Корените на ораторското изкуство и реториката
Изтегляне 0.86 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ДРЕВНИТЕ ЗА ОРАТОРСКОТО ИЗКУСТВО
ПО-СИЛНИ ОТ ВРЕМЕТО „Царицата" на седемте изкуства — реториката на древните, ни завещава скъпоценно наследство. Според някои съвременни учени тя е „най-научната древна наука" поради своята систематизи-раност и практическа приложимост. В съперничество с нея встъпва само философията. Но доколкото тя създава повече модели за по-съвършено политическо устройство, отколкото активно да участвува в социалната практика, реториката като заварената •сестра Мара Пепеляшка върши „грубата" общественополезна работа. Тя помага в държавното управление и в решаването на съдебните дела, при обучението и възпитанието на подрастващите поколения, учи ги да мислят и говорят красиво. Идеите на античната реторика шествуват през вековете, за да достигнат живи до нашето съвремие. През различните;исторически периоди те биват посрещани различно — кога с възторг, кога с анатема, но никога равнодушно. Издигнали в култ човечността-, ренесансовите мислители обръщат взор към древната култура. В реториката те откриват идеала за всестранно развитата, хармонична човешка личност. През XVII век философите-рационалисти, които не признават ролята на емоционалното познание, а смятат за единствено достоверни само логическите основи на мисленето, подлагат на жестока критика реториката като теория на мнението. В унисон с отрицателното отношение на Рене Декарт — идеолога на рационализма, издигна глас и големият немски философ Готфрид Вилхелм Лайбниц. „По същество цялото изкуство на реториката — казва той — всички тези изкуствени и фигурални приложения . . . са способни само да внушат лъжливи идеи, да възбуждат страстите и да съблазняват разсъдъка така, че те представляват от само себе си чисто мошеничество."11 Буржоазните революции от XVIII и XIX век връщат на реториката Полагащото й се уважение, раждат нов етап в красноречието. В ютъяя на Френската революция пламват имената на Ми-рабо ж Марат, на Робеспиер ;и Дантон. Тяхното ораторско изкуство, твърде своеобразно при всеки от тях, се обединява от общата, идваща от древността, социална функция. Техните личнос- ■ ти, подобно *на античните-оратори, се сливат с „обожествяваната" личност на държавата,, на революцията. Републикански Атина и Рим завещават яа бъдещите политически оратори революционното
В своята „Реторика" (1748 г.) — първият трактат по теория на ораторското изкуство в царска Руеияг М. В. Лемоноеов следва: класическите образци на Перикъл,, Демоетен и; Цицерон.. Той определя психологическата същност на ©раторското изкуство — „да се познава тайната на човешките еърца"„Е която е позволила на, Демостен и Цицерон да възбуждат страстите и да властвуват над. слушателите. Написана на чист руски,, а не н:а латински език, „Реториката" добива популярност сред. образованште хора.и претърпява 10 издания. През XIX в. античната реторическ а теория се претворява във; философски и естетически трудове, както? и в-учебниците по реторика, които се разпространяват в Русия, Франция, Германия и> др. Красноречието определено се оценява- като художествена: дейност. В Русия се появяват реториките на А. Ф. Мерзляков и; Н. Ф. Кошански, в които за цел ва реториката се сочи мисълта: „да научат на художеството да се говори красиво и стройно". Кант и Хегел търсят съвременните филоеофеко-познав^ателни основи: на ораторското изкуство. НачаЛо на качествено различен етап в:= ораторското изкуство и реториката бележи появата на маркеическата идеология. Масовото работническо движение извиква на историческата сцена оратори от нов тип — пролетарските трибуни.. И отново античната реторика като верен помощник и съюзник на свободомислието съветва народните избраници. К- Маркс чете Цицерон в оригинал, за да, почувствува силата и динамиката на неговото красноречие. В. И. Ленин използува в речите си много ояг средствата и методите на древните оратори. Отзвук от реториката на древните-се чувствува и в принципите на създадената от неш теория на; пропагандата. Днес интересът към реторическите идеи на древността1 е особено жив. По-силни от времето, те съпътствуват човека Щ неговия: стремеж към свобода, справедливост,, съвършенство и красота. Ето някои от тези вечни идеи, беа които, е немислимо ораторското изкуство: 1. Помни, че красноречието е съвкупност, от оратора, слушателя и речта. Всяко разкъсване на. това триединство води до неправилното му тълкуване.
Но нека да продължим с думите на самите древни оратори — да „чуем" тези идеи от техните уста . . .  1 Л о м о н о с"о в, ЕМ. В. Поян. собр. со*„, т. &, М. 1959, с. 79, 167.
Л.,АНСССР„  ДРЕВНИТЕ ЗА ОРАТОРСКОТО ИЗКУСТВО
Каквото слово кажеш, такова и в отговор ще получиш. Говори, за да те видя, Когато словото не бие, то и пръчката не помага. Ако не можеш да ж говориш за това, което са казали преди тебе, опитай се да го изразиш по-добре от тях. И з о к р а т Езикът на глупаците изпреварва мисълта. И з о к р а т Ако не са изказани противоположни мнения, то няма от какво да се избере най-доброто.. X е р о д о т Мъдър е онзи, който знае нужното, а не много. Е с х и л Едно нещо е да -се говори много, друго — да се каже нещо. Софокъл
Най-добър^ онзи пророк, който пророкува доброто. Еврипид
Недобросъвестните оратори <ое стремят да представят лошото за добро-. Платон
Словото често е по-убедително от златото. Демокрит
/У човек, на когото умът £ кратък най-често езикът е твърде дълъг. Аристофан П и т а г о р Мълчи или кажи нещо по-добро от мълчанието. JIcHocm — това е главното достойнство на речта. с т о т е л А Реториката е способност да се намират възможните методи за убеждаване относно всеки даден предмет. Аристотел Методите за убеждаване чрез речта са три вида, едни от тях са зависимост от характера на говорещия; други — от едно или друго настроение на слушателя; и трети — от самата реч. Тези последните се заключават в действителното или привидното доказване. Аристотел •Стилът ще притежава необходимото качество, ако той е изпълнен с чувства, ако отразява характер и ако съответствува на истинското положение на нещата. Аристотел Стилът на писмената реч е най-точен, наполемическата — най-артистичен. Аристотел За всеки род речи е пригоден особен стил, тъй като не е един и същи стилът в писмената и в полемическата реч, в речта, произнесена пред народното събрание, в съдебната реч. Аристотел Всяко слово без дело е нищожно и пусто. Демостен
Красноречието е светлина; която създава възможност да блесне умът. Ц и ц е р о н Да учи — това е задължението на оратора, а да доставя удоволствие — чест, оказвана на слушателя. Цицерон
Колкото и да са интересни и многозначими мислите, те оскърбяват взискателния слух, ако се поднасят в неизкусна форма. Ц и ц е р о н: Предпочитам сдържаната разумност пред бъбривата глупост. Цицерош
Ораторското изкуство е немислимо, ако ораторът не е овладял: в съвършенство' предмета, за който иска да говори. Цицерош
Не е възможно да се овладее изкуството на словото, без да се изучат предварително изводите на философията. Цицерон
Перото е най-добрият и най-превъзходен творец и наставник на. красноречието. Цицерон
За красноречието е свойствено да увлича след себе си сърцата и. да ги трогва по всякакъв начин. Цицерон
Силата на духа и страстта правят хората красноречиви. Квинтилиан". Не говорете така, че да могат да ви разберат, а така, че да не могат да не ви разберат. Квинтилиан Солта в речта не е нищо друго, освен обикновена нейна подправка^ която се усеща сама по себе си и без която речта би била безвкусна. Квинтилиак Преди да кажеш нещо на другите, кажи го на себе си. С е н е к а Млади По-често използувай ушите си, отколкото езика. Сенека Млади: Не говори винаги каквото знаеш, но винаги знай какво говориш. - * Клавдий I Голямото съдържание ще се прояви по-силно и по-изразително,. •ако е предадено в стегнат вид. Затова е.така лаконична мощната реч на спартанците; и винаги е кратка и бърза заповедта; и е едносложен господарят със слугата си; а дългите речи съдържат просене и молба . . . И многословието на омировските старци произтича от тяхната немощ. Деметрий
Изящната реч е приятно шеговита и весела. Деметрий
Украшенията в речта убиват смешното и вместо смях се получава недоумение. Изящният стил изисква мярка, а да се украсява смешното, това е същото като да се гизди маймуна. Деметрий" Излишната грижа за гладкостта и стройността на речта създава впечатление не за гняв, а за словесна игра и повече говори за желание да се издокараме със своето изкуство. Деметрий
Или колкото е възможно по-кратко, или колкото е възможно no-приятно. П л у т а р х Лравите на говорещия убеждават повече, отколкото неговите речи. Пуб.лий Сир Ораторът се ползува с народното благоразположение само тогава, когато предварително обмисля онова, което ще говори: само по този начин той доказва своята преданост към народа, а онзи, който не се грижи как ще бъде приета неговата реч, действува като човек, който се крепи повече на силата, отколкото на убеждението. Демостен
 ЛИТЕРАТУРА
Адамов, Е. А. Вьщающиеся оратори древнего мира и средних веков. М., „Знание", 1961. Античная литерату р а. М., Изд. „Просвещение", 1980. Демосфен. Речи. Изд. АН СССР, М., 1954. Ирибаджаков, Н: Социологическите и социално-политическите възгледи на софиста Хипий. сп. Философска мисъл, кн. 4, 1981. История на Древна Гърция. Изд. „Наука и изкуство", С, 1975. История на Древния Рим. Изд. „Наука и изкуство", С, 1974. Квинтилиан, М. Ф. Обучението на оратора. С, Изд. „Наука и изкуство", 1982. К у з н е ц о в а, Т. И., И. П. Стрельникова, Ораторское искусство в древ-нем Риме. М., Изд. „Наука", 1978. Платон. Диалози, т. 1, т. 2, Изд. „Наука и изкуство", 1979, 1982. Радев, Р. История на античната философия. С, Изд, „Наука и изкуство",. 1981. Сб. А н т и'ч"н]ц*е р'и/г о р и к и. М., Изд. Московского университета, 1978-Сб. Л]е к ц и'и п'о реторика. С, Изд. на Софийския университет, 1978.. Сб. За]оратор~ското и з"к у_с т в о. С, Партиздат, 1975. У т ч е н к о, С. Л. Цицерон и его время. М., Изд. „Мнсль", 1972. Христоматия на ораторската реч. Съст. В. Руменчев. С, СУ „Кл. Охридски", 1981. СЪДЪРЖАНИЕ КОРЕНИТЕ НА ОРАТОРСКОТО ИЗКУСТВО И РЕТОРИКАТА 1 ВЪРХЪТ НА ФИЛОСОФСКАТА РЕТОРИКА 22 "ДЕМОСТЕН — ЛЕГЕНДА И РЕАЛНОСТ 30 ЦИЦЕРОН — ОРАТОР 40 КВИНТИЛИАН — ЕХОТО НА ВЕЛИКИТЕ 5$ ПО-СИЛНИ ОТ ВРЕМЕТО 59 ДРЕВНИТЕ^ЗА ОРАТОРСКОТО ИЗКУСТВО 62 ЛИТЕРАТУРА 66 Каталог: 2010 2010 -> Ноември, 2010 Г. Зад Кое е неизвестното число в равенството: (420 Х): 3=310 а) 55 б) 66 в) 85 г) 504 За 2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика 2010 -> Януари – 2010 тест зад Резултатът от пресмятане на израза А. В, където 2010 -> Библиографски опис на публикациите, свързани със славянските литератури в списание „Панорама” /1980 – 2011 2010 -> Специалисти от отдел кнос, Дирекция „Здравен Контрол при риокоз русе, извършиха проверки в обектите за съхранение и продажба на лекарствени продукти за хуманната медицина на територията на град Русе 2010 -> 7 клас отговори на теста 2010 -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010 2010 -> Код на училище Име на училище Изтегляне 0.86 Mb. Сподели с приятели:
|
И'с тда р и 'я a ic т =е т -и ж и. Памятнщги мировой зстетической мисли. Изд..„,Искусство"„/М., 19J34., т. Ц, с 441..