Красотата може да e утешителна, обезпокоителна, свещена, профанна. Може да е ободряваща, привлекателна, вдъхновяваща, ужасяваща
Изтегляне 356.32 Kb.
|
| Безкористно удоволствие
Да си безкористен към нещо не означава задължително да не се интересуваш от него, а да проявяваш интерес към него по определен начин. Често казваме за хора, които щедро предлагат помощта си на други в тежки моменти, че действат безкористно, т.е. не са движени от личен интерес или облага, а извършват именно това, т.е. помагат на съседа си. Те проявяват безкористен интерес. Как е възможно това? Отговорът на Кант е, че не е възможно, ако всичките ни интереси се определят от желанията. Интересът, който произтича от желанието, цели постигането на желанието, което е в мой интерес. Обаче интересите могат да са безкористни, ако извират единствено от разума. От горното несъмнено спорно твърдение, Кант извежда поразително заключение. Има определен вид безкористен интерес, твърди той, който представлява интерес на разума: не мой интерес, а интерес на разума в мен. Така Кант обяснява моралния мотив. Когато се запитам не какво искам да направя, а какво трябва да направя, тогава се отдръпвам от себе си и се поставям на мястото на безпристрастен съдия. Моралният мотив се появява, когато загърбя остатаналите си интереси и се заловя с належащия въпрос, като се уповавам единствено на разума, а това значи да се позова на съображения, които всяко друго рационално същество също би приело. Според Кант подобно състояние на безкористно търсене непреклонно ни води към категоричния императив, който ни казва да действаме единствено според тази максима, която можем да внушим като закон на всички рационални същества. В друг смисъл обаче моралният мотив е користен: интересът на разума е и определящият принцип на волята. Решавам да направя нещо и да направя това, което изисква разумът – това предполага думата "трябва". В случая на съждението за красиво аз обаче съм съвсем безкористен, абстрахирам се от практичните съображения и се вслушвам в обекта пред мен, като прекъсвам всичките си желания, интереси и цели. Тази строга идея за безкористност сякаш застрашава първото клише: връзката между красота и удоволствие. Когато харесвам едно преживяване, изпитвам желание да го повторя и това желание е в мой интерес. И така, какво се има предвид под безкористно удоволствие? Как може разумът да има удоволствие „в мен“ и чие е това удоволствие? Със сигурност красивите неща ни привличат така, както и други източници на наслада заради удоволствието, което ни носят. Красотата не е източник на безкористно удоволствие, а просто обект на универсален интерес: интересът, който проявяваме към красотата и към удоволствието, което тя носи. Възможно е да подходим към мисълта на Кант с по-голямо разбиране, ако разграничим удоволствията. Те са различни видове, както е видно при сравнение на удоволствието, което настъпва под въздействието на наркотик, удоволствието от чаша вино, удоволствието, че синът ви е издържал изпит, и удоволствието от картина или музикално произведение. Когато синът ми казва, че е спечелил наградата по математика в училище, изпитвам удоволствие, но удоволствието ми е користно, тъй като то се корени в удовлетворението на мой интерес, родителския интерес към успеха на сина ми. Когато чета стихотворение, удоволствието не зависи от друг интерес освен от интереса ми към него самото, самия обект, който е пред мен. Естествено е други интереси да подхранват интереса ми към поезията: интересът ми към военната стратегия ме влече към „Илиада“, а интересът ми към градините - към „Изгубения рай“. Но удоволствието от красотата на едно стихотворение е резултат от интереса към него, именно заради това, което представлява. Може да съм бил длъжен да прочета стихотворението, за да издържа даден изпит. В такъв случай изпитвам удоволствие, че съм го прочел. Такова удоволствие отново е користно удоволствие, което произтича от интереса да съм прочел стихотворението. Доволен съм, че съм прочел стихотворението: съюзът „че“ играе съществена роля в определянето на естеството на удоволствието. Езикът отчасти отразява тази сложност в понятието за удоволствие: различаваме удоволствие при, удоволствие от и удоволствие, че. По думите на Малкълм Бъд безкористното удоволствие никога не е удоволствие от един факт. Нито е, както стана дума и преди, чисто сетивно удоволствие от красотата, като например удоволствието от взимане на гореща вана, колкото и да й се наслаждаваме. И със сигурност не е подобно на удоволствието, което изпитваме след смръкване на кокаин, което ни се доставя не заради кокаина, а от него. Безкористното удоволствие е вид удоволствие от. Но то е съсредоточено върху обекта и зависи от мисълта, т.е. има определено „намерение“ според терминологията. Удоволствието от горещата вана не зависи от каквато и да е мисъл за ваната и затова никога не може да се обърка. Съзнателните удоволствия, от друга страна, са част от живота на познанието: удоволствието от победата на сина ми в състезанието по дълъг скок изчезва, когато открия, че победителят не е синът ми, а някой друг, който прилича на него. Първоначалното удоволствие се оказва грешка, а подобни грешки могат да стигнат далеч, както удоволствието, което Лукреция изпитва по погрешка в прегръдките на мъжа, когото мисли за съпруга си, но осъзнава, че всъщност е насилникът Тарквиний. По тази причина съзнателните удоволствия представляват очарователен подклас на удоволствията. Те са изцяло вплетени в живота на ума. Възможно е да бъдат неутрализирани чрез аргументи и засилени от вниманието. Те не възникват благодарение на приятни усещания подобно на удоволствията от ядене и пиене, но играят жизнено важна роля в упражняването на познавателните и емоционалните ни сили. Подобно е и удоволствието от красотата. Но то не е само съзнателно: то е съзерцаващо, похранвайки се от формата, с която представя обекта си, и непрекъснато се възобновява от този източник. Следователно моето удоволствието от красотата е като подарък за обекта, който от своя страна е дар, който ми се поднася. В това отношение то прилича на удоволствието, което хората изпитват в компанията на своите приятели. Подобно на удоволствието от приятелството, удоволствието от красотата е любопитно: то се стреми да разбере обекта си и да оцени това, което открие. Следователно то клони към съждение, неопровержимо само по себе си. И като всяко рационално съждение, то косвено се допитва до общността от рационалните същества. Именно това има предвид Кант, когато твърди, че в съждението за вкуса аз съм „кандидат за одобрение“, като изразявам съждението си не като лично мнение, а като окончателна присъда, с която биха се съгласили всички рационални същества, стига да са правили онова, което правя аз, и да оставят собствените си интереси настрана. Изтегляне 356.32 Kb. Сподели с приятели:
|