Текстус Рецептус Най-забележителните издатели през 17 век на гръцкия Нов завет били Бонавентура и Аврам Елзевир. Текстът, който те издали бил в основата си продължение на онзи на Стефан и Еразъм. Едно изявление подобно на съвременните рекламни отзиви за книгата от издателя, отпечатано през 1633 в предговора на тяхното второ издание, поставило началото на израза текстус рецептус. Изявлението гласяло: „Затова вие сега притежавате текста [textum], общоприет [receptum] от всички, в който ние не сме променили или поправили нищо.“ Тази бележка към Текстус рецептус не означавала, че текстът, отпечатан от Елзевир, бил получен от Бога, но по-скоро, че той представлява един текст, който фактически е идентичен с другите около 160 издания на гръцкия Нов завет, отпечатани от времето на Еразъм. Текстус рецептус станал доминираща текстуална форма на Новия завет в продължение на още две и половина столетия, въпреки че той се основавал само на няколко късни минискули, случайно избрани и дори съдържащи варианти на гръцкия текст, неподкрепени от никой от познатите гръцки ръкописи. И достигайки до такъв престиж и влияние, той става основата за по-голямата част от преводите на съвременните езици и така до 19 век. Към един по-точен текст В продължение на много години всеки опит да се подобри Текстус рецептус бил считан за фалшифициране на Божието Слово. Бавно обаче, промените настъпили. И въпреки, че гръцкият Нов завет все още си оставал общоприет текст, различията в прочита на гръцкия текст от различните ръкописи били включени в списъци, наричани текстуално-критичен апарат. Страстта да открие най-древните свидетелства, за да възстанови най-чистата форма на Новозаветния текст обземала учени като Лобегот Фридрих Константин фон Тишендорф (1815-1874). Неговото осмо издание на Новия завет (с дата 1869-1872), съдържа един апарат, който включва всички ръкописни свидетелства, познати по неговото време от гръцки ръкописи, ранни версии и цитати на църковни отци. Въпреки че цитатите на Тишендорф са считани за пълни и точни, той бил запознат само с 64 унцияла, един папирус и само няколко минискули. Като едно сравнение, ние разполагаме днес с каталогизирани над 300 унцияла, 127 папируса и над 2900 минискула. Това е доказателство за по-точното познание, което сега имаме за оригиналните документи на Новия завет.
20 Но с проучването и публикациите на Тишендорф и други като него и с потока от нави материали, които били на разположение през 19 век, станало неизбежна промяната на текста на Новия завет. Започнала една нова епоха.
