Кратко въведение в историята на новозаветния текст лекционен курс
Част трета: Печатната Библия – история на една нова епоха
Изтегляне 0.62 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Bibl arheol, Школа игры на фортепиано под редакцией Л.Николаева, \'LEARNING SPOKEN ENGLISH.pdf\', DINNER-рецепти
- Навигация на страницата:
- Първата печатна Библия: Вулгата (латински превод)
- Гръцкият текст на Еразъм
| Част трета: Печатната Библия – история на една нова епоха С изобретяването на печата от Йохан Гутенберг, епохата на ръкописната книга дошла до своя край. Сега за един кратък срок можели да се създадат неограничен брой копия на един документ. Неизбежните грешки при преписа, така характерни за предните векове, вече можели да бъдат избегнати. Еднаквите копия на текста вече излизали от печатната преса. С увеличения печат и намаляване на цената, все повече и повече хора можели да си позволят да притежават Писанията. Първата печатна Библия: Вулгата (латински превод) В западния свят през 15 век, латинският, а не гръцкият бил езикът на църквата. Официалната Библия била един латински превод, познат като Вулгата, който в по- голямата си част бил превод на библейския учен от четвърти век – Йероним. След като Вулгата се ползвала с такъв несравним авторитет, не е чудно, че тя се превръща в първата Библия отпечатана на пресата. Публикувана между 1450 и 1456, тя става известна като Библията на Гутенберг. Гръцкият текст на Еразъм Шест години изминали преди Новият завет да бъде отпечатан на оригиналния гръцки език. Текстът бил приготвен от холандския хуманист Дезидерий Еразъм Ротердамски през 1516. За съжаление няколко особености помрачили забележителното постижение на Еразъм като най-малките от тях били стотици печатарски грешки в резултат от прибързването, за да се отпечата. В допълнение, Еразъм ограничил подбора на текста си само до онези гръцки ръкописи, които били на негово разположение в Базел. Това били 6 минискули, представители на Византийския текст, известен със своя по-късен произход и добавки. Нито един от използваните от Еразъм ръкописи не били по-ранни от девети век сл. Хр. Ранните папируси и унцияли, които са на разположение днес не били отразени във варианта на неговия гръцки текст. Нещо повече. Еразъм разчитал многократно на Вулгата. Например в ръкописа от 12 век на Откровение, който той използвал, му липсвала последната страница, съдържаща последните шест стиха на 22 глава и затова, той просто превел Откровение 22:16-21 от Вулгата на гръцки. Като резултат от тази сериозна зависимост от Вулгата, има думи и пасажи в гръцкия текст на Еразъм, които не се намират в нито един известен гръцки ръкопис. Основани изключително на Вулгата, тези заети изрази са се прославили в гръцките варианти на текста, които се облягат на Еразмовия текст – особено формата, която става известна като Текстус рецептус (на лат. общоприет текст). Поради голямото търсене, първото издание на Еразмовата Библия било бързо изчерпано и последвал призив за ново издание. Това второто станало основа на немския превод на Мартин Лутер от 1522 и на английския на Уилям Тиндейл от 1525. Десетилетията след Еразъм, един голям брой издания на гръцкия Нов завет били издадени. Общо взето тези текстове възпроизвели Новия завет така както бил отразен в предните издания на Еразъм. Така увековечили един текст, основан на една шепа от късни ръкописи от Византийската императорска традиция. Това означава, че текстът на Новия завет, който бил приет в църквата като стандарт бил основан не на най-ранните налични ръкописи, но на по-късни (по-съвременни) такива. 19 През шестнадесети век най-голямото влияние след Еразъм върху текста на Новия завет било на Робърт Естиен (познат повече с латинската форма на своето име Стефан[ус]). Неговото трето издание на Новия завет, публикувано в Париж през 1550 било първият гръцки Нов завет с един критически апарат (т.е. една колекция от варианти на прочит). Друг Нов завет, публикуван от Стефан в Женева бил първият, който разделял Библията на глави и стихове. Обаче текстът и на третото и четвъртото издание на Стефан бил в значителна степен все още този на Еразъм. Преводът на Крал Яков (King James Version), преведен през 1611, се базирал на изданията на Стефан и на това на приятеля на Жан Калвин, Теодор Беза, което също се основавало в голяма степен на това на Еразъм. Това би трябвало да изясни, че преводът на Крал Яков, основан на своите неточни предшественици, не бива да бъде считан за критерии на ортодоксалност. Изтегляне 0.62 Mb. Сподели с приятели:
|