Лекции по право на ес том V правна система на европейския съюз източници на Правото на ес и принципи на прилагането му 2016

271 CJCE, 20. 12. 1970, Köster, 25/70, Rec. 1970, р. 1161.

272 CJCE, 9. 3. 1978, Simental, 106/77, Rec. 1978, р. 629.

273 Чл. 288, ал. 2 на ДФЕС: „За осъществяването на своите задачи и при условията, предвидени в този договор, Европейският парламент съвместно със Съвета, Съветът и Комисията прие­мат регламенти, директиви, вземат решения, дават препоръки или становища“ – Учредителните договори…, цит. съч., с. 105.

274 СЕС определя УД като основата, рамката и ограничението на нормативната власт на институциите – CJCE, 5. 10. 1978, Viola, aff. 26/78, Rec. 1771, spec. p. 7.

275 Жан-Клод ГОТРОН, Европейско право, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2006, с. 253.

276 Жан-Пол ЖАКЕ, Институционно право на ЕС, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2007, с. 432.

277 Ружа ИВАНОВА, Правна система и съдебна защита в Европейския съюз – в: Пенка КАРАИВАНОВА (съст.), Основното за Европейския съюз, УИ, Университет на Лимерик и ЦЕИ, С. 1998, с. 44.

278 Жасмин ПОПОВА, Право на Европейския съюз, Институт по публична администрация и европейска интеграция, С. 2005, с. 79.

279 Jean-Victor LOUIS, Thierry RONSE, L’ordre juridique de l’Union européenne, L.G.D.G et a., Paris, 2005, p. 193.

280 Sean VAN RAEPENBUSCH, Droit institutionnel de l’Union européenne, Larcier, 2005, р. 367.

281 Приемам, че съгласно принципа на директен ефект всички действащи общностни източници имат „възможност“ да пораждат права и задължения за частните лица – и само от съдържанието на техните норми зависи тяхната „годност“ да проявят директен ефект – т. е. дали те са „обективно годни“ да засягат правната сфера на частните лица.

282 Това е текстът в официалната версия на ДФЕС на български език. Според мен добрия преводна тази разпоредба трябва да звучи така: „Регламентът има общо действие. Той е обвързващ в своята цялост и директно приложим във всички държави-членки“.

283 Denys SIMON, Le système juridique communautaire, PUF, Paris, 1998, p. 218.

284 Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8e éd., р. 142.

285 CJCE, 21. 6. 1958, Wirtschaftsvereinigung Eisen- und Stahlindustrie, 13/57, Rec.1958, р. 261.

286 CJCE, 20. 3. 1959, Firme I. Nold, 18/57, Rec.1959, р. 89.

287 Ружа ИВАНОВА, Правна система и съдебна защита в Европейския съюз – в: Пенка КАРАИВАНОВА (съст.), Основното за Европейския съюз, УИ, Университет на Лимерик и ЦЕИ, С. 1998, с. 45.

288 Особено мнение за правната природа и действието на регламента, вкл. относно признаването му за „нормативен акт“, виж у Иван РУСЧЕВ, Нормативните актове – източник на частното право, Албатрос, С. 2008, с. 56-61.

Признавайки заслугата на първия български опит за задълбочено очертаване на ролята на регламента като източник на правото в България, не мога да се съглася напълно с направените от проф. Русчев заключения, като например: „…надценена е сякаш „особената природа“ на „прекия ефект“ на регламента… – той не е по-различен от ефекта на всеки признат нормативен източник на право, поне в нашата правна система“ (тъй като разликата е фундаментална!), или че „именно това колизионно правило (за България – чл. 15, ал. 2 на ЗНА) придава смисъл на прекия ефект на регламента“ (тъй като, от една, страна приматът на регламента изобщо не зависи от това има или не национално „колизионно правило“, а произтича от природата на Съюзното право и от нормата на чл. 288 на ДФЕС, а, от друга страна, „прекият ефект“ или, както е правилно да се нарича, непосредствената приложимост на съюзните актове, вкл. на регламента, има свое съществено значение напълно извън въпроса за примата…). И най-сетне: „…на регламента не може да се признае качеството на нормативен акт“. Склонен съм да приема, че у нас все още е силен страхът – познат за не една новоприсъединила се държава – да се излезе от традиционните рамки на понятията по вътрешното право и най-вече да се признае както че интеграционното право изобщо не е международно, така и че то не става част от вътрешното право на ДЧ, а действа на територията им като самостоятелен правопорядък.

Проф. Росен Ташев основателно говори за „огромната историческа, културна и теоретична „натовареност“ на основните правни понятия“ (Росен ТАШЕВ, Обща теория на правото, Сиби, С. 2005, с. 11). В този смисъл позоваването (предоверяването…) на проф. Русчев и на други авторитетни автори на български закони (ЗНА и др.) е разбираемо, но категорично изискващо възражение – навярно именно поради споменатата инерция и предпазливост българският законодател е направил „модерна“ редакция на Закона за нормативните актове, която – дръзвам да го кажа еднозначно – е образцов пример за неразбиране както на особената природа на съюзния правопорядък, така и за непознаване на особеностите на неговите източници. Впрочем същия крещящ пример за неграмотност намираме и в „модерната“ нова Глава 59 на новия Граждански процесуален кодекс – чл. 628-633 относно преюдициалното запитване, извършващи недопустимо дублиране („въвеждане“?!...) във вътрешен акт на действаща норма на първичното европейско право (Устава на СЕС)!...

В заключение, можем да се задоволим с ясната и категорична позиция на проф. Готрон – дългогодишен председател на Европейската асоциация за изследване на Европейските общности (ЕКСА): „Регламентът има общо действие, което означава, че визира общи или абстрактни категории лица: това е един нормативен акт по дефиниция“ – Жан-Клод ГОТРОН, Европейско право, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2006, с. 253.

289 CJCE, 14. 12. 1962, Fédération nationale de la boucherie, aff. jointes 19-22/62, Rec. 943.

290 CJCE, 5. 5. 1977, Koninlijke Scholten Honig c/ Conseil et Commission, aff. 106/76, Rec. 797.

291 СЕС формулира тези свои заключения по отношение на „рамковото решение по
ДФЕСВС, но неговата концепция без ограничения следва да се пренесе и спрямо регламентите по ДФЕС и ДФЕСАЕ: CJCE, 21. 6. 1958, Wirtschaftsvereinigung Eisen– und Stahlindustrie, aff. 13/57, Rec. 261.

292 CJCE, 20. 3. 1959, Firme I. Nold, aff. 18/57, Rec. 89 – на бълг. език виж 55 най-важни решения..., цит. съч., с. 190.

293 CJCE, 7. 2. 1973, Commission c/Italie, aff. 39/72, Rec. 101.

294 CJCE, 30. 11. 1972, Granaria, aff. 18/72, Rec. 1172.

295 CJCE, 7. 2. 1973, Commission c/ Italie, aff. 39/72, Rec. 101.

296 CJCE, 7. 2. 1973, Commission c/ Italie, aff. 39/72, Rec. 101. За нарушенията на ДЧ в това отношение виж подробно в …. Съдът на ЕС…

297 CJCE, 11. 2. 1971, Norddeusches Vieah– und Freischkontor, aff. 39/70, Rec. 49.

298 CJCE, 7. 2. 1979, Commission c/ Royaume-Uni, aff. 128/78, Rec. 419. Това задължение произтича пряко от принципа на примат на Съюзното право – виж подробно нататък в книга „Принципи…”…………

299 CJCE, 18. 2. 1970, Bollmann, aff. 40/69, Rec. 69; CJCE, 27. 5. 1993, Peter, aff. C-290/91, Rec. I-2981.

300 CJCE, 2. 2. 1977, Amsterdam Bulb, aff. 50/76, Rec. 137. Особено красноречива е формулата на италианския Конституционен съд от 1973 г.: „…от логиката на общностната система произтича, че регламентите…, като източник на права и задължения както за държавите-членки, така и за техните граждани, разглеждани в качеството им на субекти на Общността, не трябва да бъдат предмет на държавни мерки, целящи тяхното възпроизвеждане, допълване или изпълнение, които биха могли да ги изменят или да обусловят по някакъв начин влизането им в сила, още по-малко да ги заместят, отменят или изменят, дори и частично“ – цит. по Denys SIMON, Le système juridique communautaire, PUF, Paris, 1998, p. 221.

301 CJCE, 8. 2. 1973, Commission c/ Italie, aff. 30/72, Rec. 161.

302 Но включително и наказателноправни мерки за гарантиране на ефективното изпълнение на регламента – виж CJCE, 7. 12. 1995, Commission c/ France, aff. C-52/95, Rec. I-4443.

303 CJCE, 17. 5. 1972, Leonessio, aff. 93/71, Rec. 287.

304 CJCE, 17. 12. 1970, Otto Scheer, aff. 30/70, Rec. 1197 – на бълг. език виж 55 най-важни решения..., цит. съч. с. 21.

305 Пак там.

306 CJCE, 11. 2. 2001, Monte Arcosu, aff. C-403/98, Rec. I-103.

307 CJCE, 28. 3. 1985, Commission c/ Italie, aff. 274/83, Rec. 1077.

308 CJCE, 4. 11. 1993, Antonio Lante c/ Regione Veneto, aff. C-190/91, Rec. I-67.

309 Двусмислието, което произтича от думите „директно приложим“, които позволяват на едни автори да ги разчитат в смисъл на уреждащи непосредствената приложимост на регламента, а на други (към които се присъединявам) – като уреждащи директния ефект, не е основание в превода на договорния текст да бъдат използвани други думи. Като изследовател приемам, че термини като „директно приложим“ или „директна приложимост“ не трябва да се използват, защото са неясни. Но като преводач не мога да си позволя да подменя съдържанието на договора – поради което в моя превод на Учредителните договори съм запазил автентичната редакция. Именно тя обаче изисква и разяснения…

Формулата „директно приложим“ поражда дългогодишни недоразумения – както в нашата, така и в европейската литература. Тъкмо поради това моето разбиране е, че на български език трябва ясно да се разграничават и последователно да се употребяват формулите „НЕПОСРЕДСТВЕНА приложимост“ и „ДИРЕКТЕН ефект“. Това означава, от една страна, да не се използват изрази като „директна приложимост“ и „непосредствено действие“, както и да се избягват изразите „пряка приложимост“ и „пряко действие“. „Непосредствената приложимост“ трябва да се свързва единствено с възможността даден акт да се разглежда като действащо (позитивно) право в държавите-членки, отделно и независимо от въпроса за неговото действие и фактическо прилагане. Тя следва да се свързва единствено с източниците на Правото на ЕО и ЕС и никога със съдържащите се в тях норми.

Обратно, „директният ефект“ следва да се употребява във връзка с прилагането на „действащото“ Общностно право в държавите-членки и като последица от факта, че съответните норми са „действащо право“ именно по силата на тяхната „непосредствена приложимост“. Поради това и за „директен ефект“ следва да се говори само и единствено по повод общностни норми, не и по повод общностни актове (източници).

310 Във френската версия е „…a une portée générale”, което на български език трябва да се преведе „има общо действие”; макар в английската версия да е „…shall have general application”.

311 Claude BLUMANN, Louis DUBOUIS, Droit institutionnel de l’Union européenne, Litec, Paris, 2004, p. 339, така и Jean-Marc FAVRET, Droit et pratique de l’Union européenne, Guialino éditeur, 4e édition, Paris, 2003, p. 332 и др.

312 CJCE, 10. 10. 1973, Fratelli Variola Spa,, aff. 34/73, Rec. 981.

313 CJCE, 7. 2. 1973, Commission c/Italie, aff. 39/72, Rec. 101.

314 CJCE, 14. 12. 1971, Politi, aff. 43/71, Rec. 1039. Постоянна практика: CJCE, 10. 10. 1973, Fratelli Variola Spa, aff. 34/73, Rec. 990, и др.

315 Така CJCE, 10. 10. 1973, Fratelli Variola Spa, aff. 34/73, Rec. 980, и CJCE, 14. 10. 1971, Politi, aff. 43/71, Rec. 1039.

316 CJCE, 12. 12. 1974, Walrave, aff. 36/74. Rec. 1405.

317 CJCE, 17. 5. 1972, Leonessio, aff. 93/71, Rec. 287.

318 CJCE, 17. 9. 2002, Muňos et Superior Fruitcola, aff. C-253/00, Rec. І-7289.

319 CJCE, 27. 9. 1979, Eridania, aff. 230/78. Rec. 2749.

320 Напр. задължителните реквизити на нормативните актове – посочване на основанието и процедурата и мотивите – виж чл. 253 ДФЕС...

321 CJCE, 27. 9. 1979, Eridania, aff. 230/78, Rec. 2749.

322 CJCE, 24. 6. 2004, Handlbauer, aff. C-278/02, Rec. I-6171.

323 CJCE, 11. 2. 2001, Monte Arcosu, aff. C-403/98, Rec. I-103.

324 CJCE, 27. 9. 1979, Eridania, aff. 230/78, Rec. 2749.

325 CJCE, 14. 12. 1971, Politi, aff. 43/71, Rec. 1039.

326 CJCE, 17. 5. 1972, Leonessio, aff. 93/71, Rec. 287.

327 CJCE, 17. 5. 1972, Leonessio, aff. 93/71, Rec. 287.

328 CJCE, 14. 12. 1971, Politi, aff. 43/71, Rec. 1039.

329 CJCE, 10. 10. 1973, Variola, aff. 34/73, Rec. 990; CJCE, 12. 12. 1974, Walrave, aff. 36/74, Rec. 1405.

330 CJCE, 17. 9. 2002, Antonio Munoz y Cia, aff. C-253/00, Rec. І-7289.

331 Тази формула използва например големият френски специалист проф. Дени Симон – Denys SIMON, Le système juridique communautaire, PUF, Paris, 1998, p. 272.

332 CJCE, 4. 12. 1974, Van Duyn, aff. 41/74, Rec. 1337.

333 Напълно неприемлива за мен е тезата на проф. Филип Манен, че „условията за директен ефект зависят от вида на източника. …При регламентите директният ефект е автоматичен. …На общо основание регламентът е приложим пред национален съд във всички свои разпоредби…“ – Philippe MANIN, Les Communautés européennes, l’Union européenne, Pédone, 5e édition, 1999, р. 314. Такова разбиране обезсмисля преценката, която националният съдия в случай на спор може и трябва да прави на всяка съюзна норма с оглед нейното съдържание и „обективна годност да бъде приложена“, която е една от най-съществените последици от действието на принципа на директния ефект. Иначе какво би ни попречило да твърдим, че и всички норми на УД са норми с директен ефект (което, разбира се, е абсурдно), след като самите УД също са признати за актове, по предназначение годни пряко да засягат правната сфера на частните лица.

Подобно разбиране (като това на Манен) обезсмисля също и несъмнено важното разграничение между различните норми на един регламент от гледна точка на тяхното съдържание – абсурдно е да се твърди, че всички норми на един регламент са норми „автоматично” с директен ефект – дори чисто практически това просто няма как да бъде вярно… Неговото твърдение трябва да се разбира именно и само в смисъл, че директният ефект на нормите на съюзните регламенти се предполага винаги (за да не стигане до презумиране) – но преценката винаги се прави за всяка норма (дори разпоредба) по отделно и въз основа на цялата съвкупност от критерии за директен ефект.

334 CJCE, 17. 10. 1995, Peter Laifer, aff. C-83/94, Rec. I-3231.

335 CJCE, 10. 3. 1971, Tradax, aff. 25/70, Rec. 145.

336 CJCE, 17. 12. 1970, Köster, aff. 25/70, Rec. 1161 – на бълг. език виж 55 най-важни решения..., цит. съч., с. 146.

337 Днес в чл. 17, § 1 на ДЕС (възпроизвел стария чл. 211 на ДЕО). СЕС възприема без колебания подобна практика – делата CJCE, 17. 12. 1970, Köster, aff. 25/70, Rec. 1161 – на бълг. език виж 55 най-важни решения..., цит. съч., с. 146, CJCE, 17. 12. 1970, Scheer, aff. 30/70, Rec. 1197 – на бълг. език виж 55 най-важни решения..., цит. съч., с. 21, и други.

338 CJCE, 20. 10. 1981, Commission c/ Belgique, aff. 137/80, Rec. 2393.

339 CJCE, 4. 5. 1988, Watgen, aff. 64/85, Rec. 2435.

340 CJCE, 23. 2. 1988, Royaume-Uni c/ Conseil, aff. 68/86, Rec. 855.

341 CJCE, 23. 2. 1988, Royaume-Uni c/Conseil, aff. 68/86, Rec. 855.

342 CJCE, 7. 5. 1991, Nakajima, aff. C-69/89, Rec. I-2069.

343 TPI, 27. 2. 1992, BASF et alia c/ Commissiion, aff. jointes T-79, T-84-86, T-91, T-92, T-94, T-96, T-98, T-102 et T-104/89, Rec. II-315.

344 Заслужава да се отбележи, че за актовете на ЕЦБ в чл. 110, § 2 на ДЕО беше предвидена аналогична на чл. 288 разпоредба – изрично се посочваше, че когато е приет от ЕЦБ, „регламентът има общо действие и е обвързващ в своята цялост и директно приложим във всички държави-членки“, респ. за решенията, препоръките и становищата, които ЕЦБ може също да приема.

345 CJCE, 29. 5. 1974, Offene Handelsgesellschaft in Firma H. C. Konig, aff. 185/73, Rec. 607.

346 CJCE, 25. 1. 1979, Racke, aff. 98/78, Rec. 69.

347 CJCE, 9. 1. 1990, SAFA, aff. C-337/88, Rec. I-1.

348 CJCE, Ord., 16. 1. 1987, Enital c/Conseil, aff. 304/86 R, Rec. 267.

349 CJCE, 11. 7. 1990, Enital c/ Commission et Conseil, aff. C-304/86 et C-185/87, Rec. I-2939.

350 Позволявам си да твърдя, че по-добрият превод на български език на тази разпоредба би бил„Директивата е обвързваща по отношение на дължимия резултат за всяка държава-членка, до която е адресирана, но оставя на националните власти избора на формата и начина“.

351 Denys SIMON, Le système juridique communautaire, PUF, 3e édition, 2001, р. 324. Подробно виж забележителното съчинение на същия автор – Denys SIMON, La directive européenne, Dalloz, 1997.

352 Jоël RIDEAU, Droit institutionnel de l’Union et des Communautés européennes, L.G.D.J., 2006, 6e éd., р. 160.

353 За мен е повече от очевидно, че понятието за нормативен акт, закрепен в действащия (и изменян след влизането на страната ни в ЕС?!) Закон за нормативните актове е напълно неадекватно на правната реалност на европейската интеграция. Неговият чл. 1а. (Нов – ДВ, бр. 46 от 2007 г.) определя, че „нормативният акт съдържа общи правила за поведение, които се прилагат към индивидуално неопределен кръг субекти, има нееднократно действие и се издава или приема от компетентен държавен орган“ – дори да приемем да уподобим органите на ЕС на „държавен орган“, определението може трудно да се приеме за работещо. Още чл. 2. (1) (Изм. – ДВ, бр. 46 от 2007 г.) обаче ни уверява, че „нормативни актове могат да издават само органите, предвидени от Конституцията или от закон“… Това вече идва в повече на всеки грамотен юрист, познаващ европейското право. Повече от ясно е, че във всяка ДЧ действат цяла серия нормативни актове, приети от органи на ЕС – нерядко дори без каквото и да било участие на „органите, предвидени от Конституцията или от закон“, а идеята, че ролята на такъв закон може да изиграе законът за ратификация на договора ни за членство в ЕС, е меко казано, провинциална… Колкото до невъзможността според ал. (2) „Компетентността да се издават нормативни актове да се прехвърля“, тя е в абсолютно противоречие както с буквата на Учредителните договори на ЕС, така и със самата идея на европейската интеграция, чиято същност е именно прехвърлянето на компетенции (редица автори говорят дори за „трансфер на суверенитет“, макар това според мен да е неточно) от държавите-членки към ЕС, респ. овластяването на органите на ЕС да приемат в множество материи правни актове ВМЕСТО държавните органи. Позволявам си да споделя, че в държава, членуваща в ЕС и при това безпрецедентно силно критикувана именно за проблеми със законността, е недопустимо най-висшият нормотворец да допуска подобни примери за пълно неразбиране – и по-лошо: пренебрежение – на най-елементарните характеристики на интеграционния правен ред…

354 Жан-Пол ЖАКЕ, Институционно право на ЕС, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2007, с. 434.

355 CJCE, 22. 2. 1984, Kloppenburg, aff. 70/83, Rec. 1075; CJCE, 29. 6. 1993, Gouvernement de Gibraltar, aff. C-298/89, Rec. 1075 et a.

356 TPI, 20. 10. 1994, Asocarne, Ord. aff. T-99/94, Rec. II-871.

357 Проф. Готрон признава еднозначно: „в известен смисъл директивите се приближават до регламентите“ – Жан-Клод ГОТРОН, Европейско право, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2006, с. 255.

358 „Тази линия обаче се оказа трудна за следване – пише проф. Жаке (Жан-Пол ЖАКЕ, Институционно право на ЕС, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2007, с. 434). – Всъщност степента на детайлност на директивите често зависи от членовете на Съвета, които предпочитат да вземат мерки срещу евентуалното скрито конкуриране между държавите чрез различните мерки по изпълнение на директивата и в по-голяма степен да контролират транспонирането в националното право, най-вече по отношение на актовете на националните парламенти.“

359 Така у Jоël RIDEAU, Droit institutionnel de l’Union et des Communautés européennes, L.G.D.J., 2006, 6e éd., р. 165.

360

Изтегляне 5.46 Mb.

Сподели с приятели: