CJCE, 21. 1. 2003, Commission c/ Parlement, aff. C-378/00, Rec. I-937. 580 Philippe MANIN

580 Philippe MANIN, Les Communautés européennes. L’Union européenne, Pedone, 5 édition, 1999, р. 297.

581 CJCE, 7. 4. 1992, SAS, aff. C-358/90, Rec. I-2457.

582 Жан-Пол ЖАКЕ, Институционно право на ЕС, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2007, с. 443.

583 CJCE, 8. 2. 1968, Mandelli c/ Commission, aff. 3/67, Rec.1968, p. 35. Тази формула е постоянна практика: CJCE, 2. 4. 1998, Sytraval, aff. C-367/95, p. I-1719, вкл. и за ПИС: TPI, 27. 9. 2005, Common Market Fertilizers c/ Commission, aff. T-143/03 et T-135/03, p. II-000, spec. point 156.

584 Постоянна практика: CJCE, 7. 7. 1981, Rewe, aff. 158/80, p. 1805; CJCE, 15. 6. 1994, Commission c/ BASF, aff. C-137/92, p. I-2555, и ред други.

585 CJCE, 29. 2. 1996, Belgique c/ Commission, aff. C-56/93, p. I-723.

586 CJCE, 9. 7. 1969, Italie c/ Commission, aff. 1/69, p. 277.

587 Denis SIMON, Le système juridique communautaire, Presses universitaires de France, 3е éd., Paris, 2001, р. 314.

588 CJCE, 30. 9. 1982, Amylum c/ Conseil, aff. 108/81, p. 3107.

589 Жан-Пол ЖАКЕ, Институционно право на ЕС, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2007, с. 444.

590 CJCE, 7. 4. 1992, Compania Italiana alcool, aff. C-358/90, p. 2457.

591 TPI, 18. 9. 1996, Assia Motor France et a. c/ Commission, aff. T-387/94, Rec. II-961.

592 CJCE, 4. 2. 1997, Belgique et Allemagne c/ Commission, aff. jointes C-9, С-23 et C-156/95, p. I-645.

593 CJCE, 13. 7. 1978, Milac Hauptzollamt Freiburg, aff. 8/78, p. 1721.

594 CJCE, 12. 7. 1979, Italie c/ Conseil, aff. 166/78, p. 2575.

595 CJCE, 18. 3. 1980, Valsabbia c/ Commission, aff. 154/78, p. 907; CJCE, 7. 7. 1981, Rewe, aff. 158/80, p. 1805.

596 Напр. CJCE, 7. 2. 1990, Gemeente Amsterdam et VIA c/ Commission, aff. C-213/87, p. I-221.

597 TPI, 27. 11. 1997, Tremblay et a. c/ Commission, aff. T-224/95, p. II-2215.

598 CJCE, 13. 7. 1988, France c/ Commission, aff. 102/87, p. 4067.

599 CJCE, 14. 2. 1990, Delacre et a. c/ Commission, aff. C-350/88, p. 395.

600 CJCE, 14. 1. 1981, Allemagne c/ Commission, aff. 819/79, p. 21.

601 CJCE, 26. 11. 1981, Michel c/ Parlement, aff. 195/80, p. 2861.

602 TPI, 14. 7. 1995, Koyo Seiko c/ Conseil, aff. T-166/94, p. II-2129.

603 CJCE, 15. 10. 1987, UNECTEF c/ Heylens, aff. 222/86, Rec. 4097.

604 CJCE, 17. 6. 1997, Sodemare et a. c/ Région Lombardie, aff. C-70/95, p. I-3395.

605 TPI, 12. 12. 1996, Rendo, aff. T-16/91, p. II-1827.

606 CJCE, 15. 6. 1994, Commission c/ BASF, aff. C-137/92, p. I-2555, spec. point 75.

607 CJCE, 6. 4. 2000, Commission c/ ICI, aff. C-286/95, p. I-2341.

608 Актовете по ІІ и ІІІ стълб на ЕС по правило също подлежаха на публикуване в ОВЕС – Решение № 96 – JOCE, 19. 9. 1996, No C 274/96, p. 1 и Декларация № 9 на Междуправителствената конференция от 1996 г. относно публикуването на актовете по Третия стълб, посочени в тогавашния чл. 34, § 2 на ДЕС, както и чл. 15 на Вътрешния правилник на Съвета.

609 CJCE, 25. 1. 1979, Racke, aff. 98/78, p. 69.

610 CJCE, 25. 1. 1979, Racke, aff. 98/78, p. 69.

611 Резолюция от 26 ноември 1974 г. – JOCE, 28. 1. 1975, No C 20, p. 1.

612 Claude BLUMANN, Louis DUBOUIS, Droit institutionnel de l’Union européenne, Litec – Lexis Nexis, éditons du Juris-Classeur, Paris, 2004, p. 334.

613 CJCE, 17. 12. 1964, Boursin c/ Haute Autorité, aff. 102/63, p. 1347.

614 CJCE, 15. 6. 1994, Commission c/ BASF, aff. C-137/92, p. I-2555, spec. point 48 et s.

615 Жан-Пол ЖАКЕ, Институционно право на ЕС, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2007, с. 445.

616 В официалния български превод се използва зловещия паразит „нотифицират”…

617 CJCE, 14. 5. 1975, CNTA, aff. 74/74, p. 533; CJCE, 8. 6. 1977, Merkur c/ Commission, aff. 97/76, p. 1063. Виж също TPI, 2.1.1997, Opel Austria c/ Conseil, aff. T-115/94, p. II-39.

618 CJCE, 8. 7. 1999, Hoechst, aff. C-227/92, p. I-4443.

619 CJCE, 14. 3. 1973, Westzucker, aff. 57/72, p. 321.

620 CJCE, 1. 4. 1993, Interlacta, aff. jointes C-261 et 261/91, Rec. 321.

621 CJCE, 25. 1. 1979, Racke, aff. 98/78, p. 69.

622 CJCE, Ord. 1. 2. 1984, Ilford c/ Commission, aff. 1/84, p. 423.

623 CJCE, 13. 11. 1990, Fedesa, aff. C-331/88, p. I-4023.

624 СJCE, 13.11.1990, The Queen c/ Ministry of Agriculture, aff. 331/88, Rec. 4023.

625 CJCE, 12. 11. 1981, SRL Meridionale Industria Salumi et a., aff. jointes 212-217/80, p. 2735.

626 CJCE, 6. 11. 1997, Conserchimica, aff. C-291/96, p. I-6177.

627 CJCE, 30. 6. 1988, Commission c/ Gréce, aff. 226/87, p. 3611.

628 Остават запазени обаче две „резервни” възможности – обезсилване на акта (или отделна норма) чрез възражение за незаконосъобразност (предоставено обаче само на лицата, които не са имали право на иск за отмяна или са го упражнили неуспешно) или чрез преюдициално запитване за валидност (също неограниено във времето и по отношение на лицата – виж подробно в Съдът на ЕС – стр.

629 CJCE, 17. 12. 1964, Boursin c/ Haute Autorité, aff. 102/63, p. 1347.

630 CJCE, 26. 2. 1987, Consorzio Cooperative d’Abruzzo c/ Commission, aff. 15/85, Rec. 1005; CJCE, 17. 4. 1997, Henri De Compte, aff. C-90/95, Rec. I-1999.

631 CJCE, 3. 8. 1982, Alpha Steel, aff. 14/81, Rec. 749; CJCE, 20. 6. 1991, Cargil, aff. 248/89, Rec. I-2978 et aff. 365/89, Rec. I-3045.

632 Жан-Пол ЖАКЕ, Институционно право на ЕС, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2007, с. 446.

633 CJCE, 22. 3. 1961, SNUPAT, aff. jointes 42 et 49/59, Rec. 101; CJCE, 13. 7. 1965, Lemerz-Werke, aff. jointes 3/63, Rec. 835.

634 CJCE, 9. 3. 1978, Herpels c/ Commission, aff. 54/77, p. 585.

635 Още през 1957 г.! CJCE, 12. 7. 1957, Algera, aff. jointes 7/56 et 3-7/57, Rec. 81.

636 CJCE, 20. 5. 1987, Dandolo, aff. C-214/85, Rec. 2163.

637 CJCE, 2. 10. 1997, Parlement européen c/ Conseil, aff. C-259/95, Rec. I-5303.

638 CJCE, 27. 2. 1992, PVC, aff. jointes T-79 et a./89, Rec. II-315.

639 TPI, 27. 2. 1992, BASF et a. c/ Commission, aff. jointes T-79/77 et a., p. II-315.

640 JOCE, 28. 3. 2002, No C 77, p. 1.

641 Жан-Пол ЖАКЕ, Институционно право на ЕС, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2007, с. 447.

642 Чл. 1 ДЕС, Учредителните договори…, цит. съч., с. 136.

643 И тук не се наемам да твърдя, че българският превод не е добър, защото този път проблемът не е в превода... Повече за сложната политическа философия на измененията, внесени с ДЛ, виж в Атанас СЕМОВ, Плахите реформи на уморена Европа – в: Атанас СЕМОВ, Христо ХРИСТЕВ (съст.), Договорът от Лисабон. Консолидирани текстове и коментари, СУ „Св. Кл. Охридски” и ИЕП, С., 2009, стр. 111, спец. т. 3 „Системата на актовете на институциите – без „закони” или „беззаконие”…, стр. 150.

644 Изследвана у нас изчерпателно само в Николай ДОМАНОВ, ………..

645 Христо Христев ………..

646 Sean VAN RAEPENBUSCH, Droit institutionnel de l’Union européenne, Larcier, 2005, р. 376.

647 От една страна, тя посочва за актовете по ІІ и ІІІ стълб на ЕС, че „отнасянето им към производното право, създавано в рамките на първия стълб, би било неточно, да не кажем погрешно“, но в същото време ги разглежда редом с актовете по чл. 249 ДЕО под общ надслов „вторично право“, което използва като синоним на „производно“. След това разглежда „източници на общностното право в широк смисъл“, за които също посочва, че „не могат да бъдат отнесени към производното право srticto sensu“, и проследява договорите, сключени от Общността, и договорите, сключени от държавите-членки (които по-горе определя като „външни източници“), и неписаните източници, без да споменава нетипичните актове... – Ружа ИВАНОВА, Източници и основни принципи на Общностното право – в: Ружа ИВАНОВА (ред.), Основи на европейската интеграция, ЦЕИ, С. 1998, с. 81.

648 Като дели източниците на Общностното право на „писани и неписани“, приема, че „писаните“ включват „първичните, производните, външни източници – договорите на Общностите с трети държави или с международни организации, и допълнително право – договори, подписвани между държавите, членуващи в ЕО/ЕС, с които се уреждат специфични материи и които имат широко приложение в стълбовете на междудържавно сътрудничество, особено в ІІІ стълб”. Нетипичните актове също не се споменават. – Юлия ЗАХАРИЕВА, Общностно право – в: Юлия ЗАХАРИЕВА, Ингрид ШИКОВА, Красимир НИКОЛОВ, Европейският съюз – история, институции, политики, ИПАЕИ, С. 2004, с. 50-52.

649 Denys SIMON, Le système juridique communautaire, PUF, 3e édition, Paris, 2001, p. 334.

650 „Съдът не би могъл да се ограничи до официалното наименование на акта, а трябва да вземе предвид неговите предмет и съдържание…“ (подчертаването мое – А. С.) – CJCE, 14. 12. 1962, Confédération nationale des producteurs des fruits et légumes, aff. jointes 16 et 17/62, Rec. 901; на бълг. език виж 55 най-важни решения…, цит. съч., с. 213. Виж също CJCE, 24. 2. 1987, Deutz et Geldermann c/ Conseil, aff. 26/86, Rec. 941.

651 Jоël RIDEAU, Droit institutionnel de l’Union et des Communautés européennes, L.G.D.J., 2006, 6e éd., p. 127.

652 Jоël RIDEAU, Droit institutionnel de l’Union et des Communautés européennes, L.G.D.J., 2006, 6e éd., p. 127.

653 Обратно на строгия прочит на разпоредбата на чл. 249 ДЕО „изброяването по чл. 249 не е изчерпателно“ – Жан-Пол ЖАКЕ, Институционно право на ЕС, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2007, с. 437.

654 Jean-Marс FAVRET, Droit et pratique de l’UE, Gualino éditeur, 4e édition, 2003, р. 343.

655 Jоël RIDEAU, Droit institutionnel de l’Union et des Communautés européennes, L.G.D.J., 1999, 3-о изд., с. 159 и сл.

656 Не приемам употребата на израза „атипични“, който сякаш внушава някаква аномалия. Не съм напълно убеден и в точността на понятието „нетипични“. Истински точното понятие е „актове извън изброяването („номенклатурата“, израз, който също не ми допада…) по чл. 288 на ДФЕС , но то пък е твърде тромаво.

657 Жан-Пол ЖАКЕ, Институционно право на ЕС, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2007, с. 432 и 437-438. Той дори отбелязва, че подобна практика „внася несигурност в общностната правна система“.

658 Какво е точното съответствие на български език например на „délibération“, „discipline“, „procès-verbal“ и ред други?...

659 Преди ДЛ проф. Жаке обобщаваше: „Тези решения, за които нерядко се използва немският термин beschluss, нямат нищо общо с решенията по чл. 249. Става дума за общи актове без адресат. Може да става дума за решения, предвидени в УД (решения относно собствените приходи, …решения относно начина на упражняване на предоставените на ЕК изпълнителни компетенции…). В тези случаи самият договор определя техните правни последици. Може също да става дума за решения с вътрешно действие (създаване на комитети). – Жан-Пол ЖАКЕ, Институционно право на ЕС, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2007, с. 438.

660 „СМ редовно приема резолюции или заключения. Заключенията са завършек на дебати в рамките на една негова сесия. Те могат да съдържат чисто политически декларации, но и решения (beschluss). …Резолюциите на Съвета съдържат най-често програма за бъдещи действия в определена област. Поради това те не следва да имат правно действие, НО (подчертаването мое – А. С.) биха могли да приканват ЕК да внесе предложение или сама да предприеме действия.“ – Жан-Пол ЖАКЕ, Институционно право на ЕС, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2007, с. 449-440.

661 Може да става дума както за предвидените в УД доклади на основни органи или структури – Омбудсман, ЕЦБ, дори на председателството, така и за доклади на ЕК например.

662 Проф. Жаке например посочва „белите и зелените книги“ сред… „съобщенията на ЕК“ – Жан-Пол ЖАКЕ, Институционно право на ЕС, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2007, с. 440.

663 Например вътрешните устройствени регламенти на институциите смятам за по-правилно да превеждаме (наричаме) устройствени правилници.

664 Разбира се, това не трябва да се бърка с директния ефект – последният се проявява само пред национален съд (орган) и само в отношенията между едно частно лице и държавен орган (вертикален директен ефект) или друго частно лице (хоризонтален директен ефект).

665 CJCE, 20. 10. 1981, Commission c/ Belgique, aff. 137/80, Rec. 2393.

666 За проф. Жаке „…съобщенията нямат правно действие. Те обаче могат да породят определени правни очаквания на частните лица (в контекста на доверието в законодателството). …Когато ЕК се стреми да придаде на свое съобщение правен характер, СЕО преценява дали тя е компетентна да прави това и в определени случаи отменя акта“ (Жан-Пол ЖАКЕ, Институционно право на ЕС, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2007, с. 441) – ерго в други случаи, като не отменя акта, приема неговата годност да породи правни последици!

Честото позоваване в този раздел на проф. Жаке е неизбежно – от една страна, той е несъмнено най-добрият практик в доктрината (повечето автори просто избягват да се спират на отделните актове или да навлизат в проблематиката), а, от друга страна, именно при него така очевидно проличава липсата на единство и завършеност на доктрината…

667 По чл. 85 относно разследването на случаите на нарушаване на принципите на свободна конкуренция по отношение споразуменията между предприятия по чл. 81, а по чл. 86 – относно публичните предприятия (виж Учредителните договори…, цит. съч., с. 38-39).

668 Относно данъчното облагане в материята на защита на конкуренцията (виж Учредителните договори…, цит. съч., с. 41).

669 Жан-Пол ЖАКЕ, Институционно право на ЕС, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2007, с. 438.

670 Sean VAN RAEPENBUSCH, Droit institutionnel de l’Union européenne, Larcier, 2005, р. 377.

671 Първи специален доклад относно политиката на конкуренцията – април 1972 г.

672 COM 92/84 final – 18. 3. 1992.

673 COM 91/452 final – 7. 11. 1991.

674 4. 11. 1992.

675 COM 92/46.

676 Не съм склонен да приема, че тези източници трябва да се разглеждат като договорни по характер и поради това да се причисляват към конвенционалните източници, както подхожда напр. проф. Дени Симон – Denys SIMON, Le système juridique communautaire, PUF, 3e édition, Paris, 2001, p. 338.

677 Подробно виж Jean-Claude GAUTRON, Les accords interinstitutionnels dans l’ordre juridique communautaire – dans: P. AVRIL, M. Verpeaux (dir.), Les rиgles et les principes non écrits en droit public, Editions Panthéon-Assas, Paris, 2000, p. 15; Jean-Paul JacquÉ, La pratique des institutions communautaires et le développement de la structure institutionnelle communautaire – dans: R. BIEBER, G. Ress (Dir.), Die Dynamik der Europäischen Gemeinschaftsrechts, 1987, p. 377.

678 Jоël RIDEAU, Droit institutionnel de l’Union et des Communautés européennes, L.G.D.J., 2006, 5e éd., p. 183.

679 CJCE, 19. 3. 1996, Commission c/ Conseil, aff. C-25/94, Rec. I-1469.

680 Жан-Пол ЖАКЕ, Институционно право на ЕС, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2007, с. 438-439.

681 Пак там, с. 439.

682 Учредителните договори…, цит. съч., с. 91.

683 Учредителните договори…, цит. съч., с. 225.

684 Учредителните договори…, цит. съч., с. 226.

685 Пак там, с. 248.

686 „ЕП, СМ и ЕК провеждат взаимно консултиране и организират по общо съгласие механизмите за сътрудничество помежду си. За тази цел… те могат да сключват междуинституционни споразумения, които могат да имат обвързващ характер (подчертаването мое, А. С.). Пример: междуинституционното споразумение от 29 юни 1988 г. за бюджетната дисциплина и подобряване на бюджетната процедура – JOCE, 15. 7. 1988, № L 185/33.

687 Член 295: „Европейският парламент, Съветът и Комисията се консултират взаимно и организират по общо съгласие реда и условията за сътрудничество помежду си. За тази цел, при зачитане на Договорите, те могат да сключват междуинституционални споразумения, които могат да имат обвързващ характер.”

Използвам повода категорично да настоя, че на български език прилагателното, производно от „институция” е „институционен”, а не „институционален”, което е нелепо подражаване на английския текст… Поради това говорим за „институционно право на ЕС”, „институционна система на ЕС” и „междуинституционни споразумения” – въпреки некачествения български език, използван в официалния превод…

688 Подробно за причините за неуспеха на Конституцията за Европа и нововъведенията на ДЛ виж в Атанас СЕМОВ, Плахите реформи на уморена Европа – в: Атанас СЕМОВ, Христо ХРИСТЕВ (съст.), Договорът от Лисабон. Консолидирани текстове и коментари, УИ „Св. Кл. Охридски”, С., 2012, стр. 111.

689 Jоël RIDEAU, Droit institutionnel de l’Union et des Communautés européennes, L.G.D.J., 2006, 5e éd., p. 181.

690 Жан-Пол ЖАКЕ, Институционно право на ЕС, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2007, с. 439.

691 CJCE, 11. 5. 1983, Kloeckner-Werke AG c/ Commission, aff. 244/81, Rec. 1451.

692 CJCE, 27. 9. 1988, Gréce c/ Consel, aff. 204/86, Rec. 5359.

693 CJCE, 12. 5. 1998, Rouaume-Uni c/ Commission, aff. C-106/96, Rec. 2729.

694 TPI, 19. 10. 1995, Carvel et Guardian Newspapers, aff. T-194/94, Rec. I-2765. По отношение на същия кодекс обаче по-различно е виждането на СЕО – CJCE, 30. 4. 1996, Pays-Bas c/ Conseil, aff. C-58/94, Rec. I-2169.

695 Подробно виж в ГрЕС, Том 1

696 Bull. CE 10/93, p. 1.6.2. et 2.2.1.

697 Bull. CE 10/93, p. 1.6.5. et 2.2.3.

698 JOCE, 22. 11. 1993, No C 315.

699 JOCE, 8. 11. 1995, No C 293.

700 Bull. CE 12/94, р. 172.

701 JOCE, 22. 9. 1997, No C 286.

702 JOCE, 17. 3. 1999, No C 73.

703

Изтегляне 5.46 Mb.

Сподели с приятели: