Лекции държани в Берлин между 23. 1904 и 1906 г превод от английски: вера гюлгелиева нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от копие

ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ

Важно е да го­во­рим за вис­ши­те сте­пе­ни на Свободното-Масонство, за­що­то то­ва нас­тав­ле­ние си пос­та­вя спе­ци­ал­на задача, ня­кои страни, на ко­ито ще бъ­дат ра­зис­к­ва­ни в бъдеще. Главно има­ме ра­бо­та със спе­ци­ална церемония, ко­ято се на­ри­ча съ­че­та­на­та це­ре­мо­ния на Мемфис и Мизраим /*1/. Аз ве­че съм споменавал, че це­ре­мо­ни­ята на Мемфис и Мизраим при­те­жа­ва мно­го степени, че тряб­ва да се дос­тиг­нат 95 сте­пе­ни и че обик­но­ве­но Върховните Водачи на Гранд Ориент - т.е. ло­жи­те на Германия, Великобритания и Америка - при­те­жа­ват 96-та­та степен. Тези сте­пе­ни са та­ка подредени, що­то до края на 80-та­та и 89-та­та сте­пен те са раз­де­ле­ни по начина, кой­то аз се­га ще ви опиша.

От око­ло 87-та­та сте­пен на­та­тък за­поч­ват ис­тин­с­ки­те окул­т­ни степени, в ко­ито ни­кой не мо­же да бъ­де посветен, кой­то не е на­пъл­но изу­чил пред- мета. Аз ви­на­ги се резервирам, ка­то казвам, че в Европа ня­ма никой, кой­то е пред­п­ри­ел всич­ки те­зи сте­пе­ни или, кой­то да е дейс­т­ви­тел­но пре­ми­нал ед­но окул­т­но Свободно-Масон­с­ко обучение. Но то­ва не е ва- жно, що се от­на­ся до Свободното-зидарство, тъй ка­то не­го­ва­та въ­зоб­но­вена за­да­ча пред­с­тои в бъ­де­ще и ко­га­то дой­де вре­ме­то на раз­по­ло­же­ние ще бъ­де организацията; съ­съ­дът ще съществува, кой­то е не­об­хо­дим да про­ве­де онова, ко­ето тряб­ва да бъ­де постигнато.

Сега тряб­ва да спо­ме­на раз­лич­ни­те кло­но­ве на Свободното-Зидарство и тех­ни­те тенденции, ма­кар че ще ги спо­ме­на накратко. Най-напред тряб­ва да се има предвид, че всич­ки ма­сон­с­ки вис­ши сте­пе­ни се прос­ле­дя ват на­зад до ед­на личност, за ко­ято чес­то се говори, но ко­ято съ­що та­ка твър­де мно­го кри­во е разбрана. Той осо­бе­но нак­ри­во е раз­б­ран от ис­то­ри­ци­те на 19-то­то столетие, ко­ито ня­мат по­ня­тие за труд­ни­те положе- ния, в ко­ито мо­же да из­пад­не един окул­тист в живота. Тази лич­ност е Калиостро, с ло­ша­та сла­ва и та­ка мал­ко разбран. Така на­ре­че­ния граф Калиостро /*2/, в ко­го­то се кри­еше ед­на индивидуалност, ко­ято бе приз­на­та в сво­ята ис­тин­с­ка при­ро­да са­мо от на­й-­вис­ши­те пос­ве­те­ни и ко­ято пра­ви опит да до­ве­де Свободното-Масонство в Лондон до ед­на вис­ша степен. През пос­лед­на­та тре­ти­на на 19то­то сто­ле­тие Свободното-Масон- ство ве­че бе дос­тиг­на­ло състоянието, ко­ето аз ве­че ви описах. По оно­ва вре­ме той не е ус­пял в Лондон. След това пра­ви опит в Русия и съ­що в Хага. Навсякъде е имал не­ус­пех и то по мно­го оп­ре­де­ле­ни причини.

След то­ва оба­че той ус­пя­ва в Лион, фор­ми­рай­ки ед­на окул­т­на ма­сон­с­ка ло­жа мес­т­ни ма­со­ни /Търсачи на Истината/ от ед­на гру­па мес­т­ни масо- ни, ко­ято се е на­ри­ча­ла Ложата на Триумфиращата Мъдрост. Калиостро
дал цел­та на та­зи ложа. Онова обаче, ко­ето мо­же да про­че­те­те за нея не е ни­що ос­вен ра­бо­та на не­ве­жи хора. Онова, ко­ето мо­же да бъ­де ка­за­но за нея е са­мо указания. Калиостро се е за­ни­ма­вал с две неща: Първо, с инструкции, да­ва­щи въз­мож­ност да се про­из­ве­де т.нар. Философски Ка- мък; второ, със съз­да­ва­не на ед­но раз­би­ра­не за мис­тич­на­та пентаграма. Аз мо­га са­мо да ви за­гат­на за зна­че­ни­ето на те­зи две неща. Те мо­гат да бъ­дат тре­ти­ра­ни с презрение, ала не тряб­ва да бъ­дат взи­ма­ни символич- но, те се ос­но­ва­ват на ис­тин­с­ки факти.

Философския Камък има спе­ци­ал­на цел, ко­ято е би­ла ука­за­на от Кали- остро; той е пре­наз­на­чен да про­дължи чо­веш­кия жи­вот до един пе­ри­од от 5527 го­ди­ни /*3/. На един сво­бо­до­мис­лещ то­ва ще из­г­леж­да смешно. Факт е обаче, че то е възможно, пос­ред­с­т­вом спе­ци­ал­но обу­че­ние да се про­дъл­жи жи­во­тът не­оп­ре­де­лено, ка­то чо­век се на­уча­ва да жи­вее вън от фи­зи­чес­ко­то си тяло. Всеки обаче, кой­то би си представил, че ни как­ва смърт, в обик­но­ве­ния сми­съл на думата, не мо­же да пос­тиг­не един адепт би имал твър­де фал­шив възглед по въпроса. Така всеки, кой­то си въоб- рази, че един адепт не мо­же да бъ­де уда­рен и убит от ед­на па­даща от пок­ри­ва керемида, ще сгреши. Наистина то­ва обик­но­ве­но би се слу­чи­ло са­мо ако адеп­тът го позволи. Ние тук не го­во­рим за фи­зи­чес­ка смърт, а за следващото. Физическата смърт е са­мо ед­на ви­ди­ма случ­ка за онзи, кой­то е раз­б­рал Философския Камък за са­мия се­бе си и се е на­учил да го отделя. За дру­ги хо­ра то­ва е ед­на ис­тин­с­ка случка, ко­ято оз­на­ча­ва ед­но го­ля­мо раз­де­ля­не в тех­ния живот. За онзи, кой­то раз­би­ра как да из­пол­зу­ва Философския Камък по начина, по кой­то Калиостро е въз­на­ме­ря­вал да го пол­з­ва с не­го­ви­те ученици, смър­т­та е са­мо ед­на ви­ди­ма случка. Тя до­ри не пред­с­тав­ля­ва ре­ши­тел­на пов­рат­на точ­ка в живота; тя е фак­ти­чес­ки нещо, ко­ето съ­щес­т­ву­ва за другите, ко­ито наб­лю­да­ват адеп­та и казват, че той е умрял. Самият той оба­че всъщ­ност не умира. Това е по­ве­че слу­чай на факта, че ли­це­то се е на­учи­ло да жи­вее без сво­ето фи­зи­чес­ко тяло; че то се е на­учи­ло в те­че­ние на жи­во­та се да ос­та­ви всич­ки те­зи не­ща да ста­нат в не­го постепенно, ко­ито ста­ват вне­зап­но във фи­зи­чес­ко­то тя­ло в мо­мен­та на смъртта. Всичко ве­че е ста­на­ло в тя­ло то на въп­рос­но­то лице, ко­ето в про­ти­вен слу­чай ста­ва в мо­мен­та на смъртта. Тогава смър­т­та не е ве­че възможна, тъй ка­то въп­рос­но­то ли­це от­дав­на се е на­учи­ло да жи­вее без фи­зи­чес­ко тяло. То си ос­та­вя фи­зи­ческо­то тя­ло по съ­щия начин, как­то се съб­ли­ча гор­но­то пал­то и си об­ли­ча но­во тяло, та­ка как­то се об­ли­ча но­во палто.

Това мо­же да ви да­де ня­как­во понятие. Това е еди­ни­ят урок, кой­то Ка- лиостро е пре­по­да­вал - Философския Камък - кой­то да­ва въз­мож­ност фи­зи­чес­ка­та смърт да ста­не не­що маловажно.

Вторият урок е бил зна­ни­ето за Пентаграма. Това е спо­соб­нос­т­та да се раз­ли­ча­ват пет­те те­ла на чо­ве­ка ед­но от друго. Когато ня­кой каже: фи­зи­чес­ко тяло, етер­но тяло, ас­т­рал­но тяло, Кама-Манас тяло, Причинно тя­ло /висш Манас или Дух-Себе/ то­ва са са­мо думи, или в на­й-­доб­рия слу­чай аб­с­т­рак­т­ни идеи. И ни­що не се пос­ти­га чрез това. Един чо­век жи­ве­ещ днес по пра­ви­ло ед­ва поз­на­ва фи­зи­чес­ко­то тяло; са­мо онзи, кой­то знае Пентаграма, се на­уча­ва да поз­на­ва пет­те тела. Човек не­опоз­на­ва ед­но тяло, ка­то жи­вее в него, а ка­то го въз­п­ри­ема ка­то един обект. Това е, ко­ето раз­ли­ча­ва един обик­но­вен чо­век от онзи, кой­то е пре­ми­нал през ед­но та­ко­ва обучение, къ­де­то пет­те те­ла са ста­на­ли обекти. Обикнове- ният чо­век на­ис­ти­на жи­вее в те­зи пет тела; обаче, той живее в тях, той не мо­же да из­ле­зе от тях и да ги гледа. Най-много той мо­же да виж­да своето фи­зи­чес­ко тяло, ка­то се ог­ле­да или ка­то го ви­ди в огледалото. Онези уче­ни­ци на Калиостро, ко­ито са следва­ли не­го­ви­те ме­то­ди чрез то­ва ще са пос­тиг­на­ли онова, ко­ето ня­кои Розенкройцери постигат, ко­ито ос­нов­но са пре­ми­на­ли ед­но обу­че­ние със съ­ща­та цел. Те са би­ли в учи­ли­ще на ве­ли­ки­те ев­ро­пейс­ки адепти, ко­ито са преподавали, че пет­те те­ла са ре­ал­ност и не тряб­ва да ос­та­нат са­мо ка­то понятия. Това се на­рича "Знание за Пентаграма" и "Морално Прераждане".

Не бих казал, че уче­ни­ци­те на Калиостро ни­ко­га не са пос­ти­га­ли нищо. Общо взето, те са оти­ва­ли до­там да раз­бе­рат ас­т­рал­но­то тяло. Калиостро с из­к­лю­чи­тел­но уме­ние пре­по­да­вал за ас­т­рал­но­то тяло. Дълго пре­ди да го пос­тиг­не катастрофата, той бе ус­пял да ос­но­ве шко­ли в Париж, Бел- гия, Санкт-Петербург и в ня­кол­ко дру­ги мес­та в Европа, в до­пъл­не­ние на те­зи в Лион, от ко­ито по­-къс­но из­ли­зат ня­кои хора, ко­ито са има­ли ос­но­ва­та да дос­тиг­нат до 18-тата, 19-та­та и 20-та­та вис­ши сте­пе­ни на Свободното-Масонство. Така граф Калиос­т­ро е имал важ­но вли­яние вър­ху окул­т­но­то ма­сон­с­т­во в Европа, пре­ди да за­вър­ши сво­ите дни в зат­во­ра в Рим. Всъщност све­тът не тряб­ва да осъж­да Калиостро. Както ве­че казах, ко­га­то хо­ра го­во­рят за Калиостро, то е ка­то че ли хо­тен­то­ти го­во­рят за про­кар­ва­не­то на железница, за­що­то съ­от­но­ше­ни­ето на по ви­ди­мо не мо­рал­ни външ­ни дейс­т­вия към све­тов­ни­те случ­ки не се разбира.

По-преди споменах, че Френската Революция е въз­ник­на­ла от тай­ни об­щес­т­ва /*4/ на окул­тис­ти и ако те­зи те­че­ния би­ха се из­с­лед­ва­ли по­-на­та­тък те би­ха от­ве­ли на­зад до шко­ла­та на адептите.

Може би онова, ко­ето Мейбъл Колинс раз­каз­ва в ней­на­та но­ве­ла /*5/ "Флита" е твър­де труд­но за раз­би­ране. В нея тя опис­ва твър­де гро­тес­к­но как един адепт има пред се­бе си в ед­но тай­но мяс­то Световната Шахмат­на Дъска и ос­та­ва фи­гу­ри­те да иг­ра­ят и как той, та­ка да се каже, кон­т­ро­ли­ра кар­ма­та на един кон­ти­нент вър­ху ед­на мно­го прос­та мал­ка дъска. Това съв­сем не ста­ва та­ка как­то е описано, а не­що в мно­го по­-го­лям ма­-
щаб от то­ва фак­ти­чес­ки се случва, за ко­ето оно­ва опи­са­ние във "Флита" да­ва са­мо ед­на обър­ка­на кар­тина.

Наистина Френската Революция про­из­те­че от та­ки­ва не­ща ка­то това. Има един доб­ре из­вес­тен разказ, съ­държащ се в тру­до­ве­те на гра­фи­ня Дадемар /d, adhemar/. В не­го се разказва, че пре­ди из­бух­ва­не­то на Френ- ската Революция, гра­фи­ня Дадемар ед­на от прид­вор­ни­те да­ми на Мария Антоанета би­ла по­се­те­на от граф Сент Жармен /*6/. Той ис­кал да бъ­де пред­с­та­вен на Кралицата и да по­мо­ли за ауди­ен­ция от Краля. Министъ­рът на Людвиг ХVІ бил неп­ри­ятел на граф Сент Жармен кой­то сле­до­ва­тел­но не бил до­пус­нат да се яви пред Краля. Ала той опи­сал пред Крали- цата с го­ля­ма точ­ност и под­роб­нос­ти глав­ни­те опасности, ко­ито пред- стояли. За съ­жа­ле­ние не­го­ви­те пре­дуп­реж­де­ния би­ли игнорирани. При то­зи слу­чай той е про­из­не­съл сво­ето изказване, ко­ето се е ба­зи­ра­ло на истината: "Онези, ко­ито по­ся­ха ветрове, ще по­жъ­нат бури" /*7/ и той прибавил, че той бил про­из­не­съл те­зи ду­ми хи­ля­до­ле­тия пре­ди то­ва и те би­ли пов­то­ре­ни от Христос. Това са би­ли думи, не­по­нят­ни за обик­но­ве­ния човек.

Ала граф Сент Жармен бил прав. Аз са­мо ще при­ба­вя още ня­кол­ко не- ща, ко­ито са съв­сем прави. В кни­ги за граф Сент Жармен мо­же да про- четете, че той ум­рял в 1784 г. /*8/ в дво­ра на Ландграфа на Хесен /*9/, кой­то по­-къс­но ста­ва един от на­й-­нап­ред­на­ли­те свободни-масони. Ланд- графът се гри­жил за не­го докрая. Ала графи­ня Дадемар раз­каз­ва в сво­ите ме­мо­ари /*10/, че той се по­явил пред нея мно­го след го­ди­на 1784 и че тя го е ви­дя­ла още шест пъ­ти по­-къс­но и след това.

Всъщност по оно­ва време, в 1790 г. , той бил с ня­кои Розенкройцери във Виена /*11/ и казал, ко­ето е съв­сем вярно, че е за­дъл­жен да се от­тег­ли в Ориента за един пе­ри­од от 85 го­ди­ни и че след то­ва вре­ме хо­ра­та от­ново ще усе­тят не­го­ва­та дейност в Европа. 1875 е го­ди­на­та на ос­но­ва­ва­не­то на Теософското Общество. Тези всич­ки не­ща са свър­за­ни за­ед­но по из­вес­тен начин.

В школата, ос­но­ва­на от Ландграфа на Хесен съ­що е има­ло две глав­ни занимания: Философският Камък и Знанието за Пентаграма. Свободно- то-Масонство, ос­но­ва­но от Ландграфа на Хесен по оно­ва вре­ме про­дъл- жи­ло да съ­щес­т­ву­ва в ед­на раз­вод­не­на форма. Всъщност, ця­ло­то Свобо- дно-Масонство, как­то съм го опи­сал, се на­ри­ча еги­пет­с­ка­та церемония, це­ре­мо­ни­ята на Мемфис и Мизраим. Последното име прос­ле­дя­ва своя про­из­ход на­зад до Цар Мизраим, кой­то ид­ва от Асирия - от Ориента - и след зав­ла­дя­ва­не­то на Египет бил пос­ве­тен в еги­пет­с­ки­те мистерии. Те са на­ис­ти­на мистериите, ко­ито про­из­ти­чат от древ­на Атлантида. Нена- ру­ши­ма тра­ди­ция съ­щес­т­ву­ва от оно­ва вре­ме на­сам Съвременното

Свободно-Масонство е са­мо ед­но продъл­же­ние на онова, ко­ето бе ус­та­но­ве­но то­га­ва в Египет.

Преди да нав­ля­за в подробности, бих же­лал да кажа, че Свободното-Масонство, ко­ето вър­ви до по­-вис­ши сте­пе­ни е не­що което, в сво­ята по­-ин­тим­на страна, е съв­сем по­-раз­лич­но от обик­но­ве­но­то за­на­ят­чийс­ко масонство. Обикновеното за­на­ят­чийс­ко ма­сон­с­т­во ле­жи вър­ху един вид де­мок­ра­ти­чен прин­цип и ако де­мокра­тич­ни­ят прин­цип тряб­ва да се при­ло­жи до зна­ние оче­вид­но е, че то­ва ще до­ве­де до ед­но със­то­яние на не- щата, в ко­ето братята, ко­ито са се събрали, глав­но не ще пра­вят ни­що ос­вен да из­каз­ват сво­ите соб­с­т­ве­ни възгледи. Истината оба­че е нещо, за ко­ето чо­век не мо­же да има соб­с­т­ве­ни възгледи. Човек или знае ед­на ис­ти­на или е не­веж за нея. Никой не мо­же да твърди, че три­те ъгъ­ла на ед­ни три­ъгъл­ник съб­ра­ни да­ват 725 гра­ду­са вмес­то 180 градуса.

Когато хо­ра­та се­дят за­ед­но и ра­зис­к­ват те го­во­рят за соб­с­т­ве­ни­те си въз- гледи, по­ня­ко­га съ­що та­ка и за най -въз­ви­ше­ни неща. Но всич­ко то­ва съ­щес­т­ву­ва на ни­во­то но илюзията, и е точ­но та­ка несъстоятелно, как­то онова, ко­ето каз­ва човек, кой­то е не­веж за ис­тин­с­кия сбор на ъг­ли­те на три­ъгъл­ни­ка и да­ва по то­зи въп­рос са­мо соб­с­т­ве­но­то си мнение. Така как­то чо­век не е в със­то­яние да ра­зис­к­ва да­ли сбо­ра от ъг­ли­те на един три­ъгъл­ник има тол­ко­ва или тол­ко­ва градуса, та­ка съ­що не е в със­то­яние да ра­зис­к­ва за вис­ши­те истини. Ето за­що де­мок­ра­тич­ни­ят прин­цип не е при­ло­жим по въп­ро­си за знание, за­що­то ня­ма ос­но­ва­ние за спо­рене, вър­ху ко­ето да се разисква. Онова, ко­ето раз­ли­ча­ва ма­сон­с­т­во­то на вис­ши­те сте­пе­ни от за­на­ят­чийс­ко­то ма­сон­с­т­во е, че чо­век се на­уча­ва да знае ис­ти­на­та стъп­ка по стъпка. Онзи, кой­то приз­на­ва ед­но нещо, не мо- же да има по­ве­че от ед­но мне­ние за него. Или го признава, или не го признава. 96-те сте­пе­ни имат сле­до­ва­телно из­вес­т­но оправдание.

Начело е т. нар. Суверенно Светилище, кой­то е иден­ти­чен с онова, ко­ето е из­вес­т­но на Гранд Ориент в Свобод­но­то­-Ма­сон­с­т­во и при­те­жа­ва ис­тин­с­ко­то окул­т­но зна­ние /*12/. Той знае пъ­тя и го­во­ра на онова, ко­ето мо­же да бъ­де из­в­ле­че­но от ма­сон­с­кия ма­ни­фест /*13/, и ко­ито пра­вят въз­мож­но да се чуе гла­сът на Мъдрите мъ­же от Изтока. Когато то­зи чо­век е дос­тиг­нал то­ва стъпало, той по­ло­жи­тел­но е в със­то­яние да чуе гласа на Мъдрите Учители. Но до­там чо­век тряб­ва да из­ра­бо­ти своя път нагоре, да бъ­де в при­те­жа­ние на много оп­ре­де­ле­но познание, а съ­що и на оп­ре­де­ле­ни вът­реш­ни ка­чес­т­ва и вът­реш­ни способности, ко­ито по ни­ка­къв на­чин не се пок­ри­ват с кон­вен­ци­онал­ни­те бур­жо­аз­ни доброде- тели, а са не­що с по­-го­ля­мо зна­чение и по-интимно. Бих от­бе­ля­зал че /срав­не­но с/ онова, за ко­ето сме го­во­ри­ли тук, че онова, ко­ето в те­осо- фска­та ли­те­ра­ту­ра се раз­к­ри­ва от те­оре­тич­но и прак­тич­но естество, об­ра­зу­ва са­мо ед­на еле­мен­тар­на част. Така че те­оре­тич­на­та стра­на на вис-­
ши­те сте­пе­ни на Свободното-Масонство да­леч над­х­вър­ля онова, ко­ето може да бъ­де раз­к­ри­то в по­пу­ляр­на­та теософия. Онова, ко­ето мо­же да бъ­де раз­к­ри­то там, за­ви­си от раз­ре­шението, да­де­но от адеп­ти­те те­зи не­ща да бъ­дат по­пу­ля­ри­зи­ра­ни до из­вес­т­на степен. Ала не е въз­мож­но да се нап­ра­ви ця­ло­то зна­ние об­щес­т­ве­но достояние.

Правилно е да се каже, че чо­ве­чес­т­во­то ще бъ­де учу­де­но от ня­кои от откритията, ко­ито ще се нап­ра­вят в близ­ко­то бъдеще. Ала те ще бъ­дат дос­та не­нав­ре­мен­ни от­к­ри­тия и чрез то­ва ще при­чи­нят из­вес­т­на са­ма­тоха. Задачата на Теософското Общество се със­тои глав­но в под­гот­вя­не на хо­ра­та за те­зи неща. Например, онова, ко­ето опи­сах в на­ча­ло­то ка­то поз­на­ние за Философския Камък, пре­ди е би­ло мно­го по-известно, от кол­ко­то е се­га и, на­ис­ти­на то е би­ло из­вес­т­но ве­че в ня­кой пе­ри­од на Атлантската епоха. По оно­ва вре­ме въз­мож­нос­т­та да се по­беж­да­ва смър­т­та е би­ла на­ис­ти­на нещо, ко­ето е би­ло об­що знание. Аз са­мо же­лая да отбележа, че не ми бе­ше мно­го при­ят­но да раз­ре­ша та­зи ис­ти­на да се по­яви на­пос­ле­дък напечатана. Ето защо там, къ­де­то то­ва тряб­ва­ше да се по­мес­ти в ра­зис­к­ва­не­то от­нос­но ат­лан­т­с­ки­те вре­ме­на в ста­ти­ята в "Лу- цифер" бе от­пе­ча­тан един ред точ­ки на мястото, къ­де­то те­зи не­ща не мо­же­ха все още да бъ­дат пуб­ли­кува­ни /*14/. Това не мо­же да бъ­де съ­об­ще­но до­ри още в сво­ята цялост. Има ед­на информация, да­де­на от един мно­го нап­ред­нал медиум, ко­ято се по­яви в "Теософикъл ревю"/*15/, за­ни­ма­ва­що се точ­но със съ­що­то не що, ала в по­-раз­лич­на форма. Побеждава- нето на смър­т­та в ат­лан­т­с­ки вре­ме­на е ес­тес­т­ве­но за­па­зе­но в па­метта на въп­рос­ни­те индивиди, без те да го осъзнават. Има мно­го хора, пре­ро­де­ни днес, ко­ито са пре­ми­на­ли през то­зи пе­ри­од в тех­ни­те пре­диш­ни жи­во­ти и ко­ито ид­ват до та­ки­ва от­к­ро­ве­ния чрез соб­с­т­ве­на­та им памет. То- ва пър­во­на­чал­но ще до­ве­де до ед­но над­це­ня­ва­не на ня­кои ме­ди­цин­с­ки открития. Хората ще си въ­образяват, че ме­ди­цин­с­ка­та на­ука е от­к­ри­ва­те­лят на та­ки­ва неща. Всъщност хо­ра ще дойдат до тях чрез собстве­на­та им па­мет от ат­лан­т­с­ки времена.

Някои не­ща ще уз­ре­ят в близ­ко­то бъ­де­ще и сле­до­ва­тел­но ние ще го­во­рим за тях. Това на­ла­га не­об­хо­ди­мостта да се ви­ди нуж­да­та от нап­ред­ва­не стъп­ка по стъп­ка при при­до­би­ва­не знания. Тази стъп­ка по стъп­ка на- п­ред­ва­не е сле­до­ва­тел­но пра­вил­но под­чер­та­но от онези, ко­ито же­ла­ят да съ­жи­вят Ритуалите на Мизрям и Мемфис понастоящем. Дори ако то­ва не ус­пее през след­ва­ща­та ед­на­-д­ве години, не тряб­ва чо­век да мисли, че не­ус­пе­хът в та­ки­ва не­ща е от го­ля­мо значение. Има един чо­век на­че­ло на Американското Мизраимско движение, чи­ито зна­чи­те­лен ха­рак­тер пред­с­тав­ля­ва ед­на си­гур­на га­ран­ция за пос­то­ян­с­т­во в нап­ре­дъка. Това е чу­дес­ни­ят сво­бо­де­н-­ма­сон Джон Яркър /*16/.

Трудно е да се ка­же в мо­мен­та как­ва фор­ма всич­ко то­ва ще взе­ме във Великобритания и Германия. Вие ще схванете, че тряб­ва да се взе­ма пред­вид чо­веш­ки­ят ма­те­ри­ал и че гер­ман­с­ко­то дви­же­ние сле­до­ва­тел­но - ако ре­ши да се за­ни­мае с та­ки­ва не­ща - съ­що ще тряб­ва да има пред­вид онова, ко­ето е на раз­по­ло­же­ние в то­ва направление. Ако ис­тин­с­ки окул­тис­ти би­ха учас­т­ву­ва­ли в та­ки­ва неща, те по­ло­жи­тел­но ще бъ­дат дейни в ед­но или дру­го направление. Те не ­ви­на­ги ще са в със­то­яние да учас­т­ву­ват в та­ки­ва неща. Дори Учителите, ко­га­то пред­пис­ват не­що от то­зи вид, ви­на­ги тряб­ва да при­емат знак от ве­ли­ки все­мир­ни закони.

Ако сле­до­ва­тел­но чу­ете не­що от­нос­но тен­ден­ци­ята на гер­ман­с­ка­та Миз- раим-Мемфис, не би­ва да си въ­образявате, че то­ва ве­че има зна­че­ние за бъдещето. Това е са­мо ед­на рамка, в ко­ято по­-къс­но ще бъ­де пос­та­вена ед­на доб­ра картина. Този гер­ман­с­ки Мизраимски Орден е под ця­лос­т­но­то ръ­ко­вод­с­т­во на ня­кой си Рюс /Reuss/ /*17/, кой­то дър­жи фак­ти­чес­ко­то во­да­чес­т­во във Великобритания и Германия днес. Освен то­ва доб­ре из­вес­т­ни­ят Карл Келнер /*18/ съ­що ра­бо­ти в то­ва направление. Факти- ческата ли­те­ра­тур­на ра­бо­та е в ръ­це­те на д-р Франц Хартман /*19/, кой­то слу­жи на Мизраимския Ритуал с пе­ро­то си мно­го усърдно. Това е всичко, ко­ето мо­га да ви ка­жа в то­зи или он­зи откъслек, от­тук или от­там от­нос­но то­ва движение.

Сега мо­га са­мо да оха­рак­те­ри­зи­рам онова, ко­ето е вклю­че­но тук в об­щи термини. Има че­ти­ри ви­да ин­с­т­рукции, да­ва­ни в Мизраимския Ритуал /*20/. 96 сте­пе­ни мо­гат сле­до­ва­тел­но да бъ­дат пос­тиг­на­ти чрез че­ти­ри раз­лич­ни ви­да ин­с­т­рук­ции или дисциплини. Тези че­ти­ри дисциплини, чрез ко­ито мо­же да се напредне, са следните: Първо, т.нар. сим­во­лич­на ин­с­т­рук­ция или дисциплина. Посредством нея ня­кои сим­во­ли мо­гат да бъ­дат раз­б­ра­ни ка­то факти. Въпросното ли­це се ин­с­т­рук­ти­ра в окул­т­ни­те за­ко­ни на природата, чрез ко­ито твър­де оп­ре­де­ле­ни ре­зул­та­ти се пос­ти­гат чрез цик­лич­ни дви­же­ния в човечеството.

Вторият вид ин­с­т­рук­ции или дис­цип­ли­на е т.нар. философска. Това е еги­пет­с­ка­та хер­ме­ти­чес­ка дис­цип­лина. Тя се със­тои от ед­ни по­-те­оре­ти­чес­ки инструкции. Третият вид ин­с­т­рук­ции е т.нар. мис­тич­на дис­цип­лина, ко­ято се ба­зи­ра пре­дим­но вър­ху вът­реш­но раз­ви­тие и което, ако се при­ло­жи правилно, би до­ве­ла пре­ди всич­ко до под­хо­дя­що ма­ни­пу­ли­ра­не на Философския Камък, ще ре­че до по­беж­да­ва­не­то на смъртта. Това съ­щес­т­ве­но е из­ра­зе­но в ед­но от изреченията, ко­ито аз ви прочетох, в ко­ето се казваше, че чрез Свободното-Масонство все­ки е в със­то­яние да убе­ди се­бе си във фак­та на безсмъртието. Това за­ви­си обаче, как­то Каба- ла казва, да­ли то­ва е не­об­хо­ди­мо или не. Четвъртият вид ин­с­т­рук­ти­ра­не е Кабалистичното. То се със­тои в приз­на­ва­не прин­ци­пи­те на све­тов­на­та хар­мо­ния в тях­на­та ис­ти­на и реалност, де­сет­тях ос­нов­ни . . /пропуск/.
Посредством все­ки от те­зи че­ти­ри пъ­тя чо­век мо­же да се из­диг­не до ед­но по­-ви­со­ко въз­п­ри­ема­не чрез Мизраимския Ритуал. Но фак­ти­чес­ки ня­ма ни­кой в ре­до­ве­те на Свободните-Масони днес, кой­то би при­ел от­го­вор­нос­т­та да на­соч­ва прак­ти­чес­ки някого, тъй ка­то въп­рос­ни­те ли­ца не са са­ми­те пре­ми­на­ли те­зи инструк­ции и ця­ла­та ра­бо­та е са­мо ед­но ус­лов­но под­реж­да­не и це­ли са­мо да да­де ед­на рам­ка за нещо, ко­ето те пър­ва ще дойде. Възможно е, че та­зи рам­ка ще бъ­де из­пъл­не­на с окул­т­но знание. Окултното зна­ние тряб­ва да се от­ли­ва в съ­щес­т­ву­ва­щи калъпи. Важното не­що е, че та­ки­ва ка­лъ­пи съ­щес­т­ву­ват в света. Ако има раз­топен ме­тал и ня­ма калъп, в кой­то да бъ­де излят, ни­що не мо­же да се из­вър­ши ос­вен да се из­лее навън. Също то е и с ду­хов­ни­те течения. Важно е да съ­щес­т­ву­ват калъпи, в ко­ито да мо­же да бъ­де из­лян ду­хов­ния ме­тал Това се сим­во­ли­зи­ра чрез Отлятото Море. Това ще бъ­де признато, ко­га­то онова, ко­ето се­га са­мо вегетира, по­лу­чи фор­ма за външ­но проявле- ние.

Миналият път ви про­че­тох ед­на реч на ан­г­лийс­кия ми­нис­тъ­р-п­ред­се­да­тел Балфор /*21/. От то­ва ве­че е забележимо, че ня­кои не­ща са фи­зи­чес­ки ис­ти­ни днес, ко­ито са прас­та­ри окул­т­ни възприятия. Ако про­че­те­те "Тайната доктрина" на Блаватска, там ще от­к­ри­ете един пасаж, от­на­сящ се до електричеството, кой­то ду­ма по ду­ма из­ра­зя­ва онова, ко­ето фи­зи­ци­те се­га пос­те­пен­но постигат. Онова, ко­ето е на­пи­са­но там оба­че е са- мо ед­но за­гат­ва­не за това, ко­ето фак­ти­чес­ки е включено. Въпросът се от­на­ся до фи­зи­чес­кия атом. Това бе кри­во раз­б­ра­но от ця­ла­та външ­на - ала не и от окул­т­на­та - на­ука до пре­ди че­ти­ри­-пет години. То се смя­таше да е /тяло, имащо/ ма­са в пространството. Понастоящем чо­век ве­че за­поч­ва да признава, че то­зи фи­зи­чески атом има съ­що­то от­но­ше­ние към си­ла­та електричество, как­во­то ед­на бу­ца лед има към водата, от ко­ято е би­ла замразена. Ако въз­п­ри­еме­те водата, ста­ва­ща лед, та­ка и ле­дът съ­що е вода, и по съ­щия на­чин ато­мът на фи­зи­ка­та не е ни­що друго, а зам­ра­зе­но електричество. Ако мо­же­те да схва­не­те то­ва напълно, пре­пус­ка­те чрез из­каз­ва­ни­ята за атома, съ­дър­жа­щи се във всич­ки на­уч­ни спи­са­ния до пре­ди ед­на или две го­ди­ни и сметнете, че те­зи из­каз­ва­ния са боклук, значи, че вие мно­го или мал­ко има­те пра­вил­на идея. Едва на­пос­ледък на­ука­та е в със­то­яние да си офор­ми по­ня­тие за то­ва как­во е атомът. Той стои /в съ­що­то съ­от­но­ше­ние към електричеството/ как­то ле­дът към водата, от ко­ято е замръзнала. Физическия атом е кон­ден­зи­ра­но електри- чество. Аз счи­там реч­та на Балфор за из­к­лю­чи­тел­но важ­на /*22/.

Това е. . . /пропуск/, не­що ко­ето е би­ло пуб­ли­ку­ва­но от 1875 г. /1879? / /*23/. Фактът е бил из­вес­тен на окултис­ти­те от хилядолетия. Вече чо­век за­поч­ва да осъзнава, че фи­зи­чес­ки­ят атом е кон­ден­зи­ра­но елек­т­ри­че- ство. Но има и не­що второ, ко­ето тряб­ва да бъ­де взе­то в предвид: Какво
е са­мо­то електричество? Това е все още неизвестно. Те са не­ве­жи за ед­но нещо: именно, къ­де тряб­ва да се тър­си ис­тин­с­ка­та при­ро­да на елек­т­ричеството. Природата на елек­т­ри­чес­т­во­то не мо­же да бъ­де от­к­ри­та пос­ред­с­т­вом ни­как­ви външ­ни ек­с­пе­ри­менти или чрез външ­ни наблюдения. Тайната, ко­ято ще бъ­де открита, е, че елек­т­ри­чес­т­во­то - ко­га­то чо­век се на­учи да го гле­да от спе­ци­ал­но ни­во - е точ­но същото, как­ва­то е чо­веш­ка­та мисъл. Човешката ми­съл е съ­що­то не­що ка­то електричеството, гле­да­но вед­нъж отвътре; друг път отвън.

Онзи, кой­то се­га осъз­на­ва как­во е електричество, знае, че има не­що жи­во вът­ре у не­го което, в зам­ръз­на­ло състояние, фор­ми­ра атома. Тук е мо- с­тът от чо­веш­ка­та ми­съл към атома. Човек се на­уча­ва да знае гра­див­ни те ка­мъ­ни на фи­зи­чес­кия свят; те са съв­сем мъ­нич­ки кон­ден­зи­ра­ни мо- дани, кон­ден­зи­ра­но електричество.

В момента, ко­га­то чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва ще осъз­на­ят та­зи еле­мен­тар­на окул­т­на ис­ти­на за мисълта, елек­три­чество­то и атома, в съ­щия то­зи мо­мент те ще са раз­б­ра­ли нещо, ко­ето е от на­й-­го­ля­ма важ­ност за бъ­де­ще­то и за ця­ла­та 6-та Следатлантска епоха. Те ще са на­учи­ли как да гра­дят с ато­ми чрез си­ла­та на мисленето.

Това ще бъ­де ду­хов­но­то течение, ко­ето от­но­во ще тряб­ва да бъ­де из­ля­то в калъпите, ко­ито са би­ли под­готве­ни за не­го от окул­тис­ти­те през хиля- долетията. Но по­ра­ди то­ва че чо­веш­ка­та ра­са тряб­ва да пре­ми­не през епо­ха­та на раз­ви­тие на раз­би­ра­не­то и да прес­та­не да гле­да към ис­тин­с­ка­та вът­реш­на работа, ка­лъ­пи­те са ста­на­ли са­мо черупки. Ала те все още за­дър­жат сво­ята фун­к­ция ка­то ка­лъ­пи и пра­вил­но­то зна­ние ще трябва да бъ­де из­ля­то в тях.

Окултният из­с­ле­до­ва­тел при­до­би­ва сво­ята ис­ти­на от ед­на­та страна, фи­зи­чес­ки­ят учен от другата. Така как­то Свободното-Масонство се е раз­ви­ло от ра­бо­те­щи­те масони, зидари, от из­г­раж­да­не­то на ка­тед­ра­ли и храмове, та­ка чо­век в бъ­де­ще ще се на­учи да гра­ди с на­й-­мал­ки­те из­г­раж­да­щи блокченца, с еди­ни­ци­те на кон­ден­зи­ра­но­то електричество. То- ва ще се нуж­дае от нов вид зидарство, масонство. Тогава ин­дус­т­ри­ята няма да мо­же да про­дъл­жа­ва по нас­то­ящия начин. Ще ста­не тол­ко­ва ха­отич­на и ще бъ­де в със­то­яние да ра­бо­ти за­ра­ди бор­ба­та за съ­щес­т­ву­ва­не /perse/, дотолкова, до­ка­то чо­век не знае. . . /пропуск/ то­га­ва ще бъ­де въз­мож­но за ня­кой в Берлин да се во­зи из гра­да в кола, до­ка­то в Москва ста­ва разрушение, ко­ето той е причинил. И ни­кой ня­ма да има ни­как­во подозрение, че той го е причинил. Безжичният те­лег­раф е на­ча­ло­то на това. Това, ко­ето опи­сах е в бъдеще. Има са­мо две възможности: или не­ща­та да вър­вят хаотично, как­то ин­дус­т­ри­ята и тех­но­ло­ги­ята са пра­ви­ли досега, в кой­то слу­чай то­ва ще до­ве­де що­то онзи, кой­то има при­тежа­ние на те­зи не­ща да е в със­то­яние да при­чи­ня­ва опустошения, или в про­ти-­
вен слу­чай то­ва ще бъ­де от­ля­то в мо­рал­ния ка­лъп на Свободното-Ма- сонство.

Под черта: Това пос­лед­но из­ре­че­ние се по­явя­ва в бе­леж­ки­те на Мария Щайнер - фон Сиверс, как­то следва: "Тези не­ща или ще про­дъл­жа­ват хаотично, как­то ин­дус­т­ри­ята и тех­но­ло­ги­ята са пра­ви­ли досега, или хармонично, как­то е цел­та на Свободното-Масонство: то­га­ва ще се пос­тиг­не на­й-­вис­ше­то развитие".

Въпрос: Защо Католическата Църква е тол­ко­ва про­тив­ни­ца на Свобод- ното-Масонство?

Отговор: Католическата Църква не же­лае онова, ко­ето ид­ва в бъдещето. Пий ІХ бе пос­ве­тен в Свободното-Масонство. Той се опи­та чрез Хартата от Клермонт да нап­ра­ви връз­ка меж­ду Йезуитите и Свободните-Масони. Той не ус­пя и сле­до­ва­тел­но ста­ра­та враж­да меж­ду те­зи два­ма остана. Нашите йе­зу­ити твър­де мал­ко зна­ят за те­зи неща, а и све­ще­ни­ци­те съ­що не осъз­на­ват онова, ко­ето е вклю­че­но тук. Фактически све­ще­ници. . . /го­лям пропуск/.

Трапистите тряб­ва да па­зят мълчание, тъй ка­то се знае, че ка­то пра­вят това, важ­на спо­соб­ност за вдъх­но­вен го­вор се при­до­би­ва в след­ния жи- вот. Това на­ис­ти­на мо­же да бъ­де раз­б­ра­но са­мо чрез зна­ние за пре­раж­да нето.