Конституционализмът-възникване, развитие и същност. Основни начала на Конституцията на Република България от 1991 г

Нс осъществява правмомощията си чрез св. дейност, в резултат на к. приема разл.по съдържание и форма актове. Те са инстументи за регулиране на соц. отн. в общ-вото чрез правото. Те са рузелтат от нег. дейност по осъществяване на принадлежащите му правомощия и са израз на волята на парлам. мн-во, формурилана като едностр. волеизявление на закон. оран. Те са осн. ср-во за държ. управление- нег. правнонорм. актове стоят в основата на правната с-м

Спецификата на правните актове на Нс се обуславя от различието на техн. юрид. св-ва: норамитвност или ненормативност, юрид.сила, действие и форма.

1. 
   нормативност или ненормативност на правните актове – правнонорм. е актът, к съдържа правни норми. Чрез тях НС регулира осн. общ. отн, к. съществуват или се зараждат по силата на обект. закономерности. В процеса на св. дейност Нс приема и актове на правоприлежение – решения, к. по св. х-р са ненорамитвно. Закон. дейност е висша правотворческа дейност, в резултат на к. се саздъват най-важн. юрид.източници на правото – здаконите. Законът е норм. акт, чрез к. се създават, изменят или отменят правни норми, т.е. задълж. правила за поведение. Законът е задълж., с абстрактен х-р. равнонорм. актове са тези, к. установяват , утвърждават, изменят, допълват или отменят правни норми, предназначени да регулират общ. отн. Нормативността е св-во, к. определя отн. на акта към правната норма, т.е. формата към съдържанието. Норм. актове на НС са: К. законите, правилинка
   
2. 
   юрид. сила на правнонорм. акове – юр сила е св-в, к. отразява съподчинението (субординацията) между правнонорм. актове и определя тяхн. място в йерарх. стр-ра на на правната с-ма. Актовете на НС притежават висша юридическа сила.
   
3. 
   действие на актовете – правн. актове на НС действат върху терит. на РБ и др. обекти, върху к. се разпростира държ. суверенитет. Правн. актове действат по отн. на лицата, т.к. тяхн. предназначение е да регулират соц. отн
   

б) терит. обсег – принципът на суверенитете и терит. действие на законите са взиомно свързани. Властта на д-вата е ограничена в нен. терит. предели и обекти, върху които се разпроистира държ. суверенитет. няма пречка да се ограничи действието само върху опред. терит.

в) по отн. на лицата – действат по отн. на лицата, намиращи се в педелите, върху които се разпроитира държ. суверенитет. Осн. предназначение на норм. атове е да регу отн, к. възникват между граждани, ЮЛ, организации и държ. институции в разл. области на общ. живот. те действат и по отн. на чужди граждани намиращи се на терит. на РБ. Може да се ограничават върху група лица, съотносими с разл. соц. групи или професии. Една значит. част от норм. актове на Нс уреждат статуса на държ. органи, тяхн. организация, правомощия и ред на дейност (З.за КС, З. за Съд. власт, З. МСМА).

III.Видове актове: - въз основа на волеизялленето на Нс нег. актове се обособяват в 2 групи- юрид. и неюрид:

1.Юрид. актове са най-значими и съставляват най-голям относ. дял и най- съществена по значимост група актове. Към тях се отнасят К, конст. закони, Правилникът за орг. и дейн. на НС и решенията. В зависимост от това дали съдържат правни норми или не, юр. актове са 2 групи: нормативни и ненормативни, (нормат.- съдържат правни норми; ненормат – резултат от дейността на НС по осъществяване на контролни, конститутивни, вътрешнооргани. и др. правомощия- с тях се приемат решения.

2. Неюрид. актовет – декларации и обръщения.

Норамитвни актове

1. 
   закон – израз на опред. соц. инетерси, в съотв. с к. първично регулира трайно осн. общ. отн. Той е норм. акт с висша юр. сила, прет от НС или чрез референдум по устан. ред.
   
2. 
   Видове закони: на основата на предмета на правно регулиране, степента на правна абстракция и общ-пол. значимост те се обособяват в 2 групи: констит. и обикновени.
   

б) кодекси – заемат осн. място в правната система, те регулират всеобхватно общ. отн. от един правен отрасъл – НК, СемК, КТ.

в) закони – обикновени – най-гол. група. Кодексите и законите се обособяват в гурпи по отрасли.

г) в зависимост от х-ра на регул. общ. отн., кодексите и законите са мат-правни и процес-правни

д) съобр. материята и взаимоотн. между самите закони те са общи и спец. Общите съдържат норми, к. уреждат широк комплекс от общ. отн, а спец. съдържат норим, к. регламентират отд. група отн.

е) важно място в с-мата заемат устройствените закони

ж) самост. обособен вид са бюдж. закони – те не са норм. актове, ролята им се заключава в това, че на основата на опред. в тях фин. лимити се формират бюджетите на отд. стоп. отрасли
16. Парламентарен контрол - същност,форуми и процедури

НС упражвнява парлам. контрол предимно върху висшите органи на изпълн. власт. То упражн. контрол и в/у др. управленски структури- местни органи, стоп. организации и др. НС упр. к-л в/у приходите, разходите и имуществата на пол. партии.

Парл. к-л дава възможност да се провери наличието на пол. доверие поддръжка на правителството от страна на парламента. Парл. к-л е политически и последиците от него имат пол. х-тер.Негативните констатации за политиката на правит. Могат да го санкционират чрез снемане на пол. доверие от него.

Форми на контрол:

1. 
   Отчети на МС, които ежегодно се представят по изпълнение на Д бюджет и по отделни въпроси от дейността си.
   
2. 
   Питания- въпроси, които н. пр-ли отправят към министрите и МС по нормативно установения ред.
   

В зависимост от предпочитанията на н. пр-тел, отговорът – устен или писмен. Когато е писмен, пр-ля съобщава за пол. отговор на следващото заседание. Мин-пр-ля или министърът е длъж. Лично да се яви в НС ида даде отговор.

По предложение на 1/5 (48 деп.) от н. п-ли, НС може да реши да станат разисквания по отгивора и след тях да се приеме рещение. Реш. Има само констативен х-тер- в него е отразена оценката на парламента за дейността на МС или на министъра. Негативната оценка на нС не е равнозначна на инцидентен вот на недоверие към правителството, но може да стане повод да се поиска по съответен ред вот на недоверие.

Въпросите на нар. п-ли отправени до мин-председателя или до министрите са актуални, имат текущ х-тер и представляват общ. интерес. Въпросите са стекущ х-тер, т.е. по- малко значими от въпросите, които се поставят като питания.

НС упр. Контрол чрез парлам. Проучвания, анкети и излушвания по въпроси, засягащи Д и общ. интереси. Парл. к-л предхожда по време гласуването на недоверие, т.е. вотът на недоверие е последица от упражнения контрол, а не негова проявна форма.

Парлам. к-л и вотът на доверие или недоверие в тяхното единство са израз на отговорността на правит-ото пред парламента.
17. Президент. Избор и отговорност.

1. Обща х-ка.

. К. от 1991 г. въвежда института на пряко избирания от народа президент. Чл. 92 ал. 1 постановява: “президентът е държ. глава. Той олицетворява единството на нацията и представлява РБ в м/унар. отношения”.Президентъте висш Д орган и символ на държавността. В РКС ном. 25 1995г. е отбелязано, че като Д глава през. олицетворява единството на нацията, но не е деполитизиран орган и “ може да издава актове със съществени пол. последици, да прави изявления и обръщения с важно пол. значение”. Прз. има своите пол. и идеологически убеждения. Няма юрид. забрана да членува в пол. партия, но не може да уч-ва в ръководството й. Той е президент не само на тези, които са гласували за него, а на целия народ и е негов обединител. Недопустимо е през. да проявява пристрастие или негативизъм към някои пол. сили.

През. на РБ заема особ. място в с-мата на парлам. управление. Той притежава значит. Констит. правомощия и пол. ср-ва, за да оказва въздействие в/у осъщ. на публ. власт.

Президентът е интегриращ и стабилизиращ фактор в общ-ото и Д. Негово осн. предназначение е осъществяване и създаване на условия за гарантиране на глобалните нац. интереси- тер. цялост на Д, нац. сигурност и просперитета на страната.

/Президентът се подпомага от вице, к. обаче не го замества в случай на отсъствие. При предсрочно прекратяване пълномощията на президента, вицето стъпва в длъжност. Това е ненужна институция, чужда на парлам. управление (даже в д-ви с полупрезид. форма няма такава институция)/

I. Презид. правомощия са регламентирани в гл. 4 от КРБ – чл. 98-101 и в някои др. тесктове (да назначава предс. на ВКС, на ВАС и гл. прокурор; насрочва избори за ВНС, ако има решение на НС; избори за НС при прекратяване пълномощията на ВНС). Някои правомощия се установ. със закон, т.е. НС може да му предостави правомощия, въпреки че не са предвидени в К. (З. за изб. на нар. представители – той назначава ЦИК).

1. 
   при осъществяване на представ. функции и в сферата на межд. отн, той притеава правомощия да скл. межд. договори, приема акредит. и отзователни писма на чужди дипл. представители, представлява Б-я в др. д-ви; назначава и осв. бълг. дипл. представители по предложение на МС
   
2. 
   правомощия по отбраната и сигурността на страната – той е върх. главнокомандващ и назнач. и осв висш. команден състав на въор. сили и ги удостоверява с висши военни звания по предлож. на МС. През. Възглавява Консултативния съвет за нац. сигурност, чиито статут се определя със ЗКСНС от1994 г. Той е орган, който обсъжда въпроси по стратегията на отбраната и сигурността на страната. През. Обявява положение на война при въоръжено нападение. Той обявява обща или частична мобилизация при неибхидимост по предложение на МС в случаите , предвидени със закон.
   
3. 
   конститутивни правомощия – участието му в съставяне на правителството- през., след консултации с парламентарните фракции прави предложение до НС за мин-пр-тел. След 3 неуспешни опшита да се състави пр-во, презид. става решаващ фактор и поема цялата отговорност за съставянето му. Той самост. съставя служ. пр-во.
   
4. 
   правомощия във връзка със законо. дейност – чл. 101 КРБ му дава възможност мотивирано да върне закон за ново обсъждане в НС. Отлагат. вето се отнася до целия закон, до нег. части или до отд. текстове на закона. След повторно приемане е длъжен в 7 дн. срок да го обнародв Президентът няма право на закон. инициатива, въпреки че К му дава право на инициатива за приемане, измене и допълн. на КРБ. Той обнародва законите. Това той осъществ. в срок до 15 дни след приемането им.
   
5. 
   други правомощия – може да отправи обръщение към народа и Нс по разл. поводи (те имат полит. х-р). Насрочва парлам. и местни избори и да определя дата за провеждане на нац. референд. Награждава с ордени и медали. Предоставя, възстан, освобж. от бълг. гражданство. Предоставя терит. убежище. Опрощава несъбираеми държ. вземания на граждани и ЮЛ. Упражнява право на помилване. Наименува обекти с нац. значение и населени места, утв. промени на границите и центровете на ад-терит. единици.
   

Осн. юр. акт на презцидента е указът. На практика той издава ненормат. укази – ненормат. юрид. актове и поражда съотв. правни последици от момента на тяхн. подписване. Укази се издават по конкр. въпроси, или уреждат индив. общ. отн. (назначаване на посланик). Те се издават по нег. инициатива (връщане на закон), по инициатива на МС (назначаване на посланик); на ВСС (за гл. прокурор) на граждани (осв. от гражд-во); на чужди граждани (убежище).

Указите подлежат на приподписване (контрасигнатура) от мин-председателя или от съовт. министър. Прецидентът издава укази, но не носи отговорност за тях. Контрасигнатурата означава, че посочените лица поемат пол. отговорност пред НС, която би могла да се осъщ. от парлам. контрол. Това е акт на опред. зависимост на президента от висшата изпълн. власт. Приподп. указ става перфектен правен акт, който подлежи на обнародване в ДВ и има зад. сила. Приподписването е конститутивен елемент за действителността на указите. Някои укази не подлежат на припдп.- те условно се определят като организационно политически (към тях изпълн. власт няма пряко отн). Не подлежат на приподписване укази за назнач. на служ. прав-во; за възлагане на проучв. мандат на съотв. парлам. група да състави прав-во; укази за разпускане на НС; указ за връщане на приети закони; насрочване на избори и нац. референдуми; укази за обнародване на закони; укази , с к. се опред. организ. и реда на дейност на службите към президенството – изброени в чл.102, ал.3 от К. Вс. актове на президента подлежат на контрол за конституционност от КС. Контрол върху някои от указите упражнява и НС (обявяване на война или военно положение). Указите като ненорм. актове влизат в сила от деня на издаването им. Обнародването в ДВ няма отн. към влизането им в действие, а е офиц. оповестяване. Обръщенията и посланията имат аналаг. х-р с неюрид. актове на НС – те са пол. актове, с к. презид. взема решение по важни въпроси от външ. и вътр. пол-ка.

Президента може да сезира КС. Единств. указ , к. е нормативен е Указа за правилник за работа на президенството.

МС е правителството на държавата, т.е. тези 2 наименования са равнозначни. Нашата К използва и двете.

МС е автономен при осъществ. на Д политика в границите на своята компетентност, без това да го освобождава от контрола на п-нта и от пол. му отговорност пред него. Той осъщ. Д управление като се опира на доверието на НС.

МС е титуляр на изп. власт, според пр-па за разделяне на властите. МС оглавява с-мата на органите на изп. власт в РБ. Той е централен колект. орган на изп. власт с обща компетентност. Кач-ото му на висш орган на изп. вл. изисква упражняването на разпоредителни правомощия.

Изп. власт е подзаконова – тя се осъщ. въз основа и в изпълнение на законите. Това обуславя и подзаконовия х-тер на актовете, които се приемат при осъщ. на изп. власт. МС и всички изп. органи извършват вторична уредба на общ. отнош. на осн. на з-те. Органите на изп. власт функционират на пр-па на йерархията – подчинение на по-долу стоящите органи в с-мата на по-горе стоящите. Разпорежданията на МС са задълж. за вс. органи на изп. вл.., без това да ги лишава от относителна автономност при осъщ. на функциите им.

2.Избор на МС.

У нас МС се избира от НС. Актът на формиране на пр-ото от парл. стои в основата на взимоотношенията м/у титулярите на закон. и изп. власт. За съставяне на прав. решаващ фактор е НС, но и президента има важни функции.

Предпоставка за задействане на процедурата по съставяне на прв-во е прекратяване пълномощията на предишния МС съгласно основанията, предвидени в К

До съставяне на ново правителство се стига в резултат на:

А) Избор на ново НС – пред него МС е задължен да подаде оставка, за да открие вузможност на парламента да избере пр-во, с което ще работи по време на мандата си.

Б) При прекратяване на пълномощията на МС при условията, предвидени в чл. 111:

1. с гласуване на недоверие на Министерския съвет или на министър-председателя;

2. с приемане на оставката на Министерския съвет или на министър-председателя;

3. при смърт на министър-председателя.

В) Прекратяване на пълномощията на основание на чл. 112, ал. 2- когато МС не получи искания вит на доверие. Втози случай мин-пр-ля е задължен да подаде оставката на правителството.

Във вс. случаи на подаване на оставка до избиране на ново правит. Старото продължава да изп. функциите си.

Парламентарната процедура по съст. на пр-ото е разделена на два етапа:

I етап- избор на мин-председател, II етап- избор на МС. Това дава възможност на избрания вече мин-предс. да предложи на НС своя правителствен екип.

Кандидатът за мин-пр. Се счита за избран, ако за него са гласували повече от ½ от участвалите в гласуването.

След избора на мин-предс., той предлага на парламента персоналния състав на прав-ото и броя, наименованието и видовете министерства. Неговият състав се гласува an bloc.

3.Срок на дейност и състав на МС.

К не регламентира срока на пълномощията на МС. Ако не възникнат ситуации за предсрочно прекратяване на пълн. На МС на основ. На чл.111, ал.1 и чл.112, ал.2 К, мандатът му съвпада с този на НС. При нормални условия срокът на дейн. На МС може да бъде 4 г.

К не определя числения състав на МС, а посочва, че той се състои от мин-прдс-ел, зам. мин-председатели и министри. К от 1991 г. не се обвързва с броя и поименното на видовете министерства. Това дава възм. за по-гол. оперативност на МС и на НС да правят промени в с-мата на мин-вата.

В свет. практика и у нас в определени периоди съществува институтът на т.нар. “ министри без портфейл”. Те не оглавяват мин-тва, а отговарят за конкретни мероприятия или за определена сфера на Д дейност или контролират и координират дейността на група мин-ва.

МС осъщ. общо ръководство на Въоръжените сили, а оперативното им управление е възложено на мин. на отбраната.

МС осъщ. общо ръководство на Д администрация. Структурата на адм-та, принципите на нейната орг-ция и дейност. Правомощията на апарата на изп. власт се уреждат от Закона за администрацията ( в този смисъл РКС ном. 2, 1999 г.)

Основните пр-щия на МС са реглам. В чл. 106 и 107 К:

а) да ръководи изпълнението на Д бюджет, да организира стопанисването на Д имущество.

б) ръководи и контролира дейността на министрите.На основ. Чл. 107 К отменя незаконосъобразните и неправилните актове на министрите. Неправилни са актовете, които не противоречат на законите, но са нецелесъобразни.

в) МС създава ведомства без ранг на мин-тва- Д агенции, изпълнителни агенции и др., назначава и освобождава техните ръководители.

МС има право на законодат. инициатива ( чл.87, ал.1). МС изготвя проекта за Д бюджет и го внася в НС. След приемането, ръководи реализацията му в неговата приходна и разходна част и отчита изпълнението му прд НС ( чл.84, т.2)

Чл.78, т.4 дава право на МС да предлага при необходимост свикване на НС на заседание.

МС може да сезира К съд по въпроси от неговата компетентност (чл.150, ал.1)

МС може да предлага на парл. да обяви военно или др. извънредно положение в/у цялата територия или в/у част от нея (чл.84, т.12).

МС взема участие при формиране на ръков. състав на диплом. корпус на Б в чужбина. Той предлага на през. назначаване и освобождаване от длъжност на посланиците и пост. представители на Б в м/унар. организации ( чл.98, т.6). Назначенията във Въоръжените сили и дипломацията се извършват от през., само ако е направено предложение от МС.

Прав-ото утвърждава и денонсира м/хар. д-ри в случаите, предвидени в з-на. По предложение на МС през. утвърждава промените на границите и центровете на адм.-терит. единици (чл.98, т.5). МС назначава и освобождава обл.управители (чл.143, ал.2), които организират провеждането на Д политика в областите.