Красота и ерос В тази глава се съсредоточих върху живописта, за да очертая границата между еротичното изкуство и сексуалната фантазия. Намерението ми беше да се върна за последно към стария Платонов възглед, че ерос е водещият принцип на красотата във всичките й проявления, и да покажа подробно погрешната представа както за естеството на естетическия интерес, така и за моралното възпитание, предоставяно от истинското изкуство. Красотата се намира там, където човешкият живот, включително и сексът, са отдалечени и се наблюдават без отвращение или похот. Ако се стопи разстоянието и фантазията погълне въображението, красотата може и да се запази, но това е покварена красота, освободена от индивидуалността на човека, който я притежава. Тя е загубила стойността си и вече има цена.
Освен това човешката красота принадлежи към формата на плътта, а изкуството, което „обективизира“ тялото като го извежда от царството на моралните отношения, никога не може да улови истинската красота на човешката форма. Сквернейки човешката красота, изкуството десакрализира себе си. Сравнението между порнографията и еротичното изкуство показва, че вкусът се корени в по-общите ни предпочитания, а те изразяват и насърчават черти от собствения ни морален характер. Доводите срещу порнографията са доводи срещу интереса, на който тя служи - интересът към принизяване на хората, сведени до телата си, превърнати в обекти подобно на животни, овеществени и неприлични. Това е интерес, проявяван от много хора, но той е в разрез с човечността ни. С неодобрението си към този интерес аз напускам сферата на естетическото съждение и навлизам в сферата на сексуалната добродетел и сексуалния порок. Порнографията следователно е ярка илюстрация на тезата, изложена в края на предшестващата глава. Нормата на вкуса се определя от добродетелите на критика, а тези добродетели се изпитват и доказват в моралния живот.
