Лекции по Облигационно право Конов

Въпрос 24. Възражение за неизпълнен договор

Изтегляне 3.04 Mb.

страница	23/206
Дата	14.09.2022
Размер	3.04 Mb.
	#115078

1 ... 19 20 21 22 23 24 25 26 ... 206

1-Вариант-ОП-Траян-Конов-Лекции

Въпрос 24. Възражение за неизпълнен договор.

1. Предпоставки.

Чл. 90 ЗЗД не урежда правото на задържане в широк смисъл, а това, което Кожухаров нарича несъщинско право на задържане - произтичащото от двустранно облигационно отношение: възражение за неизпълнен договор.

Основанието на възражението за неизпълнен договор е генетичната (двете задължения възникват едновременно) и функционална връзка (едното задължение е функция/основание на другото - затова трябва да се изпълнят едновременно, за да не се наруши еквивалентността, защото който плаща предварително, икономически плаща повече; може обаче да има и друга уговорка) между двете задължения.

1.1. Изискуемост на престациите. Ликвидност. Необходимо е престациите да са изискуеми, ликвидността не е предпоставка.

1.1.1. Изискването за изискуемост се отнася и за двете вземания.

1) Изискуемост има, когато изпълнението може да бъде наложено принудително (съществува претенция - материалноправната годност на едно вземане да бъде принудително осъществено).
2) Неизискуемостта може да се дължи на:
а. ненастъпил падеж;
б. изпълнението на задължението може да е предпоставка (в някои случаи и за ликвидността) на другото - напр. чл. 266 ЗЗД.
В тези случаи възражението за неизпълнен договор може да се упражни само при условията на чл. 90, ал. 2: Когато от обстоятелствата е ясно, че има опасност една от страните да не изпълни задължението си, другата страна може да откаже да изпълни своето задължение, освен ако й се даде надлежно обезпечение. Тази възможност не е обвързана от предпоставките на чл. 71 - обхваща и всички данни, които създават съмнение относно точното изпълнение (неизпълнението по други договори или информацията за него трябва да следват сключването на договора, защото иначе страната е могла да се защити чрез промяна на последователността на изпълнението).
в. няма срок или дори падежът е настъпил, но срещу претенцията за изпълнение могат да се противопоставят други дилаторни възражения извън това за предварителен иск (такова е и възражението по чл. 90, затова срещу страната, която го упражнява, не може да се възразява non adimpleti contractus).

1.1.2. Ликвидност. Ликвидността като безспорна установеност по основание и по размер не е предпоставка на възражението.
1) Оспореността на вземането от другата страна не е пречка - другата страна винаги може да оспорва. Ако вземането обаче не съществува, възразяващият може да се окаже в положението на неизправен длъжник.
2) Установеността на вземането по размер не е предпоставка - може да се установява от съда (чл. 130 ГПК) или чрез спогодба между страните.
3) Оспореността на задължението, чието изпълнение се отказва чрез възражението не е пречка - възражението за неизпълнен договор може да се направи евентуално при оспорване (под условие, че се установи, че дължи).

1.2. Общ правопораждащ юридически факт (генетична връзка). Двете задължения трябва да са от едно и също правоотношение - да са генетично свързани, да имат общ правопораждащ юридически факт. Такъв общ правопораждащ юридически факт имат:
1) правоотношенията от двустранен договор;
2) всички други случаи на двустранни облигационни отношения: а) двустранна реституция на даденото по чл. 55, ал. 1; в) чл. 34; в) двустранни облигационни отношения от един публичноправен юридически факт (Кр. Таков дава примери с административен акт за отчуждаване по ЗОС, ЗДС; съдебно решение за делба; упълномеряване); според Кр. Таков може да възникне претенция и от едностранна сделка - завет с тежест (вещта се намира у едно лице, но то отказва да я предаде, докато заветникът изпълни тежестта).

1.2.1. Конекситетът не е специална предпоставка. Чл. 90 определя общото основание на възражението - насрещните вземания да са от едно правоотношение, затова конекситетът като критерий за подобие, обосноваващ аналогията, е безпредметен. Наличието на общ правопораждащ юридически факт обуславя основателността на възражението за неизпълнен договор в случаите на насрещни претенции по двустранни договори и двустранни облигационни отношения от публичноправен юридически факт, при двустранна реституция при разваляне - общият факт е фактът на развалянето (отпаднало основание по чл. 55).

1.2.2. Аргумент, че чл. 90 отразява идеята за конекситет, чрез обосноваване на разликата между правоотношение и правно отношение. Правното отношение се разглежда като по-широко понятие (житейско отношение), докато правоотношение е технически термин. Законът обаче ги използва като синоними - има предвид не връзката, определена от едно субективно право, а връзката, включваща сбора от правните последици, породени от конкретен фактически състав. Подменянето на единството на основния правопораждащ факт (на генетичната връзка между правата) с формулата за житейско единство и противопоставянето му на юридическото може да даде само опасна неопределеност.

1.2.3. Реституция по нищожен договор.
А) Може би само в този случай ще има необходимост от конекситета. На пръв поглед той е необходим, тъй като двете насрещни претенции имат различно основание - изпълнението на нищожно задължение (даването), а не нищожността.
Б) Могат да се намерят обаче и аргументи за противното:

1) Чл. 34: в този случай възникването на претенциите е обусловено от факта на установяването (съдебно) на нищожността - факт, който е общ и за двете претенции и категорично определя връзката между тях.

2) Извън чл. 34 обаче можем да разглеждаме нищожния договор като комбинация между договор и дефект (договор+дефект): с оглед настъпването на последиците все едно договор няма, но тези последици все пак са генетично обединени от този състав.
В) Това може да се приложи и при неосъществено основание - несключването на договора, по който е осъществено антиципирано изпълнение, или неосъществяването на факта, с оглед на чиито последици е престирано: 1) общ е юридическият факт, който слага началото на правоотношението - договор под условие или предварително изпълнение с оглед започнали преговори за сключване на договора; 2) общ е и фактът на несбъдването на условието или несключването на договора. В този смисъл е и практиката на ВС (3816-83-I): общ за претенциите за връщане на владението на имота и за цената е фактът на неосъществяване на предварителния договор.

1.3. Предмет на задържане. Нееднородност на престациите.

1.3.1. Предмет на задържане. Това е дължимата престация - резултат, който длъжникът трябва да обективира с оглед осъществяване на кредиторовия интерес. Това може да бъде предаване на вещ, извършване на действие, парична престация. Може да се приложи и за недвижими имоти (напр. отказване на предаването до изпълнение на насрещното реституционно задължение) - за разлика от правото на задържане, което е ограничено върху движимите вещи (чл. 91).

1.3.2. Не може двете задължения да имат предмет еднородни заместими вещи - възражението ще бъде безпредметно, тъй като може да се приложи чл. 103 (прихващане). Според Кр. Таков може да се упражни възражението и при еднородни насрещни вземания, стига страните да желаят.

1.3.3. Задържане на отрицателна престация. Възможно е да се задържи отрицателна престация, когато неизпълнението на задължение не създава окончателни последици (при тях е възможна и забава) - изпълнението не би било безпредметно. За другите отрицателни престации не може да се предявява такова възражение.

1.4. Еквивалентност на престациите. Чл. 90 не предявява такова изискване. То не може да се изведе и от признаците на двустранното облигационно отношение, защото по дефиниция не е нито еквивалентно, нито възмездно.
1) Изискването може да се обоснове с целта на института: осигуряване на едновременното изпълнение на двете насрещни задължения, защото изпълнението на едното без изпълнението на другото разрушава тъкмо еквивалентността на облигацията, разменния й характер.
- Много от облигациите обаче включват няколко задължения за двете страни. Такъв е примерът с продажбата: с оглед на еквивалентността купувачът плаща цената, за да получи правото върху вещта и самата вещ, но с оглед на правилото на чл. 24, ал. 1 продавачът може да упражни задържане само върху задължението за предаване на вещта.
- В други случаи волята на страните създава към съдържанието на двустранното облигационно отношение допълнителна двойка задължения: сключен е договор за наем, но със задължение за несвирене в тази стая (1), а в друга, предоставена от наемодателя (2).
2) Еквивалентността на престациите може да се изведе и от други текстове. Тр. Конов разглежда правото на задържане на комисионера, спедитора и превозвача с оглед на отменената уредба на ЗЗД (чл. 302, 306, 317 - отм.). Тук има двустранни договори и в трите хипотези има отказ за изпълнение на едно задължение, но не се прилага чл. 90, а има специална уредба (еквивалентни са само услугите и възнаграждението, не и задържаните вещи). Неприложимостта обаче може да се обясни и не с еквивалентността, а с трудността за едновременно изпълнение на основните престации.
Сега уредбата на тези договори е в ТЗ, но се говори вече за право на залог (чл. 357; чл. 361, ал. 2 във връзка с чл. 357; чл. 375).

1.4.1. Ликвидация на отношенията при несключването, унищожаването, нищожността, развалянето или прекратяването по друг начин на договори. В тези случаи трябва да се създаде положение максимално близко до това, което щеше да бъде, ако не беше отричаният факт: 1) изисква се връщането на даденото без основание, при неосъществено или при отпаднало основание; 2) правото обаче урежда и други претенции, които имат и други предпоставки, т. е. самостоятелно основание (чл. 12, чл. 28, ал. 3, чл. 59, чл. 88, ал. 1, чл. 189, ал. 1). Тези две претенции заедно образуват съдържанието на реституционното правоотношение, макар да имат различни предпоставки, и следва да се схващат като последица на един фактически състав. Следователно, възражението за неизпълнен договор е на разположение на страните, които си дължат, не само с оглед на едновременното връщане на даденото, но и с оглед изпълнението на допълнителните престации:
1) при разваляне на основание чл. 88, ал. 1, изр. 2 може да се претендира и обезщетение; 2) при неизпълнение на преддоговорни задължения може да се претендира обезщетение по чл. 12; 3) чл. 28, ал. 3, чл. 42, ал. 1 уреждат специални хипотези на такова обезщетение; 4) може да се искат разноските при нищожен, развален, унищожен предварителен договор на основание чл. 59 заедно с връщане на даденото по чл. 55; 5) чл. 189 предвижда заплащането не само цената и на разноските по договора, но и на необходимите и полезни разноски за вещта (специално правило по отношение на чл. 55 и 59, въз основа на които ще се иска възстановяване в останалите хипотези на разваляне, както и по отношение на правилото на чл. 88, ал. 1 за вреди).
А) Ликвидация на отношенията между отчуждител и приобретател при нищожен, унищожен или развален транслативен договор.
а. Чл. 108 ЗС и чл. 57 ЗЗД. Между тези два текста напрежение не възниква: чл. 55 позволява кондикцията на вещи, а чл. 57 урежда не основанието на кондикцията, а какво е съдържанието на задължението на акцепиента при кондикция (предмет на кондикция).
б. Чл. 71-74 ЗС и чл. 57 ЗЗД. Тук е по-голямото напрежение. Чл. 71-74 уреждат отношенията между владелец и собственик. При унищожен или развален договор приобретателят не е добросъвестен владелец, но той е нещо повече, защото е добил собствеността, но поради обратното действие на развалянето (унищожаването) не се третира нито като собственик, нито като добросъвестен владелец, следователно справедливо е да му признаем някои от правата на добросъвестния владелец. Това прави и ПП 6/74. Спорно е обаче дали чл. 71-74 ЗС уреждат отношенията при развален и унищожен договор.
- При продажба на чужда вещ отношенията продавач-купувач са облигационни, а отношенията купувач-собственик - вещни: по отношение на продавача купувачът е купувач, а по отношение на собственика е владелец (добросъвестен или не в зависимост от знанието за правата на третото лице). Купувачът има претенция срещу продавача по чл. 189 при разваляне. Ако купувачът се бори срещу ревандикацията (така иска или няма право да разваля, защото е недобросъвестен), има претенция срещу собственика по правилата на чл. 71-74 ЗС и срещу продавача по чл. 191, ал. 1 ЗЗД. При пълна евикция продавачът има претенция срещу купувача по чл. 55 (в обема по чл. 57, ал. 1), но няма иск по чл. 108 ЗС (не е собственик).
- Това разрешение може да се приложи и м другите хипотези (нищожен, унищожен, развален договор). Не можем да пренебрегнем договорните отношения, дори продавачът да е собственик: облигационната претенция ще изключи вещната (купувачът е купувач и продавачът - продавач): 1) облигационната връзка е по-силна и може да даде възражение срещу ревандикацията; 2) излишно е да се установява дали ищецът е собственик, тъй като може да се върне на основание чл. 55 (чл. 97 ГПК), а и няма спор относно собствеността. Купувачът има правата по чл. 59, чл. 58, ал. 1, негативен интерес, може да упражнява възражение.
Б) Ликвидация на отношенията при договори без транслативно действие - също трябва да бъде предпочетена облигационната ликвидация, когато се дължи вещ.

1.4.2. Неприложимост на изискването за еквивалентност.
1) Неприложимост на изискването за еквивалентност при частично изпълнение. Изискването за еквивалентност се отнася до стойността на престациите, но не и до стойността на неизпълнената част при частично изпълнение, затова възражението за неизпълнен договор не може да бъде отклонено с възражение, че е изпълнено, макар и отчасти (чл. 66), напр. купувачът е платил част от цената.
2) В други случаи изискването за еквивалентност е не в престациите, а в отношенията по ликвидация на отношенията при безвъзмездни транслативни договори, възмездни договори без транслативно действие, но при които се дължи връщане на вещ - иначе солвенсът ще получи повече от даденото, акцепиентът ще даде повече от полученото.

1.5. Неприложимост на възражението при несъвършено двустранни договори. Според Апостолов може да се упражни възражение за неизпълнен договор при възмезден мандат и възмезден влог. В дадените примери обаче договорът е двустранен. По несъвършено двустранните договори обратният иск е свързан обикновено с разноски и вреди и ще се приложи чл. 91 (право на задържане). При мандата разноските невинаги са свързани с вещ, но при недаване на разноските съгласно чл. 285 мандатарят може да откаже да изпълни по чл. 98 - няма нужда от чл. 90.

1.6. Приложно поле - обобщение.
1) Възражението за неизпълнен договор е приложимо при две насрещни претенции, които са част от съдържанието на едно правоотношение, когато могат да се схващат като последица от реализирането на общ фактически състав: 1) двустранни договори - сключване на договора; 2) чл. 88, ал. 1 - разваляне и отпадане на последиците с обратна сила; 3) унищожен договор; 4) антиципирано изпълнение при предварителен договор; 5) взаимни претенции от нечастноправен фактически състав (в повечето случаи законът установява поредност - чл. 297, 288, ал. 6 ГПК, но при обезсилване на решението може да се предяви възражение по чл. 90). Възражението може да се упражни за престацията и други претенции.

2) Извън приложното поле остават специално уредените хипотези на насрещни задължения (чл. 91).
2. Упражняване и действие.
2.1. Упражняване.
1) Упражняването може да стане извънсъдебно - страната, отказваща изпълнението, трябва да се позове на насрещното си вземане. Възражението е дилаторно.
2) Предявяване под условие. Предпоставка на възражението е съществуването на две насрещни вземания. Възражението по чл. 90 всъщност е едно признаване на задължението, но може страната да има и други възражения (вземането е неизискуемо на друго основание или изобщо не дължи), затова може да направи възражението евентуално - под условие, че претендираното вземане на другата страна ще бъде признато от съда. По този начин избягва признаването и запазва възможността по чл. 90 (като прихващане).
3) Предявяване. За да бъде зачетен ефектът от предявяване на възражението, ответникът факта, че го е предявил извънсъдебно, или да заяви възражението пред съда - ответникът трябва да заяви, че правото по чл. 90 съществува, че го е упражнил и че желае да бъде съобразено при постановяване на решението. Сезирането има и материално действие, подобно на материалноправните ефекти на иска. Ако съдът не бъде сезиран, ще има безусловно осъждане, възражението ще бъде преклудирано от силата на пресъдено нещо.

2.2. Действие.
1) Едновременно изпълнение - парализираща сила. Чл. 90, ал. 1, изр. 2: В такъв случай ответникът се осъжда да изпълни едновременно с ищеца. От материалноправна гледна точка претенцията е условно парализирана - съществуването й е обусловено от изпълнение на задължението, заради което е упражнено възражението. Затова съдът осъжда ответника условно с решение за едновременно изпълнение. Ефектът настъпва и при извънсъдебно упражняване. Би трябвало да има сила на пресъдено нещо и изпълнителна сила на решението и по отношение на вземането ответника.
2) Други материалноправни последици. Ответникът може да се ползва от забавата на кредитора - не е изпълнил по причина, която лежи у кредитора (не е изпълнил поради липса на готовност на другата страна да изпълни): 1) очиства се от последиците на забавата; 2) ползва другите облекчения на забавата.
3) Прекъсване на давността. Извънсъдебното упражняване не прекъсва давността на вземането, заради което се задържа престацията (както напр. и поканата за изпълнение). Предявеното в процеса възражение обаче прекъсва давността на основание чл. 116, б. “б” ЗЗД - възражение по иск за изпълнение на задържаната престация прекъсва давността относно вземането, заради което се упражнява, но само ако възражението е уважено. И предявяването на иска, и предявяването на възражението имат една и съща материална последица - прекъсване на давността относно правото, което се релевира.

2.3. Спрямо кого се предявява възражението.
1) Относително действие (като всяко облигационно право) - възражението е на разположение на длъжника срещу кредитора.
а. Има изключения, когато законът позволява да се упражняват чужди възражения (чл. 142, 151 ЗЗД).
б. Възражението е противопоставимо на другата страна - страната, заради чието неизпълнение се предявява възражението. Възражението не може да се противопостави на трети лица - такива, които не са субект нито но вземането, чието изпълнение се иска, нито на задължението, заради чието неизпълнение се отказва изпълнението на предявеното вземане. Има обаче трети лица, които не са длъжници по вземането, заради чието неизпълнение се предявява възражението, но претенцията им срещу упражняващия възражението длъжник е свързана с длъжника по вземането на този длъжник - спрямо тези трети лица непротивопоставимостта на възражението ще бъде неприложима.
2) Трети лица, на които може да се противопостави възражението.
а. Универсални правоприемници на другата страна - естествена последица на универсалното правоприемство (дори не е изключение от принципа за идентичност на субектите).
б. Частни правоприемници. Частният правоприемник на кредитора по задържаната престация има качеството цесионер:
- Договорът за цесия (или другият юридически факт, обуславящ правоприемството) не може да влоши положението на длъжника съгласно принципа за относително действие на юридическите факти (чл. 21, ал. 1 ЗЗД).
- От друга страна частният правоприемник не може да има повече права от своя праводател, затова трябва да търпи противопоставимите на правото на праводателя възражения (придобива вземането с всичките му принадлежности - чл. 99, ал. 2, но и с всичките му недостатъци): когато претенцията на праводателя е условна, такава е и претенцията на правоприемника (условието е изпълнение на насрещното задължение на праводателя към възразяващия длъжник).
Изключение може да се открие само в хипотезите на отстъпване от принципа nemo plus juris ad alium transferre potest, quam ipse habet, но всъщност това законни оригинерни придобивни основания, а не правоприемство.
- Противопоставимостта на възражението срещу частните правоприемници в някои случаи (при преминаване на вещното право у втория купувач по силата на чл. 24, ал. 1) изглежда несправедливо, но ако припомним, че изправната страна може и да развали договора, от което и правата на частния правоприемник ще отпаднат, ще изглежда уместно. Като се вземат предвид 1) изключенията, които законът предвижда от този принцип (чл. 33, ал. 3; чл. 88, ал. 2; чл. 135, ал. 1; чл. 227, ал. 5 ЗЗД), 2) изключенията от принципа nemo plus juris ad alium transferre potest, quam ipse habet (чл. 78 ЗС; чл. 17, ал. 2 и 3; чл. 292, ал. 2 ЗЗД; чл. 113 ЗС), както и 3) общият принцип на оповестителното действие на вписването (чл. 114, б. “а”, изр. 2 ЗС), става ясно, че правото защитава сигурността на оборота в изключения. Претенцията по чл. 108 ЗС може да се предяви успешно само срещу лице, което няма основание да държи или владее, а упражняващият възражението държи с основание. Освен това като вземем предвид изискването за еквивалентност на престациите, няма оправдание принуждаването на длъжника да изпълни, без да е получил равноценността на задължението си, само защото неговият длъжник е прехвърлил правото си.
Възражението е противопоставимо на цесионера, суброгиралото се трето лице (чл. 74, специално правило за поръчитела в чл. 143, ал. 2), обезпечения чрез залог върху вземане кредитор (чл. 162), наложилия обезпечителен запор кредитор (чл. 316, ал. 1, б. “б” ГПК), насочилия принудително изпълнение върху вземане на длъжника си кредитор (чл. 391, ал. 1, б. “а”, 393 ГПК), взискателя, насочил принудително изпълнение срещу вещи на длъжника, които се държат от трети лица, срещу които длъжникът има вземане за предаването им. Особена хипотеза съдържа чл. 22, ал. 2 ЗЗД - бенефициарът не е правоприемник, но може да му се противопостави възражение.

2.4. Предпочтително удовлетворяване по чл. 91, ал. 4.
1) Възражението по чл. 90 не дава такова право. Това следва от:
а. Систематично тълкуване: това право е дадено при правото на задържане.
б. Целта на възражението - да осигури едновременното реално изпълнение: това гарантира възразяващия, че не може да бъде принуден да изпълни освен при насрещно изпълнение, не само срещу кредитора, но и срещу неговите правоприемници. Страната, позоваваща се на чл. 90 в хипотезата на двустранен договор, има и възможност за радикално освобождаване от облигацията, така че тя съвсем не се нуждае от допълнителното обезпечение на предпочтителното удовлетворение. Насрещното изпълнение е единственият факт, който може да открие пътя към принудителното осъществяване на изпълнението. Освен това при фактическо лишаване от задържаната престация (при предаване на вещ), възразяващият има и actio spoli (чл. 76 ЗС).
2) Възражението по чл. 90 не е обезпечение срещу неплатежоспособност - не може да бъде отклонено чрез предоставяне на такова обезпечение. Възразяващият не може да бъде принуден да престира срещу друго освен срещу реално изпълнение (чл. 65, ал. 1 ЗЗД). Отклонение се съдържа в чл. 90, ал. 2, но това правило е специална хипотеза на възражение при неизискуемо вземане: Когато от обстоятелствата е ясно, че има опасност едната от страните да не изпълни задължението си, другата страна може да откаже да изпълни своето задължение, освен ако й се даде надлежно обезпечение.
- Страната по двустранен договор не може да бъде принудена да изпълни и при невиновна невъзможност за изпълнение на другата страна (договорът се разваля по право - чл. 89). Единствено при частична невиновна невъзможност ще трябва да изпълни частично срещу насрещно изпълнение на възможната част.
- Страната по двустранен договор може да предпочете компенсаторно обезщетение или изпълнение за сметка на длъжника (чл. 80, ал. 1), но и тогава ще може да предяви възражението - кредиторът не е принуден да приеме друго, а сам го е избрал (можел е и да развали).
- Само в хипотезите на обективна невъзможност за реално изпълнение упражняващият възражението може да бъде принуден да престира срещу нещо различно от дължимото (чл. 57 ЗЗД, чл. 414, ал. 2 ГПК - насрещното задължение се превръща в пари).
Възражението за неизпълнен договор има характера на общо средство за защита при неизпълнение на насрещното изискуемо задължение от същото правно отношение, насочено към осигуряване на реалното изпълнение на това задължение, наред с претенцията за реално изпълнение или компенсаторно обезщетение по чл. 79, ал. 1 ЗЗД. Този принцип почива на особената функционална връзка между еквивалентните насрещни задължения, свързани генетично от общия пораждащ ги юридически факт.

Изтегляне 3.04 Mb.

Сподели с приятели:

1 ... 19 20 21 22 23 24 25 26 ... 206