JOCE, 31. 12. 2003, No C 321. 704 JOCE

704 JOCE, 31. 5. 1999, No C 136. Считайки се обвързани от това споразумение, участващите институции приемат след това регламенти (25 май 1999 г. – JOCE, 31. 5. 1999, No L 161) и изменения във вътрешните правилници на всяка от институциите.

705 Той остава спорен и в доктрината: „Правната сила на тези решения е дискусионна“ – Жан-Пол ЖАКЕ, Институционно право на ЕС, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2007, с. 439.

706 Jоël RIDEAU, Droit institutionnel de l’Union et des Communautés européennes, L.G.D.J., 2006, 5e éd., p. 170.

707 Жан-Пол ЖАКЕ, Институционно право на ЕС, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2007, с. 438.

708 CJCE, 24. 10. 1973, Schlüter, aff. 9/73, Rec. 1135.

709 Claude BLUMANN, Louis DUBOUIS, Droit institutionnel de l’Union européenne, Litec – Lexis Nexis, éditons du Juris-Classeur, Paris, 2004, p. 330.

710 Жан-Пол ЖАКЕ, Институционно право на ЕС, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2007, с. 438. Самият той обаче бяга от обобщение: „Трудно ще приемем, че актове, наречени „поведенчески кодекс“, „modus vivendi“, „водещи начала“ или „декларации“, ще имат обвързващо правно действие“ – пак там, с. 439. И по-надолу: „…отговорът за правното действие на тези актове може да се даде само случай по случай“ – пак там. Апропо, заслужава да се отбележи, че този обзорен текст се намира под заглавие „институционни споразумения“ – след като очевидно визира не само актове, които са форма на съгласуване между различни институции, но и едностранни. Това е може би само един пример за понякога дори потискащата липса на единство и завършеност на доктрината – и още едно основание за необходимостта от самостоятелно изследване…

711 CJCE, 24. 3. 1993, CIRFS, aff. C-313/90, Rec. І-1125 – по-специално за насоките, определени в писмо на ЕК относно държавните помощи в текстилния отрасъл.

712 CJCE, 31. 3. 1971, Commission c/ Conseil, aff. 22/70, Rec. 263.

713 CJCE, 4. 10. 1979, France c/ Royaume-Uni, aff. 141/78, Rec. 2923; CJCE, 25. 5. 1981, Commission c/ Royaume-Uni, aff. 804/79, Rec. 1045.

714 CJCE, 4. 2. 1975, Continentale France, aff. 169/73, Rec. 117.

715 CJCE, 13. 11. 1964, Commission c/ Luxembourg et Belgique, aff. jointes 90-91/63, Rec. 1217.

716 CJCE, 31. 3. 1971, Commission c/ Conseil (AETR), aff. 22/70, Rec. 263 – на български език виж 55 най-важни решения…, цит. съч., с. 71, както и CJCE, 5. 6. 1973, Commission c/ Conseil, aff. 81/72, Rec. 575.

717 CJCE, 24. 3. 1993, Comité international de la rayonne et des fibres synthétiques c/ Commission, aff. C-313/90, Rec. I-1125.

718 CJCE, 15. 10. 1996, Ijssel-Vilet c/ Commission, aff. C-313/94, Rec. I-5023.

719 TPI, 12. 12. 1996, AIUFFASS c/ Commission, aff. T-380/94, Rec. II-2169.

720 TPI, 17. 12. 1991, Hercules Chemical c/ Commission, aff. T-7/89, Rec. II-1711, аналогично CJCE, 3. 10. 2000, Industries de poudres sphériques c/ Conseil, aff. C-458/98, Rec. I-8147.

721 CJCE, 10. 7. 1980, Procureur de la République c/ Giry et Guerlain, aff. jointes 253/78 et 1-3/79, Rec. 2372.

722 CJCE, 19. 3. 1996, Commission c/ Conseil, aff. C-25/94, Rec. I-1469.

723 TPI, 30. 4. 1998, Cityflyer Express, aff. T-16/96, Rec. II-757.

724 CJCE, 9. 10. 1990, France c/ Commission, aff. 366/88, Rec. I-3571.

725 CJCE, 13. 11. 1991, France c/ Commission, aff. C-303/90, Rec. I-5315.

726 CJCE, 16. 6. 1993, France c/ Commission, aff. C-325/91, Rec. I-3283; CJCE, 20. 3. 1997, France c/ Commission, aff. C-57/95, Rec. I-1627.

727 CJCE, 6. 4. 2000, Espagne c/ Commission, aff. C-443/97, Rec. I-2415.

728 CJCE, 16. 6. 1993, France c/ Commission, aff. C-325/91, Rec. I-3283.

729 CJCE, 20. 3. 1997, France c/ Commission, aff. C-58/95, Rec. I-1640.

730 CJCE, 15. 9. 1994, KYDEP c/ Conseil et Commision, aff. C-146/91, Rec. I-4199.

731 CJCE, 6. 4. 2000, Espagne c/ Commission, aff. C-443/97, Rec. I-2415.

732 Подробно, вкл. факсимиле на процесуалните актове по делото, виж в: Атанас СЕМОВ (съст.), Козлодуйският въпрос, Българско ядрено дружество, Граждански комитет за защита на АЕЦ „Козлодуй“, Институт по Европейско право, С. 2004, с. 103.

733 Jоël RIDEAU, Droit institutionnel de l’Union et des Communautés européennes, L.G.D.J., 2006, 5e éd., p. 814.

734 Използвам повода да изразя енергично възражение срещу наложения недъгав превод на български език: „външна политика и политика на сигурност”, който създава напълно неуместното предположени, че става дума за две политики (въпреки, че се използва с глагол в единствено число) – докато волята на съюзния законодател е именно да уреди една обща политика – повече от очевидно и от формулировката на другите езици и най-вече от ясната формула на чл. 42 на ДЕС! Дори в старите преводи на УД (разбира се, неофициални) се говореше за „Обща политика в областта на външните отношения и сигурността (ОПОВОС), което бе далеч по-правилно…

735 Ружа ИВАНОВА, Правна система и съдебна защита в Европейския съюз – в: Пенка КАРАИВАНОВА (съст.), Основното за Европейския съюз, УИ, Университет на Лимерик и ЦЕИ, С. 1998, с. 41.

736 Чл. 35, § 1, 6 и 7 ДЕС.

737 Чл. 35, § 2 ДЕС.

738 CJCE, 16. 5. 2005, Maria Pupino, aff. C-105/03.

739 CJCE, 16. 5. 2005, Maria Pupino, aff. C-105/03, р. 42.

740 Чл. 42, § 2, с) ДЕС.

741 Henri LABAYLE, Instruments et procédures de l’espace de liberté de sécurité et de justice :quelques réflexions critiques – in : Quelles réformes pour l’espace pénal européen ?, Editions de l’Université de Bruxelles, Bruxelles, 2003, p. 41 et s.

742 Дори онези разпоредби на договорите от Маастрихт, Амстердам и Ница, които не уреждат изменение на трите Общностни договора, а уреждат въпроси на междуправителственото сътрудничество, понякога се разглеждат като „допълнително Общностно право“.

743 JOCE, 16. 1. 2001, No L 12.

744 CJCE, 25. 1. 1986, Hurd, aff. 44/84, Rec. 47.

745 JOCE, 12. 7. 1960.

746 Виж чл. 308 ДЕО, Учредителните договори..., цит. съч., с. 126.

747 Разпоредбата предвижда по препоръка на Съвета ДЧ да приемат конвенции съгласно своите конституционни правила. След приемането є от поне половината от ДЧ една такава конвенция влиза в сила за съответните ДЧ. Изпълнителните актове по такава конвенция се приемат отново от Съвета – виж Учредителните договори..., цит. съч., с. 149.

748 Подробно виж Sean VAN RAEPENBOUSCH, L’émergence de l’Union européen dans l’ordre juridique international – in: Mélanges en hommage á Michel Waelbroeck, Bruylant, 1999, vol. 1, p. 261; A. TIZZANO, La personnalité internationale de l’Union européen – in: Mélanges en hommage á Michel Waelbroeck, Bruylant, 1999, vol. 1, p. 169; Koen LENAERTS et E. DE SMIJTER, The European Union as an Actor under International Law, Yearbook of European Law, 1999-2000, p. 95.

749 С изненада бе посрещнат например договорът между ЕС (именно!) и НАТО от есента на 2002 г.

750 Подробно виж: Jean-Denis MOUTON, Jean Vandamme, L’avenir de l’Union européenne : élargir et approfondir, Presses interuniversitaires européennes, Bruxelles, 1995.

751 Въпросът за правоспособността на ЕО по вътрешното право на ДЧ от самото начало не поражда теоретични затруднения – чл. 281 на ДЕО предвижда, че ЕО има пълната правоспособност на юридическо лице по вътрешното право на всяка ДЧ. Можем да споменем все пак някои особености, произтичащи от особената природа на ЕО: сключените от нея договори могат да предвиждат решаването на споровете по прилагането им от СЕО/ПИС, а не от националните съдилища на съответната ДЧ; според чл. 235 във вр. с чл. 288, ал. 2 на ДЕО извъндоговорната отговорност на ЕО е в компетентността единствено на СЕО/ПИС, както и според чл. 238 и 239 на ДЕО всеки спор, отнесен въз основа на арбитражна клауза; съществува специален режим за привилегиите и имунитетите на служителите на ЕО и т. н. Като цяло обаче този въпрос не изисква тук да му се отделя самостоятелно внимание предвид предмета на това изследване.

752 Формулировката е пределно проста и лаконична: „чл. 281. Общността е юридическо лице“ (Учредителните договори…, цит. съч., с. 120). Авторите на договора са приели, че това е напълно достатъчно… Съдържанието на юридическия персоналитет е очертано отделно – виж нататък.

753 Това впрочем е една от отчетливите отлики на режима по ДЕО (и ДЕОАЕ) от този по ДЕОВС, определян като „твърде наднационален“. Чл. 6 на ДЕОВС предвижда изрично, че ЕОВС „в своите външни отношения се ползва от необходимия правен капацитет за упражняване на своите функции и постигане на своите цели“, което представлява изрично уреждане на международна правосубектност – нещо, което очевидно не откриваме в уредбата на Е(И)О…

754 Сред привържениците на разбирането, че още от създаването си ЕС следва да се възприема като правен субект, виж особено: N. NEUWAHL, Legal personality of the European Union – International and Institutional Aspects – in: V. KRONENBERGER (ed.), The European Union and the International Legal Order: Discord or Harmony, Kluwer, 2001, p. 3 et s.; E. BRIBOSIA, A. WEYEMBERGH, La personnalité juridique de l’Union européenne – in: L’Union européenne et le Monde après Amsterdam, Bruxelles, 1999, p. 37 et s., и ред други.

Сред противниците на подобно схващане могат да бъдат посочени: Jaap DE ZWAAN, The Legal Personality of the European Communities and the European Union, NYIL, 1999, p. 47 et s.; D. VIGNES, L’absence de personnalité juridique de l’Union européenne: Amsterdam persiste et signe – in: Liber Amicorum Prof. Seidl-Hohenveldern, La Haye, Londres, Boston, 1998, p. 759 et s., и ред други.

755 Bulletin CE, supl. 1/76.

756 Основаващ се на докладите на ЕП от 1975 г. – Bulletin CE, supl. 5/75 et 9/75.

757 Bulletin CE, supl. 6/83.

758 Под политическо „аки“ разбирам въпрос, който няма формална правна уредба, но по който правителствата на държавите-членки и институциите на ЕС са постигнали пълно и трайно съгласие. Повече виж в: Jean-Claude MASCLET, Didier MAUS (sous la direction de), Les constitutions nationales а l’épreuve de l’Europe, La documentation Française, 1992; Robert BADINTER, Une constitution européenne, Fayard, 2002; Renaud DEHOUSSE, Une constitution pour l’Europe, Presses de science politique, 2002; Paul Magnette, La constitution de l’Europe, Editions de l’Université de Bruxelles, 2é éd., 2001; Vlad CONSTANTINESCO, La constitutionnalisation de l’Union européenne – in : Jоël RIDEAU (sous la direction de), De la Communauté de droit á l’Union de droit, L.G.D.J., 2000, и редица други.

759 „Международната общност“ е юридически напълно аморфно, политически безкрайно модифицируемо и поради това медийно много удобно понятие, което няма никаква теоретична основа, но умело обслужва моментната политическа воля на основните световни сили...

760 Виж също: A. PLIAKOS, La nature juridique de l’Union européenne, RTDE, 1993, p. 187.

761 Подробно виж Маргарит Ганев, Към въпроса за особената правосубектност в международното публично право, сп. „Юридически сборник“, т. 8, БСУ, Бургас, 1998.

762 Чл. 102 на Устава на ООН се позовава само на вътрешния „правен капацитет“ на ООН „на територията на всяка ДЧ“.

763 St. MARQUARDT, The conclusion of international agreements under article 24 of the treaty on European Union – in: V. KRONENBERGER (ed.), The European Union and the International Legal Order: Discord or Harmony, Kluwer, 2001, p. 333 et s.

764 Значението на това изменение не се намалява от наличието на приложена към ДЕС от Амстердам декларация № 4, според която тази разпоредба – и сключваните на нейно основание международни договори – не предполага трансфер на компетенции от ДЧ към ЕС…

765 Виж L. GRAD, La condition internationale de l’Union européenne après Nice, Revue des affaires européennes, 2000, p. 374 et s.

766 Така още на 18. 5. 1999 г. (ДА влиза в сила на 1 май…) ЕС сключва договор с Исландия и Норвегия относно прилагането на Шенгенските споразумения на основание чл. 6 на Протокола за включването на Акє Шенген в обхвата на Правото на ЕС – виж Учредителните договори…, цит. съч., с. 213.

767 Редица автори се задоволяват да приемат просто, че ЕС „поглъща правосубектността на Европейските общности“ – A. TIZZANO, La personnalité internationale de l’Union européenne – in: Mélanges Michel Waelbroeck, Bruxelles, 1999, vol. I, p. 169 et s.; редица трудове на Armin Von Bogdandy.

768 Тази концепция, развита широко, виж у проф. Жоел Ридо – Jоël RIDEAU, Droit institutionnel de l’Union et des Communautés européennes, L.G.D.J., 2006, 5e éd., р. 286 et suiv.

769 Поради което Правната служба трябваше с безпрецедентна декларация, приложена към УД, да потвърди, че продължава да се прилага съгласно практиката на СЕС (виж подробно в „Принципи”…).

770 И тук си позволявам да твърдя, че именно такъв е добрият превод на български език, а не, както е в официалния превод на ДФЕС „Съюзът има юридическа правосубектност”, дори само защото правосубектността винаги е юридическа и в този си вид изразът е безсмислен...

771 CJCE, 12. 7. 1957, Algera, aff. jointes 7/ 56 et 3-7/57, Rec. 118.

772 Създаден с регламент от 3. 4. 1973 г.

773 Създаден с регламент от 10. 2. 1975 г.

774 Създаден с регламент от 25. 5. 1975 г.

775 Създадена с регламент от 26. 10. 1981 г.

776 Създадена с регламент от 7. 5. 1990 г.

777 Създадена също с регламент от 7. 5. 1990 г.

778 Създадена с регламент от 20. 12. 1993 г.

779 Създадена с регламент от 18. 7. 1994 г.

780 Проф. Жоел Ридо е категоричен: „Във всички случаи тази разпоредба е процедурна и не представлява правно основание на компетентността за сключване на международни договори“ – Jоël RIDEAU, Droit institutionnel de l’Union et des Communautés européennes, L.G.D.J., 2006, 5e éd., р. 298.

781 Което поражда изключително активни съдебни спорове относно обхвата на разпоредбата на чл. 133 на ДЕО – кой договор следва да се счита за търговски и кой не – виж и нататък...

782 ДМ внася допълнение в чл. 133, § 3, като прави приложима и в тези случаи процедурата по чл. 300.

783 Виж и CJCE, 6. 12. 2001, Avis С-2/00, Protocole de Cartagena, Rec. I-9713.

784 Компетентност, добавена с ДН.

785 Тук ДЛ отечтилво разширява обхвата на външната дейност, преди него чл. 302 се отнасяше само до ООН и специализиранитге МО в неговата система, а чл. 3030 и 304 посочваха изрично само Съвета на Европа и ОИСР).

786 В чл. 101 на ДЕОАЕ това е предвидено изрично, подобна разпоредба в ДЕО обаче липсва…

787 CJCE, 7. 2. 2006, Avis С-1/03, Compétence de la Communauté pour conclure…, Rec. I-000, р. 114.

788 Регламент 44/2001 oт 20.12.2000, ОВЕС L 12 от 16.1.2001.

789 CJCE, 14. 7. 1976, Kramer, aff. jointes 3, 4 et 6/76, Rec. 1279.

790 Виж по-надолу, сред нецитираните тук можем да посочим по-специално CJCE, 28. 3. 1996, Avis 2/94, Adhésion de la Communauté а la Convention de sauvegarde de droit de l’home et des libertés fondamentales, Rec. 1759.

791 CJCE, 31. 3. 1971, Commission c/ Conseil (AETR), aff. 22/70, Rec. 263.

792 CJCE, 14. 7. 1976, Kramer, aff. jointes 3, 4 et 6/76, Rec. 1279.

793 CJCE, 31. 3. 1971, Commission c/ Conseil (AETR), aff. 22/70, Rec. 263; CJCE, 14. 7. 1976, Kramer, aff. jointes 3, 4 et 6/76, Rec. 1279.

794 AETR, p. 16, 28, 30, 82; Kramer, p. 20.

795 Серия решения от 5. 11. 2002 г.: CJCE, 5. 11. 2002, Commission c/Danemark, aff. C-467/98, Rec. I-9519; CJCE, 5. 11. 2002, Commission c/Suede, aff. C-469/98, Rec. I-9627; CJCE, 5. 11. 2002, Commission c/Belgique, aff. C-471/98, Rec. I-9681; CJCE, 5. 11. 2002, Commission c/ Luxembourg, aff. C-472/98, Rec. I-9741; CJCE, 5. 11. 2002, Commission c/ Autriche, aff. C-475/98, Rec. I-9797.

796 CJCE, 14. 12. 1991, Avis 1/91, Rec. 6079, p. 4.

797 CJCE, 5. 11. 2002, Commission c/ Suede, aff. C-469/98, Rec. I-9627.

798 CJCE, 14. 12. 1991, Avis 1/91, Rec. 6079; на български език виж 55 най-важни решения…, цит. съч., с. 302.

799 Виж Учредителните договори..., цит. съч., с. 124.

800 Това е може би една от най-спорните разпоредби на ДЕО, твърде често е била предмет на произнасяне и от СЕО. Според чл. 208 на ДЕО „Ако за постигането на една от целите на Общността при осъществяването на Общия пазар се окаже необходимо дадено действие на Общността и този договор не е предвидил необходимите за това правомощия, Съветът… приема необходимите разпоредби“ – виж Учредителните договори…, цит. съч., с. 126.

801 Макар и предпазливо и ограничително, СЕО не е чужд на подобно разбиране: CJCE, 19. 3. 1993, Avis 2/91, Convention 170 de l’OIT, Rec. I-1061, p. 7; CJCE, 24. 3. 1995, Avis 2/92, Troisiéme décision révisée du conseil de l’OCDE, Rec. I-521; CJCE, 15. 11. 1994, Avis 1/94, Compétence de la communauté de conclure des accords internationaux en matiére de services et de protection de la propriété intellectuelle, Rec. I-5267, р. 35, 89, 101.

802 CJCE, 9. 7. 1967, Allemagne et autres c/ Commission, aff. jointes 281, 283-285 et 287/75, Rec. 3203.

803 CJCE, 4. 10. 1979, Avis 1/78, Caoutchouc naturel, Rec. 2871; CJCE, 11. 11. 1975, Avis 1/75, Arrangement OCDE, Rec. 1355.

804 CJCE, 24. 11. 1993, Keck, aff. jointes C-267 et 268/91, Rec. I-6097; CJCE, 15. 11. 1994, Avis 1/94, Compétence de la communauté de conclure des accords internationaux en matiére de services et de protection de la propriété intellectuelle, Rec. I-5267.

805 CJCE, 11. 11. 1975, Avis 1/75, Rec. 1355; CJCE, 5. 12. 1976, Donckerwolcke, aff. 41/76, Rec. 1921.

806 CJCE, 5. 5. 1981, Commission c/ Royaume-Uni, aff. 804/79, Rec. 1045, p. 17-18.

807

Изтегляне 5.46 Mb.

Сподели с приятели: