Красотата може да e утешителна, обезпокоителна, свещена, профанна. Може да е ободряваща, привлекателна, вдъхновяваща, ужасяваща
Изтегляне 356.32 Kb.
|
| Безкористен интерес
Като поставим тези наблюдения редом до шестте клишета, можем да стигнем до едно неокончателно заключение, а именно: наричаме един обект прекрасен, когато изпитваме удоволствие да го гледаме заради него самия във формата, в която ни се представя. Това важи и за онези обекти, например пейзажи и улици, които, всъщност, не са конкретни обекти, а сбор от разнородни части без обособени граници. Подобни сложни обекти се формират от естетическия интерес, сякаш събрани заедно под единен и обединяващ поглед. Трудно е да се определи с точност кога съвременната естетика бележи своя възход. Безспорно е обаче, че тя прави голяма крачка напред с „Характеристики“ (1711), написани от третия граф на Шафтсбъри, ученик на Лок и един от най-влиятелните есеисти на ХVIII век. В тях Шафтсбъри сравнява особеностите на съждението за красота с безкористното отношение, присъщо на съдията. Интересът към красотата води до загърбване на всички останали интереси, за да се посвети човек единствено на този интерес. Кант („Критика на способността за съждение“, 1795) възприема позицията, като построява върху идеята за безкористност силна по заряд естетическа теория. Според Кант подхождаме „користно“ към неща или хора, когато ги използваме като средство за извличане на полза, например, когато използваме чук да заковем пирон, или човек да предаде съобщение. При животните нагласите са единствено „користни“. Те винаги са задвижвани от желанията, нуждите и апетита си и се отнасят към предметите и останалите животни като към инструменти за задоволяването им. Ние обаче разграничаваме в мислите и поведението си нещата, които представляват средство за нас, от онези, които съществуват сами по себе си. Към някои неща проявяваме пристрастност, която не се управлява от изгодата ни, а която е, така да се каже, изцяло посветена на обекта. Поставени по този начин нещата са противоречиви, не на последно място понеже, както във всички свои трудове, Кант изкусно ни убеждава да приемем системата с далеч отиващите следствия за всичко, което мислим. И все пак разбираме какво цели с един обикновен пример. Представете си майка, която люлее рожбата си и я гледа с любов и радост. Не твърдим, че тя има полза, която извлича от нея, сякаш и друго бебе би й свършило същата работа. Майката няма изгода, на която да послужи детето й, няма и цел, на която то да е средство. Самото то е нейната облага, т.е. обект на нейния интерес сам по себе си. Ако мотивът на жената е да получи изгода, например в неин интерес е да започне работа като детегледачка, то детето престава да бъде крайният и единствен център на състоянието на ума й. Всяко друго дете, заради което тя издава звуци и използва определени изрази, би свършило същата работа. Един от признаците на безкористното отношение е, че обектът не се възприема като един от множество възможни заместители. Естествено, никое друго дете не би „свършило същата работа“ за любящата майка с крехкото създание в обятията си. Изтегляне 356.32 Kb. Сподели с приятели:
|