Лекции по право на ес том V правна система на европейския съюз източници на Правото на ес и принципи на прилагането му 2016

808 AETR, p. 77.

809 Така Жан-Пол ЖАКЕ, Институционно право на ЕС, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2007, с. 407, Жан-Клод ГОТРОН, Европейско право, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2006, с. 249.

810 Виж напр. Jean BOULOUIS, La jurisprudence de la CJCE relative aux relations extérieures, RCADI, 1978, tome 160 (1978-II), p. 355; Jean BOULOUIS, Le droit des Communautés européennes dans ses rapports avec le droit international général, RCADI, 1992, tome 235 (1992-IV), p. 9; I. MacLeod, I. D. hendry, s. hyett, European Community External Relations. Law and Practice, Oxford Claredon Press, 1996; R. FRID, The Relations between the EC and the International Organizations, Kluwer Law International, Hague, 1995; Joël RIDEAU, Les accord internationaux dans la jurisprudence de la CJCE, RGDIP, 1990, p. 28 и много други.

811 СЕО приема, че доколкото ЕО упражнява компетенциите на ДЧ, тя е ограничена от същите правила, които са важали и за тях (в конкретния случай относно риболова в открито море) – CJCE, 14. 7. 1976, Kramer, aff. jointes 3, 4 et 6/76, Rec. 1279; това виждане е постоянна практика: CJCE, 24. 11. 1993, Mondiet, aff. C-405/92, Rec. 6133, p. 12 и др.

812 CJCE, 27. 9. 1988, Gréce c/Conseil, aff. 204/86, Rec. 5323.

813 CJCE, 30. 7. 1996, Bosphorus, aff. C-84/95, Rec. I-3953; CJCE, 27. 2. 1997, Ebony Maritime et Loten Navigation, aff. C-177/95, Rec. I-1111.

814 TPI, 28. 4. 1998, Dorsch Consult c/ Conseil et Commission, aff. T-184/95, Rec.ІІ-667, р. 74.

815 TPI, 21. 9. 2005, Yassin Abdullah Kadi c/ Conseil et Commission, aff. T-315/01, Rec. ІІ-3649, р. 203, 204 et 207. Виж също TPI, 21. 9. 2005, Ahmed Ali Yusuf c/ Conseil et Commission, aff. T-306/01, Rec. ІІ-3533, р. 203, 204 et 207.

816 Подробно виж: P. GILSDORF, Les organes institués par des accords communautaires : effets juridiques de leurs décisions, RMC 1992, p. 328.

817 CJCE, 5. 2. 1976, Bresciani, aff. 87/75, Rec. 129.

818 CJCE, 26. 4. 1977, Fonds européen d’immobilisation de la navigation intérieure sur le Rhin, Avis 1/76, Rec. 741.

819 CJCE, 14. 12. 1991, ЕЕЕ, Avis 1/91, Rec. І-6079; CJCE, 10. 4. 1992, ЕЕЕ, Avis 1/92, Rec. І-2821.

820 CJCE, 20. 9. 1990, Sevince, aff. С-192/89, Rec. І-3461.

821 CJCE, 21. 1. 1993, Deutsche Shell, aff. С-188/91, Rec. І-363.

822 JOCE, № L-309, 10. 11. 1976.

823 JOCE, № L-61/1, 1. 3. 1985.

824 Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8e éd., р. 163.

825 Jоël RIDEAU, Droit institutionnel de l’Union et des Communautés européennes, L.G.D.J., 2006, 5e éd, р. 205.

826 Виж напр. Van der Meersch Ganshof, L’ordre juridique des Communautés européennes et le droit international, Recueil cours La Haye, 1975.

827 CJCE, 13. 11. 1964, Commission c/ Luxembourg et Belgique, aff. jointes 90-91/63, Rec. 1217.

828 Дори неотдавна в CJCE, 16. 5. 2002, Commission c/ Italie, aff. C-142/01, Rec. I-4541, p. 7, а преди това например в CJCE, 11. 1. 1990, Blanguermon, aff. C-38/89, Rec. I-83, p. 7; CJCE, 29. 3. 2002, Portugal c/ Commission, aff. C-163/99, Rec. I-2613, p. 22, и многократно в практиката.

Интересно е да се има предвид, че редица национални конституции – като френската например – изрично споменават „условията на реципрочност“ във връзка с членството си в ЕС.

829 Denys SIMON, Le système juridique communautaire, Presses universitaires de France, 2е éd., Paris, 1997, р. 248.

830 Jean-Marc FAVRET, Droit et pratique de l’Union européenne, Gualiano éditeur, 4е éd., Paris, 2003, р. 359.

831 Jean BOULOUIS, Droit institutionnel de l’Union européenne, Montchrestien, Paris, 1997, 6e éd., p. 209 et s.

832 Claude BLUMANN, Louis DUBOUIS, Droit institutionnel de l’Union européenne, Litec – Lexis Nexis, Éditons du Juris-Classeur, Paris, 2004, р. 349 et s. И те обаче посочват, че „особеностите на ЕО са толкова съществени, че международното право не представлява нищо друго, освен един твърде вторичен източник за общите принципи на общностното право“ – ibid., р. 361.

833 CJCE, 12. 12. 1972, International Fruit Co. et a., aff. jointes 21-24/72, Rec. 1219, на български език виж 55 най-важни решения..., цит. съч., с. 24; CJCE, 24. 11. 1992, Poulsen et Diva Navigation, aff. 286/90, Rec. I-6019.

834 Постоянна практика: CJCE, 30. 4. 1974, Haegeman, aff. 181/73, Rec. 449, p. 2-6; CJCE, 26. 10. 1982, Kupferberg, aff. 104/81, Rec. 3641; CJCE, 19. 3. 1998, Compasion in World Farming, aff. C-1/96, Rec. I-1251, p. 31; CJCE, 30. 9. 2003, Biret, aff. C-93/02, Rec. 10497.

835 Решение на СМ от 5 юни 2000 г. за приемане на Вътрешния правилник на Съвета – JOCE, 23.6.2000, No L 149/21; чл. 17 изм. с Регламент на Съвета от 22 юли 2002 г. – JOCE, 28.8.2002, No L 230/14.

836 Анализ на систематиката виж у R. LANE, New Community Competences under the Maastriht Treaty, Common market law revue, 1995, p. 976.

837 JOCE, 17. 5. 1994, No L 90, p. 1.

838 JOCE, 17. 5. 1994, No L 123, p. 1.

839 CJCE, 30. 9. 1987, Demirel, 12/86, Reс. 3719, р. 9.

840 Споразумението от Анкара от 12. 9. 1963 г. – JOCE, 29.12.1964, No L 217. Това споразумение е в сила и до днес и е основополагащият акт на отношенията ЕС – Турция. Допълнено е с Допълнителен протокол от 29. 12. 1970 г. (JOCE, No L 293) и три решения на Съвета по асоциирането (от 20. 12. 1976 г. и 19. 9. 1980 г.).

841 Виж Учредителните договори..., цит. съч., с. 82.

842 CJCE, 19.3.1993, Avis 2/91, Rec.I-1061.

843 Виж чл. 133, § 6, ал. 2 ДЕО – Учредителните договори..., цит. съч., с. 62.

844 CJCE, 19. 4. 1993, Avis 2/91, Rec. I-1061 – относно присъединяването на ЕО към Конвенция № 170 на СТО. Виж също CJCE, 15. 11. 1994, Avis 1/94, Rec. I-5267, р. 108; CJCE, 4. 10. 1979, Avis 1/78, Rec. 2871, и др.

845 CJCE, 26. 4.1977, Avis 1/76, Rec. 741

846 CJCE, 19, 4. 1993, Avis 2/91, Rec. I-1061, р. 36.

847 CJCE, 30. 9. 1987, Demirel, aff. 12/86, Reс. 3719 относно Споразумението за асоцииране с Турция и Допълнителния протокол.

848 CJCE, 19. 3. 2002, Commission c/ Irlande, aff. C-13/00, Reс. I-2943; CJCE, 7. 10. 2004, Commission c/ France, aff. C-239/03, Rec. 9325.

849 CJCE, 14. 12. 2000, Dior, aff. jointes C-300 et 302/98, Reс. I-1134.

850 CJCE, 11. 9. 2007, Merck Génericos, C-431/05, Reс. I-7001. Подробно виж в Judicaël ETIENNE, Arret „Merck Génericos“ : la compétence d’interprétation d’un accord international conclu par la Communauté et les Etats membres, Journal de droit européen, 2008, p. 46.

851 CJCE, 19. 3. 2002, Commission c/ Irlande, aff. C-13/00, Reс. I-2943 – СЕО препраща към практиката си по делото Demirel (CJCE, 30. 9. 1987, Demirel, aff. 12/86, Reс. 3719, р. 9).

852 CJCE, 5. 2. 1976, Bresciani, aff. 87/75, Rec. 129; CJCE, 21. 1. 1993, Deutsche Shell, aff. C-188/91, Rec. І-383 и ред други.

853 CJCE, 6.12.2001, Avis 2/00, Rec. I-9713.

854 Ibid., р. 22.

855 Ibid., р. 23.

856 Виж Jean-Claude GAUTRON, Droit européen, Dalloz, 8ème édition, Paris, 1997, p. 162.

857 Проф. Ридо подчертава и проследява широко необходимостта от разграничение между приложимостта на договорите на Общностите с трети страни във вътрешното право на държавите-членки и директния ефект на Общностните норми – Виж Jоël RIDEAU, Droit institutionnel de l’Union et des Communautés européennes, L.G.D.J., 2006, 6e éd., p. 830.

858 CJCE, 30. 9. 1987, Demirel, 12/86, Reс. 3719 – Jean BOULOUIS, Droit institutionnel de l’Union européenne, Montchrestien, 1997, 6e éd., p. 266-267.

859 Pierre PESCATORE, L’application judiciaire des traités internationaux dans la Communauté européenne et dans ses Etats membres, Mélanges Teitgen, Pédone, Paris, 1984, p. 355-406.

860 Подробно виж Jоël RIDEAU, Les accords internationaux dans la jurisprudence de la Cour de justice des Communautés européennes, RGDIP, 1990, р. 28 et suiv.

861 През 1991 г. СЕО отбелязва ясно принципните различия между договорите на Общността и Общностното право (първично и производно) – CJCE, 14. 12. 1991, Avis 1/91, Espace économique européen, Rec. I-6079.

862 CJCE, 9. 2. 1982, Polydor, aff. 270/80, Rec. 329, р.14 et suiv.

863 CJCE, 23. 11. 1999, Portugal c/ Conseil, aff. C-149/96, Rec. І-8395, р. 34. В същия смисъл и CJCE, 9. 2. 1982, Polydor, aff. 270/80, Rec. 329, р.14 et suiv.

864 CJCE, 5. 2. 1976, Bresciani, aff. 87/75, Rec. 136. Същото разбиране СЕО прилага и по-късно относно Четвъртата конвенция между страните от Африка, Карибите и Пасифика и ЕИО, CJCE, 12. 12. 1995, Chiquita Italia SpA, aff. C-469/93, Rec. І-4558, р. 35.

865 CJCE, 26. 10. 1982, Pabst, aff. 17/81, Rec. 1331.

866 CJCE, 26. 10. 1982, Kupferberg, aff. 104/81, Rec. 3641.

867 Така H. TAGARAS, L’effet direct des accords internationaux de la Communauté, CDE, 1984, p. 15, както и относно споразумението за асоцииране с Турция – CJCE, 30. 9. 1987, Demirel, 12/86, Reс. 3719.

868 Относно ГАТТ – CJCE, 12. 12. 1972, International Fruit Co, aff. jointes 21-24/72, Rec. 1219; CJCE, 5. 10. 1994, Allemagne c/ Conseil, aff. C-280/93, Rec. І-4973; CJCE, 12. 12. 1995, Chiquita Italia SpA, aff. C-469/93, Rec. І-4558. относно СТО – CJCE, 23. 11. 1999, Portugal c/ Conseil, aff. C-149/96, Rec. І-8395 и др.

869 CJCE, 23. 11. 1999, Portugal c/ Conseil, aff. C-149/96, Rec. І-8395.

870 CJCE, 12. 10. 1982, Kupferberg, aff. 104/81, Rec. 3641.

871 CJCE, 12. 12. 1972, International fruit, aff. jointes 21-24/72, Rec. 1219.

872 CJCE, 14. 12. 2000, Dior, aff. jointes C-300 et 392/98, Rec. II-11307.

873 Постоянна практика: CJCE, 12. 12. 1995, Chiquita Italia, aff. C-469/93, Rec. I-4533; CJCE, 2. 5. 2001, Fruchthandelsgesellschaft, Ord. aff. C-307/99, Rec. I-3169 и др.

874 CJCE, 5. 2. 1976, Bresciani, aff. 87/75, Rec. 129 (относно Конвенцията от Яунде); CJCE, 29. 4. 1982, Pabst et Richarz, aff. 17/81, Rec. 1331 (относно Споразумението за асоцииране с Гърция); CJCE, 12. 10. 1982, Kupferberg, aff. 104/81, Rec. 3641 (относно Споразумението за асоцииране с Португалия); CJCE, 15. 1. 1998, Henia Babahenini, aff. C-113/97, Rec. 3641 (относно споразумението с Алжир), и ред други.

875 CJCE, 30. 9. 1987, Demirel, aff. 12/86, Reс. 3719.

876 Същата концепция е възпроизведена в постоянна практика: CJCE, 16. 6. 1998, Racke, aff. C-162/96, Rec. 3641 (относно споразумението с Югославия), и CJCE, 15. 1. 1998, Henia Babahenini, aff. C-113/97, Rec. 3641 (относно споразумението с Алжир).

877 По споразумението с Турция – CJCE, 20. 9. 1990, Sevince, aff. С-192/89, Rec. І-3461; пост. практика: CJCE, 10. 9. 1996, Z. Taflan Met, aff. С-277/94, Rec. І-4085; CJCE, 23. 1. 1997, Tetik, aff. С-171/95, Rec. І-329, и др.

878 TPI, 20. 3. 2001, COGG, Bocci Food Trade International @ T. Port, aff. jointes Т-18, Т-25 et T-30/99, Rec. II-913, 943, 981.

879 CJCE, 26. 10. 1993, Deutsche Shell, aff. C-188/91, Rec. І-383.

880 CJCE, 4. 5. 1999, Sürül, aff. C-262/96, Rec. І-2685 и др.

881 CJCE, 27. 2. 1962, Commission c/ Italie, aff. 10/61, Rec. 22.

882 CJCE, 28. 3. 1995, Evans Medical et Macfarlan Smith, aff. C-324/93, Rec. I-563, p. 27; също и CJCE, 14. 1. 1997, Centro-Com, aff. C-124/95, Rec. I-81, p. 57.

883 CJCE, 14. 10. 1980, Burgoa, aff. 812/79, Rec. 2787. В същия смисъл виж: CJCE, 14. 1. 1997, Centro-Com, aff. C-124/95, Rec. I-81, p. 56-57; CJCE, 10. 3. 1998, T. Port, aff. C-364 et 365/95, Rec. I-1023, p. 60.

884 Пак там.

885 CJCE, 12. 12. 1972, International Fruit Co. et a., aff. jointes 21-24/72, Rec. 1219, на български език виж 55 най-важни решения..., цит. съч., с. 24.

886 Виж Атанас СЕМОВ, Кратък преглед на най-важните решения на СЕО относно прилагането на Общностното право – в: Атанас СЕМОВ (съст. и ред.), 55 най-важни решения на СЕО, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2007, с. 315, по-спец. с. 329.

887 CJCE, 10. 3. 1975, Nederlandse Spoorwegen, aff. 48/75, Rec. 1439.

888 CJCE, 28. 3.1996, Avis 2/94, Rec. I-1759 (относно липсата на компетентност за присъединяване на ЕО към ЕКЗП).

889 Така с едно свое решение (CJCE, 25. 7. 1991, Stoeckel, aff. C-345/89, Rec. I-4047) СЕО определи, че Франция трябва да денонсира Конвенция № 89 на МОТ от 1948 г., забраняваща нощния труд на жените в индустрията, тъй като чл. 5 на Директива 76/207 на Съвета относно прилагането на принципите за равно третиране на мъжете и жените относно достъпа до работа и условията на труд не допуска национална разпоредба (вкл. и с договорен характер), забраняваща по принцип нощния труд на жените.

Виж: O. JACOT-GUILLARMOD, Droit communautaire et droit international public, Genève, 1979.

890 CJCE, 14. 9. 1999, Commission c/ Belgique, aff. C-170/98, Rec. I-5493, p. 42; CJCE, 4. 7. 2000, Commission c/ Portugal, aff. C-62/98 et c-84/98, Rec. I-5175, p. 34 et 40.

891 CJCE, 18. 11. 2003, Budvar, aff. C-216/01, Rec. I-4135, p. 28.

892 CJCE, 27. 2. 1962, Commission c/ Italie, aff. 10/61, Rec. 1; CJCE, 2. 8. 1993, Levy, aff. C-158/91, Rec. I-4287, p. 12; CJCE, 2. 7. 1996, Commission c/ Luxembourg, aff. C-473/93, Rec. I-3248, p. 40.

893 CJCE, Avis 1/75, Rec. 1355; CJCE, 5. 12. 1976, Donckerwolke, aff. 41/76, Rec. 1921, p. 32.

894 CJCE, 19. 3. 1993, Avis 2/91, Rec. І-1061, p. 9.

895 Този принцип беше закрепен изрично единствено в чл. 44, § 2 (отм. с ДА) относно Общата селскостопанска политика. СЕО обаче още в самото начало го прогласи за основен принцип на Общностното право – CJCE, 12. 12. 1967, Beus, 5/67, Rec. 126.

896 CJCE, 22. 1. 1976, Balkan, aff. 55/75, Rec. 19. Подобен е подходът на СЕО и относно вноса на индустриални продукти – CJCE, 10. 12. 1987, Nicolet, aff. 232/86, Rec. 5025, на български език виж 55 най-важни решения..., цит. съч., с. 24.

897 John Anthony USHER, General Principles of EC Law, Longman, European Law Series, Edinburg, 1998.

898 Тенчо КОЛЕВ, Правни отношения и правни връзки, Благоевград, ЮЗУ „Неофит Рилски“, 1997, с. 65.

899 Sean VAN RAEPENBUSCH, Droit institutionnel de l’Union européenne, Larcier, 2005, р. 450.

900 Подробно виж: M. P. Chiti, The role of the European Court of Justice in the development of general principles and their possible codification, Rivista italiana di diritto publico comunitario, 1995, p. 661; Les principes généraux communs aux droits des Etats membres en tant que source du droit communautaire, FIDE, Rapports du 12e Congres, vol. I, Paris, 1986; Denis SIMON,
Y a-t-il des principes généraux de droit communautaire ?, Droits 1991, p. 73 и др.

901 CJCE, 21. 9. 1983, Deutsche Milchkontor, aff. 205/82, Rec. 2633.

902 Жан-Пол ЖАКЕ, Институционно право на ЕС, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2007, с. 423.

903 Виж Jean BOULOUIS, Droit institutionnel de l’Union européenne, Montchrestien, 1997, 6e éd., р. 238.

904 Joël RIDEAU, Droit institutionnel de l’Union et des Communautés européennes, L.G.D.J., 2006, 5e éd., р. 194.

905 „Федерална”, „конфедерална” или какъвто и да било друг вид държава…

906 ДЧ се подчиняват на ЕС, но са „господари на Договорите” – договорите, с които ЕС се създава и които определят вида и обема предоставена му власт и реда за осъществяването ù.

907 Закрепени изрично в нови разпоредби на ДЕС, виж надолу.

908 Водещите в доктрината автори не са единни нито относно обособяването на такъв принцип (мнозина приемат, че това не е „принцип”, а характеристика, същност на Общностите и Съюза), нито относно съдържанието му. Няма никакъв спор обаче, че това, което тук разглеждам като принцип, е най-същественото, сърцевината на европейския интеграционен проект, на съюзната конструкция, на самото европейско обединение като „правова общност”.

909 Виж в Коментара на декларацията том 3

910 Макар редакцията на чл. 3, особено на § 6 да създават впечатлението, че целият текст съдържа изброяване на цели, всъщност той закрепва основните средства за постигането на целите... Тези именно средства са конкретизирани по отделно за всяка отделна област на предоставена компетентност. Много по-ясна в това отношение бе редакция на чл. 2 на ДЕО преди ДЛ, която определяше, че „чрез общ пазар” т.н. Общността постига целите си…

911 И тук изброяването в ДЕС не следва видима логика – нито ценностна, нитопрактическа: ЕС например е много по-активен и ефикасен в защитата на правата на човека в световен мащаб, отколкото, да речем, в намаляването на бедността...

912 За новата практика на СЕС по отношение на зачитането на националната конституционна идентичност на ДЧ виж подробно в … Принципи

913 Тази възможност е предвидена за първи път изрично в новия член чл. 48, § 2 на ДЕС и потвърдена в Декларация № 18 към ДЕС и ДФЕС относно разграничението на областите на компетентност (§ 3). Разбра се, може много основателно да се постави въпросът дали такъв фундаментален въпрос, пряко свързан с режима на компетенциите (нееднократно определян от самите ДЧ и от Съда на ЕС като „централен” за ЕС – виж Протокол № 8 към ДЕС и ДФЕС и особено знаковия Документ за размисъл на СЕС относно присъединяването на ЕС към ЕКПЧ), не трябваше да бъде уреден в някоя от основните разпоредби (напр. в чл. 4 на ДЕС, който именно урежда въпроса за компетентността).

Разбира се, вярно е и обратното: именно като „господари” на Договорите, ДЧ могат да изменят всяка тяхна разпоредба – както да премахнат предоставена компетентност, така и да добавят нова (както правят с всяка следваща ревизия, вкл. с ДЛ).

Това обаче е още един аргумент, че декларациите към УД трябва да се разглеждат като правни източници с несъмнено значение (макар да се приема, че сами по себе си са негодни да породят преки правни последици, а трябва да се разглеждат като източници за тълкуване на нормите от УД, за които се отнасят – виж и по-горе).

914 По реда на обикновената процедура за преразглеждане на УД, предвидена в чл. 48, § 2-5 на ДЕС).

915 Същата Декларация № 18, § 2, втората част.

916 Виж в том 3 на Лекции, моя текст за Моне

917 Виж подробно в … СЪДЪТ НА ЕС

918 В новата редакция текстът, според който ДЧ „подпомагат Общността за постигането на нейните цели“, е преместен по същество в следващата, най-„уникална” разпоредба, ал. 3.

919

Изтегляне 5.46 Mb.

Сподели с приятели: