Раздел III. ОГРАНИЧЕНИЯ И ИЗКЛЮЧЕНИЯ ПРИ ПРИЛАГАНЕТО НА РАЗДЕЛ 2

1. Спорове относно тълкуването или прилагането на тази конвенция във връзка с упражняването от страна на крайбрежната държава на нейните суверенни права или юрисдикция, предвидени в тази конвенция, се разглеждат съгласно процедурите, посочени в раздел 2, в следните случаи:

а) когато се твърди, че крайбрежната държава е действала в противоречие с разпоредбите на тази конвенция по отношение на свободите и правата на корабоплаване, прелитане или полагане на подводни кабели и тръбопроводи или по отношение на други правомерни от гледна точка на международното право начини за използване на морето, посочени в чл. 58;

b) когато се твърди, че дадена държава, осъществявайки горепосочените свободи, права или начини на използване на морето, е действала в противоречие с разпоредбите на тази конвенция и законите или разпоредбите, приети от крайбрежната държава в съответствие с тази конвенция и с другите норми на международното право, които не са несъвместими с тази конвенция; или

с) когато се твърди, че дадена крайбрежна държава е действала в противоречие с конкретни международни норми и стандарти за защита и опазване на морската среда, които могат да се прилагат от крайбрежната държава и които са били установени от тази конвенция или от компетентна международна организация, или от дипломатическа конференция съгласно тази конвенция.

2. а) Спорове относно тълкуването или прилагането на тази конвенция, отнасящи се до морските научни изследвания, се уреждат съгласно раздел 2, като крайбрежната държава не е задължена да се съгласи да бъде представен за уреждане който и да е спор, произтичащ от:

i) упражняването от страна на крайбрежната държава на право или дискреционно правомощие съгласно чл. 246, или

ii) решение на крайбрежната държава да нареди преустановяването или прекратяването на изследователски проект съгласно чл. 25З;

b) Споровете, произтичащи от твърдението на осъществяващата изследването държава, че по отношение на определен проект крайбрежната държава не упражнява своите права по силата на чл. 246 и 253 по начин съвместим с разпоредбите на тази конвенция, се предават по молба на която и да е от страните за разглеждане съгласно помирителната процедура, посочена в приложение V, раздел 2, при условие че помирителната комисия не постави под съмнение упражняването от страна на крайбрежната държава на дискреционното й правомощие да посочва конкретни райони, посочени в чл. 246, т. 6, или дискреционното правомощие да се откаже да даде съгласието си в съответствие с чл. 246, т. 5.

3. а) Споровете относно тълкуването или прилагането на разпоредбите на тази конвенция във връзка с риболова се уреждат съгласно раздел 2; крайбрежната държава не е задължена обаче да се съгласи да бъде представен за уреждане спор, който се отнася до нейните суверенни права върху живите ресурси в нейната изключителна икономическа зона или до тяхното упражняване, включително дискреционните й правомощия да определя допустимия улов, нейните възможности за риболов, разпределянето на излишъците между другите държави, реда и условията, установени в нейните закони и правила по отношение на съхраняването и управлението.

b) Ако след използването на раздел 1 не е било постигнато разрешение, спорът се предава за уреждане по помирителната процедура, посочена в приложение V, раздел 2, по искане на която и да е от страните в спора, когато се твърди, че:

i) крайбрежната държава явно не е изпълнила своите задължения да обезпечи чрез вземането на подходящи мерки за съхраняване и управление на живите ресурси поддържането на живите ресурси в нейната икономическа зона да не бъде сериозно застрашено;

ii) крайбрежната държава произволно се е отказала, по искане на друга държава, да определи допустимия улов и своите възможности да експлоатира живите ресурси, по отношение на запасите, от чиято експлоатация е заинтересована другата държава;

iii) крайбрежната държава произволно се е отказала да предостави за риболов на която и да е държава по силата на чл. 62, 69 и 70 според реда и условията, установени от тази крайбрежна държава и съвместими с тази конвенция, целия или част от излишъка, за наличието на който тя е обявила.

с) В никакъв случай помирителната комисия не подменя със своето дискреционно правомощие това на крайбрежната държава;

d) Докладът на помирителната комисия се изпраща на съответните международни организации.

е) При преговорите за постигане на споразумение в съответствие с чл. 69 и 70 държавите-страни, ако не са се договорили за друго, включват в тях разпоредбата за мерките, които трябва да вземат, за да доведат до минимум възможността за възникване на разногласия по повод тълкуването или прилагането на такова споразумение и за това как те ще действат, ако независимо от това разногласията възникнат.
Член 298

Факултативни изключения от прилагането на раздел 2

1. Като подписва, ратифицира или се присъединява към тази конвенция или по всяко време след това, всяка държава може, без да нарушава задълженията, възникващи по силата на раздел 1, да обяви писмено, че не приема една или повече процедури, предвидени в раздел 2, по отношение на един или повече от следните категории спорове:

а) i) спорове относно тълкуването или прилагането на чл. 15, 74 и 83 за делимитацията на морските райони или спорове за исторически заливи или вещни права, при условие че държавата, направила такова заявление, приеме, когато спорът възникне след влизането в сила на тази конвенция и когато в течение на разумен период от време не се постигне споразумение между страните, по искане на която и да е от страните в спора, се съгласи да предаде спора за уреждане по помирителната процедура, по силата на приложение V, раздел 2 и освен това, при условие че такова предаване изключва разглеждането на всеки спор, който е неизбежно свързан с насрещно разглеждане на всеки неразрешен спор, отнасящ се до суверенитета или до други права върху континенталната или островната територия;

ii) след като помирителната комисия е представила свой доклад, в който се излагат причините, върху които се основава, страните водят преговори за сключване на споразумение въз основата на този доклад; ако тези преговори не доведат до споразумение, страните по взаимно съгласие предават този въпрос за разглеждане по една от процедурите, посочени в раздел 2, ако не се споразумеят за друго;

iii) тази подточка не се прилага по отношение на спор за делимитация на морските райони, който е окончателно решен на основата на двустранно или многостранно споразумение, имащо задължителна сила за тези страни;

b) спорове, отнасящи се до военна дейност, включително на военна дейност на държавни плавателни съдове и върху плавателни съдове, осъществяващи нетърговска дейност, и спорове по дейността, свързана с прилагането на законите за упражняването на суверенни права и юрисдикции, които са иззети от юрисдикцията на съда или арбитража по силата на чл. 297, т. 2 или З;

с) спорове, по отношение на които Съветът за сигурност на ООН осъществява функции, възложени му от Устава на ООН, ако Съветът за сигурност не реши да снеме дадения въпрос от дневния си ред или не призове страните да решат спора със средствата, предвидени в тази конвенция.

2. Държава-страна, която е направила декларация по силата на т. 1, може по всяко време да я оттегли или да даде съгласие изключения по силата на тази декларация спор да бъде подложен на която и да е процедура, предвидена в тази конвенция.

3. Държава-страна, която е направила декларация по силата на т. 1, няма право да предаде спор, отнасящ се към онази категория спорове, които са изключени от която и да е процедура, предвидена в тази конвенция спрямо друга държава-страна, без съгласието на тази държава.

4. Ако една от държавите-страни е направила декларация по силата на т. 1, буква "а", всяка друга държава-страна може да предаде всеки спор, попадащ в категорията на изключените спорове, срещу заявяващата държава по процедурата, определена в подобна декларация.

5. Нова декларация или оттеглянето на декларация не засяга по никакъв начин процедурата, която съд или трибунал са започнали да прилагат по силата на този член, ако страните не се споразумеят за друго.

6. Декларации и уведомления за тяхното оттегляне по силата на този член се депозират при Генералния секретар на ООН, който разпраща копия от тях до другите държави-страни.

1. Всеки спор, който е бил изключен по силата на чл. 297 или в резултат на декларация, направена по силата на чл. 298, може да бъде предаден за уреждане по тези процедури само по споразумение на страните в спора.

2. Нищо в този раздел не нарушава правото на страните в спора да се споразумеят за прилагането на някаква друга процедура за уреждане на такъв спор или да постигнат приятелско уреждане.
Част шестнадесета.

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Член 300

Добросъвестност и злоупотреба с правата

Държавите-страни трябва да изпълняват добросъвестно задълженията, поети от тях съгласно тази конвенция и упражняват правата и юрисдикцията и се ползват от свободите, признати от тази конвенция по начин, който не представлява злоупотреба с правата.

Като упражняват правата си и изпълняват задълженията си съгласно тази конвенция, държавите-страни се въздържат от заплаха със сила или употреба на сила против териториалната цялост или политическата независимост на която и да е държава или по някакъв друг начин, несъвместим с принципите на международното право, въплътени в Устава на Организацията на обединените нации.

Като не се нарушава правото на която и да е държава-страна да прибягва до процедурите за уреждане на спорове, предвидени в тази конвенция, нищо в тази конвенция не се разглежда като изискващо от държавата-страна при изпълнението на нейните задължения съгласно съответните разпоредби на тази конвенция да предоставя информация, чието разгласяване противоречи на съществени интереси за нейната сигурност.

1. Държавите се задължават да закрилят обектите с археологически и исторически характер, намерени в морето, а така също и да си сътрудничат за тази цел.

2. За да контролира търговията с такива обекти, крайбрежната държава може, прилагайки чл. 33, да сметне, че извличането на такива обекти от дъното на морето в района, посочен в указания член, без одобрението на крайбрежната държава би довело до нарушаването в рамките на нейната територия или териториално море на законите и правилата на крайбрежната държава, посочени в този член.

3. Нищо в този член не нарушава правата на собственици, които могат да бъдат идентифицирани, закона за спасяване и други норми на морските власти или на законите и практиката на културния обмен.

4. Този член не нарушава прилагането на другите международни споразумения и норми на международното право за закрилата на археологическите обекти и обектите с исторически произход.
Член 304

Отговорност за щети

Разпоредбите на тази конвенция относно отговорността за щети не засягат прилагането на съществуващите норми и развитието на други норми за отговорността съгласно международното право.

1. Тази конвенция е открита за подписване от:

а) всички държави;

b) Намибия, представена от Съвета на ООН за Намибия;

с) всички автономни асоциирани държави, които са избрали този режим посредством акт на самоопределение, под ръководството на и утвърден от Организацията на обединените нации съгласно резолюция 1514 (XV) на Общото събрание и които имат правоспособност в областите, обхванати в конвенцията, включително правоспособност да сключват договори в тези области;

d) всички автономни асоциирани държави, които по силата на техните документи за асоцииране имат правоспособност в обхванатите от конвенцията области, включително правоспособност да сключват договори в тези области;

е) всички територии, които имат пълна вътрешна автономия, призната като такава от Организацията на обединените нации, но които не са придобили пълна независимост съгласно резолюция 1514 (XV) на Общото събрание и които имат правоспособност в обхванатите от конвенцията области, включително и за сключване на договори в тези области;

f) международните организации съгласно приложение IX.

2. Тази конвенция е открита за подписване в Министерството на външните работи на Ямайка до 9 декември 1984 г., както и в седалището на Организацията на обединените нации в Ню Йорк от 1 юли 1983 г. до 9 декември 1984 г.
Член 306

Ратификация и официално потвърждаване

Тази конвенция подлежи на ратификация от държавите и другите правни образувания, посочени в чл. 305, т. 1, букви "b", "с", "d" и "е", и на официално потвърждаване съгласно приложение IX от правните образувания, посочени в т. 1, буква "f" на този член. Документите за ратификация и за официално потвърждаване се депозират при Генералния секретар на Организацията на обединените нации.

Тази конвенция е открита за присъединяване за държавите и другите правни образувания, посочени в чл. 305. Присъединяването на правните образувания, посочени в чл. 305, т. 1, буква "f", се определя от разпоредбите на приложение IX. Документите за присъединяване се депозират при Генералния секретар на Организацията на обединените нации.

1. Тази конвенция влиза в сила 12 месеца след датата на депозирането на шестдесетия документ за ратификация или присъединяване.

2. За всяка държава, ратифицирала тази конвенция или присъединила се към нея след депозирането на шестдесетия документ за ратификация или присъединяване, конвенцията влиза в сила на тридесетия ден след датата на депозиране на нейния документ за ратификация или за присъединяване, като се спазват разпоредбите на т. 1.

3. Общото събрание на органа ще се събере в деня на влизане в сила на тази конвенция и ще избере Съвета на органа. Първият Съвет ще бъде съставен по начин, съвместим с целите на чл. 161, ако разпоредбите на този член няма да могат строго да се прилагат.

4. Нормите, правилата и процедурите, разработени от Подготвителната комисия, се прилагат временно до тяхното официално потвърждаване от органа съгласно част XI.

5. Органът и неговите органи действат в съответствие с резолюция II на Третата конференция на Обединените нации по морско право относно подготвителните инвестиции и с решенията, взети от Подготвителната комисия в приложение на тази резолюция.

1. Резерви или изключения към тази конвенция не се допускат, ако това изрично не се разрешава от други членове на конвенцията.

Член 309 не препятства държавата-страна при подписването, ратифицирането или присъединяването към тази конвенция да прави декларации или заявления в каквато и да е форма и под всякакво наименование с цел да се приведат националните закони и правила в съответствие с разпоредбите на тази конвенция, при условие че такива декларации или заявления не целят да изключат или изменят юридическата сила на разпоредбите на тази конвенция при тяхното прилагане по отношение на тази държава-страна.

1. Тази конвенция има преимуществена сила в отношенията между държави-страни, пред Женевските конвенции по морско право от 29 април 1958 г.

2. Тази конвенция не изменя правата и задълженията на държави-страни, които произтичат от други споразумения, съвместими с тази конвенция и които не засягат ползването от други държави-страни на техните права или изпълняването на техните задължения по тази конвенция.

3. Две или повече държави-страни могат да сключат споразумения, изменящи или преустановяващи действието на разпоредби на тази конвенция, но прилагащи се само в отношенията между тях, при условие че такива споразумения не се отнасят до разпоредба на тази конвенция, чието неспазване е несъвместимо с ефективното осъществяване на предмета и целите на конвенцията, а така също при условие, че такова споразумение не засяга прилагането на основните принципи, въплътени в нея, и че разпоредбите на такова споразумение не засягат ползването от другите държави-страни на техните права и изпълняването на техните задължения по тази конвенция.

4. Държавите-страни, които имат намерение да сключат споразумение, посочено в т. 3, уведомяват другите държави-страни чрез депозитаря на тази конвенция за своето намерение да сключат споразумението и за изменението или преустановяването на прилагането на разпоредбите на тази конвенция, което то предвижда.

5. Този член не засяга международните споразумения, ясно разрешени или запазвани от други членове на тази конвенция.

6. Държавите-страни се съгласяват, че не могат да правят никакви поправки, отнасящи се до основния принцип за общото наследство на човечеството, закрепен в чл. 136, и че те няма да бъдат страни по каквото и да е споразумение, което се отклонява от него.
Член 312

Поправки

1. След изтичане на 10 години от датата на влизане в сила на тази конвенция, всяка държава-страна може чрез писмено уведомление до Генералния секретар на Организацията на обединените нации да предложи конкретни поправки по тази конвенция, освен поправките, отнасящи се до дейността в района, и да поиска свикване на конференция за разглеждане на предлаганите поправки. Генералният секретар разпространява това искане до всички държави-страни. Ако в продължение на 12 месеца от датата на разпространяването на това уведомление не по-малко от половината държави-страни дадат положителен отговор по отношение на искането, Генералният секретар свиква конференция.

2. Процедурата за вземане на решения, която се прилага на конференцията за внасяне на поправки, е идентична с процедурата, прилагана от Третата конференция на ООН по морско право, ако конференцията не реши друго. Тази конференция е длъжна да положи всички усилия за постигане споразумение по всяка поправка чрез консенсус и гласуване няма да се провежда, дотогава, докато не бъдат изчерпани всички средства за постигане на консенсус.

Член 313

Приемане на поправки по опростената процедура

1. Всяка държава-страна може, като изпрати писмено уведомление до Генералния секретар на ООН, да предложи поправка по тази конвенция, освен поправки, отнасящи се до дейността в района, която да бъде приета по опростена процедура, без свикване на конференция. Генералният секретар разпространява уведомлението сред всички държави-страни.

2. Ако в срок от 12 месеца от датата на разпращането на уведомлението някоя държава-страна възрази срещу предложената поправка или срещу предложението тя да бъде приета по опростената процедура, тази поправка се счита за отхвърлена. Генералният секретар на ООН съответно незабавно уведомява всички държави-страни за това.

3. Ако след изтичане на 12 месеца от датата на разпращането на уведомлението нито една от държавите-страни не е възразила срещу предложената поправка или срещу предложението тя да бъде приета по опростената процедура, предложената поправка се счита за приета. Генералният секретар на ООН уведомява всички държави-страни, че предложената поправка е приета.

1. Всяка държава-страна може, като изпрати писмено уведомление до Генералния секретар на органа, да предложи поправка към разпоредбите на тази конвенция, отнасящи се изключително до дейността в района, включително до приложение VI, раздел 4. Генералният секретар разпространява такова уведомление сред всички държави-страни. Предлаганата поправка подлежи на утвърждаване от Общото събрание след утвърждаването й от Съвета. Представителите на държавите-страни в тези органи имат пълномощия да разгледат и утвърдят предложената поправка. Предложената поправка, утвърдена от Съвета и Общото събрание, се счита за приета.

2. Преди приемането на всяка поправка по т. 1 Съветът и Общото събрание се уверяват, че тя не нарушава системата за промишлено проучване и експлоатация на ресурсите в района, в изчакване на свикването на конференцията за ревизия съгласно чл. 155.
Член 315

Подписване, ратифициране на поправките и присъединяване към тях. Автентичност на текстовете на поправките

1. Веднъж приети, поправките към тази конвенция са открити за подписване от държави-страни, в Седалището на ООН в Ню Йорк в продължение на 12 месеца от датата на приемането им , ако в самата поправка не се предвижда друго.

2. Разпоредбите на чл. 306, 307 и 320 се прилагат по отношение на всички поправки към тази конвенция.
Член 316

Влизане в сила на поправките

1. Поправките към тази конвенция, различни от тези, за които се говори в т. 5, влизат в сила за държавите-страни, които са ги ратифицирали или са се присъединили към тях, на тридесетия ден след депозирането на документите за ратификация или присъединяване от две трети от държави-страни или от 60 държави-страни, в зависимост кое от тези числа е по-голямо. Тези поправки не нарушават ползването от другите държави-страни на техните права или изпълнението на техните задължения по тази конвенция.

2. Поправка може да предвижда, че за влизането й в сила се изисква по-голям брой ратификации или присъединявания от това, което се предвижда в този член.

3. За всяка държава-страна, ратифицирала дадена поправка, посочена в т. 1, или присъединила се към нея, след като нужният брой документи за ратификация или присъединяване са били депозирани, поправката влиза в сила на тридесетия ден след депозирането на нейните документи за ратификация или за присъединяване.

4. Всяка държава, станала страна по тази конвенция след като дадена поправка е влязла в сила, съгласно т. 1, и която не заявява за друго свое намерение:

а) се счита за страна по тази така изменена конвенция;

b) се счита за страна по тази конвенция без поправките към нея, по отношение на всяка друга държава-страна, която не е обвързана с поправката.

5. Всяка поправка, отнасяща се изключително по дейността в района, и всяка поправка към приложение VI влизат в сила за всички държави-страни след изтичането на една година след депозиране на документите за ратификация или за присъединяване към нея от три четвърти от държавите-страни.

6. Всяка държава, която става страна по тази конвенция след влизането в сила на поправките съгласно т. 5 се счита за страна по тази конвенция, както тя е изменена.
Член 317

Денонсиране

1. Всяка държава-страна може чрез писмено уведомление до Генералния секретар на ООН да денонсира тази конвенция и може да посочи причините за това. Ако причините не се посочват, това не нарушава валидността на денонсирането. Денонсирането влиза в сила една година след датата на получаване на уведомлението, ако в самото уведомление не се посочва по-късна дата.

2. Държавата не се освобождава от финансови и договорни задължения, които тя е поела, когато е била страна по тази конвенция, поради това, че я е денонсирала; денонсирането не засяга никакви права или задължения или правно положение на тази държава, създадено в резултат на прилагането на тази конвенция, до прекратяване на действието й по отношение на тази държава.

3. Денонсирането по никакъв начин не засяга задължението на която и да е държава-страна да изпълнява всяко постановено в тази конвенция задължение, което има за нея сила, в съответствие с международното право, независимо от тази конвенция.