CJCE, 30. 4. 1996, CIA Security International, aff. C-194/94, Rec. І-2201. 473 CJCE

473 CJCE, 30. 4. 1996, CIA Security International, aff. C-194/94, Rec. І-2201, р. 48 and 54.

474 Така виж Denis SIMON, Le système juridique communautaire, Presses universitaires de France, 3è éd., Paris, 2001, p. 402.

475 Именно текущият и неограничен във времето контрол на съдията е най-ефективната гаранция за добро транспониране – дори след изтичането на срока за транспониране и ако самата държава счита, че директивата е транспонирана пълно и коректно, а и ЕК не е възразила, остана неограничена възможността инцидентно всеки да поиска от съда да установи, че транспонирането е недобро – т.е. че дадена национална норма не е съобразена с предписанията на директивата, и да поиска от него да остави тази норма неприложена или да я приложи, като я тълкува така, както произтича от директивата.

476 CJCE, 19. 11. 1991, Francovich, aff. jointes C-6 et 9/90, Rec. I-5357.

477 CJCE, 8. 10. 1996, Dillenkofer, aff. jointes C-178, 179 et 188-190/94, Rec. I-4867.

478 Виж Philippe MANIN, Les Communautés européennes. L’Union européenne, Pedone, 5ème édition, 1999, р. 334.

479 Жан-Пол ЖАКЕ, Институционно право на ЕС, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2007, с. 434.

480 CJCE, 7. 7. 1981, Rewe, aff. 158/80, Rec. 1805.

481 CJCE, 16. 12. 1976, Rewe, aff. 33/76, Rec. 1989, р. 5, и CJCE, 16. 12. 1976, Comet, aff. 45/76, Rec. 2043, р. 13 et 16, подчертаването мое – А.С. В същия смисъл и CJCE, 19. 11. 1991, Francovich, aff. jointes C-6 et 9/90, Rec. I-5357, р. 42 -43.

482 CJCE, 10. 7. 1997, Palmisani, aff. C-261/95, Rec. I-4025, р. 27.

483 Пост. практика: CJCE, 19. 11. 1991, Francovich, aff. jointes C-6 et 9/90, Rec. I-5357; CJCE, 6. 12. 1994, Johnson, aff. C-410/92, Rec. I-5483, р. 26; CJCE, 14. 12. 1995, Peterbroeck, aff. C-312/95, Rec. I-4599; CJCE, 2. 12. 1997, Fantask, aff. C-188/95, Rec. I-6783.

484 CJCE, 2. 12. 1997, Fantask, aff. C-188/95, Rec. I-6783; CJCE, 17. 11. 1998, Aprile, aff. C-228/96, Rec. I-7141; CJCE, 11. 7. 2001, Marks & Spencer, aff. C-62/00, Rec. І-6325 et a.

485 CJCE, 9. 11. 1983, San Giorgio, aff. 199/82, Rec. 359; CJCE, 21. 9. 2000, Michailidis, aff. jointes 441&/82, Rec. І-7145.

486 CJCE, 19. 5. 1998, Jensen, aff. С-132/95, Rec. І-2975.

487 CJCE, 22. 4. 1997, Draehmpaehl, aff. 180/95, Rec. І-2195.

488 CJCE, 9. 12. 2003, Commission c/ Italie, aff. С-129/00, Rec. І-2195.

489 Изрично – в CJCE, 15. 9. 1998, Edis, aff. C-231/96, Rec. I-4951; така и CJCE, 17. 11. 1998, Aprile, aff. C-228/96, Rec. I-7141 et a.

490 Преди промяната от ДЛ разпоредбата гласеше: „Решението е обвързващо в своята цялост за онези, до които е адресирано“ – и очевидно визираше само адресираните (индивидуални?) решения.

491 Жан-Пол ЖАКЕ, Институционно право на ЕС, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2007, с. 438.

492 Denys SIMON, Le système juridique communautaire, PUF, 3e édition, Paris, 2001, p. 332.

493 На немски beschluss.

494 Няма да навлизам в не толкова необходмия за това изследване спор кои актове са общи и кои – нормативни. Позволявам си да смятам, че повечето от неадресираните решения, приемани от институции на ЕС, са нормативни актове, но приемам, че това деление няма съществено практическо значение по отношение на съюзните актове, доколкото е натоварено с различно значение в различните национални правни системи... Очевидно е, че ако прилагаме точно българската доктрина, някои от неадресираните решения на съюзните органи могт да бъдат определени като „общи”, а други като – „нормативни”…

495 На немски entscheidung.

496 Напр. решението на Съвета по чл. 81 § 3, ал. 2 на ДФЕС относно определяне на аспектите на семейното право с трансгранично значение, които биха могли да бъдат предмет на актове, приемани съгласно обикновената законодателна процедура и др.

497 Чл. 86, § 4. „Европейският съвет може, по същото време или впоследствие, да приеме решение за изменение на параграф 1 с цел да се разширят правомощията, предоставени на Европейската прокуратура по отношение на борбата срещу тежката престъпност с трансгранично измерение, и което да измени съответно параграф 2 относно извършителите и съучастниците в тежки престъпления, засягащи няколко държави-членки. Европейският съвет действа с единодушие, след одобрение от Европейския парламент и след консултация с Комисията.

498 „Ако нарушението не бъде преустановено, Комисията отбелязва нарушаването на принципите в мотивирано решение. Комисията може да публикува своето решение и да овласти държавите-членки да предприемат мерките, необходими за прекратяването на това положение, чиито условия и подробности определя тя”.

499 „Пет години след влизането в сила на Договора от Лисабон, Съветът, по предложение на Комисията, може да приеме решение за отмяна на настоящия член.”

500 Разбира се, важно е да се има пред вид, че на подобно изменене подлежат само определен кръг разпоредби на УД, не всички – виж подробно по-горе в Част І, т. 3.

501 Жан-Пол ЖАКЕ, Институционно право на ЕС, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2007, с. 436.

502 „По същество заимства белезите на индивидуалните правни актове в националните правни системи“ – Denys SIMON, Le système juridique communautaire, PUF, 3e édition, Paris, 2001, p. 332.

503 CJCE, 14. 12. 1962, Confédération nationale des producteurs de fruits et légumes c/ Conseil, aff. jointes 16-17/62, Rec. 901 – на бълг. език виж 55 най-важни решения…, цит. съч., с. 213.

504 CJCE, 14. 12. 1962, Fédération nationale de la boucherie, aff. jointes 19-22/62, Rec. 942.

505 Ружа ИВАНОВА, Правна система и съдебна защита в Европейския съюз – в: Пенка КАРАИВАНОВА (съст.), Основното за Европейския съюз, УИ, Университет на Лимерик и ЦЕИ, С. 1998, с. 47.

506 CJCE, 14. 7. 1972, Geigi c/ Commission, aff. 52/69, Rec. 787.

507 CJCE, 13. 3. 1985, Pays-Bas et Leeuwarder Papierwarenfabrik c/ Commission, aff. jointes 296 et 318/82, Rec. 809.

508 Сравнително рядко разбиране – виж напр. Jean-Marc FAVRET, Droit et pratique de l’UE, Gualino éditeur, 4e édition, 2003, p. 341.

509 CJCE, 23. 4. 1986, Les verts, aff. 294/83, Rec. 1339.

510 Жан-Пол ЖАКЕ, Институционно право на ЕС, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2007, с. 436.

511 Затова адресираното решение традиционно се уподобява на индивидуален административен акт!

512 CJCE, 5. 12. 1963, Usines Emiles Henricot, aff. jointes 23, 24 et 52/63, Rec. 439.

513 CJCE, 11. 11. 1981, IBM c/ Commission, aff. 60/81, Rec. 2639.

514 Така Jean BOULOUIS, Droit institutionnel de l’Union européenne, Montchrestien, 1997, 6e éd., p. 266; Jоël RIDEAU, Droit institutionnel de l’Union et des Communautés européennes, L.G.D.J., 2006, 6e éd., p. 829 et a.

515 CJCE, 6. 10. 1970, Grad, aff. 9/70, Rec. 825, и CJCE, 12. 12. 1990, P. Kaefer e.a. c/ France, aff. jointes C-100 &101/89, Rec. 4647, p. 24.

516 CJCE, 12. 12. 1990, P. Kaefer e.a. c/ France, aff. jointes C-100 et &101/89, Rec. 4647, p. 24.

517 Смятам „становище“ за по-точен по смисъл превод на „avis“ от срещаното „мнение“, за което на френски език се използва „opinion“, респ. и на английски език „opinion“.

518 Ibid.

519 За мен обаче е доста спорно доколко „мотивираното становище“, предвидено в чл. 258, изобщо може да бъде уподобено на другите становища, приемани от институциите – според мен това е отделен вид акт, без аналог…

520 Sean VAN RAEPENBUSCH, Droit institutionnel de l’Union européenne, Larcier, 2005, р. 374.

521 Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8e éd., р. 146.

522 Ibid.

523 Виж напр. CJCE, 10.12. 1957, Societé des usines а tubes de la Sare / H.A. CECA, aff. jointes 1/57 et 14/57, Rec. 4407.

524 Ружа ИВАНОВА, Правна система и съдебна защита в Европейския съюз – в: Пенка КАРАИВАНОВА (съст.), Основното за Европейския съюз, УИ, Университет на Лимерик и ЦЕИ, С. 1998, с. 47.

525 Напр. Препоръка на Съвета относно ратификацията на Конвенцията за сигурността на морския транспорт от 26 юни 1978 г. – JOCE, № L 194, 19. 7. 1978.

526 Пост. практика – още от 1957 г.: CJCE, 10. 12. 1957, Societé des usines a tubes de la Sarre c/ Haute autorité, aff. jointes 1 et 14/57, Rec. Vol. III, p. 203; виж също CJCE, 13. 12. 1989, Grimaldi, aff. 322/88, Rec. 4407, и др.

527 CJCE, 10. 12. 1957, Societe des usines a tubes de la Sarre c/ Haute autorité , aff. jointes 1 et 14/57, Rec. Vol. III, p. 203.

528 С особена природа, съчетаваща белезите на препоръка и становище, се отличават според мен докладите на ЕК за напредъка на отделни ДЧ в определени области – и е известно какъв мощен политически и обществен отзвук имат тези доклади по отношение на правосъдието в България, макар да не могат сами да породят каквито и дабило правни последици!

529 Mark BREALEY, Mark HOSKINS, Remedies in EC Law, Sweet & Maxwell, 2e éd., 1998, p. 77.

530 CJCE, 13. 12. 1989, Grimaldi, aff. C-322/88, Rec. 4407.

531 CJCE, 13. 12. 1989, Grimaldi, aff. 322/88, Rec. 4407.

532 TPI, 13. 12. 1990, Nefarma et alia c/ Commission, aff. T-113/89, Rec. II-797.

533 Denys SIMON, Le système juridique communautaire, PUF, 3e édition, Paris, 2001, p. 334. Виж също CJCE, 9. 6. 1977, Ameyde, aff. 90/76, Rec. 1091.

534 Доктрината е изключително изобилна и, разбира се, не безспорна: виж напр. Louis CARTOU, Actes juridiques communautaires unilatéraux, Répertoire communautaire, Dalloz, Paris, 1992; Gui ISAAC, L’entrée en vigueur et l’application dans le temps du droit communautaire – dans : Mélanges Marty, Toulouse, 1978; Jean-Paul JACQUÉ, Le labyrinthe décisionnel – dans : Europe, de la Communauté а l’Union, Pouvoirs, Paris, 1994, № 69, р. 23 et s.; Alfred KELLERMANN, The Quality of Community Legislation Drafing – in: Institutional Dynamics of European Integration. Essays in Honour of H. G. Schermers, Nijhoff, Dordrecht, 1994, vol. II, p. 251 et s.; R. MEHDI, Actes des institutions – dans: Amis BARAV, Charles PHILIP, Dictionnaire juridique des communautés européennes, PUF, Paris, 1993, p. 48; Jоël RIDEAU, Présentation des actes juridiques dans la Constitution européenne – dans : E. Alvarez CONDE, V. Garrido MAYOL (dir.), Commentarios a la Constitution Europea, Communitat Valenciana, Vol. I, p. 293 et s., и много други.

Българската литература също е твърде лаконична – виж Жасмин ПОПОВА, Право на Европейския съюз, Институт по публична администрация и европейска интеграция, С. 2005, с. 86 (10 реда); Ружа ИВАНОВА, Основи на европейската интеграция, ЦЕИ, С. 1998 (15 реда); Юлия ЗАХАРИЕВА, Общностно право – в: Юлия ЗАХАРИЕВА, Ингрид ШИКОВА, Красимир НИКОЛОВ, Европейският съюз – история, институции, политики, ИПАЕИ, С. 2004, с. 47 и сл. (на практика няма самостоятелно споменаване); Ружа ИВАНОВА, Правна система и съдебна защита в Европейския съюз – в: Пенка КАРАИВАНОВА (съст.), Основното за Европейския съюз, УИ, Университет на Лимерик и ЦЕИ, С. 1998, с. 47 (1 стр.), и др. Въпросът не е засегнат и в предишния опит на автора – Атанас СЕМОВ, Източници на правото на ЕО и ЕС и принципи на прилагането му, Министерство на правосъдието, С. 2005.

535 Жан-Пол ЖАКЕ, Институционно право на ЕС, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2007, с. 441. От това следва, че липсата на мотиви не е основание за отмяна – нещо, което несъмнено е неточно…

536 В старата редакция на чл. 253 се говореше само за „регламентите, директивите и решенията”, а новата редакция урежда общо всички правни актове, както винаги съм смятал, че трябва да се чете разпоредбата на чл. 253…

537 Това допълнение трябва да отрази възможността за предизвикване на приемане на правен акт по реда на гражданската инициатива, предвидена в чл. 11 на ДЕС – виж подробно в „Права на гражданите на ЕС,……. стр.

538 TPI, 2. 1. 1997, Opel Austria c/ Conseil, aff. T-115/94, p. II-39; Claude BLUMANN, Louis DUBOUIS, Droit institutionnel de l’Union européenne, Litec – Lexis Nexis, éditons du Juris-Classeur, Paris, 2004, p. 332.

539 Пример за пълното разминаване между различните автори е дори разбирането какво включва „визата“ на един акт – проф. Готрон: „виза (правна основа)“ и отделно – мотиви, становища и т.н. (Жан-Клод ГОТРОН, Европейско право, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2006, с. 257). Според проф. Жаке „визата на акта трябва да включва първо правното основание, …да посочва също предложенията и становищата, получени от автора на акта“, като разглежда мотивите отделно… – Жан-Пол ЖАКЕ, Институционно право на ЕС, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2007, с. 442.

540 Както съюзния съдия в СЕС, сезиран с иск за отмяна или възражение за незаконосъобразност, така и националния съдия, който също трябва да направи необходимата преценка, макар да не може сам да прогласи невалидност, а да е длъжен в случай на съмнение (и дори когато порокът е очевиден) да поиска преюдициално произнасяне на Съда на ЕС – виж подробно в Съда на ЕС за ППЗ.

541 Така напр. относно консултирането с ЕП: CJCE, 29. 10. 1980, Roquette, aff. 138/79, p. 3333.

542 Виж Декларацията към ДЕС относно правото на достъп до информация (предвиждаща нови мерки за „предоставяне на обществеността на информацията, с която разполагат институциите“) и Декларацията към ДА относно разпоредбите за прозрачността, достъпа до документи и борбата срещу измамите – Учредителните договори…, цит. съч., с. 227.

543 Bull. CE, No 10/92, point I. 8.

544 Bull. CE, No 12/92, point I. 25.

545 JOCE, 17. 3. 1999, No C 73.

546 Bull. CE, No 10/93, point 2. 2. 1.

547 JOCE, 31. 12. 2003, No C 321.

548 Разбира се, с ясното отчитане на факта, че принципът на субсидиарност се прилага по отношение на всички видове компетенции на ЕС, с изключение на изключителните компетенции.

549 CJCE, 5. 3. 1977, Koninlijke Scholten Honig c/ Conseil et Commission, aff. 101/76, p. 707; CJCE, 11. 11. 1981, IBM c/ Commission, aff. 60/81, p. 2639, и много други.

550 Постоянна и изключително изобилна практика: CJCE, 16. 7. 1956, Fédération de charbon de Belgique, aff. 8/55, Rec. 1955; CJCE, 11. 11. 1981, IBM, aff. 60/81, Rec. 2639.

551 Жан-Клод ГОТРОН, Европейско право, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2006, с. 257.

552 CJCE, 17. 7. 1959, Phoenix-Rheinrohr, aff. 20/58, p. 163.

553 Постоянна практика: CJCE, 15. 7. 1960, Italie c/ Haute Autorité, aff. 20/59, p. 663 et a.

554 Постоянна практика: CJCE, 15. 3. 1967, Cimenteries CBR, aff. jointes 8-11/66, p. 93; CJCE, 24. 10. 1973, Fratelli, aff. 51/72, p. 1091 et a.

555 Жан-Пол ЖАКЕ, Институционно право на ЕС, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2007, с. 432.

556 CJCE, 26. 3. 1987, Commission c/ Conseil, aff. 45/86, p. 1493.

557 Jean-Paul JACQUÉ, Le labyrinthe décisionnel – dans: Europe, de la Communauté а l’Union, Pouvoirs, Paris, 1994, № 69, р. 30.

558 CJCE, 15.3.1967, Cimenteries CBR, aff. jointes 8-11/66, p. 93; CJCE, 24. 10. 1973, Fratelli, aff. 51/72, p. 1091; CJCE, 24. 10. 1973, Balkan, aff. 5/73, p. 1091.

559 Gui ISAAC, Droit communautaire général, Armand Colin, 7e éd., Paris, 1999, р. 133.

560 CJCE, 16. 6. 1993, France c/ Commission, aff. C-325/91, p. I-3283.

561 CJCE, 26. 3. 1987, Commission c/ Conseil, aff. 45/86, p. 1493.

562 CJCE, 11. 6. 1991, Commission et PE c/ Conseil, aff. C-300/89, p. 2895.

563 CJCE, 27. 9. 1988, Commission c/ Conseil, aff. 165/87, p. 5545.

564 CJCE, 11. 6. 1991, Commission et PE c/ Conseil, aff. C-300/89, p. 2895, spec. points 17-21.

565 Напр. CJCE, 12. 11. 1996, Royaume-Uni c/ Conseil, aff. C-84/94, p. I-5755, виж и коментара на проф. Дени Симон в Europe, 1/97, No 1. Според него „най-забележителният пример е отмяната на директивата, която забранява рекламата на тютюневи изделия“, тъй като СЕС приема, че избраното от автора правно основание не позволява да се обоснове забрана на рекламата. Така изборът на правно основание може да предопредели самото наличие или липса на компетентност! CJCE, 5. 10. 2000, Allemagne c/ PE et Conseil, aff. C-376/98, p. I-8419.

566 Denis SIMON, Le système juridique communautaire, Presses universitaires de France, 3е éd., Paris, 2001, р. 317.

567 CJCE, 23. 2. 1988, Royaume-Uni c/ Conseil, aff. 68/86, p. 855; CJCE, 11. 6. 1991, Royaume-Uni, France, Allemagne c/ Conseil, aff. C-51/89, p. I-2867, и ред други.

568 И доразвито в чл. 294, който урежда подробно осъществяването на обикновената законодателна процедура – най-сложната в целия нормотворчески процес в ЕС.

569 За тази процедура виж подробно в Николай ДОМАНОВ, „Обикновената законодателна процедура…”……

570 Например за собствените му процесуални регламенти – виж подробно в ..........Съдът на ЕС – притурка!

571 Изчерпателно изброяване на лицата, годни да иницират приемането на законодателен акт (който не се приема по обикновената законодателна процедура, респ. само по проект на ЕК) е закрепено изрично в чл. 289, § 4 на ДФЕС (и в чл. 3 на Протокола относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност, приложен с ДЛ към ДЕС и ДФЕС): „В специфичните случаи, предвидени в Договорите, законодателните актове могат да се приемат по инициатива на група ДЧ или на ЕП, по препоръка на ЕЦБ или по искане на Съда или на ЕИБ” (подчертаването мое – А. С.).

572 Виж напр. в ДФЕС чл. 14, 15, 16, 18, 19, 21, 33, 43, 46, 48 и много други.

573 Напр. чл. 109 в материята на конкуренцията и ред други. Такова е изискването на чл. 251, уреждащ процедурата за съвместно приемане на актове, на чл. 252 относно процедурата по сътрудничество и ред други.

574 Напр. чл. 103 на ДФЕС отново в материята на конкуренцията (!) и др.

575 Жан-Пол ЖАКЕ, Институционно право на ЕС, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2007, с. 442. Виж също в Николай ДОМАНОВ………….

576 Виж например чл. 43, § 2 на ДФЕС и много други.

577 Когато УД предвиждат задължително консултиране, авторът на акта е длъжен да го поиска. Ако не направи това – актът подлежи на отмяна по реда на чл. 263 на ДФЕС. Ако поиска, но не получи изискуемото консултативно становище, органът може да приеме валидно акта, но трябва да удостовери, че е надлежно е поискал консултиране.

578 СЕС следи както задължението за посочване на консултирането, така и спазването на процедурните изисквания относно самото консултиране – срокове за поискване и получаване на становището и т.н. – CJCE, 29. 10. 1980, Roquette, aff. 138/79, p. 3333.

579

Изтегляне 5.46 Mb.

Сподели с приятели: