Лекции изнесени в Дорнах от 26. 11. до 31. 12. 1922 г

ТРЕТА ЛЕКЦИЯ

Ние чес­то казваме, че тук меж­ду раж­да­не­то и смъртта, чо­ве­кът е свър­зан със Земята и ней­ни­те явления. Какво има­ме предвид? Ние има­ме пред- вид, че меж­ду раж­да­не­то и смър­т­та чо­ве­кът из­г­раж­да сво­ето съ­щес­т­ву­ва­не ка­то включ­ва раз­лич­ни­те Земни ве­щес­т­ва в своя веществообмен. Това ста­ва чрез про­це­си­те на храненето. Благодарение на ди­ша­не­то и на процесите, ко­ито се при­съ­еди­ня­ват към него, чо­ве­кът вли­за в от­но­ше­ние и с въ­з­душ­ния по­яс око­ло Земята. По-нататък ние казваме, че бла­го­да­ре­ние на сво­ите сетива*5, чо­ве­кът въз­п­ри­ема на­й-­да­леч­ни­те под­роб­нос­ти на Земния свят, до­ри и ед­но от­ра­же­ние на из­вън­зем­ния свят, ма­кар и то да е мно­го по-земно, от кол­ко­то обик­но­ве­но предполагаме. Така че в об­щи линии, ние твърдим: Благодарение на сво­ите сетива, на сво­ята рит­мич­на и ве­щес­т­во­об­мен­на система, чо­ве­кът при­ема ця­ла­та Земя в се­бе си, и че в се­бе си той има про­дъл­же­ни­ето на оне­зи процеси, ко­ито се из­вър­ш­ват в ог­ром­ния пла­не­та­рен ор­га­ни­зъм на Земята. По съ­щия на­чин оба­че в чо­ве­ка се на­ми­ра и про­дъл­же­ни­ето на космическите, на из­въ­н-Зем­ни­те процеси. Обаче ко­га­то го­во­рим за те­зи неща, съв­сем не тряб­ва да си представяме, че нап­ри­мер от Луната, Венера или Марс се уп­раж­ня­ват ня­как­ви въз­дейс­т­вия вър­ху човека, ка­то че ли от Луната, Венера или Марс се спус­кат ня­как­ви лъчи, въл­ни и т.н., ко­ито про­низ­ват чо­веш­кия организъм. Когато казваме, че чо­ве­кът е свър­зан и под­ло­жен на Лун- ните въздействия, то­ва тряб­ва да се раз­би­ра ка­то ана­ло­гич­но­то твърде- ние, че чо­ве­кът е свър­зан със Земята и ней­ни­те субстанции.

Ако чо­век ми­не пок­рай ед­но ябъл­ко­во дърво, от­къс­не ябъл­ка и я изяде, ние мо­жем да твърдим, че ябъл­ко­во­то дър­во има оп­ре­де­ле­ни въз­дейс­т­вия вър­ху то­зи човек; оба­че не и про­из­вол­но да си мислим, че нап­ри­мер ябъл­ко­во­то дър­во из­п­ра­ща сво­ите лъ­чи към човека. Или пък ако друг чо­век пре­ко­си ед­на ливада, къ­де­то па­се кра­ва и след се­дем дни той на­маз­ва сво­ята фи­лия с масло, по­лу­че­но от кра­ва­та - в то­зи слу­чай не тряб­ва да си представяме, че кра­ва­та е уп­раж­ни­ла ед­но пря­ко въз­дейс­т­вие вър­ху човека. По съ­щия на­чин сто­ят и нещата, свър­за­ни с въз­дейс­т­ви­ята на звез­д­ния свят вър­ху човека. Отношението на звез­д­ния свят към чо­ве­ка и на чо­ве­ка към звез­д­ния свят е тол­ко­ва реално, кол­ко­то и от­но­ше­ни­ето на чо­ве­ка към кравата, чи­ето мас­ло той при­ема се­дем дни след ка­то я виж­да тук или там по полето.

Днес бих же­лал да го­во­ря за оп­ре­де­ле­ни връзки, ко­ито съ­щес­т­ву­ват как­то меж­ду чо­ве­ка и Земята, та­ка и меж­ду чо­ве­ка и Космоса. Ако от­но­во на­со­чим пог­лед вър­ху чо­веш­кия живот, про­ти­чаш в рит­мич­на­та смяна меж­ду буд­ност и сън, ние ще се съгласим, че в със­то­яни­ето на буд­ност се ра­зиг­ра­ват пре­дим­но вза­имо­дейс­т­ви­ята меж­ду чо­ве­ка и Земните суб- станции, меж­ду чо­ве­ка и Земните сили. Денем чо­век въз­п­ри­ема све­та бла­го­да­ре­ние на сво­ите сетива. Нощем - до­ка­то спи - чо­век не си слу­жи

И така, не­ка тръг­нем от факта, че чо­ве­кът при­ема хра­ни­тел­ни­те ве­щес­т­ва от външ­ния свят по вре­ме на сво­ето буд­но днев­но съзнание. По вре­ме на то­ва буд­но със­то­яние в не­го се из­вър­ш­ват оп­ре­де­ле­ни про­це­си, ко­ито оказ­ват вли­яние вър­ху пре­ра­бот­ка­та на хра­ни­тел­ни­те вещества. Обаче не тряб­ва да от­ми­на­ва­ме обстоятелството, че точ­но в то­зи мо­мент вът­реш­ни­те фи­зи­чес­ки и етер­ни про­це­си в чо­веш­кия ор­га­ни­зъм са про­ни­за­-ни от чо­веш­ки­ят Аз и чо­веш­ко­то ас­т­рал­но тяло.

С дру­ги думи: до­ка­то чо­век е буден, не­го­ви­те Аз и ас­т­рал­но­то тя­ло зав­ла­дя­ват всич­ко онова, ко­ето се присъ­еди­ня­ва към нах­ран­ва­не­то във фи­зи­чес­кия и ете­рен човек. Обаче това, ко­ето ста­ва под вли­яни­ето на Азът и ас­т­рал­но­то тяло, то не мо­же да про­дъл­жа­ва и по вре­ме на съня. По вре­ме на съня, в етер­но­то и фи­зи­чес­ко тя­ло на чо­ве­ка се ра­зиг­ра­ват та­ки­ва въздействия, ко­ито во­дят на­ча­ло­то си не от Земята, а от кос­ми­чес­ко­то об­к­ръ­же­ние на Земята, от звез­д­ния свят.

Бихме мог­ли да кажем, и то не символично, а в на­й-­кон­к­ре­тен смисъл: Денем чо­ве­кът е свър­зан със суб­с­тан­ци­ите на Земята, но­щем чо­ве­кът при­ема в се­бе си това, ко­ето му да­ват звездите. Така че до­кол­ко­то е бу- ден, чо­ве­кът е свър­зан със Земята; а но­щем по вре­ме на съ­ня той е, ако мо­га та­ка да се из­ра­зя - от­къс­нат от Земята и в не­го­во­то фи­зи­чес­ко и етер­но тя­ло се ра­зиг­ра­ват не земни, а не­бес­ни процеси.

Материалистическата на­ука си въобразява, че ко­га­то чо­век заспи, при­ети­те от не­го хра­ни­тел­ни ве­щес­т­ва раз­г­ръ­щат сво­ята соб­с­т­ве­на актив- ност; до­ка­то в дейс­т­ви­тел­ност не­ща­та са та­ка устроени, че по вре­ме на съ­ня хра­ни­тел­ни­те ве­щес­т­ва се об­ра­бот­ват с по­мощ­та на си­ли от Зем- ното обкръжение, с по­мощ­та на кос­ми­чес­ки сили. Нека да си предста- вим, че сме при­ели оп­ре­де­ле­но ко­ли­чес­т­во белтъчини. Тези бел­тъ­чи­ни са в ус­той­чи­во със­то­яние са­мо по­ра­ди това, че по вре­ме на бо­дър­с­т­ву­ва­не­то ние сме про­ник­на­ти от на­ши­ят Аз и на­ше­то ас­т­рал­но тяло. След ка­то заспим, вър­ху те­зи бел­тъ­чи­ни за­поч­ва да дейс­т­ву­ва ця­ла­та пла­не­тар­на сис­те­ма от Луната до Сатурн, как­то и све­та на не­под­виж­ни­те звезди. И ако един хи­мик би по­же­лал да из­с­лед­ва вът­реш­ни­те про­це­си на спя­щия човек, той би тряб­ва­ло да поз­на­ва не са­мо зем­на­та химия, но и ед­на
друга, ду­хов­на химия, по­не­же про­це­си­те в спя­щия чо­век са съв­сем раз­лич­ни от про­це­си­те в буд­ния човек.

По схо­ден на­чин сто­ят не­ща­та с Азът и ас­т­рал­но­то тя­ло на човека, ко­ито по вре­ме на съ­ня са от­де­ле­ни от фи­зи­чес­ко­то му и етер­но тяло. Те вли­зат в не­пос­ред­с­т­ве­на връз­ка не със звез­д­ния свят, а с оне­зи Същества, чи­ито фи­зи­чес­ки об­лик има­ме в ли­це­то на Слънцето, Луната и звездите; с дру­ги ду­ми - със Същества та от вис­ши­те Йерархии. Изобщо спя­щи­ят чо­век е оли­цет­во­ре­ние на ед­на двойственост, не­го­ви­те Аз и ас­т­рал­но тя- ло, бих мо­гъл да ка­жа също: не­го­ви­те Дух и ду­ша са обър­на­ти към ду­хов­ни­те Същества на вис­ши­те Йерархии. Неговите тела, не­го­ви­те фи­зи­чес­ко и етер­но тя­ло са обър­на­ти към фи­зи­чес­ки­те копия, към кос­ми­чес­ко­-фи­зи­чес­ки­те ко­пия на те­зи Същества. Но чо­век е из­гу­бил усе­ща­не­то за всич­ко това. Доколкото зем­ни­ят чо­век нап­ред­ва в сво­ето ма­те­ри­алис­ти­чес­ко познание, под вли­яние на интелектуализма, той все по­ве­че и по­ве­че се прев­ръ­ща в един за­вър­шен филистер. Определяйки на­ша­та епо­ха ка­то епо­ха на на­уч­но­-­ин­те­лек­ту­ален подем, бих­ме мог­ли да я на­зо­вем и епо­ха на все­об­що­то филистерство. Защо то чо­ве­кът не сти­га до съзна- нието: ето, се­га аз съм в за­ви­си­мост от не­що друго, как­то и тук на Земя- та съм за­ви­сим от мо­ите се­тив­ни впечатления. Да, по то­зи на­чин чо­ве­кът изоб­що не раз­би­ра как е пос­та­вя всъщ­ност в кос­ми­чес­кия свят. А не­го­во­то мяс­то в кос­ми­чес­кия свят съв­сем не е лес­но за разбиране. И до­ка­то плът­на­та за­ве­са пред чо­веш­кия пог­лед не му поз­во­ля­ва да ви­ди ду­хов­ния свят, кой­то се прос­ти­ра зад ви­ди­мия се­ти­вен свят, на­ши­ят чо­веш­ки жи­вот ще из­г­леж­да ка­то не­що из­вън­ред­но сложно, из­вън­ред­но комплицирано.

Защото в оп­ре­де­лен момент, чо­век разбира: вър­ху не­го имат вли­яние не са­мо оне­зи Същества, чи­ито фи­зи­чес­ки те­ла мо­жем да наб­лю­да­ва­ме под фор­ма­та на звездите; по вре­ме на зем­ния му жи­вот вър­ху не­го дейс­т­ву­ват и та­ки­ва свръх­се­тив­ни Същества, ко­ито са срод­ни със звез­д­ни­те Съ- щества, са­мо че са из­б­ра­ли за своя аре­на имен­но Земния свят.

Вие знаете, скъ­пи мои приятели, че древ­но­ев­рейс­ки­ят на­род по­чи­та­ше Яхве. Това прек­ло­не­ние впро­чем се от­на­ся­ше за ед­но дейс­т­ви­тел­но Съ- щество. И то­ва Същество има оп­ре­де­ле­на връз­ка с всичко, ко­ето се от­к­ри­ва не фи­зи­чес­кия свят под фор­ма­та на Луната. Естествено, то­ва е мал­ко или мно­го об­раз­но казано, оба­че зад об­ра­за се крие ре­ал­ни­ят факт, че Яхве има­ше сво­ето оби­та­ли­ще тък­мо там, на Луната. И всич­ко ко­ето се от­на­ся до Яхве, е дъл­бо­ко свър­за­но и с Луната.

Обаче има­ше и та­ки­ва Същества, ко­ито са­мо наб­лю­да­ва­ха от­де­ля­не­то на Луната от Земята. Те от­каз­ва­ха да се при­съ­еди­нят към - ако ми поз­во­ли­те то­зи из­раз -„екскорта" на Яхве, кой­то го прид­ру­жа­ва­ше при от­де­ля­не­то на Луната. Тези Същества ос­та­на­ха на Земята. Другите Същества,
чиито обоб­щен пред­с­та­ви тел е Яхве, се свър­за­ха с от­де­ле­на­та Луна. В из­вес­тен смисъл, ко­га­то съ­зер­ца­ва­ме Луната, ние мо­жем да сме на­пъл­но уверени: там са за­кон­ни­те и ле­гал­ни си­ли на Яхве; Луната е са­мо външ­ния и фи­зи­чес­ки об­раз на всичко, ко­ето взе­ма за­кон­но и пра­вил­но учас­тие в кос­ми­чес­кия ред под фор­ма­та на Яхве. Обаче ко­га­то се на­учим да поз­на­ва­ме онова, ко­ето се ра­зиг­ра­ва в Земната по­вър­х­ност - как­то в твър­дия зе­мен елемент, та­ка и в теч­ния во­ден еле­мент -то­га­ва ние всъщ­ност ще се нап­ра­вим пред оне­зи свръх­се­тив­ни Същества, ко­ито - тъй да се ка­же - от­ка­за­ха да при­емат Луната за свое обиталище, и останаха, ма­кар и по един неп­ра­ви­лен начин, свър­за­ни със Земята.

Впрочем в под­к­ре­па на Лунните Същества зас­та­на­ха и дру­ги Същества; те се ока­за­ха ка­то един вид „помощници". Тези по­мощ­ни­ци при­над­ле­жат на Меркурий и Венера, съ­що как­то Лунните Същества при­над­ле­жат на Луната. Така се об­ра­зу­ва един вид три­един­с­т­во от Съществата на Луната, Меркурий и Венера. Космическите Същества от то­зи род, ко­ито са ми­на­ли през ед­но пра­вил­но развитие, при­над­ле­жат точ­но на те­зи зве- зди. Обаче как­то в телуричния, та­ка и във вод­ния еле­мент на Земята, дейс­т­ву­ват та­ки­ва Същества, ко­ито ма­кар и да са от съ­ща­та категория, при­над­ле­жат - тъй да се ка­же - към ед­на дру­га епо­ха и които не на­пус­на­ха кос­ми­чес­ко­то тя­ло на Земята, до­ка­то на­вън в Космоса се обо­со­бя­ва­ха Луната, Венера и т.н. И се­га те­зи Същества уп­раж­ня­ват вър­ху спя­щия чо­век оп­ре­де­ле­ни въздействия, как­то и са­ми­те кос­ми­чес­ки Същества, са­мо че те­зи въз­дейс­т­вия са под­чер­та­но опас­ни и вредни. Аз бих мо­гъл да Ви дам из­вес­т­на пред­с­та­ва за то­ва опас­но и вред­но действие, ка­то ка- жа: те­зи неп­ра­вил­но раз­ви­ти Лунни, Венерини и Меркуриеви Същества, тъй да се каже, „нападат" спя­щия чо­век и си пос­та­вят за­да­ча­та да го убе- дят, че зло­то е не­що добро, и че доб­ро­то е не­що зло.

И всъщност, скъ­пи мои приятели, то­ва е ед­на раз­тър­с­ва­ща и ужас­но бо­лез­не­на истина, ко­ято Посвещение то да­ва на човека; как­то и друг път съм споменавал; да се про­ник­ва зад пра­га на обик­но­ве­но­то съзнание, съв­сем не е не­що бе­зо­пас­но за човека. Материалистично ори­ен­ти­ра­ни­ят све­тог­лед изоб­що не мо­же да се до­бе­ре до ня­как­ва прав­до­по­доб­на пред­с­та­ва за явленията, ко­ито нас­тъп­ват в спя­щия човек. А той - по вре­ме на сън - е дейс­т­ви­тел­но от­к­рит за оне­зи Същества, ко­ито се мъ­чат да го убедят, че доб­ро­то е зло и че зло­то е добро. Защото зем­ни­ят мо­ра­лен ред всъщ­ност се кре­пи на чо­веш­ко­то етер­но тяло, и до­ка­то чо­век спи, той ос­та­вя мо­рал­ни­те си за­во­ева­ния в леглото. Издигайки се над сво­ето спя­що тяло, чо­ве­кът изоб­що не е въ­оръ­жен със сво­ите мо­рал­ни качества.

Естествените на­уки чес­то се до­кос­ват до те­зи неща, ко­ито по не­об­хо­ди­мост тряб­ва­ше да бъ­дат из­не­се­ни на све­та от Духовната Наука. Напосле- дък Вие мо­же би срещ­нах­те ед­но ин­те­рес­но съ­об­ще­ние в печата, което е

Тези Същества са иден­тич­ни с онези, ко­ито аз ви­на­ги съм при­чис­ля­вал към ка­те­го­ри­ята на ари­ма­ни­чес­ките Същества. Те имат за­да­ча­та да при­ко­ват чо­ве­ка кол­ко­то е въз­мож­но по­-з­д­ра­во към Земята. От опи­са­ни­ята в мо­ята „Тайна наука" Вие знаете, че след оп­ре­де­ле­но вре­ме Земята ще се раз­пад­не и ще пре­ми­не в „Бъдещия Юпитер". Тъкмо на то­ва се стре­мят да поп­ре­чат те­зи Същества. Те на вся­ка це­на ис­кат да поп­ре­чат на он­зи човек, кой­то е решил: ето, аз не­от­к­лон­но ще нап­ред­вам по своя път и за­ед­но с раз­ви­тието на Земята ще стиг­на до нейния край, за да пре­ми­на по един нор­ма­лен на­чин в Бъдещия Юпитер. Да, те­зи Същества ис­кат да „консервират" Земята, да спрат ней­но­то развитие, да при­ко­ват чо­ве­ка към ед­на зас­ти­на­ла и уми­ра­ща Земя. И след­вай­ки та­зи цел, ари­ма­ни­чес­ки­те Същества по на­й-­упо­рит на­чин пра­вят следното. Виждате ли, те­зи про­це­си се ра­зиг­ра­ват зад ку­ли­си­те на ви­ди­мия вън­шен свят, и то ед­ва от тогава, ко­га­то чо­веш­ки­ят род на­се­ли Земята. След ка­то заспи, чо­ве­кът из­ди­га „нагоре" своя Аз и сво­ето ас­т­рал­но тяло. фи­зи­чес­ко­то му и етер­но тя­ло ос­та­вят „долу". И се­га ид­ва ред на „нелегитимираните" Лунни, Венерини и Меркуриеви Същества, ко­ито жи­ве­ят на Земята. Те об­себ­ват Земния етер и след ка­то чо­век заспи, как­то ста­ва вся­ка нощ, те се опит­ват да му да­дат дру­го етер­но тяло. Впрочем то­ва не им се от­да­ва поч­ти никога. В ред­ки случаи, за ко­ито ще го­во­ря по-късно, те успяват, но те­зи слу­чаи са изключение. И все пак те не пре­къс­ват сво­ите опити, за­що­то ни­ко­га не гу­бят надеждата: ето, се­га чо­ве­кът зас­пи­ва и ос­та­вя сво­ето етер­но тя­ло в леглото, оба­че ние ще си пос­лу­жим със Земния етер и ще под­ме­ним чо­веш­кото етер­но тя­ло с дру­го етер­но тяло! Такова е пос­то­ян­но­то и страс­т­но же­ла­ние на те­зи Същества.

И ако все пак на ед­но ари­ма­ни­чес­ко Същество би се от­да­ло с те­че­ние на вре­ме­то да под­ме­ни из­ця­ло етер­но­то тя­ло на спя­щия човек, то­га­ва след
смър­т­та - до­ка­то чо­век е още в сво­ето етер­но тя­ло - той ще про­яви ед­на го­ля­ма ус­той­чи­вост в то­ва етер­но тяло. Вие знаете, че обик­но­ве­но етер­но­то тя­ло се раз­па­да ня­кол­ко дни след смъртта. Обаче в то­зи слу­чай чо­ве­кът би се ока­зал из­вън­ред­но устойчив, из­вън­ред­но ре­зис­тен­тен в сво­ето етер­но тя­ло и на Земята би се раз­вил един под­чер­та­но ете­рен чо­веш­ки род. Точно та­къв е стре­ме­жът на те­зи ду­хов­ни Същества. Обаче всич­ко то­ва би при­чи­ни­ло ед­но кон­сер­ви­ра­не на Земята. Фактически в твър­дия и те­чен еле­мент на Земната пла­не­та е скри­то ця­ло войн­с­т­во от свръх­се­тив­ни Същества, ко­ито с нап­ред­ва­не на вре­ме­то би­ха да­ли вси- чко, за да пре­вър­нат чо­ве­чес­т­во­то в ог­ром­на тъл­па от призраци, от урод­ли­ви етер­ни призраци, та­ка че нор­мал­на­та край­на цел на Земното раз­ви­тие изоб­що да не бъ­де постигната. И вся­ка но­ва нощ те­зи Същества се из­пъл­ня­ват с на­деж­да и смелост; те ви­на­ги и не­по­ко­ле­би­мо вярват, че уси­ли­ята им ще възтържествуват.

Виждате ли, скъ­пи мои приятели, ние тряб­ва да сме наясно: ние хо­ра­та - осо­бе­но в днеш­на­та епо­ха на все об­що фи­лис­тер­с­т­во - има­ме твър­де съм­ни­тел­но раз­би­ра­не за не­ща­та око­ло нас, ма­кар и да го хва­лим при все­ки удо­бен случай. Обаче то­ва раз­би­ра­не съв­сем не е дос­та­тъч­но за да ни обяс­ни на­ме­ре­ни­ята на го­ля ма част от вис­ши­те Същества, за ко­ито ве­че ста­на дума. И от своя стра­на чо­ве­кът не би тряб­ва­ло да си каже: Да, яв­но те­зи Същества са ужас­но тъпи! Не, те не са ни­то тъпи, ни­то глупа- ви. Доколкото уп­раж­няват сво­ите дейс­т­вия са­мо вър­ху спя­щия човек, те са на­пъл­но убедени, че още пре­ди края на Земното развитие, ще поп­ре­чат на го­ля­ма част от чо­веш­кия род да се свър­же с бъ­де­ща­та си съд­ба от след­ва­ща­та пла­не­тар­на инкарнация, как­ва­то е за на­ша­та Земя Бъдещия Юпитер.

Обаче ако ня­кой е в със­то­яние да раз­ли­ча­ва не­ща­та зад ку­ли­си­те на се­тив­ния свят, той мо­же да се убеди, че един ден те­зи Същества ще се ока­жат разочаровани, ук­ро­те­ни и из­пъл­не­ни със страх. Впрочем то­ва ста­ва и сега. Само че те­зи Същества се виж­дат из­ма­ме­ни не но­щем в тях­но­то царство, а денем, в чис­та­та и яс­на свет­ли­на на деня. И ние сме в със­то­яние да си из­г­ра­дим ед­на пред­с­та­ва за то­ва как те из­жи­вя­ват та­зи из­ма­ма - тогава, ко­га­то се срещ­нем с ари­ма­ни­чес­ки­те Същества нап­ри­мер в на­ши­те болници. Защото болестите, ко­ито спо­ле­тя­ват човека, имат ед­на стро­го оп­ре­де­ле­на стра­на и тя изис­к­ва от нас да нап­ра­вим всич­ко въз- можно, за да се спра­вим с нея, всич­ко възможно, за да пос­тиг­нем оздра- вяване. Обаче от дру­га стра­на ние сме длъж­ни да попитаме: как всъщ­ност се по­раж­дат чо­веш­ки­те бо­лес­ти от тъм­на­та ут­ро­ба на при­род­ния свят?

Онези болести, ко­ито се по­раж­дат не от външ­ни­те въздействия, а от са­ми­ят чо­веш­ки организъм, са тяс­но свър­за­ни с обстоятелството, че ари­-

Друга реакция, ко­ято мо­же да се получи, в слу­чай че да­ден чо­век из­бег­не ари­ма­ни­чес­ки­те влияния, то­ва е въз­мож­нос­т­та му да се заблуждава. А на тре­то мяс­то тук след­ва да пос­та­вим егоизма. Според пър­во­на­чал­ния за­ми­съл чо­ве­кът не тряб­ва­ше да боледува, не тряб­ва­ше да из­па­да в за- блуждение, ни­то пък в пре­ка­лен егоизъм. Като феномен, его­из­мът е ед­но при­дър­жа­не на чо­ве­ка към пра­вил­но­то Земно развитие, въп­ре­ки ата­ки­те на ари­ма­ни­чес­ки­те Същества.

Това е ед­на­та ка­те­го­рия Същества, ко­ито са скри­ти зад ку­ли­си­те на външ­ния се­ти­вен свят. За дру­га­та ка­те­го­рия Същества мо­жем да си из­г­ра­дим представа, са­мо ако знаем, че вър­ху чо­ве­ка дейс­т­ву­ват не са­мо Луната, Венера и Меркурий, но и на­ми­ра­щи­те се зад Слънцето пла­не­ти на Марс, Юпитер и Сатурн.

От лек­ци­ите на т.нар. „френ­с­ки курс", кой­то из­не­сох нас­ко­ро тук, Вие помните, че Луната пре­ди всич­ко е фи­зи­чес­ки об­раз на оне­зи Същества, ко­ито вкар­ват чо­ве­ка във фи­зи­чес­кия об­раз на оне­зи Същества, които от­но­во из­т­ръг­ват чо­ве­ка от фи­зи­чес­кия Земен свят, за да го по­ве­рят на Космоса. Луната сва­ля чо­ве­ка от Космоса на Земята. Сатурн от­но­во го връ­ща на ду­хов­ния Космос. Както Лунният бог Яхве има­ше свои те по­мощ­ни­ци в ли­це­то на Венера и Меркурий, та­ка и Сатурн - в своя стре­меж да вър­не чо­ве­ка об­рат­но в ду­хов­ния свят - има сво­ите по­мощ­ни­ци в ли­це­то на Юпитер и Марс. Тези вли­яния дейс­т­ву­ват вър­ху чо­ве­ка по съв­сем про­ти­во­по­ло­жен начин, от кол­ко­то Луната.

Нещата са та­ка устроени, че до­ка­то сме на 17, 18 го­ди­ни вър­ху нас уп­раж­ня­ват въз­дейс­т­вия пре­дим­но Луната, Венера и Меркурий. След ка­то ста­нем на 20, 21 години, вър­ху нас за­поч­ват да дейс­т­ву­ват Марс, Юпи- тер и Сатурн. Този пре­ход от вът­реш­ни­те към външ­ни­те пла­не­ти има сво­ето съ­от­ветс­т­вие и в са­ма­та вът­реш­на ор­га­ни­за­ция на чо­веш­ко­то съ- щество.

До към на­ша­та 17 или 18 го­ди­на ние сме за­ви­си­ми на­й-­ве­че от го­ле­мия кръг на кръвообращението. По-късно ста­ва­ме за­ви­си­ми от мал­кия кръг на кръвообращението. Впрочем към те­зи не­ща ще се вър­нем в по­-къс­ни­те лекции. Сега тряб­ва да ни ин­те­ре­су­ва не­що друго: по ка­къв на­чин изос­та­на­ли­те Лунни, Венерини и Меркуриеви Същества из­г­раж­дат - об­раз­но ка­за­но - сво­ите оби­та­ли­ща в твър­ди­те и теч­ни еле­мен­ти на Земята, и по ка­къв на­чин изос­та­на­ли­те Същества на Марс, Юпитер и Сатурн на­ми­рат под­хо­дя­щи ус­ло­вия за жи­вот съ­от­вет­но в топ­ли­на­та и въздуха. Втората ка­те­го­рия Същества съ­що има ог­ром­но влия ние вър­ху чо­ве­ка по вре­ме на не­го­вия сън. Обаче то­ва вли­яние е с об­ра­тен знак. Тези Съ- щества би­ха же­ла ли да пре­вър­нат чо­ве­ка в един мо­ра­лен автомат; те би­ха го на­ка­ра­ли да пре­неб­рег­не сво­ите под­ти­ци и инстинкти, да пре­неб­рег­не зо­ва на сво­ята кръв, да от­б­лъс­не всич­ко то­ва и да при­еме вну­ше­ни­ята на изос­та­на­ли­те Марсови, Юпитерови и Сатурнови Същества, да се пре­вър­не на­ис­ти­на в един мо­ра­лен ав­то­мат без ни­как­ва пер­с­пек­ти­ва за лич­на свобода. Това ис­кат те­зи Същества. И тях­но­то вли­яние е силно, из­вънред­но силно.

Ако за­ви­се­ше са­мо от тях, те би­ха при­ну­ди­ли чо­ве­ка да се от­к­ри­ва вся­ка нощ на звез­д­ни­те вли­яния и да не се връ­ща по­ве­че към Земния свят. Те би­ха по­ис­ка­ли из­ця­ло да от­къс­нат чо­ве­ка от Земята. Те ис­кат - впро­чем още от въз­ник­ва­не­то на чо­веш­кия род на Земята - не­що страшно: те ис­кат чо­ве­ка да през­ре Земята, та­ка че да не из­рас­не до ин­ди­ви­ду­ал­на­та свобода, а да ос­та­не един мо­ра­лен автомат, ка­къв­то бе­ше в хо­да на Зем- ното раз­ви­тие още пре­ди от­де­ля­не­то на Луната.

И се­га аз бих же­лал от­но­во да припомня: Човекът е пос­та­вен меж­ду те­зи две во­юва­щи сили, меж­ду те­зи две кос­ми­чес­ки войнства, раз­по­ло­же­ни съ­от­вет­но в зем­ния и во­ден еле­мент от ед­на стра­на и в топ­лин­ния и въз­ду­шен еле­мент - от друга. И са­мо обстоятелството, че той е ин­кар­ни­ран във фи­зи­чес­ко тяло, скри­ва от не­го факта, че за ду­ша­та му се во­ди ед­на ужа­ся­ва­ща бит­ка в Космоса.

Днешният чо­век впро­чем тряб­ва да се ус­т­ре­ми към ду­хов­но­то поз­на­ние на­пъл­но съзнателно; за­що­то той е чо­век в ис­тин­с­кия сми­съл на ду­ма­та са­мо по­ра­ди обстоятелството, че за не­го спо­рят и во­юват си­ли­те на ду­хов­ния свят. Днешният чо­век тряб­ва да из­г­ра­ди на­й-­пос­ле пред­с­та­ва за сво­ето ис­тин­с­ко достойнство, за сво­ето кос­ми­чес­ко достойнство.

Несъмнено един ден хо­ра­та ще гле­дат с пре­неб­ре­же­ние към мрач­ния и бе­зу­те­шен ма­те­ри­алис­ти­чен све­тог­лед на днеш­но­то човечество; за­нап­ред те ще зна­ят мно­го по­ве­че за ду­хов­ния свят, скрит зад за­ве­са­та на външ­ния се­ти­вен свят. Днес ние съ­що има­ме из­вес­т­но пра­во да ка­жем за древ­ни­те гърци: „О, кол­ко де­тин­с­ки из­г­леж­дат тех­ни­те ес­тес­т­ве­ни на- уки! Та те са прос­то деца! Колко да­леч сме нап­ред­на­ли от тогава!" Да,

И в на­ша­та съв­ре­мен­на епоха, скъ­пи мои приятели, ве­че са на­ли­це оне­зи знаци, ко­ито ни да­ват пра­во­то да го­во­рим за те­зи неща, да раз­п­рос­т­ра­ня­ва­ме зна­ни­ето за те­зи неща. Впрочем за го­ля­ма част от хората, гран­ди­оз­на­та бит­ка меж­ду лу­ци­фе­ри­чес­ки­те и ари­ма­ни­чес­ки Същества ос­та­ва скри­та в гъс­тия и неп­рог­ле­ден мрак на тех­ния зе­мен живот. Ехото от та­зи ду­хов­на бит­ка се но­си над чо­ве­чес­т­во­то от всич­ки страни; днес аз по­со­чих са­мо ня­кои от тях и те тряб­ва да бъ­дат вни­ма­тел­но разбрани, ако не ис­ка­ме да прос­пим те­зи важ­ни мо­мен­ти от Земното развитие.

Предните удар­ни въл­ни на те­зи две войн­с­т­ва - на лу­ци­фе­ри­чес­ко­то вой- нство, раз­по­ло­же­но в топ­лин­ния и въз­ду­шен еле­мент на Земята и ари­ма­ни­чес­ко­то войнство, раз­по­ло­же­но в зем­ния и во­ден еле­мент - се сблъс­к­ват в на­шия кул­ту­рен живот. Луциферическото войн­с­т­во вдъх­но­вя­ва пре­ди всич­ко днеш­на­та ос­та­ря­ла теология. Един да­ле­чен от­б­ля­сък на та­зи лу­ци­фе­ри­чес­ка мощ в на­шия кул­ту­рен живот, ние от­к­ри­ваме в оне­зи твърдения, ко­ито ис­кат да пре­вър­нат Христос в ня­ка­къв мит. Обаче чрез Мистерията на Голгота, Христос сле­зе на Земята ка­то ед­на ре­ал­на чо­веш­ка личност. Естествено, то­ва се оказ­ва съв­сем неп­ри­ем­ли­во за оне­зи Същества, ко­ито ис­кат да пре­вър­нат хо­ра­та в мо­рал­ни автомати, ли­ше­ни от ин­ди­ви­ду­ал­ната свобода. Ето защо: да за­чер­к­нем ре­ал­но­то съ­щес­т­ву­ва­не на Христос, Христос е са­мо един мит! Обърне те се към ли­те­ра­ту­ра­та на 19 век; вземе­те ос­т­ро­ум­ни­те хи­по­те­зи на та­ки­ва те­оло­зи ка­то Давид Фридрих Щраус, Калтхоф и т.н., взе­ме­те тех­ни­те под­ра­жа­те­ли и епи­го­ни - ка­то нап­ри­мер Артур Друс - и ще се убедите, че всич­ки те зас­тъп­ват възгледа: Христос е ед­на ми­то­ло­гич­на фигура, Христос е са­мо един символ, съз­да­ден и ут­вър­ден от фан­та­зи­ята на хората. Да то­ва вой- н­с­т­во знае как­во прави! Обаче то­ва е са­мо ед­ната - и то пър­ва­та - удар­на вълна.

Другата удар­на въл­на ид­ва от ари­ма­ни­чес­ко­то войнство, ко­ето е раз­по­ло­же­но в твър­ди­те и теч­ни от­но­ше­ния на Земята; то зас­тъп­ва про­ти­во­по­лож­ния възглед: Христос не съществува; има са­мо фи­зи­чес­кия Исус, „скром­ния мъж от Назарет" - от­но­во един те­оло­ги­чес­ки специалитет.

Обявяването на Христос за мит е чис­то лу­ци­фе­ри­чес­ки похват; прев­ръ­ща­не­то на Онзи, кой­то дой­де чрез Мистерията на Голгота, в един обик­но­вен човек, е чис­то ари­ма­ни­чес­ки похват. Евангелията и „скром­ни­ят мъж от Назарет" са вът­реш­но несъвместими! И все пак: то­зи спе­ци­али­тет на те­оло­ги­ята е са­мо из­раз на това, че ари­ма­ни­чес­ка­та удар­на въл­на нах­лу­ва в чо­веш­ка­та култура.
Ако чо­век ис­ка да се ори­ен­ти­ра пра­вил­но в те­зи неща, той тряб­ва да ги прос­ле­ди чак зад ку­ли­си­те на ма­те­ри­ал­ния свят. Ако чо­ве­чес­т­во­то пре­неб­рег­не всич­ко онова, ко­ето днес мо­же да се ка­же за ду­хов­ния свят, за­нап­ред то ще се ори­ен­ти­ра все по­-с­ла­бо и по­-с­ла­бо в те­зи явления, та­ка че те пос­те­пен­но ще об­се­бят ця­ло­то му подсъзнание. Ако оба­че чо­ве­чес­т­во­то по­ве­ри сво­ето бъ­де­ще на подсъзнанието, то­ва ще се ока­же из­вън­ред­но опасно. Човечеството се нуж­дае не от друго, а от яс­но и чис­то мислене, от ве­рен усет за дейс­т­ви­тел­ния свят.

И то­ва чис­то и яс­но мислене, то­зи ве­рен усет за дейс­т­ви­тел­ния свят тря- б­ва да се про­явят на­й-­ве­че в те­зи два случая: от ед­на страна, ко­га­то те­оло­ги­ята от­ри­ча Христос, и от дру­га - ко­га­то тя го прев­ръ­ща в мит. Тези слу­чаи - а те би­ха мог­ли да се ум­но­жат до без­к­райност - показват, че днеш­но­то човечество, ако не же­лае да при­чи­ни сво­ята гибел, тряб­ва да си из­ра­бо­ти ясен и си­гу­рен пог­лед за въздействията, ко­ито ду­хов­ни­ят свят уп­раж­ня­ва вър­ху фи­зи­чес­кия свят.

Да, скъ­пи мои приятели, аз чес­то съм при­бяг­вал до един прост пример. Представете си два­ма души, ко­ито на­ми­рат ед­но из­ви­то пар­че желязо. Единият от тях казва: как­ва чу­дес­на подкова! Тя е тък­мо за моя кон. Другият възразява: то­ва е маг­нит и мо­же да се упот­ре­би за съв­сем друго, а не за да под­ко­ва­ваш твоя кон! Не виж­дам тук ни­ка­къв магнит, от­в­ръ­ща първият, как мо­же да си тол­ко­ва смахнат, че да го­во­риш за не­ви­ди­ми маг­нит­ни сили. Това е са­мо ед­на чу­дес­на подкова.

Точно в съ­що­то по­ло­же­ние се оказ­ват и оне­зи хора, ко­ито от­каз­ват да при­емат поз­на­ни­ето за ду­хов­ния свят. Те искат, ако ми поз­во­ли­те то­зи из­раз - да под­ко­ват ко­ня си с це­лия свят, тъй ка­то не виж­дат в то­зи свят ни­как­ви свръх­се­тив­ни сили; да под­ко­ват ко­ня си, а не да раз­бе­рат и при­ло­жат скри­ти­те в на­шия свят свръх­се­тив­ни сили. Естествено, има­ше и та­ки­ва вре­ме­на - спо­ме­нът за тях не е чак тол­ко­ва да­ле­чен - ко­га то с по­доб­ни же­лез­ни пар­че­та хо­ра­та под­ко­ва­ва­ха сво­ите ко­не и не усе­ща­ха ни­що нередно, ни­що сму­ща­ва що. Обаче днес не­ща­та из­г­леж­дат съв­сем различно. А наб­ли­жа­ва ед­на дру­га епоха, през ко­ято чо­ве­кът ще коп­нее за вес­ти­те от ду­хов­ния свят; той ще коп­нее за тях до­ри с ог­лед на обик­но­ве­ния си со­ци­ален живот.

Това не тряб­ва да заб­ра­вя­ме ни­то за миг. И то­га­ва Антропософията ще нав­ле­зе не са­мо в раз­би­ра­не­то - то­ва е не­съ­щес­т­ве­но - а в чо­веш­ка­та воля, а то­ва е мно­го съществено, то­ва е от ог­ром­но значение. Тогава, скъ­пи мои приятели, ние ще ис­ка­ме пре­ди всич­ко да мислим, ис­тин­с­ки да мислим.