Късно пробуждане на една нация в търсене на идентичност

А смелостта на воините пред римските завоеватели не можела да компенсира тази слабост. Въпреки непрекъснатите си вътрешни конфликти, римляните се оказали способни да надделеят постепенно над илирийските царства и Македония, които в края на lll в. и началото на ll в. пр. Хр. представлявали единствената сериозна пречка по пътя към Близкия изток.

2. 
   Лингвистична устойчивост на албанските предци
   

Вече отбелязахме, че албанският подобно на модерния гръцки заема особено място в семейството на индоевропейските езици. За разлика от повечето други езици, които спадат към групи, днес това са изолирани езици. Самото съществуване на двата езика свидетелства за необикновена способност на културна съпротива. В течение на двете последни хилядолетия те са били сериозно застрашени от изчезване като живи езици поради нееднократните пристъпи на романизация, славянизация, тюркизация. При илирийския, който не е бил свързан с блестяща цивилизация, какъвто е случаят с гръцкия, фактът, че не е бил удавен напълно, граничи с чудо.

Най – северните илирийски области, изглежда, са романизирани доста рано, още от първите векове на н. е. Може би обяснение е силното присъствие на римските армии по северното Адриатическо крайбрежие и в Дунавската равнина. Тези области били по пътя на всички нашествия. С нахлуването на славяните, после на маджарите, впоследствие те били славянизирани или маджаризирани. Истрия и Далмация били до такава степен романизирани, че съществувал латински език, наречен „далматски”, в крайна сметка удавен от хърватския. Предците на румънците, гетите, говорели език, близък до илирийския; те били романизирани след завладяването на Дакия от Траян в началото на ll век.

Следователно не в южната половина на балканския илирийски свят се е запазил езикът, който е в основата на албанския. Илирийското и епирското царство са се създали като регионални сили през l в. пр. Хр. в допир с гръцките колонии от крайбрежието и са били силно повлияни от културното влияние на Гърция.

1. 
   Съпротива срещу елинизацията
   

Македония става могъща държава по времето на Филип ll, баща на Александър lll, от средата на lV в. пр. Хр. Тя се очертава като съперник на държавите Епир, Илирия и Дардания. Между тях се започва постоянен конфликт за надмощие и непрекъснати войни до завладяването им от римляните, което не изключва повече или по – малко продължителни периоди на сътрудничество. Елините на тези държави са елинизирани отново. Може да се предполага, че елинизацията се ускорява с приемането на койне, „общия език” на гърците.

Завоюването на Гърция от Македония, предприето при Филип ll и продължено при Александър Велики, има важна роля за приемането на койне.

През lll в. пр. Хр. най – древните огнища на цивилизацията били под контрола на империи, чийто официален език бил гръцкият: в Месопотамия властвали Селевкидите, в Египет – Лагидите. През елинистичния период койне се разпространил из целия елинистичен свят, в Азия и Египет. И при римско управление това било до такава степен езикът на културата в Близкия изток, че тъкмо на него, а не на латински, бил написан Новия завет.

В самата Гърция и в най – старите елински колонии процесът на обединение чрез езика койне не означавал автоматично изоставяне на различните диалекти. Общностите били привързани към тях. В класическата епоха имало четири гръцки диалекта: йонийски, аркадо – кипърски, дорийски и еолийски.

Първите два диалекта, йонийски и аркадо – кипърски, вероятно са произлезли от микенския гръцки, който се е пишел с „линейно писмо Б” през ХlV и Хlll в пр. Хр. Допустима е мисълта, че други индоевропейци, говорещи същия език , имат пръст за този упадък с нашествието си в Атика и Пелопонес. Тогава може би е имало война между „гърци”. Но не е сигурно. Възможно е дорийците да са дошли сред разпада на микенската цивилизация. В този случай дорийското нашествие е бил по – скоро последствие, отколкото причина. Това не изключва конфликт между „микенските” ахейци и дорийските нашественици. Ако има нещо сигурно, то е, че дорийците са дошли късно в Пелопонес, около Хll – Хl в . пр. Хр. Жителите на Аркадия, област планинска и труднодостъпна в центъра на Пелопонес, през класическата епоха били убедени, че са най – старият гръцки народ в областта.

Тъкмо тези диалекти, наследство от разселването на гърците, започнало може би през първата половина на ll хилядолетие пр. Хр., македоните се заели да обединяват с койне през втората половина на IV в. пр. Хр.

„Македонският въпрос” в древността

Забележителното в тази история е, че македоните говорели език толкова различен от гръцките диалекти, че били смятани за „варвари”. Стремежът на техния монарх да бъде признат за грък обаче е симптоматичен за могъществото на гръцката култура още от епохата на колонизацията.

У Херодонт и Тукидид се откриват податки, които сякаш подкрепят втората хипотеза. Но дори и в този случай няма никакво основание да се смята, че по времето на Филип ll (средата на lV в. пр. Хр.)диалектът, говорен от повечето македони, е бил дорийски. Ако е било така впрочем, какъв смисъл е имало да се избират атическият йонийски диалект за основа на общия език койне. А и няма никаква археологична среда, никакво историческо свидетелство за дорийско нашествие в Македония.

Все пак аргументите в подкрепа на едно гръцко дорийско, доре еолийско потекло на македонските царе са следните: изглежда, дорийският народ също е бил наричан „македон” преди заселването си в Пелопонес. Херодот съобщава, че така му викали, когато се установил в Пинд; чак по – късно в Пелопонес той приел името дорийци.

От този автор разбираме ( по повод събитията, случили се около 430 г. пр. Хр.), че появилото се през lV в. пр. Хр. малко царство Македония било в непрекъсната война за разширяване на своята територия и за надделяване над нови племена: македонските царе покорили северната част на Халкидики, откъдето прогонили „едоните”.

Може би в течение на Vll в. пр. Хр. то е завладяло град Еге, отъждествяван днес с Вергина ( според Херодот живелият около 500 г. пр. Хр. Аминтас бил потомък от пето поколение на основателя на династията ).

От Теопомп научаваме, че според местната традиция Еге бил бригско селище, с други думи, фригийско, наричано Едеса, преди стане македонско. Недалеч от кургана на Филип ll се намират по – древни гробници от lХ в. пр. Хр.

Ако се съди по сведенията, които са оставени от Херодот и Тукидит, изглежда, Македония не е съществувала нито като държава, нито като название на географска област, преди племето на дедите на Филип ll и Александър lll ( Велики ) да вземе надмощие. Може би не е случайно съвпадението между надделяването на това племе и установяването на коринто – дорийците в Потидия около 600 г. пр. Хр.- те контролирали западния вход на Солунския залив и са могли да бъдат полезен съюзник.

При всяко положение няма никакво съмнение, че македонският не бил отделен диалект, като дорийски в Потидея, като еолийски в Тесалия. Лингвистите спорят дали е бил особен гръцки диалект, каквито съществували в Етолия, Акарнания и може би в Епир, или фригийски диалект. Знае се пак от Херодонт, че първият Александър, царувал над Македония през първата половина на V в. пр. Хр., участвал в олимпийските игри около 500 г. пр. Хр.

Лингвистите отнасят фригийския към групата „кентум” на индоевропейските езици. Вероятно в течение на историята на индоевропейските народи групата „сатем”, от които произлизат илири, дардани, гети, траки, е последвала към южната част на Балканите и/или Мала Азия групата „кентум”, от която произлизат гърци и фригийци. Вече споменахме, че албанският лингвист Шабан Демирай приема македонския за отделен език от грепата „кентум”. Според редица специалисти по гръцки и „анатолийски4 езици всъщност става дума за фригийски диалект. Те смятат, че преди разпръскването на гърците и на фригийските предци е съществувал един „елино – фригийски” език, произлязъл от индоевропейския праезик, който на свой ред станал „език извор” за разбични производни диалекти.

Откриват се многобройни свидетелства за това, че фригите произхождали от Балканите и са имали – понякога конфликтни – отношения с гърците. Виждаме ги да вземат страната на дарданите и пеоните срещу ахейците в легендарната история на Омир.

Лингвистиката и други науки като археологията и изследването на митовете навеждат на мисълта, че предците на фригите трябва да са заемали значително пространство на Балканите през първата половина на ll хилядолетие пр. Хр., другата останала в Европа, „заклещена” между гърците и групата „сатем” на илири, гети, траки, и арменци.

Много историци и археолози са склонни да приемат, че македоните били гърци. Може би „изостанали”, защото живеели в периферията на цивилизована Гърция, но все пак гърци! По скоро лингвистите (може би повечето днешни специалисти) клонят към извода, че македоните не са били гърци. Ако по отношение на македоните въпросът за етническата принадлежност и за езика, говорен в древността, е сложен, какво да кажем тогава за пеоните и молосите ? Няма съмнение, че пеонският елит, също както молоският, бил твърде елинизиран в навечерието на римското завоевание. Троянската война пеоните воювали редом с дарданите срещу гърците. Знае се, че пеоните се били заселили чак до устието на Аксий ( Вардар ) в началото на l хилядолетие пр. н. е., а после били изтласкани от македонските царе на север в областите, които днес са югоизточните части на Бившата югославска република Македония. Албанските историци са склонни да смятат пеоните за илири. Ала аргументите в подкрепа на тази позиция са несъстоятелни, както впрочем и онези , които изкарват пеоните близки роднини на траките, фригите или арменците. Лингвистите могат да бъдат изкушени от някои сходства, но доказаният пеонски лексиков фонд е прекалено беден, за да може да се стигне до наистина убедителни изводи. Обикновено гърците допускат лесно, че пеоните не са били нито македони, нито гърци.

Според гърците, ако някакво име би подхождало на бившата югославска република, това е Пеония! Територията на тази „Македония”, преди да бъде завладяна от римляните, никога не е била смятана за македонска. А това, че бившата югославска република сложи на националното си знаме жълтото слънце с шестнайсет лъча на червен фон, нарисувано върху сандъчето с праха на Филип ll, гърците възприемат като узурпиране на тяхното (елинско) културно – историческо и политическо наследство.

Ала етнически и лингвистично може би те са били по – близо до македоните, отколкото илирите. Макар че народът им бил смятан за „варварски”, молоските царе, както и македонските желаели да бъдат приемани за гърци. Те са допринесли за елинизацията на Епир и за защитата на елинизма в Италия с Пир. Ако се допусне, че молосите са били илири, очевидно това засилва албанската позиция за Епир.

Романизацията става нова заплаха за илирийските диалекти чрез блокирането на процеса на елинизация, започнал през двете предходни столетия, тя може би ги е спасила от пълно претопяване и изчезване.

2. 
   Съпротива срещу романизацията
   

За отбелязване е, че Дуръс играе важна роля в тази война, понеже тъкмо там забягва Помпей през 49 г. пр. Хр., след като Юлий Цезар преминава Рубиком и поема контрола над Рим.