействителност на АА съставлява негативна правна последица. Не всеки дефект, порок на АА води до тяхната недействителност. Ако порокът е резултат на съществено нарушение на правния статут и дава отражение върху съдържанието на волеизявлението, съдържащо се в АА, то той води до недействителност на АА Важно значение има също в каква степен всяко от условията за правовост не е спазено, т.е. степента на порока. Ако степента на порока е висока, то и степента на недействителност на административния акт е висока. Недействителността е резултат и правна последица на порока.Според степента на порока, недействителността бива пълна и непълна. Пълната недействителност се нарича нищожност. Непълната се нарича унищожаемост. Деленето се извършва само по степента на порока, а не според видовете дефекти (петте изисквания за законност и трите за правилност). Всяко неспазено условие за правовост може да доведе както до нищожност, така и до нищожност на акта. Нищожният акт не изгражда правни последици. Унищожаемият акт поражда предвидените в него последици още от момента на неговото издаване. Той има презумция за законност, и правилност.Важен въпрос е намирането на надежден критерий за определяне кога един административен акт е нищожен и кога унищожаем при всяко едно от необходимите условия за правовост. Когато става дума за материална компетентност, нищожен ще актът, издаден от лице без компетентност да издава актове с такъв предмет. Ако обаче този акт е издаден от висшестоящия орган (било с обща компетентност, било централен), то актът ще бъде унищожаем. Той може да бъде отменен и издаден наново от административния орган, притежаващ специална предметна компетентност за това. При обратния случай (акт издаден от орган със специална компетентност, когато се иска обща), издаденият акт ще бъде нищожен. По същия начин стои въпроса и с неспазване на условието за персонална компетентност. Актовете могат да бъдат нищожни и унищожаеми според мястото на административния орган, издал акта в административната йерархия.По отношение на изискването за законосъобразност по същество, актът може да бъде нищожен или унищожаем според това доколко има пълна или частична липса на обстоятелствата, посочени в хипотезата на приложимата правна норма.Неспазването на изисканата форма също може да доведе до нищожност или унищожаемост на административния акт в зависимост от степента на липсата й. Липсата на мотиви води само до унищожаемост. Неспазването на законовото производство (процедурата) по издаването на административния акт също може да доведе както до неговата нищожност, така и до унищожаемостта му. Критерий е степента на порока. Неспазването на целта на закона също води до нищожност или унищожаемост на издадения административен акт. Критерий за това е дали административния акт се използва за постигане на противообществена или дори престъпна цел или за общополезна цел. При втория случай той ще бъде силно унищожаем. По отношение на условията за правилността на административните актове – тук критерий е до каква степен те отговарят адекватно на въпросите дали да бъде издаден акта, кога и как, какво да съдържа. Недействителните актове не бива да бъдат търпени. Това е в интерес както на администрацията, така и на обществото и отделния гражданин. Нищожния акт не поражда правни последици, но ако адресатът го изпълни се появяват фактически последици. Правно средство за ликвидиране на тези физически последици е обявяването му за нищожен. Това може да стане по всяко време от всяко лице. Унищожаемите актове, макар и с нарушен правов статут изграждат правни последици и адресатите им трябва да ги изпълняват. Законодателят установява къси срокове за оспорване на тези административни актове. Организира се контролен процес, в рамките на който се извършва проверка за наличие на пороци, водещи до унищожаемост на акта и ако се установят такива се отстраняват. Актът или се отменя (пълно или частично) или се изменя. Може да се спре изпълнението му. Решението за възстановяване на правовия статут на унищожаемите актове има сила за в бъдеще – екс нужди. Решението само за административния акт е за напред и заличава с обратна сила всички неправомерни последици от акта. На тази основа засегнатите субекти могат да търсят обезщетение за вредите. Ако е подаден иск за обявяване на нищожност на един акт, а в процеса на контролното производство контролен орган установи, че това е унищожаем акт, той ще го отмени или измени, само ако жалбата или протестът са издадени в срок. Решението за обявяване нищожността на административните актове има силата (отправно действие) от момента на издаване на нищожния акт (обратно действие). На тази основа заинтересованите лица могат да искат пълно възстановяване на фактическото положение. Правният контрол на неправилните административни актове бива административен, парламентарен, самоуправленски, в резултат на който се стига до юридически последици по отношение на главния им статут.Нищожност на АА: свързва се с дълбоко, тежко , съществено нарушение на изискването за законност. Такъв акт не поражда преследваните от автора му правни последици. Нищожният АА- липса на АА. Необходимо е нищожността да се констатира от надлежен орган. Няма давност за нищожност. Съдът и прокуратурата следят служебно за нищ.АА. Нищожен е АА, издаден от некомпетентен орган или когато не е спазена предвидената от закона съществена форма. Унищожаемост на АА : издаден от копметентен адм.орган,който придно е законосъобразен, но в издаването му е допуснато нарушение на някои от изискванията. Най-често при превишаването на власт, при превратното упражняване на власт или при неспазване на закона по същество.За разлика от нищожния, унищожаемият АА поражда визираните в ПН последици и подлежи на изпълнение - той е валиден,но оспорим АА. Той следва да бъде отменен или изменен с нов акт.Това може да стане само при спазване на сроковете за оспорването му.Нищожен ще бъде АА,който нарежда извършването на явно престъпление или нарушение. Нищожен е АА,издаден от лице,което не е орган,или от некомпетентен орган. Нищожност ще има и когато адресатът или обектът не съществуват, или когато се нарежда извършването на нещо невъзможно. 32. Изпълнение на административните задължения .АА-ове са задължителни за своите адресати. Административните задължения възникват от момента на влизане на ААкт в правно действие. За носителя на задължението то възниква от узнаването съдържанието на акта. То може да бъде осъществено по няколко начина – чрез обнародване, връчване на съобщение и пр. Ако в акта има посочен срок за влизане в сила, задължението възниква за адресата с изтичане на срока. От момента на влизането му в действие адресатът може да осъществи доброволно изпълнение на ААкт, ако законът не е разпоредил изрично друго. Доброволно изпълнение може да се осъществи и във фазата на приключилото изпълнение, тъй като с-но АПК преди да пристъпи към принудителни действия, органът по изпълнението определя срок за доброволно изпълнение. Ако задължението не бъде изпълнено в този срок доброволно, се пристъпва към принудително. При административно обжалване действието на оспорения акт се спира до окончателното произнасяне на контролните органи. Също и при съдебно обжалване, освен ако съдът не постанови деблокиране на спирането.Изпълняемостта на акта настъпва с влизането му в действие и продължава дълго това действие. Изпълняемостта не се влияе от начините на нейното практическо осъществяване – доброволно или принудително. Принудителното изпълнение е възможно във всички случаи, при условие, че няма изрична забрана за принудително изпълнение, а именно: административните актове, които поначало не подлежат на обжалване; административните актове, за които при издаването им административния орган е документирал предварително изпълнение или когато законовата норматива предписва незабавно изпълнение; административните актове, които не са били осигурени в законовия срок (7 дни след съобщаването на адресата) по ЗАП за инд. административни актове. С пропускането на този срок актовете стават необжалваеми и могат да се изпълняват принудително: административните актове, които са били потвърдени от административен контролен орган (горестоящия административен орган); административни актове, които са били потвърдени от съда поради неоснователност на жалбата или протеста и решението да е вляло в сила; когато заинтересованата страна декларира, че няма да обжалва акта.Ако акта е необжалваем, по една от горните причини неговото принудително изпълнение е допустимо, само ако срокът за доброволно изпълнение е изтекъл. Принудителното изпълнение се извършва по предвидения в закона ред. Няма принципна разлика в изпълнението на административните задължения, породени от влезли в сила административни и административно-наказателни актове, като се отчитат техните особености, а именно: административно наказателните актове са окончателни (влезли в сила); административно правното задължение да е станало изискуемо. Процедурата по изпълнение на административно правните задължения, се регламентира в административно процесуалното законодателство и се осъществява в рамките на административния процес. Той бива позитивен (изпълнение на административни актове) и санкционен (изпълнение на административно-наказателни). Тези две производства са съставни части от позитивния административен процес и административно наказателния процес, които съставляват единния административен процес – самостоятелен правен отрасъл в правната политика на Р. България. 33. Административен контрол - понятие и видове. Административният контрол -АК е проява на държавно управление,но в контролна форма. Той е изпълнително- разпоредителна дейност на държавните органи. Без него е невъзможно ефективно държавно управление. Извършва се от адм. органи и длъжностни лица, включени в структурата на администрацията. Упражнява се върху всички звена на държ. администрация. Провежда се в самата система на администрацията и от нейните органи. Той поражда админ.- правни последици - админ. права и задължения за своите адресати. АК е своеобразен самоконтрол. Съобразно субекта, който го осъществява бива: 1. Контрол на админ. органи с обща компетентност по отношение на адм.органи с обща компетентност от по-ниска степен; 2.Контрол на админ. органи с обща компетентност по отношение на админ. органи със специална компетентност; 3. Вътрешноведомствен - йерархически к-л; 4. Специализиран - външноведомствен к-л.Контролът, осъществяван от админ. .юрисдикции се извършва също вътре в държ.администрация,но, има административно- правораздавателен характер.1К-лът на адм. органи с обща компетентност по отношение на адм.органи с обща компетентност с по-ниска степен е юридически к-л и специфична контролна изява на на държ. управление. Този вид к-л спада към групата на централистичния йерархически АК. Правната му уредба се дава от КРБ, ЗМСМА и множество специални закони. Типичен пример за такъв к-л е к-лът, който упражнява МС спрямо областните управители и кметове на общини. Субекти на к-ла са адм.органи с обща компетентност - МС,областни управители, кметове на общини. Обекти на к-ли са адм.органи с обща компетентност, които са с по-ниска степен, спрямо осъществяващите к-ла , областни управители, кметове на общини, кметове на райони и кметства. МС може да извършва к-л за законосъобразност и правилност на актовете и другите видове дейности, извършвани от държ.органи с обща компетентност от по-ниска степен, но непосредствено правни въздействия може да прилага спрямо областните управители. Основание за това е факта,че те се назначават от МС. В правомощията на областните управители влиза да осъществяват к-л върху действията и актовете на кметовете на общините- само по отношение на законността на актовете и действията на кметовете, а не и по отношение на правилността. Основание за това е прекият избор на кмета от населението. Кметът на община осъществява к-л върху действията на кметовете на райони, както по отношение на тяхната законност, така и за правилност .2.К-л на адм.органи с обща компетентност по отношение на адм.органи със специална компетентност : той е проява на държ.управление в контролна форма. При него няма изрично овластяване за задължително извършване.Субекти на този к-л са органите, които функционират в адм.система и имат качеството на органи с обща компетентност- МС, областните управители, кметовете на общини, райони и кметства. Всеки от тях осъществява контролните си правомощия съобразно териториалната си компетентност. Органите на държ.управление със специална компетентност са : 1. На централно равнище - министрите, председателите на държавни агенции, държ. комисии, изпълнителните директори на изпълнителни агенции, ръководителите на държ.институции, създадени със закон или с постановление на МС, които имат връзка с осъществяването на изпълнителната власт. 2. На областно равнище - специализираните управленски органи в структурата на областната администрация : управления, дирекции, направления, отдели и др. в лицето на техните ръководители. 3. На общинско равнище : специализираните управленски звена в структурата на общинската администрация - дирекции, отдели, сектори и пр. В лицето на техните ръководители. 4. На равнище кметство : евентуално създадените звена за управление в структурата на кметската администрация в лицето на техните ръководители и отговорни служители. Адм.органи със специална компетентност са и всички низови звена на държ. администрация в лицето на техните администрации и най-вече на техните ръководители. Всички те са обекти на разглеждания к-л. По своя предмет той е всеобхватен. Това е к-л върху цялата дейност на специализираната администрация. МС може да отменя незаконосъобразни неправилни актове на министрите, но не може да ги изменя. Областният управител упражнява к-л върху специализираните управленски органи в структурата на областната администрация.Той ги назначава и освобожава от длъжност. Кметът на общината ръководи и координира дейността на специализираните звена, назначава и освобождава от длъжност началниците и служителите от общинската администрация. Обл.управител и кметът на общината са компетентни да упражняват к-л върху ръководителите на низовите звена на администрацията в съответната територия, независимо дали те са на централно подчинение или са в системата на органите на местната власт, т.е. те са на двойно подчинение. Адм.актове на специализираните органи на общинския съвет се обжалват пред кмета на общината .Той е длъжен да се произнесе по тях с решение, с което да ги отмени изцяло или отчасти като незаконосъобразни или неправилни, или отхвърли жалбата или протеста. Същите правомощия има обл.управител по отношение на индивидуалните АА, издадени от специализираните органи в областната администрация. Кметът на общината и обл.управител имат качеството на административнонаказващи органи по отношение на специализираната администрация на своите управленски структури. Това е проява на админ.правораздаване, а не на държавно управление. Когато се установи, че контролираните субекти са извършили престъпление, контролните органи с обща компетентност са длъжни да уведомят прокуратурата, за да предпреме мерки за наказателно преследване. 3.Вътрешноведомствен- йерархически к-л - ВВК: осъществява се от всеки ръководител на ведомство. Ведомство : сбор от еднородни или сродни специализирани служби, включени в една централизирана с-ма, начело на която стои държ.орган със специална компетентност. Правното основание за извършване на ВВК е ръководното място ,което заема всеки ведомствен ръководител. Затова контролната компетентност на субекта на този вид к-л не е нужно да се предоставя от законодателя. Тя е включена в административната правосубектност на всеки ръководител в държ.администрация. Контролната компетентност е продължение на ръководната компетентност на ръководителя , а осъществения от него к-л е управление в контролна форма. При разглеждания к-л централистичния момент е особено силно подчертан, затова и той обикновено се нарича йерархически.Въпреки че този принцип е присъщ на всеки от видовете адм.к-л. Този к-л протича изцяло вътре в дадено ведомство ,затова се нарича и вътрешноведомствен. Неговите субекти и обекти са от състава и структурата на това ведомство. Субектите му са ръководителите на съответните ведомства : министърът на всяко министерство, ръководителят на всяко централно ведомство, пряко подчинено на МС, ръководителят на всяко управленско специализирано звено в структурата на отделното министерство. Обектите му са адм.ръководители на по-низшестоящите управленски звена в съответните йерархически изградени ведомствени системи, както и на целия персонал на тези звена. ВВК е общ, а не специален. Той обхваща всяка адм.дейност, осъществавана в дадено ведомство. Може да бъде превантивен, текущ и последващ, като първите 2 вида са преобладаващи. Извършва се както по отношение на законността , така и по отношение на правилността на издаваните АА. Извършва се служебно от съответния ръководител .Методите и формите за извършване на ВВК са най-разнообразни : изслушване на отчети ,справки,анализи, проверки на матер.-технич. база, служебната дисциплина, ревизии и т.н.ВВК не се осъществява върху адм.юрисдикции. 4. Специализиран външноведомствен к-л: той е част от специализирания адм.к-л. Извършва се от едно адм.ведомство по отношение на друго, които се намират в системата на държ.администрация. СВВК се извършва на специално правно основание. Законодателят е овластил изрично със закон определени адм.органи да го извършват. Субекти на СВВК са ръководителите на овластените да го извършват адм.ведомства - функционални и отраслови. Обекти са онези адм.ведомства, ръководители и длъжностни лица,които осъществяват управленска функция или дейност в предмета на конкретния вид к-л. СВВК бива най-различни видове според предмета : екологически, санитарен, митнически и пр. Може да бъде и превантивен , текущ и последващ, като последващият преобладава. По своя предмет СВВК е ограничен. Той се извършва само върху част от дейността на контролираните обекти. СВВК е преди всичко к-л за законосъобразност,поради което се нарича и надзор. До известна степен се извършва преценка и на правилността на действията на контролираните органи при осъществяване на предоставената им ОС. СВВК е формализиран,извършва се по правно предписани методи и форми. Най-типични от които са : запознаване с наличната документация, изискване на извлечения, преписи и оригинали на документи, обяснения, ревизии и пр. Мерките за контролни въздействия при СВВК са строго регламентирани. Контролният субект не разполага със свободата да преценява вида и естеството на мярката за въздействие. Той не може да налага дисциплинарни мерки, не може да отменя или изменя незаконосъобразни и неправилни актове на администрацията. При констатирани дисциплинарни нарушения прави предложение до компетентния ръководител на контролираното ведомство за налагане на дисциплинарно наказание.При констатирани престъпления сигнализира на надлежния прокурор за образуване на наказателно преследване на виновното лице. СВВК може да прилага ПАМ. Такива са : запечатване на складове,спиране на производства и пр. Адм.-наказателната дейност, извършвана от субектите на СВВК е проява на административно правораздаване в административна форма. Органът на СВВК действа в качеството си на адм.-наказателна юрисдикция. 34. Прокурорски и правораздавателен надзор върху администрацията. Прокурорският надзор-ПН е специфичен вид държ.к-л.Той се основава на специалното овластяване ,възложено на прокуратурата от КРБ, ЗСВ и др.законови актове. ПН е един от контролно- гаранционните способи за законност в държавното управление. Упражнява се от органи ,изградени извън администрацията и се осъществява от професионалисти - прокурори. Прокуратурата, която извършва надзора , е независима и самостоятелна в дейността си държ.система , призвана да следи за точното изпълнение на законите. ПН за законност представлява по същество активна дейност за разкриване, установяване и оценка на нарушенията, тяхното отстраняване и пр. В хода на надзора се реализират и функциите му- превантивна, възстановителна, правновъзстановителна и по осъществяване на дейността. ПН се осъществява в няколко форми : 1. Общ надзор на прокуратурата. 2. Съдебен надзор на прокуратурата. 3. Надзор върху местата за лишаване от свобода и задържане. Всички видове ПН имат в предвид поведението на държ.администрация и чрез осъществяването си целят то винаги да е законосъобразно. Т.е. те са способи за осигуряване на законност в държ.управление.Субекти на ПН са главният прокурор на републиката и подчинените му прокурори. Гл.прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори. Обект на прокурорския надзор за законност е: цялата администрация и по-конкретно МС, министри и ръководители на централни ведомства, областни управители,кметове, ръководители на администрациите в низовите адм.звена, длъжностни лица в структурите на държ.администрация. Предмет на ПН е дейността по държавно управление от гл.т. на нейната законосъобразност, а не за правилност, както и правораздавателната дейност на админ.юрисдикции. ПН е своеобразен контролен процес,който обхваща 2 етапа : 1. Установително- аналитичен. 2. Надзорно- въздействащ. През първия етап се осигурява разкриването и оценяването на действителното състояние на законността в държавното управление. Мерките за надзорни въздействия отразяват втория стадий в надзорния процес. Методите и формите на прокурорски надзор са най-разнообразни, като повечето от тях са посочени в ЗСВ.Прокурорът при осъществяване на надзор може : да изисква документи, сведения , обяснения; да извршва проверки; да възлага на други органи да извършват проверки и да предоставят заключения; да призовава граждани, да търси съдействие от държ.органи при изпълнение на правомощията му и т.н.Основно прокурорско средство за въздействие при общия надзор на прокуратурата срещу незаконосъобразни актове на администрацията е протестът. Други мерки за въздействие са : предложение до админ.органи за отстраняване на правни нарушения- до допусналия нарушението или до висшестоящия орган ; предложение до компетентните органи за привличане на виновните лица към съответна правна отговорност - админ.-наказателна,дисциплинарна, гражданска, финансова ; правене на предложение за налагане на имуществена санкция на ЮЛ; образуване на прадварително производство , когато нарушението е престпление; разпореждане за извършване на предварителна проверка; изпращане на сигнали до надлежни адм.органи; отстраняването от самоуправство и незабавно освобождаване на всеки незаконно задържан.Мерките за надзорни действия олицетворяват активната страна на надзорния процес и целят определени промени в посока на укрепване на законността,нейното възстановяване,ако е нарушена и реализиране на правните отговорности спрямо отговорните лица. Съдебният к-л - СК е важен способ за законност в държ.управление. Той е винаги последващ к-л за отмяна, а не по същество .Освен това не всички актове подлежат на СК.СК върху държ.администрация е вид адм.правораздаване, което се осъществява в съдебна форма при спазване на строги процедури.СК е способ за законност в държ.управление, който е изграден извън администрацията.Според съдебният орган Ск бива извършван от общи съдилища -ОС и РС и от ВАС. Според правния акт и предмет на СК, той бива- за к-л на норматинви АА, за ИАА, за ОАА, за наказателни постановления и други адм.-наказателни актове , за касационен к-л на съдебни актове, издадени по повод оспорени наказателни постановления, за оспорени АА, за к-л на влезли в сила АА и адм.-наказателни актове. Според предмета СК бива : за решаване на спорове за законосъобразност, спорове за подсъдност, за тълкуване прилагането на закона в адм.правораздаване. СК може да се осъществява по общата клауза за ИАА и нормативни АА и по специалната клауза за контрол на обши, индевидуални и норм.актове и за реализиране на нак.отг-ст. Специалната клауза винаги има надмощия. СК може да бъде редовен и извънреден - върху влезли в сила правораздавателни актове. Обект на СК са оспорените пред надлежните съд.органи адм. актове и наказателни постановления. Предмет на СК е конкретен адм.-правен спор, който е винаги за законосъобразност на съответния акт. Методите и формите за СК са правно регламентирани. Чрез тях се събират нужните доказателства,въз основа на които се правят анализ и оценка на фактите и се взема правораздавателно решение. В резултат на СК се прилагат мерки за контролни въздействия спрямо атакуваните АА и наказат. постановления. Мерките са следните : спиране изпълнението на атакувания акт, отмяна и изменение на съдържанието.Решенията на ВАС по препирни за подведомственост и подсъдност на адм.спорове са също мярка за контролно въздействие. Адм.юрисдикции извършват правораздавателни функции наред със съдилищата при условията на общата и специална клауза за решаване на адм.спорове от различен вид. Контролът , осъществяван от адм.юрисдикции бива 2 вида : върху законността на ИАА и за проверка на законовите основания на повдигнатите обвинения за извършени адм.нарушения. И в двата случая той има правораздавателен характер и е израз на административно правораздаване. Функционирането на адм. .юрисдикции е паралелно със съдебното правораздаване,осъществявано от съдилищата. Правното основание за извършване на контрола от адм.юрисдикции е изричното законово овластяване за това. Това овластяване става по 2 начина : единият е : законодателят с отделен закон или законова разпоредба учредява адм.юрисдикция като обособено правораздавателно тяло в структурата на определено адм.ведомство или на определен адм.орган в системата на местното самоуправление. Другият начин е : законодателят с отделна законова разпоредба овластява изграден преди това адм.орган да осъществява и правораздавателна дейност. Субекти на контрола са адм.юрисдикции. Една част от тях са колегиални правораздават.органи, а друга, по-голяма част ,са еднолични адм.органи - ръководители на централни ведомства, областни управители , кметове и др. Обект на контрола при оспорване на ИАА е адм.правния спор за законност на АА, с който юрисдикцията е сезирана. Обект на к-ла за реализиране на адм.-наказат. отговорност, е извършителят на адм.нарушение. Предмет на к-ла при решаване на адм.спор за законност на ИАА е само преценката относно законосъобразността му. Предмет на к-ла при решаване на адм.-наказателен спор ,е законовата обоснованост на съставения акт или прекратената съдебна или прокурорска преписка, която е изпратена на адм.юрисдикция. К-лът, извършван от адм.юрисдикции винаги е за законосъобразност. Методите и формите са точно регламентирани от закона. Правораздавателната дейност на адм.юрисдикция не подлежи на адм.к-л от страна на ръководителя на адм.учреждение , а само на съдебен к-л. Обикновено правораздаватерните актове на адм.юрисдикции подлежат на ревизия от ВАС. Правораздавателните актове на някои юрисдикции не подлежат на съдебен к-л напр. : влязлото в сила решение по повод законосъобразността на ИАА. Каталог: referats referats -> Специализирани микропроцесорни системи (курс лекции) Учебна година 2008/2009 referats -> Програмата Internet Explorer referats -> Високоскоростни компютърни мрежи. Високоскоростни км-класификация referats -> Бройни системи основни бройни системи referats -> Морфология и расология съдържание referats -> 1 Строеж на атомите – модели Ръдърфор, Бор, квантово механични представи основни принципи, атомни орбитали, квантови числа referats -> Международно наказателно право понятие за международното наказателно право referats -> Тема 11. Връзка на асемблер с езиците от високо ниво referats -> Въведение в операционите системи referats -> Тема първа Изтегляне 2.46 Mb. Сподели с приятели:
|