Кратко въведение в историята на новозаветния текст лекционен курс

21 отдават по-малко внимание на времето или родовете ръкописи и повече не следват сляпо само един текстуален тип. Вместо това те се съсредоточават върху индивидуалния прочит и преценяват ръкописите на база личните им достойнства.
Най-накрая сто години след Уескот и Хорт и няколко издания на Новозаветните текстове, основните издания на Гръцкия Нов завет са се освободили напълно от зависимостта си от Текстус рецептус. Читателят на един гръцки Нов завет днес се среща с това, което учените и популярния печат наричат днес „стандартен текст.“ Този текст е публикуван от Обединените Библейски дружества (включващи Американското,
Шотландското, Германското, Холандското и Британското Библейско дружество).
Като цяло, Стандартният текст е идентичен с гръцкия текст, свързан с имената на Еберхард Нестле и Курт Аланд. Но текстът на Нестле и Аланд е бил предназначен главно за текстуални учени. Затова Стандартният текст се появява в отговор на една нужда от средата на 50-те години на 20 век и за да отговори на изискванията на няколко стотин комисии за преводи на Библията по света. Този текст се основава на едно обширно и продължаващо ревизиране на най-древните гръцки ръкописи, преводите и цитатите от Новия завет в творбите на църковните отци.
Читателите на гръцкия стандартен текст ще забележат, че има изпускане на цели стихове (например Матей 17:21; 18:11; 23:14; Марко 7:16; 9:44, 46; 11:26; 15:28; Лука
17:36; 23:17; Йоан 5:3b-4; Деяния 8:37; 15:34; 24:6b-8a; 28:29; Римляни 16:24; 1Йоан
5:7-8a.) или по-кратките части (например Матей 5:44; 6:13; Лука 4:4, и т.н.), които са им били познати в миналото. Тези по-дълги или по-къси части са били всъщност включени във всяко издание и превод от Еразъм насам.
Съвременните преводи все повече възприемат практиката, заложена в текста на
Обединените Библейски дружества или в гръцкия текст на Нестле-Аланд, които елиминират стихове, фрази или думи, които са вмъквани в Библейския текст под влиянието на Византийската текстуална традиция. Тази практика се оказва обезпокоителна за мнозина, които са приели тези добавки като неделима част от
Божието слово, въпреки, че те са привнесени в Библейския текст от добронамерени преписвачи. Тяхното премахване се счита за богохулство.
Ние трябва да си припомним обаче, че такива пропуски (или добавки) никога не са били съществена част от Писанието. И ако те не се намират в най-ранните ръкописи на Новия завет, най-вероятно тези части не са част от оригиналния Нов завет, написан от апостолите. Затова тяхното изпускане сега не може да засегне негативно
Новозаветния текст. Нещо повече. Има често паралелни пасажи на други места в Новия завет, които вече съдържат пропуснатите думи. С други думи, ученията на Писанието не страдат от пропуските или добавките.

Изтегляне 0.62 Mb.

Сподели с приятели: