Лекции по право на ес том V правна система на европейския съюз източници на Правото на ес и принципи на прилагането му 2016

920 Може да се отбележи и факта, че ако преди ЛД ставаше дума за цели „на този договор”, то след ДЛ това вече са… „цели на Съюза”!

921 Съгласно уникалната формула на Декларацията на Шуман от 1950 г. (виж ...........том 3)

922 „Правова общност” според еднозначния израз на СЕО (……….)

923 Именно „принадлежност“, като нещо много повече от „членство“…

924 CJCE, 1. 2. 1973, Commission c/ Italie, aff. 30/72, Rec. 161, p. 11. Виж също CJCE, 5. 10. 1997, Van Munster, aff. C-262/97, Rec. I-4661, и много други.

925 Това е потвърдено (по същество повторено) още веднъж в Декларация № 24 към ДЕС и ДФЕС относно правосубектността на ЕС, според която фактът, че ЕС става правен субект по никакъв начин не го овластява да приема правни актове или да действа извън областите на компетентност, които ДЧ са му предоставили с УД.

926 Това е повторено (без очевидна необходимост) още веднъж в Декларация № 18 към ДЕС и ДФЕС относно разграничението на областите на компетентност.

927 Потвърдено еднозначно и от Декларация № 18 към ДЕС и ДФЕС относно разграничението на областите на компетентност, според която областите на поделена компетентност са области, в които действат ДЧ – докато Съюзът не упражни своята компетентност (при посочените категорични предпоставки и условия) или след като реши да прекрати упражняването на своята компетентност (като отмени свой законодателен акт например с оглед по-добро зачитане на принципите на субсидиарност и пропорционалност).

928 CJCE, 1. 12. 1965, Schwarze, aff. 16/65, Rec. 1081 – виж и на български език в 55 най-важни решения…, цит. съч., с. 74. Виж също CJCE, 14. 11. 1985, Neumann, aff. 299/84, Rec. 3663.

929 CJCE, 7. 2. 1973, Commission/Italie, aff. 39/72, Rec. 101; CJCE, 29.6.1978, Benzine en Petroleum Handelsmaatshcapij, aff. 77/77, Rec. 1513, и много други.

930 CJCE, 23. 4. 1986, Les verts, aff. 294/83, Rec. 1339, на български език в: 55 най-важни решения…, цит. съч., с. 207. Виж също CJCE, 13. 5. 1958, Meroni, aff. 9/56, Rec. 11, на български език в: 55 най-важни решения…, цит. съч., с. 151 и отново на с. 252.

931 CJCE, 5. 4. 1979, Ratti, aff. 148/78, Rec. 1629.

932 CJCE, 16. 12. 1981, Foglia с/ Novello, aff. 244/80, Rec. 3045; CJCE, 15. 5. 1986, Johns­ton, aff. 222/84, Rec. 1651.

933 CJCE, 16. 7. 1992, Asociacion Espanola de Вапса Privada et a., aff. C-67/91, Rec. І-4785.

934 Историческите решения: CJCE, 19. 11. 1991, Francovich, aff. jointes C-6 & 9/90, Rec. I-5357 (на български език виж 55 най-важни решения…, цит. съч., с. 292), и CJCE, 5. 3. 1996, Brasserie du Pecheur et Factortame, aff. jointes 46 & 48/93, Rec. I-1131.

935 CJCE, 13. 3. 1968, Beus, aff. 5/67, Rec. 126; виж също CJCE, 27.10. 1971, Rheinmünhlen, aff. 6/71, Rec. 719; CJCE, 22.1.1976, Balkan, aff. 55/75, Rec. 19.

936 CJCE, 1. 7. 1969, Commission/Italie, aff. 24/68, Rec. 1969, p. 193; CJCE; 20. 2. 1979, Rewe-Zentral, aff. 120/78, Rec. 649.

937 CJCE, 13.7.1966, Italie c/ Conseil, aff. 32/65, Rec. 563; CJCE, 1. 1. 1971, Sirena, aff. 148/78, Rec. 69.

938 CJCE, 28. 10. 1975, Rutili, aff. 36/75, Rec. 1219.

939 Пост. практика по чл. 49 ДЕО, напр. CJCE, 3. 12. 1974, Van Bingsbergen, aff. 33/74, Rec. 1299 и др., или по чл. 43 ДЕО: CJCE, 21. 6. 1974, Reyners, aff. 2/74, Rec. 631, и много други.

940 Напр. по чл. 81 ДЕО: CJCE, 13. 7. 1966, Italie c/ Commission, aff. 32/65, Rec. 563; по чл. 90 ДЕО относно данъчното облагане CJCE, 16. 6. 1966, Lütticke, aff. 57/65, Rec. 301 и др.

941 CJCE, 19. 10. 1977, Moulins Pont-a-Mous-son, aff. 124/76 et 20/77, Rec. 1795.

942 CJCE, 15. 6. 1978, Defrenne, aff. 149/77, Rec. 1365; CJCE, 17.10.1995, Kalanke, aff. C-450/93, Rec. I-3051; CJCE, 6. 7. 2000, Abrahamsson, aff. C-407/98, Rec. I-5539.

943 CJCE, 12. 7. 1984, Prodest, aff. 237/83, Rec. 3153; CJCE, 13. 7. 2000, Albore, C-423/98, Rec. I-5965; CJCE, 3. 10. 2000, Ferlini, C-411/98, Rec. I-8081.

944 CJCE, 23. 10. 1986, Driancourt, aff. 355/85, Rec. 3231.

945 Много подробно виж в Атанас СЕМОВ, Принципи на прилагане на Правото на ЕС в държавите-членки, ИПАЕИ и ИЕП, С. 2008.

946 Тенчо КОЛЕВ, Правни отношения и правни връзки, Благоевград, ЮЗУ „Неофит Рилски“, 1997, с. 46.

947 Иван РУСЧЕВ, Нормативните актове – източник на частното право, Албатрос, С. 2008, с. 17.

948 У нас този въпрос е изследван единствено в Станислав КОСТОВ, Актоветена Съда на ЕС……..

949 За ролята на СЕС виж например Grain DE BURCA, J. H. H. WEILER (dir.), The European Court of Justice, Collected courses of the Academy of European Law, Oxford University Press, Oxford, 2001.

950 Jean-Victor LOUIS, Thierry RONSE, L’ordre juridique de l’Union européenne, L.G.D.G et a., Paris, 2005, p. 244. Според тях „съдебното акù“ е един от съществените елементи на разбирането за „упражняване по общностен начин“ на предоставените компетенции, съгласно чл. І-1 на Конституцията за Европа“ – пак там.

951 Учредителните договори…, цит. съч., с. 393.

952 Joël RIDEAU, Droit institutionnel de l’Union et des Communautés européennes, L.G.D.J., 1999, 3e éd., р. 62.

953 Проф. Ридо е категоричен: „юриспруденцията относно основните права представлява особено впечатляващо разгръщане на нормативния принос на общностния съдия – изключителен тест за утвърждаването на една юриспруденциална политика“ – Joël RIDEAU, Droit institutionnel de l’Union et des Communautés européennes, L.G.D.J., 1999, 3e éd., р. 194.

954 Jean-Marс FAVRET, Droit et pratique de l’UE, Gualino éditeur, 4e édition, 2003, р. 351. Впрочем той дори озаглавява съответния раздел в своя труд „Съдебно право“!...

955 Jean BOULOUIS, Droit institutionnel de l’Union européenne, Montchrestien, 1997, 6e éd., р. 233.

956 Жан-Пол ЖАКЕ, Институционно право на ЕС, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2007, 409.

957 Виж Атанас Семов, Съдебната система на ЕС – структура, организация и процедури – в: Маргарит ГАНЕВ, Атанас СЕМОВ (съст.), Международно и европейско право за магистрати, Институт по Международно право, С. 2009.

958 Joël RIDEAU, Droit institutionnel de l’Union et des Communautés européennes, L.G.D.J., 2006, 5e éd., р. 188.

959 В официалния български превод формулировката е „спазването на правото”, която намирам за недобра…

960 Използваният израз „Договорите” не е неточен, но трябва да се тълкува разширително, както прави самият СЕС.

961 На пръв поглед само „последната инстанция“, но самият СЕС упорито налага разбирането си, че всяка юрисдикция трябва да се счита длъжна да се консултира с него – особено когато има и най-малкото съмнение относно валидността на съюзен правен акт (виж подробно в СЪДЪТ НА ЕС, спец ……….. стр.)

962 CJCE, 22. 5. 1990, Parlement c/ Conseil, aff. C-70/88, Rec. I-2041.

963 CJCE, 23. 4. 1986, Les verts, aff. 294/83, Rec. 1339.

964 CJCE, 22. 10. 1987, Foto-Frost, aff. 314/85, Rec. 4199.

965 CJCE, 19. 6. 1990, Factortame, aff. C-213/89, Rec. I. 2433; CJCE, 22. 10. 1987, Foto-Frost, aff. 314/85, Rec. 4199; CJCE, 19. 11. 1991, Francovich, aff. jointes C-6 et 9/90, Rec. I-5357, и ред други.

966 Jоël RIDEAU, Droit institutionnel de l’Union et des Communautés européennes, L.G.D.J., 2006, 5e éd., р. 192.

967 Разбирайки добре нейното значение – и навярно именно за да не го компрометира, – СЕС видимо се старае да не се увлича в тази си роля: понякога той отказва да замества законодателя и остава верен на изричното съдържание на съюзните разпоредби – CJCE, 23. 3. 2000, Leszek Labis, aff. jointes C-310 et C-406/98, Reс. I-1797. Особено красноречив пример за желанието за предпазливост на СЕО е известното му решение по делото Grant, с което СЕО отказва да даде разширително тълкуване на равенството между мъжете и жените – дори в светлината на предстоящата изрична разпоредба в този смисъл (новата редакция на чл. 13 на ДЕО) в тогава бъдещия ДА (подписан, но още не влязъл в сила) – CJCE, 17. 2. 1998, Grant, aff. C-249/96, Reс. I-621.

968 Проф. Луис е категоричен: „Във всички случаи интеграционното право без приноса на Съда е чисто и просто немислимо“… – Jean-Victor LOUIS, Thierry RONSE, L’ordre juridique de l’Union européenne, L.G.D.J. et a., Paris, 2005, p. 244.

969 Подробно виж в …..Доктриналната власт……във….. „Взаимоотношенията между Съда на ЕС и националните съдилища……

970 CJCE, 6. 10. 1982, CILFIT, aff. 283/81, Reс. 3415; CJCE, 15. 9. 2005, Intermodal Transports, aff. C-495/03, Reс. I-8151, и много други.

971 TPI, 6. 4. 1995, Ferriere Nord c/ Commission, aff. T-143/89, Reс. II-917.

972 CJCE, 2. 10. 1997, Parlement c/ Conseil, aff. C-259/95, Reс. I-5503. Една езикова версия не може да има преимущество пред друга – CJCE, 6. 4. 1995, Ferriere Nord c/ Commission, aff. T-143/89, Reс. II-917.

973 CJCE, 29. 6. 1995, Espagne c/ Commission, aff. C-135/93, Reс. I-1651.

974 TPI, 18. 12. 1992, Diaz Garcia c/ Parlement, aff. T-43/90, Reс. II-2619.

975 Напр. CJCE, 8. 4. 1976, Defrenne, aff. 43/75, Rec. 455; CJCE, 30. 1. 1985, Commission c/ Danemark, aff. 143/83, Reс. 427 (относно ирелевантността на декларацията на една ДЧ при приемането на акт в Съвета), и др.

976 CJCE, 10. 1. 2006, International Air Transport, aff. C-344/04, Reс. I-000, spec. p. 39 – в това скорошно решение СЕО препраща изрично към своя постоянна практика: CJCE, 20. 11. 2001, Jany et a., aff. C-268/99, Reс. I-8615, р. 35.

977 Напр. CJCE, 30. 10. 1975, Rey Soda, aff. 23/75, Reс. 1279; CJCE, 22. 9. 1988, Land de Sarre, aff. 187/87, Reс. 5013 и др.

978 Цитирай решението………..

979 CJCE, 26. 2. 1976, Commission c/ Italie, аff. 52/75, Rec. 277.

980 CJCE, 16. 6. 1998, Racke, aff. C-162/96, Rec. I-3655.

981 TPI, 22. 1. 1997, Opel Austria, aff. T-115/94, Rec. II-39.

982 CJCE, 4. 12. 1974, Van Duyn, aff. 41/74, Rec. 1337.

983 CJCE, 16. 6. 1998, Racke, aff. C-162/96, Rec. I-3655, р. 45-45, също CJCE, 9. 8. 1994, France c/ Commission, aff. C-327/91, Rec. I-3674, p. 25.

984 TPI, 10. 5. 2001, Kaufrig et autres c/Commission, aff. jointes T-186, 187, 190-192, 210, 211, 216-218, 279, 280, 293 /97 et 147/99, Rec. II-1337, р. 237.

985 CJCE, 27. 9. 1988, Ahllström et autres, aff. jointes 89, 104, 114, 116, 117 et 125-129/85, Rec. 5193.

986 TPI, 25. 3. 1998, Gencor c/Commission, aff. T-102/96, Rec. II-879.

987 CJCE, 14. 7. 1976, Kramer, aff. jointes 3, 4 et 6/76, Rec. 1279; CJCE, 16. 5. 2002, Commission c/ Royaume-Uni, aff. C-146/89, Rec. I-3533.

988 TPI, 21. 1. 1997, Opel Austria c/ Conseil, aff. T-115/94, Rec. II-39, р. 9.

989 CJCE, 24. 11. 1992, Poulsen et Diva Navigation, aff. 286/90, Rec. I-6019, р. 19.

990 Жан-Пол ЖАКЕ, Институционно право на ЕС, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2007, с. 421 (Подчертаването мое – А.С.).

991 Така виж Pierre PESCATORE, L’ordre juridique des Communautés européennes, Presses universitaires de Liège, 1975, p. 209 et suiv.

992 CJCE, 14. 12. 1971, Commission c/ France, aff. 70/71, Rec. 1003.

993 CJCE, 4. 12. 1974, Van Duyn, aff. 41/74, Rec. 1337.

994 CJCE, 13. 11. 1964, Commission c/ Belgique et Luxembourg, aff. 90-91/63, Rec. 1217.

995 CJCE, 17. 2. 1970, Commission c/ Italie, aff. 31/69, Rec. 33.

996 ПИС постановява, че „принципът на добрата воля е обичайна норма на международното право, призната от Международния съд (реш. от 25 май 1926 г. относно немските интереси в Полска Горна Силезия, CPJI, A, No 7, p. 30 et 39), и като такава обвързва Общността. Този принцип е кодифициран от чл. 18 на Виенската конвенция...“ – TPI, 21. 1. 1997, Opel Austria c/ Conseil, aff. T-115/94, Rec. II-39, р. 89-90.

997 CJCE, 27. 2. 1962, Commission c/ Italie, aff. 10/61, Rec. 1.

998 CJCE, 24. 11. 1992, Poulsen et Diva Navigation, aff. 286/90, Rec. I-6019, spec. p. 10; CJCE, 14. 7. 1976, Kramer, aff. jointes 3, 4 et 6/76, Rec. 1279 и мн. други.

999 CJCE, 16. 6. 1998, Racke, aff. C-162/96, Rec. I-3655.

1000 CJCE, 7. 7. 1992, Micheletti, aff. 369/90, Rec. I-4239, p. 10 – на бълг. език виж 55 най-важ­ни решения..., цит. съч., с. 299, за същото решение виж и Атанас СЕМОВ, Кратък преглед на най-важните решения на СЕО относно гражданството на ЕС и правата, които го съставляват – пак там, с. 345, по-спец. с. 352 .

1001 CJCE, 4. 12. 1974, Van Duyn, aff. 41/74, Rec. 1227.

1002 CJCE, 27. 9. 1988, Ahllström et a., aff. jointes 89, 104, 114, 116, 117 et 125-129/85, Rec. 5243, p. 18.

1003 CJCE, 16. 6. 1998, Racke, aff. C-162/96, Rec. I-3655, р. 46 et 59.

1004 Тенчо КОЛЕВ, Правни отношения и правни връзки, Благоевград, ЮЗУ „Неофит Рилски“, 1997, с. 65.

1005 Виж напр. CJCE, 1. 3. 1970, Cartel de la quinine, aff. jointes 41, 44 & 45/69, Rec. 685.

1006 Виж напр. Pierre PESCATORE, Les principes généraux du droit en tant que source du droit communautaire, Rapport au 12e congres de la FIDE, Paris, 1986.

1007 Росен ТАШЕВ, Обща теория на правото, Сиби, С. 2005, с. 150.

1008 Жан-Пол ЖАКЕ, Институционно право на ЕС, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2007, с. 421.

1009 Тук намираме поредния пример за недъгавост в официалния български превод – в чл. 340 е използван израза „В случай на извъндоговорна отговорност”, докато в неофициалния академичен превод (Учредителните договори….) използвахме „В материята на…”, което е по-близо и до идеята на съюзния законодател, и до другите езикови версии (напр. на френски език „En matière de responsabilité non contractuelle…”).

1010 Учредителните договори…, цит. съч., с. 121.

1011 Задълбочено изследване – виж: J. P. PUISSOCHET, La Cour de justice et les principes généraux du droit communautaire – in: La protection juridictionnelle des droits dans le système communautaire, Bruyant, Bruxelles, 1997, p. 3.

1012 Подробно виж Jean BOULOUIS, Principes généraux – dans : Répertoire communautaire, Dalloz, Paris, 1992.

1013 CJCE, 5. 4. 1979, Ratti, аff. 148/78, Rec. 1629.

1014 CJCE, 10. 3. 1970, Commission/Italie, aff. 7/69, Rec.11; CJCE, 15. 7. 1960, Von Lachmuller/Commission, aff. 43/59, 45/59 et 48/59, Rec. 933; CJCE, 16. 2. 2000, The Procter and Gamble Company/OHMI, T-122/99, Rec. 11-265.

1015 CJCE, 22. 3. 1961, SNUPAT/H.A. CECA, aff. 42/59, Rec. 103.

1016 CJCE, 13. 12. 1967, Neumann, aff. 17/67, Rec. 571.

1017 CJCE, 17. 12. 1970, Internationale Handelsgesellschaft, аff. 11/70, Rec. 125, на български език виж 55 най-важни решения…, цит. съч., с. 51.

1018 Виж по-горе и подробно в ТОМ 1.

1019 Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8e éd., р. 176-177.

1020 Жан-Пол ЖАКЕ, Институционно право на ЕС, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2007, с. 421.

1021 Пак там.

1022 Жан-Пол ЖАКЕ, Институционно право на ЕС, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2007, с. 422.

1023 „Особеното е, че принципите стават общи, ако се открият едновременно в правните системи на всички държави-членки“ – Тенчо КОЛЕВ, Теория на правотворческата дейност София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2006, с. 65.

1024 Sean VAN RAEPENBUSCH, Droit institutionnel de l’Union européenne, Larcier, 2005, р. 431.

1025 Жан-Пол ЖАКЕ, Институционно право на ЕС, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2007, с. 422.

1026 За някои от тези принципи виж 55 най-важни решения..., цит. съч., с. 45 и по-общо част ІV на сборника.

1027 Особено ясно в Sean VAN RAEPENBUSCH, Droit institutionnel de l’Union européenne, Larcier, 2005, р. 433, но и при ред други.

1028 Според него (р. 435) защитата на доверието в законодателството се налага, когато:

– новата уредба съществено изменя завареното положение или накърнява „основателните надежди“, които общностната институция е предизвикала у подчинените ù лица (CJCE, 15. 1. 2002, Weidacher, aff. C-179/00, Rec. I-501, p. 31);

– когато внесените изменения в действащата уредба не са били предвидими и не са оправдани от спешност в общ интерес (CJCE, Tomadini, aff. 84/78, Rec. 1979, p. 1801; CJCE, Dürbeck, aff. 112/80, Rec. 1981, p. 1095).

1029 CJCE, 12. 7. 1957, Algera с/ Assemblée commune, aff. jointes 7/56, 3-7/57, Rec. 83.

1030 Виж напр. Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8e éd., р. 180-182.

1031 Sean VAN RAEPENBUSCH, Droit institutionnel de l’Union européenne, Larcier, 2005, р. 433.

1032 Philippe MANIN, Les Communautés européennes, l’Union européenne, Pédone, 5e édition, 1999, р. 314, подчертаването мое – А.С.

1033 CJCE, 30. 9. 1987, Demirel, aff. 12/86, Reс. 3719, p. 28; CJCE, 11. 7. 1985, Cinéthèque, aff. jointes 60-61/84, Reс. 2605.

1034 Съюзното право по предназначение е годно да предоставя права и задължения на частните лица, защитими пред съд – и това се отнася общо за всички негови източници. Преценката за обективната годност за проявяване на директен ефект обаче се прави конкретно за всяка норма с оглед съдържанието ù – виж подробно в ПРИНЦИПИ……………..

1035 Проф. Готрон ги определя като „особена категория общи принципи“ (Жан-Клод ГОТРОН, Европейско право, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2006, с. 264). Жаке даже ги разглежда на първо място (Жан-Пол ЖАКЕ, Институционно право на ЕС, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2007, с. 423) и много други.

1036 Можем формално да отброим последните две десетилетия от 1994 г., когато СЕО бива сезиран с консултативно запитване относно проекта за договор за присъединяване на ЕО към ЕКПЧ. Можем обаче да се върнем и към средата на 70-те години, когато Германският конституционен съд постановява своето крайъгълно решение, известно като Solange 1…

1037 ГрЕС, том 1

1038

Изтегляне 5.46 Mb.

Сподели с приятели: