Лекции изнесени в Дорнах от 26. 11. до 31. 12. 1922 г

СЕДМА ЛЕКЦИЯ

Скъпи мои приятели! Знаем че чо­ве­кът въз­п­ри­ема све­та чрез сво­ите се- тива; оба­че с обик­но­ве­но­то съз­нание той да­леч не въз­п­ри­ема това, ко­ето се ра­зиг­ра­ва вът­ре в не­го­ви­те сетива. Ако в ежед­нев­ния жи­вот мо­же­ше да пра­ви това, то­га­ва той ня­ма­ше да бъ­де в със­то­яние да въз­п­ри­ема вън- ш­ния свят. И ако се­ти­ва­та да­ва­ха на чо­ве­ка не­що от за­оби­ка­ля­щия го свръх­се­ти­вен свят, то­ва би оз­на­ча­ва­ло се­ти­ва­та да се от­ре­кат от са­ми­те се­бе си. Ако на­ши­те уши мо­же­ха да говорят, ако на­ши­те очи мо­же­ха да говорят, с дру­ги думи, ако мо­жех­ме да въз­п­ри­ема­ме процесите, ко­ито се ра­зиг­ра­ват в на­ши­те уши и очи, то­га­ва ние ня­ма­ше да мо­жем да въз­п­ри­ема­ме това, ко­ето е външ­но до­ло­ви­мо чрез ухото, ни­то пък това, ко­ето е

външ­но до­ло­ви­мо чрез окото. Тъкмо по то­зи на­чин чо­ве­кът - до­кол­ко­то той е ед­но Земно съ­щес­т­во - се на­уча­ва да поз­на­ва света; све­тът - да, но не и се­бе си. Себепознанието изис­к­ва ед­но важ­но условие: до­ка­то чо­век го „осъществява", той тряб­ва да прек­ра­ти вся­ко се­тив­но и външ­но поз- нание.

Още от са­мо­то си на­ча­ло ду­хов­но­-на­уч­но­то из­с­лед­ва­не от­к­ри та­ки­ва методи, ко­ито га­ран­ти­рат в ед­на или дру­га сте­пен чо­веш­ко­то себепоз-

Ако аз наб­лю­да­вам един пред­мет от фи­зи­чес­кия свят, мо­ите очи за­паз­ват пъл­но мълчание. Ако до­ла­вям оп­ре­де­лен звук от фи­зи­чес­кия свят, мо­ите уши съ­що за­паз­ват пъл­но мълчание. Това означава: чрез ухо­то аз съв­сем не въз­п­ри­емам ня­ка­къв про­цес от вът­реш­ни­те струк­ту­ри на ухо- то, аз въз­п­ри­емам не­що ко­ето от външ­ния свят про­дъл­жа­ва в чо­веш­ко­то ухо, възприемам, тъй да се каже, „продължението" на външ­ния свят. Ако оба­че ухо­то съ­щес­т­ву­ва­ше един­с­т­ве­но ка­то съ­об­щи­тел­на връз­ка с външ­ния свят, ние ни­ко­га не бих­ме мог­ли да дос­тиг­нем до наб­лю­де­ни­ето на он­зи процес, кой­то се ра­зиг­ра­ва в ухо­то не­за­ви­си­мо от фи­зи­чес­кия свят. Но от дру­га страна, всич­ки Вие доб­ре знаете, че до­ри и външ­но­то се­тив­но впе­чат­ле­ние да се премахне, ос­та­ва из­вес­т­но последейст- вие.

Нека да си представим, че сме ус­пе­ли да се аб­с­т­ра­хи­ра­ме от це­лия вън­шен свят, до­кол­ко­то той е със­та­вен от цветове, звуци, уха­ния и т.н., и сме на­со­чи­ли вни­ма­ни­ето си из­к­лю­чи­тел­но вър­ху процесите, ко­ито се ра­зиг­ра­ват в са­ми­те се­тив­ни органи. Ако сме ус­пе­ли да го сторим, всъщ­ност ние сме стиг­на­ли до ед­но дейс­т­ви­тел­но поз­на­ние на човека, и още по-точно: до пър­ва­та сте­пен на то­ва познание. Нека да прос­ле­дим нап­ри­мер как от­з­ву­ча­ва и за­ми­ра ед­но зри­тел­но впечатление, ко­ето външ­ни­ят свят е уп­раж­ня­вал из­вес­т­но вре­ме вър­ху окото. Ако чо­век е нап-­
ред­нал в има­ги­на­тив­но­то познание, той разбира, че тук ста­ва ду­ма за един процес, кой­то - ма­кар да е ан­га­жи­рал съ­от­вет­ния се­ти­вен ор­ган - в то­зи мо­мент про­ти­ча без да има не­пос­ред­с­т­вен кон­такт меж­ду се­тив­ния ор­ган и външ­ния свят. Или да прос­ле­дим някой, кой­то мис­ли об­раз­но и живо; как - за да онаг­ле­ди не­ща­та - той включ­ва и цветовете. Така мо­жем да из­б­ро­им всич­ки сетива. Важното е едно: оно­ва ко­ето про­ти­ча в се­ти­ва­та на човека, мо­же да бъ­де пред­мет един­с­т­ве­но на има­ги­на­тив­но­то познание.

И в съ­що­то вре­ме на­ши­те уди­ве­ни ду­ши проумяват, че ако сме в със­то­яние да жи­ве­ем в сетивата, а не в се­тив­ния вън­шен свят, пред нас ще се от­к­рие един цял въл­ше­бен свят от раз­лич­ни имагинации. И то­га­ва ние забелязваме, че в дейс­т­ви­тел­ност на­ши­те се­ти­ва при­над­ле­жат на един друг свят, а не на то­зи свят, кой­то ние въз­п­ри­ема­ме в хо­да на на­шия зе­мен живот. Всеки човек, стиг­нал чрез има­ги­на­тив­но­то поз­нание до пог­лед вър­ху сво­ята соб­с­т­ве­на се­тив­на дейност, ще пот­вър­ди безусловно: до­ри и са­мо ка­то се­тив­но същество, чо­ве­кът при­над­ле­жи на свръх­се­тив­ния свят.

По то­зи на­чин - а имен­но ка­то се „отдръпваме" от външ­ния свят - ние се на­уча­ва­ме да поз­на­ва­ме све­та на на­ши­те соб­с­т­ве­ни сетива; впро­чем в „Тайната Наука" то­зи свят е опи­сан ка­то све­та на Ангелои, све­та на оне­зи Същества, ко­ито сто­ят с ед­на сте­пен над човека. И как­во ста­ва всъщ­ност в на­ши­те сетива? Ние ще от­го­во­рим на то­зи въп­рос са­мо ако ус­пе­ем да проз­рем в дъл­бо­ки­те вът­реш­ни про­це­си на сетивата, съ­що и по време, ко­га­то сме из­к­лю­чи­ли вся­как­ви се­тив­ни възприятия. Всички сме съгласни, че мо­жем да има­ме спо­мен за нещо, ко­ето сме из­жи­ве­ли пре­ди години, ма­кар и в мо­мен­та да лип­с­ват как­ви­то и да са ма­те­ри­ал­ни сле­ди от съ­от­вет­на­та случка. По съ­щия начин, ако се на­учим да наб­лю­да­ва­ме жи­во­та на се­ти­ва­та - от ко­ито е из­к­лю­че­но вся­ко се­тив­но въз­п­ри­ятие - ние ще стиг­нем до ед­но важ­но познание. Няма да го на­ре­чем „спомен", за­що­то то­ва по­ня­тие в слу­чая не ни вър­ши работа. И все пак та­ка ние ще стиг­нем до вът­реш­на­та стра­на на сетивата, до то­ва ко­ето чо­век про­ти­во­пос­та­вя на це­лия звуков, цветен, мирисен, так­ти­лен и т.н. свят.

По то­зи на­чин ние про­ник­ва­ме в та­ки­ва области, ко­ито обик­но­ве­но ос­та­ват не­съз­на­ва­ни за човека: про­це­си­те в не­го­ви­те соб­с­т­ве­ни се­тив­ни ор- гани. И то­га­ва из­вед­нъж забелязваме, че ди­ха­тел­ни­ят процес, т.е. вдиш- ването, про­ник­ва­не­то и раз­п­ре­де­ля­не­то на въз­ду­ха в чо­веш­кия органи- зъм, как­то и издишването, дейс­т­ву­ват в це­лия организъм. Когато ние на- п­ри­мер вдишваме, въз­ду­хът про­ник­ва до на­й-­фи­ни­те раз­к­ло­не­ния на се- тивата. И в те­зи на­й-­фи­ни раз­к­ло­не­ния на сетивата, ди­ха­тел­ни­ят ри­тъм сре­ща това, ко­ето Духовната Наука на­ри­ча ас­т­рал­но тя­ло на човека. То- ва, ко­ето се ра­зиг­ра­ва в сетивата, е въз­мож­но са­мо по­ра­ди обстоятелст-

Подобно раз­г­леж­да­не на чо­ве­ка се сблъс­к­ва и с един друг за­бе­ле­жи­те­лен факт: че чо­ве­кът съ­щес­т­ву­ва не ка­то ед­на фи­гу­ра в твър­до аг­ре­гат­но състояние, а в поч­ти 90% е ед­на вод­на фигура, ед­на из­п­ра­ве­на вод­на колона, ко­ято е под­ло­же­на на рит­мич­но­то въз­душ­но про­ник­ва­не в ней­ни­те вът­реш­ни процеси, та­ка че чо­ве­кът е съ­що и един въз­ду­шен орга- низъм. И то­зи пул­си­ращ и жив въз­ду­шен ор­га­ни­зъм се сре­ща с ас­т­рал­но­то тя­ло на чо­ве­ка имен­но в се­тив­ни­те органи. Разбира се, в се­тив­ни­те ор­га­ни се ра­зиг­ра­ват мно­го по­-с­лож­ни и раз­но­об­раз­ни процеси, но съ­щес­т­ве­но­то е точ­но в та­зи сре­ща меж­ду въз­душ­ния ор­га­ни­зъм и ас­т­рал­но­то тяло.

Външното наб­лю­де­ние из­к­люч­ва по­доб­ни резултати; за да се стиг­не до та­зи сре­ща меж­ду въз­ду­ха и ас­т­рал­ни­те сили, чо­век тряб­ва да нав­ле­зе в има­ги­на­тив­ния свят. Впрочем ако нап­ред­не до има­ги­на­тив­но поз­нание, чо­век за­поч­ва да раз­ли­ча­ва и оп­ре­де­ле­ни про­це­си в не­пос­ред­с­т­ве­но­то об­к­ръ­же­ние на Земята, нап­ри­мер той за­поч­ва да виж­да как ас­т­рал­ни­те си­ли про­ник­ват в Земната атмосфера, в Земния въздух; но що се от­на­ся до чо­веш­кия организъм, там на­й-­съ­щес­т­ве­но­то е сре­ща­та меж­ду ас­т­рал­ни­те си­ли и ди­ха­тел­ния процес.

По то­зи на­чин ние за­поч­ва­ме да опоз­на­ва­ме ха­рак­те­ра и ес­тес­т­во­то на оне­зи Същества, ко­ито при­над­ле­жат към Йерархията на Ангелои. И ние тряб­ва да сме в със­то­яние да си представим, че в не­съз­на­тел­ния процес, ра­зиг­ра­ващ се в се­тив­ни­те възприятия, се под­ви­за­ват точ­но те­зи свръх­се­тив­ни Същества, които, тъй да се каже, вли­зат и из­ли­зат през „врати- те" на на­ши­те сетива. Независимо да­ли чу­ва­ме или виж­да­ме нещо, то­ва е един процес, кой­то се осъ­щес­т­вя­ва не са­мо по­ра­ди на­ша­та про­из­вол­на намеса, то­зи про­цес е вклю­чен в обек­тив­ния свят; да, то­зи про­цес се осъ­щес­т­вя­ва в един свят, къ­де­то - ка­то хо­ра - ние изоб­що не сме стъпва- ли, ма­кар и да ста­ва­ме мис­ле­щи хо­ра имен­но в ус­ло­ви­ята на то­зи свят.

Нали разбирате, ко­га­то меж­ду про­буж­да­не­то сут­рин и зас­пи­ва­не­то ве­чер на­ше­то ас­т­рал­но тя­ло се сре­ща в зо­на­та на се­тив­ни­те ор­га­ни с ди­ха­тел­ния ритъм, то­га­ва ние вник­ва­ме - ако мо­га та­ка да се из­ра­зят - в на­й-външ­на­та пе­ри­фе­рия на човека. Обаче на­ши­те въз­мож­нос­ти не спи­рат до тук. Ние мо­жем да опоз­на­ем и дру­ги об­лас­ти от човека. Това ста­ва с по­мощ­та на по­-вис­ша­та сте­пен от свръх­се­тив­но­то познание, а именно с по­мощ­та на ин­с­пи­ра­тив­но­то познание.

В та­зи връз­ка е не­об­хо­ди­мо да си изяс­ним и рит­мич­на­та смя­на меж­ду със­то­яни­ята на сън и будност. Тази рит­мич­на смя­на мо­же да бъ­де об­х­ва­на­та от се­тив­но­то наблюдение. Обаче на­ши­те се­тив­ни въз­п­ри­ятия съ­що са под­ло­же­ни на оп­ре­де­ле­на смяна, на оп­ре­де­лен ритъм. Ако не бях­ме в със­то­яние пос­то­ян­но да пре­къс­ва­ме на­ши­те възприятия, те ня­ма­ше да имат ни­как­ва поз­на­ва­тел­на стойност за на­ше­то съзнание. От ли­чен опит Вие си­гур­но знаете, че про­дъл­жи­тел­но­то със­ре­до­то­ча­ва­не вър­ху ед­но се­тив­но впе­чат­ле­ние се от­ра­зя­ва зле на съзнанието. Ние тряб­ва прос­то да „скачаме" от ед­но се­ти­во към друго, от ед­но се­тив­но впечатление, към със­то­яния при ко­ито лип­с­ват се­тив­ни впечатления. За да опа­зим яс­но­та­та на на­ше­то съз­нание по от­но­ше­ние на се­тив­ните впечатления, ние сме длъж­ни пос­то­ян­но да „отдръпваме" се­ти­ва­та от тех­ни­те впечатле- ния, или с дру­ги ду­ми - да уп­раж­ня­ва­ме се­тив­на­та дейност на смени, с „прехвърляне" от ед­но се­ти­во на дру­го при зна­чи­тел­на бър­зи­на на ритъ- ма. Но ние пос­ти­га­ме то­ва и в мно­го по­-го­ле­ми­те ин­тер­ва­ли на деноно- щието, как­ви­то са буд­нос­т­та и съня.

Вие знаете, че ко­га­то заспим, на­ше­то ас­т­рал­но тя­ло и на­ши­ят Аз на­пус­кат фи­зи­чес­ко­то ни и етер­но тяло. Между про­буж­да­не­то и заспиването, ас­т­рал­но­то тя­ло е във връз­ка с процесите, ко­ито се ра­зиг­ра­ват в чо­веш­ко­то тяло, до­ка­то меж­ду зас­пи­ва­не­то и про­буж­да­не­то ас­т­рал­но­то тя­ло вли­за във връз­ка с външ­ния свят. Замислете се над те­зи две състояния: ас­т­рал­но­то тя­ло меж­ду про­буж­да­не­то и заспиването, и връз­ки­те му с това, ко­ето се ра­зиг­ра­ва в чо­веш­ко­то фи­зи­чес­ко и етер­но тяло, и от дру­га стра­на - ас­т­рал­но­то тяло, меж­ду зас­пи­ва­не­то и про­буж­да­не­то и връз­ки­те му с външ­ния свят, а не с фи­зи­чес­ко­то и етер­но тя­ло не човека.

Сега бих же­лал да се из­ра­зя по един па­ра­док­са­лен начин, с на­деж­да­та че ще раз­бе­ре­те как­во имам предвид. Сетивните зо­ни в нас са поч­ти един за­вър­шен вън­шен свят. Вземете нап­ри­мер чо­веш­ко­то око: то е прос­то ка­то ед­но не­за­ви­си­мо съ­щес­т­во - раз­би­ра се то­ва е са­мо срав­не­ние -, ко­ето е пос­та­ве­но в ед­на от ку­хи­ни­те на черепа; и то­ва съ­щес­т­во про­дъл­жа­ва на­вът­ре по един още по­-не­за­ви­сим начин. Ако раз­г­ле­да те са­мо­то око, то е не­що живо, и все пак за­бе­ле­жи­тел­но мно­го при­ли­ча на един фи­зи­ка­лен апарат. Ето за­що мо­жем да опи­шем про­це­си­те в окото, съ­що как­то опис­ва­ме и про­це­си­те в един фи­зи­ка­лен апарат. Разбира се, чо­век

Ако се обър­нем към ня­кои от вът­реш­ни­те органи, да ка­жем - бъбреците, ние ед­ва ли бих­ме мог­ли да твър­дим - до­кол­ко­то из­жи­вя­ва­ме бъб­реч­ни­те про­це­си в се­бе си, че чрез тях вли­за­ме във връз­ка с външ­ния свят. Обаче до­кол­ко­то из­жи­вя­ва­ме процесите, ко­ито се ра­зиг­ра­ват вът­ре в сетивата, ние из­жи­вя­ва­ме самия вън­шен свят. Тук аз мо­ля да се аб­с­т­ра­хи­ра­те на­пъл­но от въз­г­ле­ди­те на офи­ци­ал­на­та физиология. Аз имам пред­вид не тях, а съв­сем дос­тъп­ния до обик­но­ве­но­то чо­веш­ко съз­на­ние факт, а именно, че процесът, кой­то се ра­зиг­ра­ва в се­тив­на­та об­ласт мо­же да бъ­де схва­нат по­-с­ко­ро ка­то нещо, в ко­ето ние учас­т­ву­ва­ме активно, а не ка­то ме­ха­нич­но про­дъл­же­ние на външ­ния свят в на­шия организъм. Затова и на­ше­то ас­т­рал­но тя­ло е на­й-б­ли­зо до външ­ния свят имен­но в сетивата. Ако се от­да­дем на ед­но пред­на­ме­ре­но се­тив­но наб­лю­де­ние на външ­ния свят, ма­кар и то­ва да не се от­на­ся до всич­ки се­ти­ва едновреме- нно. А до­ка­то спим, ас­т­рал­но­то тя­ло по­тъ­ва на­пъл­но във външ­ния свят. Така че от та­зи глед­на точ­ка съ­нят се явя­ва ка­то един вид уси­ле­но се­тив­но из­жи­вя­ва­не на външ­ния свят. Когато зат­во­ри­те очи­те си, Вашето ас­т­рал­но тя­ло за­поч­ва да се сви­ва към вът­реш­нос­т­та на главата; в то­зи мо­мент то Ви принадлежи. Ако пог­лед­не­те навън, ас­т­рал­но­то тя­ло се из­тег­ля към очи­те и, тъй да се каже, се включ­ва във външ­ния свят. Ако то из­ця­ло се из­не­се вън от Вашия организъм, то­га­ва Вие заспивате. Докол- кото се­тив­но­то из­жи­вя­ва­не на външ­ния свят е част от ха­рак­те­рис­ти­ка­та на съзнанието, то съв­сем не е това, за как­во­то обик­но­ве­но го мислим; се­тив­но­то из­жи­вя­ва­не по сво­ята същ­ност е по­-с­ко­ро един етап по пъ­тя към заспиването.

По то­зи на­чин при се­тив­но­то въз­п­ри­ема­не чо­век е час­тич­но по­то­пен във външ­ния свят, до­ка­то при съ­ня той е на­пъл­но по­то­пен във външ­ния свят. Така че със сво­ето ас­т­рал­но тя­ло по вре­ме на съ­ня чо­век се до­кос­ва имен­но до ин­с­пи­ра­тив­но­то познание. Обаче на­ред с мно­го дру­ги неща, чрез ин­с­пи­ра­тив­но­то поз­на­ние чо­век мо­же да въз­п­ри­ема и мо­мен­та на пробуждането. А мо­мен­та на про­буж­да­не­то - ма­кар и не в тол­ко­ва ин­тен­зив­на и сил­на фор­ма - е бли­зък до състоянието, при ко­ето чо­век за миг зат­ва­ря очи­те си.

Когато зас­та­вам пред един цвят, аз на­соч­вам мо­ето ас­т­рал­но тя­ло към очи­те и по точ­но към он­зи процес, кой­то въз­ник­ва по­ра­ди външ­но­то

Може да се твър­ди напр., че този, кой­то сти­га до въз­п­ри­ема­не­то на при­би­ра­що­то се ас­т­рал­но тяло, т.е. до при­би­ра­не­то му в етер­но­то и фи­зи­чес­ко тяло, по­па­да в епи­цен­тъ­ра на теж­ки ду­хов­ни бури, в епи­цен­тъ­ра на ду­хов­ни по­ку­ше­ния с без­ми­лос­т­ни нас­рещ­ни удари. Тези ду­хов­ни бу­ри показват, че ас­т­рал­но­то тя­ло се „гмурва" и по­тъ­ва в етер­но­то и фи­зи­чес­ко тяло, са­мо че се­га фи­зи­чес­ко­то и етер­но­то тя­ло съв­сем не из­г­леж­дат така, как­то ги опис­ва ана­то­мът или физиологът; се­га излиза, че те при­над­ле­жат съ­що и на един ду­хо­вен свят. Това, ко­ето ина­че виж­да­ме ка­то ед­но не­вин­но фи­зи­чес­ко тяло, или това, за ко­ето предполагаме, че е ед­но не­вин­но етер­но тяло, се­га те се оказ­ват формации, чи­ито ос­но­ви ле­жат в ду­хов­ния свят; в сво­ята ис­тин­с­ка същ­ност фи­зи­чес­ко­то тя­ло се пред­с­та­вя ка­то не­що съв­сем раз­лич­но от он­зи се­ти­вен образ, за кой­то го­во­ри офи­ци­ал­на­та наука.

Изобщо то­ва по­тъ­ва­не на ас­т­рал­но­то тя­ло в етер­но­то и фи­зи­чес­ко­то тя­ло мо­же да се про­яви по хи­ля­ди начини. Нека да си пред­с­та­вим свисте- нето, ко­ето се по­лу­ча­ва ако по­то­пим ед­но го­ря­що дър­во в съд с вода; за човека, кой­то ед­ва се­га за­поч­ва да вник­ва в те­зи неща, те мо­гат да му се явят точ­но по то­зи на­й-­еле­мен­та­рен и на­й-­аб­с­т­рак­тен начин. След вре­ме обаче, то­зи про­цес до­би­ва все по­-кон­к­рет­ни форми, то­зи про­цес все по­ве­че и по­ве­че се облагородява; това, ко­ето пре­ди мо­же­ше да се срав­ни с бу­шу­ва­щи ду­хов­ни бу­ри и покушения, се­га се из­пъл­ва с хар­мо­ни­зи­ра­щи движения, ко­ито в съ­що­то вре­ме съз­да­ват яс­но­то усещане: Ето, се­га не­що се об­ръ­ща към мен и ми говори. Какво ис­ка да ми из­вес­ти то?

Преди всич­ко то при­ема фор­ма­та на ре­ми­нис­цен­ции от обик­но­ве­ния жи- вот, оба­че в хо­да на вре­ме­то то се пре­об­ра­зя­ва и ни по­ма­га да уз­на­ем не­що за един нов свят, кой­то ма­кар и да е око­ло нас, съв­сем не ни се от­к­ри­ва под фор­ма­та на ре­ми­нис­цен­ции от обик­но­ве­ния живот, за­що­то по сво­ята природа, той при­над­ле­жи към един друг свят. И то­га­ва ние забе- лязваме: Човек из­тег­ля от окол­ния свят сво­ето ас­т­рал­но тя­ло и вли­за с не­го в етер­но­то си и фи­зи­чес­ко тя­ло не иначе, а по пъ­тя на ди­ха­тел­ния процес. Астралното тяло, ко­ето дейс­т­ву­ва в сетивата, про­ник­ва до на­й-фи­ни­те раз­к­ло­не­ния на ди­ха­тел­ния процес, до на­й-­фи­ни­те ритми, осъ­щес­т­вя­ва­щи про­дъл­же­ни­ето на ди­ха­тел­ния про­цес в се­тив­ни­те зони. Знаем, че меж­ду зас­пи­ване­то и пробуждането, ди­ха­тел­ни­ят про­цес е пре­дос­та­вен на са­мия се­бе си. След про­буж­да­не­то обаче, ас­т­рал­но­то тя­ло би­ва из­в­ле­че­но от окол­ния свят, по­тъ­ва в етер­но­то и фи­зи­чес­ко­то тя- ло, къ­де­то то „захваща" це­лия ди­ха­те­лен процес. Астралното тя­ло вли­за в етер­но­то и фи­зи­чес­ко­то тя­ло по пъ­ти­ща­та на ди­ха­тел­ния процес, или с дру­ги ду­ми - по пъ­тя на ди­ха­тел­ни­те движения.

Веднага след пробуждането, обик­но­ве­но­то съз­на­ние се из­п­ра­вя пред външ­ния свят и - тъй да се ка­же - свет­ка­вич­но свър­з­ва из­жи­вя­ва­ни­ята на ди­ха­тел­ния про­цес с из­жи­вя­ва­ни­ята на ос­та­на­лия организъм. Обаче ин­с­пи­ра­тив­но­то съз­на­ние има си­ла­та да раз­г­ра­ни­чи та­зи ек­с­пан­зия на ас­т­рал­но­то тя­ло по раз­к­ло­не­нията на ди­ха­тел­ния про­цес и да я въз­п­ри­еме ка­то не­що раз­лич­но от ос­та­на­ли­те ор­га­нич­ни процеси. Естествено, те не про­ти­чат са­мос­то­ятел­но и изолирано. Самият ди­ха­те­лен про­цес е ин­ти- м­но свър­зан с ос­та­на­ли­те ор­га­нич­ни про­це­си във все­ки миг от деноно- щието. Работата е там, че ин­с­пи­ра­тив­но­то поз­на­ние мо­же доб­ре да раз­г­ра­ни­ча­ва те­зи неща. И ако то про­учи как ас­т­рал­но­то тя­ло нав­ли­за във фи­зи­чес­ко­то тя­ло по пъ­тя на ди­ха­тел­ния ритъм, пред нас се от­к­ри­ват та­ки­ва подробности, ко­ито ина­че ос­та­ват на­пъл­но скри­ти и несъзнавани. След ка­то опоз­на­ем все­въз­мож­ни­те раз­но­вид­нос­ти - ко­ито впро­чем са съв­сем обективни, а не субективни, емо­ци­онал­ни със­то­яния - съп­ро­вож­да­щи нах­лу­ва­не­то на ас­т­рал­но­то тяло, ние ве­че знаем: чо­ве­кът е не са­мо се­тив­но същество, се­ти­вен човек, но и ди­ха­тел­но същество, ди­ха­те­лен чо­век и ка­то та­къв ди­ха­те­лен човек, той има сво­ите ко­ре­ни не другаде, а в све­та на Архангелои, спо­ред как­то е опи­сан в мо­ята „Тайна Наука". Съществата от свръх­се­тив­ния свят, ко­ито сто­ят с ед­на сте­пен над чове- ка, дейс­т­ву­ват в не­го­вия се­ти­вен процес, а Съществата, ко­ито са с две сте­пе­ни над човека, дейс­т­ву­ват в не­го­вия ди­ха­тел­ния процес.

И ето че до­ка­то про­ник­ва­ме в те­зи процеси, пред нас се от­к­ри­ват съв­сем не­очак­ва­ни стра­ни от чо­веш­кия жи­вот и от чо­веш­ка­та душа. Виждате ли, ако имах­ме един живот, неп­ре­къс­ван от със­то­яни­ята на сън, ние бих­ме по­лу­ча­ва­ли съв­сем бег­ли и крат­ки впе­чат­ле­ния от външ­ния свят. Ние

Какво ста­ва всъщ­ност по вре­ме на сън? Припомнете си впро­чем ед­но указание, ко­ето нас­ко­ро да­дох тук, в Дорнах: в не­го опи­сах как със сво­ето ас­т­рал­но тя­ло и със своя Аз, меж­ду зас­пи­ва­не­то и про­буж­да­не­то чо­век из­жи­вя­ва - ма­кар и в об­рат­на по­со­ка - това, ко­ето той из­жи­вя­ва бу­ден с фи­зи­чес­ко­то си тя­ло в окол­ния фи­зи­чес­ки свят.

Нека да си пред­с­та­вим ед­но нор­мал­но ре­ду­ва­не на буд­ност и сън... впро­чем та­ка из­г­леж­дат не­ща­та и при неп­ра­вил­на­та смя­на на те­зи състоя- ния... не­ка да си представим, че ед­на сут­рин се пробуждаме, за­ни­ма­ваме се с не­що це­лия ден, ве­чер­та ля­га­ме и спим приб­ли­зи­тел­но през ед­на тре­ти­на от времето, през ко­ето сме бодърствували. По то­зи начин, меж­ду про­буж­да­не­то и зас­пи­ва­не­то чо­век има по­ре­ди­ца от изживявания, а имен­но не­го­ви­те днев­ни изживявания. По вре­ме на съ­ня чо­век из­жи­вя­ва - ма­кар и в об­рат­на по­со­ка - това, ко­ето е из­жи­вял през деня. Естествено, съ­нищ­ни­ят жи­вот про­ти­ча с по­-го­ля­ма скорост, та­ка че Вие се нуж­да­ете от мно­го по­-мал­ко време, приб­ли­зи­тел­но ед­на тре­ти­на от „дневното" време.

И как­во ста­ва всъщ­ност сега? Нещата са та­ка устроени, че Вие зас­пи­ва­те спо­ред за­ко­ни­те на фи­зи­чес­кия свят; ако оба­че Вие бих­те зас­пи­ва­ли не в етер­но­то си и фи­зи­чес­ко тяло, а спо­ред за­ко­ни­те на Вашето ас­т­рал­но тя­ло и Вашия Аз - ко­ито Ви дър­жат буд­ни през це­лия ден - то­га­ва Вие изоб­що не бих­те мог­ли да осъ­щес­т­ви­те движението, за ко­ето ста­ва дума, прос­то за­що­то бих­те „изтекли" за­ед­но с времето. Да, ко­га­то сме в на­ше­то ас­т­рал­но тя­ло и на­шия Аз, те­.е из­вън фи­зи­чес­ко­то и етер­но тяло, ние сме под­чи­не­ни на съв­сем дру­ги закони.

Ето, за­мис­ле­те се например, че днес е 22 Декември; та­зи сут­рин при събуждането, Вие се на­ми­рах­те в сут­реш­ни­те ча­со­ве на 22 Декември. После Вие от­но­во заспивате. При след­ва­що­то пробуждане, бла­го­да­ре­ние на Вашите рет­рос­пек­тив­ни изживявания, Вие от­но­во ще се ока­же­те в ут­ро­то на 22 Декември. Вие сте ми­на­ли през един вът­ре­шен процес, бла­го­да­ре­ние на кой­то сте се вър­на­ли назад. Така че ко­га­то се про­буж­да­те на 23 Декември, то­зи вът­ре­шен про­цес Ви от­веж­да в ут­ро­то на 22 Декември. Вие се пробуждате. И в съ­щия мо­мент - до­ка­то Вашето ас­т­рал­но тяло, в про­ти­во­вес на законите, ко­ито го уп­рав­ля­ват меж­ду зас­пи­ва­не­то и пробуждането, нав­ли­за чрез Вашия ор­га­ни­зъм в обик­но­ве­ния фи­зи­чес­ки свят - Вие сте при­ну­де­ни да пре­не­се­те бър­зо Вашите на­й-
дъл­бо­ки и ин­тим­ни ду­шев­ни про­це­си в ут­ро­то на 23 Декември. Това пре­на­ся­не ста­ва бла­го­да­ре­ние на Вашия Аз и Вашето ас­т­рал­но тяло.

Настойчиво Ви мо­ля да вник­не­те в го­ля­ма­та се­ри­оз­ност и в ог­ром­но­то зна­че­ние на те­зи неща. Представете си ня­как­во га­зо­об­раз­но вещество, зат­во­ре­но от­в­ся­къ­де в един съд. Ако уп­раж­ни­те натиск, то­ва ве­щес­т­во ще ста­ва все по­-п­лът­но и по-гъсто. Пред нас има­ме един прос­т­ран­с­т­вен процес. Но той мо­же да бъ­де сравнен, ес­тес­т­ве­но са­мо сравнен, и с това, за ко­ето се­га ста­ва дума. Вие се връ­ща­те във Вашето ас­т­рал­но тя­ло и във Вашия Аз до ут­ро­то на 22 Декември, и след то­ва бър­зо се пре­на­ся­те в ут­ро­то на 23. Да, Вие пре­на­ся­те нап­ред във вре­ме­то ос­нов­ни­те си ду­шев­ни процеси. Обаче то­ва е ед­но сгъс­тя­ва­не на времето, или още по­-доб­ре ка­за­но - сгъс­тя­ва­не на това, ко­ето жи­вее във времето. И бла­го­да­ре­ние на то­зи процес, на­ши­те ду­шев­ни сили, т.е. на­ше­то ас­т­рал­но тя­ло се сгъс­тя­ва по та­къв начин, че ние мо­жем да раз­по­ла­га ме не са­мо с ми­мо­лет­ни­те впе­чат­ле­ния от външ­ния свят, а с един тра­ен спо­мен за то­зи вън­шен свят. Както в един газ, кой­то под­ла­га­ме на пос­то­ян­но на­рас­т­ващ натиск, се нат­руп­ва го­ля­ма вът­реш­на сила, та­ка и чрез опи­са­ни­те вът­реш­ни про­це­си във времето, Вашето ас­т­рал­но тя­ло по­лу­ча­ва из­вън­ред­но го­ля­ма си­ла на спомняне, из­вън­ред­но го­ля­ма памет.

По то­зи на­чин до­би­ва­ме пред­с­та­ва за нещо, ко­ето в друг слу­чай ви­на­ги се из­п­лъз­ва от съз­на­ни­ето на човека. Обикновено той си пред­с­та­вя вре­ме­то ка­то нещо, ко­ето пос­то­ян­но „изтича". И всичко, ко­ето се ра­зиг­ра­ва във времето, съ­що из­ти­ча за­ед­но с времето. По от­но­ше­ние на прос­т­ран­с­т­во­то се знае, че това, ко­ето е „разтегнато" в пространството, мо­же да бъде „сгъстено", ка­то съ­щев­ре­мен­но оба­че рас­те и не­го­ва­та си­ла на ек- спанзия. Но съ­що­то се от­на­ся и до това, ко­ето жи­вее във времето, до оне­зи ду­шев­ни качества, ко­ито мо­гат - раз­би­ра се, ста­на ду­ма са­мо за ед­но срав­не­ние - да бъ­дат сгъс­те­ни във вре­ме­то и да ук­ре­пят сво­ята вът­реш­на сила. А за чо­ве­ка та­зи си­ла е иден­тич­на със си­ла­та на спомня- нето.

Всъщност ние дъл­жим па­ме­то­ви­те си­ли на он­зи процес, кой­то се из­вър­ш­ва в нас по вре­ме на съня. От зас­пи­ва­не­то до съ­буж­да­не­то ние сме в све­та на Архангелои - и за­ед­но със Съществата от йе­рар­хи­ята на Ар- хангелои ние из­г­раж­да­ме на­ши­те па­ме­то­ви сили. По съ­щи­ят начин, как­то из­ра­бот­ва­ме се­тив­но­-въз­п­ри­ема­щи­те си­ли и тех­ни­те ком­би­на­ции за­ед­но със Съществата от йе­рар­хи­ята на Ангелои, та­ка и за­ед­но със Съще- ствата от йе­рар­хи­ята на Архангелои, ние из­г­раж­да­ме на­ши­те па­ме­то­ви сили.

Да, скъ­пи мои приятели, ис­тин­с­ко­то поз­на­ние за чо­ве­ка не се крие в ня­как­ва не­бу­лоз­на мистика; вся­ка крач­ка към дъл­би­ни­те на човека, ни от­веж­дат съ­щев­ре­мен­но и на­го­ре във вис­ши­те светове. Днес ние об­съ­ди-­
хме са­мо две от те­зи крачки. Насочим ли пог­лед в об­лас­т­та на сетивата, ние се оказ­ва­ме в сфе­ра­та на Ангелои; на­со­чим ли пог­лед в об­лас­т­та на па­ме­то­ви­те сили, ние се оказ­ва­ме в сфе­ра­та на Архангелои. Себепозна- нието оз­на­ча­ва Богопознание, поз­на­ние за Бога и за Духа, за­що­то вся­ка крач­ка в дъл­би­ни­те на човека, ни от­веж­дат все по­-на­вът­ре в ду­хов­ния свят. И кол­ко­то по­-дъл­бо­ко про­ник­ва­ме в дъл­би­ни­те на човека, тол­ко­ва по­-го­ре се из­ви­ся­ва­ме в све­та на свръх­се­тив­ни­те ду­хов­ни Същества. Защото ако се­бе­поз­на­ни­ето е не­що се­ри­оз­но и истинско, то на­ис­ти­на се прев­ръ­ща в ед­но дейс­т­ви­тел­но поз­на­ние на све­та с не­го­ви­те ду­хов­ни причини.

От те­зи мои ду­ми Вие от­но­во си да­ва­те сметка, за­що в древ­ни­те епохи, къ­де­то ори­ен­тал­с­ки­те на­ро­ди се стре­мя­ха - ма­кар и ин­с­тин­к­тив­но - към яс­но­виж­да­не в ду­хов­ния свят, пред хо­ра­та сто­еше не­пос­ред­с­т­ве­ната за- дача: чрез осо­бе­ни уп­раж­не­ния да пре­вър­нат ди­ша­не­то в един съз­на­те­лен процес. Защото след ка­то чо­век ус­пя­ва­ше да пре­вър­не ди­ша­не­то си в един съз­на­те­лен процес, той прек­рач­ва­ше в ду­хов­ния свят.

Естествено, днес ня­ма нуж­да да повтарям, че ди­ха­тел­ни­те уп­раж­не­ния на древ­ни­те са не­под­хо­дя­щи за съв­ре­мен­ния човек, и че те тряб­ва да бъ­дат за­мес­те­ни с дру­ги упражнения, ко­ито ще на­ме­ри­те опи­са­ни в спо­ме­на­ти­те книги. Обаче и за два­та ви­да поз­на­ние - за мис­тич­но­то яс­но­вид­с­т­во на древните, и за ек­зак­т­но­то но­во яс­но­вид­с­т­во - е в си­ла ед­но и също: ис­тин­с­ко­то про­ник­ва­не в оне­зи процеси, ко­ито се ра­зиг­ра­ват в дъл­би­ни­те на чо­веш­кия организъм, ни от­веж­да в свръх­се­тив­ния ду­хо­вен свят.

Разбира се, има хора, ко­ито казват: Да, оба­че по то­зи на­чин ние сли­за­ме до ед­но рав­ни­ще на бездуховност. Защо ни тряб­ва да се за­ни­ма­ва­ме с ня­как­ви се­тив­ни или ди­ха­тел­ни процеси?

И те­зи хо­ра пред­по­чи­тат да се опи­яня­ват от мъг­ли­ви­те хо­ри­зон­ти на мистиката; спо­ред тях всич­ки на­ши уси­лия во­дят са­мо до не­вяр­но и ма­те­ри­алис­тич­но себепознание. Но чо­ве­кът е длъ­жен да опита! И той ра­но или къс­но ще се убеди, че ако пра­вил­но вник­не в се­тив­ния процес, то­зи се­ти­вен про­цес ще блес­не пред не­го ка­то един ду­хо­вен процес, и че е пъл­на илю­зия да го­во­рим тук за един или друг ма­те­ри­ален процес. Раз- бира се, съ­що­то ва­жи и за ди­ха­тел­ния процес. Погледнат отвътре, той е ду­хо­вен процес, да - от­на­ча­ло до край един ду­хо­вен процес, кой­то се ра­зиг­ра­ва не в сетивния, а в един мно­го по­-висш свят.