Лекции изнесени в Дорнах от 26. 11. до 31. 12. 1922 г

ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ

Уважаеми гос­ти и скъ­пи мои приятели! Ако ис­ка­ме да за­дъл­бо­чим на­ши­те мис­ли в съ­от­ветс­т­вие с днеш­ния празник, на­й-­доб­ре е да пос­тъ­пим по начина, за кой­то ста­на ду­ма вчера: Да на­со­чим пог­лед към ми­на­ли­те епо­хи от раз­ви­ти­ето на човечеството, тъй ка­то в про­ти­вен слу­чай ед­ва ли бих­ме стиг­на­ли до ис­тин­с­ко­то ду­хов­но ръ­ко­вод­с­т­во на чо­ве­чес­т­во­то и до задачите, ко­ито то пос­та­вя пред съв­ре­мен­ния човек. Ние не тряб­ва да забравяме, че на­й-­важ­на­та част на Коледния им­пулс се ос­но­ва­ва на факта, че през ед­на да­леч на нощ - нощ­та на 24 Декември - Христовата свет­ли­на оза­ри ця­ло­то чо­ве­чес­т­во и не­го­во­то развитие, ка­то по то­зи на­чин Христовото Събитие се вклю­чи в пла­не­тар­ния жи­вот на Земята, ко­ято ед­ва се­га - а то­ва ва­жи и за чо­ве­чес­т­во­то - по­лу­чи своя ис­тин­с­ки смисъл.

Вчера тряб­ва­ше да го­во­ря пред Вас за оне­зи епохи, ко­ито пред­шес­т­ва­ха Мистерията на Голгота и Вие помните, че на­й-­за­бе­ле­жи­тел­на­та ро­ля то­га­ва се па­да­ше на Мистериите, ко­ито се праз­ну­ва­ха в раз­га­ра на лятото. Да, в раз­га­ра на ля­то­то чо­ве­кът - как­то впро­чем и са­ма­та Земя - се чув­с­т­ву­ва­ше от­во­рен пред не­обят­ни­те прос­то­ри на Космоса и свър­з­ва­ше ду­ша­та си с оп­ре­де­ле­ни из­въ­н-­Зем­ни сили. В пред­х­рис­ти­ян­с­ки­те епо­хи ръ­ко­во­ди­те­ли­те на лет­ни­те Мистерии има­ха да из­пъл­ня­ват важ­ни за­да­чи пред съ­от­вет­ни­те народи. Една от тях изискваше: В раз­га­ра на лятото, т.е. по вре­ме­то на на­шия Еньовден, чо­веш­ки­те ду­ши тряб­ва­ше да се объ- р­нат Към бо­жес­т­ве­но­-ду­хов­ни­те све­то­ве и да им при­не­сат в жер­т­ва своя чув­с­т­ве­но ов­ла­дян мис­ло­вен свят. Защото ръ­ко­во­ди­те­ли­те на Мистерии- те доб­ре знаеха, че - ако не пред­п­ри­емат нещо - всичко, ко­ето се от­к­ри­ва­ше на чо­ве­ка в хо­да на го­диш­ния цикъл, се оказ­ва­ше из­ло­же­но на страш­ни лу­ци­фе­ри­чес­ки изкушения. И те пра­ве­ха така, че в раз­га­ра на лятото, ко­га­то Земята, тъй да се каже, ши­ро­ко раз­мах­ва­ше кри­ла­та си в прос­то­ри­те на Космоса, чо­ве­кът жер­т­ву­ва­ше це­лия си мис­ло­вен свят.

Вчера споменах, че в хо­да на ево­лю­ци­ята оп­ре­де­ле­ни на­ро­ди сти­га­ха по един се­ти­вен на­чин до убеж­де­нието, че вмес­то към лет­ни­те Мистерии, те тряб­ва да се обър­нат към зим­ни­те Мистерии. И все пак, в на­шия за­-

Обаче Коледният им­пулс иг­ра­еше из­вес­т­на ро­ля до­ри и през оне­зи древ­ни епохи, ко­га­то все още в си­ла бя­ха лет­ни­те Мистерии. Само че в пред­х­рис­ти­ян­с­ки­те епо­хи Коледният им­пулс има­ше по­-д­руг смисъл, от­кол­ко­то днес. Висшият Слънчев Дух при­над­ле­же­ше все още на Космоса и не бе­ше сля­зъл на Земята. По вре­ме на зи­ма­та по­ло­же­ни­ето на чо­ве­ка бе­ше съв­сем различно, от­кол­ко­то е то днес. Както Земята, та­ка и той, се оказ­ва­ха в ед­на пъл­на кос­ми­чес­ка самотност. И ние мо­жем да вник­нем в то­га­ваш­но­то му по­ло­же­ние най-добре, ко­га­то от­п­ра­вим пог­лед към оне­зи древ­ни Мистерии, ко­ито бяха; ши­ро­ко раз­п­рос­т­ра­не­ни пре­ди Мисте- рията на Голгота. В те­зи Мистерии се па­зе­ше на­ука­та за Посвещението, раз­би­ра се в ней­на­та то­га­ваш­на разновидност. За част от древ­ни­те на­ро­ди Посвещението се със­то­еше в това, че окул­т­ни­те кан­ди­да­ти се на­уча­ва­ха да раз­чи­тат кос­ми­чес­ки­те надписи, но не така, как­то се че­тат мър­т­ви­те бук­ви на лист хартия, а как­то се при­емат оза­ре­ния от свръх­се­тив­ни­те Същества. Ако един чо­век нав­ли­за­ше в тай­ни­те на Космоса, той знае- ше, че това, ко­ето на­би­ра си­ли и из­рас­т­ва по ли­це­то на Земята, е са­мо един об­раз на процесите, ко­ито имат сво­ето на­ча­ло го­ре в звез­д­ния Кос- мос.

Да, он­зи човек, кой­то се уче­ше да раз­чи­та кос­ми­чес­ки­те над­пи­си - как­то на­ши­ят съв­ре­мен­ник при­ми­ти­в­но и бав­но се учи да свър­з­ва мър­т­ви­те бук­ви - той знаеше, че вся­ко рас­те­ние му от­к­ри­ва не­що от тай­ни­те на Космоса; и ако пог­ле­дът му по­ли­та­ше сво­бод­но над чу­дес­ния рас­ти­те­лен свят или над жи­во­тин­с­кия свят, то­зи сво­бо­ден по­лет се прев­ръ­ща­ше в познание, прев­ръ­ща­ше се в четене. Това бе­ше част от обу­че­нието на окул­т­ни­те кан­ди­да­ти в древ­ни­те Мистерии. Обаче ръ­ко­во­ди­те­ли­те на Посвещението не пред­ла­га­ха те­зи не­ща на уче­ни­ци­те ка­то че ли ги че­тя­ха от ня­как­ва книга; те прос­то им по­ве­ря­ва­ха това, ко­ето уз­на­ва­ха в ин­с­пи­ра­ци­ите си от т.нар „Годишен Бог" за тай­ни­те на го­диш­ния ци­къл и не­го­во­то зна­че­ние за чо­веш­кия живот.

Навлизайки в те­зи тайни, хо­ра­та се приб­ли­жа­ва­ха и до древ­на­та мъд- рост. Да, то­га­ва те мо­же­ха прос­то да раз­чи­тат скри­ти­те пос­ла­ния на ду­хов­ни­те Същества. А ед­но от на­й-­важ­ни­те пос­ла­ния за уче­ни­ци­те бе­ше то­ва на „Годишния Бог".

И ако днес ис­ка­ме да си из­г­ра­дим ед­на ма­кар и приб­ли­зи­тел­на пред­с­та­ва за това, ко­ето се ра­зиг­ра­ва­ше меж­ду ин­с­пи­ри­ра­ни­те от „Годишния Бог" учи­те­ли и тех­ни­те ученици, ние тряб­ва да знаем, об­що взето, след- ното: Учителите на­соч­ва­ха уче­ни­ци­те към силата, ко­ято бли­ка­ше в про­лет­но­то тайнство, към си­ла­та на Слънцето и на Земята. Те на­соч­ва­ха уче­ни­ци­те към това, кол­ко раз­лич­ни са кос­ми­чес­ки­те от­к­ро­ве­ния на оне­зи растения, ко­ито сре­ща­ме по ог­ре­ни­те от слън­це по­ля­ни и как съв­сем дру­ги са кос­ми­чес­ки­те откровения, ко­ито ид­ват от ше­по­та на тре­ви­те във ве­ков­ни­те сен­чес­ти гори. Учителите на­соч­ва­ха уче­ни­ци те към Слънчевата топ­ли­на и към Слънчевата светлина, ко­ито об­г­ръ­щат ед­но или дру­го рас­те­ние в за­ви­си мост от не­го­ви­те зак­ръг­ле­ни или на­зъ­бе­ни листа.

И всичко, ко­ето „Годишния Бог" от­к­ри­ва­ше чрез пос­ла­ни­ята на са­ма­та Земя, во­де­ше окул­т­ни­те кан­ди­да­ти към тай­ни­те на чо­веш­ко­то фи­зи­чес­ко тяло.

Да, те­зи учи­те­ли за­гат­ва­ха за фи­зи­чес­кия про­из­ход на Земята; за мо­гъ­щи­те Земни сили, ко­ито се из­ди­га­ха на­го­ре към кло­ни­те и листата; и от вся­ка поляна, от все­ки хълм, от все­ки пла­нин­с­ки хре­бет към уче­ни­ци­те се но­се­ха раз­лич­ни послания, раз­лич­ни букви. И раз­лич­ни­те букви, ко­ито се със­то­яха от жи­ви­те рас­ти­тел­ни и жи­во­тин­с­ки форми, се до­пъл­ва­ха така, как­то ние из­г­раж­да­ме днес от бук­ви и ду­ми ед­но или дру­го из- речение.

Съизживявайки про­лет­та - на­соч­ван от „Годишния Бог" - чо­ве­кът се на­уча­ва­ше да раз­чи­та и жи­ви­те над­пи­си на природата. Да, Посвещенията на „Горните Богове" не бя­ха напразни. И в края на пролетта, през Май или Юни, чо­век по­лу­ча­ва­ше яс­но­то усещане: ето, се­га аз раз­би­рам как от ут­ро­ба­та на Космоса се раж­да чо­веш­ко­то фи­зи­чес­ко тя­ло и как то се развива, нап­ред­вай­ки в сво­ето чуд­но съвършенство.

После ид­ва­ше лятото. И то­га­ва - за да проз­ву­чи ве­ли­ки­ят кос­ми­чес­ки Логос - в дейс­т­вие вли­за­ха съ­щи­те бук­ви и думи, оба­че по­ра­ди про­ме­-­

И всичко, ко­ето бе­ше скри­то и не­дос­тъп­но в прос­то­ри­те на звез­д­ния свят, се­га мо­же­ше да се про­че­те там в цъф­тя­щи­те букви, в оза­ре­ни­те от баг­ри и кра­со­та цъф­тя­щи бук­ви на зем­ни­те растения. Да, там яс­но мо­же­ше да се ви­ди как - сли­зай­ки от ду­хов­ния свят в зем­на­та си ин­кар­на­ция - чо­ве­кът прив­ли­ча от всич­ки не­бес­ни сфе­ри етер­ни­те суб­с­тан­ции на сво­ето соб­с­т­ве­но етер­но тяло. И тай­ни­те на то­ва етер­но тя­ло мо­же­ха на свой ред да се от­к­ри­ят по­-къс­но в са­мия ете­рен живот, кой­то пул­си­ра­ше меж­ду Земята и Космоса под фор­ма­та на Мировия Логос - он­зи Миров Логос, кой­то ка­ра­ше рас­те­ни­ята да цъфтят, а жи­вот­ни­те - да ус­т­ройват сво­ите об­щес­т­ва и нор­ми на поведение.

С наб­ли­жа­ва­не­то на есен­та обаче, бук­ви­те на Мировия Логос от­но­во до­би­ва­ха друг смисъл, Слънцето при­би­ра­ше сво­ята топ­ли­на и светлина, а рас­те­ни­ята тър­се­ха зак­ри­ла в това, с ко­ето лят­но­то Слънце да­ря­ва­ше Земята. Буйният ле­тен жи­вот замираше, но рас­те­ни­ята при­те­жа­ва­ха ве­че оне­зи сили, ко­ито бя­ха вло­же­ни в семената. Отново се опо­вес­тя­ва­ше всичко, ко­ето Мировият Логос сам бе­ше впи­сал в Земния лик с по­мощ­та на цве­тя­та и растенията; от­но­во се опо­вес­тя­ва­ше всичко, ко­ето кри­еха в се­бе си жи­во­тин­с­ки­те видове. Най-дълбоки и ин­тим­ни кос­ми­чес­ки тай­ни мо­же­ха да се раз­че­тат по по­ле­та на птиците. Най-дълбоки и ин­тим­ни кос­ми­чес­ки тай­ни мо­же­ха да се раз­че­тат до­ри в по­ве­де­ни­ето на на­й-­нез­на­чи­тел­ни­те пред­с­та­ви те­ли на жи­во­тин­с­кия свят, до­ри в по­ве­де­ни­ето на насекомите. През есен­та те съ­що тър­се­ха закрила, про­ме­ня­ха сво­ите фор­ми и т.н. Напредвайки в сво­ята кос­ми­чес­ка самотност, Земята про­буж­да­ше сво­ето „се­бесъзнание".

Да, съ­би­ти­ята през вто­ра­та по­ло­ви­на на Септември, осо­бе­но в сел­с­ки­те области, ко­ито все още па­зе­ха спо­ме­на за Михаиловия празник, се пос­ре­ща­ха с осо­бе­на тържественост. Целият то­зи праз­ник напомняше: В он­зи миг, ко­га­то кос­ми­чес­ки­те прос­то­ри се от­д­ръп­ват от чо­ве­ка и ко­га­то се зат­ва­рят всич­ки зем­ни пъ­ти ща към Космоса, то­га­ва чо­ве­кът тряб­ва

И в то­ва чуд­но „четене", ко­ето не­усет­но се пре­об­ра­зя­ва­ше в знание, се от­к­ри­ва­ха тай­ни­те на чо­веш­ко­то ас­т­рал­но тяло. Този про­цес бе­ше на­й-под­чер­тан през есента, ко­га­то ин­с­пи­ри­ра­ни­те от „Годишния Бог" кан- дидати, ус­пя­ва­ха да про­ник­нат в тай­ни­те на чо­веш­ко­то ас­т­рал­но тяло.

Да, по пра­ви­ло в есен­ния се­зон Посветените се об­ръ­ща­ха към сво­ите уче­ни­ци и им казваха: Радвайте се и се упо­ва­вай­те на оно­ва Същество, ко­ето е из­п­ра­ве­но пред ли­ка на Слънцето. Не забравяйте, че след ка­то ми­не­те през Портата на смър­т­та и прис­тъ­пи­те в свръх­се­тив­ния свят, Вие ще се нуж­да­ете от всич­ки оне­зи си­ли на Вашето ас­т­рал­но тяло, ко­ито са ос­та­на­ли съх­ра­не­ни от по­ред­ния зе­мен живот.

Тайните на чо­веш­ко­то ас­т­рал­но тя­ло се из­в­ли­ча­ха от от­к­ро­ве­ни­ята на Логоса в цъф­тя­щи­те и увях­ва­щи растения, от за­ви­ра­щи­те се в поч­ва­та на­се­ко­ми и т.н. Да, чо­ве­кът пос­те­пен­но разбираше, че ако ис­ка да пос­тиг­не ис­тин­с­ко­то си достойнство, той тряб­ва да се обър­не към ду­хов­ния свят. И то­га­ва той - ръ­ко­во­ден от Посветените - на­соч­ва­ше своя ду­ше­вен пог­лед към оно­ва свръх­се­тив­но Същество, ко­ето ние оз­на­ча­вам с име­то Михаил.

После оба­че ид­ва­ше он­зи се­зон от годината, кой­то съ­от­ветс­т­ву­ва на днеш­на­та Коледа. През то­зи се­зон Посветените от „Годишния Бог" по­каз­ва­ха на сво­ите уче­ни­ци оне­зи особености, ко­ито про­ли­ча­ват в зам­ръз­ва­не­то на водата, оне­зи ху­до­жес­т­ве­ни фор­ми на ми­ли­ар­ди­те снежин- ки, от ко­ито е из­тъ­ка­на бя­ла­та пе­ле­на на зимата. И ако през есен­та „че- тенето" в при­род­ния свят, за ко­ето ста­на дума, се прев­ръ­ща­ше в ед­но се­тив­но познание, се­га то из­рас­т­ва­ше до един бо­гат вът­ре­шен живот. Ду- шевните наблюдения, ко­ито през по­-ран­ни­те го­диш­ни вре­ме­на про­ти­ча­ха ус­по­ред­но с външ­ния фи­зи­чес­ки труд, се­га се прев­ръ­ща­ха в за­дъл­бо­чен ду­хо­вен труд. Целият жи­вот пре­рас­т­ва­ше в ед­но мис­тич­но задълбо- чаване, в мистика. Човекът знаеше, че мо­же да про­ник­не в се­бе си и в на­й-­дъл­бо­ка­та си Азова същност, са­мо тогава, ко­га­то ус­пее да „разчете" всичко, ко­ето Мировият Логос е втъ­кал в снеж­на­та пок­рив­ка на Земята. Посветените от „Годишния Бог" бя­ха длъж­ни да раз­поз­на­ват не­го­вия по­черк в го­диш­ния се­зон на зимата. Техният пог­лед ста­ва­ше все по-остър, та­ка че те мо­же­ха да прос­ле­дя­ват жи­во­та на по­къл­ва­щи­те се­ме­на или пък по­ве­де­ни­ето на насекоми-те, ко­ито се опит­ва­ха да презимуват,
из­дир­вай­ки под­зем­ни­те сили. Да, пог­ле­дът бе­ше из­мес­т­ван от фи­зи­чес­ка­та свет­ли­на към фи­зи­чес­кия мрак.

В ня­кои от Мистериите не­ща­та бя­ха та­ка устроени, че на уче­ни­ци­те им се казваше: Ето, се­га вие тряб­ва да ви­ди­те Слънцето в сред­нощ­ния час, сред­нощ­но­то Слънце, се­га вие тряб­ва да раз­поз­на­ете Слънцето зад тъм­на­та ма­са на Земята. И бла­го­да­ре­ние на това, че ва­ши­ят ду­хо­вен пог­лед се из­пъл­ва с она­зи сила, ко­ято дви­жи рас­те­ни­ята и низ­ши­те животни, тъм­на­та ма­са на Земята просветлява; са­ма­та Земя ста­ва проз­рач­на за вът­реш­ни­те ду­шев­ни си­ли на човека. Да, ко­га­то Земята ов­ла­дя­ва сво­ята соб­с­т­ве­на мощ и се про­ти­во­пос­та­вя на Космоса, чо­ве­кът мо­же да уси­ли своя по­лет към Духа, за­що­то се­га и са­ма­та Земя е по­-ду­хов­на и поз­во­ля­ва на чо­ве­ка да раз­поз­нае сред­нощ­но­то Слънце, до­ка­то в раз­га­ра на ля­то­то той сти­га­ше до Слънцето са­мо с фи­зи­чес­ки­те сетива, от­п­ра­вяй­ки взор към Космоса без да об­ръ­ща нуж­но­то вни­ма­ние на Земята.

Да съ­зер­ца­ват Слънцето в сред­нощ­ния час!, да го съ­зер­ца­ват в дъл­бо­ка­та зим­на нощ! - то­ва бе­ше нещо, на ко­ето Посветените тряб­ва­ше да на­учат сво­ите ученици. И тайните, до ко­ито те - Посветени и уче­ни­ци - се до­би­ра­ха при то­ва съзерцание, тряб­ва­ше да се от­к­ри­ят и на обик­но­ве­ни­те хора, ко­ито ня­ма­ха ни­как­ви връз­ки с Мистериите.

Но през оне­зи древ­ни епо­хи бе­ше така, че до­ка­то Посветените на­соч­ва­ха сво­ите уче­ни­ци към сред­нощ­ното Слънце, в съ­що­то вре­ме те тряб­ва­ше и пос­то­ян­но да им на­пом­нят кол­ко изос­та­вен се чув­с­т­ву­ва в своя Аз зем­ни­ят човек. И све­ще­ни­ят зи­мен праз­ник все по­ве­че и по­ве­че се прев­ръ­ща­ше в праз­ник на бол­ка­та и отчаянието, с чи­ято по­мощ чо­ве­кът тряб­ва­ше да научи, че по вре­ме на зем­ния си жи­вот е из­к­лю­че­но да на­ме­ри пъ­тя към своя Аз. По то­зи на­чин той тряб­ва­ше да на­учи нещо, а именно: да из­в­ли­ча от знаците, ко­ито Логосът впис­ва­ше в ско­ва­на­та от зи­мен студ Земя всич­ко онова, ко­ето му по­каз­ва­ше кол­ко без­по­щад­но е изос­та­вен не­го­ви­ят Аз. И то­га­ва той от­п­ра­вя­ше меч­ти­те си към Слънцето, към Слънчевите лъчи, са­мо че те бя­ха скри­ти от Земята. Наистина, той ус­пя­ва­ше да зър­не Слънцето в сред­нощ­ния час, оба­че се усе­ща­ше все по-слаб, за да стиг­не до сред­нощ­но­то Слънце. И все пак бо­лез­не­но­то усе­ща­не за изос­та­ве­ност на чо­веш­кия Аз от стра­на на Космоса съ­дър­жа­ше не­що пророческо: Да, ра­но или къс­но в хо­да на чо­веш­ко­то раз­ви­ти­те Духовният по­ве­ли­тел на Слънцето ще сле­зе на Земята, за да из­ле­ку­ва кос­ми­чес­ка­та са­мот­ност на бол­но­то човечество.

Наред с то­ва оба­че се за­гат­ва­ше и за оно­ва чуд­но съ­би­тие от чо­веш­ка­та история, при ко­ето раж­да­не­то на Христос в един от юж­ни­те на­ро­ди тря- б­ва­ше да пре­об­ра­зи древ­ния праз­ник на бол­ка­та и стра­да­ни­ето в праз­ник на ду­шев­на ра­дост и благочестие.

Глашатаите на то­ва съ­би­тие го изоб­ра­зя­ва­ха в съ­от­вет­ни­те символи, но ис­тин­с­ки­ят сми­съл бе­ше този: ду­хов­ни­те си­ли на Слънцето ще на­пус­нат кос­ми­чес­ки­те прос­то­ри и ще сля­зат до­лу при човека, и всич­ки хо­ра ще ста­нат сви­де­те­ли как древ­ни­ят праз­ник на бол­ка­та и стра­да­ни­ето се пре­об­ра­зя­ва в праз­ник на ти­ха ду­шев­на радост. Затова и чис­ти­те пас­тир­с­ки сър­ца мо­жа­ха да чу­ят думите: „Слава на Бога във висините, и на Земята мир меж­ду човеците, в ко­ито е мо­ето благоволение". Да, чис­ти­те пас­тир­с­ки сър­ца на­ис­ти­на чу­ха те­зи думи.

Но в дру­гия по­люс на човечеството, къ­де­то древ­на­та звез­д­на мъд­рост и ре­ди­ца не­поз­во­ле­ни ма­гич­ни тех­ни­ки се пре­да­ва­ха от по­ко­ле­ние на по- коление, съ­що се стиг­на до идеята, че ми­ро­ви­ят Дух тряб­ва да про­ник­не в зем­на­та материя. И днес, ко­га­то го­во­рим за Коледната Мистерия, ние тряб­ва да до­ло­вим зад ней­ни­те очер­та­ния тък­мо он­зи дре­вен праз­ник на бол­ка­та и страданието, за кой­то ве­че ста­на дума; ние тряб­ва да се за­мис­лим и за она­зи сила, ко­ято се вля в чо­веш­ка­та ево­лю­ция и ко­ято поз­во­ли на чо­ве­ка да се из­т­ръг­не от око­ви­те на зем­на­та тежест. Ние тряб­ва да из­жи­ве­ем Коледния им­пулс по та­къв начин, че да си кажем: Да, кол­ко вер­ни са все още ин­с­пи­ра­ци­ите на „Годишния Бог", с ко­ито той оза­ря­ва­ше древ­ни­те Посветени, кол­ко вяр­но е, че точ­но в дъл­бо­ка­та зи­ма на­ша­та пла­не­та по­тъ­ва в ед­на го­ля­ма кос­ми­чес­ка самотност, кол­ко вяр­но е, че тай­ни­те на чо­веш­кия Аз са свър­за­ни с го­диш­ни­те тайни. Но с хо­да на вре­ме то чо­век все по­ве­че се при­дър­жа­ше към мъд­рос­т­та на сво­ето сър­це и та­ка той мо­жа да ста­не сви­де­тел на това, как Христос Исус пре­ка­ра своя зе­мен живот. Защото са­мо по то­зи на­чин чо­ве­кът мо­же­ше да по­чув­с­т­ву­ва дъл­бо­чи­на­та на Коледния импулс.

Обаче той ще се при­съ­еди­ни ис­тин­с­ки към то­зи им­пулс са­мо ако про­яви во­ля­та да по­еме пъ­тя след Христос и да вър­ви по не­го на вся­ка цена. Древните Посветени има­ха дру­га задача: от го­диш­ния ци­къл те тряб­ва­ше да из­в­ли­чат тай­ни­те на чо­веш­ка­та природа. Да, ние тряб­ва да раз­би­ра­ме как­во ни го­во­ри годината, но тряб­ва и да се вглеж­да­ме в дъл­бо­ка­та същ­ност на чо­веш­ка­та природа. И ако се на­учим да се вглеж­да­ме пра- вилно, или още по­-доб­ре ка­за­но - да съ­зер­ца­ва­ме пра­вил­но в дъл­бо­ка­та същ­ност на чо­веш­ка­та приро­да - с по­мощ­та на ан­т­ро­по­соф­с­ка­та Духов- на Наука - то­га­ва пред нас се от­к­ри­ват буквите, ко­ито са впи­са­ни в сър­це­то и бе­ли­те дробове, в мо­зъ­ка и изоб­що във всич­ки час­ти на чо­веш­кия организъм, пред нас се от­к­ри­ват тай­ни­те на Космоса; съ­що как­то те­зи кос­ми­чес­ки тай­ни се от­к­ри­ва­ха на древ­ни­те Посветени чрез Логоса и не­го­ви­те зна­ци в рас­ти­тел­ния и жи­во­тин­с­кия свят. Да, ние тряб­ва да се из­диг­нем дотам, че да съ­зер­ца­ва­ме чо­веш­ко­то същество. И то­га­ва са­ма­та вът­реш­на същ­ност на чо­ве­ка ще се пре­вър­не за нас в ед­на въл­шеб­на книга. И в нея ще на­ме­рим за­пи­са­ни всич­ки под­роб­нос­ти от раз­ви­ти­ето

Само то­га­ва чо­ве­чес­т­во­то ще про­дъл­жи напред, без да зас­ти­не в сво­ето раз­ви­ти­те и без да гле­да пос­то­ян­но на­зад към това, ко­ето Библията съх­ра­ни за ду­хов­ния под­виг на Христос Исус. Само то­га­ва хо­ра­та ще стиг­нат до дъл­бо­ко­то убеж­де­ние и разбиране, че от Голгота насам, Христос е свър­зан с на­ша­та Земя и сти­га чо­век да поиска, Христос не­из­беж­но ще му се открие. Само то­га­ва чо­ве­чес­т­во­то ще стиг­не до ощас­т­ли­вя­ва­що­то раз­би­ра­не на истината, че как­то ня­ко­га Коледната нощ ид­ва­ше след есен­ния Михаилов празник, та­ка и се­га - след но­во­то от­к­ро­ве­ние на Ми- хаил през пос­лед­на­та тре­ти­на на 19 век - вли­за в си­ла­та си един нов Ко- леден празник, бла­го­да­ре­ние на кой­то чо­ве­чес­т­во­то тряб­ва да се из­ви­си до ед­но но­во ду­ховно раждане, ко­ето е бе­зус­лов­но необходимо, по­не­же в про­ти­вен слу­чай чо­ве­чес­т­во­то ще тръг­не по гре­шен път и Земята ед­ва ли ще пос­тиг­не бъ­де­ща­та си ду­хов­на форма. Днес ние жи­ве­ем в ед­на епоха, ко­га­то съв­сем не е дос­та­тъч­но да по­чи­та­ме еже­год­ния Михаилов праз­ник и еже­год­ния Коледен празник, днес ние жи­ве­ем в ед­на епоха, ко­ято призовава: Хора, пог­лед­не­те дъл­бо­ко на­вът­ре в ду­ша­та си и там вие тряб­ва да съз­ре­те но­во­то от­к­ро­ве­ние на Михаил от пос­лед­на­та тре­ти­на на 19 век; там вие тряб­ва да от­к­ри­ете пъ­тя към ис­тин­с­кия Коледен празник, а имен­но свър­з­ва­не­то с Духа, свър­з­ва­не­то с ис­тин­с­кия Христов Дух, кой­то изис­к­ва не са­мо вяра, но и упорито, жер­т­во­го­тов­но и чес­т­но познание.

И чак то­га­ва ние ще раз­бе­рем думите, ко­ито са за­пи­са­ни в Евангелието: „Аз мо­га да ви от­к­рия още мно­го неща, са­мо че не сте още дос­та­тъч­но силни, за да ги понесете." Но чо­ве­чес­т­во­то е та­ка устроено, че то ще по­на­ся все по­ве­че и по­ве­че от това, ко­ето Христос има да му каже. Чове- чеството съв­сем не е ус­т­ро­ено така, че да ос­та­не в плен на оне­зи сили,
ко­ито ис­кат да спъ­ват не­го­вия нап­ре­дък и ко­ито не­из­мен­но со­чат към ка­но­ни­зи­ра­ни­те мър­т­ви букви, с ко­ито бе­ше до­ку­мен­ти­ра­на Мистерията на Голгота. Да, ние тряб­ва да сме наясно, че те­зи про­тив­ни­ко­ви си­ли имат един­с­т­ве­на­та за­да­ча да ли­шат чо­ве­ка от жи­вия и пре­об­ра­зя­ващ Христов Импулс. Защото на­ша­та епо­ха изоб­що не раз­чи­та на тези, ко­ито са - тъй да се ка­же - прех­лас­на­ти в кос­ми­чес­ка­та про­лет на външ­ния свят, ко­ято ни се от­к­ри­ва еже­год­но в светлото, въз­тор­же­но си­яние на фи­зи­чес­ка­та природа. Тази при­ро­да - въп­ре­ки не­опи­су­ема­та си кра­со­та - не мо­же да ни по­ка­же пъ­тя към ду­хов­ния свят. Съвременната епо­ха из- ис­к­ва от нас да от­к­ри­ем пъ­тя от Михаиловия праз­ник към но­вия Коле- ден празник, за­що­то в то­зи път чо­век мо­же да из­жи­вее не друго, а по­ред­ния кос­ми­чес­ки из­г­рев на Духа. Обаче ние ни­ко­га не бих­ме мог­ли да от­к­ри­ем то­зи път, ако в на­ше­то фи­зи­чес­ко съ­щес­т­ву­ва­ние се под­да­ва­ме на илюзията, че свет­ли­на­та ид­ва от външ­ния живот, от външ­на­та зем­на цивилизация, от външ­на­та зем­на култура. Ние тряб­ва да от­во­рим очи­те си за истината, че чо­ве­кът е об­к­ръ­жен от пъ­лен мрак, но че един­с­т­ве­но в то­зи пъ­лен мрак той мо­же да из­ди­ри она­зи светлина, ко­ято Христос вне­се във Земята чрез тя­ло­то на Исус от Назарет.

Само то­га­ва чо­ве­кът ще мо­же да про­дъл­жи своя път, са­мо ако кра­чи по то­зи път с мо­лит­ве­ния плам на пастирите, с мо­лит­ве­ния плам на мъд­ре­ци­те от Изтока, ко­ито стиг­на­ха до яс­ли­те през она­зи Коледна нощ. Чове- кът не тряб­ва да из­пус­ка не­яс­ни­те сле­ди и знаци, защо­то те ще ста­ват все по­-­от­чет­ли­ви и ясни, и все по­-нед­вус­мис­ле­но ще сочат, че за­нап­ред кос­ми­чес­ки­те ис­ти­ни ще се из­в­ли­чат от са­мо­то чо­веш­ко същество, а Христовата тай­на - от ис­тин­с­ко­то раз­би­ра­не на Коледния празник. Но до то­зи тър­жес­т­вен миг ще се из­ви­си са­мо този, кой­то не­умор­но тър­си све- т­ли­на­та в окол­ния мрак.

Днес хо­ра­та на­ри­чат „наука" не това, ко­ето ос­вет­ля­ва све­та - ос­вет­ля­ва­не­то мо­же да дой­де са­мо от свет­ли­на­та - а това, ко­ето го помрачава. За из­вес­т­но вре­ме мра­кът тряб­ва­ше да по­гъл­не светлината.

И сега, от мрака, кой­то дейс­т­ви­тел­но е тук, чо­ве­кът тряб­ва да из­во­юва свет­ли­на­та на Духа. Това той мо­же да сто­ри са­мо ако во­ди бор­ба­та с не- с­ло­ми­ма ду­шев­на сила, с не­от­к­лон­на и твър­да воля. Само то­га­ва над не­го ще за­си­яе она­зи въл­шеб­на свет­ли­на на „пъ­те­вод­на­та звезда", ко­ято през ве­ли­ка­та Коледна нощ във Витлеем во­де­ше мъд­ре­ци­те от Изтока към „мястото, къ­де­то бе­ше детето".

Ние тряб­ва да пос­та­вим Коледния им­пулс в не­го­во­то точ­но мяс­то от ис­то­ри­чес­ко­то раз­ви­тие на човечеството. Ние не тряб­ва да очак­ва­ме един нов Месия или един нов Христос. Ние тряб­ва да се стре­мим към оне­зи сили, ко­ито въп­ре­ки неп­рог­лед­ния мрак на ма­те­ри­ал­ния свят, ид­ват от

са­мо­то чо­веш­ко същество, към силите, ко­ито ид­ват от живия, без­к­ра­ен и нап­ред­ващ в сво­ето раз­ви­тие Христос Исус.

Да, ние не тряб­ва да бро­ни­ра­ме Коледния им­пулс в еже­год­но­то и кон­вен­ци­онал­но нас­т­ро­ение на един ре­ли­ги­озен празник; ние тряб­ва да го ос­во­бо­дим и да от­во­рим не­го­ви­те гра­ни­ци във времето; са­мо то­га­ва Ко- ледният им­пулс ще ни оза­ри с прек­рас­на­та и спо­кой­на свет­ли­на на Вит- леемската звезда.

Да, ува­жа­еми гос­ти и скъ­пи мои приятели, в днеш­на­та Коледна ве­чер аз ис­ках да Ви го­во­ря точ­но за та­зи оза­ря­ва­ща светлина, точ­но за та­зи оза­ря­ва­ща звезда. Но поз­во­ле­те ми да спо­ме­на и не­що друго. Позволете ми да спомена, че ма­кар и по един плах на­чин - при­емай­ки ан­т­ро­по­соф­с­ка­та Духовна Наука - Вие про­явя­ва­те из­вес­т­на воля. И във ве­че­ри ка­то днеш­на­та Коледна вечер, Вие свър­з­ва­те та­зи Ваша во­ля с ед­на дру­га воля, ко­ято се със­тои в по­ри­ва да след­ва­ме не­бес­на­та тра­ек­то­рия на Вит- леемската звезда. Защото в Коледната нощ са­мо тя мо­же да ос­вет­ли ис­тин­с­кия път на човека!

Да ос­та­нем буд­ни в дъл­бо­ка­та и чис­та ти­ши­на на та­зи вечер, да из­пъл­ним ду­ши­те си със свет­ли­на­та на Витлеемската звез­да - точ­но то­ва е най-­дъл­бо­ко­то Коледно Посвещение за на­ша­та съв­ре­мен­на епоха. Всич- ко ос­та­на­ло - об­що взе­то - пред­с­тав­ля­ва са­мо външ­на­та фа­са­да на то­зи Коледен импулс, кой­то ние мо­жем да пре­не­сем от днеш­на­та ве­чер в ут­реш­ния ден. И то­га­ва та­зи нощ ще ста­не за нас не са­мо символ, за­що­то сим­во­лът ще ожи­вее и ние мо­же би ще се за­мис­лим кол­ко дъл­бо­ко и все­от­дай­но тряб­ва да се свър­жем с по­ри­ва към Духа, кой­то за­нап­ред ще из­г­рее във всич­ки бла­го­чес­ти­ви и сме­ли чо­веш­ки сърца; поривът, кой­то в съ­що­то вре­ме ще тър­жес­т­ву­ва и под фор­ма­та на ис­тин­с­кия Коледен импулс; по­ри­вът към он­зи Дух, кой­то през Коледната Витлеемска нощ по­ис­ка да се ин­кар­ни­ра в чо­веш­ко­то тя­ло на Исус от Назарет.