Конституционализмът-възникване, развитие и същност. Основни начала на Конституцията на Република България от 1991 г

Актовете на МС са юр. форма за реализиране на предоставените му правомощия. Те са разнородни по х-тер, осигуряват изпълнение на законите и пораждат съответните правни последици за адресатите, към които са отправени. Те са подзаконови по природа и вторично уреждат вече регламентирани от з-на общ. отношения.

А) Постановленията са нормативни актове. Въпреки, че са нормативни в някои от тях се съдържат и ненормативни предписания. Тези пост-ия са със смесен х-тр. По принцип пост-та са подзаконови, но по изключение те могат да регламентират и първично определени общ. отн-ия.

Постановленията на МС, с които се приемат правилници и наредби са особени актове – не са нормати по съдържание, а са нормативни по предназначение, защото чрез тях се приемат актове, съдържащи правни норми.

Б) Разпорежданията по принцип са ненорм. актове, с които се регулират конкретни общ. отнош-ия, напр. за изграждане на социални, здравни и др. обекти.

В) Решенията на МС също са ненорм. актове. С тях се уреждат конкретни или индивидуални общ. отношения.

Актовете на МС не могат да бъдат отменяни от НС. Чл.125, ал.2 К предоставя на ВАС правомощието да се произнесе по спорове за законността на актовете на МС и мин-тв, но не и за целесъоразност. Всички административни актове подлежат на съдебен надзор, освен посочените в з-на.

6. 
   Отговорност на МС.
   

Правителствената отговорност се реализира:

• 
  като колективна и солидарна отговорност на прав. за неговата дейност;
  
• 
  като отговорност на мин-председателя пред НС ( чл.108, ал.2 К);
  
• 
  като пол. отгов. на отделен министър за неговата незадоволителна дейност по ръководството на мин-ото и на съответната сфера на общ. живот.
  

Процедурите за търсене на пол. отг. на МС са К установени:

1. 
   Институтът “Вот на недоверие”, гласуван от парламента по предложение на нар. пр-ли – “ всеки акт или действие на МС може да представлява конкретен повод за гласуване на недоверие” ( РКС ном.13, 1992г.)
   

За да осигури стабилността на правителството и неговото съществуване да не е застрашено от случайно създали се обстоятелства в парлам., К не допуска ицидентен блам. Гласуването на недоверие може да стане само по установения от К ред и детайлно определените процедури от Правилника. К съдържа защ. мех-зми с/у злоупотреба на вота на недоверие. Изисква се предложението за гласув. на недоверие да е направено от 1/5 от н. предст –и, което е гаранция с/у злоупотребата от страна на незначителни групи депутати; необходимо е абсол. Мнозинство от гласовете, за да се приеме решение за недоверие на МС; ако предложението бъде отхвърлено, през следв. 6 мес. не се допуска отново искане за гласуване на недоверие на същото основание.

2. 
   Институтът “ вот на доверие”- иска се от МС за цялостната му политика, по неговата програма или по конкретен повод. При негативен резултат мин-предс-ля е задтлжен да подаде оставката на правителството и да се прекратят неговите пълномощия. Искането на вот на дов. е действие, чрез което пр-ото се стреми да затвърди разколебаното доверие на НС и да въздейства за сплотяване на мнозинството, което го подкрепя. Но това е рискован ход, защото може да се получи обратен резултат – пр-ото да не получи вота на доверие.
   

Правосъдие- особен вид правозащитна дейност и се осъществява само от съд. органи. Правораздаването е също правозащитна дейност, но е по-обхватна по съдържание от правосъдието.Правораздаване осъщ. съдът и особените юрисдикции, но последните не осъщ. правосъдие.

“ Съдебна власт “- дейност, осъщ. от съда, т.е. правосъдие. В съвременния конституц. смисъл понятието “съд. власт” е многопластово, събирателно, вкл. разл. дейности, осъществявани от разнородни по пр-да органи (дейности на досъдебното пр-во, прокурорски надзор и правосъдие). Органи на съд. власт на съдилищата, прокуратурата и следствените органи. Но прокуратурата и следствените орг-ни не осъщ. правосъдна дейност. Те подпомагат съда в неговата дейност.

Органите на с. вл. заемат специално място в Д организация. Те осъщ. дейности за укрепване на законността и правопорядъка. Те са специализирани органи, чието осн. предназначение е да осъш. правозащ. функция.

НС в края на 1991 г. приема З. за ВСС, к. задвижва механизма за кадрово преустройство на органите на съд. власт. През 1994 г. се приема ЗСВ. С него беше отменено старото зак-во и законът за ВСС. Правните основи на с. власт са установени в К, която регламентира създаването на единна с. власт – интегрираща съдебните, прокурорските и разследв. органи. ЗСВ и ЗВАС детайлно уреждат с-мата на организация и дейност на с. власт.

Съд. власт е ингегративна част от Д организация.Тя осъществява особена държ. ф-я, коренно различна от тази на останалите 2 Д власти. Независимостта на с. вл. се изразява в правната недопустимост на др. власти да въздействат на съдиите, прокурорите и разсл. органи. Те се подчиняват само на закона.

1. Незаисимост на съдиите, прокурорите и следств. органи- осн. пр-п на с. власт. Никой Д или др. орган не може да влияе в/у тях при изп. на служ. им задължения. Те са независими при осъщ. на досъд. производство, при осъщ. на прокур. надзор и в съд. производство.

ГАРАНЦИИ- несменяемост на съдиите, прокур. и следователите до навършване на пенс. възраст и имунитетът им.

2.Спазване на законността от всички органи на съд. власт. Освен това съд-ащата осъщ. контрол за законност на актовете и действията на адм. органи, вкл. и на актовете на правит-ото и на мин-те.

3. 
   Равенство на гражданите пред закона и съда – съдилищата са едни и същи за вс. граждани и прилагат спрямо тях един и същи мат. и процес. закони. този принцип е провъзгласен в чл. 6, ал.2 КРБ-“ всички граждани са равни пред закона”.
   
4. 
   Съдилищата осигуряват условия за състезателност в съд. процес. Този принцип предполага равнопоставеност на страните в процеса.
   
5. 
   К. предоставя правото на защита на гражданите и ЮЛ във вс. стадии на процеса. Те имат право на съд. защита при нарушаване на техн. права, интереси и свободи, к. не може да им бъде отказана.Редът за осъщ. правото на защита се определя със закон. К прогласява презумпцията, че обвиняемият е невинен до доказване на противното с влязла в сила присъда ( ).
   
6. 
   Демократичното начало е заложено в констит. основи на правосъдието във вс. нег. фази. Това се изразява в участието на съд. заседатели в съдопроизводството. Демократизмът също намира израз в публичността при разгл. на делата - съд. дела са открити и на тях могат да присъстват граждани.
   
7. 
   Съд. пр-во е триинстанционно- делата се разгл. в 3 съд. инстанции.Вс. съд. инстанции действат диспозитивно, т.е. трябва да бъдат сезирани. Служебното начало в тяхн. дейност е ограничено. То се прилага само в случаите, предв. в З. К в чл. 119 ал.1 установява тристепенната с-ма на органите на съд. власт. Съдопр-вото е първоинстанционно; въззивно (апелативно , второинстанц) и касац (третоинстанц). Това е гаранция за защита правата и интересите на гражданите, ЮЛ и Д. НПК и ГПК допускат изкл. от триинст. пр-во при по-леки престъпления. Админ. дела се разглеждат от първоинст. съд и от окръжния или ВАС като касац. инстанции.
   
8. 
   Установяване на истината – К. чл. 121 ал. 2 в императ. форма постановява, че “пр-вото по делата осигурява установяването на истината”. Това е предпоставка съдът да постанови законосъобр. и справедлива присъда или решение.
   

Органите на съд. с-ма са единна независима с-ма. Тя интегрира 3 относ. самост (функц. и структурно) подсистеми: съдебните, прокурорските и следств. органи. Създадена е обединяваща админ. стр-ра – ВСС. Той осъществява кадровата пол-ка и решава осн. организ. проблеми на съд. власт. Трите подсистеми притежават организ. автономност, без това да ги противопоставя една на друга. Съд. власт във функц. аспект вкл. дейността по предварит. разследване на наказ. дела, прокурор. надзор за законност и провасъдието. Те работят в тясно взаимодействие по осъществ. на правосъд. функция. Дейността на следств. органи е началната фаза на наказ. процес. След нейн. приключване прокур. органи дават заключение и ако са налице законови основяния по съотв. ред предават обвиняемия на съд. Той е органът, к. по устан. процедура води съд. следствие и налага санкция или освоб. от отговорност. Съдебната дирене и приемана на съотв. акт (присъда или решение) е заключит стадий от дейността на съд. власт.

2. Система.

С-мата на органите на съд. власт и техн. статус са детайлно уредени в ЗСВ.

А) В основата на съд. власт стоят съдилищата. Съд. власт админ. се оглавява от ВСС- той не е правосъден, а висш админ. орган. С-мата на съдилищата вкл: ВКС, ВАС, апелативни, окр., военни и районни съдилища. При необхимост могат да се създават специализ. съд. органи - като трудови съдилища и др. Създаването на извънр. съдиища не се допуска. с изкл. на ВАС и военните, и военно апелат. съдилища, к. са спец., другите са общи.

На съдилищата са предоставени за решаване гражд., наказат. и админ. дела. Дело, което се разглежда от съд , не може да се разгл. от др. орган. РС, ОкрС и ВоенС разглеждат определени със закон дела, като 1ва инстанция.

Апелат. съдилища разглеждат обжалваните актове на окр. с-ща само като втора инстанция, както и др. дела, възложени им със закон. Окр. съдилища разгл. като 2ра ( апел.) инстанция облажваните дела на РС, както и др. дела, възложени им със закон.

ВКС и ВАС са третоинстанц., к. осъществяват върх. съд. надзор. Вс. съдилища са ЮЛ на бюд. издръжка. Те са специализ. държ. органи, к. осъществяват правосъдие. Правосъдието е Д дейност, която произтича от суверенитета на народа и се осъщ. от негово име; тя е подзаконова. Осъщ. се само на осн. на З, когато са нарушени или не са спазени нормат. Предписания, не са изпълнени юр. задължения, нарушени са права и намиращи се под закрила на закона интереси.

Б) Прокуратура – тя е ведомство със съотв. стр-ри, изградени на разл. равнища. Прокурорите са еднолични органи. Те осъществяват надзор за законност. Прокуратурата се поставя в действие, ако бъде сезирана по съотв. ред и по св. инициатива. С-мата на прокуратурата вкл. главна прокуратура, оглавяване от гл. прокурор, апелативни, военно-апелативни, окр.,военно-окръжни и райнни прокурори. Тя е ЮЛ на бюдж. издръжка. Тя е единна, централизирана , йерарх. с-ма. Гл. прокурор се назначава от президента за срок от 7 г. по предложение на ВСС. Той осъществява надзор за законност и методично рък-во върху дейността на вс. прокурори, има право да възлага св. правомощия на зам-гл. прокурори. Той може да сезира КС. По-висшестоящите прокурори могат да спират и отменят разпорежданията на по-низшестоящите. Прокурорите следят за спазване на законността като привличат към отговорност лицата, к. са извършили престъпление , упражняват надзор при изпълнение на наказанията и др. принуд. мерки в местата за изптърпяване на наказанията. Прокурорите протестират и искат отмяна или изменение на незаконосъобразен акт. Не могат да прекратят назак. пр-во, трябва да сезират съда.

-разследств. органи – дознатели и следователи. Осъществяват предвар. разследване по наказ. дела в предвидените от закона случаи.

В) ВКС осъществява въхр. съд. надзор за точно и еднакво прилагане на законите от вс. съд. органи – чл. 124 КРБ. Нег. юрисдикция се разпростира върху цял. терит. на страната. Той е висша съд. инстанция по наказ. и гражд. дела, без да ги разглежда по същество, а се произнася по законосъобр. на актовете, обжалвани пред него. Ако установи нарушения на закони, при разгл. на дела, ги връща за решаване от същия съд. Касац. пр-во е контролно-отменително. Пред ВКС се атакуват актовете на апел. с-ща. Той пешава и спорове за подсъдност, когато страна по тях е апел. съд. Реш.. на съда са окончателни и не подлежат на обжалване. Има 2 колегии – гражд. и наказ. – общите събрания на колегиите обсъждат и приемат тълкуват. решения по неправилни и противоречиви съд. практики по прилагане на законите. Те могат да сезират и КС, когато се констатира, че закон противоречи на КРБ. ВКС заседава в състав от 3 съдии. Председателят осъществява организ. и адм. рък-во, назначава се от президента за срок от 7 г. по предложение на ВСС.

Г) ВАС – осъществява върх. съд. надзор за точното и еднакво прилагане на законите в адм. правораздаване – чл. 125 ал. 1 К. Нег. юрисдикция се разпростира върху цял. терит. на страта. Той е касац. инстанция относно законосъобразността на адм. актове. Той е единств. инстанция, к. се произнася по спорове за законосъобр. на актовете на Мс и на министрите. Гражданите и ЮЛ могат да обжалват вс. адм. актове, к. засягат техн. права и закон. интереси, освен актовете, изрично посочени със закон – чл. 120 ал. 2 К. Пр-вото по адм. дела, подсъдни на ВАС е регламентр. в З за ВАС. Съд. актове по адм. дела не подлежат на триинст. разглеждане. Те могат да бъдат обжалване само по реда на касац. пр-во. ВАС има председател и 2 зам. Съдът се състои от 2 колегии, в к. има отделения. Вс. колегия има св. общо събрание, к. могат да сезират КС. Във ВАС има върх. адм. прокуратура. В ЗСВ са регламентирани 2 органа на ВАС – общо събрание на съдиите и пренум на съда. Общото събрани обсъжда и приема тълкуват. решения. Пленумът решава само организ. въпроси.

ВАС разглежда делата като касац. инстанция. Жалбите и протестите сърщу незаконосъобр ненорм. актове на министри, ръков. на др. ведомства, подчинение на МС, на обл. управители се разгл. в 3 членен състав.Жабли и протести срещу незаконосъобр. нормат. актове на мС, на министри и ръков. на ведомства, подчинена на прав-вото, се разгл. от 5 членен състав. Също така жалби срещу решения на тречлен. състав се разгл. От 5-членния. Решенията на 5 чл. състав не подлежат на обжалване. Председателят се назначава за срок от 7 г. от президента по рпредложение на ВСС.

Д) ВСС – на основата на К статусът на ВСС е уреден в ЗСВ. ВСС е колект. админ. орган на съд. власт. Той е ЮЛ и изпълнява ролята на висше адм. звено в стр-рите на съд. власт. Осъществява кадрова пол-ка. Състои се от 25 члена: НС избира 11, 11 се избират от делегатски събрания на съдиите (6), на прокурорите (3) и на следователите (2). ; по право членове са и председателите на ВКС, на ВАС и гл. прокурор. ВСС се председателства от м-ра на правосъдието без право на глас. Законът установява несъвместимост с депут. мандат, членуване в пол. партия, синдик. организация, търг. дейност, кметска дл-ст и общ. съветник. Срокът на пълномощията е 5 г., не могат да бъдат преизбирани в 2 последов. мандата. ВСС няма срок на пълномощията, той “ е постоянно съществуващ и функциониращ орган “ ( РКС ном.8, 1994 г.).

Правомощията на ВСС са определени в чл. 27 ЗСВ. Той предлага на президента за назнач. или освоб. председ-те на ВКС и ВАС и гл. прокурор. Той определя съд. райони и седалищата на районните, окр, воен. и апелат. съдилища и броя на съдиите, прокрорите и разсл. органи във вс. съдилища, прокуратури и разследств. служби, опред. тяхн. възнагражение, извършва кадрова пол-ка, взема решение по сваляне на имунитета, произнася се по дисципл. решения.
22. Контрол за конституционност - възникване, развитие и видове.

От зараждането на парлам. управление до днес винаги е стоял въпроса за контрол на конституционност - съобразност на законите приемани от парламента. Целта на контрола за конституционност е да се създаде единна непротиворечива законосъобр. с-ма, изградена на върховенството на КРБ. Основният закон определя юрид. и пол. параметри на публичната власт и на типа и на особеностите на правната с-ма.

През разл. периоди в Д-те са прилагани разнообразни способи и са използвани различни институционализирани структури за контрол на конст-ст на законите.

Съобр. субектите на контрола за конституционност на законите са известти 2 с-ми: контрол за конституционност (самоконтрол) , осъществяван от самия парламент върху приеманите от него закони, и контрол, осъществяват от извънпарламет. Институции от различен тип.

От Търн. К до К от 1991г. Б не познава с-мата на извънпарлам. контрол за конст-ст на актовете на НС.

Вътрешнопарлам. Контрол в/у законите е последователен израз на върховенството на парамента, символ на народовластието, на суверенитета на нацията. Ранният европейски конст-зъм, провъзгласявайки върховенството на парл-та, апроири изключва контрола в/у неговите актове от органи, стоящи извън него.

В съврем. демокр. д-ви контролът за конституционност на законите се осъществява от извънпарлам. институции – костит. юрисдикции, к. стоят извън 3те власти. Приема се, че контрола за конст. на з-те от конст. юрисдикции стои в основата на идеята за “ рационалния парламентаризъм”. Той ограничава суверенитета на парламента и го възпира в пределите на коституционно установената му власт, за да осигури баланс във властта.

Съществуват 2 типа к. за конст-ст на з-те – американски и европейски.

1. 
   Американски модел – извънпарлам-ния контрол за конст-ст на з-те в САЩ се осъществява инцидентно. Инцидентният ( казуален) контрол дава възможност на съдилищата да тълкуват К при решаване на конкр. съдебни казуси. В процеса на съд. дирене те преценяват съответствието на з-на с К и ако й противоречи, не го прилагат.
   

Съдебният контрол е инцидентен и децентрализиран и се осъщ. от всички съдилища по конкретни съд. спорове.

2. 
   Европейски модел – контрл. е съсредоточен в един орган –конст. съд, конст. съвет или др. наименование. Обикновено се задейства чрез сезиране предимно на субекти на публ. власт – правителството, Д глава, органи на съд. власт и др. Контролът на тези органи по пр-п е абстрактен, необвързан с решението по конкретен съд. спор, въпреки че същ. и изключения.
   

Последващ контрол – осъщ. се след обнародване и влизане на з-на в сила.

Предварителен контрол – осъщ. се след приемане на з-на от парлам., но преди да е обнародван ( Франция, Италия, Австрия)

Последица от контрола – приемат се актове, задължителни за Д органи, ЮЛ и гражданите. В резултат на контрола не се създават нови правни норми. Контр. има констативен х-тер – да установи противоречието или съответствието на з-на с К, от което следват определени правни последици.

Органите за контр. за конст-ст не прилагат законите, а установяват съответствието или противоречието им с К. Тази дейност има оценъчен и констативен х-тер, тя е различна по природа от правоприлагащата дейност на останалите Д органи.

У нас контр. за конст. на з-те се осъщ. от К съд и неговата дейност цели да се осигури вътрешна непротиворечивост на правната с-ма, като актовете на НС, които противоречат на К, престават да се прилагат. Така се отстранява колизията им с разпоредбите на осн. закон.

К. от 1991г. заменя парлам. механизъм на контрол за кинст-ност на законите със специализ. извънпарлам. контрол чез създаване на КС. Той е съд само по наименование, но не и по правен статус.

К определя правомощ. на КС. Законът за КС конкретизира конкр. предписания (чл.1,ал. 1) – КС осигурява върховенство на К – това е осн. линия, к. определя статуса му. Той е особен Д орган,заема св. самост. място в с-та на Д органи. Това място се определя от ролята, която КС играе в привеждането на законодателството в съответствие с К. КС е равнопоставен с/о върховните органи на 3те власти, той е призван да внесе необх. корекции и да балансира при упражняване на държ. власт.

Състав на КС - състои се от 12 съдии: 1/3 се избират от НС; 1/3 назначава президента и останалата 1/3 се избира от колегия, състояща се от общите събрания на ВКС и ВАС. За съдии в КС се избират юристи със високи профес. и нравств. качества и най-малко 15 г. трудов стаж. Те трябва да бъдат бълг. граждани и да нямат др. гражданство

Конституиране на КС: на първото заседание конст. съдии полагат клетва, след което встъпват в длъжност. Клетвата – пред президента, председателя на НС и председателите на ВКС и ВАС.Първото заседание се открива и ръководи от най-възрастния съдия. Констит. съдии сами избират с абсол. мн-во председател на КС. Председателят се избира за 3 г. Мандатът на констит. съдии е 9 г. и те не могат да бъдат преизбирани. Самият КС няма мандат, т.к. е парлам. действащ орган. Той е единствения действащ орган, к. не прекъсва никога своя мандат. Това го прави независим и несменяем. Въведен е принципа на ротация на КС. През всеки 3 г. неговият състав се подновява с 1/3, т.е. никога не се подновява едновременно целия състав. Също както и при нар. представители и магистратите, членовете на КС имат имунитет и е забранено съвместяването с упражняването на определен кръг дейности.

Организация на КС - КС приема свои правилник за организация на св. дейност. КС има самост. бюджет. Това го прави фин. независим от изпълн. власт. Според правилника се изграждат 3 адм. звена – съд. дейност и правна инф-ция; межд. сътрудничество; финанси и счетоводство.

Правомощията на КС са установени само на конст. равнище. Те могат да се обособят в няк. групи.

1. 
   Контрол за конституц. на законите и др. актове. Според чл.149, ал.1,т.2 К съдт се произнася по искане за установяване на противоконст. на законите и др. актове на НС, както и на актовете на през-та. Контр. за конст. на з-те и др. актове по пр-п е последващ. Осъществява се по отношение на вече приети и обнародвани актове. Сезирането на съда да се произнесе за противоконст. на з-на не спира неговото действие.
   

Б) КС се произнася по конст-стта на всички актове на НС

В) КС постановява, че на контрол за конст-ст подлежат з-ни, приети само след влизането на К в сила.

Г) Ратифицираните и влезли в сила м/унар. д-ри стават част от вътрешното право и имат силата на з-н. От това следва, че и те подлежат на контрол за конст-ст.

Д) КС се произнася и по актовете на ВНС, които то приема като обикновен парламент.

КС не може да се произнася по конст-стта на з-те за изменение и допълн. на К. Те нямат самостоятелно битие, а се инкорпорират в К, т.е. стават част от нея. КС може само да ги тълкува.

В резултат на контрола за конст-ст на актовете съдът приема решения. Те имат конститутивен ефект. Диспозитива на реш. е задължителен за правните субекти, до които е адресиран и освен това те трябва да се съобразяват и със становището на КС, изложено в мотивите на решението.

Реш., с което акта се обявява за неконст., се обнародва в ДВ в 15-дн. срок от приемането му и влиза в сила 3 дни след това.

Решенията на съда са задължителни за вс. Д органи, ЮЛ и гражд., вкл. и за самия него. Реш. са окончателни и не подлежат на обжалване по адм. и съдебен ред. Те имат сила на пресъдено нещо. Решеният от съда иск не може да бъде подновен.

2. 
   Правомощие на КС да дава зад. тълкуване на К (чл.149, ал.1, т.1). С определение ном.5 1993 г. КС постановява, че съдът е “тълкувател и то върховен, но само на К”, без да тълк. З-ни.
   
3. 
   Правом. по решаване на спорове за законност на изборите за през. и вицепр и за нар. Представители.
   
4. 
   КС се произнася по обвинение за Д измяна и нарушаване на К с/у през. и вицепр., повдигнато от НС
   
5. 
   КС е арбитър по спорове за комп. м/у НС, през. и МС и м/у органите на местно самоуправление и органите на централната власт ( определение ном.4, 1999г. от КС)
   
6. 
   КС се произнася по спорове за конст-ст на пол. Партии и сдружения.
   
7. 
   КС предсрочно прекратява мандата на презид., вицепр., нар. предс-ли и конст. съдии в случаите и при условията, предвидени в К.
   
8. 
   КС снема имунитета на конст. съдии при извършено тежко умишлено престъпление.
   

АКТОВЕ НА КС – приема решения, определения и разпореждания.

РЕШЕНИЯ-осн. актове. Чрез тях КС се произнася по същество по спорове и искове от неговата компетентност. Диспозитивът и мотивите на реш. се обнародват в ДВ.

ОПРЕДЕЛЕНИЯ – съдът се произнася по допустимостта на исковете и споровете или по др. процедурни въпроси

РАЗПОРЕЖДАНИЯ – с тях председателят оформя своите ръководни и админ. решения; разпределя работата м/у съдиите; обнародва актовете; разпор. се с бюджета; админ. ръководи съда и др.

Решенията са окончателни и задължителни за вс. Д органи, ЮЛ и граждани, за които се отнасят и са обвързващи за самия КС. Те влизат в сила 3 дни след обнародването им. При установ. на противоконст. на з-н, той престава да се прилага след влизането на реш. в сила. Реш-та, които имат индив. х-тер ( спорове за законността на избора на през. или вицепр. или н.пр-тел, за установяване на неизбираемост или несъвместимост на дл. лица и др.) влизат в сила по реда на норм. актове – от деня на постановяването им от съда.

Същност на МСу - реалната възможност на населението самостоятелно да решава въпросите от местно значение. Местното самоуправление е децентрализиране на държ. власт при нейн. осъществяване по места. Д-вата предоставя властн. правомощия на местн. органи и населението, в рамките, на които те решават въпросите от местно значени. Децентрализацията означава прехвърлянето на правомощия от органите на ценралната изп. власт на правни субекти, които не са в йерархическа зависимост с/о тях.Самоуправленито не изключва и деконцентрацията на властта, т.е. централната власт да изгради свои структури(стр-ри) по места – данъчна администрация, полицейски органи и т.н.

Самоуправлението е съставна част от единната държ. власт, част от държавно организираното управление на обществото. Територията на самоуправляващите се общности е част от единната територия на Д.Според чл. 2, ал. 1 КРБ Б-я е еинна държава с местно самоуправление. Органите за самоупр. на населението носят белези на Д стр-ри.

Евпор. харта за местно самоуправлене (чл.3,т.1)от1985 г., приета в Струсбург и ратиф. От РБ, определя: «Под местно самоуправление се разбира правото и реалната способност на местните власти да регулират и управляват, в рамките на закона, съществ. част от обществ. дела на своя собств. отговорност и в полза на своето население». Определението се нуждае от уточнение, че самоупр. се осъществ. Не само от местните органи, а и пряко от населението чрез референдуми и др. горми на пряката демокрация.

В областта се провежда регион. пол-ка, осъществяване се държ. управление по места. Статусът на обл. управители се урежда от З. за администрацията. Областн. упр-тел се назначава от МС, а заместник-областн. управител - от мин-председателя. Обл. упр-тел е орган с обща компетентност. Организира изпълнението на актовете на президента и МС, на законите и осъществява адм. контрол за законосъобразност на актовете и действията на органите на местно самоуправление и местна адм-ция. При изпълнение на правомощията си той издава заповеди. Обл. упр-тел спира изпълнението на незаконосъобразни актове на общинските съвети и ги отнася до съответния окр. съд; отменя незаконосъобразни актове на кметовете на общини, за чиято отмяна не е предвиден друг ред. Заповедите за спиране и отмяна на посочените актове мигат да бъдат обжалвани пред ВАС.

Общините се самоуправляват чрез общин. съвети. Те са органи, формирани от населението и чрез тях то се самоуправлява като решава осн. задачи, свързани със задоволяване на нег. потребности. Те са самост. стр-ри .Формират се на основание на общо, равно и пряко избир. право с тайно гласуване.Изборът е регламентиран в З. за местните избори и се провежда по пропорц. с-ма. Общ. съвет е колегиален орган и се състои от общински съветници. Броят им е пропорц. на населението в района. Общ. съвет избира председател и комисии. Пост. комисии подпомагат общ. съвет и имат контролни функции. Правомощия на общ. съвет - определя политиката за изграждане и развитие на общината във връзка с въпросите свързани с местното самоуправление, както и др. дейности определени със закон. Освен общ. съвети като органи за самоуправление на населението се създава и изпълнит. органи. Кметът е орган на изп. власт в общината, района и кметството, но той е функц. свързан с общин. съвет. Негово задълж. е да работи за изпълнение на решенита на съвета и носи отговорност пред него. Кметовете се избират на основание на общо, равно и пряко избир. право с тайно гласуване. Изборът се провежда по мажор. с-ма. Кметовете полагат клетва.Кмътет притежава изпълн. правомощия. Той ръководи изпълн. дейност, координира дейността на специлаиз. органи в общината, организира изпълнението на общин. бюджет, изпълнението на дългосрочните програми и др. Има 2 групи правомощия: изпълнение на решенията, програмите и мероприятията на обищн. съвет и изпълнение на задачите, които са му възложение със закон или с актове на МС. Изпълнява функциите на длъжн. лице по гражд. състояние. Правомощията му могат да бъдат прекратени предсрочно при подаване на оставка, при трайна невъзможност или системно неизпълнение на функциите с решение на 2/3 от общия брой на съветниците, при влизане в сила на присъда “Лишаване от свобода” за умиш. престъпление или смърт.

Актове на кмета - заповеди – ненормативни актове, които уреждат конкретни или индив. общест. отношения. Общинския съвет може да отменя актове на кмета, които противоречат на решения на общин. съвет. Кметът може обаче да оспори решението на общ. съвет,когато счете че то противоречи на интересите на общината и на законите. Общ. съвет го разглежда повторно и може да го препотвърди с абсолютно мнозинство.

ДУ може да бъде разглеждано в два аспекта - функционален и организационен. Във функ. аспект ДУ е особен вид Д дейност по ежедневното, непрекъснато и непосредствено ръководство, организация и контрол при осъществяване на изп. власт от Д.Структура на ДУ бива съдържателна (вътрешна) и формална (външна). Двете части на структурата на ДУ се намират в диалектическо единство и динамично взаимодействие, но водеща е вътрешната. Това са функциите на ДУ. Различаваме три основни функции: ръководство, организиране и контрол. Водеща функция е ръководството – изразява се във формиране на ръководни управл. команди до съответните подчинени субекти на на правото и определяне на модели за правомерно поведение. Тази дейност има щридически и нормотворчески характер.

Според вида на ДУ различаваме: ДУ в сферата на икономиката; ДУ в социалната сфера; ДУ в духовната сфера; ДУ в полит. сфера. ДУ е правнонормирана и позволена от правото дейност. То е проява на юридическите правомощия на компетентни лица, имащи едностранновластен характер. Тя се осъществява при строго спазване на йерархията в правото. ДУ е изпълнителна дейност по прилагане на закона. ОТ др. страна то е и разпоредителна дейност ( с/о по-долустоящите адм. органи и правни субекти извън Д апарат- граждани, ЮЛ, чужденци и др. Освен това ДУ е и организационна, възпитателна и материално-техническа дейност. То е позитивна, динамична и творческа държ. дейност. То е едностранчива властническа дейност, но използва и метода на убеждението и се осъществява предимно от държ. органи и лица, заети в адм. апарат. По изключение се осъществява от лица извън апарата: съдии, прокурори, служители в администрацията.

ДУ в организационен аспект се разглежда като определена институция, структура, апарат, система, които осъществ. дейността по ДУ. В организационен аспект ДУ отговаря на въпроса кой осъществява ДУ. Под адм. апарат се разбира всички организационно-структурни части на специално изградената Д административна структура, която в единство осъщ. ДУ. Единството не противоречи на принципа на разделение на властите. Държ. апарат е широкообхватна структура (стр-ра), която вкл. Както Д органи, така и персонални и веществени части. Водещи са адм. органи. Органите на местната адм. са и органи на ДУ. Те се вкл. в адм. апарат. ДУ в организационен аспект е по-широко от адм. апарат, тъй като него се вкл. органи и лица и извън държ. адм. с-ма – съд, прокуратура, общински съвет, администрацията към НС и президента. Според КРБ адм. орган е орган на изп. власт, който има за задача да ръководи, организира и контролира изпълнението на актовете на НС. Той действа от името на държавата и ангажира нейния авторитет, и в същото време от името и за сметка на Д администрация. Адм. орган има правомощия да издава адм. актове, които са подзаконови. При нужда прилага държ. принуда.

- с/д терит. обхват биват: централни (МС и други центр. ведомства), местни (обл. управители и кметове) и низови (училища).

- с/д вида на своята предметна компетентност: с обща адм. компетентност и специална адм. компетентност. Спец. компетентност бива отраслова или функционална.

- с/д състава си АО са колегиални и еднолични. Едноличният се представлява от 1 физическо лице ( министър), който действа в качеството на АО.

- с/д начина на формиране биват изборни, назначаеми, избираеми с конкурс. Има и др. критерии за класификация на АО.

Съгласно К Б е парламентарна репубкика. Начало на адм. апарат стои правителството. МС оглавява изп. власт. МС е колегиален адм. орган с обща компетентност. Той е централен орган. Начело на МС стои мин. председател – едноличен орган на изп. власт с обща компетентност. Министрите са центр. еднолични органи на изп. вл. със специална компетентност. На тях са приравнени министри,които не ръководят министерства. Към министерствата и центр. ведомства се създават колегиуми, които са колегиални АО със специална компетентност (решаваща или консултативна). Към теритр. органи на изп. власт спадат обл. управители и кметове на общини. Обл. упр-тел е едноличен орган на изп. власт в областта; назначава се от МС,а зам. обл. управител - от премиера. Кметът е орган на изп. власт в общината. Избира се пряко от населението на общината.

Адм. апарат у нас е пирамидално устроен на база на отношенията на власт и подчинение. Има различен брой нива в йерархията ( 3 или 4-звеневи ). Всеки АО има свои вътрешни стр-ри, които се обособяват с оглед извършваната функция ( контролна, ръководна и др. ). Колкото органът е по-високо в йерархията, толкова по-сложна е неговата структура. Адм. апарат е изграден на следните осн. принципи, залегнали в К: законност, откритост, достъпност, отговорност, координация. Принципите имат правнозадължителен характер, защото се съдържат в правни норми от най-висш ранг.

Оперативна самостоятелност (ОС ) и обвързана компетентност (ОК) при ДУ: компетентността вкл. кръга от въпроси, с които АО е упълномощен да се занимава и правомощията, с които разполага за тази цел. ОС и ОК са 2 способа за реализиране на ДУ. ОК означава, че на АО са предоставени пълномощия да извършва определена дейност ( да издава актове и др. ), без той да има свободата да преценява дали, кога и как да използва компетентността си и какво решение да вземе. Той трябва да извърши точно определено действие при наличието на предвар. определени предпоставки. ОС означава, че изп. орган в установените от закона предели има възможност да избере м/у многото варианти на решения, които са еднакво законосъобразни, онова което е най-целесъобразно за конкретния случай. Правната норма очертава рамката на действие, в/у която Д орган може да прецени да вземе едно или др. решение. Всеки от двата способа на ДУ ( ОК и ОС ) има предимства и недостатъци, затова те трябва да се използват съчетано и диференцирано, съобразно тяхната специфика и предназначение. Адм. правните норми очертават правните предели, като все пак предоставят на адм. орган определена свобода на преценка. В рамките на тези правни норми той трябва да вземе оптимално управленско решение. Законността и правилността на решенията на АО не подлежат на степенуване. Свободата на АО не е самоцел. Той трябва да избере и прложи във всеки конкр. случай най-доброто, уместно, навременно и т.н. решение. Всеки път , когато е обективно необходимо и възможно той да прояви творчество (ОС), трябва да действа оперативно самостоятелно. Ако такава възможност липсва, трябва да действа при условията на ОК (едновариантно). Изборът дали на АО да се предостави ОС или ОК е в ръцете на законодателя. В редица закони има конкретни текстове като:» намалена видимост», «маловажен случай»,»непосредствена опасност« и др., които АО трябва да прецени конкретно и да вземе решение. Самият законодател при определени условия също действа при ОК ( извършва точно предписаното от К ), а при др. условия – при ОС.
26.Органи на изпълнителна власт - понятие, видове. Централни органи на изпълнителната власт.

Д-вата съществува и функционира чрез с-ма от държ. органи (ДО). Процеса за изграждането им е сложен. На основата на К. са извършение съществ. изменения в с-мата на държ. организация и структура на държ. органи в съотвие с принципа за разделение на властите.

Държ. апарат е широка с-ма, която включва в себе си държ. органи, адм. структури, които ги обслужват и подпомагат и държавните институции, като армия, затвори и др.

Системата на държ. органи и по-ограничена по обхват струкъура и вкл. само различните видове и степени държ. органи, които са структурообразуващи елементи на държ. с-ма.

Държ. органи по своята природа са специфични публични образувания, които изпълняват определена роля в управлението на общ-вото. Те образуват сложна с-ма, която включва разл. по вид, характер, състав, значение, структура,обем на компетентност и социална роля органи. Отличителни характеристики на ДО: а) това е стр-ра, създадена, за да осъществява държ. управление. Властта и силата на д-вата се реализират чрез с-мата от ДО. б) ДО притежава властнически правомощия, определени от К, законите и подзаконовите актове. Наличието на държавновластнически правомощия отличава ДО от всички останали органи за социално управление. Държ. органи не могат да откажат да упражняват предоставените им правомощия – в тях се включват задачите на държ. органи по управление на общ. процеси, правата, които притежават за тяхн. изпълнеие, и задължението да осъществяват тези права. Властническите си правомощия ДО осъществяват в процеса на своята дейност, в резултат на която приемат различни по характер актове или извършват др. дейности за управленско въздействие.Изпълнението на държ. задачи се осигурява чрез разл. ср-ва на властн. въздействие, вкл. и чрез държ. принуда. Правомощията на всеки ДО определят границите на нег. компетентност. Правомощ. са обусловени от задачите, които ДО решава и от мястото му в Д йерархия. в) ДО действа по поръчение на Д, от името и в неин интерес. г) държ. орган се характреризира с опред. личен състав, който се формира чрез изроб или назначаване. НС, Президент, общински съвети и кметове се избират пряко; съдебни и някои от органите на изп. власт се назначават (обл. управители от МС); д) органите могат да бъдат колективни и еднолични.

Определение – ДО е държ. стр-ра с определен личенн състав, формирана по установен от закона ред, на която са предоставени властн. правомощия във връзка със задачите, които решава, действа по поръчение на Д и се намира в разл. по характер взаимоотн. с др. държ. органи.

С-мата на държ. органи се създава въз основа на принципа за разделението на властите. Но държ. орг-я не може да се ограничава само до трите власти, т.к. съществуват и др. органи като президента, Конституционния съд, общинските съвети, които не могат да бъдат отнесени към нито една от трите власти. Всички държ. органи се намират в опред взаимоот. помежду си. Тя е единство от взаимосвързани и взаимодействани ще си стр-ри, и функ-ра в конкр. соц. среда и постгигат опред. пол. цели. С-мата представлява евдинна йерарх. стр-ра, с нормат. установени субординаци. звена. Развитието на общ. отн. и задачите на държ. управление на соц. процеси изисква обособяване на няколко подс-ми от държ. органи, както във вертик., така и в хоризонт. отн.

Видове държ. органи: осн. критерий е принципа за разделение на властите – 1) орган на закон власт – НС; 2) орган на изпълн. власт – МС; 3) органи на съд. власт – състои се от 3 подс-мми – съдебни, прокурорски и следствени органи.

В съотв. в терит., върху която осъществяват компетентността си държ. органи биват – висши (централни) и вестни. Всши – НС, презид, МС, министри, ръков. на центр. ведомства без ранг на мин-ва, КДС, ВСС, ВКС, ВНС и гл. прокурор. Презид. и КС не принадлежат към нито една от трите власти. НС и прецид. са пряко избирани от народза. Местни органи са вс.-, к. осъществяват св. дейност на равнище на адм-терит. единици. Те се обособяват в 2 подс-ми: органи на местно самоуправлениет – общин. съвети; и органи на изпълн. власт – обл. управители, кметове на общини, райни и кметства.

В зависимост от х-пра и обема на привадлежащите им правомощия държ. органи се обособяват на 2 гр: органи с обща компетентност – НС, презид, МС, обл. управители, кметове) и органи със спец. компетенстно – министри и ръков. на ведомства без ранг на мин-во) и на управления, дирекции, отдели в областите, общините и раюоните + държ. органи на съд. власт, т-щ. осъществевят специв. държ. дейност – правосъдна и надзор за законност.- Висши органи на съд. власт са ВКС, ВАС и гл. прокурор. Всички те са специализирани поради обос. х-р на тяхн. дейност. Особено място заема ВСС. Местни органи на съд. власт са апелативни, окръжни, районни и военни съдилища, прокуратури и следствени служби. КС е висш орган със спезц. компетентност – той дава задълж. тълкуване на К. и се произнася за конституционосъобразност на законите.

Принчици на организация и дейност на държ. органи – нар. суверенитет, разделеине на властите, законност, демократизъм, изборност, публичност, субординация, координация, йерархичност.

НС – единст. орган на закон. власт. Той е колективен, общодърж. представит. орган. състои се от представители на пол. сили в общ-вото. На него

1. 
   Държавната администрация /ДА/ е система от органи, която се нарича още Държавен административен апарат. Към нея се причисляват предвидените по Конституцията и законите органи на изпълнителната власт - МС, министри, областни управители, кметове на общини и техни специализирани органи /началници на управления, на отдели и др/. В Държавния административен апарат влизат и всички помощни органи и служебни лица - счетоводители, юрист - консули, специалисти и др. Държавното учреждение е организиран от държавата комплекси от персонални и имуществени елементи, учреден съгласно закона за да извършва определена дейност свързана с властническите правомощия на държавата.
   
2. 
   Правна характеристика на изпълнителната дейност. Изпълнителната дейност представлява ДА във функционален смисъл. Тя е една от правните форми на държавна власт. Изпълнителната дейност се характеризира със следните правни белези:
   

1. 
   Под законова дейност - осъществява се въз основа и в рамките на закона и подпомага осъществяване на целите й.
   
2. 
   Властническа дейност - осъществява се от компетентен държавен орган и при нея субектите не са равно поставени.
   
3. 
   Може да се прилага държавна принуда. Тази властническа дейност е скрепена или обезпечена чрез държавна принуда. Тя може да се прилага пряко от администрацията или да се търси помощта на някои специализирани органи.
   
4. 
   Тя е и творческа дейност - не е автоматично прилагане на нормите, тъй като държавните органи имат определена свобода на действие и могат да проявяват творчество.
   

3. 
   Оперативна самостоятелност и обвързана компетентност.
   

1. 
   Обвързана компетентност - това е правото и задължението на изпълнителните органи при наличието в предвидените в хипотези са на правните норми факти да вземе онова решение, което нормата предвижда като единствено законосъобразно. Правната норма сама определя какво решение да вземе органът, кога да го вземе и по какъв начин да го изрази. Тя не дава възможност на изпълнителният орган да преценява дали, кога и как да издаде административен акт. Всяко друго решение на органа ще бъде правно нарушение.
   
2. 
   Оперативна самостоятелност - възможността на изпълнителния орган в установени от закона предели да избере между многото варианти на решения, които са еднакво законосъобразни, онова което е най - целесъобразно в конкретния случай. Правната норма очертава една рамка на действие върху която държавния орган може са преценява дали да вземе едно или друго решение.
   

1. 
   Понятия -органите на държавното управление са вид държавни органи, които осъществяват в пределите на предоставената им компетентност държавни властнически пълномощия. Издават задължително правни актове, чието изпълнение е скрепено с държавна принуда. В своята оперативна работа изпълнителните органи се ръководят и контролират от техните висшестоящи органи. Органите в системата на местното самоуправление са на двойно подчинение, а централните изпълнителни органи са само на централистично ведомствено подчинение.
   
2. 
   Видове изпълнителни органи - Системата на изпълнителната власт е нормативно определена организационно и функционално обособена. Нейните органи могат да се класифицират по различни категории:
   

1. 
   Според териториалният обсег на правомощията:
   

б/ местни - упражняват правомощията си в определени териториални предели /в една област или в една община /. Такива органи са кметовете.

2. 
   Според обема на правомощията:
   

б/ със специална компетентност - само в една сфера - министри, директори на учреждения и др.

3. 
   Според персоналният състав и начина на вземане на решения. Биват два вида:
   

б/ колегиалния - например - МС, където е необходимо кворум и мнозинство за вземане на решения.

4. 
   Според източника на финансиране:
   

б/ самоиздръжка в резултата на своята стопанска издръжка.

1. 
   МС - е колегиален орган с обща компетентност. Той е висшия изпълнителен орган. В състава му влиза министър председател, зам. министър председател и министрите. По подобие на депутатите те полагат клетва. Според Конституцията МС:
   

б/ ръководи изпълнението на ДБ и стопанисва държавното имущество;

в/ сключва, утвърждава и денонсира международните договори в случаите предвидени от закона;

г/ може да отменя незаконосъобразни и неправилни актове на министрите.

За осъществяване на своята дейност МС издава следните актове:

• 
  постановления;
  
• 
  разпореждания;
  
• 
  решения.
  

2. 
   Министерствата или други ведомства.
   

3. Съставяне на правителство – основна роля при съставяне на правителство има президента.След консултации с всички парламентарни групи той възлага на кандидата за министър председател (посочен от най-голямата по численост парламентарна група) да състави правителство.