Глава седма ПСИХОЛОГИЯ НА УЧЕНЕТО

• 
  да разберете същността на процеса учене;
  
• 
  да разберете поведенческите теории за ученето;
  
• 
  да изучите основните понятия на когнитивните теории за ученето;
  

Под учене разбираме придобиване на способности, които не са вродени, зависи от опита, включително и от обратаната връзка със средата (Р. Славин, стр. 216)

В различните психологически теории за ученето, които ще бъдат разгледани в тази глава правят впечатление някои моменти свързани с неговото опознаване (по Л. Десев):

• 
  Настъпват активни изменения в субекта на дейността, който не само усвоява знания, умения, навици и привички, но и се изгражда обобщени начини на действия, мотиви, ценностна ориентация и свойства на личността;
  
• 
  Промяната при ученето носи индивидуален характер, макар и да се осъществява често в социална среда;
  
• 
  Разбирано във външен и вътрешен план, при ученето съществува двупосочна активност;
  
• 
  Съществува единство между съзнавани и несъзнавани процеси при ученето, независимо дали те протичат целенасочено или стихийно;
  
• 
  От гледна точка на разбирането на личния и обществения исторически опит на човечеството ученето се явява свързващото звено между тях.
  

• 
  Извършва се в условията на интегрираност на съзнавани и несъзнавани процеси;
  
• 
  Наличието на словесно предаване на опит извършвано чрез речта е необходимия компонент на социалната комуникация;
  
• 
  Като дава възможност за приспособяване към средата способства и за нейното творческо преобразяване;
  
• 
  Доколкото човешкото поведение е поливариантно и понякога непредсказуемо, ученето не се поддава винаги на външна регулация и управление.
  

В този смисъл същността на човешкото учене е усвояване на знания и начини за работа, и обусловени от тях действия и постъпки в определени ситуации (Л. Десев).

• 
  Преди тренировките: представения безусловен стимул (месо) предизвиква безусловна реакция (отделяне на слюнка); представянето на неутрален стимул (звънец) не предизвиква никакво отделяне на слюнка;
  
• 
  По време на тренировките: звънецът звъни, когато се дава месото. Преди неутралния стимул (звънеца) става условен стимул;
  
• 
  След тренировките: представянето на условния стимул (зъвененето на звънеца) създава условна реакция (отделяне на слюнка).
  

Един от първите, който приема разработките на И. П. Павлов е Е. Торндайк, който също свързва поведението с физическите рефлекси, но го разглежда като реакция на стимулите и средата. Негов принос е, че разглежда стимулите, които се появяват след поведението, като основа за бъдещо поведение. Това му позволява да формулира, т.нар. закон за ефекта, който гласи, че ако даден акт следва да се удовлетворява от промяна в средата, вероятността актът да се повтори в подобна ситуация се увеличава, и обратно, ако поведението се следва от неудовлетворение в средата, вероятността, то да се повтори намалява.

Разработките на Павлов и Торндайк показват, че някои аспекти на човешкото поведение са подтикнати от конкретни стимули. Б. Ф. Скинър издига идеята, че рефлекторното поведение обяснява само малка част от всички действия. Той предлага друга класификация на поведение, което нарича оперантно, защото то оперира върху средата при видимо отсъствие на безусловните стимули. Съсредоточавайки се върху отношението между поведението и неговите последствия той счита, че използването на приятни и неприятни последствия за промяна на поведението, следва да наричаме в повечето случаи оператно обуславяне.

Един от важните жалони в поведенските теории за ученето е разработената от А. Бандура теория за социалното учене. Тя се базира на останалите поведенски теории, но се фокусира в много по-голяма степен върху ефектите от сигналите върху поведението и вътрешните психични процеси, подчертавайки влиянието на действията върху мисленето, и мисленето върху действията. Централна негова идея е, че голяма част от човешкото поведение не се оформя от последствията му, а е заучена директно от някакъв модел. Според него ученето чрез наблюдение включва четири фази: внимание, запаметяване, възпроизвеждане и мотивация (цит. по Р. Славин, стр. 210):

• 
  Фаза на вниманието: първият етап в ученето чрез наблюдение е обръщането на внимание на даден модел. По принцип учениците обръщат внимание на ролеви модели, които са привлекателни, успешни, интересни и популярни. Затова толкова много ученици имитират облеклото, прическите и маниерите на звездите на попкултурата. В класната стая учителят печели вниманието на учениците чрез представяне на ясни и интересни насоки, чрез използване на новост или изненада, и като мотивира учениците да обръщат внимание.
  
• 
  Фаза на запаметяването: след като учителите са спечелили вниманието на учениците, е време да моделират поведението, което искат от тях да имитират и след това да им даде възможност да практикуват или репетират.
  
• 
  Възпроизвеждане: през етапа на възпроизвеждането учениците се опитват да намерят съответствието на своето поведение и това на модела. В класната стая оценката на учениците се осъществява на тази фаза.
  
• 
  Мотивация: учениците ще имитират даден модел, защото вярват, че правейки това ще увеличат собствените си шансове да бъдат подкрепени. В класната стая тази фаза вклюва похвали или оценки давани за добро съответствие между модела на учителя и поведението на учениците.
  

Като обобщение на проблема за поведенските теории за ученето, може да се подчертае, че техните принципи са едни от най-твърдо установените в психологията и в голяма степен добре обобщават обясняването на голяма част от човешкото поведение. Основен техен недостатък е, че с изключение на социалното учене, повечето теории се фокусират преди всичко върху наблюдаемото поведение.

На други модели за преработка на информацията се явяват т.нар. алтернативни теории, увеличаващи вероятността информацията да се съхрани в дълговременната памет. Такива са:

• 
  Теория за нивата на преработка (Craik, 1979), според него хората подлагат стимулите на различни нива на умствена преработка и задържат само онази информация, която е била подложена на най-пълна преработка. Най-ниското ниво е тогава, когато възприемаме нещо, но не обръщаме внимание. При това ниво вероятността за запомняне е най-малка. На второ ниво можем да дадем наименование на обекта на възприемането, т.е., да го опредметим. След наименоването вероятността да го запомним е по-голяма. Най-високото ниво на преработка е даването на смисъл, който се състои в това, да го свържем с наши минали или настоящи преживявания, или ситуации. Според теорията за нивата на преработка, колкото по-голямо внимание обръщаме на детайлите на даден стимул, толкова по-голяма е неговата обработка и следователно по-голяма е вероятността да го запомним (по Р. Славин);
  
• 
  Теория за двойния код, тази теория е свързана с предходната, разработена е от Паивио. Според нея информацията се съхранява в дълговременната памет, в две форми – зрителна и вербална, като идеята е, че информацията представена зрително и вербално ще се запомни по-добре, отколкото информацията представена само по един начин;
  
• 
  Теория за подходящата за пренос обработка, модифицирана е и разширена от Брансфорд и неговите сътрудници, те считат, че паметта зависи не само от дълбочината на преработката, но и от начина по който информацията е била заучена и след това е била проверена. Според Брансфорд силата и продължителността на спомена зависи не само от дълбочината на преработката, но и от сходството между условията, при които материалът е бил заучен и тези, при които се възпроизвежда. Както сочи Р. Славин това разграничение има огромно значение за обучението;
  
• 
  Модел на паралелно разпределената преработка, описан е Левандовски и Мърдок и се основава на идеята, че информацията се преработва едновременно в три части на паметовата система, като всяка от които оперира с една и съща информация в един и същ момент. Това позволява незабавно да използваме информацията от дълговременната си памет за интерпретиране на думи, събития, значения, факти, което означава, че дълговременната памет действа едновременно с нашия сетивен регистър и с кратковременната памет;
  
• 
  Модел на връзките, този модел е наречен още кънекшънизъм, предложен от Rumelhart и McClelland е тясно свързан с теорията за паралелно разпределената преработка, като тук се подчертава идеята, че познанието се съхранява в мозъка, в мрежа от връзки, а не система от правила или като определени късове от информация. Това становище води до разбирането, че опитът води до учене чрез засилване на определени връзки често за сметка на други (по Р. Славин).
  

• 
  Какво е модел на преработка на информацията?
  
• 
  Какви са механизмите хората да помнят и да забравят?
  
• 
  Могат ли да преподават стратегиите за подобряване на паметта?
  
• 
  Как да предадем смисъл на информацията?
  
• 
  Какви са когнитивните стратегии за учене и преподаване?
  

1. 
   Какво е значението на ученето в живота на човека?
   
2. 
   Какво е мястото на ученето в системата на учебния процес?
   
3. 
   Какви са поведенските теории за ученето?
   
4. 
   Какви са когнитивните теории за ученето?
   

Гамезо, М. В. и др. Возрастная и педагогическая психология. М., 2003

Десев, Л. Педагогическа психология. С., 2003

Зимная, И. А. Педагогическая психология. М., 2004

Карандашев, В. Н. и др. Педагогическая психология. Хрестоматия., СПГ., 2006

Клюева, Н. В. Педагогическая психология. М., 2003

Николов, П., Н. Александрова, Л. Кръстев. Педагогическа психология. ЮЗУ. 2007

Славин, Р. Педагогическа психология. С., 2004

Столяренко, Л. Д. Педагогическа психология. РД., 2003

Янкулова, Й. Педагогическа психология. С., 2011