Лекции по право на ес том V правна система на европейския съюз източници на Правото на ес и принципи на прилагането му 2016

147 Виж Jean BOULOUIS, Droit institutionnel de l’Union européenne, Montchrestien, 1997, 6e éd., p. 268 et 270.

148 CJCE, 5. 2. 1963, Van Gend en Loos, aff. 26/62, Rec. 1, на бълг. език виж 55 най-важни решения…, цит. съч., с. 13 и с. 99.

149 Освен от съзнанието за важност на установяването на разгледаните принципни констатации, СЕО е воден от още един мотив – декларирайки пряката ангажираност на частните лица от действието на Общностното право, СЕО на практика ги превръща в незаменим по своята ефикасност инструмент за гарантиране на съблюдаването на общностната законност от държавите-членки... Той категорично не приема, че предвидената в Договора процедура за търсене на отговорност от държавите-членки за неизпълнение на общностните им задължения е достатъчна, и заключава, че „наличието на тази процедура не може да лиши частните лица от възможността да се обърнат към националния съдия“ за същото. „Ограничаването само до процедурата по чл. 169 и 170 (на ДЕИО) на гаранциите срещу нарушаването от държавите-членки на чл. 12 ще премахне всяка пряка съдебна защита на субективните права на частните лица; позоваването на тези разпоредби рискува да бъде неефикасно, ако предвижда действие след изпълнението на едно национално решение, прието в нарушение на разпоредбите на Договора“, и обобщава, че „бдителността на частните лица за защита на своите права се превръща в ефикасен контрол, който допълва този, който чл. 169 и 170 възлагат на грижите на Комисията и държавите-членки“... – пак там.

150 Напр. чл. 95 на ДЕО предвиждаше задължение държавите-членки да вземат мерки за премахване на данъчната дискриминация по отношение на вносни стоки – CJCE, 16. 6. 1966, Lütticke, aff. 57/65, Rec. 301, и в ред други случаи – виж напр. CJCE, 19. 12. 1968, Salgoil, aff. 13/68, Rec. 661; CJCE, 3. 4. 1968, Molkerei c/ Hauptzollamt, aff. 28/67, Rec. 226, и др. Днешната редакция на чл. 110, ал. 2 на ДФЕС вече закрепва забрана – т. е. задължение за бездействие.

151 Проф. Ж. Булюи изразява резерви относно правилността на решението от 1963 г. – според него редакцията на чл. 12 на ДЕИО двойно показва, че не създава задължения, освен за държавите-членки. Виж Jean BOULOUIS, Droit institutionnel de l’Union européenne, Montchrestien, 1997, 6e éd., p. 260.

152 „Les buts et le système du traité! – виж Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8e éd., p. 189 и други.

153 55 най-важни решения..., цит. съч., с. 13, подчертаването мое – А. С.

154 CJCE, 9. 3. 1978, Simmenthal, aff. 106/77, Rec. 629, на бълг. език виж 55 най-важни решения..., цит. съч., с. 283.

155 „Днес никой не оспорва възможността на международните договори директно да предоставят права или да възлагат задължения на частните лица и да не се ограничават само до правно въздействие спрямо класическите субекти на международното право, каквито са държавите“, отбелязват Исаак и Бланке – Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8e éd., p. 188.

156 Така Jean-Claude GAUTRON, Droit européen, Dalloz, 8еme édition, Paris, 1997, р. 160 и други.

157 Виж Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8e éd., p. 189. Те отбелязват, че „адресатът ...не е критерият, който определя действието (персоналното – б.м., А.С.) на една общностна разпоредба“.

158 Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8e éd., p. 190.

159 Тревър Хартли обаче отбелязва, че в резултат на богатата практика на СЕО днес може да се приеме, че директният ефект е по-скоро правило, отколкото изключение в Общностното право! – Trevor C. HARTLEY, The Foundations of European Community Law, Oxford University Press, 4th edition, 1998, p. 195.

160 Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8e éd., p. 190.

161 CJCE, 26. 2. 1986, Marshal, aff. 152/84, Rec. 723.

162 CJCE, 1976, Royer, C-48/75, Rec. 497, p. 28. и много други.

163 Или за самите частни лица – в отношенията помежду им – когато нормата проявява пълен директен ефект, каквато например е нормата на чл. 45 ДФЕС относно свободното движение на работници!

164 „С други думи „неограничима“ – John Anthony USHER, European Community Law and National Law. The Irreversible Transfer?, George Allen & Unwin (University Association for Contemporary European studies), London, 1981, р. 21.

165 CJCE, 3. 4. 1968, Molkerei c/ Hauptzollamt, aff. 28/67, Rec. 226.

166 CJCE, 12. 12. 1990, P. Kaefer e.a. c/ France, aff. jointes C-100 et &101/89, Rec. 4647, p. 24.

167 „Чл. 103. Необходимите за прилагането на принципите по чл. 101 и 102 регламенти и директиви се приемат от Съвета...“ – Учредителните договори..., цит. съч., с. 38.

168 Така John Anthony USHER, European Community Law and National Law. The Irreversible Transfer?, George Allen & Unwin (University Association for Contemporary European studies), London, 1981, p. 21; Dominik LASOK, Law and Institutions of the european Union, Butterwords, London, 6th edition, 2001, p. 294 и други.

169 Учредителните договори... цит. съч., с. 21.

170 Така CJCE, 19. 6. 1973, Capolongo, aff. 77/72, Rec. 611; CJCE, 11. 12. 1973, Lorenz, aff. 120/73, Rec. 1471.

171 Така CJCE, 22. 3. 1977, Iannelli, aff. 74/76, Rec. 577.

172 Така CJCE, 4. 4. 1968, Fink-Frucht, aff. 27/67, Rec. 341.

173 Подробно виж Raymond COVAR, Note sur les critиres du droit communautaire non directement applicable, Mélanges Dehousse, Paris-Bruxelles, Nathan-Labor, 1979, E. II-227.

174 По-общо това деление се отнася за всички съюзни правни норми – сред тях има норми, за които по принцип е прието, че нямат директен ефект: нормите-принципи, декларативните норми, институционните норми, нормите, чието приложение зависи от упражняването на съюзна компетентност (т. е. от вземането на допълнителни съюзни мерки), и обратно – норми, които оставят на държавите-членки възможност за преценка (каквито по идея са и нормите на директивите) и т. н. – Виж Jоël RIDEAU, Droit institutionnel de l’Union et des Communautés européennes, L.G.D.J., 2006, 6e éd., p. 822.

175 Например чл. 14-19 на ДЕС закрепват най-важните разпоредби относно институциите – това са разпоредби с огромна значимост за ЕС, с безспорна задължителност – но без да създават каквито и да било права, още по-малко задължения, на частните лица!

176 Например една от най-важните и уникални съюзни разпоредби – чл. 4, § 3, ал. 2 и 3 на ДЕС: „Държавите-членки вземат всички общи или специални мерки, необходими за гарантиране на задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на Съюза.

Държавите-членки съдействат на Съюза при изпълнението на неговите задачи и се въздържат от всякакви мерки, които биха могли да застрашат постигането на целите на Съюза.”

177 Виж Jоël RIDEAU, Droit institutionnel de l’Union et des Communautés européennes, L.G.D.J., 2006, 6e éd., p. 822.

178 Постоянна практика: CJCE, 11.12.1973, Lorenz, aff. 120/73, Rec. 4073; CJCE, 22.3.1977, Iannelli, aff. 74/76, Rec. 577, и множество други.

179 TPI, 18. 9. 1995, SIDE, aff. T-49/93, Rec. II-2501; CJCE, 11. 7. 1996, SFEI, aff. C-39/94, Rec. I-3547.

Няма съмнение, че материята на конкуренцията е предмет на най-съществен научен интерес, а юриспруденцията на люксембургския съд – най-коментирана и нерядко критикувана. Така не без основание са например критиките относно прокараното разграничение между чл. 86 (с директен ефект) и чл. 87 и 88 (без директен ефект) – виж напр. J. BIANCARELLI, Le contrôle de la CJCE en matière d’aides publiques, AJDA, 1993, № 6, р. 412 и др.

180 CJCE, 24. 10. 1973, Schlüter, aff. 9/73, Rec. 1160.

181 Изобилна практика: CJCE, 8. 4. 1976, Defrenne, aff. 43/75, Rec. 455; CJCE, 13. 5. 1986, Bilka, aff. 170/84, Rec. 1607, и ред други.

182 Например цитираните разпоредби на чл. 4, § 3 на ДЕС, закрепващи задължението за лоялно сътрудничество – макар многократно да се позовава на тези разпоредби (стария чл. 10 на ДЕО) за извеждането на различни „произтичащи” задължения на ДЧ, СЕО/СЕС не им признава директен ефект (като недостатъчно определени)!

183 CJCE, 24. 1. 1991, Alsthrom, aff. C-339/89, Rec. I-107.

184 CJCE, 24. 10. 1973, Schlüter, aff. 9/73, Rec-1135.

185 CJCE, 22. 5. 1985, Parlement, 13/83, Reс. 1513.

186 CJCE, 19. 6. 1973, Capolongo, aff. 77/72, Rec. 611; виж също CJCE, 22. 3. 1977, Steinike, aff. 78/76, Rec. 595; CJCE, 22. 3. 1977, Iannelli, aff. 74/76, Rec. 577.

187 CJCE, 15. 7. 1964, Costa c/ENEL, aff. 6/64, Rec. 1141.

188 Да се намери по таблицата за номерацията преди и след ДЛ!

189 CJCE, 14. 12. 1971, Hein, 43/71, Reс. 729.

190 Също в CJCE, 15. 7. 1964, Costa c/ENEL, aff. 6/64, Rec. 1141.

191 CJCE, 24. 10. 1977, Schlüter, aff. 9/72, Rec. 1135.

192 CJCE, 4. 4. 1987, Gimenez Zaera, aff. 126/86, Rec. 3697.

193 CJCE, 23. 11. 1999, Portugal c/ Conseil, aff. C-149/96, Rec. І-8398, р. 86.

194 CJCE, 7. 3. 1996, El Corte Ingles, aff. C-192/94, Rec. І-1281, р. 19-20.

195 CJCE, 4. 7. 1994, Perlata, aff. C-379/92, Rec. І-3453, р. 57.

196 Jоël RIDEAU, Droit institutionnel de l’Union et des Communautés européennes, L.G.D.J., 2006, 6e éd., р. 822.

197 Известно усложнение възниква и от факта, че редица автори не разглеждат Договора от Маастрихт за Европейския съюз като „учредителен“ – разбиране, което може аргументирано да се обори...

198 Чл. 23 до 181-а ДЕО.

199 CJCE, 5. 2. 1963, Van Gend en Loos, aff. 26/62, Rec. 3, на български език 55 най-важни решения..., с. 13.

200 CJCE, 17. 12. 1970, SACE, aff. 33/70, Rec. 1213; виж също CJCE, 26. 10. 1970, Eunomia, aff. 18/71, Rec. 811.

201 CJCE, 5. 2. 1963, Van Gend en Loos, aff. 26/62, Rec. 3, на български език 55 най-важни решения..., с. 13.

202 CJCE, 22. 3. 1977, Iannelli, aff. 74/76, Rec. 577; виж също CJCE, 8. 11. 1979, Denkavit, aff. 251/78, Rec. 3369.

203 CJCE, 29. 11. 1978, Pigs Marketting, aff. 83/78, Rec. 2347; виж също CJCE, 9. 6. 1992, Delhaize, aff. C-47/90, Rec. I-3704.

204 CJCE, 8. 6. 1971, Deutsche Gramophon/Metro, aff. 78/70, Rec. 487.

205 CJCE, 13. 2. 1976, Manghera, aff. 59/75, Rec. 91; виж също CJCE, 13. 3. 1979, Hansen, aff. 91/78, Rec. 935.

206 CJCE, 15. 7. 1964, Costa c/ENEL, aff. 6/64, Rec. 1141.

207 CJCE, 14. 12. 1995, Sanz de Lera, aff. jointes C-163, С-165 et С-250/94, Rec. І-4821, р. 43.

208 CJCE, 11. 12. 1973, Lorentz, aff. 120/73, Rec. 1471.

209 CJCE, 11. 12. 1973, Lorentz, aff. 120/73, Rec. 1471.

210 CJCE, 16, 6. 1966, Lütticke, aff. 57/65, Rec. 301.

211 CJCE, 4. 4. 1968, Fink-Frucht, aff. 27/67, Rec. 341. Това важно решение установява, че едно задължение за действие по „премахването“ или „изменянето“ на дискриминационни мерки след изтичането на определения срок за постигането на дължимия резултат автоматично се трансформира в задължение за бездействие. Впрочем, с оглед премахването на определени национални разпоредби или практики, редица съюзни норми добиват по-късно нова опростена и ясна редакция на „забрани“, при което дължимото поведение вече не е действие, а „бездействие“ – виж напр. изменения чл. 12 на ДЕИО (по-късно чл. 25 на ДЕО, днес чл. 30 на ДФЕС) относно митата и ред други.

212 CJCE, 21. 6. 1974, Reyners, aff. 2/74, Rec. 631; CJCE, 3. 12. 1974, Van Bingsbergen, aff. 33/74, Rec. 1244.

213 CJCE, 8. 4. 1976, Defrenne, aff. 43/75, Rec. 455.

214 Така виж също CJCE, 27. 10. 1993, Pamela Mary Enderby, aff. C-127/92, Rec. I-5535, и CJCE, 9. 11. 1993, Birds Eye Walls, aff. С-132/92, Rec. І-5579.

215 CJCE, 16. 6. 1966, Lütticke, aff. 57/65, Rec. 301.

216 CJCE, 19. 12. 1968, Salgoil, aff. 13/68, Rec. 661.

217 CJCE, 13. 3. 1979, Hansen/Hauptzollamt Flensburg, aff. 91/78, Rec. 935.

218 CJCE, 3.12.1974, Van Bingsbergen, aff. 33/74, Rec. 1299; CJCE, 12.12.1974. Walrave, aff. 36/74. Rec. 1405.

219 CJCE, 8. 4. 1976, Defrenne, aff. 43/75, Rec. 455.

220 CJCE, 6. 4. 1962, Bosch, aff. 13/61, Rec. 97.

221 CJCE, 12. 12. 1974, BRT, aff. 127/73, Rec. 19.

222 За принципа на недискриминация виж подробно в Атанас Семов, - в Лекции по Право на ЕС, том 3…

223 CJCE, 12. 12. 1974. Walrave, aff. 36/74. Rec. 1405.

224 CJCE, 13. 12. 1969, Walt Wilhelm, aff. 14/68, Rec. 1; CJCE, 20.10.1993, Phil Collins, aff. C-186/87, Rec. І-5154.

225 CJCE, 4. 12. 1974, Van Duyn, aff. 41/74, Rec. 1337; виж също CJCE, 6.6.2000, Angonese, aff. C-218/98, Rec. I-4139.

226 CJCE, 21.6.1974, Reyners, aff. 2/74, Rec. 631; виж също CJCE, 28. 4. 1977, Thieffry, aff. 71/76, Rec. 765; CJCE, 28.6.1977, Hugh, aff. 11/77, Rec. 1199.

227 CJCE, 12. 12. 1974. Walrave, aff. 36/74. Rec. p. 1405; виж също CJCE, 28.4.1977, Thieffry, aff. 71/76, Rec. 765; виж също CJCE, 18. 1. 1979, Van Wesemael, aff. 110/78, Rec. 35.

228 CJCE, 3.12.1974, Van Bingsbergen, aff. 33/74, Rec. 1244.

229 Учредителните договори..., цит. съч., с. 37.

230 CJCE, 30.1.1974, BRT c/ SABAM, aff. 127/73, Rec.-51.

231 CJCE, 8.4.1976, Defrenne, aff. 43/75, Rec. 455.

232 CJCE, 6.4.1962, Bosch, aff. 13/61, Rec. 97; CJCE, 14. 12. 1974, BRT c/ SABAM, aff. 127/73, Rec. 1974; CJCE, 14. 12. 1980, Marty, aff. 31/79, Rec. 2491.

233 Нормите, които уреждат задължения както за частните лица, така и за държавата, може да се разглеждат като норми с „пълен“ директен ефект, както и тези, които установяват задължения само за частните лица.

234 Подобно виждане например у Jоël RIDEAU, Droit institutionnel de l’Union et des Communautés européennes, L.G.D.J., 2006, 6e éd., р. 822.

235 Обръщам внимание, че по този въпрос съм променил в последните 10 години виждането си за правилната терминология – и днес приемам, че за „пълен” директен ефект трябва да говорим именно когато една съюзна правна норма директно възлага задължения на частни лица (т. е. в най-голяма степен засяга тяхната правна сфера”). Отделен – и по-скоро структурен – е въпросът за съюзната норма, която едновременно възлага задължения не само на частни лица, но и на държавата – типичен (макар далеч не единствен) пример е разпоредбата на чл. 45 ДФЕС относно свободното движение на работниците – в този случай намирам за уместно да се говори за „комплексен” директен ефект! Това си виждане развивам по-подробно в …………. Принцпи………..

236 Philippe MANIN, Les communautés européennes, l’Union européenne, Pedone, Paris, 1999, p. 292.

237 JOСЕ, № С 152 от 13. 6. 1967 г.

238 JOСЕ, № С 152 от 13. 6. 1967 г.

239 JOСЕ, № L 2 от 2. 1. 1971 г.

240 JOСЕ, № L 359 от 31. 12. 1977 г.

241 За проф. Жаке това са актове, за които „най-общо приемаме, че са част от първичното право и не подлежат на контрол от страна на СЕО“ – Жан-Пол ЖАКЕ, Институционно право на ЕС, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2007, с. 411.

242 JOСЕ, № L 94 от 28. 4. 1970 г.

243 JOСЕ, № L 185 от 15. 7. 1988 г.

244 JOСЕ, № L 278 от 8. 10. 1976 г.

245 JOСЕ, № L 229 от 8. 10. 1991 г.

246 Подписан на 22. 1. 1972 г., в сила от 1. 1. 1973 – JOСЕ, № L 73, 1972 г.

247 Подписан на 28. 5. 1979 г., в сила от 1. 1. 1981 – JOСЕ, № L 291, 1979 г.

248 Подписан на 12.6.1985 г., в сила от 1.1.1986 – JOСЕ, № L 302, 1985 г.

249 Подписан на 24.6.1994 г., в сила от 1.1.1995 – JOСЕ, № L 1, 1995 г.

250 Подписан на 16.4.2003, влязъл в сила на 1.5.2004, обнародван в ОВЕС L 236 от 23.9.2003.

251 Подписан на 25.4.2005, влязъл в сила на 1.1.2007, обнародван в ОВЕС L 157 от 21.6.2005.

252 JOCE, № L 169 от 29.6.1987 г.

253 Относно закрепването на механизма на Европейското политическо сътрудничество и др.

254 Според Ирландския върховен съд разпоредбите относно европейското политическо сътрудничество влизат в противоречие с конституционните постановки за неутралитета на Ирландия, което налага ратификацията да бъде предшествана от конституционна ревизия.

255 JOCE, № C 191 от 29. 7. 1992 г., на български език виж Учредителните договори..., цит. съч., с. 133.

256 JOCE, № C 191 от 29. 7. 1992 г.

257 Основният проблем е свързан със зачитането на основните права, гарантирани от Германския основен закон – виж подробно в ……… ГрЕС том 1

258 ЕС става юридическо лице едва 16 години по-късно – с влизането в сила на ДЛ на 1 декември 2009 г.

259 Текстът на ДЕИО (вече ДЕО) с измененията от ДМ е публикуван в JOСЕ, № C 224, 1992 г.
Разбира се, това изобщо не означава, че „трите общности се сливат в една“, още по-малко, че „трите общности се сливат в Съюз“, както, уви, и до днес пишат някои наши безпросветни автори…

260 Учредителните договори..., цит. съч., с. 11.

261 Към тях Договорът от Амстердам добави нов Дял VІІ относно засиленото сътрудничество между държавите-членки.

Концепцията за „трите стълба” бе изоставена едва с влизането в сила на ДЛ, който обяви ЕС за юридическо лице, а материята на стария „трети стълб” стана област на поделена компетентност (виж подробно нататък).

262 Подробно виж: Атанас СЕМОВ, Гражданството на ЕС, сп. „Право без граници“, 2007.

263 Предпоставки – държавата-кандидат да е европейска страна и да зачита принципите по чл. 6, условия – да отговаря на критериите за членство, определени от ЕСв в Копенхаген – юни 1993 г., и Мадрид – декември 1995 г.

264 Това пораждаше и конфузии – някои новоучредени и не непременно много грамотни политици от началото на българския „преход” например не бяха разбрали, че разпоредбата на ДЕС относно процедурата за присъединяване на нови държави е „член О” и с патос говореха за „член 0” (нула)…

265 JOСЕ, № C 340 от 10. 11. 1997 г.

266 JOСЕ, № C 80 от 10. 3. 2001 г.

267 За България например предвидените точно определени гласове в Съвета на министрите и места в Европейския парламент беше първото ясно ангажиращо потвърждение на волята на ЕС да я приеме!...

268 За съдебната система на ЕС виж подробно в „Съдът на ЕС”…

269 Някои автори проследяват 17 вида актове...

270 Ружа Иванова определя точно: „докато първичното право има конвенционален характер, вторичното е израз на институционализираната нормотворческа компетентност на Общностите“ –

Изтегляне 5.46 Mb.

Сподели с приятели: