CJCE, 12. 11. 1969, Stauder, aff. 29/69, Rec. 419. 1039 CJCE

CJCE, 12. 11. 1969, Stauder, aff. 29/69, Rec. 419.

1039 CJCE, 14. 5. 1974, Nold, aff. 4/73, Rec. 491, на български език виж 55 най-важни решения…, цит. съч., с. 190.

1040 CJCE, 28. 10. 1975, Rutili, aff. 36/75, Rec. 1219.

1041 CJCE, 17. 2. 1998, Grant, aff. C-249/96, Rec. І-621, и много други.

1042 CJCE, 15. 5. 1986, Johnston, 222/84, Rec. 1651; CJCE, 11. 9. 2003, Safalero, aff. C-13/01, Rec. І-8679, points 54-56; CJCE, 25. 7. 2002, Union de Pequenos Agricultores с/ Conseil, aff. C-50/00 P, Rec. І-6677, points 38-39, 40-43.

1043 CJCE, 11. 1. 2000, Pays-Bas et a. c/ Commission, aff. jointes C-174 & 189/98 P, Rec. I-1.

1044 CJCE, 17. 12. 1998, Baustahlgewebe GmbH с/ Commission, aff. C-185/95 P, Rec. І-8417.

1045 CJCE, 27. 10. 1976, Prais с/ Conseil, 130/75, Rec. 1589.

1046 CJCE, 14. 5. 1974. Norddeutsches Vieh-und Fleischkontor GmbH, 4/73, Rec. 508.

1047 CJCE, 15. 6. 1978, Defrenne, aff. 149/77, Rec. 1365.

1048 CJCE, 24. 11. 1998, Bickel et Franz, aff. C-274/96, Rec. I-V637.

1049 CJCE, 21. 6. 1958, Flauts fourneaux et Acieries belges c/ НA. CECA, aff. 8/57, Rec. 225.

1050 CJCE, 26. 6. 1980, National Panasonic c/ Commission, aff. 136/79, Rec. 2033.

1051 CJCE, 21. 9. 1989. Hoechst с/ Commission, aff. jointes 6/87 & 227/88, Rec. 2859.

1052 CJCE, 8. 10. 1974, Syndicat général du personnel des organismes européens с/ Commission, aff. 18/74, Rec. 933; CJCE, 28. 10. 1975, Rutili, 36/75, Rec. 1219.

1053 CJCE, 27. 9. 1979, Eridania, aff. 230/78, Rec. 2749.

1054 CJCE, 8. 7. 1999, Hiils AG с/ Commis­sion, aff. C-199/92 P, Rec. І-4287; CJCE, 21. 9. 1989, Hoechst с/ Commission, 46/87 et 227/88, Rec. 2859 и много други.

1055 CJCE, 18. 3. 1980, Valsabbia, aff. jointes 154/78 etc., Rec. 907.

1056 CJCE, 11. 7. 1978, Société Union française de céréales с/ Hauptzollamt Hamburg Jonas, aff. 6/78, Rec. 1675.

1057 CJCE, 18. 3. 1980, Val­sabbia, aff. jointes 154/78 etc., Rec. 907.

1058 CJCE, 11. 2. 2003, Goziitok, aff. jointes C-187/01 et C-385/01, Rec. І-1345, points 25 et s.

1059 CJCE, 30. 4. 1996, Pays-Bas с/ Conseil, aff. C-58/94, Rec. І-2169.

1060 TPI, 16. 6. 1998, UEAPME с/ Conseil, aff. T-135/96, Rec. ІІ-2335.

1061 CJCE, 9. 10. 2001, Pays-Bas с/ Parlement européen, aff. C-377/98, Rec. І-7079.

1062 CJCE, 7. 12. 1993, ADM Oehlmuhlen GmbH, aff. C-339/92, Rec. І-6473; TPI, 29. 9. 2000, CETM с/ Commission, aff. T-55/99 Rec. І-3207.

1063 CJCE, 30. 4. 1998, Commission с/ Allemagne, aff. C-24/97, Rec. 1-2133.

1064 CJCE, 16. 6. 1993, France с/ Commission, aff. C-325/91, Rec. І-3283; CJCE, 22.1. 1997, Opel Austria, aff. T-l 15/94, Rec. ІІ-39.

1065 CJCE, 12. 10. 1978, Belbouab с/ Bundesknappschaft, aff. 10/78, Rec. 1915.

1066 CJCE, 10. 7. 1984, Kirk, 63/83, Rec. 2689.

1067 CJCE, 18. 5. 2000, Rombi, Arkopharma, aff. C-107/97, Rec. І-3367.

1068 CJCE, 27. 3. 1990, Italie с/ Commission, aff. C-10/88, Rec. І-1229; TPI, 6. 7. 2000, Volks­wagen AG с/ Commission, aff. T-62/98, Rec. ІІ-2702.

1069 CJCE, 10. 7. 1984, Kirk, 63/83, Rec. 2689.

1070 Philippe MANIN, Les Communautés européennes. L’Union européenne, Pédone, 5e éd., 1999, р. 209.

1071 Виж подробно A. TIZZANO, La hierarchie des norms communautaires, Revue du Marche unique, No 3, 1995, p. 219.

1072 A. TIZZANO, La hierarchie des norms communautaires, Revue du Marche unique, No 3, 1995, с. 407.

1073 Виж Учредителните договори..., цит. съч., с. 224.

1074 Hans KELSEN, Theorie pure du droit, Bruyant-L.G.D.J., 2 e edition, 1999, p. 264.

1075 Жан-Клод ГОТРОН, Европейско право, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2006, с. 250.

1076 CJCE, 12. 12. 1972, International Fruit Co. et a., aff. jointes 21-24/72, Rec. 1219, р. 5, на български език виж 55 най-важни решения..., цит. съч., по-спец. с. 25.

1077 Разбира се, в отделните държави са предвидени различни условия за върховенството на международното право над вътрешните закони – чл. 5, ал. 4 на Българската конституция отрежда предимство пред законите само на тези международни договори, които са ратифицирани от НС, обнародвани в Държавен вестник и влезли в сила. Съюзното право не съдържа аналогична разпоредба – но интеграционният съд отменя съюзни правни актове, противоречащи на „действащ международен договор, който обвързва ЕС”, т. е. очевидно сключен и влязъл в сила според съюзните правила (днес основно в чл. 218 на ДФЕС).

1078 И до днес съществуват спорове или най-малкото съществени различия относно понятието и обхвата на различните „групи“ източници, както и изобщо относно това следва ли те да бъдат групирани, ако критериите за това са повече или по-малко изкуствени...

1079 CJCE, 14. 12. 1991, Avis 1/91, Espace économique européen, Rec. I-6079 – тази формула СЕО използва и в много други случаи. Днес тази формулировка може да се чете и като „конституционна харта на един правов съюз” – тъй като и в двата случая търсеното внушение е за аналогия с „правова държава”, чиито основни бележи проявява ЕС, без да е държава.

1080 И тук съществуват спорове дали ДЕС от Маастрихт е „учредителен“ договор или само „ревизионен“. Моята убеденост е, че в ревизионната си част ДМ следва да се разглежда като най-голямата ревизия, но разпоредбите му относно ЕС не трябва да бъдат поставени извън каталога на Учредителните договори, т. е. той трябва да се разглежда и в двете си проявления.

Отделен интересен въпрос е дали, след като протоколите имат несъмнен правен характер и са просто графично обособена неделима част от самите УД, декларациите следва да се считат за източник на правото. В практиката на СЕО се откриват достатъчно основания да се приеме, че декларациите към УД следва да се разглеждат най-малкото като тълкувателен източник – като актове, които разкриват волята на законодателя и съдържанието на правните норми (виж по-горе).

1081 Преценката може да бъде направена само от интеграционния съд!

1082 Договорът за присъединяване на България и Румъния например предвиждаше възможност в първите 7 години след присъединяването „старите” ДЧ да запазят възможност да ограничават достъпа до своя трудов пазар на гражданите от нашите две страни до своя, а пък България запази за същия период възможността да ограничава свободното движение на капитали (по отношение на придобиването на земя от чужденци).

1083 CJCE, 29. 3. 1979, Commission c/ Royaume-Uni, aff. 231/78, Rec. 1447.

1084 Дори големият Жаке признава: „трудно е да се представи систематичното богатство на изведените в общностната юриспруденция общи принципи на правото“ – Жан-Пол ЖАКЕ, Институционно право на ЕС, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2007, с. 423.

1085 Пак там, с. 424.

1086 Жан-Клод ГОТРОН, Европейско право, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2006, с. 263-264.

1087 CJCE, 16. 6. 1998, Racke, aff. C-162/96, Rec. I-3655.

1088 Такива „несъществени” елементи ще бъдат например списъци със стоки или вещества, за които понякога е необходимо бързо и без сложната политическа процедура на съвместното приемане от Съвета и ЕП, да се създаде правна уредба.

1089 Или, по изключение, в материята на ОПВРС и някои други, на Съвета.

1090 Те приемат всички необходими мерки по вътрешното си право за прилагане на правнообвързващите актове на Съюза – както произтичаше и досега от чл. 10 на ДЕО, сега чл. 4, § 3 на ДЕС.

1091 В официалния български превод неправилно „за изпълнение”…

1092 Жан-Пол ЖАКЕ, Институционно право на ЕС, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2007, с. 409.

1093 Jean BOULOUIS, Droit institutionnel de l’Union européenne, Montchrestien, 1997, 6e éd., p. 238.

1094 Joël RIDEAU, Droit institutionnel de l’Union et des Communautés européennes, L.G.D.J., 1999, 3e éd., р. 62.

1095 Разбира се, навярно могат да се посочат поне няколко примера, когато тълкуването от СЕС на една съюзна норма се доближава до „дописване“ или дори „изменяне“ на писаната норма. Такъв пример е практиката на СЕО по чл. 234 на ДЕО (преди чл. 177 на ДЕИО, днес чл. 267 на ДФЕС), в рамките на която той последователно разгръща разбирането, че задължението да се отправя преюдициално запитване тежи не само на последната инстанция, а на всеки съдия, който, за да реши делото, трябва да приложи общностна норма, за която има основателни съмнения относно валидността или тълкуването ù, и още повече практиката му по чл. 260 на ДФЕС (стар чл. 228 на ДЕО) относно санкциите за нарушения на ДЧ, където отива „против буквата” на договора и понякога за едно и също нарушение налага едновременно и двата вида санкции, въпреки, че разпоредбата предвижда алтернативност (т. е. вместо „или”, чете „и”)...

1096 Поради това си позволявам да говоря за пряка връзка и взаимозаменяемост (доктринална и практическа) на производството срещу ДЧ и тълкувателното производство. Отправено навреме преюдициално запитване (а тълкуване и още повече за валидност) може да предотврати нарушение на държавата (ще даде повод на СЕС да разкрие/потвърди дължимото поведение), респ. едно установено от СЕС нарушение на съюзна правна норма снабдява тази норма с тълкуване и за националния съдия (от същата или друга ДЧ) няма да е необходимо по друг повод да прави искане за тълкуване на същата норма (освен ако не става дума за друг, неразгледан аспект) – той ще е длъжен да приложи тълкуването на нормата, дадено от СЕС не в тълкувателно, а в правораздавателно производство (това срещу ДЧ по чл. 258).

Каталог: upload -> files
files -> Мотиви към законопроекта
files -> Мотиви към законопроекта
files -> Списък на участниците – 22 ученици от икономически професионални гимназии и 3-ма учители
files -> З а п о в е д № от г. На основание чл. 162, ал. 4 от Кодекса за застраховането, образците на отчет
files -> Наредба №23 от 18 декември 2009 Г. За условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "прилагане на стратегиите за местно развитие" и по мярка "управление на местни инициативни групи
files -> Съдържание увод глава първа. Особености на отразяването на кризата в медийния дискурс
files -> Единни в многообразието замяза на „Еднообразни в разединението”
files -> Заседанието на кабинета, в което участваше и министър Москов продължава