Лекции по право на ес том V правна система на европейския съюз източници на Правото на ес и принципи на прилагането му 2016

361 По израза на Андре Риго и Дени Симон – Denys SIMON, Andre RIGAUX, Les contraintes de la transcription en droit français des directives communautaires, le secteur de l’environnement, RJE, 1991, p. 269.

362 CJCE, 5. 4. 1979, Ratti, aff. 148/78, Rec. 1629.

363 CJCE, 14. 12. 1979, Commission c/ Italie, aff. 93/79, Rec. 3837.

364 Жасмин ПОПОВА, Право на Европейския съюз, Институт по публична администрация и европейска интеграция, С. 2005, с. 128. Без това да е погрешно, го намирам за излишно усложняване – или поне за недостатъчно изяснено в цитирания текст.

365 Виж напр. Jean Combacau, Serge Sur, Droit international public, Montchrestien, Paris, 2001.

366 Denys SIMON, Le système juridique communautaire, PUF, 3e édition, 2001, р. 326.

367 СЕС приема, че приемането на законодателни (при това „законодателни“ в широк смисъл – вкл. и подзаконови) мерки не е абсолютно задължително – CJCE, 6. 5. 1980, Commission c/ Belgique, aff. 102/79, Rec. 1473, но е постоянен в практиката си, че мерките по транспониране „трябва, по възможност, да бъдат закрепени в правен акт, по възможност от най-висока степен”. Задължителното вземане на мерки – и то законодателни – обаче би обезсмислило гарантирана от чл. 288 свобода на преценка „за формата и начина“. На практика обаче е много малко вероятно една такава ДЧ да се окаже адресат на съответната директива – трайна практика е, когато става дума за резултат, вече постигнат в националното право на някои ДЧ, да се приема директива, адресирана само до останалите ДЧ – основно в това (освен когато става дума за материи, които не засягат всички държави – напримернякои въпроси на селското стопанство…) е смисълът на възможността да се приемат и директиви, които не са адресирани до всички ДЧ и това е и едно от същностните различия с регламента, който винаги ангажира всички ДЧ.

368 CJCE, 23. 11. 1977, Enka, aff. 38/77, Rec. 2203.

369 CJCE, 8. 4. 1976, Royer, aff. 48/75, Rec. 497.

370 CJCE, 13. 10. 1987, Commission c/ Pays-Bas, aff. 236/85, Rec. 3989; CJCE, 15. 3. 1990, Commission c/ Pays-Bas, aff. С-339/87, Rec. І-851.

371 CJCE, 15. 3. 1983, Commission c/ Italie, aff. 145/82, Rec. 711.

372 CJCE, 25. 5. 1982, Commission c/ Pays-Bas, aff. 96/81, Rec. 1791.

373 CJCE, 2. 12. 1986, Commission c/ Belgique, aff. 239/85, Rec. 3645.

374 CJCE, 13. 3. 1997, Commission c/ France, aff. C-197/96, Rec. I-1489.

375 „Когато една директива изрично предвижда задължение за държавите-членки да осигурят мерките по транспонирането да съдържат изрично позоваване на тази директива или да бъдат придружени от такова позоваване при официалното им публикуване, ще е необходимо да се приеме позитивен ат по транспониране“ – CJCE, 18. 12. 1907, Commission c/ Espagne, aff. C-360/95, Rec. I-7337 – цит. по Жан-Пол ЖАКЕ, Институционно право на ЕС, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2007, с. 436. Проф. Жаке обобщава: „Това задължение прави задължително приемането на поне една вътрешна мярка по транспонирането“ – пак там. Този въпрос има съществено приложение в случаите, когато една ДЧ твърди, че действащото ù право е изцяло съобразено с една новоприета директива и не се налага приемането на ново национално законодателство (виж нататък).

376 Постоянна и изобилна практика, напр.: CJCE, 17. 9. 1987, Commission c/ Pays-Bas, aff. 291/84, Rec. 3483.

377 CJCE, 23. 5. 1985, Commission c/ Allemagne, aff. 29/84, Rec. І-1661; CJCE, 7. 11. 1996, Commission c/ Luxembourg, aff. С-221/94, Rec. І-5669.

378 CJCE, 1. 3. 1983, Commission c/ Belgique, aff. 301/81, Rec. 467.

379 Пост. практика: CJCE, 1. 3. 1983, Commission c/ Belgique, aff. 301/81, Rec. 467, и др.

380 CJCE, 18. 12. 1997, Inter-Environnement Wallonie, aff. 301/81, Rec. 467.

381 Така виж Жан-Пол ЖАКЕ, Институционно право на ЕС, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2007, с. 434.

382 Виж например Jean-Luc SAURON, Droit communautaire et décision nationale, La Documentation française, 2000.

383 CJCE, 28. 3. 1990, Vessoso et Zanetti, aff. jointes C-206-207/88, Rec. I-1461.

384 CJCE, 4. 12. 1997, Commission c/Italie, aff. C-207/96, Rec. I-6869.

385 CJCE, 6. 5. 1980, Commission c/ Belgique, aff. 102/78, Rec. 1473; CJCE, 25. 5. 1982, Commission c/ Pays-Bas, aff. 97/81, Rec. 1819.

386 CJCE, 3. 3. 1988, Commission c/ Italie, aff. 116/86, Rec. 1232; CJCE, 17. 11. 1992, Commission c/ Irlande, aff. С-235/91, Rec. І-5917; CJCE, 13. 7. 2000, Commission c/ France, aff. C-160/99, Rec. I-6137.

387 Виж например едно решение на френския Държавен съвет: CE, 7. 10. 1988, Fédération française des sociétés de protection de la nature, aff. 301/81, Rec. 271 – AJDA 1989, p. 34, concl. Guillaume – цит. по Denys SIMON, Le système juridique communautaire, PUF, 3e édition, 2001, р. 331.

388 Denys SIMON, Le système juridique communautaire, PUF, 3e édition, 2001, р. 331.

389 Пост. практика, напр.: CJCE, 27. 4. 1988, Commission c/ France, aff. 252/85, Rec. 2243.

390 CJCE, 10. 4. 1984, Harz, aff. 79/83, Rec. 1921.

391 CJCE, 10. 4. 1984, Von Colson et Kamann, 14/83, Rec. 1891; CJCE, 8. 10. 1987, Kolpinghuis Nijmegen, aff. 80/86, Rec. 3969.

392 CJCE, 28. 2. 1991, Commission c/ Allemagne, C-57/89, Rec. 924.

393 CJCE, 13. 7. 1989, Enichem Base, 380/87, Rec. I-2491.

394 Напр. държавната газова компания на Великобритания – CJCE, 12. 7. 1990, Foster, aff. C-188/89, Rec. I-3313.

395 CJCE, 19. 1. 1982, Becker, aff. 8/81, Rec. 53; CJCE, 22. 2. 1990, Busseni, aff. C-221/88, Rec. І-495 – цит. по Sean VAN RAEPENBUSCH, Droit institutionnel de l’Union européenne, Larcier, 2005, p. 478.

396 CJCE, 1989, Contanzo, aff. 103/88, Rec. 1839 – цит. по Sean VAN RAEPENBUSCH, Droit institutionnel de l’Union européenne, Larcier, 2005, p. 478.

397 CJCE, 4. 12. 1997, Kampelmann, aff. jointes С-253-258/96, Rec. І-6907, р. 46.

398 CJCE, 26. 2. 1986, Marshal, aff. 152/84, Rec. 723.

399 CJCE, 15. 5. 1986, Johnston, aff. 222/84, Rec. 1651.

400 CJCE, 12. 7. 1990, Foster, aff. C-188/89, Rec. I-3313, р. 20.

401 CJCE, 10. 4. 1984, Von Colson, aff. 14/83, Rec. 1891, р. 26.

402 Пост. практика: CJCE, 20. 3. 1997, Commission c/ Allemagne, aff. С-96/95, Rec. І-1653 и ред други.

403 CJCE, 6. 5. 1980, Commission c/ Belgique, aff. 102/78, Rec. 1473; CJCE, 19. 9. 1996, Commission c/ Gréce, aff. С-236/95, Rec. І-4459 и др.

404 CJCE, 23. 11. 1989, Firma Eau de Cologne, aff. 150/88, Rec. 3891; CJCE, 5. 7. 1990, Commission c/ Belgique, aff. 304/88, Rec. 2812.

405 Виж подробно в ……. Съдът на ЕС……, стр.

406 Виж Слово на Министър-председателя на Република България при откриването на Международната магистърска програма – в: Атанас СЕМОВ (съст.), Записки по Европейско право, т. І, УИ „Св. Климент Охридски“ (под печат).

407 CJCE, 1. 2. 1977, Verbond van Nederlandse Ondernemingen, aff. 51/76, Rec. 113, spec. p. 22-24.

408 Виж особено аргументирано у Jean BOULOUIS, Droit institutionnel de l’Union européenne, Montchrestien, 1997, 6e éd., p. 263-264, също и R. COVAR, Observations sur l’intensité normative des directives – in: Du droit international au droit de l’intégration, Liber Amicorum Pierre Pescatore, Baden-Baden, Nomos, 1987, p. 359, и др.

У нас това се споменава от Ж. Попова и Р. Иванова – виж Жасмин ПОПОВА, Право на Европейския съюз, Институт по публична администрация и европейска интеграция, С. 2005, с. 126, и Ружа Иванова, цит. съч., с. 89. През 1986 г. позицията на Д. Георгиев е, че „за разлика от постановленията, директивите нямат поначало пряко действие“, но в бележка е отбелязано, че „при определени условия на директивите бе обаче признато също пряко действие от Съда на Европейските общности) – Денчо ГЕОРГИЕВ, Европейската икономическа общност. Международноправна характеристика, Изд. на БАН, С. 1986, с. 235. Орлин Борисов предпазливо изобщо не засяга въпроса за директния ефект в различните правни източници...

409 Така у Grain DE BURCA, Giving Effect to European Community Directives, The Modern Law Review, 1992, p. 215.

410 Така CJCE, 4. 12. 1974, Van Duyn, aff. 41/74, Rec. 1337, р. 12.

411 CJCE, 26. 2. 1986, Marshal, aff. 152/84, Rec. 749.

412 Очевидно не без съгласието на самите държави-членки, виж нататък...

413 CJCE, 15. 7. 1982, Felicitas/Finanzamt für Verkehrsteuern, aff. 270/81, Rec. 2771.

414 СЕС приема, че частно лице не може да черпи права срещу една държава-членка от една директива преди изтичането на срока, предоставен на тази държава, за да я изпълни – CJCE, 5. 4. 1979, Ratti, aff. 148/78, Rec. 1629. Така и Mark BREALEY, Mark HOSKINS, Remedies in EC Law, Sweet & Maxwell, 2e éd., 1998, p. 65.

415 И обратно – когато една ДЧ-адресат е изпълнила добре задължението за транспониране, въпрос за нейния директен ефект не се поставя. Проф. Булюи подчертава обаче, че въпросът дали директивата е изпълнена коректно или не, е въпрос не за директния ефект, а за съобразеността на националното право с Общностното – Jean BOULOUIS, Droit institutionnel de l’Union européenne, Montchrestien, 1997, 6e éd., p. 265. Така установяването на лошо транспониране на една директива – респ. на директен ефект на нейна норма – може да стане неограничено във времето след изтичането на срока за транспонирането!

416 CJCE, 26. 2. 1986, Marshal, aff. 152/84, Rec. 723.

417 CJCE, 19. 1. 1982, Becker, aff. 8/81, Reс. 52.

418 Така Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8e éd., p. 201.

419 CJCE, 4. 12. 1974, Van Duyn, aff. 41/74, Rec. 1337.

420 Ibid. рoint 13.

421 CJCE, 27. 9. 1979, Eridania, aff. 230/78, Rec. 2749.

422 CJCE, 6. 10. 1970, Grad, aff. 9/70, Rec. 825. По това дело СЕО отказва да приеме, че директната приложимост, призната по чл. 189 на ДЕИО (дн. 288 на ДФЕС) за регламента, поначало не е предвидена за останалите правни актове на Общността. Той се позовава и на чл. 177 ДЕИО (дн. 267 на ДФЕС) относно производството за преюдициални заключения, който позволява на националните юрисдикции да сезират СЕС относно всеки общностен акт без изключение, което предполага, че на всеки такъв акт лицата биха могли да се позоват пред съд. Накрая СЕО подчертава необходимостта всеки акт да се преценява не само по неговата форма, но и по неговата функция и роля в системата на Договора.

423 CJCE, 28. 10. 1975, Rutili, aff. 36/75, Rec. 1219, р. 37 et 38; постоянна практика – виж напр. CJCE, 25. 7. 2002, MRAX, aff. 459/99, Rec. І-6591.

424 CJCE, 7. 7. 1981, Rewe, aff. 158/80, Rec. 1805, р. 41.

425 CJCE, 7. 7. 1981, Rewe, aff. 158/80, Rec. 1805, р. 43.

426 CJCE, 1. 2. 1977, Verbond van Nederlandse Ondernemingen, aff. 51/76, Rec. 113, р. 24.

427 CJCE, 23. 11. 1977, Enka, aff. 38/77, Rec. 2203, р. 11. В същия смисъл и до днес: CJCE, 23. 10. 2003, Scherendl, aff. С-40/02, Rec. І-1805, р. 43.

428 CJCE, 23. 11. 1977, Enka, aff. 38/77, Rec. 2203, р. 17.

429 CJCE, 19. 1. 1982, Becker, aff. 8/81, Rec. 53.

430 CJCE, 11. 7. 2001, Marks & Spencer, aff. C-62/00, Rec. І-6325, p. 27.

431 Относно последиците при нетранспониране – виж нататък.

432 CJCE, 12. 7. 1990, Foster, aff. C-188/89, Rec. p. I-3313. Подробно виж напр. Catherine HAGUENAU, Sanctions pénales destinées а assurer le respect du droit communautaire, Revue de Marche commun, 1993, p. 351.

433 Нюансиране на това разбиране виж нататък.

434 CJCE, 14. 7. 1994, Faccini Dori, aff. С-91/92, Rec. С-3325.

435 CJCE, 26. 9. 1996, Arcaro, aff. С-168/95, Rec. І-4719.

436 Разбира се, едно частно лице от една ДЧ може да иска определено поведение от друга ДЧ – например българска компания, която действа в Гърция, където директивата не е транспонирана.

437 Например българският Фонд за гарантиране на влоговете очевидно е „компетентния орган”, визиран от директивата за гарантиране на влоговете……..

438 Друг е въпросът, че нерядко отговорът на СЕС е толкова еднозначен, че почти буквално определя дали нормата има лии не директен ефект. Нерядко обаче той обективно не може да стигне до край – така една и съща норма на директива може да има директен ефект в една ДЧ, но в друга – не (тъй като във втората ДЧ с оглед завареното законодателстов е необходима допълнителна национална преценка). Виж подробно в ...... Съдът на ЕС..........

439 Те обаче разполагат с широка възможност или да сезират ЕК, която да се задейства, или да сезират, да речем, своята държава, която също може да започне съдебното производство срещу друга ДЧ-нарушител.

440 Примерите са по Sean VAN RAEPENBUSCH, Droit institutionnel de l’Union européenne, Larcier, 2005, p. 477. Иначе практиката на СЕС е особено изобилна – виж подробно в ……… Принципи…..

441 CJCE, 5. 4. 1979, Ratti, aff. 148/78, Rec. 1629.

442 CJCE, 6. 5. 1980, Commission c/ Belgique, aff. 102/79, Rec. 1473.

443 CJCE, 14. 7. 1994, Faccini Dori, aff. С-91/92, Rec. С-3325; CJCE, 26. 2. 1986, Marshal, aff. 152/84, Rec. 723 и др.

444 Виж Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8e éd., p. 197-198, също и Mark BREALEY, Mark HOSKINS, Remedies in EC Law, Sweet & Maxwell, 2e éd., 1998, p. 70, Sean VAN RAEPENBUSCH, Droit institutionnel de l’Union europé­enne, Larcier, 2005, p. 477, и ред други.

445 Виж напр. Fr. Emmert, M. Fereira de Azevedo, Les jeux sont faites : rien ne va plus ou une nouvelle occasion perdue par la CJCE, R.T.D.E., 1995, p. 11. Жасмин Попова посочва също, че „в началото на 90-те години по няколко дела генералните адвокати пледират безуспешно за преразглеждане на тази ограничителна позиция на Съда и признаване на „хоризонтален директен ефект“ на директивите, мотивирайки се с необходимостта от гарантиране на единството на общностния правов ред“ – Жасмин ПОПОВА, Право на Европейския съюз, Институт по публична администрация и европейска интеграция, С. 2005, с. 127.

446 Виж подробно в Принципи – разширяване……….

447 Жан-Пол ЖАКЕ, Институционно право на ЕС, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2007, с. 469, § 945.

448 Жан-Пол ЖАКЕ, Институционно право на ЕС, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2007, с. 470, § 946.

449 Т. 6 на Протокола изискваше „при равни други условия директивите да бъдат предпочитани пред регламентите“ – виж Учредителните договори..., цит. съч., с. 193.

450 Пак там. Тези разпоредби обаче не бяха възпроизведени в новата версия на протокола след ЛД.

451 Очевидно това не е ставало без собственото участие и на практика съгласие на самите държави-членки. Проф. Ридо отбелязва, че „различието между директивите и регламентите беше ограничено от практиката – едно подхлъзване, което впрочем бе подкрепяно от тенденцията на държавите да натоварват (с конкретност – б. м. А. С.) директивите в стадия на подготовката, по съображения за правна сигурност и за да избегнат рисковете на (националните – б. м. А. С.) парламентарни процедури“! – Jоël RIDEAU, Droit institutionnel de l’Union et des Communautés européennes, L.G.D.J., 2006, 6e éd., р. 152.

452 Т. 7 на Протокола изрично изискваше „характерът и обхватът на общностното действие да оставят колкото е възможно повече място за национална преценка“ и дори доколкото е възможно „да се следи за зачитането на установените национални практики и организацията и функционирането на правните системи на държавите-членки“ – Учредителните договори..., цит. съч., с. 193.

453 Виж Philippe MANIN, L’invocabilité des directives: quelques interrogations, RTDE, 1990, р. 669.

454 CJCE, 25. 2. 1999, Carbonari, aff. С-131/97, Rec. І-1103.

455 Така C. W. A. TIMMERMANS, Directives: their effect within the national legal systems, CML Revue, 1979, p. 533 et a.

456 André RIGAUX, Europe, avril 1999, comm. 137 – цит. по Denis SIMON, Le système juridique communautaire, Presses universitaires de France, 3е éd., Paris, 2001, р. 445.

457 CJCE, 12. 7. 1990, Foster, aff. C-188/89, Rec. I-3313, р. 20.

458 CJCE, 10. 4. 1984, Von Colson, aff. 14/83, Rec. 1891, р. 26.

459 CJCE, 13. 11. 1990, Marleasing, aff. 80/86, Rec. I-4135.

460 CJCE, 10. 4. 1984, Von Colson, aff. 14/83, Rec. 1891, р. 26. Виж също Jean-Claude GAUTRON, Droit européen, Dalloz, 8еme édition, Paris, 1997, p. 162, виж също Jоël RIDEAU, Droit institutionnel de l’Union et des Communautés européennes, L.G.D.J., 2006, 6e éd., p. 822 et a. Редица автори говорят за „индиректен ефект“ – виж напр. Trevor C. HARTLEY, The Foundations of European Community Law, Oxford University Press, 4th edition, 1998, p. 211; Andrea OTT, Fundamental and Basic principles – in: Andrea OTT & Kristyn INGLIS (editors), Handbook on European Enlargement. A Commentary on the Enlargement Process. T.M.C. Asser Press, Asser Instituut, The Hague, 2002, p. 19 et a.

461 CJCE, 10. 4. 1984, Von Colson, aff. 14/83, Rec. 1891.

462 CJCE, 13. 11. 1990, Marleasing, aff. 80/86, Rec. I-4135. В същия смисъл – CJCE, 16. 12. 1993, Wagner Miret, aff. C-334/92, Rec. I-6911, р. 20; CJCE, 30. 4. 1998, Bellone, aff. C-215/97, Rec. I-2191; CJCE, 22. 9. 1998, Coote, aff. C-185/97, Rec. I-5199, p. 18; CJCE, 27. 6. 2000, Oceano Grupo, aff. jointes C-240-244/98, Rec. I-4963, p. 30.

463 CJCE, 18. 11. 2003, Budvar, aff. С-216/01, Rec. I-4135, р.169.

464 На френски – invocabilité.

465 CJCE, 6. 5. 1980, Commission c/ Belgique, aff. 102/79, Rec. 1473.

466 CJCE, 19. 1. 1982, Becker, aff. 8/81, Rec. 53, р. 25.

467 CJCE, 1. 2. 1974, VNO, aff. 51/76, Rec. 113.

468 CJCE, 24. 10. 1996, Kraaijveld, aff. 72/95, Rec. І-5403, и CJCE, 19. 9. 2000, Linster, aff. С-287/98, Rec. І-6917.

469 CJCE, 19. 9. 2000, Linster, aff. С-287/98, Rec. І-6917.

470 CJCE, 18. 12. 1997, Intеr-Environnement Wallonie, aff. С-129/96, Rec. І-7411.

471 D. A. O. EDWARD, Direct effect: Myth, Messs or Mystery – in: J. M. PRINSEN et A. SCHRAUWEN (éd.), Direct Effect: Rethinking a Classic of EC Legal Doctrine, Groningen, 2002, p. 3 and others.

472

Изтегляне 5.46 Mb.

Сподели с приятели: