Конституционализмът-възникване, развитие и същност. Основни начала на Конституцията на Република България от 1991 г

Децата, останали без грижа на близките си, се намират под особена закрила на д-вата и общ-вото. Създадените от д-вата заведения за отглеждане на тези деца, не получават достат. ср-ва, за да могат да осигурят норм. условия за живота, развитието и възпитанието на тези деца.

С обобена закрила се ползва жената-майка, на която се сигурява платен отпуск преди и след раждане, безплатна акушерска помощ. (само в публ. здравни заведения) , облекчаване на труда и др. благопри. условия.
11. Основни политически права на гражданите. Условия и ред за реализация. Гаранции.

Те създават възможност гражданите да участват в пол. живот и в осъществяване на държ. власт или в дейността на държ. органи. Една част от пол. права са формулирани в съотв. с Пакта за гражд. и пол. права. Пол. свобода е възможността на гражданина по вътр. убеденост и свободно да определи своето поведение в пол. живот и отн. си към пол. институции (в осъществяване на публ. власт). Тези права се реализират чрез правоотн. между гражданите и пол. институции. Видове пол. права:

1) Избират. право- то дава възможност за участие във формиране на държ. представителни и др. изборни органи. Чрез избир. право гражданите конституират пол. представителство. Чл. 42 ал. 1 – гражданите, навършили 18 г. възраст имат право да избират държ. органи, да бъдат избирани в местни органи и да участват в допитване до народа. Лишени от тези права са гражданите, поставени под запрещение и изтърпяващи наказание – лишаване от свобода. З-ни за организиране и провеждане на избори: ВНС, нап. представители, президент и вице, местни, З. за допитване до нарова

2) Свобода на словото- К. постановява, че печатът и др. ср-ва за мас. инф-я са совободни и не подлежат на цензура(чл.40). Това е форма за осъществяване свободата на словото и да се изразява мнение по въпроси от общ-пол. живот; свобода на убеждение. Това е фундамент. принцип на вс. демокр. общ-во (свобода на кандидат за нар. представител, партии и коалици на достъп до ср-вата за мас. осведомяване). Своб. на словото предполага утвърдено вътрешно чувство у гражданина за свобода на мисълта, убежденията и мненията. Св. на слов. е фумдаментален принцип, в/у който се основава съществуването. и развтието на всяко дем. общ-во.Правните субекти са равнопоставени при упражняване на св. на сл. чрез ср-ата за масово осведомяване и печата.

Своб. на печата и ел. медии не е абсолютна.Тя може да бъде ограничавана в в случаите и по начин, определен в К. Ограничения:

а)спиране на печатно издание- със съд. акт се прекратява издаването на един информац. носител;

б)конфискация- отнемане по реш. на съд. власт на 1 или повече броеве на едно период. издание, без то да се спира.

3) Право на събрания и манифестации (чл. 43)- гражд. могат да се събират мирно и без оръжие.. Това са форми на колект. изразяване на отн. на гражданите към пол., икон., култ. и др. въпроси. Уредени са в Закона за събрания, митинги и манифестации.

4) К. регламентира правото на ражданите свободно и доброволно да се сдружават – чл. 44. това е осн. право на личността. То “съчетава либералната идея за свободата на индивида с колективистичната идея за обединяване усилията на повече хора за подтигане на определени цели”(РКС ном.10,1994) По смисъла на К. сдруженията на гражданите са разнородни по х-р и цел обществ (недърж). формирования.Два вида сдружения:

а) организации за постигане на стоп. цели- кооперации

б) организации с идеална цел.- според предмета на дейност да се подразделят на пол. партии, синдик. формации и с др. идеална цел.

К забранява (чл. 44 ал.2) създаването на организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, терит. цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религ. вражда, към нарушаване правата и свободите на гражданите, както и организации, които създават тайни или военизирани структури или се стремят да постигнат целите си чрез насилие.

Сдруженията на гражданите се регистрират в съда и на това основание придобиват кач-во на ЮЛ. Сдлуженията на гражданите с идеална цел се регистрират по реда на ЗЛС, Зпол.Партии, ГПК, КТ. Сдружеията на граждани със стоп. цел – З. за кооперации и за ЖСК.

Държавата и многопарт. с-ма са гарант за полит. свобода на гражд., но въпреки това пол. процеси в общ-ото не трябва да се идеализират. Все още съществ. завоалирани форми на ограничав. на пол. своб. у нас.

1. 
   Пропорц. система- прилага се в многомандатни райони ( в 1 район се избират множество депутати); депут. мандати се разпределят м/у партиите пропорционално, според получените действит. гласове. Ако се прекрати мандатът на избран кандидат- мястото му се заема от следващия в листата (без нови избори).
   
2. 
   Мажоритарна ИС- обикновено в едномандатни райони ( от всеки район се избира един депутат); избран е този, който е получил повече от ½ от действит. гласове; ако няма такъв- втри тур, в който уч-ат двамата с най-голям брой гласове и за избран се счита този, който е получил най-много гласове. Ако се прекрати мандатът на избрания кандидат- нови избори ( частични- само в съответния район)
   
3. 
   Смесена ИС- прилагана у нас в кратки периоди от време. За пръв път 1911-1912г. През 1990г. е приложена за избор на ВНС
   

ИП е комплексно- то вкл. и др. права, свързани с участие в подготовката и произвеждането на изборите- издигане на кандидати, обсъждане на кандидатури, участие в състава на избирателните комисии и др.

ПРИНЦИПИ на ИП- констит. закрепени- чл.10 К:” Изборите, националните и местните референдуми се произвеждат въз основа на общо, равно и пряко ИП с тайно гласуване.”

а) общо ( по- точно всеобщо) ИП- всички пълнолетни граждани, с изкл. на запретените и изтърпяващите наказание лиш. от св.

Гаранции: служебно вкл. в списъците, прдварителното им обявяване и възможност да се поправят грешки, произвеждане на изборите в нераб. ден, избир. райони и местата се определят така, че да улесняват избирателите и др. Посегателството в/у ИП е престъпление.

б) равно ИП- всеки избирател има право на един глас; гласът на един избирател е равен с гласа на всеки друг избирател(чл.4 от ЗИНП) ; на практика последното е неосъществимо, защ. избир. райони са различни по брой на избирателите.

Гаранции- контрол да не се гласува два пъти

в) пряко ИП-изб-те гласуват непосредствено за органите

г) тайно гласуване- не подлежи на контрол и се запазва анонимността на волеизявлението; това е възможност за своб. изразяване на волята.

Гаранции- спец. кабини, без прис. на др. лица. Нарушаването на тайната на гласуване от длъжностно лице и лице от състава на комисията е престъпление (чл.169 НК).

1.Определение- изборите са с-ма от юридически регламентирани от закона условия и действия, които се осъщ. в определен логически ред в процеса на подготовката и провеждането им и при отчитане на резулт. от гласуването. Те са способ за подбор на представители в изборните органи чрез гласуване.

2. Организация на изборите- с-ма от процесуални действия и необходими условия, осъщ. от пол. дееспособни субекти в строго определена лог. последователност, които имат за свой резултат конституирането на представителни органи от избирателния корпус. Процес. действия се осъщ. в законодателно определена по време последователност.

Субекти на процесуалните избир. отн-ия са пол. деесп. граждани, пол. партии, общ. институции, Д органи и длъжн. лица. Тези субекти са страни на широк кръг првоотношения, които възникват на разл. етапи в пр- са на подг. ипров. на и-те.

Организационно- технич. подг. се изв. от МС, обл. упр-ли, кметовете и др. правни субекти.Финансивите разхиди по подгот. се поемат от Д бюджет. Но в ЗИНП-2001г. е постановено: разходите за бюлетините за гласуване да с поемат от партиите, коалициите и незав. кандидати. Чрез з-на се въвежда колект. имуществем ценз, който ще отстрани от избирателния процес пол. формации и незав. кан-ти, които не са в състояние да поемат тези фин. разходи. Всякакви книжа- заявления, жалби, удостоверения и др.док-ти са освоб. от такси.

Орг-та на изб. вкл.:1) насрочване (2 месеца преди това); 2) определяне на границите на избир. райони и секции,3) състав. на избир. списъци- бълг. граждани 18 г., деесп. и адресно регистрирани в дадена община; 4) образув. на избир. комисии- 60 дни преди изб. ден от президента се назначава ЦИК (за НС и местни органи) и от НС ( за президентски), РИК (при НС и презид избори) и ОИК (при местни изб-и). РИК и ОИК – от ЦИК- 45 дни преди изборите;5) издигане и регистриране на кандидатите- в ЦИК- 40 дни преди това; 6)предизборна агитация- 30 дни преди и-те и приключва 24 часа преди изб. ден; 7) гласуване- тайно, лично; 8) определяне на изб. резултати- недейств. бюлетини- без плик,не са по установ. образец, повече от 1 бюлетина на разл. партии, пуснати в плика.

През късното средновековие се появяват съсловните представителни органи. Парламентаризмът в класич. си вид се утвърждава в края на 19 в.

П- змът се х-ра с наличието на специален представителен орган- парламент, който е титуляр на законод. власт. Но наличието на п- мент не е достатъчно, за да се определи режимът като парламентарен. П- ментът трябва да стои в основата на публичн. власт, да заема приоритетно положение в нейната организация.П- змът е режим на управление, при който парламентът е титуляр на закон. власт и в същото време упражнява пол. контрол над правителството. Х-ра се със следните белези:

-разграничение и разпределение на функциите в с-мата от органи на изп. власт и по- конкретно м/у Д глава и правителството; Д глава не е абсолютен носител на изп. власт.

- полит. отговорност на прав. прд п-мента.

Условия за съществуване на парлам. режим са: реална демокрация, политически плурализъм, изборност на парламентарния състав и др.

България е република с парламентарно управление.

Има и монархически п-зъм (Англия, Белгия идр.)- Д глава (монарх) има право на абсолютно вето над приетите закони; той традиционно открива избрания п-мент с “тронно слово”.

Парламентаризмът се развива- оформя се т.нар. “ рационализиран парламентаризъм”. Насоките са главно 2:

• 
  подобряване дейноста на депутатите ( у нас глава 10 от Правилника);
  
• 
  стабилизиране на отнош. м/у п-мента и правителствотв, недопускане случайно бламиране ( напр. у нас, когато НС отхвърли предложението за вот на недоверие на МС, ново предложение на същото основание не може да бъде направено в следващите 6 мес.).
  

Срокът на пълном. На НС се прекратява с изтичане на 4-год. Мандат или от деня на предсрочното му разпускане. Срокът на пълном. на н. представители се прекратява с изтичане на легислатурата ( лат. Legis- закон, latus-внесен ) на НС, освен ако мандатът на нар. представител не бъде прекратен предсрочно на основания, предвидени в чл. 72 К: при подаване на оставка; при влизане в сила на присъда за лиш. от своб. или когато изпълн. на присъдата не е отложено; при устанивяване на неизбираемост на депутата или несъвместимост; при смърт.

В условия на война, военно или др. извънредно положение, настъпило след изтичане на мандата на НС, то може да продължи срока на своите пълномощия до възстановяване на статуквото, след което в срок от 2 месеца се насрочват избори за ново НС.

Срокът на пълном. на НС може да се прекрати предсрочно според К (чл.99, ал.5 ), ако се изчерпят вс. К възможности парламентът да състави правителство.Тогава презид. разпускаНС, назначава служ. пр-во и насрочва парлам. избори. Презид. не може да разпуска НС през последните 3 мес. на своя мандат.

Предсрочно прекрат. на мандата на НС може да има и ако повече от ½ от н. представители трайно го напуснат.

Мястото на НС в Д организация се обуславя от неговите правомощия, от начина на образуване и от състава му. НС притежава законодателни правомощия на единствен законодателен орган в РБ. Само то може да приема, отменя и изменя закони. Законодателните правомощия на НС не могат да бъдат делегирани или отстъпвани.

НС притежава “ компетенция за компетенциите”. То е компетентно да определя компетенциите на др. Д органи, тяхната организация и правомощията им, като приема устройствени закони, уреждащи статуса им. Такива са З за К съд, З за съд. власт, З за местн. самоуправление и местн. адм-ция и др.

Актовете на НС имат висша юр. сила в сравнение с актовете на др. Д органи.

Организация на Нс обхваща свикването, откриването на новоизбраното НС, неговото конституиране и образуването на постоянни комисии.Към организацията може да се отнесе и обособяването на парламентарните групи, макар че те не са органи на НС, но К и ПОДНС им възлагат определени дейности. Конституирането е началният момент, от който започва да функционира НС.

К в чл.73 постановява, че организацията и дейноста на НС се осъществява въз основа на К и на правилник, приет от него.Това е Правилникът за органозацията и дейноста на НС, вкойто намира израз “регламентарна автономия” на парламента.

ПОДНС е нормативен акт.Субекти на правооотношенията,породени от неговите норми, са самият парламент, неговите органи и НПелисамо по излключение-други ФЛ или ЮЛ.Затова някои автори смятат, той не е НА.

Новоизбраното НС се свиква на първо заседание най-късно 1 мес след избирането му-от президента.Ако той не го свика в срока-1/5 от НПели (чл75 К)

. 2.Избиране на ръководни орагани.прдедател,четирима заместник-председатели-по един от всяка парламентарно представена коалиция, регистрирана за самостоятелно участие в изборите на 17.06.01 г.-с обикновено мнозимство.

Председателят запазва качеството си на НПел, но ако иска да участва в разискванията, заседанието трябва да се ръководи от зам-председател.Той има представители и организационни функции (чл.77 К):

-представлява НС

-предлага проект за дневен ред на заседанията;

-открива, ръководи и закрива заседанията и осигурява реда при провеждането им;

-обнародва решенията, декларациите и обръщенията, приети от НС;

-организира международни връзки на НС;

ПОДНС добява и други функции,напр; разпределя законопроектите по комисии,упражнява бюджета на НС, контролира издаването на ДВ и др.Той може да създаде Консултивен съвет по законодателство ,

Председателят е вътрешен орган на НС ( “пръв между равни”), той не заема самостоятелно място в йерарическата с-ма на ДО.Зам-председателите подпомагат п-теля о осъшествяват възложени им от него дейности.Зам-председателите на НС и председателите на ПГ или техни пълномощниици образуват Председателският съвет, който подпомага председателя на НС.

НС избира и 11 секретари измежду НПели, които дежурят на заседанията и изпълняват различни органзационни функции.Председателят назначава квестори, които не са органи на НС, а са служители в помощ на председателя,главно за охрана.

3. Формиране на помощни органи – пост. и временни комисии (чл.79 К)

а) постоянни-подпомагат дейноста на НС и упражняват от негово име парламентарен контрол, имат относително постоянен състав, действат през целия мандат на НС.Сега , в 39-тото Нс, те са 21:по икономическа политика; по бюдгет и финанси;по правни въпроси;по местно самоуправление; регионална политика и благоустройство;по външна политика,отбрана и сигурност,за борба с корупцията и др.Те могат да образуват подкомисии и работни групи.Пк разглеждат законопроекти,изготвят докладо и др.

б) временни-по конкретен повод: за проучване ( събиране на информация) и извършване на анкети (проучване във връзка с неправомерни действия).

4. Парламентарни групи-минимален брой-10 НПели;образуват се според партийната принадлежност или политическата ориентация и се вписват в специален регистър;имат председатели.

5. Избиране на секретари и квестори, които изпълняват спец. Функции.

ЗАСЕДАНИЯ – откриват се от председателя или зам. му. Засед. Може да се проведе, ако присъстват повече от половината н. пр-ли, т.е. при наличието на кворум. Ако засед. се провежда, но се установи, че вече не е налице кворум, предс. го прекратява.

КВОРУМ – присъствие на определен минимален бр. нар. пр-ли, за да може да се проведе заседание. Кворумът зависи от изисквашото се мнозинство за птиемане на съответните актове. За провеждането на засед., на което ще се приемат закони, квор. е повече от ½ от вс. н. пр-ли – най-малко 121. За исменения и допълнения на К кворумът е по-висок ( квалифициран )- 180 или 160 н.пр. Кворумът е основата в/у която се изчислява мнозинството.

МНОЗИНСТВО – изискващият се брой гласове, к. трябва да получи един проект за акт, за да се превърне в закон, решение, правилник и т.н. НС прилага 3 вида мнозинства: обикновено, абсолютно и 2 вида квалифицирано. Обикн.мн.- повече от ½ от гласовете на присъстващите н.пр-ли; абсол. мн-во – повече от ½ от гласовете на вс. н. пр-ли; квалиф. мн-во – гласовете на ¾ или 2/3 от н. пре-ли.

15.Законодателна дейност и законодателен процес. Актове на Народното събрание.

I.Закон. дейност.

Според принципа за разделение на властите НС е титуляр на законод. власт и осъществява най-важнота ф-я в д-вата – законодателната (тя е първична нормотворч. дейност, к. предхожда и определя обхвата и реда на дйност на др. 2 власти). НС осъществява закон. власт в сътрудничество с др. държ. органи- МС захранва НС със законопроекти ( има право на законодателна иниц.), президента – обнародва приетите закони или упражнява правото си на отлагателно вето и др.

Чрез закон. дейност се реализират правомощията на НС като законодателен орган. Неин резултат е приемането, изменението и допълнението на законите.Чрез нея се създават норми от най- висока степен,които регулират трайно основни общ. отношения.

Законодателният процес е технологията по създаването на з- ните. Правотворческата дейност се осъществява на основата на общоприети правила и условия. При създ. на з-ните – да са изпълнени 2 условия: общ. отношения да са основни и да могат да бъдат уредени трайно. За конкретната регламентация на общ. отнош., които вече са уредени със закон, се приемат или издават подзаконови норм. актове.

Зак. п-с е нормативно установена процедура, осъществявана от НС в кач. му на закон. орган. Редът за създаване на законите е правно уреден от процесуални норми, съдържащи се в К, з-на за норм. актове и Правилника на НС.Зак. п-с се състои от 3 фази:

1. 
   Законодателна инициатива.
   
2. 
   Обсъждане на законопроекта
   
3. 
   Гласуване
   

1) зак. инициатива- правото на ЗИ е юрид. възможност на конституционно определени правни субекти да внасят законопр. в НС. Според К от 1991г. право на ЗИ имат н. представители и МС (чл.87, ал.1 ).

2) обсъждане на законопроектите- 2 фази- а) предварително обсъждане и б) обс. в пленума на НС. Пред. обс. се извършва в пост. комисии на НС. При обс. вносителят е длъжен да присъства, за да даде необходими обяснения по поставените въпроси. Законопроектът с мотивите и доклад на водещата комисия се на н. пр- ли. Първото обс. и гласуване е по принцип. След него законопроектът се връща за допълнително обсъждане. Предв. обсъждане на законопр. в комисиите се извършва на 2 пъти ( на 2 четения).

Обсъждане в пленума на НС – К от 1991г.- обсъжд. И глас. На законопр. Да се изв. На 2 пъти (на 2 четения) в 2 различни пленарни заседания (чл.88, ал.1 ). Първият път з-кта се обс. По принцио, а вторият- по същество и по детайлите на отделните предписания.

Гласуване на законопроекта- на 2 пъти, на 2 разл. заседания. След първ. Обс. Н. пр-ли гласуват з-кта в неговата цялост. При това гласуване, ако з-кта не получи необход. Брой гласове, се счита за отхвърлен и с това се прекратява по- натаъшната зак. процедура. Второто гласуване е окончателно. Гласуванета е чвно.

З-кта се приема с обикн. мнозинство. Той е приет, ако за него са глас. повече от ½ от присъстващите н. пред-ли, ако е налице изискващият се кворум от 121депутати.

До обнародването на прриетия закон той все още съществува под условие, защото е възможно президентът мотивирано да го върне в НС за ново обсъждане ( отлагателно вето ), което не може да му бъде отказано( чл.101, ал.1). При налагането на вето всъщност законодат. процес продължава до приемане на съответно решение от пленума.

Автентичността на приетия закон се удостоверява с подписа на председателстващия заседанието на НС и др. длъжн. лица- секретари и стениграфи.

Обнародването на законите се извършва чрез публикув. им в ДВ по нареждане на президента. Обнар.- най- късно 15 дни слаед приемане на з. от НС. В този срок през. може мотивирано да върне з. в НС за ново обсъждане. Повторно гласувалият се з. се обнародва от презид. най- късно в 7-дн. срок от получаването му.

Законът влиза в сила 3 дни след обнародването му, ако не е определен друг срок за това(чл.5,ал.5).