Лекции държани в Берлин между 23. 1904 и 1906 г превод от английски: вера гюлгелиева нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от копие

ОСМА ЛЕКЦИЯ

Миналия път го­во­рих за Свободното-Масонство и днес же­лая да при­ба­вя не­що към това. Бих же­лал да знаете, че аз в по­-раз­лич­но по­ло­же­ние по от­но­ше­ние на Свободното-Масонство, от­кол­ко­то към ос­та­на­ли­те те­ми за ко­ито сме го­во­ри­ли или ко­ито все още ще разискваме, тъй ка­то аз обик­но­ве­но го­во­ря неща, за които имам лич­на опитност. Понастоящем аз же­лая да под­чер­тая пред вас, че аз ви го­во­ря ка­то един, кой­то не е ма­сон /*1/, са­мо от те­ософ­с­ка глед­на точка, до­ка­то за да се да­де на­пъл­но те­ма­та за онова, ко­ето Свободното-Масонство дейс­т­ви­тел­но е, то тряб­ва да се раз­г­ле­да от един, кой­то са­ми­ят е сво­бо­ден масон. Той не би напра­вил това, ала то е по дру­ги причини, ко­ито е на­й-­доб­ре да не се разиск- ват. Същевременно аз бих же­лал вие да при­еме­те онова, ко­ето ви каз­вам с из­вес­т­на резерва.

Обикновеното за­на­ят­чийс­ко ма­сон­с­т­во не се взи­ма предвид, къ­де­то не- щата, ко­ито ще ра­зис­к­ва­ме се за­сягат, тъй ка­то то­ва за­на­ят­чийс­ко ма­сон­с­т­во със сво­ите три сте­пе­ни на чирак, кал­фа и майс­тор има сво­ето нача­ло от Хартата на Колон /не се че­те - латински/ в 1535 г. /*2/. Днес то не е ни­що по­ве­че ос­вен ед­но сдруже­ние за вза­им­но под­тик­ва­не по от­но­ше­ние на по­-ви­со­ко об­ра­зо­ва­ние и обучение, ед­но сдру­же­ние с цел за вза­им­на по­мощ и под­тик сред не­го­ви­те членове. Вярно е, че те­зи пър­ви три сте­пе­ни са са­мо пос­лед­ни­те ос­та­на­ли об­лек­ла на пър­во­на­чал­ни­те Три Степени на Свободното-Масонство. И ако це­ре­мо­ни­ята тряб­ваше да се про­веж­дат ка­то през пре­диш­ни­те времена, ко­ето не ста­ва то­га­ва чирак, кал­фа и майс­тор би­ха би­ли пос­ве­ща­ва­ни по начина, по кой­то аз опи­сах ми­на­лия път. Положително е, че Правилата тряб­ва да се пра­вят по то­зи начин, ала са­мо мал­ци­на хо­ра знаят, че те­зи пра­ви­ла съ­щес­т­ву­ват и още по­-мал­ко зна­ят зна­че­ни­ето на те­зи неща. Всичко, ко­ето ви ка­зах за въз­дейс­т­ви­ето на те­зи це­ре­мо­нии на ас­т­рал­но­то по­ле е нещо, за ко­ето за­на­ят­чийс­ко­то ма­сон­с­т­во ня­ма ни­как­во яс­но разбиране.

И тъй, как­то британската, та­ка съ­що и Ложите Свети Йоан в Германия при­те­жа­ват те­зи три степени, ко­ито назовах. И те са фак­ти­чес­ки всич­ки в съ­що­то състояние, ко­ето описах. Ала съ­щес­т­ву­ва възможността, вът­ре в те­зи три сте­пе­ни чрез са­мия факт, че сим­во­ли­те съществуват, да се про­ник­не чрез тях до по­-дъл­бо­ка­та мъдрост, ко­ято е в ос­но­ва­та им. До- казателство за то­ва е фактът, че един ма­сон - зидар, ко­го­то вие всич­ки доб­ре зна­ете по име се обър­нал към сво­ите бра­тя ма­со­ни по та­къв начин, че за­ро­ди­шът на не­го­во­то теософ­с­ко осъз­на­ва­не чрез то­ва се разкрива; че той е бил в със­то­яние в из­вес­тен сми­съл да го­во­ри с те­ософски тер­ми­ни на ед­на ауди­то­рия от масони. Свободния ма­сон за кой­то аз говоря, е Гьоте /*3/.

Като те­ософ вие вед­на­га ще от­к­ри­ете не­що мно­го познато, ко­га­то ви про­че­та два сти­ха от не­го­во­то сво­бодно­ма­сон­с­ко сти­хот­во­ре­ние /*4/, ко­ето е от­п­ра­ве­но към не­го­ви­те бра­тя от Ложата.

гла­со­ве на духове,

гла­со­ве­те на майстори:

не про­пус­кай­те да прак­ти­ку­ва­те

си­ли­те на доброто.

Корони тук се тъ­кат

в ти­ха вечност,

наг­раж­да­ва­щи с изо­би­лие

онези, ко­ито са дейни!

Ние ви молим, имай­те надежда.

Онези, ко­ито бъ­дат до­ве­де­ни от­въд пър­ви­те три степени, до по­-вис­ши­те сте­пен при­те­жа­ват по­ве­че съз­на ние. Първата от те­зи по­-вис­ши сте­пе­ни е Царската Дъга /*5/, сте­пен­та на цар­с­ко­то изкуство. Тази сте­пен се раз­ли­ча­ва чрез факта, че ней­на­та "глава" или "съюз" има спе­ци­ал­на органи- зация, ко­ято е из­пъл­не­на с по­-дъл­бо­ко значение. При тех­ни­те съ­би­ра­ния - осо­бе­но при онези, в ко­ито нов член ще бъ­де пос­ве­ща­ван в тайни­те - ни­ко­га не се раз­ре­ша­ва да при­със­т­ву­ват по­ве­че от 12 члена, та­ка че - по ма­ни­ера на окул­т­ни­те братства - те всъщ­ност пред­с­тав­ля­ват не­що друго, а не са­ми­те се­бе си, нещо, ко­ето жи­вее всред тях по един тайнствен на- чин. Те не се смя­тат са­мо за лица, а за оли­цет­во­ре­ние на спе­ци­ал­ни ка- чества.

Първият, кой­то пред­с­тав­ля­ва на­й-­важ­ни­ят в кръ­га от 12, се на­ри­ча Зеру- бабел /Zerubbabel/ /*6/. Той е во­дачът, слънцето, от ко­го­то се из­лъч­ва светлина, ко­ято ос­ве­тя­ва другите. Той тряб­ва да бъ­де на­й-­ум­ни­ят и тря- бва да има из­вес­т­но зна­ние за същ­нос­т­та и зна­че­ни­ето на тай­ни­те науки. Това мно­го ряд­ко и при нас­то­ящия стил на сте­пен­та Царска Дъга. Аз го­во­ря за ед­но иде­ал­но положение, ко­ето мно­го ряд­ко възниква, са­мо ко- га­то под­хо­дя­щи хо­ра се случ­ват да при­със­т­ву­ват /*7/.
Следващият член на ръ­ко­вод­с­т­во­то е Йашуа, пър­вос­ве­ще­ни­кът/*8/; Тре- тият - Хеггай, пророкът. Заедно със Зерубабел те­зи три­ма със­та­вят Ве- ликият Съвет. След то­ва след­ват пър­ви и вто­ри Ръководител, след то­ва два­ма­та книжници, Езра и Неемия и Портиерът или Керемидарът без Врата. След то­ва ид­ват т.нар. по­-мал­ки участници. И не мо­гат да при­съ- с­т­ву­ват по­ве­че от 12 души. Тези 12 пред­с­тав­ля­ват 12-те зна­ци на Зоди- ака. Цялото е изоб­ра­зя­ва­не на слън­че­во­то пре­ми­на­ва­не през 12-те зна­ка на Зодиака. Това ни на­пом­ня за онова, ко­ето ви казах, че ма­со­ни­те - зи­да­ри­те са за­поч­на­ли чрез въз­п­ро­из­веж­да­не ас­т­ро­но­ми­чес­ки­те зако­ни в из­г­раж­да­не­то на спе­ци­ал­ни сгради, в черкви, ка­тед­ра­ли и пр.

Подреждането на Ложата - ма­кар че то­ва не ­ви­на­ги ста­ва - е го­ля­ма ква- д­рат­на за­ла с дъ­го­об­ра­зен пок­рив /*9/, бо­яди­сан син и пок­рив със злат­ни звезди, за да пред­с­тав­ля­ва небето. Положението, за­ема­но от учас­т­ници­те е пред­пи­са­но от церемонията. Послушниците, ко­ито вли­зат пос­лед­ни зас­та­ват на север, тъй ка­то те не са все още в със­то­яние да под­не­сат топ- лина. На из­ток зас­та­ват Зерубабел. На за­пад е Първосвещеникът Йешуа и про­ро­кът Хаггай. А онези, ко­ито за­емат сво­ето мяс­то на юг са за­ед­но об­вър­за­ни с въже. Всеки един е об­вит три пъ­ти с въжето, свър­зан е със сво­ите дру­га­ри на раз­с­то­яние три или че­ти­ри де­ци­мет­ра /*10/.

Онзи, кой­то е пос­ве­тен в та­зи Четвърта Степен, пър­ва­та от вис­ши­те сте- пени, ко­ято в из­вес­т­ни об­лас­ти все още да­ва ня­как­во зна­ние за зна­че­ни­ето на Легендата за Храма, тряб­ва да пре­ми­не три воала/*11/. При пре- ми­на­ва­не­то на все­ки от во­али­те му се по­ве­ря­ва ед­на от тайните. Нему се каз­ва тай­но­то зна­че­ние на един спе­ци­ален стих от Петокнижието. След то­ва се обяс­ня­ва тай­на­та на зна­ка Тау, и Свещената Дума, Майстор ска­та Дума му се дава, ко­ято е думата, чрез ко­ято ма­со­ни­те от Четвъртата сте­пен се раз­поз­на­ват по­меж­ду си. И след това, пре­ди всич­ко друго, му се разяснява, при пър­ва­та му инструкция, кол­ко древ­но е Свободното-Масонство. Занаятчийските ма­со­ни обик­но­ве­но не дос­ти­гат до то­ва зна- ние. Или ако го чуят, те ня­мат ни то на­й-­мал­ко раз­би­ра­не по те­зи въп- роси. Историята на Свободното-Масонство на тях им се раз­каз­ва по сле- д­ния начин: Първият ис­тин­с­ки ма­сон е бил Адам /*11/, пър­ви­ят човек, кой­то е имал из­к­лю­чи­тел­но поз­на ние за ге­омет­ри­ята по вре­ме­то на не­го­во­то из­пъж­да­не от Рая. Той се приз­на­ва за пър­вия масон, защото, би- дей­ки пър­ви­ят човек, той е бил пре­ки­ят по­то­мък на Светлината. Истин- ският, по­-дъл­бо­ки­ят про­из­ход на Свобод­но­то­-Ма­сон­с­т­во оба­че е още пре­ди човечеството. То се на­ми­ра в са­ма­та Светлина, ко­ято е съ­щес­т­ву­ва ла пре­ди човечеството.

Това е из­вън­ред­но дъл­бо­ко и разкрива, за онези, ко­ито мо­гат да го раз- берат, как­ва фи­ло­соф­с­ка мъд­рост е опо­вес­те­на чрез опи­са­ни­ето на фор­ми­ра­не­то на зе­мя­та през пър­ви­те две Коренни Раси и в 3-та­та /вре­ме­то

Знанието за то­ва пър­во­на­чал­но про­ник­но­ве­ние пос­те­пен­но е би­ло загу- бено. От тук произтича, че ко­га­то Дизагь­ли­ерс /Desaguliers/ /*12/ от­но­во обе­ди­ни Свободното-Масонство в Англия през пър­ва­та по­ло­ви­на на 18-то­то столетие, ни­кой не е имал ни­как­во пра­вил­но раз­би­ра­не за факта, че ду­ма­та Свободно-Масонство тряб­ва да бъ­де взе­та бук­вал­но /бел. на прев. ка­то свободно-зидарство/; че то всъщ­ност се от­на­ся­ше за ра­бота­та на прак­ти­ку­ва­щия зи­дар и че масон, т.е. зи­дар бе един, кой­то гра­ди чер­к­ви и хра­мо­ве и дру­ги го­ле­ми сгра­ди спо­ред кос­ми­чес­ки­те за­ко­ни и включ­ва в тях небесни, а не зем­ни пропорции.

Това пър­во­на­чал­но про­ник­но­ве­ние и не­го­во­то от­ра­же­ние в Свободното-Масонство бе изгубено; ве­че не е има­ло съз­на­тел­но оце­ня­ва­не на тран- сформацията, из­вър­ше­на чрез пра­вил­но­то из­пол­зу­ва­не на акус­ти­ка­та в ед­на сграда, къ­де­то ду­ми­те на го­во­ри­те­ля се връ­щат об­рат­но и сле­до­ва­тел­но про­ме­нят сво­ето въздействие. Онези, ко­ито бя­ха пос­т­ро­или го­ле­ми­те ка­тед­ра­ли на Средновековното време, са би­ли ве­ли­ки­те сво­бод­ни зидари. Те осъз­на­ва­ха важ­нос­т­та на факта, че онова, ко­ето се из­го­ва­ря от свещеника, би тряб­ва­ло да бъ­де от­ра­зе­но об­рат­но от от­дел­ни­те сте­ни и всич­ки бо­го­мол­ци да бъ­дат по­то­пе­ни в ед­но мо­ре от звук, ди­ша­що и треп­тя­що със зна­чи­ми вибрации, ко­ито уп­раж­ня­ват още по­-го­ля­мо въз­дейс­т­вие вър­ху ас­т­рал­но­то тяло, от­кол­ко­то вър­ху фи­зи­чес­ко­то ухо. Това всич­ко е би­ло за­гу­бе­но и бе не­ми­ну­емо да бъ­де за­гу­бе­но през новия век. Ето за­що аз ви казах, че онова, ко­ето е ос­та­на­ло от Свободното-Масон- ство, е са­мо ед­на че­руп­ка в срав­не­ние с онова, ко­ето е би­ло през ми­на­ли времена.

Извън те­зи три сте­пе­ни има съ­що по­-вис­ши степени. И те са при­те­жа­ва­ни в дос­та съ­вър­ше­на фор­ма от по-го­ле­ми­те об­щес­т­ва във Великобрита- ния, Америка, Италия, Египет, а съ­що и от из­точ­но­то Свободно-Масон- ство - осо­бе­но от това, из­вес­т­но ка­то Ориенталско или Мемфиско Ма- сонство /*14/. В Германия, къ­де­то има клон на Мемфиско-Мизриам- ското Свободно-Масонство със све­тов­ни ма­сон­с­ки връз­ки /*15/, вис­ши­те сте пе­ни съ­що функционират. Ала в Германия, вът­ре в Свободното-

В то­ва от­но­ше­ние има го­ля­ма раз­ли­ка меж­ду масонството, прак­ти­ку­ва­но в Германия и то­ва от Англия или Великобритания. В бри­тан­с­ко­то ма­сон­с­т­во е пос­тиг­на­то не­що ка­то по­ми­ре­ние чрез Устава за Обединение от 1813 г. меж­ду за­на­ят­чийс­ко­то ма­сон­с­т­во с не­го­ви­те три сте­пе­ни и оне­зи кло­но­ве на масонството, ко­ито приз­на­ват по­-ви­со­ки­те сте­пе­ни /*16/. Така, ка­то чи­рак в за­на­ят­чийс­ко­то ма­сон­с­т­во на чо­век му е поз­во­ле­но да вле­зе и да за­вър­ши в 4-тата, 5-та­та и 6-та­та степени, т.е. в по­-вис­ши­те степени. Степените, от­на­ся­щи се до за­на­ят­чийс­ко­то ма­сон­с­т­во се при­ети всич­ки за ед­на в Англия; не е та­ка в Германия. Немският Грант Ориент от Мемфиския и Мизриавския Орден се на­то­вар­ва сам с из­ра­бот­ва­не на три­те на­й-­нис­ши степени. Следо­ва­тел­но Ориенталският Свободен зи­дар тряб­ва да е пре­ми­нал три­те сте­пе­ни първоначално. Ос- вен то­ва той тряб­ва да да­де обе­ща­ние да се из­диг­не по­не до 18-та­та сте- пен. И той не мо­же да отпочине, до­ка­то не е нап­ра­вил това. Един гер­ма­нец ма­сон от Ордена Св. Йоан сле­до­ва­тел­но ни­ко­га не би­ва при­еман във вис­ши те сте­пе­ни на Ориенталското Масонство /без да е дос­тиг­нал да три­те по­-мал­ки степени/. Ориенталското ма­сон­с­т­во се със­тои от сте­пе­ну­ва­на ин­с­т­рук­ция в окултизъм. Както ка­зах и ми­на­лия път, то да­ва ед­на кар­ти­на на учението, да­ва­но в по­-вис­ши­те степени, ко­ито ус­пя­ват да дос­тиг­нат до сте­пен­та Царската Дъга: те­зи сте­пе­ни да­ват един вид ас­т­рал­но обучение, ко­ето во­ди на­го­ре до 18-та­та или 20-та­та степен. След то­ва ид­ва онова, ко­ето да­ва ум­с­т­ве­но обучение, обучение, ко­ето во­ди до жи­вот вър­ху ум­с­т­ве­но­то по­ле и нап­редва до 16-та­та или 17-та­та степен. Накрая ид­ва на­й-­вис­ше­то от всич­ки обучения, на­й-­дъл­бо­ка­та окул­т­на инструкция, ко­ято мо­же да бъ­де при­ета в Ложата Гранд Ориент до 96-та степен.

Има край­но мал­ко хо­ра в Германия, ко­ито са нап­ред­на­ли до 96-та­та степен. Но въп­ре­ки всичко, има не­що във всич­ко това, ко­ето ще ви до­ка­же кол­ко мал­ко е ос­та­на­ло в съв­ре­мен­но­то ма­сон­с­т­во от онова, ко­ето то ня­ко­га е обземало. Първата ин­те­рес­на точ­ка е, че онези, ко­ито са нап­ред­на­ли до 96 степен, не ви­на­ги са би­ли пре­ми­на­ли през ед­но ма­сон­с­ко обу­че­ние и ед­ва ли има ня­кой от всич­ки тях кой­то да е за­вър­шил ця­ла­та га­ма на обучението. Наистина има малцина, ко­ито имат по­-ви­со­ки сте- пени. Те са би­ли де­ко­ри­ра­ни с тре­та­та или 33-та­та или 96-та­та степен, ала онези, ко­ито при­те­жа­ват те­зи от­ли­чия не са ги по­лу­чи­ли чрез ма­сон­с­ко обучение, но чрез дру­ги окул­т­ни ин­с­т­рук­ции и те са поз­во­ли­ли тях­-
но­то зна­ние да бъ­де из­пол­зувано, за да дой­де до спа­ся­ва­не­то на Свобо- дното-Масонство. Ако ня­кой е дос­тиг­нал до 96-та­та степен, тя не е би­ла пос­тиг­на­та чрез ма­сон­с­ко обучение. Грубо казано, смя­та се, че в то­ва от­но­ше­ние Свободното-Масонство е за­дъл­же­но на окул­т­но­то обу­че­ние на дру­ги школи.

В то­зи сми­съл ние сме из­тъл­ку­ва­ли манифеста, кой­то е бил из­да­ден от Гранд Ориент на Мемфиския и Мизри­ам­с­кия ри­ту­ал /*17/ ка­то един вид иде­ален документ. Аз ще ви го прочета, ка­то дам едно, две обяснения. Това, ко­ето е да­де­но в него, не би­ва да се въз­п­ри­ема ка­то че ли мо­же да бъ­де прак­ти­ку­ва­но понастоящем.

Трябва да се под­чер­тае днес, че ни­кой сво­бо­де­н-­ма­сон - не да­же един, кой­то има 96-та­та сте­пен - би по­ел от­го­вор­нос­т­та да пре­ве­де друг сво­бо­де­н-­ма­сон през те­зи предписания, тъй ка­то той са­ми­ят не е ми­нал през тях.

"Относно Тайните на Висшите Окултни Степени на на­шия Орден. Ма- нифест на Гранд Ориент".

"Една от тайните, при­над­ле­жа­щи на вис­ши­те сте­пе­ни на на­шия Орден, се със­тои в то­ва да се да­дат на подхо­дя­що обус­ло­ве­ния Брат прак­ти­чес­ки на­чин за из­ди­га­не ис­тин­с­кия Храм на Соломон вът­ре в Човека; за въз­с­та­но­вя­ва­не "Загубената Дума", ще ре­че на­ши­ят Орден да­ва въз­мож­ност на пос­ве­те­ния и из­б­ра­ния Брат прак­ти­чес­ки средства, ко­ито му да­ват въз­мож­ност да при­до­бие до­ка­за­тел­с­т­во за чис­то без­с­мър­тие още през нас­то­ящия зе­мен живот".

Това е ед­на от точките, ко­ито са от го­ля­ма важност. Следната точ­ка е тази, ко­ято съ­щес­т­ву­ва във всич­ки цен­т­ро­ве на окул­т­но­то обучение: Ни- какво ви­ка­не на ду­хо­ве и ни­как­ви спи­ри­ти­чес­ки дейности. Всеки, който прак­ти­ку­ва спи­ри­ти­зъм се стро­го изключва.

"Тази тай­на е ед­на от ис­тин­с­ки­те ма­сон­с­ки тай­ни и е един­с­т­ве­но при­те­жа­ние на вис­ши­те окул­т­ни сте­пе­ни на на­шия Орден. Предава се ус­т­но в на­шия Орден от пред­ци­те на всич­ки ис­тин­с­ки свободни-масони, "Мъд- ре­ци­те от Изтока", и ще бъ­де пре­да­ва­на от нас са­мо по съ­щия начин".

Това е прак­ти­ка­та в окул­т­ни­те общества.

"Единствено оба­че ус­пе­хът на та­зи прак­ти­чес­ка ин­с­т­рук­ция за до­би­ва­не на та­зи тай­на за­ви­си на­пъл­но от са­мия кандидат".

"Защото от как­ва пол­за би­ха би­ли на­й-­доб­ри­те и на­й-­из­пи­та­ни и под­роб­ни инструкции, да­ва­ни на един кандидат, же­ла­ещ да се на­учи да плува, ако той са­ми­ят не е го­тов да дви­жи ръ­це­те и кра­ка­та си, ко­га­то влезе в до­сег с водата? Или от как­ва пол­за е на­й-­об­шир­но­то ръ­ко­вод­с­т­во за на­уча­ва­не да се рисува, или раз­к­рива­не­то на на­й-­жи­ви­те цветове, ако кан- дидатът, кой­то се обу­ча­ва в ри­су­ва­не не же­лае да взе­ме чет­ка­та в соб­с­т-­

ве­на­та си ръ­ка и да раз­бър­к­ва сам цветовете? Той ни­ко­га не ще ста­не художник, ако не нап­ра­ви това"

"Онези братя, от­к­ри­ва­те­ли­те на та­зи тайна, я па­зе­ха ка­то не­що рядко, са­моп­ри­до­би­то при­те­жа­ние и за да бъ­дат кри­во раз­б­ра­ни или да­же да не бъ­де тя ус­ми­ва­на от хо­ра­та из улиците, те я скри­ха в символи, как­то и ние пра­вим то­ва днес".

Тези сим­во­ли оба­че ве­че не са раз­шиф­ро­ва­ни за сво­бод­ни­те­-ма­со­ни на на­ше­то време. Такива сим­во­ли не се под­би­рат наслуки. Те не са неща, чрез ко­ито мо­же да се изоб­ра­зи нещо, как­то един професор, кой­то казва: Аз ще ви илюс­т­ри­рам то­ва графически. Тези сим­во­ли са би­ли взе­ти от са­ми­те обекти, ко­ито са би­ли грави­ра­ни от Природата. Онзи, кой­то ги приз­на­ва за това, ко­ето те са, кой­то на­ис­ти­на мо­же да про­че­те онова, което те съдържат, вли­за в кон­такт с тях­но­то на­й-­външ­но същество. Той би­ва въ­ве­ден чрез тях и тях­на­та вът­реш­на природа. Тези сим­во­ли изоб­ра­зя­ват са­мо­то не­що и не са неща, ко­ито имат са­мо сим­во­лич­но значе- ние. Вътре в Свободното-Масонство ня­ма никой, кой­то да е в със­то­яние да нап­рав­ля­ва ня­кой така, че да се да­де въз­мож­ност на ед­но ли­це да дос­тиг­не до са­мо­та цел.

"Тези сим­во­ли оба­че не се под­би­рат по во­ля и не по­чи­ват вър­ху слу- чайност, а са ос­но­ва­ни на ат­ри­бу­ти­те на Бога и на чо­ве­ка и тряб­ва да бъ­дат счи­та­ни за прототипни. Но ние ни­ко­га не бих­ме взе­ли формата, съ­съда, ритуала, сим­во­ли­те вмес­то тях­но­то съ­дър­жа­ние вът­ре във фор- мата".

Тези ду­ми показват. . ./пропуск/, тъй ка­то са­ми­ят сим­вол изоб­ра­зя­ва обекта.

"и ко­га­то ние сме на­ме­ри­ли това" - ду­хов­но съ­дър­жа­ние - "и сме го въз­п­ри­ели у се­бе си, ще раз­бе­рем чрез то­ва ду­хов­но съ­дър­жа­ние аб­со­лют­на­та не­об­хо­ди­мост от формата, ритуала, символизма".

"Самите на­ши вис­ши сте­пе­ни да­ват на бра­та с из­вес­т­но до­ка­за­тел­с­т­во без­с­мър­ти­ето на човека".

Това не би­ха направили, ако бъ­дат разработени.

"Това е и е би­ла го­ля­ма­та жаж­да на човечеството, от­как­то чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва са мог­ли да раз­съж­да­ват вър­ху съществуването. Човечеството се нуж­дае да има та­зи си­гур­ност за жи­вот след смъртта, за да мо­же да бъ­де ис­тин­с­ки щас­т­лив в нас­то­ящия живот. Следователно всич­ки мистерии, съ­дър­жа­щи се в ре­ли­ги­ите и цен­т­ро­ве­те на скри­та мъдрост, са се за­ни­ма­ва­ли с то­зи въп­рос ка­то тях­на на­й-­вис­ша и глав­на задача. Църквата, естествено, съ­що се е за­ни­ма­ва­ла с то­зи въпрос, с "Загубената Дума", "Загубеното Безсмъртие", ала тя от­п­ра­вя кан­ди­да­та по пъ­тя на бла­го­да­та и изоб­ра­зя­ва ка­то дар отгоре, а не ка­то нещо, ко­ето тряб­ва да бъ­де пос­тиг­на­то чрез лич­но усилие. Нашият Орден оба­че я пос­та­вя вът­ре в си­ла­-
та на все­ки ин­ди­ви­ду­ален търсач чрез спе­ци­ал­ни сред­с­т­ва да съ­еди­ни се­бе си съз­на­тел­но и по сво­бод­на во­ля със Световното Съзнание, с пър­вич­ни­те си­ли на Сътворението".

Това оз­на­ча­ва сле­до­ва­тел­но да се да­де про­ник­но­ве­ние и съ­юз с он­зи свят, кой­то в про­ти­вен слу­чай е пос­ти­жим са­мо през пор­ти­те на смъртта.

От всич­ко то­ва вие мо­же да си из­ва­ди­те заключение, че онова, ко­ето при­над­ле­жи на све­тов­ни­те дъл­би­ни ня­ко­га се е съ­дър­жа­ло в Свобод- ното-Масонство, ала ве­че го ня­ма там в праз­на­та обвивка, ко­ято то пред­с­тавля­ва днес. Вие тряб­ва да се по­пи­та­те защо? И тъй, зна­че­ни­ето на Ле- гендата за Храма, зна­че­ни­ето на дей­ното ма­сон­с­т­во ка­то вся­ко ин­ту­итив­но поз­на­ние тряб­ва­ше да бъ­де за­гу­бе­но за човечеството, за­що­то 5-та­та кул­тур­на епо­ха е фак­ти­чес­ки епо­ха на разбирането. Интуицията тряб­ва­ше за из­вес­т­но вре­ме да зас­пи в света, а Свободното-Масонство е ин­ту­итив­но в ця­ло­то си от­но­ше­ние и в це­лия си начин. Искам за обър­на внима­ние към Витрувиус /*18/ и към ис­тин­с­ки­те символични, из­г­раж­да­щи инструкции, ко­ито той е дал. Само оне­зи обаче, ко­ито имат пра­вил­на ин­ту­иция за то­ва мо­гат да след­ват те­зи инструкции. Днес те­зи сим­во­лични ин­с­т­рук­ции са за­ме­не­ни от интелектуални, ра­зум­ни такива. Ра- зумът тряб­ва­ше да ста­не ос­но­вен тон на чо­веш­ко­то раз­ви­тие за из­вес­т­но време, за­що­то всичко, ко­ето меж­дув­ре­мен­но ид­ва при нас чрез го­ля­мо­то зав­ла­дя­ва­не на при­ро­да­та тряб­ва да бъ­де вклю­че­но в це­лия ор­га­ни­зъм на чо­веш­ка­та деятелност. Разберете как­во оз­на­ча­ва това: Цялото ми­не­рал­но цар­с­т­во ще бъ­де вклю­че­но в нап­ре­дъ­ка на све­та през нас­то­ящия кръг на еволюцията. То ще бъ­де вклю­че­но по та­къв начин, че чо­ве­кът пос­те­пен­но ще пре­об­ра­зи ця­ла­та при­ро­да чрез соб­с­т­ве­на­та си духов- ност. Това е зна­че­ни­ето на Отлятото море, именно, че ця­ла­та ми­не­рал­на при­ро­да ще бъ­де дейс­т­ви­тел­но преобразена.

Човекът ра­бо­ти в индустрията, та­ка че да втъ­че ор­га­ни­зи­ра­ност /не­го­ва­та соб­с­т­ве­на духовност?/ в ми­не­рална­та природа. Ако раз­г­ле­да­те ед­на ма­ши­на . . . /пропуск/.

По то­зи на­чин чо­ве­кът раз­ра­бот­ва ця­ло­то ми­не­рал­но цар­с­т­во на­зад нап­ред със соб­с­т­ве­ния си дух. Това пре­офор­мя­не на Природата, то­ва пре­от­ли­ва­не на онова, ко­ето е ми­не­рал­но ще бъ­де усъвършенствувано, кога­то на­ши­ят нас­то­ящ Кръг на ево­лю­ци­ята завърши. Цялата ми­не­рал­на при­ро­да то­га­ва ще бъ­де променена. Човекът ще е пос­та­вил своя пе­чат вър­ху нея, та­ка как­то той уд­ря пе­чат вър­ху ко­ли­чес­т­во от метал, когато, нап­ри­мер пра­ви един часовник. Така ко­га­то за­поч­не един нов Кръг на еволю- цията, ця­ло­то ми­не­рал­но царство ще мо­же да бъ­де абсорбирано, всму- кано.

За да за­вър­ши на­пъл­но раз­ви­ти­ето на та­зи сфера, це­ли­ят на­чин на мис- лене, кой­то е зав­ла­дял чо­ве­ка от 16-тото сто­ле­тие на­сам ще тряб­ва да

Точки на след­ва­що­то ра­зис­к­ва­не

Церемонии на Мемфис, Ориенталски Церемонии и Церемонии на Гранд Ориент. Една кон­фе­рен­ция на окул­тис­ти ра­зис­к­ва­ли да­ли окул­т­на­та до- к­т­ри­на би мог­ла да бъ­де нап­ра­ве­но пуб­лич­но дос­то­яние или не. От то­ва ста­ва ясно, че има две тенденции, ля­ва и дяс­на тен­ден­ция /*21/, ед­на­та от ко­ито е сво­бод­но мис­ле­не и ед­на­та е консервативна.