Културни превъплъщения на дара в модерната епоха

232 Freeware and the Issue of Intellectual Property. Free Software for All, 1998. Виж също : Samuelson, 1996. Виж също : Quéau, 1997 ; Stallman, 1993.

233 FSF: GNU General Public Licence (GPL). <http://www.gnu.ai.mit.edu/copyleft/gpl.html>.

234 Повечето от термините в тази нова галактика циркулират на английски и нямат винаги добри български съответствия. Превеждайки “share” като “споделям”, “free” като “безплатен”, и тъй нататък, искам да подчертая много по-широкия спектър от значения на оригиния израз, влязъл в употреба в буквалния си вид в много езици. Ето защо в настоящето изложение ще се появяват и самите английски думи.

235 Richard Barbrook, The Hi-Tech Gift Economy, <http://www.desk.nl/~nettime/>. Cf. Rishab Aiyer Ghosh, Cooking Pot Markets : an economic model for the trade in free goods and services on the Internet, ; Andrew Leonard, Let My Software Go!,

236 The GNU Manifesto, 1985, 1993.

237 Тази практика междувременно се наложи : в шеъруеърни продукти се появява прозорец с адреса на автора и някаква символична сума (например 5 долара), която да му изпратите, ако сте доволни от програмата. Нека припомня, че подобна е логиката на кръга MAUSS, няколкократно споменаван в настоящата работа : ако наместо да си служи с принуда обществото тръгне към безработните с щедър жест на безкористна помощ, те ще се чувстват задължени да отвърнат, да дават нещо в отплата на същото това общество според способностите си.

238 Downing, 1984.

239 Опасността от комерсиализация, т.е. от това взаимоотношенията между автори и консуматори да бъде опосредено от паричната мерна единица и участниците в него да почнат да калкулират съзнателно интереса си, нараства с усложнаването на техническия носител. Ако подобна трансформация на едно литературно списание е мъчителна и минава през изпокарването на неговите сътрудници, при интернет-сървъра тя може да стане мигновено.

240 Авторството на художника-хакер е труден доколкото неговата самоличност не бива да се разкрива : славата му по необходимост се основава на слухове. Що се отнася до хакерският активизъм – hacktivism – той може да бъде и колективен терористичен акт, например задръстване на официален правителствен сайт на страна, на която мрежата е обявила електронна война (например Милошевич получаваше от хиляди активисти иконата на летящо яйце, което сякаш се разбиваше в екрана). За сайтове като “Electronic Disturbance Theater”, “FloodNet”, “Hacktivism” виж : <nettime-l@basis.Desk.nl>.

241 Debord, 1987­1988.

242 Тема, която пронизва текстовете на Жорж Батай, цитирани в библиографията.

243 Вариации на тази тема се срещат все по-често в съвременната медиология ­ ще спомена само Ги Никола, Ален Броса, Режис Дебре и Славой Жижек.

244 Agleitta, 1982.

245 Може би оттук и темата за неизобразимостта на “истинския” дълг, която от Кант насетне пронизва модерната мисъл.

246 Нека уточним, че тъкмо върху тази структурна забрава на медиите паразитират и тоталитарните идеологии: те конструират псевдо-телоси, които новото съобщение изтрива.

247 Това ще покажа с материал от войната в Косово в следващата глава. Темата за параноичния двойник на даровото взаимодействие развихме в 4.4.

248 В анализа си на Монтескьо Цветан Тодоров показва, че легитимността на властта в последна сметка почива върху нейната готовност да се самоограничава. (Todorov, 1992). Това е и голямата тема на Норберт Елиас : процеът на цивилизация означава обуздаване на агресивните импулси първо сред управляващите прослойки (Elias, 1975.). Търпим управлението на онзи, който обуздава себе си, който обръща част от агресията към собствените импулси.

249 Deleuze, 1967; Michel, 1989; Крафт-Ебинг, 1999; Das oekonomische Problem des Masoschismus, in: Freud, 1940-1952, XIII.

250 Alain Brossat, 1996, 441.

251 Clausewitz, 1957, 17; Уводните части, които обсъждам, са преведени в българското издание, направено в Севлиево, 1899.

252 Op. cit., 34.

253 Op. cit., 19.

254 Op. cit., 20.

255 Hegel, 1988, 127-136.

256 Lacan, 1975.

257 Sigmund Freud, Remarques psychanalytiques sur l’autobiographie d’un cas de paranoia : Dementia Paranoides (Le president Schreber), in : Freud, 1993, 263-325.

258 Op. cit., 21.

259 Op. cit., 29.

260 Милошевич, който е живял в САЩ, знае много добре какъв ефект ще имат кадрите на пленените войници върху американското обществено мнение. По CNN виждаме родителите им, обляни в сълзи, които пишат прочувствени писма до президента Клинтън, виждаме митинги, организирани в тяхна подкрепа по родните им места и т.н. Когато този ресурс е изчерпан, Милошевич внезапно ги освобождава, за да спечели симпатии за каузата си.

261 Един такъв позив гласи : “Вече 13 000 югославски военни напуснаха въоръжените сили, защото не искаха да изпълняват незаконните заповеди на Милошевич за война срещу цивилното население на Косово. Остани в Косово, рискувайки сигурна смърт, или напусни частта си и се махай от Косово още сега. Силите на НАТО ще те нападат безпощадно от всички страни. Изборът е твой!”.

262 Stroehlein, 1999.

263 Процесът на глобализация, започнал от началото на седемдесетте години и генерализиран до края на осемдесетте, превръща самите политици от субекти в обекти на информационното обръщение. Например във Франция Де Гол може да нарежда на медиите, Митеран (избран през 1981) вече определено живее в друг свят, той трябва да играе по логиката на медиите, да се инсценира като персонаж, наместо да ги използува като средство на пропагандата си (това впрочем съвпада с масираното приватизиране на близо половината електронни медии в първата половина на осемдесетте години). Още по-ясно става сравнението между тоталитарния стил на Живков и този на политиците след 89-та. Общественото мнение става постепенно основно действащо лице в пост-идеологическата епоха: ако преди политическото действие отделено от обществената реакция с един значителен времеви интервал, който позволява на управниците да планират действията си и да поемат отговорност, в медийно-глобализирания свят пулсът на общественото мнение придружава действията ден след ден, превръщайки политиката от съзнателно целенасочено действие в театър, имащ за цел да прелъстява и вълнува.

264 Славко Чурувия, собственик на въпросното радио и Дневни Телеграф беше убит, а много от неговите сътрудници - арестувани и малтретирани. Налагаха се астрономически глоби на всякакви неудобни медии; първо прогонени, после поставени под тотален надзор бяха чуждестранните журналисти. Контролът на чуждестранните кореспонденти се извършваше на три такта – първо те биваха или не биваха акредитирани според това дали имаха добро досие в Белград Второ, те трябваше да дадат заявка за това какво искат да снимат – разрешените обекти се свеждаха до един площад и половин улица в Белград. За всяко пътуване в провинцията се формираха “пулове”, сиреч събираха се по няколко кореспонденти от различни страни, на които се показваше онова, което властите искаха те да видят, понякога дори се осигуряваше и местен “очевидец” (техниката на “пуловете” беше лансирана от американците по време на войната в Залива). Третият момент, това бе преглеждането на самата видеокасета, от която с голям професионализъм се изтриваха всички онези обекти, които биха могли да наведат на мисълта, че НАТО понякога бомбардира и военни обекти. (Черпя информациите си от журналиста на Панорама Бойко Василев, един от най-активно ангажираните с отразяването на югославските войни).

265 След резервите по операцията, които станаха ясни от позицията на страни като Гърция, Унгария и Македония, обратът на общественото мнение в Германия накара Шрьодер да заяви в средата на май, че Германия ще се противопостави на всяка наземна операция, а Масимо Далема, изложен на растящ натиск, предложи едностранно спиране на бомбардировките като първа стъпка от политическото уреждане на въпроса. Всичко това бе непосредствена победа на логиката на жертвите.

266 Това ясно се вижда от сравнителния анализ на кинопрегледите по време на Втората световна война, който прави Marc Fero в Паралелни истории, негово предаването, посветено на седмицата отпреди 50 години по програмите на Франс 3, а после Арте.

267 Прекъснатата идентификация между управляващи и управлявани прави недопустима идеята, че може да бъде наказано населението на дадена страна за политическите решения на лидерите му – нещо съсвем ново в сравнение с Втората световна война, например. Женевската конвенция изрично забранява нападение на цивилни и основното усилие на НАТО в операция “Решителна сила” беше в това, да ограничават операцията си върху военни обекти или да обясняват защо даден нападнат обект “всъщност” е военен.

268 Подобни мисли станаха общо място не само в европейския дебат, но и у нас. Например политологът Иван Кръстев казва: “Моралният проблем на тази война – НАТО, гледайки на себе си като агент на моралното действие, до този момент категорично не желае да жертва свои хора”. (Кръстев – Райчев, 1999, стр ІІІ.)

269 Може би ще ми се възрази, че ставаше дума за грешки и на едните, и на другите, но това е грешка тъй да се каже количествена, защото каква друга цел, ако не прогонване на чужди етнически групи от едната и наказателно разрушаване на Югославия от другата страна се преследваха в този конфликт?

270 Където цивилни албанци бяха убити от натовските бомбандировки.

271 Бойко Василев, под печат.

272 Позовавам се на кадри, представени в аналитичното предаване Стоп кадър на канала Ла сенк от 16.05.99.

273 Това дори в най-буквалния смисъл. Според изследването на Центъра за независима журналистика върху отразяването на войната в Косово в българските медии между 25.03 и 04.04.99 една четвърт от текстовете не посочват друг източник освен автора, а 19 на сто – никакъв източник (при ТВ 7 дни този процент е 50). Весела Табакова подчертава учудващото мълчание на българките държавни институции, станало скандално видимо в случая с падналата край Трън натовска ракета. (Табакова, 1999).

274 Philip Hammond, 1999.

275 Кръстев – Райчев, 1999, стр ХІІІ. Нека спомена и тезата на Райчев, която прекрасно илюстрира казаното дотук, че “Милошевич може да бъде унищожен, но не и победен”, стр. ХVІІ. Причината за това е, че Югославия е една от онези страни, в които комунистите взимат властта със собствени сили и поради това се радват на истинска легитимност.

276 Ако Милошевич продължава да се държи на медийния фронт, това е и защото на компютърните сиреч абстрактни, неистински кадри на НАТО, снимани от въздуха, противопоставя “истински” картини.

277 Бежанци актьори взимали $5.50. Белград : НАТО плаща на хиляди албанци да обикалят Косово, 24 часа, 12 май 1999.

278 От Белия дом нарекоха това “рекламна акция”.

279 Например в предаването, посветено на 9 май и победата над фашизма по РСТ, беше направен паралел между нацистите, тръгнали да дирят военно господство, надменни заради своето техническо превъзходство и в последна сметка бити от геройския славянски народ и НАТО. В последните кадри се виждаха традиционните вече редувания на Хитлер, Блеър, Олбрайт и Клинтън. Милошевич е наричан не само тоталитарен лидер и диктатор, но и параноик като Хитлер. В Америка го сравняват с по-скорошни въплъщения на абсолятното зло като Саддам и Кастро (дори пушел като пурите на кубинеца). Виж също : Аш, 1999. Нека спомена и че възприятието на драмата в западните демокрации става в оптиката на нацизма, “който трябва да ни служи за еталон” за разбиране на ставащото в Босна и Косово, както се изразява Бернар-Анри Леви (интервю по Арте, 23.05.99). Кадрите на натъпканите с депортирани влакове веднага се свързват с конвоите за Аушвиц, националистическите речи на сръбските управници отправят към нацистките.

280 Виж: Маркс, 1997, 152-154.

281 Hofnung, 1999.

282 Наред с известните текстове, виж лекцията от 1976, Faire vivre et laisser mourir : la naissance du racisme, Foucault, 1991.

283 Alain Brossat, 1996. В известен смисъл това е старата теза на франкфуртците за нацизма като кулминация на надменния технически разум. За историята на отношението към другия във френската мисъл виж : Tsvetan Todorov, Nous et les autres, а също На предела. Тук и другаде Тодоров и Броса са доста близо въпреки различните си политически чувствителности.

284 Brossat, op. cit., 29.

285 Например в брой 3 от април 1999, списание Социалдемокация, в разговора между двама леви професори озаглавен : Кризата в Косово и глобалният свят, се анализира конфликта изцяло в тази перпектива, включително добавяйки дори таблици на сравнителния демографски прираст.

286 Войната в залива не се състоя, в: Бодрияр, 1994.

287 За да не прозвучи този текст релативистки, нека кажа, че за мен с Милошевич трябваше да се води война с ясно и разумно дефинирани политически цели, но не и тази хаотична терористическа наказателна акция, която многократно усложни проблема.

288 La dynamique de l’occident, Elias, 1975, 194 - 195 et passim. Cf. La société des individus, Elias, 1991.

289 Вероятно подобен обрат е настъпил с разпространението на християнството, когато на мястото на езическите образи на сила, власт и мъжество идват образи на страдание и примирение.

290 Нека подчертая, че подобен процес е свързан със загуба на реалност: параноическият персонаж не може да се пипне и види, той, както казахме, е резултат на интерпретативна процедура и безкрайно се изплъзва от всеки опит за идентифициране.

291 Става дума за появата на “биополитиката”, която ще замени произхода, миналото, кръвта, волята с тялото, сексуалността, бъдещето благополучие. “Правото над смъртта е заменено от една власт, която управлява живота” La volontе de savoir, Foucault, 1976, 165, 179.

Каталог: ivayloditchev2001
ivayloditchev2001 -> Европейска идентичност
ivayloditchev2001 -> Красавици и зверове
ivayloditchev2001 -> Културна антропология (два семестъра, 2ри курс)